Доклад-оценка на състоянието и перспективите
ДМСГД – еднократно намаляване на децата през 2002 - 2003 г
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Движение на децата от ДМСГД: 2000 и 2006 г.
- Данни за постъпилите деца в ДМСГД
- Перник Широка лъка Ветрен
- Данни за напусналите ДМСГД деца
- ДМСГД – Варна.
- Из доклад на БХК за ДМСГД – Варна, ноември 2006 г.
- 2. Здраве и благосъстояние
- Конвенция на ООН за правата на детето
- Проект на доклад на българското правителство по Конвенцията на ООН, Здраве и благосъстояние (чл. 6, 18, парагр. 3, 23, 24, 26, 27, парагр. 1-3)
1.2.3. ДМСГД – еднократно намаляване на децата през 2002 - 2003 г. Както вече бе уточнено, тенденция към трайно намаляване на броя на децата в ДМСГД за периода 2002 – 2006 г. не бе констатирана. Установено бе еднократно намаляване на броя на настанените в ДМСГД деца през периода 2002-2003 г. Хипотезата на БХК е, че това намаление съвпада с началото на законодателните промени и реалното стартиране на реформите в сферата на закрилата на децата, както и с превръщането на деинституционализацията в приоритет на държавната политика. Практиката относно мерките на превенция и реинтеграция през 2006 г. се свежда до следното: в случай на сигнал за намерение за изоставяне на новородено експертите на ОЗД към общинските дирекции за социално подпомагане посещават майката, изразила желание да изостави детето си в институция. Социалните работници обсъждат с нея намеренията й, разглеждат възможностите за подкрепа, в случай че майката реши да задържи детето си. По време на целия период до деклариране на отказ от родителска грижа и даване на съгласие за осиновяване (14 дни) социални работници от ОЗД провеждат срещи с майката, изразила желание да изостави детето си. По наблюдение на директорите на ДМСГД обаче случаите на успешен изход от прилагането на мерките за превенция на изоставянето са единични. Това показват и данните на БХК в сравнение с изследването от 2000 г., както и това, че над 50% от децата постъпват в ДМСГД направо от родилните отделения. Движение на децата от ДМСГД: 2000 и 2006 г.
На пръв поглед една от промените, настъпили от 2000 г. насам, е в капацитета на ДМСГД. Но на практика, както е видно, почти никоя институция не е работила с пълния си капацитет и в този смисъл капацитетът е бил приведен в съответствие с реалното ползване на леглата в домовете. Наблюдава се намаляване на децата само в няколко дома. Но в същото време се отчита и запазване на тенденцията в ДМСГД да постъпват деца, които се оставят за временно отглеждане, а не се изоставят официално, което дава възможност те да намерят по-бързо осиновители. Това показва намерение, макар и неясно кога , родителите да приберат децата си, а не да се откажат завинаги от тях. Най-голям брой от децата са на многодетни семейства с повече от три деца, на безработни и/или самотни родители и между 30 и 90% са от ромски произход по данни на персонала. Вече бе посочено в доклада, че реално намаляване на броя на децата в ДМСГД се отбелязва само в периода 2002-2003 г. Хипотезата на БХК е, че тази тенденция съвпада със стартиращите процеси на реформа в институционалната грижа за деца в страната-с промяната на процедурата по осиновявания в нормативната уредба. През останалото време в годините 2003-2006 г. броят на децата в ДМСГД нараства. Интересна е динамиката на постъпили и напуснали домовете деца през 2005 г. Би могла да се очертае тенденцията с данни от два дома: Шумен и Широка лъка. В ДМСГД в Шумен са преминали следният брой деца за една година, съответно по години:
В ДМСГД в Широка лъка данните за приема на деца от последните шест години сочат следната динамика:
Проследяване откъде постъпват децата в ДМСГД и къде отиват, е направено по-долу. Най-много (над 50%) деца постъпват от родилните отделения на МБАЛ и сравнително по-малко от биологични семейства. Средно децата престояват в ДМСГД (макар да е трудно да се представят данни от всички домове) около 250 дни.
Макар и с разлика в единици, все още броят на постъпващите деца в ДМСГД надвишава този на напускащите в рамките на една календарна година. Само в изолирани случаи приемна грижа или семейство на близки са били прилагани като алтернативни на институционализацията мерки. От всички напуснали през 2005 г. деца от 7-те посетени от БХК ДМСГД 18% продължават да живеят в институции, а 36% са реинтегрирани в биологичните им семейства. Относителният дял на клинично здравите деца от общият брой деца към декември 2005 г. варира в различните домове – от 94% в Широка лъка, 64% във Ветрен, 40% в Шумен, 39% в Перник, 36% във Варна19. Данни за постъпилите деца в ДМСГД
Данни за напусналите ДМСГД деца
По отношение на настаняването в различните домове бе съобщена различна практика. В по-големите градове съдебните решения за настаняване се изчакват по няколко месеца, в по-малките – идват до месец след настаняване на детето. В два дома в големите градове бе съобщено за настаняване на деца, доведени от родителите си, които заявяват нежелание да се грижат за тях или ги изоставят в двора пред дома. Прегледаните документи за настаняване описват предимно мизерни условия на живот, в домове без течаща вода, без ток, с не повече от едно или две помещения, в които живее семейство с повече от 3 деца. Относно състоянието на институционализираните деца се описват симптоми като дехидратиране, недохранване, неглижиране, честа характеристика е занемарената хигиена, липсата на дрехи, обувки и т.н. Т.е. най-честата причина за попадането на децата в ДМСГД е бедност, невъзможност за осигуряване на издръжка на семейството, рискова среда за отглеждане. Това показва по-скоро социален проблем в основата на приема в дом на едно дете, отколкото медицински проблем. По време на изследването на БХК бяха изказани различни становища относно успеха и ефективността на т.нар. “реинтеграция” в биологичното семейство на децата от ДМСГД. Трябва да се подчертае, че БХК се натъкна на тревожни сигнали относно опасна за живота и здравето на децата реинтеграция. Налага се изводът, че често деца се реинтегрират в семейна среда, в която няма условия за отглеждането им. Понякога впоследствие тези деца отново се институционализират, и то докато се намират в крайно лошо или тежко физическо и здравословно състояние. На практика се извършва реинтеграция “на всяка цена” от страна на ОЗД, но не се прави последващо изследване на това дали децата се връщат в дома от самите им семейства. Сериозни проблемни ситуации на реинтеграция „на всяка цена“ бяха посочени от персонала в ДМСГД – Варна. Информацията е предоставяна на ДАЗД, но мерки не са били взети. В ДМСГД – Шумен, също бе споделено притеснение относно процеса на реинтеграция „на всяка цена“ в биологични семейства, който се извършва от ОЗД. БХК получи данни за случай на реинтеграция на дете в семейство през 2005 г., в което няколко дни преди реинтегрирането на детето майката и бащата са убили и заровили своите новородени близнаци в двора на къщата си. Първото им обяснение било, че децата се родили мъртви и поради липса на средства за погребение децата са били погребани в двора. След това се провело следствие, в което се установило, че децата не са били родени мъртви, а са били умъртвени от родителите. Случаят бил отразен в местната преса. Друго реинтегрирано дете от ДМСГД – Шумен, било намерено мъртво, измръзнало на пътя между две села. В ДМСГД – Перник, от двете реинтегрирани в семействата си деца през 2005 г. едното е отново институционализирано. Както вече бе уточнено в доклада, най-големият брой осиновени деца са децата от ДМСГД. Осиновяването се извършва при условията и реда на Семейния кодекс и нормативните актове по неговото прилагане. На кандидат-осиновителите се осигуряват условия за контакт с детето и с мултидисциплинарния екип, който се грижи за него. Детето се предава на осиновителите след влизане в сила на съдебното решение за осиновяване, за което се уведомява съответната ДСП. Съгласно чл. 53 в регионалните дирекции “Социално подпомагане” водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Чл. 53г, ал. 1 от Семейния кодекс регламентира вписването в регистъра. За дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, ръководителят на институцията в тридневен срок от настаняването му уведомява писмено РДСП за вписването му в регистъра. В СК е уточнено, че извън гореупоменатите случаи дете в специализирана институция, което не е потърсено 6 месеца след изтичането на срока, за който е настанено, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по местонахождение на институцията. В 14-дневен срок с предложение на директора на РДСП или по искане на прокурор започва производството пред съда, както и по молба на родителите започва производство пред съда за вписване в регистъра. Решенията подлежат на обжалване пред окръжен съд. При изменение на обстоятелствата се извършва отбелязване в регистъра. По изключение се допуска осиновяване и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето си, а също и когато е оставил детето за отглеждане в институция и не го е потърсил в 6-месечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. Заявленията на осиновителите се подават в ДСП. ДСП извършва анкета на кандидат-осиновителите. Изготвя се доклад, въз основа на който директорът на ДСП издава разрешение в 7-дневен срок от представянето му. Разрешението се издава в срок от 2 години, а ДСП осъществява наблюдение върху осиновителите в срок до две години. Лицето, получило разрешение, се вписва в регистър на осиновяващи към РДСП. Съветът по осиновяване към РДСП определя за всяко дете подходящия осиновител. Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания. Окръжен съд по местонахождението на РДСП разглежда молбите по осиновяванията и се произнася с решения. Осиновяването се прекратява от съда. По данни на директори на ДМСГД преди 2000 г. относително по-голям брой от децата са осиновявани и така престоят им в институция е бил по-къс. Процедурата е протичала по-ритмично и в интерес на детето. Осиновяванията продължават да бъдат основно направление за реинтегриране в семейна среда за децата от ДМСГД. С децата, оставяни за отглеждане и непотърсени по-късно от родителите, процедурата по вписване за осиновяване се предшества от такава по лишаване на родители от родителските им права. Тук практиката варира в зависимост от съда и работата на ОЗД по места. В ДМСГД – Златица, бе съобщено, че ДМСГД често започва такава процедура чрез прокурор и успява да лиши родители, които трайно не полагат грижи за децата си, от родителски права. Така поради малката натовареност на съда и отработената практика с ОЗД децата лесно биват вписвани в регистъра за осиновяване и осиновявани на практика. В големите градове обаче процедурата по лишаване от родителски права тече бавно и мъчително и това забавя значително процедурата по осиновяване. Такъв пример бе случай на дете в ДМСГД - Варна. Детето е на 5 години, българче, и е с нормално развитие до момента. Родено на 21.06.2001 г. Настанено е в дома със заповед на ОЗД – Варна, от 21.10.2002 г. Ръководството на дома е информирало ОЗД за трайната незаинтересуваност на родителите през октомври 2003 г. На 30.06.2004 г. е постановено съдебно решение за лишаване на майката от родителски права. През февруари 2006 г. се е учредил настойнически съвет за детето. То още не е вписано в регистъра за осиновяване. Трима социални работници са работили по случая поради текучество в ОЗД. Към юни 2006 г. в настойническия съвет е включен социален работник на дома. Детето обаче е могло да бъде осиновено в по-ранна възраст и да избегне ефекта на институционализация. Из доклад на БХК за ДМСГД – Варна, ноември 2006 г. Проблемът с осиновяването е свързан и с друг сериозен проблем, който се нуждае от спешно разрешаване. Това е проблемът с настойничеството над децата не само в ДМСГД, но и в другите детски институции. Той пречи на взимане на решение в интерес на детето от страна на ръководствата на домовете и от страна на ОЗД. От досегашните си наблюдения в детските институции в страната БХК констатира масово прилагане на практики извън закона в случаите на неучредено настойничество. Групи деца в ДМСГД бяха намерени през 2006 г. в особено правно положение. Те са оставяни в домовете за медико-социални грижи с декларация за пълно осиновяване, непотърсени са от родителите си с години, но са и без определен законен представител20. В никоя община, където се намира ДМСГД, органът по настойничество не е определил лице, което временно да изпълнява настойнически функции именно поради липсата на правно основание - лишени от права биологични родители. 2. Здраве и благосъстояние
Един от индикаторите за повишаване качеството на грижата за децата с увреждания са осигурените условия в институциите децата с умствена изостаналост да растат адекватно диагностицирани и здравно обгрижвани, в среда на безопасност и сигурност. Това е подчертано и в правителствения доклад по Конвенцията на ООН, чийто работен вариант бе предоставен, както бе посочено, на БХК от ДАЗД.
Каталог: 2007 2007 -> Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика 2007 -> Трети клас 13 април 2007 г., Силистра 2007 -> Доклад за дейността на софарма ад 2007г 2007 -> Отчет за доходите 4 Отчет за паричните потоци (пряк метод) 2007 -> Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие 2007 -> Уеб Медия Груп” ад регистрационен документ 2007 -> По дисциплината “Експлоатационни материали” 2007 -> Уважаеми господин председател Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||