Доклад-оценка на състоянието и перспективите


Възможности за образователна интеграция на децата с умствена изостаналост, настанени в ДДМУИ



страница13/21
Дата07.05.2018
Размер3.1 Mb.
#67714
ТипДоклад
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21

3.2. Възможности за образователна интеграция на децата с умствена изостаналост, настанени в ДДМУИ
Каква беше практиката доскоро в обучението на деца с по-тежки умствени и физически увреждания?
Според разпоредбите на съществуващата до 2002 г. Инструкция № 6/18.03.1977 на МНП и МНЗ определени категории деца (децата с по-тежки увреждания: тежки характерови отклонения, шизофрения, умерена и тежка степен на умствена изостаналост) се считаха за необучаеми. Тези деца не можеха да посещават масовите и специалните училища, а бяха настанявани в ДДДМУИ (дневни) или в ДДМУИ (целогодишни) - социални заведения извън системата на народната просвета, на подчинение на МТСП. На практика децата и младежите с по-тежка степен на увреденост бяха изключени от системата на народната просвета. За тях законът посочваше, че не се приемат в масови и специални училища. Специалистите говореха най-вече за степен на социализация и за елементарно обучение. В специализираните детски институции (ДДМУИ и ДДДМУИ) се работеше (и все още се работи) по специални програми на МТСП за корекционно-компесаторна и учебно-възпитателна дейност, както и по програми за индивидуална учебно-възпитателна, логопедична и физиотерапевтична дейност. Целта на тези програми е достигане на елементарно ниво на социализация. Увредените деца трябва да придобият елементарни навици за самообслужване - хранене, гладене, пране, готвене, пазаруване, кой съм аз, как да си купя хляб и мляко…
През периода 2002-2003 г. настъпиха промени и в Закона за народната просвета (ЗНП)24 и Правилника за прилагането му (ППЗНП)25. През 2002 г. бе приета и Наредба № 6 от 19.08.2002 за обучение на деца със специални образователни нужди и/или хронични заболявания26 на МОН. Законът определи, че всички деца с увреждания могат да се обучават и образоват в общобразователното училище и даде право на родителите/настойниците да избират училището, където детето им ще получи образование. В чл. 27, ал. 1 ЗНП се предвижда възможността децата с интелектуални затруднения да се обучават интегрирано в общообразователните училища. Но макар че целта на тази разпоредба е “интегрираното обучение”, законът не забранява сформирането и на отделни паралелки за деца с интелектуални затруднения в основните и в средните общообразователни училища, макар и по изключение само в прогимназиалния етап (ППЗНП, чл. 66, ал. 3). Процедурата за записване в “помощни” паралелки в масовите училища е същата както при записване в специални училища. Най-вече се разкриват специални паралелки в помощните училища за деца с множество увреждания. Чл. 7 от Наредба № 6 на МОН от 19.08.2002 г. посочва, че в специалните училища и детски градини могат да се формират групи и паралелки за деца с множество увреждания. В чл. 72, ал. 2 от ППЗНП също се посочва, че паралелки за ученици с множество увреждания могат да се организират и в специалните училища за деца със сензорни увреждания и в помощни училища. И така, законът и правилникът регламентират интегрираното обучение (в паралелка на масово училище - до 2 деца с увреждания в клас27 или обучение в специални училища). Предвижда се намаляване на нормативите за минимален брой на деца в паралелка, когато има записани деца с увреждания.
Всички деца с увреждания до 16 години, подлежащи на задължително образование, преминават през процедура на оценяване на специалните им образователни потребности пред екип за комплексно психолого-педагогическо оценяване (ЕКПО) към РИО28. ЕКПО може да препоръча или интегрирано обучение (в масово училище), или да насочи детето към специално училище (помощно училище). Интегрираното обучение в общообразователно училище се извършва по програми за масовите училища и е с ресурсно подпомагане (ресурсен учител). На учениците, завършили общообразователно училище, се издава свидетелство/диплом за степента на образование съгласно държавните образователни изисквания. Учениците, завършили помощно училище, не получават свидетелство за завършена степен на образование в края на обучението си. Съгласно ППЗНП учениците, които завършат осми клас в помощно училище, получават удостоверение за завършен осми клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца със специални образователни потребности, освен ако не издържат приравнителни изпити. Завършилите и 10 клас за професионална подготовка на ПУ могат да получат и удостоверение за професионална квалификация І степен след успешно положени изпити.
Проблемите за превръщане на законовия текст в практика до момента са:

  • Готовността на училището за масово интегриране на деца с увреждания е по-скоро мит.

  • Специалното училище все още не се е превърнало в самостоятелен елемент от интеграционния процес. Основната му мисия би трябвало да е да подготвя децата със специални нужди за масовото училище, но на практика специалното училище продължава да е най-вече постоянен пристан за неуспелите да се интегрират деца.

Според експерти от социалната сфера в област Благоевград има и друго препятствие за образователната интеграция на децата със специални нужди. Според тях продължава насочването на децата със специални нужди най-вече към ПУ.


Все още не е наложено схващането, че трансформацията на институциите е и трансформация на професионалните екипи, работещи в тях.
Страхът от загубата на работното място е основният фактор, обуславящ насочването към помощните училища и възпиращ образователната интеграция в масовите училища. Според Герасим Богдански, ръководител на РДСП - Благоевград, до момента ЕКПО към РИО не изпълняват ефективно своята роля на структура, проучваща актуалната нужда от образователна интеграция и включваща в системата на народната просвета децата със затруднение в интелектуалното си развитие. Пасивността в работата на РИО остава характеристика на проучвателната им дейност.


Системата на обучение и възпитание на деца с увреждания (деца със специфични образователни потребности), с хронични заболявания, с девиантно поведение и на деца, лишени от родителска грижа, е изградена на принципа на диференциран подход към тях. Тенденцията е децата с увреждания да бъдат интегрирани в по-голямата си част в обикновените училища, в които учат техните връстници

Из проект на доклад на правителството по Конвенцията на ООН,

Образование, Свободно време и културни мероприятия (чл. 28, 29, 31), 2006 г.

Според  юристи на БХК, за да се реализира на практика интегрираното образование в страната, цел, която е подчертана в редица правителствени документи, включително и в проектодоклада на българското правителство по Конвенцията на ООН, е необходимо  ново законодателство  в областта на приобщаващото образование. Трябва да бъдат положени съгласувани усилия за разработване на един общ, подробен план за действие по отношение на специалните училища. Този план трябва да съдържа ясна, амбициозна и дългосрочна стратегия за затваряне на специални училища и да бъде огласен публично.  Пренасочване на финансовите и човешките ресурси, затворени в момента в системата на специалните училища, също ще допринесе за извършване на реформата в образователната система в България и приобщаване на все повече деца със специални образователни потребности в системата на общообразователните училища. 

Следните конкретни примери илюстрират тенденцията в развитието на интегрираното образование в системата на ДДМУИ:


  • 21 от 50 институционализирани деца с умствена изостаналост в ДДМУИ - Васил Друмев, посещават училище (масово и помощно). Всичките 24 деца с интелектуални затруднения от ДДУИ – Търнава, са включени в системата на народната просвета.

  • В практиката на ДДМУИ – София, е имало само два случая, в които деца от дома са посещавали за 1 година помощно училище (2002-2003).

Според постигнатото в сферата на интегрираното обучение ДДМУИ биха могли да се разделят на две категории: ДДДМУИ, в които образователната интеграция е една от насоките на трансформиране на детските институции, и ДДМУИ, в които децата със специални потребности все още са считани за необучаеми.



3.2.1. ДДДМУИ, в които образователната интеграция е една от насоките на трансформиране
Данните от мониторинга на БХК през 2006 г. поставят в първата категории следните детски домове за деца с интелектуални проблеми:


По данни на РДСП - Велико Търново, през учебната 2005/2006 г. през ЕКПО са преминали 237 деца (122 деца са насочени към обучение в масово училище, 67 – в помощно училище. 48 са включени в интегрирано обучение в общообразователно училище). Едва 10 от оценените деца са от ДОВДЛРГ и ДДМУИ. Още през 2000-2001 г. деца от дома се обучават в специални и масови училища. В настоящия момент 10 деца от ДДМУИ са включени в системата на народната просвета: 4 - в масово училище в с. Камен, 1 дете - в масова ЦДГ - Горски Сеновец, 5 деца - в ПУ - с. Ново село.


  • ДДМУИ - с. Михалци

При първите си посещения в ДДМУИ – с. Михалци, през 2000-2001 г. БХК констатира, че група от около 10 деца посещава помощно училище по инициатива на директора на детския дом. Поводът за образователната интеграция е съхраненият интелект на децата. Актуалната картина днес: 13 деца от ДДМУИ са интегрирани в местното масово училище. 9 от учебната 2005/2006 посещават масови и помощни училища в гр. Велико Търново и в Балван (3 - интегрирано обучение в масово училище в гр. Велико Търново, 6 - в помощни училища - 3 в с. Балван и 3 в гр. Велико Търново). Още 6 деца са представени през септември 2006 г. за оценка от експертите на ЕКПО и за образователна интеграция през учебната 2006/2007 г. (Бел. - личната инициатива на директорите на ДДМУИ – с. Горски Сеновец, и ДДМУИ – с. Михалци, е решаващият фактор за образователната интеграция на децата от тези домове.)


  • ДДМУИ - с. Видраре

През учебната 2005/2006 г. 9 деца посещават масовото училище в с. Видраре и 7 деца  посещават помощно училище в с. Радотина. Още 2 деца от учебната 2006/2007 г. са включени в интегрирано обучение в първи клас на масовото училище в населеното място.


  • ДДМУИ - с. Искра

Данните сочат, че през учебната 2005/2006 г. 11 деца на възраст до 18 години и 7 над 18 години посещават училище: 17 посещават помощно училище, 1 дете - СОУ за незрящи - гр. Варна. Обучителните потребности на децата са оценени от ЕКПО към РИО на МОН - Бургас.


  • ДДМУИ - с. Петрово, Стара Загора

Образователната интеграция е една от основните насоки на трансформиране на институцията за деца със специални потребности в с. Петрово, община Стара Загора, през последните години в България. По данни на директорката на ДДМУИ - с. Петрово, 16 от институционализираните деца участват в учебен процес. Децата са включени в обучение по програми за интегрирано индивидуално обучение към помощно училище. Проблем в организацията на образователната интеграция е транспортът. ДДМУИ разполага с микробус, който е недостатъчен за всичките 14 деца, които са включени в интегрираното обучение.


  • ДДМУИ - с. Петрово, Сандански

11 от децата от ДДМУИ - с. Петрово, се обучават по програми на МОН за помощни училища. Обучението е изнесено в ДДМУИ. Сформирани са две паралелки от по 6 деца в 1 и в 4 клас. Двама ресурсни учители обучават децата от ДДМУИ - учителите са назначени на щат към ПУ - гр. Петрич. 5 от децата в ДДДМУИ посещават масово училище в населеното място (2 от децата - Емил Чолаков и Ася Асенова, са с водеща диагноза ЛУИ и от 3 години са ученици в местното общообразователно училище). Паралелът със ситуацията от 2000-2001 г. сочи, че детската институция е постигнала важно развитие в посоката образователна интеграция на децата с увреждания. 16 деца са интегрирани през последните години в системата на народната просвета - масови и специални училища.

Изцяло подчинена на необходимостта от предоставяне на услуги за децата с увреждания в единна среда с деца без увреждания, на преодоляване на изолацията, дезинтеграцията и изоставането в психосоциалното развитие е съвместната дейност между ДДМУИ – Петрово, и Детския дневен център за духовна и социална интеграция “Приятели“ в с. Петрово. Изграденият с помощта на НПО дневен център продължава дейността си и след приключване на проекта по създаването му. С подкрепата на община Сандански, ДСП, НПО се организират посещения в дневния център на деца от целогодишния дом. Децата с увреждания участват заедно с местните деца в съвместни занимания, включват се в детски фестивали и творчески прегледи. В съвместните прояви участват децата от ДДМУИ с лека и умерена степен на умствена изостаналост. Обмислят се форми на социално включване и на по-тежко увредените деца.




  • ДДМУИ - с. Васил Друмев

Половината от децата в ДДМУИ „Калинка“ - с. Васил Друмев, участват в учебен процес. По данни на директорката на детския дом от 01.09.2005 г. 21 деца от дома са записани като редовни ученици в три паралелки за изнесено обучение - ресурсна подготовка, по програми на ПУ „Васил Друмев“ - гр. Шумен: първи клас - 7 деца; втори клас - 6 деца; трети клас - 8 деца. Всеки ден до обяд децата провеждат редовни учебни занятия по програми на ПУ с преподаватели от ПУ „Васил Друмев“ - гр. Шумен. От 01.09. 2005 г. по програма “Заетост на учители в обучението на деца с увреждания” в ДДМУИ работи ресурсен учител, който провежда индивидуална работа и подпомага самоподготовката на учениците. От 01.09.2005 г. 1 дете от ДДМУИ е насочено в първи клас в СОУ за незрящи деца „Проф. Ив. Шишманов“ - гр. Варна.

3.2.2. ДДМУИ, в които процесът на включване във форми на интегрирано обучение изостава


  • ДДМУИ - с. Кошарица

Образователната интеграция на 13 от децата от ДДМУИ (5 в ПУ и 8 в масово училище) се осъществява формално. Липсва взаимодействие между педагозите от ДДМУИ и от системата на народната просвета. До 12 септември 2006 г. все още не бе изготвен списък на децата от дома с възможности за интегрирано обучение. След обсъждане на проблема със социалните работници и с директора на ДДМУИ бе уточнено, че до края на септември ще бъдат внесен в РИО на МОН – Бургас, списък на деца от институцията за оценка на обучителните им възможности.
БХК попадна и на още едно драстично нарушение на правото на децата на образование.


При мониторинга си през 2006г. в ДДМУИ - с. Кошарица, екипът на БХК установи, че група от 7 деца не отговаря на профила на детското заведение и се нуждае от преразглеждане на образователните потребности:

  • Мариян Вълев - 14 -годишен, посещаващ ПУ - гр. Средец

  • Андон Рашидов - 11-годишен, посещаващ ПУ - гр. Средец

  • Емил Георгиев - ученик в ПУ - гр. Средец

  • Ася Златева Миланова – никога не е посещавала учебно заведение

  • Таня Кунева - ученичка в ПУ - гр. Средец

  • Жельо Съботинов - записан от учебната 2006/2007 г. в първи клас на в ПУ - гр. Средец

  • Тодорка Георгиева - ученичка в ПУ - гр. Средец.


Случаите на две от децата - Тодорка Георгиева и Жельо Съботинов, с най-фрапиращо нарушение на процедурата по настаняване и на гарантиране на правото им на образование, бяха подробно описани в сигнал на БХК до ръководителя на РДСП – Бургас, и до ръководителя на РИО - Бургас. В отговор на сигнала на БХК от 14.09.2006 г. с настояване за съдействие за извеждане на настанените в ДДМУИ - Кошарица деца, Тодорка Георгиева и Жельо Съботинов, и за представянето им пред екип на ЕКПО към РИО – Бургас, за предприемане на действия РДСП - Бургас, ДСП – Поморие, и РИО – Бургас, предприеха конкретни мерки: РДСП – Бургас, възложи проучване на случаите за предприемане на незабавни действия по реда на ЗЗД. На 3.10.2006 г. ЕКПО към РИО – Бургас, извърши психолого-педагогическо изследване на 20 деца от ДДМУИ. Становището на комисията на РИО – Бургас, е Жельо Съботинов и Тодорка Георгиева да бъдат включени в интегрирано обучение и да посещават общообразователни училища, съответно в първи и в четвърти клас. По инициатива на ДСП - Поморие, децата са настанени временно в ДОВДЛРГ “Детелина” - Шумен, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Един от мотивите за настаняване на децата в Шумен е наличието на Ресурсен център км ДОВДЛРГ “Детелина” - Шумен. Под внимание е взето и обстоятелството, че бащата на Тодорка Георгиева е с настоящ адрес на територията на област Шумен. Изготвени са социални доклади и планове за действие и за двете деца.




  • ДДМУИ - с. Стража

Образователната интеграция на 9 от децата от ДДМУИ (8 в ПУ и 1 дете в масово училище) според възпитатели и представители на медицинския персонал и в този дом е напълно формална. По преценка на възпитатели от ДДМУИ сериозна бариера пред реалната образователна интеграция на деца със СОП от дома е недостатъчната подготовка на учителите от системата на народната просвета за работа с деца с увреждания. Най-разпространеният метод за излизане от проблемна ситуация е изразяваната позиция от страна на педагозите от помощното училище, в което се обучават 8 деца от ДДМУИ: “Тази седмица детето да не идва на училище. Пречи на класа. Не можем да се справим с него.“

Ръководството на ДДМУИ все още не е изготвило и представило списък за комплексна педагогическа оценка на възможностите за интегрирано обучение на деца от дома до РИОМОН - гр. Търговище.




  • ДДМУИ - Медвен

Образователната интеграция все още е по-скоро пожелание, отколкото постоянна насока на трансформиране на институцията в с. Медвен. За периода 2005-2006 г. само едно дете е пренасочено в ДОВДЛРГ. В настоящия момент детето е ученик в трети клас на масово училище. До 11.09.2006 г. нито едно от децата в ДДМУИ не бе представено за комплексна педагогическа оценка на възможностите си за интегрирано обучение пред ЕКПО към РИО – Сливен (вж. оценката на д-р Десислава Иванова).


  • ДДМУИ - с. Илаков рът

Две деца от ДДМУИ - Илаков рът, са представени на ЕКПО и са били включени в системата на народната просвета през учебната 2005/2006 г. Децата са посещавали ПУ - с. Ново село, и са завършили 4 клас. За новата 2006/2007 г. още 2 деца са насочени за обучение в специално училище - първи клас.


Впечатление за формалност и инцидентност оставя у външния наблюдател опитът за включване на деца от този ДДМУИ в обучителния процес извън ДДМУИ. Данните сочат, че през учебната 2005/2006 г. 7 от децата в ДДМУИ са насочени от ЕКПО към обучение в ПУ - Лозно. Всички деца са на възраст от 7 до 15 години и са включени в “помощна паралелка” за деца с множество увреждания. В учебно време децата са настанени на седмична грижа в интерната към ПУ. Явяването на децата пред ЕКПО е инициатива на РИО - Кюстендил. Проверката на протоколите на ЕКПО и личните дела на децата от ДДМУИ установи, че в един от случаите протокол от заседанието на ЕКПО липсва в архива на ДДМУИ. В два от случаите екипът е определил IQ на децата съответно 38% и 40%. Не е добавена оценка за образователните възможности на децата. В 4 от случаите въобще липсва становище на ЕКПО в издадените протоколи. През учебната 2006-2007 децата от ДДМУИ са насочени за обучение в ПУ - Стоб.


  • ДДМУИ - Сладък кладенец

От учебната 2004-2005 г. 6 деца от дома са включени във форма на интегрирано обучение - изнесен клас в ДДМУИ. Днес децата са ученици в трети клас – подпомагани са в обучението си от ресурсен учител, назначен на щат в ПУ в с. Ветрен. От учебната 2006-2007 г. обучението на децата ще извършва ресурсен учител от Стара Загора. През новата учебна година не е представян нов списък на деца за оценка на образователните им потребности от ЕКПО към РИО на МОН - гр. Стара Загора. Помолена да обобщи обучителните дейности и социализационната работа, която се извършва в дома с останалата преобладаваща част от институционализираните деца, Мая Димитрова каза пред екипа на БХК: „Достатъчно им е да им се пусне телевизорът и да се оставят за един час насаме със себе си.“


  • ДДМУИ - Рудник

Засега в тази сфера предприетите мерки в ДДМУИ - Рудник закъсняват. Едва през тази година, на 26.06.2006 г., ръководството на ДДМУИ изготвя списък за комплексна педагогическа оценка на възможностите за интегрирано обучение на деца от дома до РИОМОН - гр. Варна. Такава препоръка е направена още през 2004 г. Препоръката е на комисия от представители на ДАЗД, МОН-РИО, МЗ-РЦЗ, РДСП, ДСП и общинската администрация. Директорът на ДДМУИ Янка Лефтерова е изготвила списък на 27 деца от дома за извършване на комплексно педагогическо оценяване от ЕКПО към РИО на МОН. До момента нито едно от децата от ДДМУИ не е било включвано в каквато и да е било форма на обучение извън ДДМУИ. По оценка на персонала на ДДМУИ поне 5 от децата могат да бъдат интегрирани в образователната система.


  • ДДМУИ – гр. София

По-тежко увредените деца се считат за чисто медицински случай. Въпреки предвидените възможности в ЗНП и ППЗНП за обучение (в групи или по индивидуални програми, разработени от диагностични екипи към специалните училища) на практика в ДДМУИ – София, няма нито едно дете, интегрирано в системата на народната просвета (масово или специално училище). От ДДМУИ не са представили нито едно дете на възраст между 7 и 16 години на екипа за комплексно оценяване към съответния РИО за оценка на възможностите за обучение съгласно изискванията на Наредба №6 от 19.08.2002 г. РИО – София, също не е проявил подобна инициатива. Децата и младежите от ДДМУИ не посещават училища - специални или масови. В настоящия момент всички домуващи участват в обучение по специализираната обучителна програма, разработена от МТСП, за корекционно-компенсаторна и учебно-възпитателна дейност, както и по програми за индивидуална учебно-възпитателна, логопедична и физиотерапевтична дейност.


Извод:

Съществуващото законодателство (ЗНП, ППЗНП, Наредба № 6, ЗЗД) и приетите от МС национални планове и стратегии (Национален план за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности, Национална стратегия за закрила на детето, Национална програма за закрила на детето 2005 г.) създават добри условия и гаранции за достъп до интегрирано образование на децата със специални образователни потребности, но съществуващата практика показва, че интегрираното обучение все още не е реална алтернатива на обучението в помощните училища. Въпреки демонстрираната в последните години политическа воля за преодоляване на сегрегираното образование заради увреждане то остава проблем за България. Необходими са още  качествени промени в нормативната уредба и системни усилия за по-мащабно прилагане на добрите практики в областта на приобщаващото образование.

Проблемите за превръщане на законовите разпоредби и политическите програми за интегриране на децата с умствени затруднения в общообразователния процес, както и осигуряване на достъп до образование въобще на децата с умствени увреждания са следните:

  • Липса на готовност на общообразователното училище да работи с деца с умствени увреждания поради липса на кадри, липса на методика, липса на разбиране за задължителността на този процес.

  • Липса на визия за статута на помощното училище в интегративния процес за в бъдеще.

  • Желанието за запазване на щата в специалните училища и на модела на помощните училища в досегашния им вид е основно препятствие за образователната интеграция на децата със специални нужди. Все още не е наложено схващането, че трансформацията на институциите е и трансформация на професионалните екипи, работещи в тях. Страхът от загубата на работното място е основен фактор, обуславящ най-вече продължаващото, макар и намаляло насочване на деца към помощните училища и възпиращ образователната интеграция в масовите училища.

  • Все още липсва стабилно и законообосновано взаимодействие между педагозите от помощните и общообразователните училища.

  • ЕКПО към РИО не изпълняват въобще или не изпълняват ефективно своята роля на структура, проучваща актуалната нужда от образователна интеграция и включваща в системата на народната просвета децата със специални образователни нужди. Някои ЕКПО неглижират тежките увреждания на децата, поставят им по-леки диагнози с цел да ги насочат към общообразователни училища. Други ЕКПО към РИО продължават да насочват децата със специални нужди най-вече към помощните училища.

  • Наблюдава се противоречива практика за взимане на решение къде едно дете със специални образователни потребности да бъде насочено за образоване. В някои случаи решаващо е мнението на ЕКПО, в други – независимо от него, родителите записват детето, където те пожелаят.

  • Нерешен докрай остава и проблемът с деца от ромски произход и с деца от някои региони с българо-мохамеданско население, които са изключени от системата на просветата най-вече поради нежеланието на родителите или поради тяхната трайна финансова невъзможност да изпращат децата си на училище. Бариера пред интегрираното образование е и сегрегираното ромско образование.

  • Проблем за приобщаващото образование е и фактът, че случаите на интеграция засягат най-вече децата с родители и с по-леки форми на умствени увреждания.

  • Практиката сочи и още, че децата с лека степен на умствена изостаналост продължават да се обучават най-често по специални програми на МОН в помощни училища, по програми за професионално обучение или по индивидуални програми. Това означава, че те не получават свидетелство за завършена степен на образование. Проблемът в този случай е, че децата имат възможност за интегрирано обучение, предоставена им от закона, но на практика те продължават да остават лишени от достъп до качествено образование. Все още звучи екзотично виждането, че няма качествено образование без интегриране и няма интегриране без образование. Децата от целогодишните и дневните домове, които са с по-тежки интелектуални увреждания (най-често умерена и тежка степен на умствена изостаналост), макар че формално вече не са считани за „необучаеми“, на практика не попадат в системата на просветата с изключение на единични случаи.




Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница