Доклад-оценка на състоянието и перспективите
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДВНМН Общ брой настанени за първото полугодие на 2006 г. От тях – бегълци от
- 4.2. Задържане под стража и изтърпяване на присъди от непълнолетни - следствени арести и поправителни домове Следствени арести
- 5. Алтернативи на детските институции за деца с увреждания
- Из доклад на българското правителство по Конвенцията на ООН, Семейна среда и алтернативни грижи (чл. 5, 18, пара. 1-2, 9-11, 19-21, 25, 27, пара. 4 и чл. 39)
- 5.1. Дневните центрове за деца и младежи с умствена изостаналост - 10 години по-късно
- Интегрирано обучение на деца от ДДДМУИ - Перник
- 5.2. Дневните центрове към ДМСГД – все още само възможност
- Из проект на Доклад на българското правителство по Конвенцията на ООН за правата на детето, 2006
От справката става ясно, че цитираният доклад на правителството на Република България по Конвенцията на ООН за правата на детето не отразява в пълна степен обхвата на задържанията в ДВНМН. Срокът на полицейското задържане действително не надвишава 24 часа, а престоят над този срок се разрешава от прокурора. Разпореждането на прокурор за престой на деца в ДВНМН над 24 часа по своята същност е формален акт. Самият престой има характер на полицейско задържане, тъй като инициативата за това идва най-често от страна на ИДПС или друг полицейски орган, а прокурорското постановление, с което се потвърждава искането за продължително задържане, се издава, без да се извършва проучване на необходимостта от такова задържане. В тази връзка е илюстративна практиката на дома в Горна Оряховица, ръководството на който изхожда от разбирането, че домът не трябва да се използва от прокуратурата и от полицията за арест. Точно с този аргумент началникът на дома е успял да възпрепятства настанявания за срок над 15 дни. През предходната 2005 г. в дома е имало три случая на настаняване за срок над 15 дни, но и в трите случая началникът е отправил възражения до окръжния прокурор, който от своя страна препратил преписката обратно на районния прокурор. В крайна сметка не се стигнало до отмяна на постановленията. В дома във Варна също е имало безрезултатен опит за обжалване на постановление за настаняване. Съгласно възприетата практика за настаняване на деца в дома за срок до 15 дни се взема само потвърждение от прокурор на предварително изготвеното предложение за настаняване, а за настаняване над 15 дни е необходимо прокурор да издаде нарочно постановление за настаняване. Настаняванията за максималния срок до два месеца не са честа практика. От справката за престоя на малолетни и непълнолетни в домовете става ясно само колко са случаите на настаняване над 15 дни, но не става ясно колко от тези настанявания са продължили до два месеца. В отделни случаи настаняването за максимално регламентирания срок от два месеца е било налагано повторно. Такъв е случаят на Н. Р., настанена в ДВНМН – Бургас, за два месеца поради многократни издевателства над осиновителите си. Преди това е била настанявана неколкократно в дома, включително и за срок от два месеца. Има решение на местна комисия за настаняване във ВУИ, което е потвърдено от съда. Самото решение не е изпратено в дома, а в МОН, откъдето се очаква писмо за разпределение на непълнолетната. По думите на началника на дома това е една излишна процедура, защото ВУИ за момичета е само едно в страната и няма смисъл при наличие на съдебно решение да се чака и писмо от МОН. Момичето ще остане в дома до конвоирането му до ВУИ в с. Подем. Съгласно НПК прокуратурата може да налага задържане под стража до 72 часа, а задържанията над този срок се постановяват от съда и подлежат на обжалване. В случая със задържанията на малолетни и непълнолетни в ДВНМН на прокуратурата е вменено правомощие да постановява задържане до 2 месеца без право за обжалване на наложената мярка и без право на адвокатска защита от момента на задържането или на по-късен етап. Както става ясно, опитите да се обжалва наложената мярка остават безрезултатни. Така уредбата по настаняване на деца в ДВНМН влиза в противоречие както със Закона за закрила на детето, съгласно член 26 от който настаняването на дете в специализирана институция се извършва от съда. Противоречие с доклада на правителството съществува и по отношение на право на адвокатска защита от момента на задържането. В нито един от домовете не бе установено наличие на адвокатска защита преди, по време или след налагане на настаняване в дома. Единствено в дома в София на адвокат е била предоставена възможност да проведе свиждане с настанено дете. Едновременно с децата, извършили престъпление, в домовете се задържат деца и на други основания. Справката за причините за налагане на престой на малолетни и непълнолетни в ДВНМН е следната:
По-голямата част от децата, настанени в ДВНМН, са бегълци от корекционно-възпитателни заведения или от интернати. За тях след залавянето и отвеждането в ДВНМН продължителността на престоя би трябвало да бъде ограничена само до връщането им в институцията, от която са избягали. Ако престоят на тази категория деца в ДВНМН е имал неоправдано голяма продължителност, той би имал наказателен характер. Децата, които пребивават в домовете, се разпределят по спални помещения в зависимост от пола, възрастта и основанието за настаняване. Малката натовареност на домовете дава възможност за отделяне на различните категории деца – по пол, възраст и психологическа съвместимост. В домовете не е възприета единна практика за осъществяване на корекционно-възпитателна дейност. В изключение на дома във Варна, в останалите домове на щат работи педагог, а в домовете в Пловдив, Горна Оряховица и Варна работи психолог. Дейността на педагозите и психолозите е свързана с изготвянето на характеристики на децата и провеждането на занимания с тях в занималнята. Едновременно с това се водят индивидуални и групови беседи с децата на здравни теми или по теми възпитание, семейство, училище и др. Дейността с децата в ДВНМН е силно затормозена от кратките престои на децата и с по-голямата част от тях, които са настанени за срок до 24 часа, не е възможно да се провежда качествена корекционно-възпитателна дейност. 4.2. Задържане под стража и изтърпяване на присъди от непълнолетни - следствени арести и поправителни домове Следствени арести Задържането под стража по отношение на непълнолетни е крайна мярка и би трябвало да се налага изключително рядко. Тази мярка се изтърпява в следствените арести и в поправителните домове в България. В доклада на правителството на Република България по Конвенцията на ООН за правата на детето: “В случаите на задържане под стража на непълнолетния законът изрично предвижда настаняването му в подходящи помещения отделно от пълнолетните. Тази гаранция е спазена и във връзка с изпълнение на наказанието “лишаване от свобода”. Следва да се отбележи, че условията в следствените арести са все още далеч от изискванията на международните стандарти за достъп до светлина, жилищна площ и пр. Сред представители на съдебната власт се застъпва становището, че е необходимо създаването на специален арест за непълнолетни.” В 50-те следствени ареста килиите за непълнолетни, там, където такива са обозначени и отделени, по нищо не се различават от останалите килии. В голяма част от арестите поради голямата пренаселеност тези килии се използват за настаняване на пълнолетни и само когато в ареста постъпи непълнолетно лице, то се настанява в освободена от пълнолетните лица килия. Поради това битовите и санитарно-хигиенните условия за непълнолетните по нищо не се отличават от условията за пълнолетните лица. Площта на килиите е далеч от изискванията за жилищна площ - най-често е от 6 до 8-10 кв. м. Оборудването в арестантските килии се състои единствено от легла и малки масички. С изключение на няколко ареста, в килиите на всички останали не прониква пряка слънчева светлина, а възможността за проветрение на килиите е сведена до минимум. Изключителното сериозен проблем произтича от невъзможността на непълнолетните да се осигурява престой на открито, поради което единствената възможност за раздвижване е по време на излизането от килията за ползване на санитарния възел. За осигуряването на такъв достъп непълнолетният трябва по един или друг начин да сигнализира на надзирателите, които имат задължение във всеки един случай и по всяко време на денонощието да отключват килията за посещение на тоалетна – задължение, което те дори при добро желание не биха могли да спазват безусловно. Създаването на специален арест за непълнолетни не би решило проблемите, произтичащи от воденето на процесуални действия и свързаното с това периодично конвоиране на непълнолетни и съответно връщането им в ареста. Поправителни домове В споменатия по-горе доклад на правителството на Република България има съществени пропуски по отношение на лишаването от свобода на непълнолетни. Само в част от един абзац от доклада е описан обхватът на наказателните мерки и максималните срокове на наказанията. В доклада не се споменава нищо за системата като цяло и за проблемите на тази част от пенитенциарната система. В поправителните домове се настаняват както непълнолетни, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, така и непълнолетни с влезли в сила присъди. В страната функционират два поправителни дома: в гр. Сливен - за момичета, и в гр. Бойчиновци - за момчета. Материалната база на двата дома е значително по-добра в сравнение с базата на останалите места за лишаване от свобода. Въпреки това оборудването на спалните помещения в ПД – Бойчиновци, се състои само от метални легла, малки метални гардеробчета и не навсякъде шкафчета за лични вещи, а в няколко от стаите няма друго оборудване освен леглата. Мазилката по таваните на последния, четвърти етаж на основната сграда на места е паднала от течовете на покрива. Подът е застлан само със замазка, която е захабена, а стените се нуждаят от освежаване. В двата поправителни дома са организирани широк кръг дейности и занимания. Към дома в Бойчиновци функционира средно училище, осъществява се и професионално обучение. За разлика от това в ПД в гр. Сливен непълнолетните момичета не могат да продължат образованието си. Качеството на образователния процес в ПД – Бойчиновци, е изключително лошо поради кратките периоди на пребиваване на децата в ПД и постоянните им пътувания за дела и следствени действия. Една значителна част от учениците (около една пета от общия брой) са неграмотни или полуграмотни. За тях се организират летни курсове за ограмотяване. Непълнолетните постъпват в дома с неизяснен медицински статус. Някои от тях, които никога не са ходили на училище и имат лека умствена изостаналост, не са преминали през медико-диагностични комисии. Тези от непълнолетните, които се привеждат в дома до февруари на всяка година, се включват в съответния учебен клас. Ако обаче привеждането в дома е след февруари, непълнолетният не може да посещава училището и губи учебната година. 5. Алтернативи на детските институции за деца с увреждания
5.1. Дневните центрове за деца и младежи с умствена изостаналост - 10 години по-късно Съществуващите през 2006 г. детски дневни центрове за деца и младежи с увреждания в страната са 33. Мониторнигът на БХК от 2006 г. в 7 дневни центъра за деца и младежи с увреждания - Перник, Благоевград, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Враца и Банско, налага следните изводи: Дневните центрове за деца с увреждания са най-добре функциониращата и развита алтернативна форма на грижа за деца с увреждания в България в момента. От една страна, това е форма на интеграция на децата със специални потребности в обществото, а, от друга, е възможност за социално включване на родителите им. До развиването на тази форма на социална услуга за деца с умствени и физически затруднения през 90-те години при наличие на дете с увреждане в семейството най-често единият родител – майката, се отказва от работата си, за да поеме грижата за своето дете със специфични нужди. Приемът на деца с увреждания в дневен център се извършва по реда на чл. 20 от ППЗЗД. Процедурата предвижда: след постигнатото съгласие за предоставяне на социални услуги в общността родителят/настойникът подава писмена молба до директора на ДСП. Директорът издава заповед за настаняване (направление до доставчика на социалната услуга). Дневните центрове за деца с умствена изостаналост са децентрализирани като общински заведения за социални услуги за деца и младежи с увреждания съгласно промените в нормативната уредба (ЗСП, ППЗСП). Мултидисциплинарните екипи, каквито са изградени във всички изследвани от БХК дневни центрове, изготвят индивидуален план след оценка на специфичните потребности на децата/лицата, ползващи социални услуги, който се оценява и актуализира при необходимост на всеки 6 месеца. Част от този план е и писменият план за здравни грижи. Ползването на услугата “дневен център” се осъществява въз основа на издадено направление на ръководителя на ДСП - Стара Загора, и подписан договор между кмета на общината като доставчик на социалната услуга в общността и потребителите. Дневните центрове са и първите детски институции, които започват през последните години да интегрират своите възпитаници в общообразователната система - масови и специални училища. Добри практики в приобщаващото образование на децата с увреждания: В ДДДМУИ – Перник изследването на БХК установи, че за периода 2005-2006 г. 12 възпитаници на дома с различна степен на умствени затруднения (от лека до тежка степен, множествени увреждания, хронични заболявания) са започнали своето интегрирано обучение по програмите на МОН - в масови и помощни училища. Предстои включването в програми за обучение на МОН на още две деца от дома. Съвместно с екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО е извършена оценка на образователните потребности на всяко от децата и те са насочени към различни форми на интегрирано обучение - 5 от децата се обучават в сформирана група към ПУ с място на обучение масово училище, 1 дете се обучава по индивидуален план вкъщи по програма за ПУ, 5 от останалите деца се обучават в индивидуална форма по програми на масовите училища и 1 дете участва в интегрирана подготовка в масово училище. Интегрирано обучение на деца от ДДДМУИ - Перник
По данни на директора на ДДДМУИ още 2 деца се подготвят за интегриране в системата на народната просвета. И двете деца ще бъдат записани в първи клас: едното дете ще се обучава по специалните програми на МОН за ПУ, а другото дете ще се обучава по програмите на МОН за специалните училища за деца с нарушен слух - предвидени са и занимания със сурдопедагог. Децата са с ЛУИ. Едното от тях е и с нарушения на слуха. В ДДДМУИ – Пазарджик, също бяха установени добри практики в приобщаващото образование за периода 2003-2006 г. 31 възпитаници на дневния център с различна степен на увреждания (от лека до тежка, множествени увреждания, хронични заболявания) са започнали своето интегрирано обучение по програмите на МОН - в масови и помощни училища в Пазарджик. Данните сочат, че:
Практиката в специализираното заведение в посока социална и образователна интеграция започва още през 2001-2002 г., когато деца от ОУ “К. Величков“ и от ДДМУИ “Вяра, надежда, любов“ - гр. Пазарджик, в рамките на проект на неправителствената организация “Помощ за деца в риск“ участват в първите съвместни дейности. Общите летни лагери и занимания по трудотерапия и арттерапия са първите форми на приобщаване на децата със специални потребности. Създават се и общи ателиета: театър, журналистика, детски права, с камера и фотоапарат в ръка, за изкуство и философия. През 2002-2003 г. Проектът за интеграция на децата с увреждания продължава. Към училището в Паталеница и ДДМУИ в Пазарджик се присъединява и ОУ “Любен Каравелов“ в Пазарджик. Осъществени са и първите посещения на децата с увреждания в часове на децата без увреждания. Може да се обобщи, че в посетените от БХК ДДДМУИ са налице практически възможности за социална и образователна интеграция на децата с умствени затруднения - предпоставките за това са както добрата материална база, така и квалификацията на персонала, допълнителната работа на специалистите с определени категории деца, участие в живота на общността. 5.2. Дневните центрове към ДМСГД – все още само възможност През 2006 г. по данни на МТСП са разкрити 4 дневни центъра за деца с увреждания към ДМСГД в страната. В изготвения на 31.07.2006 г. от мрежа от неправителствени организации Граждански доклад - оценка на набелязаните правителствени мерки по План за действие по политическите критерии за членство в ЕС, за развитие на система от алтернативни услуги за деца с увреждания се посочва: “Към ДМСГД има дневни центрове, които не функционират поради липса на финансиране от МЗ (примери са домовете в Златица или Варна, посетени през юни 2006 г. от БХК), въпреки че са единствената форма за рехабилитация на деца в ранна възраст с различни видове увреждания за региона. Ето защо мярката, свързана с разкриване на нови центрове, поставя редица въпроси относно реда за финансиране, щатното осигуряване, промотирането и изпълнението на услугата - работа по индивидуална програма от страна на специалистите и резултатите от нея.”
Каталог: 2007 2007 -> Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика 2007 -> Трети клас 13 април 2007 г., Силистра 2007 -> Доклад за дейността на софарма ад 2007г 2007 -> Отчет за доходите 4 Отчет за паричните потоци (пряк метод) 2007 -> Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие 2007 -> Уеб Медия Груп” ад регистрационен документ 2007 -> По дисциплината “Експлоатационни материали” 2007 -> Уважаеми господин председател Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||