Доклад-оценка на състоянието и перспективите
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Анет Маринова-педагогически съветник в училището, участник в работната среща,организирана в рамките на проекта
- 3. Проф. Меглена Ачкова – детски психиатър, член на Националния съвет към ВАК по неврология и психиатрия
- 4. Информация, изготвена от Дарина Янкова - директор на Дирекция „Закрила на детето“-МТСП, участник в работната среща
- 5. Асен Петров, ръководител на дирекция в МОН
- 6. Д-р Елена Перчинска - МЗ
- 7. Информация на отдел „Стандарти и анализи”, по доклада-оценка на БХК предоставена след проведената работна среща на 5.12.2006г.
- Относно броя на деца в ДДМУИ/ ДДУИ
- Относно изтъкнатата в доклада зависимост между размера на заплатите на персонала в ДДМУИ с броя на отглежданите деца
- Относно констатацията, че “децата от ДДМУИ/ДДУИ остават оформена аутсайдерска група без перспективи за социална и образователна интеграция” и, че липсва развита система от алтернативни форми на грижа
- Относно извода : “Главният проблем на институционализирането на деца в България е продължителността на престоя”
- Относно извода, че има случаи , в които институционализирането на децата в ДДМУИ става “само по социални индикации”
- По отношение на констатацията от доклада , че входът към ДМСГД остава широко отворен, а броят на институционализираните деца е константна величина.
- По отношение на предоставените от персонала на ДМСГД Варна данни за констатираните “сериозни проблемни ситуации на реинтеграция „на всяка цена“
На второ място – навременното откриване на децата с обучителни затруднения (диспраксии, дислексии, хиперактивност и пр.) в масовото училище. По данни на проф. Рачев (1986 г.), 8-12 % от българските деца постъпващи в първи клас, имат някаква форма на подобни затруднения, при напълно запазен интелект. Тези деца обикновено не се разпознават от учителите, етикетират се като неуспяващи и най-често с годините стават проблемни или отпадат от училище. Единствено, нещо се прави за децата с видими говорни нарушения, които се насочват към логопед, но такъв има на няколко училища и това е съвсем недостатъчно. И до днес в педагогическите институти, началните учители не се обучават да разпознават, насочват или да работят с деца с обучителни затруднения. Липсват стандартизирани методики за това. Единственото изключение е методиката на проф. Ангушев за училищна готовност, но тя е по-тясно специализирана и не оценява цялостното развитие на детето. Друг много голям проблем е липсата на психологическо обслужване в образованието. С малки изключения в българското училище няма квалифицирани психолози. Т.н. „педагогически съветници”, назначавани по принципа един на 500 деца, не са нито подготвени, нито в повечето случаи, имат необходимото психологическо образование. Те изпълняван разнородни функции, без реално да покриват психологическите нужди на децата. А основната роля на училищния психолог е да подпомага създаването на образователна среда, която да е в съответствие с Конвенцията за правата на децата. Това включва - създаването на среда за обучение, която е насочена към развитието личността на детето, неговите таланти, психически и физически способности; подготовка на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, толерантност и равенство между хората, различните етнически и религиозни групи и хора с различен произход; подпомагане на децата със специални образователни потребности, за тяхната социална интеграция и индивидуално развитие (цитирам подготвения от Дружеството на психолозите Стандарт за психологическо обслужване на образованието). Липсата на училищна психология в България означава, че образователната ни система нарушава основни права на децата съгласно Конвенцията и трябва да се предприемат незабавни мерки за отстраняване на тези пропуски. Още повече, че от страна на професионалната гилдия има консенсус по дейността и функциите на училищната психология, подготвени са стандарти, образователни програми и програми за супервизия. Единствено, няма кой да се заинтересува от това, подчерта психологът Иван Игов. Иван Игов информира участниците в експертната среща ,че квалифициран психолог,член на Дружеството на психолозите в България, е защитил докторска дисертация по проблема за стандартизираната методика на оценка на развитието на деца със затруднения в развитието. Участниците в работната среща от ДАЗД и МОН поеха ангажимент да поставят на вниманието на работна група в МОН, обсъждаща в момента законодателните промени в сферата на оценката на развитието на децата със СОП.БХК се ангажира с посредничество между отговорните инстанции и Дружеството на българските психолози. 2. Анет Маринова-педагогически съветник в училището, участник в работната среща,организирана в рамките на проекта Кратко представяне на опита на 23 Средно Общообразователно Училище “Фредерик Жолио Кюри” София 1505, бул.Ситняково №21, тел.944 35 88, 944 27 81 училището в областта на интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности Училището има история на последователни усилия в развитието си като подкрепяща среда за болни и уязвими деца. Интегриращият процес води началото си от учебната 1999-2000 година, когато е прието едно дете с хронично заболяване /епилепсия/. На следващата година е прието още едно дете със същото заболяване. Първото от децата прави възможно да се набере достатъчен брой за формиране на паралелка от първокласници, а другото дете е записано след съгласие на учителката да обучава “такова” дете. Родителите на двамата ученика са членове на Фондация на родителите на деца с епилепсия. Тогава, същата организация печели и работи по проект “Интегриране на деца с епилепсия в масовото училище”. Проектът е първят подобен за страната и се занимава с темата от гледна точка на ролята на подкрепящата среда за обучението на болни деца. Училището, което партнира на родителите е столичното 126 Основно Училище. По-късно идеите и ценностите на проекта намират своето продължение в 23 СОУ. Промените в ППЗНП /ДВ,бр.99, ноември 2003г./, с които се регламентира интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности дават възможност да се създаде програма, чиято цел е чрез ролята на училищният екип да се осигури помагаща училищна среда за тези ученици. Първоначално, училищният екип е доброволен, като в него участват родител, учител, заместник директор, социален работник и логопед. Програмата става интегрална част от учебния план на училището. В процеса на работа са идентифицирани още четири деца със затруднения в ученето. За всяко от децата е изработена индивидуална програма, основана на потребностите им. В помагащата работа участват и външни партньори: двама психолози от БАН - Институт по Психология, ресурсен учител от Училището за деца със зрителни затруднения, двама специални педагози от Център за деца с обучителни затруднения към Фондация “Покров Богородичен”, детски невропсихолог, лекар от Младежки център за психично здраве и двама специални учители от 6-то Помощно училище. Училищният екип е активен с предложенията си към МОН за промени в нормативните документи, касаещи интегрираното обучение. Също така, през 2003 година училището става партньор по проект “ Специални приятели”, реализиран от Училището за деца с нарушено зрение. През 2003-2004 и 2004-2005 учебни години училището съвсем естествено се присъединява към групата на четири училища в България, които приемат идеята за приобщаващо образование. Проектът - “Индекс за приобщаване” – предлага от сдружение Спасете децата и Център за Независим живот, подкрепя се от МОН, МТСП и ДАЗД. Четирите училища на територията на град София са: 23 СОУ, 28 СОУ, 73 СОУ, 141 СОУ; същите стават пилотни за страната в областта на обучението на деца със специални образователни потребности. В рамките на проекта е създаден Консултативен съвет от представители на държавни институции. Основната цел на срещите на съвета е обединяването около общи принципи за интеграцията и развиване на приобщаващи училищни практики, политики и култури. На нивото на конкретните училища са създадени училищни екипи, които оценяват бариерите пред обучението на различните деца, от гледна точка на практиките на обучение, политиката на самото училище и културата на приемане на различието, планират и реализират дейности за тяхното премахване. Проектът представлява метод за управление на училището чрез активиране на участието, защото “Приобщаващото училище е това, което е винаги на път./”Индекс за приобщаване”/ “... Приобщаването в образованието включва: приемане, че ученици и персонал са еднакво ценни и стойностни; увеличаването на учениците и намаляване на изолацията им от типове култура, учебни програми, планове и общности в местните училища; такова преструктуриране на култури, политики и практики в училищата, че те да отговарят на многообразието от ученици в дадения район; намаляване на бариерите пред ученето и участието на всички ученици - не само на онези с увреждания или на онези, които са категоризирани като деца със “специални образователни потребности”; разглеждане на разликите между учениците като ресурс в подкрепа на ученето, а не като проблеми, които трябва да се преодоляват; признаване на правото на учениците на образование по местоживеене; подобряване на училищната среда - както за персонала, така и за учениците; подчертаване ролята на училищата за изграждане на общността и за развитието на ценности, както и за увеличаването на успеваемостта; утвърждаване на приобщаването в образованието като един от аспектите на приобщаването в обществото...” “Индекс за приобщаване”
- Всяко дете има право да се възползва от възможностите, които се предлагат, за да развие себе си като достоен човек; - Всяко дете има потенциал за научаване на нови неща; - Индивидуалният подход следва потребностите на конкретното дете; - Членовете на училищният екип споделят отговорността - Въвличането на всички заинтересовани участници в учебно-възпитателния процес е важна част от развитието на училището като среда за децата; - Интегрираното образование е не просто физическо преместване на детето, а подготовка и напасване на системата да цени уникалността на всяко дете; - Родителите са партньори в учебния, включително и в интегриращия процес; - За напредъка на детето е важен и напредъкът на неговото обкръжение
Болест ли е забавянето в умственото развитие? С този общ термин бележим всъщност един дефицит в сравнение с приетите норми и средни стойности сред популацията в съответната възраст. Във всеки случай на ретардация подходът трябва да бъде предшестван от отговори на следните въпроси:защо е настъпила ретардацията, каква е нейната степен, какво е очакването по отношение на развитието, коя е най-подходящата форма на рехабилитация,форма на обучение. Всички тези проблеми се решават след стандартизирано комплексно изследване от интердисциплинарен екип . Такава стандартизирана методика в България на практика не се прилага. Ранната прецизна диагностика е един от дефицитите в грижата за децата с увреждания в България. 4. Информация, изготвена от Дарина Янкова - директор на Дирекция „Закрила на детето“-МТСП, участник в работната среща : Засилена е работата по превенция на изоставянето на ниво родител-дом. При изпълнение на общинските стратегии за алтернативни социални услуги се наблюдава съгласуваност в действията на отделите „Закрила на детето“ и ДМСГД.
По отношение на дейностите по регулиране на изхода на институциите и намаляване на броя на децата в тях, представители на отделите за закрила на детето проучват възможностите за реинтеграция на децата в биологичните семейства,съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца в институции.
Настаняването в семейство на близки и роднини е мярка за закрила, която е изключително работеща и приложима в български условия
Приемна грижа- към 31.12.2005г. 42 деца са настанени в приемни семейства. За първите девет месеца на 2006г. В приемни семейства са настанени още 25 деца, а утвърдените семейства да 25.Данните показват тенденция към дългосрочна форма на приемна грижа. Със законодателна промяна от 01.01.2007г. В България се въвежда професионална приемна грижа. Осиновяването се осъществява по реда на Семейния кодекс.
Настаняването на деца в институции се извършва, когато са изчерпани всички други възможности за отглеждане в семейна среда. Към 30.09.2006г. На територията на страната функционират 27 специализирани институции за деца и младежи с увреждания, в които са настанени 1 703 деца:
Закрити институции за деца и младежи с умствени затруднения към м. Септември 2006г.
Преместване в нова сграда през 2005г. В края на 2005г. ДДМУИ-с. Борислав,община Пордим, област Плевен е пребазиран в реконструирана сграда в с. Згалево, община Пордим и специализираната институция отговаря на изискванията на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
Към настоящия момент преструктуриране е осъществено в:
Алтернативни форми на социални услуги. Към 30.09.2006г.:
През м. Септември 2006г. е разкрит първият кризисен център в с. Балван. Впоследствие ще бъдат разкрити още два- в Драгоман и в Пазарджик .От 2007г. цетнтровете ще се управляват от общините. Перспективи в областта на грижите за деца:
5. Асен Петров, ръководител на дирекция в МОН Приобщаващото образование е национален приоритет в сферата на образованието и МОН ще продължи работата си в тази посока. Предстои от 01.01.2007г. Законодателна промяна за утвърждаване на процеса на децентрализация на ДОВДЛРГ и преминаването им на общинско подчинение. Обсъжда се въпросът за методическото ръководство - МОН или МТСП. Предстои и преоценка на статута на помощните училища от интернатен тип. 6. Д-р Елена Перчинска - МЗ Предстои постигнатото принципно съгласие и взетото решение на министерско ниво за децентрализация на ДМСГД да бъде реализирано чрез предстояща,през 2007г., законодателна промяна. ДМСГД ще преминат на общинско подчинение. Обсъжда се въпросът дали контролът и методическото ръководство ще се осъществяват от МЗ или ДМСГД ще бъдат считани за социални заведение под методическото ръководство на МТСП. 7. Информация на отдел „Стандарти и анализи”, по доклада-оценка на БХК предоставена след проведената работна среща на 5.12.2006г.
По отношение на разминаване в статистическите данни на различните държавни институции, е необходимо да се има предвид разликата в методологията на събирането им, разликата в отчетния период, за който се отнасят данните, както и първоизточника на информацията. Данните за специализираните институции за деца за последните две години, ДАЗД получава по три информационни канала: -Директно от институциите, чрез специално разработена информационна карта, съдържаща данните към 31 декември; -От Отделите за закрила на детето (на шестмесечие); -От оценките на специализираните институции, направени от междуведомствените комисии през 2004 и 2006 година. Данните в АСП постъпват чрез ОЗД/РДСП. Данните в МОН са за учебна година.
Младежите, настанени в ДДМУИ не са включени в общия брой деца, защото съгласно дефиницията за дете, дадена в Конвенцията на ООН за права на детето и в чл. 2 на ЗЗД дете е “всяко физическо лице до навършването на 18 години” и спрямо тях не могат да бъдат предприемани мерки за закрила по ЗЗД.
В докладите от оценката на специализираните институции, извършена от междуведомствените комисии през 2004 и 2006г. година са направени конкретни препоръки за бъдещото функциониране на всяка институция. Копия от всички доклади бяха своевременно предоставени на съответните министри.
Размерът на заплатите не се определя от броя на децата. По-скоро съществува зависимост между броя на служителите и броя на настанените деца.
През последните няколко години в България беше развита система от алтернативни социални услуги за деца, която за съжаление все още не е добре представена във всички региона на страната. Социалните услуги, предлагани в ДДМУИ към края на 2005 г. са свързани с предоставяне на седмична грижа и дневна грижа. В изпълнение на препоръките от оценката, направена през 2004 г., голяма част от ДДМУИ създадоха условия за рехабилитация на настанените деца. Успоредно с това в страната бяха разкрити дневни центрове за деца с увреждания, които към м. март 2006г. са 33, докато през 2001 г. бяха едва 12. С приемането на промяната на Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях на 30.11.2006г от МС, бяха дадени по-големи възможности за социализиране на децата с увреждания.
Наистина продължителността на престоя на децата с увреждания в специализирани институции е най-висока. Доказателство за това са данните от отчетните карти, постъпили в ДАЗД към 31.12.2005 г., които показват, че относителният дял на децата, с престой над 3 години в ДДМУИ/ДДУИ е 64.4%; в ДОВДЛРГ е 45,5%, а в ДМСГД е 15,3%.
Семейният статус на децата, настанени в специализирани институции действително показва, че най-висок е делът на децата от многодетни семейства, самотни родители или безработни родители, но този факт не е причина за настаняване на децата. Важно е да се отбележи в доклада, че настаняването в специализирана институция става само по реда на ЗЗД и е крайна мярка на закрила, след като са изчерпани всички възможности детето да се отглежда в семейна среда. Преди да предприеме мярката настаняване на дете в специализирана институция, социалният работник от ОЗД прави експертна оценка на средата, в която се отглежда детето и преценява доколко условията представляват непосредствен риск и “съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие”(чл. 25, т.4 от ЗЗД). Съдебното решение се издава въз основа на социалния доклад на ОЗД.
В сравнителен план 2001 – 2005г . децата, настанени в ДМСГД намаляват с 16,9%. Не може да се говори за тенденция за увеличаване на децата в ДМСГД, като се взимат предвид две поредни години. Притеснителен е фактът, че спрямо 2004 г., институционално отглежданите деца намаляват с 508 или само с 5% през 2005г. Броят на децата в ДМСГД се увеличава със 78 деца в сравнение с 2004г, което показва, че настаняването в специализирани институции все още продължава да бъде една от основните мерки за закрила. Причина за лекото завишаване на децата, настанени в ДМСГД през 2005 г. спрямо предходната година може да се търси в както в увеличения брой на недоносените деца, настанени в ДМСГД по медицински показатели, така и в значителния спад на броя на осиновените деца. Спадът се дължи на нежеланието на българските кандидат -осиновители да осиновяват деца от ромски произход и деца с увреждания. Становището на ДАЗД е, че децата с увреждания, настанени в ДМСГД, които по една или друга причина не могат да се върнат в семейна среда, трябва да остават в институцията и след навършване на 3 годишна възраст, каквато възможност се дава в правилника за устройството и дейността на ДМСГД. Децата с по-тежки заболявания се нуждаят приоритетно от специализирана медицинска грижа и медицинско оборудване, които в този тип институции са на високо ниво.
Действително в ДАЗД е постъпила подобна информация, която обаче не съдържа конкретни факти и не е потвърдена от други източници. Въпреки това, на работни срещи с представители на АСП е обсъждана “реинтеграцията на всяка цена” и са набелязани мерки за предотвратяване на това явление.
|