Доклад-оценка на състоянието и перспективите
V. Заключения - предложения и препоръки
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. СПИ И ВУИ
- 5. Помощни училища
- 1.Иван Игов, Дружество на психолозите в България
- На първо място
|
V. Заключения - предложения и препоръки 1. ДДМУИ Мониторингът на БХК през 2006 г. показа, че въпреки подчертаната във всички документи, включително и в проектодоклада на българското правителство по Конвенцията на ООН, воля за социална реинтеграция на институционализираните деца и младежи „машината на социалното изключване“ продължава да работи. Институционализацията на деца с умствени затруднения в България продължава. Главният проблем на институционализирането на деца в страната остава продължителността на престоя. Данните за 19 от 20 посетени ДДМУИ/ДМУИ сочат, че 81,1% от отглежданите в ДДМУИ/ДМУИ деца и младежи са с продължителност на престоя в институция повече от 3 години. Въпреки законодателните промени и набелязаните мерки за деинституционализация входът на ДДМУИ остава отворен, а изходът най-често води не към общността, а към следващата институция за възрастни. Децата от ДДМУИ остават оформена аутсайдерска група без перспективи за социална и образователна интеграция.
Реформата в институционалната грижа за деца с умствена изостаналост трябва да преустанови институционализацията единствено по социални индикации. В 7 ДДМУИ БХК констатира институционализация само по социални индикации на деца със съхранен интелект. По всички компоненти на деинституционализацията - стесняване на входа на специализираните институции, разширяване на изхода, повишаване на качеството на институционалните грижи, развитие на социалните услуги в общността, има направени стъпки, но нито един от процесите не е в напреднала фаза или във фаза на завършване. Деинституционализацията и реинтеграцията реално изостават по темп от поставените цели в националните стратегии и планове. Имитацията на тези процеси относно децата с увреждания би трябвало да се преустанови. Децата в институциите, особено тези с по-тежки умствени дефицити, настанени в ДДМУИ, продължават да живеят в изолация. Крайно време е домовете за деца с умствена изостаналост да се пренасочат към общинските и областните центрове. Проблемите с материалната база и с осигуряването на среда, гарантираща хуманно отношение и достоен живот, в 1/3 от социалните детски домове остават. БХК оценява, че 7 от посетените 18 ДДМУИ са по-скоро в ситуация на застой, отколкото на трансформация (ДДМУИ - Горна Козница, ДДМУИ - Медвен, ДДМУИ - Рудник, ДДМУИ - Стража, ДДМУИ - Гомотарци, ДДМУИ - Кошарица, ДДМУИ - Сладък кладенец). В тези домове все още съществуват стари стереотипи в отношенията персонал-деца. Имобилизация извън всякакви правила и контрол, фиксация за легла и инвалидни столове, изолация в затворени помещения и в оградени с мрежи и метални врати дворни пространства са все още практикувани подходи в грижата за деца с увреждания в някои български детски домове. В някои от тези домове бяха констатирани случаи на институционализация само по социални индикации. Деца без диагнози, със съхранен интелект, продължават да попадат в ДДМУИ. Неизвършвана редиагностика и неадекватна терапия са сред основните причини за съществуващите прояви на агресия и автоагресия от страна на домуващи в някои от детските институции за деца с интелектуални проблеми. Българското правителство, отговорните министерства и специализираният правителствен орган – ДАЗД, би следвало да се ангажират категорично с крайно решение относно съдбата на тези институции. На децата от ДДМУИ трябва да бъде извършена актуална точна оценка на здравния статус. Да бъде осигурено здравно обслужване от страна на специално обучени и опитни професионалисти - психиатри/педиатри и психолози да извършват периодично подробна оценка и психометрично изследване. Да се уреди нормативно (в наредба) процедурата за диагностициране на деца с умствена изостаналост, като се въведе стандартизирана методика за оценяване на интелект, внимание, памет и други показатели, както и винаги да се събират данни от актуален преглед за слуха и зрението на всяко дете. За целта методиката трябва предварително да се адаптира към българските условия и да се тества в тях. Необходимо е осигуряване на кадрови ресурс в специализираните детски институции, който да гарантира отговарящо на утвърдените единни държавни стандарти и критерии качество на грижата за отглежданите в домове деца. Необходимо е да се провежда текущо обучение на персонала, работещ в ДДМУИ. Децата от специализираните институции, дори и тези с най-тежки увреждания, могат и трябва да бъдат включени в системата на народната просвета, използвайки предвидените в нормативната уредба, съответстващи на възможностите им форми на обучение. Образователната им интеграция засега е формална. Масовото българско училище е недостъпно за децата с физически и умствени увреждания. Увредените деца с родители получават най-често образованието си вкъщи. А децата с умствени затруднения от институциите, особено по-тежко увредените от тях, най-често изобщо не посещават общообразователно училище или са включени в “изнесени паралелки”, разкрити на място в социалните домове. Реформата на институционалната грижа за деца трябва да преустанови сегрегацията по признак „увреждане”. Интегрираното образование в България все още не е алтернатива на помощните училища, в които продължава да се предлага нискокачествено образование, което изпраща българчетата с умствени затруднения на дъното на класациите по грамотност и професионална подготовка. Създадените в края на 2005 г. КСУДС би следвало да използват потенциала си и да насочат ресурса си и към децата с умствена изостаналост от ДДМУИ. Необходимо е разработване на пакети от нови услуги с ясно остойностяване Категоричната позиция на МТСП и ДАЗД относно бъдещето на поставените в режим на „специално наблюдение“ седем ДДМУИ е наложителна. Необходима е и категорична позиция за перспективата пред всеки един от домовете за деца със затруднения в развитието. 2. ДОВДЛРГ ДОВДЛРГ да разработят проекти за бъдещото си преструктуриране в доставчици на социални услуги. МОН да реализира принципно договорената децентрализация на този тип детски институции. 3. ДМСГД Трансформацията на този тип детски институции няма да се реализира ефективно без категорична децентрализация на ДМСГД, която трябва да бъде осъществена от МЗ. Според БХК за ДМСГД са необходими и следните трансформационни стъпки:
4. СПИ И ВУИ Въпреки прогреса по отношение на гаранциите срещу произвол при настаняването, постигнат с приемането през юли 2004 г. на промените в ЗБППМП, редица от сериозните проблеми на системата продължават да се проявяват със същата сила, както и при предишното наблюдение. Тези проблеми засягат всичките й аспекти и водят до сериозни нарушения на правата на децата, настанени в корекционно-възпитателните институции. Особено сериозни са дефицитите в образованието и насилието, което е практика в много от интернатите. С цел по-нататъшно реформиране на системата БХК неколкократно отправя към Министерството на образованието и науката и към другите институции в България следните препоръки: Министерството на образованието и науката трябва да осмисли самата целесъобразност от съществуването на ВУИ и СПИ като места за принудително настаняване на деца с противообществени прояви. Съществуването на подобни институции едва ли е в унисон със съвременния подход към интеграцията и социалната рехабилитация на уязвимите деца, а опитът от досегашното им функциониране не дава убедителни доказателства за каквато и да било тяхна положителна роля в тази насока. Процедурата по настаняването на деца във ВУИ и СПИ трябва да се реформира допълнително. Законът трябва ясно да дефинира отделни състави на “противообществените прояви” и да предвиди диференцирани санкции. На детето следва да се осигури ефективна правна помощ на всички стадии от процедурата. Смесването на деца с противообществени прояви с такива, които са жертва на противоправни посегателства в семейството или в общността, не трябва да се допуска. Настаняването във ВУИ и СПИ трябва да става стриктно според изискванията на закона, без да се допускат произволни настанявания. Надзорните органи трябва внимателно да следят за това и да санкционират строго нарушителите на закона. Материалните условия и хигиената във ВУИ и СПИ трябва чувствително да се променят. Някои от най-проблемните по отношение на материалните условия институции следва да се извадят изцяло от употреба, тъй като пребиваването в тях на деца представлява нечовешко и унизително отнасяне в нарушение на българското и международното право. Медицинските служби във ВУИ и СПИ трябва да се приведат в съответствие с изискванията на действащото законодателство в България. Те трябва да бъдат снабдени с подходящо и съответстващо на действащите стандарти оборудване. Учебният процес във ВУИ и СПИ следва цялостно да се реформира. Понастоящем в голямото мнозинство от тези институции не се провежда учебен процес, който заслужава това име. В тях обучението трябва не само да допринася за усвояването на предвидения от българските образователни стандарти учебен материал, но и да служи на целите на рехабилитацията и социалната интеграция. Корекционните и ресоциализационни дейности във ВУИ и СПИ трябва да се разнообразят и да се направят интересни за настанените в тях деца. Те трябва да придобият социализираща и интегративна стойност. Във ВУИ и СПИ следва да се налагат само предвидените от нормативните актове наказания. Фактът, че според много от възпитателите наказанията в СПИ и ВУИ не действат, говори единствено за това, че нито педагозите, нито системата са в състояние да насочват по подходящ начин социализационния и рехабилитационен процес на децата, настанени в тях. Министерството на образованието и правоприлагащите органи в България трябва да обърнат сериозно внимание на физическото, сексуалното и психическото насилие, на което са подложени много от децата, настанени във ВУИ и СПИ. На директорите и останалия персонал трябва да се обърне сериозно внимание да не употребяват физическа сила по какъвто и да е повод и да не допускат децата да стават обект на физическо, сексуално и психическо насилие от други деца. Всички подобни случаи трябва да се разследват внимателно и на виновните да се търси отговорност в съответствие с изискванията на закона. Проверката на кореспонденцията и другите практики, засягащи правото на личен живот на децата от ВУИ и СПИ, трябва да се прекратят незабавно и да не се допускат занапред. Органите на Министерството на образованието, прокуратурата, МВР и другите институции, защитаващи правата на човека в България, трябва да предприемат периодични и цялостни инспекции на ВУИ и СПИ, да отправят писмени препоръки и да следят за тяхното изпълнение. 5. Помощни училища Да се въведат ясни гаранции за това, че всяко дете с увреждане ще има реален избор да посещава общообразователно училище. За целта да се предвиди, че всяко дете независимо от състоянието си ще има достъп до ресурсните центрове/екипите за комплексно педагогическо оценяване към РИО. По отношение на децата с най-тежки увреждания да се предлага вариант на обучение, съответстващ на състоянието им, както и мерки за овладяване на социални умения и вграждане в общността. Подходящи специалисти да предлагат съвременни технологии на обучение (в това число използвайки съвременни технически средства и съвременни обучителни програми) и специална грижа за тези деца (психо-социална подкрепяща грижа). Решенията на ЕКПО към РИО да могат да се обжалват, като поне една от решаващите инстанции да е съдебна (при съкратени срокове за вземане на решение). Право да подаде жалба да има освен законният представител на детето и неправителствена организация, както и отделът за закрила на детето. Комисиите да се срещат с децата със затруднения в развитието си в щадяща за тях среда. Средата да е възможно най-близка до естествената на детето. Да бъдат приети стандарти за това при какви условия да се провеждат прегледите, какви методи да бъдат използвани, как да се документират резултатите, както и какво време да бъде отделяно на всяко дете. Стандартите да бъдат съобразени със съвременните научни разбирания за детското развитие и добрите практики. С нова наредба за приобщаващото образование да бъдат приети държавни образователни изисквания за децата със специални образователни потребности. Да бъдат разработени специализирани обучителни програми, съобразени с всяка отделна форма на увреждане, които да гарантират усвояване на учебния материал от децата по достъпен начин, така че в края на обучителния процес да имат съизмерими знания с децата без увреждания. Да получават удостоверения и дипломи за всяко завършено образователно ниво, в които няма отбелязвания, дискриминиращи детето с увреждане. Да се даде пълно определяне на понятието “подкрепяща среда” в общообразователните училища. Понятието да се детайлизира с оглед спецификата на всяка група заболявания. Например достъпна архитектурна среда ще бъде подходящо определение за подкрепяща среда по отношение на дете с физическо увреждане. То обаче няма да е напълно съобразено с потребностите на едно дете със зрителни или слухови потребности. Напълно неотносимо е към дете само с интелектуални затруднения или обучителни проблеми. В понятието “подкрепяща среда” да бъдат включени и форми на подкрепа като наличие на психологическа и социална подкрепа на детето и неговите близки. Да се предвидят мерки за насърчаване на специфичните таланти и възможности на всяко дете. Да бъдат създадени специални програми за подкрепа на децата и техните родители - “училище за родители”. Да се създадат предпоставки за информиране на родителите за ползите от интегрираното обучение за развитието на децата им. Да се подкрепя информираният избор на родителя или представителят на детето за обучение в интегрирана среда. Специално обучение и подкрепа на учителите - общообразователните и ресурсните. Да се въведе супервизия за ресурсните учители, специалистите, осъществяващи психологическа и социална подкрепа, както и групова супервизия за учителските състави и форми за подкрепа на професионалното и личностното развитие. Специална грижа да се предвиди за децата, които към момента се обучават в специализирани училища или по индивидуални програми извън интегрираното образование или изобщо не са обхванати от обучителни програми. За целта да се предвиди период (не по-дълъг от една учебна година, като по всяко време на този период да могат да преминат към интегрирана форма на обучение), в който да бъдат подготвени чрез специализирани обучителни програми за преход към интегрирано образование. Да не се въвежда ограничение за възраст за извършване на тип обучение. Да се предвидят и въведат мерки за обучение на младежите, навършили 18-годишна възраст, но лишени от адекватно образование до навършване на пълнолетието си поради липсата на разбиране за потребността от такова в миналото. Това е възможно чрез въвеждане на сходни програми на обучение в социалните домове и в общността, насочени освен към получаване на знания в областите, заложени в общообразователните стандарти, и към получаване на знания и умения, насочени към интеграция в общността. Това е необходимо и за да репарира отчасти нанесените в миналото вреди на тези младежи, лишени към момента от всякаква реална възможност за социално включване. Да има ясно определен бюджет за осъществяване на програмите и мерките, посочени по-горе. Мерките за ресурсно (в това число и финансово) обезпечение на мерките по интегрираното обучение да са публично обявени по достъпен за обществеността начин. Създаване на база данни и поддържане на статистика за броя на децата със специални образователни потребности, териториалното им разпределение и вида увреждания. Източниците за тях да бъдат данни от дирекциите “Социално подпомагане” по общини, ТЕЛК комисиите, отделите за закрила на детето, училищната мрежа, детските градини, домовете за деца с умствени увреждания, подчинени на МТСП, домовете за медико-социални грижи, подчинени на МЗ, неправителствени организации, Агенцията за хората с увреждания. Данните да се събират и обобщават по такъв начин, че да има статистика за възрастта и пола на детето, вида и степента на увреждането му, за придобитото вече от него образование (ако няма такова, за рехабилитацията, през която е преминало) и мястото, където то/тя са били придобити, за ресурса на семейството му, за местонахождението на детето. Статистиката за тези деца да е публично достъпна на сайта на МОН. Създаване на механизъм за сътрудничество с останалите институции, свързани пряко или косвено с полагане на грижи за деца с увреждания. Създаване на работещи връзки с отделите за закрила на детето, Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, МТСП, Министерството на здравеопазването. Да се приведат социалните учебно-професионални заведения (СУПЗ), които към момента са на подчинение на МТСП, на подчинение на МОН. Да се уреди нормативно статутът им – гимназии или техникуми, където ще се предоставя средно образование или да се ползват като професионални колежи. МОН активно да издири и насочи към училища чрез регионалните си структури всички деца, които се отглеждат в домове за деца с умствени увреждания, подчинени на МТСП, и други деца с увреждания, които живеят в семейна среда, в задължителна училищна възраст са и не са посещавали и не посещават училище към момента. Ясно да се регламентира как ще бъдат подбирани и обучавани ресурсните учители и какви възможности ще имат за последващата им квалификация и контрол за качество на дейността им. Обучение на учители, които ще работят с деца със специални нужди, да се провежда в училищната среда и да е изцяло практически насочено. МОН да осигури транспорт за всички деца със специални образователни потребности, за да бъде гарантирана възможността за обучението им в общообразователни училища по избор на родителите им. Да се прекратят практиките по обучение, извършвано от учители от помощни училища в домове за деца с умствена изостаналост. МОН да поеме транспортиране на тези деца до най-близкото масово училище, където ресурсни преподаватели да обучават децата. Да се направи финансов анализ на издръжката на помощните училища до момента и да се трансферира поне същата сума на 2007 г. в интегративния процес, като нови деца не се приемат в помощните училища за учебната 2006/2007 г. и учещите там се подготвят за обучение в общообразователни училища (трябва да им се изготви характеристика за познанията и уменията и съответствието им на държавните образователни изисквания в общообразователните училища). От учебната 2007/2008 г. трябва да функционират само половината от помощните училища – тези, които се намират в областните центрове. Те трябва да изработят планове за развитието си. Резюмета от изказвания и информации от работната среща, организирана в рамките на проекта на 05.12.2006г., с участието на представители на МОН, МЗ, МТСП, Делегацията на европейската комисия и неправителствения сектор 1.Иван Игов, Дружество на психолозите в България : Един от драматичните проблеми пред българското образование е диагностиката на децата със специални образователни нужди и по специално с умствено изоставане и обучителни затруднения. Нормативната уредба и използваните в България методи са безкрайно остарели и несъвършени, прилагат се от хора без специална квалификация и опит, а контролиращите органи най-често си затварят очите за явните нарушения на действащите разпоредби. Това води до два основни типа проблеми, всеки един от които с тежки последствия върху бъдещето на десетки деца у нас. На първо място – определянето на децата с умствена недостатъчност, които подлежат на обучение в т.н. помощни училища. В нормативната уредба се определя комисия /екип за комплексна оценка/, в чиито състав задължително трябва да присъства психолог, но никъде не става дума за неговата специализация и за квалификацията му да прави съответната диагностика. По презумпция, това би могло да бъде всеки с диплома на „психолог”, което съвсем не значи, че е компетентен в сферата на детската психология и особено на психодиагностиката. Освен това никъде не се определят методиките с които трябва да се проведе това изследване. Най-често се използват тестове за IQ, които в повечето случаи не са стандартизирани, а този който ги прилага, няма правата да ги използва. Това освен, че е в нарушение на професионалната етика и авторските права на съответната методика, е и сериозно нарушение на човешките права на изследваните деца, защото подобна оценка най-често е неточна. Ето защо аз не съм изненадан от факта, че в помощните училища, а дори и в някои ДДМУИ, както сочат данните на БХК/ в 7 от посетените през 2006г. 20 ДДМУИ/ДМУИ/ се откриват много деца в норма, които спокойно могат да учат в масовото училище. Неточностите в нормативната база „ефективно” се използват и от ръководствата на училищата, за да „попълнят бройката си”, дори и с цената на фалшифициране на данни. Знам случаи (4-то помощно училище в София), когато за отказа си да подправи данни от изследване, психологът на училището е бил принуден от директорката да напусне. От друга страна използваните методи за диагностика са ограничени и неточни, защото не обхващат цялостното развитие на детето, а черпят информация само от конкретната дейност в момента на изследването. В развитите страни се използват методи, които проследяват в детайли това развитие, като извличат информация от няколко независими източника (родители, учители, самото дете). Най-странното е, че у нас има разработени и стандартизирани подобни методи, но никой не се е заинтересувал от тях, поради несъществуващите връзки между психологическите общности и Министерството на образованието. Въпреки, че неколкократно Дружеството на психолозите в България (международно признато и обединяващо доказани психолози- професионалисти) предлага безвъзмездна експертна и методическа помощ на МОН, такава и до днес не е потърсена.
Каталог: 2007 2007 -> Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика 2007 -> Трети клас 13 април 2007 г., Силистра 2007 -> Доклад за дейността на софарма ад 2007г 2007 -> Отчет за доходите 4 Отчет за паричните потоци (пряк метод) 2007 -> Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие 2007 -> Уеб Медия Груп” ад регистрационен документ 2007 -> По дисциплината “Експлоатационни материали” 2007 -> Уважаеми господин председател Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
|