Доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки
Изтегляне 1.08 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Правните основания на предложението
- Препоръка на комисията по правни въпроси
- СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
- КРАТКА ОБОСНОВКА
История 1. Предложението С предложената директива се определят мерки, насочени към ускорен напредък към баланс на половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия (член 1). Предложението е приложимо за дружествата, допуснати до борсова търговия, с изключение на МСП (член 3). Член 4, параграф 1 изисква държавите членки да гарантират, че „дружествата, допуснати до борсова търговия, в чиито управителни съвети членовете на по-слабо представения пол заемат по-малко от 40 % от позициите на директори без изпълнителни функции, извършват назначенията на тези позиции въз основа на сравнителен анализ на квалификациите на всеки кандидат, като прилагат предварително определени, ясни, неутрално формулирани и еднозначни критерии, за да достигнат този процент най-късно до 1 януари 2020 г. или най-късно до 1 януари 2018 г. за дружествата, допуснати до борсова търговия, които са публични предприятия”. За да бъде постигната тази цел, държавите членки гарантират, че при подбора на директори без изпълнителни функции се дава предимство на кандидата от по-слабо представения пол, ако този кандидат е с едни и същи квалификации като кандидатът от другия пол, освен ако една обективна оценка не насочи избора в полза на кандидата от другия пол (член 4, параграф 3). В случай че неуспял кандидат установи факти, от които може да се заключи, че този кандидат е бил също толкова квалифициран като назначеният кандидат от другия пол, дружеството, допуснато до борсова търговия, трябва да докаже, че не е имало нарушение на правилото (член 4, параграф 5). Предложението включва също така допълнителна мярка, разпоредба относно т.нар. т. нар. „гъвкава квота“ за управителните съвети (член 5, параграф 1), т.е. дружествата, допуснати до борсова търговия, трябва да поемат индивидуални ангажименти по отношение на балансираното представителство на двата пола сред изпълнителните директори, който трябва да бъде изпълнен в същия срок като целта за директорите без изпълнителни функции. Ако дружествата, допуснати до борсова търговия, не изпълняват целите за директори без изпълнителни функции или собствените си ангажименти по отношение на изпълнителните директори, те трябва да оповестяват причините за това и също така да посочват мерките, които са предприели или които възнамеряват да предприемат (член 5, параграф 3). Предложението съдържа също така разпоредба относно санкции (член 6), в която се споменава изрично, че те трябва да бъдат "ефективни, пропорционални и възпиращи” и че те могат да включват административни глоби, нищожност или отмяна, постановена от съдебен орган, на назначаването или на избирането на даден директор без изпълнителни функции, извършено в противоречие с националните разпоредби, приети в съответствие с член 4, параграф 1. В член 7 се предвижда, че изискванията на директивата са минимални изисквания. Член 8 съдържа разпоредбата за транспониране и в него също така се заявява, че тези държави членки, които вече са предприели мерки за гарантиране на баланса на половете сред директорите без изпълнителни функции, могат да спрат прилагането на свързаните с назначенията на директори без изпълнителни функции процедурни изисквания, ако могат да докажат, че целта от най-малко 40 % от директорите без изпълнителни функции от по-слабо представения пол може да бъде постигната чрез предприеманите от тях мерки на национално равнище. 2. Правните основания на предложението Предложението на Комисията се основава на член 157, параграф 3 от ДФЕС, който гласи следното: "(3) Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност.” Анализ 1. Принципи, утвърдени в практиката на Съда на ЕС В съдебната практика на Съда се очертават няколко принципа по отношение на избора на правно основание. На първо място, като се имат предвид последиците от правното основание в материалноправен и процесуален смисъл, изборът на правилното правно основание е от основно значение1. На второ място, съгласно член 13, параграф 2 от ДЕС всяка институция действа в кръга на правомощията, които са й предоставени с Договорите2. На трето място, според съдебната практика на Съда на ЕС „изборът на правното основание на общностен акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта“3. 2. Изборът на правно основание на Комисията Комисията обяснява своя избор на правно основание по следния начин: Член 157, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС представлява правното основание за задължителни мерки, насочени към гарантиране на прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, включително утвърдителни действия4. В оценката на въздействието, придружаваща предложението на Комисията, се пояснява: „Правото на ЕС да предприема действия по въпросите на равенството между половете в областта на заетостта и професиите произтича от член 157, параграф 3 от ДФЕС. Тази разпоредба е конкретното правно основание за задължителни мерки, насочени към гарантиране на прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, включително утвърдителни действия.”5 3. Цел и съдържание на предложената директива Предлаганата директива има за цел да осигури по-балансирано участие на мъжете и жените сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия (член 1). Основните елементи на предложението, насочени към постигането на тази цел, са правила относно баланса между половете сред членовете на управителни съвети, които не изпълняват управленски функции (членове на управителни съвети без изпълнителни функции), по-специално цел от 40% и процедурни правила. Мерките са изложени подробно по-горе (в раздел „История”, точка 1). В съображение 14 от предложението за директива се разяснява в по-големи подробности, че „въпреки че настоящата директива няма за цел да хармонизира подробно националните законодателства относно процедурите за подбор и критериите за квалификация за позиции в управителните съвети, въвеждането на определени минимални стандарти по отношение на изискването за дружествата, допуснати до борсова търговия, в които липсва балансирано представяне на половете, да вземат решения за назначаване на директори без изпълнителни функции въз основа на обективна сравнителна оценка на квалификациите на кандидатите по отношение на това дали са подходящи за поста, на компетентността и на професионалните резултати, е необходимо, за да се постигне баланс между половете сред директорите без изпълнителни функции.” [...]". 4. Приложно поле на член 157, параграф 3 от ДФЕС Член 157, параграф 3 от ДФЕС позволява на Европейския парламент и на Съвета да предприемат мерки за гарантиране на прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. За да се оцени дали член 157, параграф 3 от ДФЕС може да бъде подходящото правно основание за предложението, трябва да се определи дали мерките, предложени за конкретната професионална група попадат в „в областта на заетостта и професиите”, както е посочено в тази разпоредба. а) Лица, обхванати от предложението за директива Като отправна точка следва да бъдат определени характеристиките на лицата, обхванати от предложението за директива: предложението се стреми към едно широко определение на „директор”, „директор без изпълнителни функции” и "изпълнителен директор”1 и се заема с описание на различните системи на структура на управителните съвети на дружества, допуснати до борсова търговия, които съществуват в държавите членки (едностепенни, двустепенни или смесени системи на управление)1. Все пак може да се заяви със сигурност, че членовете на управителния съвет, обхванати от предложението за директива, изпълняват задачи за определено дружество (надзорни функции за членовете на управителния съвет без изпълнителни функции и управленски задачи за изпълнителните членове на управителния съвет) срещу възнаграждение. Освен това те се намират в определени отношения с дружеството, в което биват назначавани и отстранявани от своите позиции в съответствие с процедури, които варират в различните държави членки. б) „областта на заетостта и професиите” съгласно член 157, параграф 3 от ДФЕС Като втора стъпка, когато правим опити за определяне на обхвата на „областта на заетостта и професиите” съгласно член 157, параграф 3 от ДФЕС, се натъкваме на понятието „работник”, определено от Съда на ЕС в установената съдебна практика2, включително по въпроси, свързани с еднаквото третиране на мъже и жени. Съдът е изразил становище, че това понятие „не може да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото правоотношение с оглед на правата и задълженията на съответните лица”. Съдът е определил като „основна характеристика” на трудовото правоотношение обстоятелството, че „през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение.” Освен това Съдът е изразил становище, че „своеобразното правно естество на трудовото правоотношение от гледна точка на националното право не може по никакъв начин да се отрази на качеството работник по смисъла на правото на Съюза”3. На този фон не изглежда изключено членовете на управителния съвет, въпреки че те могат да бъдат назначавани на своите постове чрез различни процедури в различните държави членки, да бъдат считани за намиращи се в трудово правоотношение. В допълнение към това, в нашия случай е от значение решението на Съда на ЕС по дело C-232/09 Danosa срещу LKB Līzings SIA4 относно въпроса дали член на директорския съвет на капиталово дружество да бъде считан за работник по смисъла на Директивата относно бременните работнички1. По това дело Съдът на ЕС изрази становище, че „член на подобен съвет, който предоставя работна сила срещу възнаграждение на назначилото го дружество, от което той представлява неразделна част, упражнява своята дейност под ръководството или контрола на друг орган на това дружество и може във всеки един момент да бъде отстранен от длъжност без ограничение, на пръв поглед изпълнява условията, за да бъде квалифициран като работник по смисъла на цитираната практика на Съда”2. Отношенията на членовете на управителния съвет без изпълнителни функции към съответното дружество явно демонстрират особеностите, очертани от Съда, тъй като те биват назначавани на своята длъжност, като процедурата за това назначаване би могла да бъде набиране, подбор или съчетание от двете, и също така могат да бъдат отстранявани от тази длъжност от друг орган на това дружество, например от акционерите. Следователно те биха могли да се считат за работници (при условие че са изпълнени другите условия, изброени от Съда). Интересно е също така да се отбележи, че по дело Danosa Съдът заявява, че за целите на защита срещу дискриминация въз основа на пол, дори когато даден член на управителния съвет не изпълнява условията, за да бъде считан за работник по смисъла на правото на ЕС, и по този начин не попада в приложното поле на Директива 92/85/EИО или на Директива 76/207/EИО3, това лице би попаднало в обсега „доколкото запитващата юрисдикция я квалифицира като „самостоятелно заето лице“, в това на Директива 86/6134, която се прилага за самостоятелно заетите лица и която, както става ясно от член 1 от нея, допълва Директива 76/207, що се отнася до прилагането на принципа на равно третиране на тези работници”5. Въпреки че Съдът на ЕС е вземал решения единствено по въпроси, попадащи в приложното поле на тези директиви, заслужава да се отбележи, че даден член на управителен съвет би попаднал или в едната или в другата категория, тъй като Съдът въобще не разглежда възможността тази професионална група да попада в приложното поле на въпросната разпоредба. В този контекст има силни доказателства, че членовете на управителни съвети без изпълнителни функции попадат в приложното поле на член 157, параграф 3 от ДФЕС ratione personae, по-специално като се има предвид, че те са защитени, независимо дали в качеството им на работници или на самостоятелно заети лица, срещу дискриминация по силата на съществуващите достижения на правото на Съюза чрез законодателство, прието въз основа на правни основания, предшестващи или съответстващи на член 157, параграф 3 от ДФЕС. Поради това би било нелогично същото това основание да не бъде на разположение за ново законодателство, насочено към подобряване на равенството между половете, като например разглежданата предложена мярка. Би било полезно да се направи по-подробен анализ на мерките, вече предприети от законодателя на Съюза по член 157, параграф 3 (и неговия предшественик член 141, параграф 3 от Договора за ЕО): – Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите1 съдържа в своя член 14 правила за „условията на достъп до заетост, до самостоятелна заетост или професия, (…), независимо от бранша и на всички равнища на професионалната йерархия“. – Директива 2010/41/ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица2, която се основава на член 157, параграф 3 от ДФЕС, по силата на своя член 2 се прилага не само за самостоятелно заети работници, т.е. лица, които осъществяват дейност срещу възнаграждение за своя сметка”, но и за техните съпрузи, които обичайно участват в дейностите на самостоятелно заетото лице. – Член 4 от същата Директива 2010/41/ЕС забранява дискриминация, основана на пола, „например във връзка със създаването, оборудването или разширяването на стопанска дейност или започването или разширяването на всякаква друга форма на самостоятелна заетост”. Тези примери сочат, че изразът „областта на заетостта и професиите” се тълкува от законодателя като отнасящ се до всички професионални дейности и всички сфери на професионалния живот. Това съответства на по-широкото разбиране на съответните понятия от страна на Съда на ЕС, както бе посочено по-горе. в) Член 157, параграф 3 от ДФЕС като част от социалната политика на ЕС Въпреки това, в съответствие с принципа на предоставената компетентност, посочен в член 4, параграф 1от ДЕС и в член 5, параграф 1 от ДЕС, и също така в съответствие с член 51, параграф 2 от Хартата на основните права тълкуването на правомощията на Съюза по никакъв начин не може да доведе до разширяване на обхвата на компетентността на Съюза извън предвидените в Договора граници. В този контекст следва да се обърне внимание на факта, че член 157, параграф 3 от ДФЕС е част от Дял X от Глава 3 на ДФЕС, в която се разглеждат въпроси, свързани със социалната политика на Съюза. Нейните цели са посочени в член 151 като „насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд”. В този контекст би могло да се твърди, че тъй като предложението за директива засяга въпроси, свързани със състава на управителните съвети на дружествата, които въпроси са част от дружественото право на държавите членки, то не може да се основава на член 157, параграф 3 като правно основание, което е част от социалната политика на Съюза. Все пак е важно да се отбележи, че Комисията поставя ясно предложението в контекст, свързан със социалната политика. Тя представя предложението като положителна мярка за действие, имаща за цел да гарантира зачитането на основополагащия принцип на равенство между мъжете и жените в правото на ЕС и по този начин да повиши баланса на половете в управителните съвети по редица причини, посочени в съображенията, като например „ефективно използване на човешкия капитал” (съображение 17), „равенство на пазара на труда” (съображение 9) и „преодоляване на разликата в заетостта и в заплащането между жените и мъжете” (съображение 9). г) Двойно правно основание? Фактът, че същевременно предложението се отнася също така до съображенията, свързани с икономическото и корпоративното управление, които подкрепят предлаганите мерки (например, вж. съображения 5 и 7), не противоречи на това. Също така наличието на тези елементи не изисква прибягване до двойно правно основание. Що се отнася до използването на повече от едно правно основание, Съдът счита, че ако разглеждането на мярка на ЕС покаже, че тя има две цели или се състои от два елемента и ако една от тях се отличава като основна или преобладаваща цел или съставен елемент, а другата е само от второстепенно значение, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно изискваното от основната или преобладаващата цел или съставен елемент1. От друга страна, когато дадена мярка съдържа едновременно няколко цели или елемента, които са неразривно свързани, без никоя/никой от тях да е с второстепенно значение или с косвено въздействие в сравнение с останалите, актът трябва да се основава на съответните различни разпоредби на Договорите2. Гарантирането на прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите представлява недвусмислено основният акцент на предложението. Трябва също да се отбележи, че предложението не представя предложение за хармонизиране на дружественото право, дори напротив, то е замислено да се прилага в областта на дружественото право на държавите членки и независимо от специфичните национални системи и поради това отразява внимателно различните системи, които могат да съществуват в държавите членки. Евентуално преразглеждане на този въпрос би било подходящо, ако акцентът на тези мерки трябва да се пренасочи чувствително по време на законодателната процедура. 6. Член 157, параграф 4 от ДФЕС като правно основание Тъй като беше изказано твърдение, че подходящото правно основание за мерки от предложения вид следва да бъде член 157, параграф 4 от ДФЕС, следва да се подчертае, че тази разпоредба не представлява правно основание, но предвижда единствено „за да се осигури на практика пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот”, че „принципът за равно третиране не е пречка всяка държава членка да запази или да приеме мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол или да предотврати или да компенсира неизгоди в професионалната кариера.“ Тази разпоредба следователно позволява на държавите членки да предприемат конкретни мерки, но няма доказателства, че тя е била изготвена по такъв начин, че да възпрепятства на законодателя на ЕС да предприеме каквито и да било мерки. 7. Изисквания за мерки за положителни действия Накрая следва да се оцени дали предложените мерки съответстват на рамката, определена от Хартата на основните права, както и от съдебната практика на Съда на ЕС, приложима към мерките за положителни действия. По принцип Хартата в своя член 21, параграф 1 забранява всяка форма на дискриминация, основана на пола, но също така признава в член 23, че принципът на равенството не пречи на приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол. Съгласно установената съдебна практика, осигуряването на равен достъп до работни места и насърчаването на равните възможности за мъжете и жените не изключва мерки за подобряване на равните възможности за мъжете и жените, които са предназначени, inter alia, за премахване на действителни случаи на неравенство, които оказват отражение върху възможностите за жените1. Това изключение обаче не разрешава предприемането на мерки, които гарантират абсолютен и безусловен приоритет за жените в областта на служебните повишения и заетостта. Когато и мъжете, и жени кандидати са еднакво квалифицирани и когато жените са по-малко на брой от мъжете на равнището на съответната длъжност, може да се отдава предимство на насърчаването на кандидати жени, ако не е изключено поради един или повече критерии, специфични за отделните кандидати, които не може да са такива, че да водят до дискриминация срещу жени кандидати, балансът да бъде насочен в полза на някои кандидати от мъжки пол2. Във вида, в който е предложена, в член 4, параграф 3 директивата съдържа разпоредба, която изисква в общ план даването на предимство на кандидата от по-слабо представения пол, ако този кандидат има същите квалификации като кандидат от другия пол по отношение на това дали е подходящ за поста, на компетентността и професионалните му резултати, но която допуска „обективна оценка, при която се вземат предвид всички критерии, специфични за отделните кандидати, да насочи избора в полза на кандидата от другия пол”. По този начин е предвидена необходимата възможност за отчитане на всеки конкретен случай. Препоръка на комисията по правни въпроси Комисията по правни въпроси разгледа този въпрос на своето заседание на 20 юни 2013 г. На това заседание тя съответно взе решение, с 11 гласа „за „, 6 гласа „против„и 4 гласа „въздържал се“1 да препоръча подходящото правно основание за предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, да бъде член 157, параграф 3 от ДФЕС. С уважение, Клаус-Хайнер Лене
СТАНОВИЩЕ Докладчик по становище: Целта на политиката на ЕС за равенство между половете – създаването на равен достъп за мъжете и жените до позиции с власт и влияние – е жизнено важно предизвикателство за Съюза. Докладчикът е съгласен, че са необходими смели законодателни действия от страна на ЕС за постигането на тази цел. Докладчикът следователно напълно подкрепя целите на Комисията, преследвани с директивата за подобряване на баланса между половете в управителните съвети на дружествата, допуснати до борсова търговия. Предложението обаче не стига достатъчно далеч нито по отношение на обхвата, нито на мерките. Дружествата във финансовия сектор имат по-висок дял на жените в управителните си съвети в сравнение с други сектори в ЕС. И все пак, в една трета от управителните съвети на дружествата в сектора напълно липсва представителство на жените. Докладчикът подкрепя направения избор да се постави акцент върху дружествата, допуснати до борсова търговия. Възможността обаче за разширяване на обхвата и включване на некотирани дружества над прага на МСП следва да бъде преразгледана от Комисията две години след прилагането на настоящата директива. Разширен обхват: институциите на ЕС и ЕЦБ Докладчикът счита, че директивата следва да бъде разширена и да обхваща институциите и агенциите на ЕС, включително Европейската централна банка (ЕЦБ). Пълната липса на представителство на жените в изпълнителния съвет, управителния съвет и генералния съвет на ЕЦБ е дълбоко проблематична и потвърждава системното неизпълнение на процедурата по назначаване за висши ръководни длъжности в рамките на Съюза. Държавите членки носят отговорност за насърчаването на жени на тези високопоставени позиции. Институциите на ЕС трябва да дадат пример по отношение на равенството между половете, а не да потвърждават стереотипа за липса на такова, както с оглед определяне стандарти за частния сектор, така и за подобряване на легитимността на ЕС. Поради това принципите на настоящата директива следва да бъдат включени в правилата, уреждащи вътрешните процедури за персонала на институциите на ЕС. Следващи стъпки: моделът „изпълнение или обяснение“ Докладчикът не е съгласен с предложената обвързваща цел на Комисията за баланс между половете, тъй като е от жизненоважно значение да се избегне намеса в правото на собственост на акционерите и в тяхната свобода да избират представители в управителния съвет на дружеството. Освен това докладчикът изразява силно съмнение относно очакваното от Комисията въздействие на увеличеното представителство на жените от директорски позиции без изпълнителни функции върху изпълнителните и висшите ръководни длъжности. Липсата на подкрепящи емпирични изследвания, както и норвежкият опит със задължителните квоти за директори в управителните съвети доказват колко заблуждаваща е тази линия на разсъждение. Фиксираните квоти не променят из основи ситуацията на неравнопоставеност между половете. Вместо това докладчикът би желал да подчертае колко е важно да се насочи вниманието върху увеличаването на броя на жените на всички управленски равнища, така че да се постигне на по-късен етап по-добро представителство на жените на позициите с изпълнителни функции и позициите в управителните съвети — т.нар. „възходящ подход“. Затова докладчикът би искал да предложи вид модел на принципа „изпълнение или обяснение“, подобен на заложения в датското законодателство, съгласно който от дружествата се изисква да си определят лични цели за баланс между половете сред директорите със или без изпълнителни функции, както и на всички управленски равнища в дружеството, като същевременно се отчитат спецификите на отделните клонове и дружества. Освен това дружествата следва да бъдат задължени да разработят политика за равенство между половете, за да насърчат активни мерки за подобряване на баланса между половете в дружеството. Дружествата следва да оповестяват публично как спазват изискванията: положението с баланса между половете в управителните съвети и на управленските равнища, съотношението с определените цели за баланс между половете, политиката за равенство между половете и предприетите или предвижданите мерки за постигане на целите. Тази информация се отразява в годишния доклад и на уебсайтовете на дружествата, попадащи в обхвата на директивата. Простото добавяне на няколко жени за директори без изпълнителни функции в съответните дружества няма да има желания резултат. Моделът „изпълнение или обяснение“ гарантира, че акционерите и изпълнителните директори на съответните дружества действително са премислили вътрешната политика и култура на дружествата, което до голяма степен би премахнало пречките пред израстването на жените в йерархията. Дружествата, които не спазват процедурите за определяне на лични целеви стойности и политика за равенство между половете, следва да бъдат подложени на санкции под формата на административни глоби. При все това не бива дружествата да бъдат санкционирани за непостигане на определените лични цели за баланс между половете, тъй като това би имало разубеждаващ ефект по отношение на поставянето на амбициозни цели. Увеличаване на прозрачността на назначенията в управителните съвети Докладчикът приветства инициативата на Комисията за насърчаване на официализираното и по-прозрачно назначаване на директори в управителните съвети на дружествата. Въпреки това обръщането на доказателствената тежест така, че дружествата да трябва да доказват правилността на избора си, когато са изправени пред жалби от неуспели кандидати, не е пропорционално. Потенциалните жалбоподатели следва да бъдат достатъчно защитени от задължението за дружеството да представи критериите, по които е направен подборът, и от приложимите закони за борба с дискриминацията. Най-накрая прозрачността на политиките на дружествата за равенство между половете по отношение на инвеститорите, потенциалните кандидати за работа и широката общественост се увеличава чрез модела „изпълнение или обяснение“ поради задълженията за докладване на баланса между половете, предложени от докладчика.
Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes deposes -> rapports -> 2013 2013 -> Докладчик: Oreste Rossi pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3 rapports -> Доклад за 2007 г. (2008/2242(ini)) {cont}Комисия по бюджетен контрол rapports -> Решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (com 2013 -> Доклад за 2012 г относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ес по въпроса rapports -> Доклад относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония през 2007 г. 2013 -> Докладчик: Вероник Дьо Кайзьор pr ini съдържание страница 2013 -> Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (com Изтегляне 1.08 Mb. Сподели с приятели:
|