Връзка на индикатора с целевата област

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването е приета в Париж на 17.06.1994 г. и влиза в сила на 26.12.1996 г., деветдесет дни след получаването на 50-та поредна ратификация. В момента над 150 държави са страни по конвенцията, включително България. Съгласно текста на Конвенцията “борба с опустиняването” включва дейности, които са част от интегрираното развитие на земите в интерес на устойчивото развитие и имат за цел:

1. 
   предотвратяване и/или съкращаване на мащабите на ерозията на земите и
   
2. 
   възстановяване на частично ерозиралите земи.
   

Във връзка с поетите ангажименти от страна на България по Конвенцията е разработена Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването (НПД) ²⁸. НПД е основен инструмент, чрез който принципите и целите на КБОООН и устойчивото управление на земите (УУЗ) се трансформират към конкретни дейности и се обвързват с тези на администрацията. Целта е създаването на функционална институционална рамка за неговото прилагане. НПД има за задача да изясни причините, допринасящи за неустойчивостта при управлението на земите и за опустиняването и да определи практическите мерки за УУЗ и борба с опустиняването, както и необходимите ресурси за реализация на конкретните действия. Заложените стратегическата цел и стратегическите направления на програмата са следните:

I. Усъвършенстване на националното законодателство и политики за устойчиво управление на земите;

II. Съхранение и подобряване на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване;

ІІІ. Наука и образование в подкрепа на политиките за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването;

ІV. Интегриране и прилагане на политики за устойчиво управление на земите на местно ниво;

V. Усъвършенстване на информационния обмен и участие на обществеността в процесите на вземане на решения за устойчиво управление на земите.

Индикаторът „Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия” предоставя възможност за проследяване напредъка в петте стратегически направления и съответно за постигането на целта за спиране процеса на опустиняване и деградация на земите в световен, регионален и национален план.

2. ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ И МЕТОДОЛОГИЯ

2.1 Наличност на данни (в България и на международно ниво)

На международно ниво – липсват налични данни за сравнителни анализи. В системата от индикатори на Eurostat е включен индикатора „Земя с риск от почвена ерозия”, но за него все още няма налични данни, които са достъпни онлайн.

На национално ниво – налични са обработени и систематизирани данни за индикатора в готов вид на база разработения ГИС модел за оценка на риска от водна ерозия²⁹ в рамките на Проект “Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земите” (УУЗ)³⁰.

Изходните данни за изчисляване на индикатора за територията на страната, общините областите и районите от ниво 2 в страната са налични от реализирания проект – CORINE Земно покритие за следните базови години: 1990 и 2000 и 2006 г. Данните се предоставят от ИАОС/ЕЕА³¹ на потребителите след заявка в цифров вид, подходящ за работа в ГИС среда. Изходните данни се актуализират на всеки 5 години от Европейската агенция по околна среда и кореспондиращите институции в страните членки на ЕС (последната актуализация е от 2006 г). Данните се получават чрез компютърна и ръчна обработка на сателитни снимки, географски карти и друга помощна информация.

Въз основа на така извършената обработка, земното покритие са категоризира съобразно стандартна за ЕС номенклатура "CORINE земно покритие". Форматът за представяне на данните е ARC INFO, мащаб 1:100000, а геометричната и тематичната точност на CORINE Земно покритие е 85%.

Допълнителни данни за риска от водоплощна ерозия за налични в ИАОС - Мониторингова мрежа, Подсистема “Земи и почви”, както и в отдел „Агростатистика” на Министерство на земеделието и храните - Система за земеделска счетоводна информация и Българска Анкета за Наблюдение на Селскостопанската и Икономическа Конюнктура (БАНСИК).

Данните за CORINE земно покритие се предоставят от ЕЕА³² на ИАОС при актуализация, като наличните към момента данни са за 1990, 2000 и 2006 г. Обикновено обработката на изходните данни (сателитни изображения и др.) отнема доста време, което забавя актуализацията на информацията – последните данни за 2006 г. например са разпространени през 2008 г.

Разработеният от УУЗ модел за оценка на риска от водна ерозия се актуализира ежегодно от ИАОС на база актуална информация за редица променливи, имащи отношение към процесите на ерозия – количество и интензивност на валежите, прилагани земеделски практики и отглеждани култури, мерки за борба с ерозията.

2.3 Мерни единици и примерни стойности

Използваните мерни единици за индикатора са квадратен километър (км²) – за изчисляване на площите и съответно процент (%) – за изчисляване относителния дял на застрашените от ерозия територии от площта на съответната териториална единица.

На база изчисленията с най-ниска обща податливост на почвите към ерозия е определена община Опан (Стара Загора) на чиято територия 68.12% от почвите са със слаба податливост към ерозия. Водеща в класацията е община Трявна, на чиято територия 78,12 % от почвите са с много силна податливост на ерозия.

В резултат на извършения анализ, са определени седни стойности по класове за цялата страна, представени в Таблица 2.

На база анализите е определено, че най-голям дял от почвите в България (52,66%) са със средна до силна податливост на ерозиране.

Основните възможности за измерване на индикатора са свързани с извършването на ГИС анализи чрез разработеният от УУЗ модел за оценка на риска от водна ерозия. Изчисляването на индикатора може да бъде извършвано автоматично, чрез разработването на специализирани софтуерни инструменти към използвания основен ГИС софтуер (ArcView).

Моделът за оценка на водната ерозия на почвата представлява географска информационна система (ГИС), интегрирана с адаптиран за условията на България модел за прогнозиране на вероятните средногодишни почвени загуби от ерозия. Моделът подпомага:

• 
  локализирането на територии, които изискват специални грижи и нужда от целенасочени проучвания и прилагане на мерки за ограничаване на ерозията;
  
• 
  избор на противоерозионни мерки и технологии, които намаляват почвените загуби от ерозия на даден водосбор;
  
• 
  моделиране на въздействието на климатичните промени върху почвените и растителните ресурси;
  
• 
  моделиране на потенциала на водните ресурси и повърхностния отток;
  
• 
  определяне на териториите за опазване на водите;
  
• 
  оценки за риска от опустиняване;
  
• 
  разработване на законодателни мерки за опазване на почвите от ерозия.
  

Моделът и базата данни се поддържат и осъвременяват ежегодно от експерти на Изпълнителната агенция по околна среда.

Разработването на специализирани програмни продукти или инструменти (tools) в ГИС среда за изчисляване стойностите на индикатора на различните териториални нива (на база изходните данни от CORINE земно покритие и модела на УУЗ) ще улесни и ускори значително процеса по изчисляване и актуализиране на индикатора.

Мониторингът на индикатора в дългосрочен аспект зависи от създаването на ефективен механизъм за получаване, осъвременяване, обработка, съхраняване и анализ на данни. Тъй като източника на изходни данни за индикатора е държавна институция, необходимите стъпки за осъществяването на дългосрочен мониторинг от страна на МРРБ могат да бъдат следните:

• 
  организиране на междуведомствени срещи с представители на ИАОС с цел изясняване на наличните ресурси възможностите за съвместна работа, свързана с мониторинг на индикатора на различните нива на планиране;
  
• 
  сключване на междуведомствени споразумения за сътрудничество и обмен на информация, в които са описани механизмите, ангажиментите, сроковете и формата на предоставяните ресурси/ данни за провеждане на дългосрочен мониторинг на индикатора на различните нива на планиране.
  

Основните предимства на индикатора са свързани с наличието на комплексен модел за оценка на риска от ерозия на УУЗ, който дава възможност за адекватно моделиране и представяне на риска от ерозия по категории на различни териториални равнища. Друго важно предимство на модела е връзката с редица антропогенни (тип земеползване, мерки за борба с ерозията) и природни фактори (тип почва, релеф, валежи и др.) което позволява мониторинг на ефекта от човешката дейност върху деградацията и възстановяването на земите.

Основният недостатък на индикатора и разработения модел за оценка е свързан с факта, че могат да се определят единствено стойности за потенциален и действителен риск от ерозия на база моделиране, но не се използват конкретни статистически стойности за почвените загуби в страната (поради липсата на такава статистическа информация).

Потенциалните разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора могат да бъдат разделени на няколко групи в съответствие с етапите на получаване и обработка на информацията:

• 
  набавяне и осъвременяване на данни - тъй като източника на изходни данни за изчисляване стойностите на индикатора на национално ниво e държавна институция, която може да предоставя данните безплатно на база междуведомственo споразумение, разходи за набавяне на данни на този етап не се предвиждат;
  

• 
  обработка и анализ на събраните данни – обработката на събраните данни в ГИС среда от експерти на ИАОС. За изчисляване на стойностите на индикатора на различни териториални нива са необходими допълнителни анализи, които могат да се извършват от експерти на МРРБ след провеждане на обучение. На този етап няма необходимост от осигуряване на допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване);
  
• 
  осъществяване на периодичен мониторинг, изготвяне и осъвременяване на база данни – тази дейност може да се извършва от служители на МРРБ след провеждане на обучение и не изисква допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване). Базата данни може да бъде създадена в информационната среда на Access database без необходимост от закупуване на специализиран сървър или софтуер. За целта е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:
  

2) разработване на специализирани софтуерни инструменти (работещи в ГИС среда) за изчисляване стойностите на показателя от изходните данни;

3) провеждане на обучение за експерти от МРРБ относно поддържане на базата данни и изчисляване стойностите на индикатора.

3.4 Графично представяне на индикатора

Към момента могат да бъдат предложени две опции за графично представяне на индикатора:

3. 
   Процентно представяне на площите от дадена териториална единица с различна податливост към ерозия – Фиг. 1
   

4. 
   Картно представяне на географското разпределение площите от дадена териториална единица с различна податливост към ерозия – включващо представяне на рисковете по класове и местоположение – Фиг. 2.
   

Предложеният индикатор може да бъде интерпретиран за целите на МРРБ свързани с мониторинг относно степента на интегриране целите на Конвенциите от Рио в регионалното планиране на национално, регионално и местно ниво. За целите на планирането, индикаторът може да бъде използван след определянето на целеви стойности (максимален дял/ процент на антропогенно натоварените територии) за всяка община.

На тази основа ще могат да бъдат вземани адекватни управленски решения, свързани с регионалното планиране на местно, регионално и национално ниво, а МРРБ ще може да провежда систематичен мониторинг и целенасочена политика за постигане на заложените цели.

4. ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ

4.1 Резюме на техническата информация за индикатора

• 
  Име: Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия
  
• 
  Статус: наличен
  
• 
  Дефиниция: индикаторът показва относителния дял/ процента на териториите с висок риск от ерозия от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава).
  
• 
  Географско покритие: пан-европейски
  
• 
  Времево покритие: след 1990 г.
  
• 
  Честота на актуализиране: ежегодно
  
• 
  Източници на данни: ИАОС
  

Предоставянето на изходни данни от CORINE земно покритие от ИАОС в подходящ формат (raster image, shp files) дава пълни възможности за интеграция и интерпретация на индикатора в ГИС среда.

43. 
    Доклад „Показатели за мониторинг на интеграцията на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България – Обща характеристика, д-р Александър Коцев, 2009 г.
    
44. 
    „Консултация върху Уточняване и усъвършенстване на модела за оценка на водната ерозия”, Иван Николов, Светла Русева, Вихра Стефанова, 2006 г.
    
45. 
    Анкета „ГИС източници на информация, имащи отношение към прилагането на Конвенциите от Рио в регионалното и териториално планиране”, Мария Новакова
    
46. 
    Eurostat http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/main_tables
    
47. 
    КБОООН http://unccd-slm.org/files/UNCCD_Convenion_BG.pdf
    
48. 
    НПД, http://unccd-slm.org/files/3-NAP_final_BG_Sept.pdf
    
49. 
    Модел на ерозията, УУЗ http://unccd-slm.org/files/1-Water%20Erosion%20model_BG.pdf
    
50. 
    ПРОЕКТ "Устойчиво управление на земите", http://unccd-slm.org/
    
51. 
    http://www.eea.europa.eu/publications/COR0-landcover
    
52. 
    http://www.mrrb.government.bg
    

Промяна в климата

До каква степен дейностите насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници са приоритетни в дадена териториална единица?

Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от възобновяеми енергийни източници в дадена териториална единица (община, регион, държава) сравнени с поставените национални цели в съответната сфера

Минимизирането на загубите на електроенергия и обезпечаването на екологично чиста електроенергия от ВЕИ пряко допринася за намаляването използването на изкопаеми горива за добив на енергия, поради което благоприятства за намаляване на влиянието на човешката дейност върху промените на климата.

Парниковите газове са в основата на човешкия принос за промените на климата. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40 % от всички парникови газове, поради което е разглеждан като ключов фактор за промяната в климата. Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници е основната алтернатива на енергията, произведена чрез изгаряне на изкопаеми горива. Тъй като тази енергия се определя като „чиста” по отношение на отделянето на парникови газове (основно СО₂) в атмосферата, все по-широкото използване на възобновяеми енергийни източници се насърчава от редица международни и национални стратегически документи.

Въвеждането на мерки за енергийна ефективност е другото основно направление, по което се работи за намаляване загубите на енергия и съответно емисиите на СО₂ на международно ниво. Целта на мерките по енергийна ефективност е да оптимизират разходите на енергия в производствения и битовия сектор чрез повишаване на ефективността и намаляване на загубите в процесите на генериране, пренос и употреба на енергия.

Индикаторът „Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност” е предложен с цел да предостави възможност за представяне на моментното състояние в съответната териториална единица, проследяване трендовете и динамиката на мерките, свързани с опазване на климата на различни териториални нива, както и сравняване с поставените национални цели в двете области, както и тенденциите на европейско ниво. На тази основа могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие с цел намаляване на емисиите от парникови газове съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.