Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район
Изтегляне 2.12 Mb.
|
4. ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ 4.1 Резюме на техническата информация за индикатора
4.2 Възможност за интеграция с ГИС Предоставянето на териториално обвързани изходни данни в подходящ формат дава пълни възможности за интеграция и интерпретация на индикатора в ГИС среда. 4.3 Ползвани източници
ИНДИКАТОР 5: Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението 1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА 1.1 Целева област Биоразнообразие, Промяна в климата, Борба с опустиняването 1.2 Ключов политически въпрос, адресиран от индикатора В кои региони/ общини политиките и дейностите по опазване на околната среда са сред финансово обезпечените приоритети за местно развитие? 1.3 Дефиниция на индикатора Индикаторът показва извършените разходи за придобиване и поддръжка на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение в рамките на една календарна година на човек от населението за дадена административно-териториална единица. 1.4 Контекст Разходите за опазване и възстановяване на околната среда директно отразяват провежданите политики в тази сфера на национално и регионално ниво. Обемът на разходите за придобиване и поддръжка дълготрайни материални активи с екологично предназначение е от важно значение за опазването и възстановяването на околната среда. Индикаторът показва размера на средствата изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. На национално ниво индикаторът включва сумата от разходите за придобиване и поддръжка на ДМА, както и за мероприятия за околната среда извършени в държавата/съответната териториална единица за даден период от време. Включват се разходи по следните направления:
Индикаторът е предложен в резултат на експертно проучване22, проведено в рамките на Проект „Конвенциите от Рио”. В проучване, приоритетът на индикатора е определен като „ключов”, а териториалното му ниво - като „регионално”. Поради свята значимост за анализ на политиките по опазване и възстановяване на околната среда, предлаганият индикатор има аналози на европейско ниво - в статистическата практика на Eurostat23. Изходните данни за изчисляване на индикатора за областите и районите от ниво 2 в страната са налични от НСИ, въз основа на статистическата отчетност на стопанските субекти. Поради общият характер на данните, при анализ на показателя трябва добре да се познава конкретната територия и дейността на стопанските субекти функциониращи на територията й, за да се избегне погрешна интерпретация. Показателят позволява сравнение между осъществените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в различните териториални единици, на база не конкретния обем на разходите, а обвързвайки ги с броя на населението в съответната териториална единица. Доколкото голяма част щетите върху околната среда са резултат от производствената дейност, Разходите за ДМА с екологично предназначение на човек от населението трябва да се съпоставят както с БВП (БДС по отрасли/икономически дейности), така и с показатели за размера на замърсяването на единица БВП/БДС. Също така, стойностите на индикатора съпоставени с общия размер на инвестициите в дадена териториална единица могат да дадат представа доколко опазването на околната среда е приоритет в регионалното развитие. 1.5 Връзка на индикатора с целевата област Съвкупно разходите за опазване и възстановяване на околната среда адресират като цяло всички проблеми, към които имат отношение Конвенциите от Рио. Отделянето на повече бюджетни средства и привличането на външни инвестиции в сферата на околната среда (на човек от населението) индиректно показват до каква степен целите на Конвенциите от Рио са интегрирани в политиките на регионално развитие. На национално ниво, индикаторът има връзка със следните национални стратегии и приоритети:
Индикаторът „Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението” предоставя възможност за проследяване напредъка в съответните стратегически направления и съответно за постигането на целите по трите конвенции в регионален и национален план. 2. ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ И МЕТОДОЛОГИЯ 2.1 Наличност на данни (в България и на международно ниво) На международно ниво – в системата от индикатори на Eurostat са включени няколко индикатора, свързани с разходите за опазване и възстановяване на околната среда, основните от които са:
За изброените индикатори се води статистика на ниво ЕС, но те са трудно сравними с предложения Индикатор 4. поради различния контекст, методология по събиране, единици за отчитане и т.н. По отношение на индикаторите за населението – онлайн са налични достоверни статистически данни, които позволяват сравнителни анализи. На национално ниво – показателите за ДМА с екологично предназначение са включени в националната програма за статистически изследвания и отдел „Статистика на околната среда” на НСИ разполага с изходни данни формиращи дълъг динамичен ред, позволяващ сравнение между отделни години. Източник на данни са статистически наблюдения, обхващащи органите на държавно и местно управление както предприятия, чиято дейност е свързана с замърсяване на околната среда и се очаква да имат разходи за опазване. Демографските показатели включват редица индикатори, сред които е и броят на населението на ниво общини, области и региони за планиране.
Данните се събират, анализират и представят ежегодно от Националния Статистически Институт. 2.3 Мерни единици и примерни стойности Използваната мерна единица за индикатора в България е хил. лв./човек/ год. за съответната териториална единица. На ниво ЕС основната използвана мерна единица е % от БВП, за да се избегнат трудностите при изчисленията на валутни еквиваленти, паритетни24 единици и др. Сред индикаторите на Eurostat липсва подобен индикатор и няма налични статистически данни. Индикативни стойности на европейско ниво – поради липсата на съпоставими данни, налични онлайн, към момента не могат да се определят индикативни стойности на ниво ЕС. Индикативни стойности на национално ниво – на база ежегодните отчети на НСИ в Табл. 1 по-долу са представени данни за стойностите на индикатора на национално ниво за периода 2005-2007 г.
Табл. 1 Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението за периода 2005-2007 г. Таблица с подробни изчисления на показателя по региони за планиране за периода 2000-2007 г. е даден в Приложение 1. Предложения за целеви стойности за България – тъй като подобни стойности са функция от много фактори и променливи (правителствена политика, инвестиционен климат и интерес, наличие на финансиращи програми в сферата на ООС и др.) в рамките на заданието такива не могат да бъдат определени. 2.4 Възможности за измерване на индикатора Показателят се изчислява от данните получени от специализирани статистически наблюдения. Работи се по методология на Евростат, която се прилага от всички страни от ЕС. Възможно е агрегиране до второ административно-териториално ниво с известна условност, тъй не може да се иска от предприятията с териториални структури да водят счетоводство на териториално ниво. При интерпретацията на показателя трябва добре да се познава конкретната територия и събитията настъпили при стопанските субекти функциониращи на територията й, за да се избегне погрешна интерпретация. 2.5 Използвана методология за събиране и анализ на данни Обект на наблюдение са всички активни икономически единици, а инструмент за събиране на данните е Годишният отчет, който се представя в НСИ. Доколкото тази информация се проверява и засича с декларациите, които фирмите и предприятията представят в НАП, и върху тях се извършва специална статистическа проверка, данните могат да бъдат считани за надеждни. Показателят се изчислява като отношение на обема на дълготрайните материални активи с екологично предназначение за съответния период към средногодишния брой на населението за същия период. При изчисляване на показателя „Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението” в числителя се обхваща сумата на разходите за ДМА с ЕП, а за знаменател трябва да се използва средногодишният брой на населението на териториалната единица. КДМА = ДМА/Si Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година. Данните за броя и структурите на населението са резултат от провежданите периодични преброявания на населението и съответните изчисления за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за годините между преброяванията. Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното деление на страната към 31.12. на съответната година. 2.6 Предложения за подобряване в методологията и мониторинга на индикатора за различните нива на планиране Показателят показва размерът на средствата изразходвани за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. Доколкото голяма част щетите върху околната среда са резултат от производствената дейност, Разходите за ДМА с екологично предназначение се трябва да се съпоставят с като с БВП (БДС по отрасли), така и с показатели за размера на замърсяването на единица БВП/БДС. Желателно е да се проучи възможността за получаване на териториално-обвързани данни от предприятията с териториални структури, което ще позволи по-точното интерпретиране на индикатора на регионално ниво.
Мониторингът на индикатора в дългосрочен аспект зависи от създаването на ефективен механизъм за получаване, осъвременяване, обработка, съхраняване и анализ на данни. Тъй като източника на изходни данни за индикатора е държавна институция, необходимите стъпки за осъществяването на дългосрочен мониторинг от страна на МРРБ могат да бъдат следните:
3. ОЦЕНКА НА ИНДИКАТОРА 3.1 Основни предимства Основните предимства на индикатора са свързани с наличието на достатъчно статистически достоверни данни на национално ниво. Друго предимство е връзката между направените разходи за ДМА с екологично предназначение и населението в дадена териториална единица. 3.2 Основни недостатъци Тъй като до голяма степен увреждането на околната среда е свързано с производствената дейност, основният недостатък е липсата на връзка между стойностите на индикатора и БВП (примерно разходи за ДМА с екологично предназначение на единица БВП). По тази причина е трудно и сравнението с тенденциите и политиките на европейско ниво. 3.3 Разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора за целите по стратегическо планиране на МРРБ на национално, регионално и местно ниво Потенциалните разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора могат да бъдат разделени на няколко групи в съответствие с етапите на получаване и обработка на информацията:
1) сключване на междуведомствени споразумения с МРРБ за предоставяне на информация (изходни данни); 2) провеждане на обучение за експерти от МРРБ относно поддържане на базата данни и изчисляване стойностите на индикатора. 3.4 Графично представяне на индикатора Предложеното графично представяне на индикатора дава възможност за проследяване на тенденции за дадена териториална единица в определен период от време – Фиг. 1. 
Фиг. 1 Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението в България за периода 2005-2007 г. 3.5 Интерпретация на индикатора за целите по стратегическо планиране на МРРБ на национално, регионално и местно ниво Предложеният индикатор може да бъде интерпретиран за целите на МРРБ свързани с мониторинг относно степента на интегриране целите на Конвенциите от Рио в регионалното планиране на национално, регионално и местно ниво. За целите на планирането, индикаторът може да бъде използван след определянето на целеви стойности (максимален дял/ процент на антропогенно натоварените територии) за всяка община. На тази основа ще могат да бъдат вземани адекватни управленски решения, свързани с регионалното планиране на местно, регионално и национално ниво, а МРРБ ще може да провежда систематичен мониторинг и целенасочена политика за постигане на заложените цели.
4.2 Възможност за интеграция с ГИС Предоставянето на териториално обвързани изходни данни в подходящ формат дава пълни възможности за интеграция и интерпретация на индикатора в ГИС среда. 4.3 Ползвани източници
ИНДИКАТОР 6: Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия 1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА 1.1 Целева област Борба с опустиняването 1.2 Ключов политически въпрос, адресиран от индикатора В кои региони/ общини е налице засилен риск от ерозия на почвите, кои са основните движещи фактори и какви промени в регионалното планиране налага това? 1.3 Дефиниция на индикатора Индикаторът показва относителния дял/ процента на териториите с висок риск от ерозия от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава). 1.4 Контекст Ерозионната дейност е един от най-неблагоприятните природни процеси, водещи до деградация на почвите и опустиняване. Процесът на ерозия е свързан с комплекс от природни фактори и антропогенното въздействие (урбанизация, интензивно селско стопанство и обезлесяване), който е обратим и може да бъде регулиран посредством прилагането на адекватни политики и мерки за устойчиво управление на земите. Поради голямата си значимост за опазването на почвите, ерозията се адресира от редица международни, национални и под национални нормативни и стратегически документи. Индикаторът „Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия” показва делът на територията с висок риск от ерозия, дължащ се на природни и антропогенни фактори, който следва да се разглежда в контекста на:
Индикаторът е предложен в резултат на експертно проучване25, проведено в рамките на Проект „Конвенциите от Рио”. В проучване, приоритетът на индикатора е определен като „ключов”, а териториалното му ниво - като „регионално, локално”. Предлаганият индикатор е утвърден за използване в статистическата практика на Eurostat 26, но за него все още липсват систематизирани данни на европейско ниво. Индикаторът предлага връзка между редица природни фактори (релеф, валежи, тип почви) и антропогенни дейности (тип земеползване, мерки за борба с ерозията) и може да бъде използван за оценка на риска от почвена ерозия на локално, регионално и национално нива. Ето защо, при осъществяване на периодичен мониторинг той дава възможност за представяне на моментното състояние във всяка териториална единица, проследяване трендовете и динамиката на развитие в процесите на ерозия на съответните териториални нива, влиянието на съответните практики на земеползване, както и ефективността на предприетите мерки за борба с ерозията. На тази основа могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие с цел спиране процеса на деградация и загуба на земи съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (КБОООН)27. Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата stranici -> To the european union bulgaria stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10 stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие strdoc -> Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013) strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|