Кратко описание на практиката
|
Испанското законодателство разграничава два вида приходи от предоставянето на публични услуги – приходи от такси и приходи от публични цени. Таксата, в съответствие с чл. 6 на Закон 8/1989, е данъкоподобно плащане, което се заплаща за събитие, свързано с предоставянето на услуги или за извършване на дейности по силата на публичното право, което събитие е свързано, засяга или е в полза на заплащащите таксата лица. Услугите или дейностите са задължителни за публичния сектор и те не се предоставят или извършват от частния сектор. Публичната цена по силата на чл. 24 на същия Закон е парично възнаграждение, което се заплаща срещу предоставянето на услуги или за извършване на дейности по силата на публичното право, но за разлика от таксите средствата се заплащат за услуги и дейности, извършвани доброволно и от публичния, и от частния сектор. Размерът на таксата не може да надвишава действителните или прогнозните разходи за извършване на съответната услуга или дейност (чл. 19, параграф 2), а този на публичната цена следва да покрива най-малко икономическите разходи, направени за извършване на дейностите или за предоставяне на услугите (чл. 25).
Начин на въвеждане
Практиката е въведена през 1989 със Закон 8/1989 за таксите и публичните цени.
Териториално приложение
Дотолкова, доколкото Закон 8/1989 е приет от испанския парламент, а не от законодателен орган на някоя от автономните области или общините, неговите разпоредби са задължителни за всички публични администрации и организации (централни, регионални и местни).
Цел и ефективност
Една от целите на Закон 8/198959 е легално разграничение между понятието „такса“ и понятието „публична цена“, тъй като до приемането на акта терминът „публична цена“ е бил неясен и не е съществувала легална дефиниция за него. Дотолкова, доколкото и двата термина се използват в Испания и се определят и такси, и публични цени, може да се приеме, че практиката е ефективна.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Посочените в началото на Раздел VII критерии за подбор на добри практики, подобно на предходната практика, също трудно могат да бъдат отнесени към разграничението между такси и публични цени. Първият критерий разходноориентиран подход, при определяне размера на таксите е релевантен дотолкова, доколкото Закон 8/1989 изрично указва начина за определяне на техния размер – първите не могат да надвишават разходите по предоставянето на услугата, а размерът на вторите не следва да е по-малък от икономическите разходи за извършване на услугата или дейността. Вторият и третият критерий (съответно степен на обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология и степен на прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга) са по-малко относими към тази практика. Гъвкавостта при определянето на размера на разходноориентираните такси и в частност на публичните цени (четвърти критерий) се проявява в разпоредбата на чл. 25, параграф 2, която допуска, когато услугата или дейността е от социално, благотворително или с културно значение, или е от обществен интерес, размерът им да бъде по-малък от очакваните разходи, при условие че бюджетът на съответната организация предвижда средства за покриване на получилата се разлика. Силна страна, или положителен аспект на практиката (пети критерий), е правната яснота и гъвкавост, които осигурява разграничението между такса и публична цена.
Практиката е идентифицирана от четирима участници в работното посещение като добра, а приложимостта й в България е оценена на „в голяма степен“.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
В България няма аналогична практика (мярка). Законът за държавните такси, макар да предвижда заплащането на такси за услуги, извършвани и от частни субекти (чл. 4), не разграничава плащанията за предоставянето на услуги само от публични организации, и тези, осъществявани и от частния сектор.
Концепцията за нова политика по отношение на таксите, изготвена в рамките на първия етап на проект „Политика за таксите в съответствие с обществените отношения – условие за добро управление“, не предвижда разграничаване на приходите от административни услуги на такива от „такси“ и от „публични цени“.
|
