Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
|
Законът е приет от испанския парламент.
Разпоредбите на Закона, включително тези за определяне размера на таксите въз основа на направените разходи, са приложими за всички публични организации, имайки предвид текста, указващ че:
-
В бюджета на публичните организации следва да са предвидени очакваните приходи от такси (чл. 11).
Законът възлага конкретни правомощия на Министъра на икономиката и финансите:
-
Да одобрява банкови сметки, по които да постъпват средствата от такси (чл. 3, параграф 1);
-
Да предлага на правителството или на конкретен министър разпоредбите за приходите по Закона да не се прилагат за някои органи на държавната администрация, агенции или организации, както и при необходимост тези разпоредби да бъдат актуализирани (чл. 3, параграф 4);
-
Да управлява приходите от такси, без да се засягат правилата за финансите на автономните области и тези на териториалните администрации, когато управлението не е възложено на друг орган със специален закон (чл. 22).
|
Кратко описание на практиката
|
Начин на въвеждане
Изискването на определяне размера на таксите въз основа на разходите, извършени за предоставяне на услугата, е закрепено в чл. 7 (принцип на еквивалентност) и в чл. 19 (количествени елементи на таксите) на Закон 8/1989. Член 7 разпорежда таксите да покриват разходите за услугата или дейността, а чл. 19 указва, че размерът на таксите не може да надвишава действителните или прогнозните разходи за съответната услуга или дейност и при определянето му следва да се вземат под внимание преките и непреки разходи, включително такива от финансово естество и амортизацията на недвижими активи.
Териториално приложение
Дотолкова, доколкото Закон 8/1989 е приет от испанския парламент, а не от законодателен орган на някоя от автономните области или общините, неговите разпоредби са задължителни за всички публични администрации и организации (централни, регионални и местни).
Цел и ефективност
Целта на Закон 8/1989, посочена в чл. 1, е да регулира правния режим на таксите и публичните цени в Испания. Един от аспектите на регулирането е заложеното изискване размера на таксите да се определя въз основа на разходите, извършени за предоставяне на услугата (чл. 7 и чл. 19). Дотолкова, доколкото испанският Генерален план за счетоводството в публичния сектор изисква организациите да събират и обработват информация и да изчисляват стойността на дейностите (услугите), както и наличието на специални насоки с Основните принципи на аналитичното счетоводство, където е описан подходът за определяне стойността на тези дейности (услуги), е логично да се допусне, че Законът, респ. разпоредбите на чл. 7 и чл. 19 са ефективни.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Дотолкова, доколкото съществува изрична разпоредба (чл. 19, параграф 2), указваща, че размерът на таксите не може да надвишава действителните или прогнозните разходи за съответната услуга или дейност, може да се каже, че „практиката“ напълно отговаря на първия критерий (разходноориентиран подход при определяне размера на таксите). Също така може да се каже, че отговаря и на втория и третия критерий дотолкова, доколкото за изчисляване размера на таксите е разработено специално Ръководство с „Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичната администрация“, в което въз основа на аналитични счетоводни данни са описани стъпките и правилата за определяне стойността на дейностите (услугите).
Макар разпоредбата на чл. 19, параграф 2 да е императивна, тя съдържа в себе си и елемент на гъвкавост (критерий 4. Гъвкавост/ иновативност при определяне на размера на разходноориентираните такси). Самият параграф започва с думите „Като цяло“ (En general…), което предполага, че при обосновани случаи законът допуска изключения от общото правило, макар същите (или обстоятелствата, чието наличие налага изключение) да не са посочени. Също така по отношение на публичните цени чл. 25 допуска когато услугата или дейността е от социално, благотворително или културно значение, или е от обществен интерес, размерът на публичните цени да бъде по-малък от очакваните разходи, при условие че бюджетът на съответната организация предвижда средства за субсидиране на получилата се разлика.
Наличието на законово основание за определяне размера на таксите въз основа на разходите, извършени за предоставяне на услугата, е предпоставка за устойчивост на правния режим, за яснота и предвидимост по отношение на правилата за определяне стойността на публичните услуги, респ. за прозрачност и доверие в държавното управление. Тези характеристики са основание да се приеме, че практиката отговаря и на критерий 5. Силни страни и постижения.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
Член 2, ал. 2 на сега действащия български Закон за държавните такси60 указва, че „пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата”.
Известна слабост на текста, касаещ пропорционалните такси, е терминът „цена на документа или услугата“, тъй като цената може да включва в себе си както себестойността (разходите), така и „печалба“. Друга слабост за същите такси е изискването, когато цената не е указана, таксата да се определя въз основа на пазарната цена. Има известна неяснота по отношение на това, как следва да се определят пропорционални такси за услуги, които не се предоставят от частния сектор и не съществува пазарна цена за тях. По отношение на простите такси разпоредбата изисква да се отчитат „необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата“, но Законът не съдържа дефиниция на понятията „материално-технически” и „административни разходи“.
|
