Б. Критерии за членство 1. Политически критерии

Б. Критерии за членство

1. Политически критерии

В редовния си доклад за 1999 г. относно напредъка на България в процеса на присъединяване Комисията направи следното заключение:

“България изпълнява Копенхагенските политически критерии. Необходимо е да бъдат предприети по-нататъшни усилия за укрепване на върховенството на закона и зачитането на човешките права и правата на малцинствата, по-специално на ромското население, където неотдавнашните правителствени решения трябва да бъдат последвани от конкретни мерки със съответни финансови средства. Особено внимание следва да бъде обърнато на борбата срещу корупцията и подобряване на работата на съдебната система”.

Този раздел цели да направи оценка на развоя на събитията в България в периода след редовния доклад за 1999 г., както и на общото положение в страната, от гледна точка на политическите критерии от Копенхаген, включително що се отнася до цялостното функциониране на изпълнителната власт и съдебната система. Развитието в този контекст в много отношения е тясно свързано с развитието на способността на България да прилага законодателството на ЕС, по-специално в областта на правосъдието и вътрешните работи. Конкретна информация за развитието на способността на България да прилага законодателството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи се съдържа в съответния раздел (Глава 24 - Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи) на част Б.3.1 от настоящия доклад.

Последно развитие

В края на 1999 г., след решението на Европейския съвет в Хелзинки за започване на преговори с България, беше извършена голяма смяна на министри в правителството, съпътствувана от решения за преустройство на ключови министерства и създаване на нова структура за европейска интеграция.

През м. октомври 1999 г. бяха проведени местни избори. Съветът на Европа ги оцени като добре организирани и задоволителни.

1.1. Демокрация и върховенство на закона

Парламент

След решението от Хелзинки за започване на преговори Народното събрание учреди нов Съвет по европейска интеграция под ръководството на Председателя на НС. Той се състои от по трима члена от петте парламентарни групи, които следователно са представени на равноправна и непропорционална основа. За вземането на решение в Съвета се изисква консенсус между тези пет групи. Съветът ще разглежда всички проектозакони, отнасящи се до Националната програма за приемане достиженията на европейското и може да дава оценки за съответствие с acquis. Когато членовете на Съвета се съгласят, че съществува консенсус по даден проектозакон, Съветът може да замести специализираните комисии и да изпрати проектозакона направо на пленарно заседание за гласуване, като по такъв начин процедурата се ускорява. В случай, че една парламентарна група възрази, обаче, проектозаконът трябва да мине през нормалната процедура. Съветът ще наблюдава също така, от името на Народното събрание, работата на българския екип за водене на преговори и на Главния преговарящ. Беше създадена малка група от експерти по законодателството на ЕС, която да подпомага депутатите в Парламента в законодателната им роля.

Изпълнителна власт

При промените в правителството в края на 1999 г. постът Министър на държавната администрация беше премахнат като отделен пост и Министър-председателят пое неговите функции.

В началото на 2000 г. беше прието вторично законодателство по въпроси, включващи статута, класификацията, назначаването, поведението и професионалното развитие на държавните служители. Новият закон за държавните служители е предназначен да гарантира техния статут дори при смяна на политическата обстановка. От м. май 2000 г. всички държавни служители се назначават съгласно Закона за държавния служител; техните заплати и добавки са публично достояние и се контролират централно. Новият закон постановява също така задължението на държавния служител да действува безпристрастно и законосъобразно и поставя изисквания за работата с обществеността. Беше създадена нова дисциплинарна рамка. През м. юли 2000 г. беше учредена Държавна административна комисия, за да контролира изпълнението на Закона за държавния служител. Въпреки че е постигнат значителен напредък от миналата година, по-специално при предоставяне на новия статут на държавен служител на персонала в министерствата, все още е твърде рано да се направи пълна оценка на въздействието на промените на практика.

Правителството завърши прегледа на административните структури, роли и щатни таблици на министерства, агенции и общински администрации. При новия регламент за структурата на министерствата всяко министерство има специално звено за интеграция с ЕС. Министерският съвет прие статута на Института за публична администрация и европейска интеграция и му отдели бюджетни средства за 2000 г. Създадена е база данни за държавни служители, обучени в областта на държавната администрация и европейската интеграция, събрана е информация за нуждите от обучение на кадри.

Тези промени увеличиха капацитета на администрацията по въпросите на Европейския съюз, което се илюстрира от работата за откриване на раздели за преговори. Министър-председателят председателствува нов Съвет за европейска интеграция на министерско равнище. На негово подчинение е Координационен съвет под председателството на Зам.министър на външните работи, който е съставен от председателите на 30 работни групи (всяка от тях работи по една глава от законодателството на ЕС), обикновено на ниво Зам.министър. Към Министерския съвет беше създадена нова Дирекция Европейска интеграция и отношения с МФИ, която да подпомага този процес.

Имаше известно положително развитие по отношение на планирането и капацитета за формиране на политика. С указ на Министерския съвет от м. ноември 1999 г. беше установена нова процедура за подготовка на проектозакони, което подобри рамката. Фактът, че сега министерствата имат сходни структури улеснява общуването помежду им и така настъпи известно подобрение в координацията на политиката. Въпреки че механизмите станаха по-добри, качеството си остава променливо. В области на политиката, които обхващат няколко ведомства и сектори (напр. свързаните с подготовката за структурни фондове), качеството на междуведомствената координация се нуждае от по-нататъшно подобряване. Също така, въпреки че новите закони преминават през задължителна оценка за евентуалното им въздействие, този процес често си остава повърхностен. В ранните стадии на подготовка на един закон не е достатъчна консултацията със заинтересованите страни (т.е. социалните и икономическите партньори). Необходима е предварителна преценка относно изпълнението на законите, необходимото вторично законодателство и регламентиране, въздействието върху бюджета, изискванията по отношение на човешките ресурси както и разходите за икономическите оператори. Тъй като това липсва, често се получава забавяне между приемането на закона и неговото действително прилагане. След влизането на новите закони в сила , необходимо е да се обърне по-голямо внимание на контрола върху изпълнението и прилагането им, включително в системата на съдилищата. Въпреки че капацитетът за политика и планиране на ниво министерства е подобрен, липсва стратегическа координация в центъра. Необходимо е да се постигне по-нататъшен напредък преди да може да се приеме, че е изпълнен краткосрочният приоритет на “Партньорство за присъединяване” за укрепване на капацитета за оценяване на финансовото и институционално въздействие на новото законодателство.

Все още е трудно да се набират и задържат професионалисти за държавни служители особено, когато техните умения се търсят и в частния сектор. Причината е в ниските заплати. Това се чувствува особено остро на равнище висши и средни ръководни кадри в управлението. В някои министерства има неоправдано високо текучество на тези равнища, когато стават промени на ниво министър (дори, когато няма смяна на правителството). Изпълнението на Закона за държавната служба би следвало да разреши някои от тези различни въпроси, но на този етап все още не е възможно да се оцени напълно неговата ефективност.

Необходими са по-нататъшни подобрения в тези области, за да може законовото сближаване да допринесе за развитието на добро управление и по-нататъшния успех на програмата за реформа в България. Сближаването на българското законодателство със законодателството на ЕС и неговото правилно приложение ще се отразят благоприятно на икономиката и обществото през пред-присъединителния период. То ще допринесе също за изпълнение на критерия от Копенхаген за поемане на задълженията, произтичащи от пълноправното членство.

Структурите на Полицията и Министерството на вътрешните работи са в процес на девоенизиране, който все още не е приключил. Неотдавнашният инцидент /откриване на подслушвателни устройства в дома на Главния прокурор през м. юли 2000 г.) показва важността на по-нататъшните реформи в Министерството на вътрешните работи, което трябва да разполага с подходящи контролни механизми, за да се гарантира, че действията му са изцяло на законова основа.

След създаването на нови децентрализирани институции в 28 нови административни района (области) през 1998 г., Министерският съвет назначи 28 те областни управители в съответствие с Конституцията. Бяха създадени регионални съвети за териториално развитие, които да подпомагат областните управители. Управителите председателствуват тези съвети, състоящи се от кметовете на общините в окръга и по един член от всеки общински съвет.

Съдебна система

Поправките към Наказателно-процесуалния кодекс бяха внесени на 1 януари 2000 г. Те са предназначени да засилят съдебния контрол при всички фази на гледане на делото, да утвърдят съдебната фаза като централен етап от процеса и да отстранят редица ненужни формалности по време на предварителното следствие. Също така, следствието беше прехвърлено към полицията за всички маловажни дела (които се оценяват на около 60% от общия брой на делата).

С въвеждането на тези реформи и установяването на триинстанционно съдебно производство (първа инстанция, втора инстанция и касация), както се предвижда по Конституция, бяха създадени основните законодателни и организационни процедури, както се изисква от българската Конституция.

Но въпреки че реформата на съдебната система се отчита като приоритет от правителството и започна с приемането на правни промени, необходими са значителни по-нататъшни усилия и ресурси, за да стане съдебната система силна, независима, ефективна и професионална система, способна да гарантира пълно зачитане на правовия ред, както и ефективно участие във вътрешния пазар.

Необходимо е да се решат още няколко други важни въпроси, за да може съдебната реформа да доведе до устойчиви резултати в цялата съдебна система и във всички кътчета на страната.

Първо, финансирането за българските съдебни институции е недостатъчно. Въпреки че бюджетът за 2000 г. за оперативни разходи беше повишен за по-голямата част от сферите на управлението, бюджетът за съдебната система получи относително малко увеличение въпреки факта, както се споменава в миналогодишния доклад, че съществуват сериозни проблеми по отношение на материалните условия на съдебните органи. Сградите на съдилищата често са твърде малки и трудовите условия, както за съдиите, така и за административния персонал, са в много случаи незадоволителни. В много случаи съдиите нямат възможност за самостоятелни кабинети. Условията, свързани с физическата сигурност са различни при отделните съдилища, но, общо взето, са много лоши.

Второ, администрацията в съдилищата е неефективна. В по-голямата част от съдилищата, процедурите за управляване на обема от делата са тромави. Там, където се използуват компютърни системи, те са разработени и внедрени като местни инициативи без координация помежду си. Фирменият регистър и регистърът за криминални прояви са компютъризирани и се поддържат на национално равнище с осигурен достъп до тях поне на всеки районен съд. Но важни публични регистри към съдилищата, като например поземленият регистър и регистърът за гражданското състояние все още не са компютъризирани и са достъпни само в местен мащаб.

Трето, положението на съдиите и другия персонал в съдебната система е незадоволително. Съдиите се назначават в даден съд от Висшия съдебен съвет по предложение на Председателя на съответния съд. Критериите, прилагани по отношение на техния подбор (освен чисто формалните критерии за университетско образование и завършена правна практика) не винаги са прозрачни, не се провежда национален конкурс за набиране на кадри. Изглежда не съществува система за повишаване или преместване по страната, нито за оценяване на работата на съдиите. Имунитетът на съдиите също трябва да бъде изяснен, особено, когато се касае за малки нарушения, за които те очевидно не могат да бъдат обвинени както и нарушения, несвързани с работата им, при които Висшият съдебен съвет решава дали съдебният имунитет трябва или не трябва да бъде отнет.

Обучението на персонала в съдебната система е много малко. Няма изискване за задължителна специфична подготовка при навлизане в професията, нито докато се заема поста. Обучение се предлага главно по линия на програми, финансирани от донори. Учебният център за магистрати, неправителствена организация, е понастоящем централния партньор за национални учебни програми и се финансира почти изцяло от дарения. Подготовката на съдиите все още не включва въпроси, свързани с функционирането на пазарна икономика, нито с правото на Европейската общност. Учебният център ще трябва да се превърне в публична институция за квалификация в средносрочна перспектива със съответни финансови и човешки ресурси. Необходимо е да се предвиди подготовка и на другия персонал в съдебната система, а не само на магистратите.

Също така, няма признаци, че е постигнато нещо повече от незначително подобрение по отношение на нивото на недовършените съдебни дела или скоростта на изпълнение на съдебните решения от времето на представяне на предходния доклад. Не се забелязва подобрение и при проблема с достъпа до правна помощ.

Мерки против корупцията

Корупцията остава много сериозен проблем в България. Въпреки че е трудно да се преценят размерите й, упоритите слухове за корупция на различни нива на администрацията и държавния сектор сами по себе си допринасят за опетняване на политическата, икономическата и социалната среда. Те засягат способността на държавата да гарантира предвидима и законова среда за своите граждани, икономически и социални институции. Според няколко проучвания в периода след представяне на предходния Редовен доклад, митницата, полицията и съдебната система се считат за най-корумпираните професии в България. Други цитирани професии включват преподавателския състав в университетите и служители от държавния сектор, които имат тесни контакти с широката общественост.

Редица положителни стъпки бяха предприети, обаче, от миналата година досега, особено на законодателно равнище. Те включват:

• 
  Закон за публичния регистър, с който се приканват високопоставени правителствени ръководители да декларират имотите, доходите и разходите си, беше приет през м. април 2000 г.
  
• 
  През м. юни 2000 г. Народното събрание прие поправки към Наказателния кодекс, които криминализират действително даване на подкуп или опит за подкуп;
  

• 
  Законът за държавния служител създава предпоставки за строг контрол на администрацията и нейния персонал;
  

• 
  Прегледът на лицензионните и регистрационните режими, приключил през м. октомври 1999 г., доведе до премахване или опростяване на някои режими;
  
• 
  Новият Данъчен кодекс от м. януари 2000 г. наблегна на мерките за разкриване на доходи от корупция;
  
• 
  Началото на прилагането на новия закон за държавни поръчки;
  
• 
  Редица проекти са в ход по линия на неправителствени организации (често с активната подкрепа на държавните органи) за събиране на информация за корупция, проучване на отношението на обществеността към корупцията и информиране на обществеността за правните средства срещу корупцията;
  
• 
  България депозира своята ратификация на Гражданско-правната Конвенция за корупция на Съвета на Европа през м. юни 2000 г. България е ратифицирала основните конвенции за борба с корупцията, но все още й предстои да ратифицира Наказателно-правната Конвенция за корупция на Съвета на Европа.
  

През последните месеци в пресата се даваше широка гласност на скандали, свързани с корупцията. В средата на м. май Парламентът отхвърли предложение за гласуване на недоверие на правителството за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейни конкретни прояви.

Въпреки че се ширят твърдения за корупция, трудно е да се намери конкретна информация за това как съдебната система борави със случаите на корупция. Има известна информация за случаи на подкупи, но не беше възможно да се получат ясни цифри за случаи на корупция през последната година.

Усилията на правоприлагащите органи за борба с корупцията трябва да бъдат активизирани. Законодателната рамка следва да бъде усъвършенствувана особено по отношение на финансовия контрол и области, които допринасят за прозрачност в публичния живот, като финансиране на политическите партии, отношенията между длъжностни лица и бизнесмени, както и личните интереси на държавни служители и други длъжностни лица. Механизмите за вътрешен контрол срещу корупцията в различните административни органи, включително съдебните, трябва да бъдат усъвършенствувани.

Правителството трябва да активизира още повече усилията си за създаване на среда на нулева търпимост спрямо корупцията и да намали потенциала за корупция при изготвянето на ново законодателство. Също така, въпреки, че бяха предприети отделни мерки за борба с корупцията и въпреки че това представлява елемент от Националната стратегия за борба с организираната престъпност, те биха спечелили значително от рамката на глобална, прозрачна стратегия за борба с корупцията при откритата подкрепа от страна на правителството и Парламента.

1.2. Права на човека и защита на малцинствата

Както беше отбелязано в предишните Редовни доклади, България продължава да зачита човешките права и свободи. Този раздел обръща внимание на съществени елементи от последвалото развитие.

България е ратифицирала повечето конвенции по правата на човека (вж. приложението). През м. септември 1999 г. тя ратифицира Протокол №6 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно отмяната на смъртното наказание. През м. юни 2000 г. България ратифицира Европейската социална харта (ревизирана), но все още не е подписала първоначалната Европейска социална харта. Протоколи N 4 и 7 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи предстои да бъдат ратифицирани..

През м. януари 2000 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реши да приключи своя мониторинг на България. Тя стигна до заключението, че България последователно провежда демократичните реформи и е направила редица важни стъпки напред по пътя към демокрация след присъединяването си към Съвета на Европа през 1992 г. Отбелязва се, включително, отмяната на смъртното наказание, приемането на Закона за алтернативна служба, ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ролята на Президента при приемането на законодателство, съгласно стандартите на Съвета на Европа, включително в сферата на медиите и съдебната система. Българските власти бяха помолени да предприемат необходимите мерки за разрешаване на останалите проблеми. Въпреки постигнатите редица подобрения, необходимо е България да продължи да отделя внимание на повдиганите въпроси и да засили усилията си за цялостното изпълнение на поетите ангажименти.

През м. май 2000 г. Европейският съд по правата на човека отсъди срещу България в делото “Великова срещу България”, свързано със смъртта на ром в полицейския арест през 1994 г. Съдът отсъди, че няма причини за съмнение и заключението бе, че мъжът е починал от наранявания, получени по време на арестуването му, и че държавата не е изпълнила задължението си за провеждане на ефективно разследване.

Граждански и политически права

В периода след предишния доклад беше постигнат по-нататъшен напредък по отношение на защитата на гражданските и политическите права, но продължава да има проблеми, свързани с ефективното функциониране на правоприлагащите органи.

Последното развитие може да се обобщи както следва:

Съгласно Закона за бежанците от м. май 1999 г. беше създадена специализирана Агенция за бежанците, осигуряваща координацията на всички административни и правни процедури, свързани с търсещите убежище и бежанците. Бяха изразени опасения от сдружения по правата на човека относно прилагането на закона и координацията между Агенцията за бежанците и Граничната полиция, които са първите институции, занимаващи се с търсещите убежища. Общият административен капацитет на Агенцията е ограничен.

Неправителствените организации като цяло играят активна и важна роля в българското общество в много сектори на национално, регионално и местно равнище. Има неправителствени организации (мозъчни тръстове) с голям интелектуален потенциал, които оказват влияние при формирането на дневния ред на гражданското общество и насърчаването на инициативи за разрешаване на някои от най-острите проблеми, пред които е изправено българското общество. Неправителствените организации, работещи в областта на защитата на ромското малцинство, въведоха положителна практика и успешни резултати, които са станали част от Правителствената програма. Тенденцията да се консултират неправителствените организации по въпроси, тревожещи обществото, е много положителна. Правната рамка за дейността на неправителствените организации е в процес на изменение. Значителна част от финансирането на неправителствените организации идва от дарители извън България, което означава, че някои неправителствени организации са прекалено зависими от тези дарители. Промените в правната рамка, целящи да направят даренията по-привлекателни в България, ще помогнат, но очевидно съществува връзка с икономическото положение.

Що се отнася до свободата на изразяване, въпреки че клеветата не може вече да бъде наказвана със затвор, нивото на възможните глоби остава много високо, макар и намалено от Народното събрание след ветото на Президента върху закона за клеветата. Досега властите са проявявали въздържаност по отношение на прилагането, но е необходимо да продължи вниманието в тази насока, за да се гарантира, че свободата на изразяване няма да бъде ограничавана без нужда.

На Националният съвет за радио и телевизия е възложено със закон да защитава свободата на словото, независимостта на радио- и телевизионните оператори и обществения интерес. Той следи дали се спазва принципът на плурализма в Българската национална телевизия и радио, и наблюдаваше поведението на медиите по време на предизборната кампания за местните избори през 1999 г. Предвид тези важни задачи, административният капацитет на този орган трябва да бъде подобрен.

България потвърди ангажимента си да подобри условията в затворите и да се съобрази с международните изисквания. Що се отнася до предварителното задържане, обаче, условията се считат за особено лоши. Наредба, регламентираща еднакви права на задържаните под стража с тези на осъдените, беше приета през м.април 1999 г. от Министерството на правосъдието, но е необходимо да се работи повече за пълното й прилагане. Отчита се подобряването на условията в затворите и трудово-изправителните заведения, но все още съществуват проблеми, като пренаселеност, лоша храна и санитарни условия. Правната рамка за изпращане на млади нарушители в “трудово-възпитателни училища” трябва да бъде ревизирана, за да се гарантира гледането на делата в пълно съответствие с правото на справедлив съдебен процес.

Редица правозащитни организации излязоха с критични доклади за полицейско насилие в периода след предишния доклад, което предизвиква загриженост. Те твърдят, че насилието спрямо ромите е по-голямо отколкото спрямо другите българи, и че когато жалбите се подават срещу служители на правоприлагащи органи, за които се твърди, че са участвували в брутално третиране на задържаните, много малко от тези случаи стигат до съд.

Остават проблемите с трафика на хора, особено жени. Неотдавнашните социологически изследвания показват, че някои жени от по-уязвимите групи от населението са все още готови да поемат риска да попаднат в трафика с надеждата да си осигурят по-добро бъдеще. Засилването на граничния контрол не е достатъчно за решаването на този проблем. Необходима е по-ефективна политика на превенция и информиране на уязвимите групи от населението. Значителни стъпки в това отношение бяха направени чрез осъществяване на съвместна информационна кампания ЕС-САЩ , проведена от Международната организация по миграция при пълната подкрепа на българските власти.

В съответствие с Конституцията, през м. октомври 1999 г. Народното събрание прие Закона за алтернативна служба. Една от разпоредбите на този закон гласи, че алтернативната служба е двойно по-дълга от редовната военна служба. Понастоящем функционира Комисия за алтернативна служба и след като вече е одобрила подадени молби в този смисъл, редица млади мъже сега са на алтернативна служба. Беше изразена загриженост, обаче, че по-голямата част от местата за алтернативната служба са постове в армията, които не включват носене на оръжие.

На практика, свободата на религията се счита за задоволителна от повечето религиозни вероизповедания и неправителствени организации. “Свидетелите на Йехова” вече са регистрирани и ползуват законодателната разпоредба за алтернативна служба. При изготвянето на Закона за вероизповеданията, обаче, бяха изразени опасения, че заинтересованите страни не са били консултирани и че елементи от трите проекта, внесени в Народното събрание през м. февруари 2000 г. биха могли да представляват нарушение на българската Конституция и поетите международни ангажименти, свързани с човешките права.

Институцията на “омбудсман” все още не съществува в България, но служби на “омбудсман” са изградени в редица общини на доброволна основа, пилотни проекти се осъществяват от редица неправителствени организации за установяване на възможността за въвеждане на институцията на “омбудсмана” в България и прецизиране на ролята й.

Икономически, социални и културни права

По отношение на равните възможности, принципите на равенство на гражданите и недискриминация са заложени в българската Конституция. Тези разпоредби на Конституцията са пряко приложими. Но България все още няма законодателна рамка срещу дискриминация въз основа на признака пол, или орган, който да отговаря за осъществяване на недискриминационна политика. През 2000 г. беше създадена работна група с представители на министерства, профсъюзи, организации на работодателите и женски неправителствени организации, която да изготви проектозакон с главната цел да предостави повече гаранции срещу дискриминация въз основа на пол и да съдействува за равенството между жените и мъжете във всички сфери на обществения живот. България е подписала Допълнителния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените.

Въпреки че интегрирането на инвалидите в обществото е гарантирано със закон, от миналата година е постигнат малък напредък по отношение на ефективното интегриране на инвалидите в икономическия и социалния живот, главно поради липсата на достатъчно средства.

През м. юни 2000 г. Народното събрание направи положителна стъпка напред с приемането на Закона за защита на детето, по силата на който се създава Държавна агенция за защита на детето. Тя ще отговаря за изпълнението на програми за защита на детето на национално и регионално равнище. Съгласно този закон, децата могат да бъдат настанявани в специални заведения само когато всички възможности за оставането им в семейна среда са изчерпани. Законът обхваща и други области, като например национална информационна система за нуждаещи се деца, ролята на общинските служби за социална помощ по отношение на защитата на детето, и правото на децата да бъдат изслушани по съдебни процедури, засягащи техни права или интереси. Правилникът за приложение на закона още не е приет. През м. юли 2000 г. България ратифицира Конвенцията за международната организация по труда относно Забраната и незабавните действия за премахване на най-лошите форми на детски труд от 17 юни 1999 г. България беше между първите страни, ратифицирали Конвенцията.

Синдикатите и представителите на работодателите, както и други икономически групи продължават да играят активна роля в обществото. Тяхното влияние в обществото нарасна, но правилата относно консултациите с тях преди предприемането на мерки от страна на правителството не са ясни и продължава тенденцията да не се консултират професионалните сдружения, въпреки формалното задължение да се прави това.

Права на малцинствата и защита на малцинствата

България постигна напредък в привеждане на своето законодателство в съответствие с европейските стандарти и признава, че трябва да се предприемат стъпки за решаване на проблемите на някои малцинства. Трудно е да се придобие точна актуална информация за положението на различните малцинствени групи, които живеят в България, и преброяването на населението, предвидено за 2001 г. , ще бъде важен принос за такава оценка при условие, че участието на всички части от населението е улеснено.

Ромското малцинство, което представлява 5% от населението, продължава да бъде подлагано на дискриминация поради натрупване с времето на фактори, които са влошили неговите условия на живот. Правителството е поело политически ангажимент за решаване на проблемите на ромите, но са необходими повече усилия за реализирането на този ангажимент в конкретни действия. Много усилия и средства ще се изискват за да се промени положението на дискриминация, лошите условия на живот, икономическите трудности, хроничната безработица, лошото здравеопазване, ужасяващите жилищни условия и липсата на ефективен достъп до образование. Има и практика на достъп до социални помощи и здравеопазване, където някои критерии за изпълнението на конкретни условия могат да имат дискриминационен ефект, което на практика затруднява ромите да получат достъп до социална помощ. Предварително условие за здравно обслужване без вноски е достъп до социална помощ, тъй като това също засяга достъпа до здравно обслужване.

След дългоочакваното приемане на рамкова програма за интегриране на ромите в обществото, отчетено през миналата година, беше постигнат известен напредък, но като цяло, изпълнението на програмата напредва бавно, затова краткосрочните задачи на “Партньорство за присъединяване” са изпълнени само частично. Експерти от ромски произход са назначени в 24 от общо 28 района, като специалисти по етнически и демографски въпроси ; 3 експерти са назначени към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и 3 - към Министерството на здравеопазването. За тези експерти е било осигурено известно обучение по административни умения посредством Националния съвет по етнически и демографски въпроси (НСЕДВ) В началото на тази глава бяха упоменати случаи на унизително отношение към роми от страна на правоприлагащи органи. НСЕДВ работи по програма за намаляване на безработицата сред младежта, предвиждаща назначаването на 50 млади роми в полицията, което представлява положителна стъпка. Но административният капацитет на НСЕДВ за изпълнение на програмата остава малък, а ограничените финансови средства, отпуснати за изпълнението, затрудняват ефективната реализация на тази задача, затова краткосрочният приоритет от “Партньорство за присъединяване” по отношение на укрепването на НСЕДВ ще изисква значителни по-нататъшни усилия за пълното му изпълнение.

Що се отнася до участието в политическия живот, в общинските избори през м. октомври 1999 г. партии, ръководени от роми, за пръв път постигнаха значителни резултати, като спечелиха над 200 места в общинските съвети. Това бележи важни стъпка и мотивира някои градове да създадат отдели по ромски въпроси. За предстоящите общи избори през 2001 г. е важно да се поддържа тази тенденция за участие в политическия живот.

Турското малцинство, което според оценките възлиза на около 9% от населението, е по-добре приобщено към политическия живот чрез изборно представителство както на национално, така и на местно равнище. Съществуват опасения, обаче, във връзка с ниското ниво на представителство при по-високи постове в администрацията или офицери при военните. След представянето на предишния доклад бяха предприети някои конкретни стъпки за подобряване на образованието на турски език в началните и средните училища. но ще бъдат необходими по-нататъшни действия, напр. да се осигурят достатъчно квалифицирани учители. Също така, неотдавна по националната държавна телевизия започна предаване с новини на турски език. Райони, в които има концентрация на малцинствени групи, продължават да страдат от ниски инвестиции и висока безработица.

По отношение на политическото представителство на малцинствата, Конституцията забранява организиране на политически партии на етническа, расова или религиозна основа. Би било желателно да се разяснят тези конституционни разпоредби във връзка с ограниченията върху формиране на политически партии, тъй като е от значение да се осигури съвместимост с международните ангажименти.

1.3. Обща оценка

България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген.

България постигна напредък в приемането на вторичното законодателство, необходимо за прилагането на Закона за държавния служител, и също така в прилагането на закона. Приемането на Закона за защита на детето през юни 2000, с който се създава Държавна агенция за защита на детето, е друга положителна крачка напред.

Много малко обаче бе направено за повишаване нивото на съдебната система, която остава слаба. Корупцията също продължава да бъде много сериозен проблем, и изготвянето на глобална, прозрачна антикорупционна стратегия, подкрепена от усилията на правителството и парламента, би била много полезна. След приемането на Рамковата програма за интегриране на ромското население през миналата година, бе постигнат известен напредък, но административният капацитет на Националния съвет по етнически и демографски въпроси за изпълнение на програмата остава малък. Ограничените финансови средства, предвидени за реализация, правят много трудно изпълнението на тази задача.

Големи усилия са необходими са изграждането на здрава, независима, ефективна и професионална съдебна система. Необходимо е да се засили борбата срещу корупцията. В съответствие с краткосрочните приоритети в Партньорство за присъединяване по ромската проблематика, са необходими по-нататъшни конкретни действия и съответни финансови ресурси.

Каталог: dox
dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч
dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година
dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения
dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала
dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен
dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов”
dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic)

Изтегляне 2.16 Mb.

Сподели с приятели: