Глава 6: Политика за защита на конкуренцията

Глава 7: Селско стопанство

Селското стопанство в България произвежда 17.3% от БВП през 1999г., в сравнение с 21.1% през 1998г¹. Заетостта в селското и горското стопанство се повиши съвсем малко през отчетния период, достигайки 26.6% от общата заетост за 1999г., в сравнение с 26.2% през 1998г².

През 1999г. вносът в ЕС на селскостопански продукти от България се увеличи с 10% и достигна 246.4 милиона евро. Износът на ЕС за България намаля с 21% до 139.4 милиона евро, като положителното търговско салдо за България възлезе на 107 милиона евро в сравнение с 48.6 милиона през 1998г³. Най-важните продуктови групи по отношение на вноса на ЕС от България (76.8%) са алкохолните напитки и слънчогледови семена. Що се отнася до износа на ЕС за България, най-важните продукти са месо и месна карантия. Износът на вино от България представлява приблизително една трета от целия селскостопански износ на страната.

През май 2000г. бяха приключени преговорите за по-нататъшно либерализиране на двустранната търговия с ЕС, като споразумението влезе в сила от 1 юли 2000г. чрез автономни мерки. В следствие на това две трети от вноса на селскостопански продукти в ЕС от България не се облага с мита (виж двустранни отношения).

Делът на хранително-вкусовата промишленост в БВП се повиши слабо от 4%⁴ от БВП през 1999г. Свръх капацитетът продължава да бъде проблем, като в момента оценките сочат, че индустрията използва около 40% от своите мощности. Около 75.8% от дълготрайните материални активи са приватизирани. Инвестициите в хранително-вкусовата промишленост представляват 30% от общите чужди инвестиции в България.

В осъвременената правителствена програма за 2001г. Министерството на земеделието и горите (МЗГ) определя като основни приоритети стимулирането на частното предприемачество в селското стопанство, отпускането на кредити, развитие на селото включително и с използването на средства по програмата SAPARD на ЕС в съответствие с Националния план за развитие на селското стопанство и селските райони 2000 – 2006г. и хармонизирането на българското законодателство със стандартите на ЕС.

Към МЗГ бе създадена Национална система за съвети в земеделието (НССЗ). Тя има седалище в София и 28 регионални представителства. Службата предоставя подкрепа, експертиза и консултации на фермерите и осигурява тясна връзка между изследователската дейност, задачите на селскостопанската политика и селскостопанските дейности.

През април 2000г. Народното Събрание прие Закон за кадастъра и регистриране на собствеността. Този закон позволява създаването и администрирането на единен кадастър и регистър на собствеността. Бе създадена Агенция за кадастъра към Министерството за регионалното развитие и благоустройството. По отношение на поземлената реформа, 98% от селскостопанската земя е частна собственост, като за останалите 2% се водят съдебни спорове. Връщането на горите се провежда понастоящем. МЗГ създаде информационна система за пазара на земята в края на 1999г. Пазарът на земя все още не е развит и банките не приемат земята като обезпечение. Конституционната забрана за придобиване на недвижима собственост (вкл. земя) от чужденци по директен начин остава, но 100% чуждестранни фирми регистрирани в България, могат за купуват недвижима собственост и земя, включително и селскостопанска.

От последния Редовен Доклад, Министерският Съвет прие Национален план за развитие на селското стопанство и селските райони за 2000 – 2006г. (НПРСССР) и повери неговото изпълнение на Министерството на земеделието и горите. Главните цели на плана са в две насоки: 1) Повишаване ефективността на селскостопанското производство и създаване на конкурентноспособен хранително-вкусов сектор чрез по-добра пазарна и технологична инфраструктура и политика за стратегически инвестиции, целящи достигането на стандартите на ЕС; 2) стабилно селскостопанско развитие в съответствие с най-добрите практики за защита на околната среда чрез въвеждане на алтернативна заетост, диверсификация на икономическата дейност и създаване на необходимата инфраструктура. Това от своя страна ще доведе до подобряване на жизнения стандарт на селските общини, ще генерира по-справедлив доход и ще открие възможности за заетост. Планът SAPARD бе официално одобрен от Европейската Комисия. (виж секции A.б – отношения между ЕС и България).

Законът за кооперативите бе публикуван през 1999г. Той определя кооператива като доброволно сдружение на физически лица, с различен капитал и брой членове, извършващо търговска дейност на базата на взаимна помощ и сътрудничество. Кооперативът може да използва селскостопанската земя на своите членове само в рамките на договора за лизинг или наемане.

Беше постигнат добър прогрес в хармонизирането на агро-статистиката и процедурите за статистическо отчитане на основните реколти и използването на земята, в съответствие с изискванията на ЕС. Бе проведено проучване за приложение за структурите на стопанствата, което ще бъде повторено в края на 2000г. Структурите, които отговарят за подготовката на агро-статистиката са подчинени на МЗГ. Те трябва да бъдат подсилени.

По отношение на биологичното земеделие България прие законова рамка през август 1999г., но тя все още не е въведена на практика.

Общи организации на пазара

В сектора зърно бяха приети законови актове за регистъра на складовете, за управлението на Зърнения компенсаторен фонд и за новите организационни правила на Националната Служба за зърното. Тези правила спомогнаха за създаването на административен капацитет, необходим за упражняването на контрол върху вътрешния зърнен пазар.

В сила е нов Закон за виното и спиртните напитки. Впоследствие през април 2000г. бяха приети пет Наредби за производството, качеството, лицензирането и търговското представяне на вината и спиртните напитки. Основните административни структури (Службата за лозята и вината като държавен контролен орган към МЗГ и Националните камари за лозята и вината) бяха създадени и бе назначен основния персонал).

Законът за кадастъра на лозята влезе в сила през януари 2000г., като второстепенните нормативни актове се подготвят.

МССГ работи върху стратегия за подготовката на България за прилагане Общата селскостопанска политика. Подготвят се подробни проучвания за механизмите на някои ключови разпоредби на общия пазар (мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци и зърнени храни). Тези проучвания ще използват анализи за разходите и приходите, за да идентифицират възможностите и да предложат планове за постепенното въвеждане на селскостопанското acquis, както и на механизмите и практиките, които ще създадат благоприятни икономически условия. Тези изследвания трябва да препоръчат как България по най-добрия начин да се подготви за членство.

МССГ определи за основен приоритет развитието на политика за поддържане и засилване ролята на групите и организациите на производителите във връзка с въвеждането на свързаните с ОСП мерки. Понастоящем се въвеждат критериите на ЕС за признаване на групите на селскостопанските производители и наредбите, които трябва да подкрепят асоциациите на производителите при изпълнението на изискванията на ЕС.

След последния Редовен доклад бе завършена първата фаза от структурната реформа в горското стопанство. Институциите, отговорни за въвеждането на Закона за горите бяха създадени. Националният съвет за горите провежда държавното управление на горското стопанство и свързаните с това дейности. Новите закони за реституция на горите изискват връщането им на техните законни собственици. За около 56% от горите са предявени претенции от бившите собственици или техните наследници. Първите решения за връщане на горите на предишните собственици бяха издадени през април 2000г. Българската горска камара, създадена през 1998г. и имаща за цел да представлява и защитава интересите на частните собственици на гори, бе допусната за член със статут на наблюдател на Конфедерацията на Частните европейски собственици на гори. Камарата оказва практическа помощ и обучава бъдещите собственици на гори и насърчава създаването на горски кооперативи, тъй като преобладават малки собственици със средно притежание от 0.3 хка.

Бе подготвен Кодекс за Добрите селскостопански практики, определящ минималните задължения на фермерите, които ще им позволят да бъдат включени в мерките на SAPARD за развитие на селскостопански практики и дейности, които запазват околната среда.

Ветеринарни и фитосанитарни въпроси

Приближаването на законодателството във ветеринарния сектор напредва добре с приемането на второстепенното законодателство, необходимо за приложението на Закона за ветеринарно-медицинската дейност (публикуван през май 1999г.) и приемането на Наредбите, относно минималните изисквания за хуманно отношение към животните, контрола на африканската треска по свинете, ветеринарно-санитарните мерки за профилактика и контрол на зоонозите и ветеринарните изисквания и контрол на пазара на едро на животински и рибни продукти, както и на ветеринарните санитарни и хигиенни изисквания за заводските съдове за обработка на риба и рибни продукти. По-нататъшната законодателна работа продължава и ще бъде фокусирана върху обработката на животински отпадъци и контрол на зоонозите.

През април 2000г. Националната ветеринарна служба (НВС) започна проучване на всички месо-преработващи предприятия, което ще определи доколко те отговарят на изискванията на ЕС и в резултат на което ще бъдат определени крайни срокове за изпълняване на тези изисквания.

НВС предприе също така и мерки за подобряване на епидемиологичния контрол на екзотични заболявания, като подготви годишни профилактични програми, които включват годишно въвеждане на програми за наблюдение на някои екзотични заболявания по границата с Турция, диагностични тестове за туберкулоза по ЕРД, бруцелоза по козите и овцете, левкоза по ЕРД, класическа чума по свинете, птичи грип и НюКасълска болест, както и задължителни ваксинации срещу антракс, класическа чума по свинете и НюКасълска болест. Създадени бяха структури за усилен епизотичен контрол в рисковите райони.

Хуманното отношение към животните бе включено във Закон за ветеринарно-медицинската дейност. Регионалните ветеринарни служби бяха оторизирани да извършват контрол в това отношение. Въвеждането на изискванията е важен въпрос поради липсата на финансови средства от страна на фермерите за необходимите специфични инвестиции.

През септември 2000г. влезе в сила Закон за животновъдството, който полага основите за постоянно развитие на животновъдството, ефективното отглеждане на добитък и запазване на поддържане на националния генофонд, както и осигуряване на законова рамка за въвеждането на стандартите на ЕС. Законът въвежда изискванията на ЕС, касаещи признаването на животновъдни асоциации, които създават или поддържат стадните книги за чистокръвните животни за разплод.

По отношение на административния капацитет, НВС подобри своята дейност в резултат на въвеждането на ново законодателство и икономически предпоставки (забрана за експорт, конкуренция от чуждестранни фирми). Много остава да бъде направено в областта на обучение на децентрализирания персонал за налагане на ветеринарни/хигиенни стандарти за контрол на хуманното отношение към животните. Необходимо е обучение на производителите за създаването на собствени контролни механизми и постигането на съответствие с разпоредбите на ЕС.

Към НВС бе създаден отдел, отговорен за идентификация и регистрация на животните. По-голямата част от ЕРД в страната и всички ДРД по границата с Турция са регистрирани и имат ушни марки. Оборудването, необходимо за информационната система е вече инсталирано в 12 гранични района. Скоро ще започне въвеждането на данни в тази информационна система. В процес на подготовка и въвеждане са Системата за известие на заболявания сред животните (ADNS) и ANIMO. Бе одобрена обща политика за проверка по граничните постове и бе одобрен план за модернизирането на пункта Капитан Андреево (основна точка за пресичане на границата с Турция). По граничните инспекционни пунктове се извършва по-строг контрол за нелегален внос на животински продукти.

Беше основана междуведомствена Комисия по млякото, която има регионални бюра, позволяващи проверки по веригата за производство на мляко. Бяха затворени около 187 млекопреработвателни предприятия (предимно дребно производство). В момента се въвеждат пет програми за контрол на вредни остатъци (в червеното месо, бялото месо, риба, мляко и мед).

Националната служба за селекция и репродукция беше включена в административната структура на Националната ветеринарна служба като дирекция с името “Дирекция по контрол на развъждането”. Въпреки че Националната референтна лаборатория на НВС е създадена, извършените анализи не могат да се считат за надеждни поради факта, че се извършва недостатъчен качествен контрол и няма достатъчно валидни данни. Понастоящем се въвеждат растителни паспорти и се създава регистър за производителите и вносителите на растения и растителни продукти. Тези правни и административни актове въвеждат някои ключови директиви и регламенти на ЕС.

Законът за фуражите, приет през септември 1999г., цели да се запази и подобри животинската продуктивност, да се осигури използването на качествени храни и да наложи законовата рамка за въвеждането на други стандарти в българското законодателство. Този закон определя условията за производство, транспорт, внос, износ и използване на продукти и субстанции, предназначени за животинско консумиране и създава Дирекция за хранителен контрол към Националната служба по зърното. Службата включва 7 регионални офиси и лаборатории, 3 от които са акредитирани. Наредба за регистриране на производителите на храни за животни бе приета през октомври 1999г., но съответните административни структури все още не са изградени.

Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА) покрива всички административни нужди на България и изпълнява изискванията на ЕС в сферата на растителната защита. Необходимо по-нататъшно подобряване качеството на работната ръка и на оборудването на лабораториите по граничните пунктове. В последната година работата на НСЗРКА бе подобрена чрез набавяне на съответното оборудване в някои от лабораториите.

Бе създадена Изпълнителна агенция за контрол сортовете и семената. Агенцията координира Дирекцията за контрол на сортовете (проверката на нови сортове и записването им в Националния списък на сортовете) и Дирекцията за полева проверка и контрол на семената (сертифициране на семената и въвеждането на маркетингови правила). Първият етап от преструктурирането на Дирекцията за полева проверка и контрол на семената бе завършен и броят на нейните регионални структури бе намален от 26 на 21. От станциите за тестване на разновидностите 9 са държавни, 12 са приватизирани и 11 са в процес на приватизация.

Обща оценка

Връщането на земята е пред приключване и приемането на Закон за кадастъра е постижение. Все пак независимо от приемането на законодателство и създаването на административни структури, функционирането на прозрачен пазар на земята все още не е факт и банките все още не приемат земята като обезпечение. Трябва да бъде направено още много за изграждането и завършването на единен кадастър и административните структури трябва да станат оперативни. Все още е необходимо подобрение на законите и развитие на адекватна и прозрачна администрация.

Производството на селскостопанска статистика според изискванията на ЕС напредва добре чрез Плана за развитие на селскостопанската статистика за периода 1997 – 2002г. в съответствие със стандартите на ЕС.

По отношение на общите организации на пазара, България трябва още да променя селскостопанската си политика, за да може да прилага ОСП. Мерките, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на стандартите на ЕС ще бъдат определени на базата на изследвания.

Връщането на горите продължава. Наредбата от август 1999г., указваща правилата за органично производство на селскостопански продукти е понастоящем единствената основа за селскостопански мерки за запазване на околната среда.

По отношение на ветеринарните и фитосанитарните въпроси бе постигнат значителен напредък в приемането на законодателството в отделните сектори, но капацитетът за тяхното прилагане на практика остава сериозен проблем. Ветеринарните и фитосанитарните лаборатории се нуждаят от допълнително оборудване и обучение на персонала. Идентифицирането и регистрирането на животните напредва, но идентификационната система трябва да бъде подобрена, за да осигури проследяване на произхода на животните до стопанството, в което са родени. Програми за подобряване на хигиенните изисквания в кланиците и фабриките за преработка са изработени, но все още не са въведени. Ветеринарните служби по инспекцията трябва да бъдат засилени и допълнително обучени, особено на регионално ниво. Трябва да бъде прилагано законодателството за хуманно отношение към животните.