Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия
Изтегляне 2.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2 Икономически процеси
- 2.3. Оценка според Копенхагенските критерии
- Капацитет за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Европейския съюз
- 2.4 Обща оценка
2. Икономически критерии2.1. УводВ своето Становище от 1997 г. относно кандидатурата на България за членство в ЕС, Европейската комисия констатира: “Напредъкът на България в създаването на пазарна икономика беше ограничен от отсъствието на пазарно-ориентирана икономическа политика; тя няма да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен план.” Тази констатация се потвърди и в редовните доклади от 1998 г. и 1999 г. В своя редовен доклад от 1999 г. ЕК установи че: “България продължи да постига напредък в установяването на функционираща пазарна икономика, но са необходими по-нататъшни стъпки и тя все още не е в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен план.” При разглеждането на икономическите процеси в България след Становището от 1997 г., подходът на Европейската комисия се ръководеше от заключенията на Европейския съвет в Копенхаген през юни 1993 г., които гласят, че членството в ЕС изисква:
В анализа по-долу Европейската комисия е следвала методологията, приложена в Становището както и в предишните редовни доклади. 2.2 Икономически процесиСлед средата на 1999 г. подобрената външна обстановка бе съпътствана от повишен икономически растеж. България поддържаше стабилна макроикономика и продължава да провежда средносрочната си програма за преструктуриране и реформи в икономиката. Валутният съвет продължава да осигурява стабилност и ниска инфлация. Инвестициите в дълготрайни активи се увеличават, което показва нарасналото доверие на икономическите субекти. Безработицата се е увеличила значително в резултат на преструктурирането на производствената сфера.
п = предварителни данни Преструктурирането на икономиката върви добре, а приватизацията навлиза във втори етап. И докато при първия етап акцентът бе върху предприятия и засегна около 63% от всички държавни активи, втората фаза на приватизационната програма се отнася главно за обществените услуги и инфраструктурата. Наблюдението на 154 проблемни предприятия показват, че загубите са все още значителни и подчертава спешната нужда от по-нататъшно преструктуриране. Приватизацията на банковия сектор напредва и се очаква да доведе до значително и много необходимо подобрение на финансовото посредничество. В ход са важни реформи в здравното осигуряване, социалното осигуряване и пенсионната система, които трябва да подпомогнат по-нататъшната пазарната ориентация на икономиката.
2.3. Оценка според Копенхагенските критерииНаличие на функционираща пазарна икономикаКакто е посочено в Програма 2000 наличието на функционираща пазарна икономика изисква цените и търговията да бъдат либерализирани и да бъде изградена действаща правна система, включваща правото на собственост. Макроикономическата стабилност и консенсусът относно икономическата политика подобряват действието на пазарната икономика. Добре развитият финансов сектор и отсъствието на значими бариери за влизане и излизане от пазара повишават ефективността на икономиката. Съществува постоянна подкрепа за средносрочната икономическа програма и за политиката във връзка с присъединяването към ЕС. Широката подкрепа за системата на валутен съвет не е разколебана. И докато редът на приемане на закони е относително гладък и позволява бърз напредък в приемането на законодателството, свързано с икономическата реформа, това не винаги означава че законите са достатъчно качествени и са резултат от необходимия консултативен процес. Нужно е да се подобри координацията на новите политически инициативи между министерствата. Подобреното допитване до заинтересованите групите е необходимо, за да се осигури широко участие и приемане. Започна подготовката на нова средносрочна програма. Очаква се тя да бъде финализирана и съгласувана с правителството след парламентарните избори, насрочени за първата половина на 2001 г. През 1999 г. нарастването на БВП се повиши до 2,4%. Единствено сферата на услугите имаше положителен растеж през годината. Промишлеността се сви през първата половина на 1999 г. в резултат на руската и косовската криза. Положението се поправи през втората половина на годината, когато промишлената дейност бе стимулирана от нараснал износ. Растежът на БВП в реално изражение продължи през първата част на 2000 г. и прогнозата е да достигне 4,5% през 2000 г. Вътрешната търговия с промишлени стоки намаля с 8.6% между януари и юли 2000, но масираният износ продължи да стимулира растежа като цяло. Безработицата бързо се увеличава от средата на 1999 г. насам. През декември 1999 г. безработицата е била 17%. През пролетта на 2000 тя се увеличи още и достигна върхова стойност от 19% през април преди да спадне леко поради сезонни фактори. Здравната реформа се отрази донякъде върху заетостта, защото засили стимула за регистрация. Общо безработицата намаля с 247 хиляди души, главно вследствие на преструктурирането на селското стопанство и промишлеността. В същото време работната сила намаля със 101 хиляди души. Икономическият растеж заедно с активната политика на пазара на труда е необходим, за да осигури разпределението на трудовите ресурси към икономически ефективните отрасли, като по този начин не се позволи на високата безработица да се превърне в дългосрочна тежест за държавния бюджет. След въвеждането на системата на валутен съвет инфлацията на потребителските цени намаля съществено. През първата половина на 1999 г. повишаването на индекса на потребителските цени бе особено ниско, но по-високите цени на енергията и повишението при регулираните цени повиши инфлацията в края на 1999 г. Инфлацията в края на годината бе 7%, докато средната инфлация за 1999 г. бе 2,6%. Средногодишната инфлация бе 7,6% през юни 2000, но има тенденция към повишаване. Обезценяването на еврото, към което е фиксиран левът се отрази върху обслужването на дълга, фискалните резерви и външната търговия. Деноминираните в долари плащания по обслужването на дълга са три пъти по-високи от плащанията, деноминирани в евро и касаят 61% от държавния дълг. Високото съотношение на износа, деноминиран в долари и траншовете по тригодишното споразумение с МВФ застрахова срещу известна част от валутния риск по дълга. През юни 2000 г. валутният резерв (3,2 милиарда евро) съответстваше на стойността на над седем-месечен внос на стоки. Лихвените проценти паднаха. Към края на август 2000 г. основният лихвен процент, определян от централната банка бе 4.01% спрямо 4,75% една година по-рано. През същия период лихвите по тримесечните държавни ценни книжа паднаха (фактически те паднаха под съответната ЕВРОЛИБОР лихва, което би могло да означава несъвършенства в капиталовия пазар или лошо управление на ликвидността от банките). Междувременно търговските лихвени проценти леко се промениха и се задържаха на около 16%. Това показа, че бизнес рискът са продължава да бъде висок докато инвестиционният риск, който представлява държавата, има тенденция към намаляване. Българското правителство намали бюджетния дефицит от 12% от БВП през 1996 г. до 0,9% през 1999 г. Дефицитът, планиран за 2000 г. е 1,5% от БВП. Прогнозира се разходите да намалеят до около 39,5% от БВП, а в същото време се очаква приходите да бъдат 38% от БВП. През първата половина на 2000 г. изпълнението на приходната част бе по-добро от очакваното, което може да остави известно пространство за разходи през втората половина на годината. За 2001 г. правителството планира намаляване с 2% на данъка върху общия доход и с 5% на данъка върху печалбата и намаляване на вноските за обществено осигуряване от 35% на 32% от работната заплата както и скъсяване на срока за възстановяване на ДДС на не-износители от 6 на 4 месеца. Предполага се, че тези мерки ще стимулират дейността в частния сектор. Механизмът на изпълнение на бюджета позволява ефективен контрол върху държавните разходи. И докато Законът за годишния бюджет позволява на Министерство на финансите да ограничи, при нужда, дискреционните разходи до 90% от предвиденото по бюджета, то продължаващото намаляване на просрочените данъци и вноски за социално осигуряване и приходите от приватизацията осигуриха фискалният резерв да остане доста над минимума, определен в средносрочната икономическа програма. През 1999 г. дефицитът по текущата сметка нарасна до 5,3% от БВП, което е най-високото ниво от началото на икономическите реформи. Макар, че търговският обем нарасна бързо през първата половина на 2000 г., дефицитът по текущата сметка остана почти непроменен в сравнение със същия период на предишната година. Поради увеличението на цените на енергоносителите на световния пазар, стойността на енергийния внос почти се удвои в сравнение със същия период на 1999 г. Преките чуждестранни инвестиции от 735 милиона евро, в голяма степен свързани с програмата за приватизация, изцяло финансираха дефицита по текущата сметка от 620 милиона евро. Това покритие би могло да се повтори и през 2000 г., при положение, че програмата за приватизация върви според плана, но има риск притокът на преки чуждестранни инвестиции да не е достатъчен да покрие финансовите нужди след като настоящият етап на приватизацията отшуми. Влошаването на баланса на текущата сметка би могло да стане проблем в средносрочна перспектива. През 1999 г. започнаха съществени реформи в пенсионната и здравната системи. Пенсионната реформа има за цел да утвърди дългосрочната жизнеспособност на традиционната капиталово-разходна система. Правната база за укрепването на тази система бе приета през 1999 г. и започна прилагането й. То включва постепенно изравняване на плащанията и на вноските, увеличение на средната възраст за пенсиониране и ограничаване на правото за ранно пенсиониране. Въвеждането на изцяло финансиран задължителен втори стълб и доброволно осигуряване (трети стълб) ще започне през 2002 г. Поетапното прилагане на реформата има за цел да се избегне рязкото повишаване на вноските. От юли 2000 г. новата Национална здравно-осигурителна каса започна сключването на договори за първична здравна помощ с конкуриращи се субекти, както държавни така и частни. Работодателите и работещите започнаха да правят отчисления за НЗОК през юли 1999 г. Когато бъдат изцяло реализирани, реформите трябва да изминат дълъг път към утвърждаване на бюджетно обезпечени пенсионна и здравна системи. Необходимо е внимателно балансиране на краткосрочните и дългосрочни цели по отношение на стратегията за намаляване на задлъжнялостта. Тежкото дългово бреме върху страната увеличава уязвимостта при промени във външната среда. До края на 1999 г. целият външен дълг съставляваше 79,8% от БВП, а цялото обслужване на външния дълг съответстваше на 7,7% от БВП. По-ниският външен дълг ще помогне да се облекчат бюджетните трудности на правителството и да се намалят фискалните рискове. В краткосрочен план отлагането на инвестициите за съществени инфраструктури не помага, защото това би могло да попречи на бъдещия растеж. Би могло да се стимулират по-високи инвестиции без риск за стабилността на държавните финанси чрез внимателно подреждане на приоритетите и чрез ангажиране на частния сектор. Намаляването на държавния дълг обаче в съответствие с Маастрихтските критерии не е необходимо преди присъединяването и на този етап би могло ненужно да ограничи възможностите за провеждане на икономическа политика. Делът на частния сектор в добавената стойност бе 65,3% през 1999 г. До юни 2000 г. бяха приватизирани 51,7% от държавните активи, включително 82,2% от активите в промишлеността. Агенцията за приватизация съобщи, че през 1999 г. са сключени 1224 приватизационни сделки за 641 цели предприятия и 583 обособени части. Това е с 13% над предвиденото. Постъпленията от приватизацията възлязоха на 1209 милиона лева (618 милиона евро). Делът на предприятия, продадени на работническо-мениджърски дружества намалява, но все още представлява около 40% от всички случаи. Бавното преструктуриране на предприятията, приватизирани по този метод в производствената сфера показва недостатъците на този подход. Получиха се спънки и в приватизацията на по-големи фирми. Продажбата на телекомуникационната компания (БТК) се сблъска с трудности през лятото на 2000 г. и все още не е завършила. Приватизацията на “Булгартабак холдинг” също се проточи, но в момента върви подготовка за касовата му приватизация заедно с 6 други големи фирми. Първият опит да се приватизира “Балканкар” завърши неуспешно и процедурата трябва да започне отначало. Изпълнението на програмата за бонова приватизация продължава, като същата е разширена и към нея са включени миноритарните дялове на държавата в предприятия, продавани на фондовата борса. Сега вниманието се насочва към втория етап на приватизацията, който ще обхване предприятия от обществените услуги като електроцентрали и топлоцентрали както и част от инфраструктурата. Програмите за финансово оздравяване и системата за наблюдение помогнаха да се наложи финансова дисциплина в губещите отрасли. За да се предотвратят бюджетни загуби, произтичащи от просрочени данъци и социално-осигурителни вноски, от 29 големи държавни предприятия бе поискано да разработят програми за финансово оздравяване, които да им позволят да работят без дотации от 1 януари 2002 г. Изменение към съответното постановление на Министерски съвет постави 154 други предприятия в режим на наблюдение, което трябва осигури бърза информация за тяхното развитие и евентуални рискове за държавния бюджет. Първите резултати от наблюдението показват смесена картина с тежки загуби в определени производства в металургията, енергетиката и селското стопанство. Забавено е преструктурирането на енергетиката. Нужна е цялостна реформа в енергетиката, с цел налагане на финансов контрол и ефективно използване на ресурсите. Юридическото разделяне на Националната електрическа компания на предприятия за производство, пренос и разпределение приключи през юни 2000 г. Продължават проблемите в други части на отрасъла. След сравнително подобрение в събираемостта на сметките през 1999 г., “Булгаргаз” отново започна да трупа големи просрочени плащания в началото на 2000 г. поради финансови проблеми на клиентите. Топлофикационните дружества продължават да представляват особен проблем, защото не можаха да продължат дейността си без допълнителни субсидии. През юни 2000 г. бе приет план за действие в рамките на средносрочната икономическа програма. Той предвижда основно саниране на 8 дружества като на други 14 дружества ще бъдат спрени или поетапно оттеглени субсидиите след анализ на тяхната дългосрочна перспективност. Продължи либерализацията на цените. (Единствено поради преразглеждане на теглата делът на регулираните цени в кошницата на индекса на потребителските цени се покачи до почти 20% през 2000 г. спрямо 17.2% предишната година.) Останалите регулирани цени постепенно се приближават до нивата на покриване на себестойността като част от програмата за реформи. Цените на електроенергията бяха обект на противоречие след като правителството оповести намерението си да замрази цените за един дълъг период. Замразяването бе заменено от целево подпомагане за най-бедните домакинства. Цените на електроенергията ще бъдат повишени до пълно покриване на себестойността най-късно до януари 2002 г., когато Държавната комисия за енергийно регулиране започва да наблюдава цените. Правилата за влизане и излизане от пазара все още не функционират адекватно, макар че ситуацията се подобрява. Все още твърде голям брой фирми работят на загуба без да са принудени да се преструктурират. Това води до загуба на ресурси и в някои случи блокира развитието на по-ефективни предприятия. Лошото функциониране на съдебна система води до продължителност на делата и неадекватно прилагане на решенията за фалит. Възможно е назначените синдици да имат материален интерес в това, но икономически това е нездравословно. Повишаването на броя на обявените в несъстоятелност от средата на 1999 г. насам както и напредъкът в решаването на висящите дела показва известно подобрение, но е необходим много повече напредък. Измененията в Търговския закон с цел опростяване и ускоряване на производството бяха внесени за второ четене в Народното събрание през септември 2000 г. Нужно е да се подобри бизнес климата и българските управляващи го знаят добре. Това е особено важно за насърчаване създаването и развитието на нови фирми. За облекчаване на бюрократичната тежест през изминалата година бяха премахнати редица разрешителни режими, но и оставащите режими съвсем не са благоприятни за бизнеса. Докладите на БИБА и Консултативния съвет за чуждестранни инвестиции установяват редица проблеми. Често инвеститорите се сблъскват с тежка бюрокрация, предприемачите прекарват твърде дълго време в попълване на бланки, които не служат за нищо освен за събиране на данни, а чуждестранните фирми се оплакват от необичайно честите посещения от страна на данъчни чиновници. Необходимо е най-внимателно да се ревизират останалите разрешителни режими, както по отношение на тежестта, която представляват за предприятията, така и по отношение на скритата възможност, която дават на чиновниците да се възползват от дискреционната си власт в своя лична изгода. Неясните права на собственост засягат отрицателно пазарите на земя, жилища и строителство. Неясните права и неразвитите пазари на недвижима собственост създават проблеми пред финансовото посредничество. Оказва се трудно да се установи реалната стойност на ипотеката и съществуват потенциални проблеми при ликвидиране на собствеността. Неотдавнашните изменения в закона за земята, насочени към изясняване на юридическата собственост, имат само частичен успех. 98% от земеделската земя е върната до април 2000 г., но получаването на удостоверения и нотариални актове все още се нуждае от усъвършенстване. Банковата приватизация напредва добре. До края на 1999 г. в България имаше 39 банки, като повече от половината от активите бяха държавни, а 7 банки бяха чуждестранни. Продажбата на “Експресбанк” бе договорена през ноември 1999 г.; договорът за продажбата на банка “Хеброс” бе подписан в началото на 2000 г., а този за най-голямата българска банка “Булбанк”, на 7 юли 2000 г. Планираната приватизация на банка “Биохим” се забави, след като Банковата консолидационна компания отхвърли спечелилия кандидат на много късен етап на процеса. Трите най-големи банки (“Булбанк”, Банка ДСК и Обединена българска банка) притежават 52% от активите в банковия сектор. Бордът на държавната Банка ДСК (бивша Държавна спестовна каса) одобри средносрочна стратегия за приватизацията на ДСК, но графикът за приватизация няма да бъде изработен преди 2001 г. Оттеглена бе пълната държавна гаранция за влоговете в нея. Постигнат е напредък и в укрепването на банковия надзор. Все още няма значително подобрение в способността на банковия сектор да насочва спестяванията към рентабилни инвестиции в частния сектор, въпреки засиленото навлизане на чуждестранни банки. През 1999 г. кредитите на банковия сектор за частния сектор се равняваха на 13,5% от БВП, което е слабо повишение от ниво 12,7% през 1995 г. Тази стойност е ниска по всички критерий. Средният спред между заеми и привлечени средства е около 9%, което отразява високите разходи на финансовото посредничество и очаквания риск. Трудно е да се получи дългосрочен заем, а заемната дейност за частния сектор е насочена предимно към финансиране на износ и други краткосрочни проекти. Липсата на достъп до дългосрочно финансиране има отрицателно въздействие върху преструктурирането на производствената сфера и особено засяга производствата, които нямат достъп до чуждестранен капитал. Капиталовата адекватност в банковия сектор се повиши до 41,8% през декември 1999 г. Системата на валутен съвет, която строго ограничава възможността на централната банка да действа като кредитор от последна инстанция може само отчасти да обясни това високо ниво. Повечето активи се държат под формата на нискорискови държавни ценни книжа или в наличност, което отразява силното избягване на риск и наличието на лоши методи на банково управление. Липсата на опит от страна на частния сектор както като заемодател така и като кредитор, трудността при осъществяване на вземанията поради несъвършенствата в правната система и липсата на добри проекти увеличават трудностите във финансовото посредничество. През юли 2000 г. намаляването на задължителния минимален резерв от 11 на 8% приведе България в съответствие с международните стандарти. Това би могло донякъде да подобри пазарната конюнктура, защото банките ще могат да увеличат кредитната си дейност. Капиталовите пазари все още на са развити. Оборотът на Българска фондова борса остава нисък. Пазарната капитализация на компаниите, регистрирали акции на борсата, се оценява на 1,1 милиарда лева (560 милиона евро), но само половината от регистрираните акции са търгуеми, а фактически изтъргуваните са по-малко. Обемът на акциите, търгувани извън борсата, е много по-голям отколкото този на БФБ, което акцентира проблема на високите разходи и ниската ликвидност на официалната търговия и липсата на прозрачност на пазара като цяло. Задълбочаването на капиталовия пазар ще бъде от първостепенно значение за финансиране на инвестиционната дейност и ще подкрепи растежа на българската икономика. Капацитет за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Европейския съюзКакто се казва в Програма 2000, способността на България да изпълни този критерий зависи от наличието на пазарна икономика и стабилна макроикономическа рамка, позволяващи на икономическите субекти да вземат решения в предсказуема среда. Тя изисква наличието на достатъчно количество човешки и материални ресурси и инфраструктура. Необходимо е държавните предприятия да се преструктурират, а всички предприятия е нужно да инвестират за да повишат своята ефективност. Колкото по-добър достъп имат предприятията до външно финансиране и колкото по-успешно се преструктурират и обновяват, толкова по-голям ще бъде техният капацитет за адаптиране. Колкото по-висока е степента на икономическа интеграция с Европейския съюз преди присъединяването, толкова по-голям ще бъде капацитетът на икономиката да поеме задълженията на членството. Както обемът, така и обхвата на изделията, търгувани със страните-членки на ЕС свидетелстват за това. Продължаващата макроикономическа стабилност затвърди положителната тенденция на икономическа реформа в България. Тя е ключов елемент в развиването на капацитет за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили във вътрешен план и в рамките на единния пазар. Провеждането на реформи през идващите години в средносрочен икономически план е от съществено значение за завършване на прехода към напълно функционираща пазарна икономика. Постепенното развитие на пазарите повишава ефективността на усвояването на ресурси. Предстои завършване на законовата рамка за функциониране на пазарната икономика. Липсата на механизми за ефективно прилагане и слабото функциониране на пазарните институции продължава да спъва икономическото развитие и би могло да подкопае обществената подкрепа за процеса на реформи. Ефективната реализация страда от функционалните несъвършенства на правната система и слабостите на държавната администрация. През 1999 г. съотношението инвестиции:БВП (нетните инвестиции плюс изменението на запасите) съставляваше 15,9% от БВП, което е много под нивото на другите страни-кандидатки. Необходимо ще е да се повишат инвестициите, за да се осигури достатъчен икономически растеж и изравняване. След слаб старт в началото на 1999 г. преките чуждестранни инвестиции се ускоряваха през цялата година. Инвестициите са свързани с програмата за приватизация. Очаква се планираната приватизация в областите на банки, телекомуникации и “Булгартабак” да увеличи съществено тези цифри преди края на годината, макар и да не могат да се изключат забавяния в сключването на тези сделки. Малко по-малко от една трета (212 милиона евро) от притока на чуждестранен капитал бе инвестиции в дялово участие. Има постоянни оплаквания от чуждестранни инвеститори за трудностите при започване на бизнес в България. И докато големите фирми са в състояние да преодолеят тези бариери, същите могат да обезкуражат създаването на средни предприятия с чуждестранна собственост. За привличане на инвеститори ще са нужни по-голяма правна сигурност, по-прозрачен данъчен режим и по-последователно прилагане на европейските стандарти, приети от правителството. Трудовото законодателство за увеличаване гъвкавостта на пазара на труда е в процес на създаване. Измененията към Кодекса на труда с цел привеждане на разпоредбите в съответствие със законодателството на ЕС бяха одобрени от Министерски съвет през юни 2000 г. Тези изменения ще улеснят фирмите при адаптирането на работната им сила към промените в икономическата среда и ще въведат по-голяма гъвкавост в работното време. Измененията са насочени и към осигуряване на съответствие със законодателството на ЕС в областта на недискриминационното отношение и защитата на жените. Нивото на образование в България е по-принцип високо, но в недостатъчна степен съсредоточено върху нуждите на свободната пазарна икономика. Ниското заплащане в държавната сфера прави трудно задържането на хора с пазарни и делови умения. Ниските заплати засилват желанието да се пренебрегват правилата на професията и професионалния морал. В средносрочен план амбициозната програма за административна реформа, в съчетание с икономическия растеж, трябва, да продължи да облекчава тези проблеми. Материалната инфраструктура не е достатъчно развита, за да стимулира растежа и повиши икономическата ефективност. Големи инвестиции и преструктуриране са необходими за да се повиши конкурентоспособността. Структурната подкрепа от ЕС ще помогне, но няма да бъде достатъчна, за да покрие всички нужди и ще бъдат необходими значителни управленски усилия от страната на администрацията. Средствата от ЕС следва да се разглеждат като катализатор за ангажиране на частния сектор, а не просто като начин на финансиране на усилията на страната, които така или иначе ще бъдат направени. Търговската политика на правителството продължи да подпомага нарастването на конкурентоспособността. Постепенното намаляване на търговските рестрикции, включително новите споразумения за зони за свободна търговия, доведе до намаляване на средните импортни мита от 9,4% през 1998 г. до 5,9% през 1999 г. През 2000 г. се очаква по-нататъшно намаляване. Споразуменията ще позволят на преструктурираните предприятия да се възползват от по-големия пазар и да се адаптират към конкурентния натиск преди присъединяването. Новият протокол за търговия със селскостопански стоки предвижда от 1 януари 2001 г. по-голяма част от селскостопанския внос на ЕС от България ще бъде безмитен. Прилагането на техническите стандарти и други немитнически въпроси продължава да бъде проблем. Често се изискват взимане на проби и извършване на анализи дори при наличието на документ за сертифициране според ЕС. Това е сериозна бариера пред износа за България. Скритото подпомагане от държавата под формата на несъбиране на вземанията намаля благодарение на по-строгата финансова дисциплина и наблюдение. Има обаче все още предприятия от сектора на обществените услуги, където държавата дава значителни субсидии за дейността им. Програмата за изолация ограничи достъпа на фирмите до банкови кредити, но не реши проблема с неизплатени задължения към други кредитори, включително просрочените плащания на данъци и вноски за социално осигуряване. Търговската интеграция с ЕС се реализира бавно. Между 1995 и 1999 г. делът на българския износ за ЕС в общия износ се увеличи от 37,2 на 52,6% докато делът на вноса нарасна от 37,6% на 48,6%. През първата половина на 2000 г. делът на износа за ЕС в общия износ остана приблизително същия, докато делът на вноса значително намаля в резултат на рязкото нарастване на цената на вносните енергоносители. Интеграцията с ЕС е най-ясно изразена при вноса, като вноса от ЕС замени традиционно високия дял на вноса от страните на бившия СИВ. Трудно е да се определят тенденциите в развитието на вътрешно-отрасловата търговия, но съществуващите показатели сочат, че тя е ниска поради липсата на структурни реформи до 1998 г. Очаква се нарастването на преките чуждестранни инвестиции и стабилизиращият ефект на средносрочната икономическа програма да имат положително отражение. Ниските относителни разходи за труд и повишаването на производителността в преструктурираните предприятия също ще подпомогнат по-нататъшната търговска интеграция. Минималните и средни заплати са много под равнището, което би застрашило международната конкурентоспособност на производствения сектор. Експортната листа продължава да се характеризира с изделия с ниска степен на преработка, включващи суровини и полуфабрикати на металургията. Делът на суровините в общия износ нарасна от 42% през първата половина на 1999 г. до 44,2% през първата половина на 2000 г. Между 1996 и 1998 г. делът в износа на материалоемки изделия намаля със 7 пункта докато делът на изнасяни стоки с високо участие на човешки капитал (напр. продукти на информационните технологии) и трудоемки изделия (напр. текстил) се увеличи със 17 пункта. От втората половина на 1999 г. енергийният износ по категории и износът на изделия на металургията се увеличи. Малките предприятия продължават да имат голямо значение за българската икономика. Данните за малките и средни предприятия са некачествени, но над 90% от тези предприятия имат по-малко от 10 души зает персонал и през 1998 г. над половината от общата заетост е в такива предприятия. Наличните данни и проучвания показват, че производителността на труда и заплатите в малките и средни предприятия са по-ниски отколкото в по-големите. Проблемите, свързани с трудната бизнес среда, затруднен достъп до капитал и корупция на дребно са особено бреме за малките фирми. Съществуват възможности за специални кредитни линии, които се подпомагат финансово от ЕС, посредством финансиране от частни банки с цел премахването на пречките при получаване на кредити. Твърде рано е обаче да се оцени ефекта на такива мерки (вж. също Глава 16 – Малки и средни предприятия).
България е установила тенденция на задоволително макроикономическо развитие и стабилизация. Значителен прогрес е постигнат в приватизацията, особено в банковата сфера. Поставено е началото на всеобхватната реформа на здравната и пенсионната система. Въпреки това структурните реформи би следвало да се задълбочат и да се постигне напредък в преструктурирането на предприятията. Финансовото посредничество продължава да бъде слабо. Допълнителни усилия са необходими в области като функциониране на пазара на земята и прилагането на правилата за банкрут. Необходими са мерки за справяне със слабостите в изпълнението и прилагането на законодателната база с цел подобряване на бизнес климата. Би следвало да се елиминират бюрократичните бариери пред създаването на чуждестранни и български предприятия. Последователното прилагане на съществуващата програма за реформи и увеличаването на инвестициите са основни предпоставки за устойчив растеж, развитие на предприемачеството и изграждане на конкурентноспособност. Каталог: dox dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов” dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic) Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||