Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2013 г



страница15/15
Дата30.09.2017
Размер2.36 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

2.6. Шум и вибрации

Съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, РИОСВ – Пловдив организира извършване на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван в околната среда от промишлени дейности. Инспекцията контролира шума в околната среда от дейността на около 100 промишлени инсталации и съоръжения.

По отношение на фактор „Шум" през 2013 г. са извършени общо 51 броя контролни проверки, от които 20 планови. Приоритетно са проверявани промишлени източници, емитери на шум в околната среда, разположени в жилищни зони или в близост до тях, с цел избягване, предотвратяване или намаляване на шумовото натоварване в урбанизираните територии. При направените контролни измервания се наблюдава спазване на граничните стойности по границата на производствените площадки на проверените обекти. При контролните измервания в мястото на въздействие се запазва ситуацията от 2012 г., за стойности на измерените нива на шума, много близки до граничните, за производствени обекти в близост до жилищни зони. При контролните измервания не са установени отклонения от нормите за шум по границата на обектите и в местата на въздействие.

Основните източници на шум в района на РИОСВ - Пловдив са свързани с транзитно преминаващ автомобилен, железопътен и вътрешно селищния транспорт. Въздействие оказват различните дейности на населението - търговски обекти, работилници, хипермаркети и др.

През 2013 г. е отчетено нарастващо значение на превантивния контрол на шума в околната среда чрез заложени условия в процедурите по ОВОС и ЕО и издаване на Комплексни разрешителни.

Съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, РИОСВ – Пазарджик организира извършване на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван в околната среда от промишлени дейности. Осъществява се превантивен, текущ и последващ контрол върху инсталациите и съоръженията от промишлеността.

Основните източници на шум в района на РИОСВ - Пазарджик са свързани основно с транзитно преминаващ автомобилен, железопътен и вътрешно селищния транспорт. Въздействие оказват различните дейности на населението - търговски обекти, работилници и др.

През 2013 г. са извършени общо 10 бр. контролни проверки на 10 бр. промишлени обекти по отношение на фактора „шум“ в околната среда, като не са констатирани нарушения. В инспекцията са представени 4 бр. доклади от проведени собствени периодични измервания на нивата на шум, излъчвани в околната среда от промишлени източници. Не са констатирани превишения на граничните стойности на нивата на шума. За периода няма съставени Актове за установяване на административно нарушение за неспазване на изискванията на Закона за защита от шума в околната среда.

През отчетната 2013 г. в района, контролиран от РИОСВ – Смолян, са извършени 13 бр. проверки и измервания на източници на промишлен шум от 13 бр. обекти, като една от проверките е по жалба на граждани. Резултатите от измерванията показват, че няма надвишения на допустимите нива на шума. В сравнение с предишни периоди на измерване, не се наблюдават съществени изменения на отчетените нива на шума, излъчван от промишлените обекти. Измерените на границите на обектите и в местата на въздействие еквивалентни нива LAекв са в границите на допустимите (LДОП) за съответните зони (Съгласно Наредбата №6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда /жилищни зони, централни градски части, производствено-складови зони и др.).

На база на придобития опит при осъществяване на контролната дейност през отчетния период се налага извода, че проблеми възникват при малките обекти с локално действие, намиращи се в жилищни райони или граничещи с такива. Разнообразието на тези източници е много голямо, трудно е да бъдат точно типизирани и обхванати. Големите промишлени обекти са разположени в обособени промишлени зони, определена част от тях не работят или работят с намален капацитет, което затруднява извършването на замерване и ефективен контрол на дейността им.

За осъществяване на ефективен контрол на шума, излъчван от промишлени инсталации и съоръжения, съгласно разпоредбите на Закона за защита на шума в околната среда, РИОСВ – Хасково осъществява контрол по утвърден график, по методиката за ”Определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне на нивото на шума в мястото на въздействие”.

От утвърдения за 2013 г. от МОСВ годишен график за контрол на промишлени обекти, източници на промишлен шум в околната среда е извършено измерване на показателите на излъчвания шум от всички 8 обекта, предвидени в плана за контролната дейност на РИОСВ - Хасково. Измерените стойности в контролираните дружества не надвишават граничните стойности, съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Предприятията, попадащи в обхвата на комплексния разрешителен режим, извършват собствен периодичен мониторинг на шума, излъчван в околната среда. От представените протоколи не е установено ниво на шум над допустимите стойности.

По подаден сигнал от гражданин е извършен контрол на шум от склад за преработка и търговия с дървен материал на фирма "Интела"ООД, гр. Кърджали. Резултатите от протоколите на акредитираната лаборатория показаха нива на шума под допустимите норми.


3. КЛЮЧОВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНДИКАТОРИ ЗА МОНИТОРИНГ И ИНТЕГРАЦИЯ НА ГЛОБАЛНИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ В ПРОЦЕСИТЕ НА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ

В рамките на проект „Конвенциите от РИО” е разработена система от 7 стратегически индикатора за отчитане на напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда в България, която е включена към системата от индикатори за наблюдение на постигнатия напредък в регионалното развитие



Таблица 16. Глобални екологични индикатори

Списък на ключови стратегически индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България



Индикатор

Област

1.

Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)

Биоразнообразие

2.

Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии

Биоразнообразие

3.

Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението

Промени в климата

4.

Разходи за ДМА с екологично предназначение

Общ и за трите конвенции

5.

Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението

Общ и за трите конвенции

6.

Дял от територията с висок риск от ерозия

Опустиняване

7.

Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност

Промени в климата

Тези индикатори се отнасят към поднационални териториални или административно-териториални единици, в съответствие със Закона за регионалното развитие (райони от ниво 2, области, общини), основават се на официална статистическа информация и се базират на данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и счетоводната отчетност на отдел „Статистика на околната среда” на НСИ. Освен за мониторинг на съществуващите екологични проблеми, индикаторите служат за интегриране на трите конвенции на ООН: Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в политиката за регионално развитие.




  • Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда директно отразяват провежданите политики в тази сфера на национално и регионално ниво.

През 2012 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда в ЮЦР възлизат на 220 565 хил. лв., при 174 032 хил. лв. за 2011 г. Районът се нарежда на 3-то място след Югозападен и Югоизточен район по данни на НСИ. В ЮЦР направените разходи за опазване и възстановяване на околната среда са 13,02 % от тези за страната. По отношение на вътрешнорегионалното разпределение на разходите за опазване на околната среда се наблюдават големи неравенства. Област Пловдив е на първо място с 103 084 хил. лв., следвана от област Пазарджик – 49 269 хил. лв. и област Хасково – 40 556 хил. лв.

В сравнение с водещата за района област Пловдив разходите за опазване и възстановяване на околната среда в областите Кърджали и Смолян са много по-ниски и възлизат съответно на 13 186 хил. лв. и 14 470 хил. лв.


  • Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението

Индикаторът показва размера на средствата, изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. На национално ниво индикаторът включва сумата от разходите за придобиване и поддръжка на дълготрайни материални активи, както и за мероприятия за околната среда, извършени в държавата/съответната териториална единица за даден период от време. За ЮЦР разходите по този индикатор са на стойност 150,83 лева на човек от населението за 2012 г., при 118 лв за 2011 г. В ЮЦР разходите за възстановяване и опазване на околната среда на човек от населението са на ниво под средното за страната (232 лв.). По отношение на вътрешнорегионалното разпределение на разходите за опазване на околната среда няма вътрешнорегионални неравенства. Всички области имат сравнително близки стойности, съответно: област Пловдив – 151,62 лв., област Пазарджик - 180,6 лв., Хасково – 167,02 лв., Смолян – 120,98 лв. и област Кърджали – 86,93 лв. на човек от населението.


  • Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура,

селища, промишлени обекти)

Унищожаването, увреждането и фрагментацията на природните местообитания, чрез застрояване или изграждане на туристическа и друга инфраструктура (ски писти и голф игрища) са едни от основните причини за ускоряването на процеса на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб. Урбанизирането и антропогенното натоварване на нови територии е основният механизъм, чрез който все повече местообитания биват директно унищожавани, увреждани или застрашавани от човешката дейност. Ето защо този индикатор бе въведен в АДИ на РПР на ЮЦР, за да подпомогне мониторинга на тези процеси.

Стойността на индикатора за ЮЦР за 3,64%, съответстващо на 814,089 кв.км. от територията на района (от общо 22 365,1 кв.км). Това е под средното за страната (5,02%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите Пловдив – 5,5 %, Пазарджик – 3,74 % и област Хасково – 3,60%, а в по-ниска степен - областите Кърджали (2,06%), и Смолян (1,66%).


  • Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии

Урбанизирането на нови територии, както и провеждането на неустойчиви горско и селскостопански практики са сред основните фактори, причиняващи унищожаване или увреждане на все повече видове и местообитания. Застрояването или изграждането на туристическа инфраструктура във все повече чувствителни територии се превръща в сериозен проблем за България през последните години. От друга страна, неустойчивите селскостопански или горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на стари гори, залесяване с моно култури и др.) също причиняват загуба на биоразнообразието. В тази връзка този индикатор бе включен в системата от индикатори за наблюдение и оценка на АДИ на РПР на ЮЦР.

Съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Южен центален район е както следва: 3,64%, 54,98% и 40,29% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,02%, 42,31% и 51,68%.




  • Емисии на парникови газове (приравнение към СО2 еквивалент на човек) на жител от населението

Парниковите газове са в основата на антропогенното въздействие върху промените на климата. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него, посредством изчисляването на CO2 еквиваленти.

Наличните данни показват, че емисиите на парникови газове, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид на България през 2009 г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2010 г. за ЮЦР са 1,575 тона на жител по данни на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/.




  • Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия

На територията на страната площите, подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск, вследствие на водоплощна ерозия през 2009 г. се увеличават в сравнение с предходни години и като обща площ са оценени на 10 395 397 хектара по данни на ИАОС.

Територията на ЮЦР с податливост на ерозия е 7,12 % за 2012 г. Данните за ЮЦР показват, че умерен до висок и висок действителен риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в област Кърджали. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в Източните Родопи. При умерен действителен риск ерозията засяга предимно южните части от територията на района. Най-засегнати общини по показател среден интензитет на водоплощна ерозия са областите Кърджали и Смолян (общините Мадан, Златоград, Неделино, Крумовград, Кирково) и Панагюрище. По показател загуба на почва най-засегнати са общините Крумовград, Кирково и Момчилград, Баните, Неделино, Рудозем, Мадан и Златоград.

Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности и особено при практикуване на пасищно животновъдство.


  • Степен на постигане на националните цели за използване на Възобновяеми

енергийни източници /ВЕИ/ и енергийна ефективност

България активно се включи в международните усилия за предотвратяване изменението на климата, като прие съгласуваните цели на ЕС и широко-мащабния пакет от мерки в областта на енергетиката. Тези мерки дават нов тласък на енергийната сигурност в Европа и са в подкрепа на европейските цели „20-20-20”. Широкото използване на ВЕИ и въвеждането на мерки за енергийна ефективност са сред приоритетите в енергийната политика на страната и кореспондират с целите на новата енергийна политика на Европейския съюз. Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници /НПДЕВИ/ е документът, който осигурява реализирането на националните цели в областта на възобновяемата енергия. НПДЕВИ е разработен въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО. Целта е да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика, основана на съвременни технологии и широко използване на ВЕИ. Националната цел на България за дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. е 16%. Най-висок относителен дял от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия има потреблението на топлинна енергия, произведена от биомаса, следва потреблението на електрическа енергия, произведена от ВЕИ. Определящо за това е потреблението на дърва за отопление от домакинствата, както и на дървени и промишлени отпадъци в индустрията и производството на електрическа енергия от водноелектрически централи. През 2009 г. общата постигната цел за дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия е 11.88%.

В ЮЦР има потенциал за използване на ВЕИ, но най-големи възможности има по отношение използването на водната и слънчевата енергия. Голяма част от територията на ЮЦР попада в зони, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия. Тези потенциали се потвърждават с прогнозните разчети за 2020 г. В изпълнение на Стратегия Европа 2020 районът ще има съществен принос по отношение на използването на ВЕИ и повишаване на енергийната ефективност като се предвижда към края на 2020 г. да достигне 21 % дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление.

На територията на ЮЦР има разположени ВЕЦ в Ивайловград, с капацитет за производство на електричество 120 MW, ВЕЦ Кричим, с капацитет за производство на електричество 80 MW, ВЕЦ Кърджали, с капацитет за производство на електричество 106,4 MW, ВЕЦ Пещера, с обща мощност 125 MW, ВЕЦ Тешел, с капацитет за производство на електричество 60 MW, ВЕЦ Сестримо, с капацитет за производство на електричество 240 MW, ВЕЦ Момина клисура, , с обща мощност 120 MW, ВЕЦ Девин, с капацитет за производство на електричество 80 MW, ВЕЦ Алеко, с обща мощност 71,4 MW и др.

В ЮЦР има 3 помпено-акумулаторни водноелектрически централи: ПАВЕЦ Орфей, разположена над град Кричим. Има капацитет за производство на електричество 160 MW и за изпомпване на вода 45 MW. Захранва се с водите на язовир Въча и е третото стъпало на каскадата Въча (след ВЕЦ Тешел и ВЕЦ Девин); ПАВЕЦ Чаира, разположена над село Сестримо. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир Чаира в помпен режим и на язовир Белмекен в генераторен и ПАВЕЦ Белмекен, разположена над село Сестримо, с капацитет за производство на електричество 375 MW и за изпомпване на вода 104 MW. Това е една от най-големите водноелектрически централи в страната. – от АДИ РПР 2011-2013

В област Пазарджик са разположени два от най- мощните и големи хидроенергийни комплекса в страната. Това са каскада Белмекен-Сестримо-Чаира и каскада Батак.

В областта съществуват изключително благоприятни условия за развитие и използване на алтернативни източници на енергия – геотермална, вятърна, слънчева и др. - от АДИ Пазарджик.

На територията на ЮЦР през 2013 г. са изградени 16 фотоволтаични централи в общините: Марица – 2 бр., Брезово – 2 бр., Панагюрище, Пловдив – 3 бр., Пазарджик – 2 бр, Свиленград- 2 бр., Неделино, Ардино, Калояново и Смоилян. Изградени са и 2 бр. БЕЦ – в община Велинград и 2 бр. ВЕЦ – в общините Лъки и Баните.




  • Регионален индекс за климатична сигурност (РИКС)

Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен (въз основа на експертни оценки) в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:

  • емисии на парникови газове (на човек и интензитет на емисиите на парникови газове – представен като отношение между емисиите и създавания в дадения регион БВП);

  • енергопотребление (крайно потребление на енергия на човек, енергиен интензитет – представен като отношение между крайното потребление на енергия и създавания БВП в региона;

  • възобновима енергия (процентен дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в дадения регион);

  • политическа рамка (измерва обхвата на политиките и процесите на планиране в дадения регион по отношение на климатичните промени);

  • институционален капацитет (включва оценка на капацитета и ефективността на регионалните власти да решават проблеми, свързани с климатичните промени);

  • социално-политически аспекти (включва оценка на информираността и готовността на населението и ключовите заинтересовани групи за действия, свързани с климатичните промени);

  • финансови инструменти (включва оценка на инструментите за финансиране на мерки, свързани с климатичните промени).

За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията.

Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки индицира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84) за 2010 г. Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район (11.98), което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП.



1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница