Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4

Оценка по критериите от Копенхаген

Изтегляне 1.23 Mb. страница 11/40 Дата 23.10.2018 Размер 1.23 Mb. #94881 Тип Доклад

Навигация на страницата:

• 2.4 Обща оценка

2.3 Оценка по критериите от Копенхаген Наличие на функционираща пазарна икономика Наличието на функционираща пазарна икономика предполага либерализация, както на цените, така и на търговията и съществуването на действаща правна система, включително по отношение на имуществени права. Макроикономическата стабилност и консенсусът в обществото по провежданата икономическа политика стимулират функционирането на пазарната икономика. Добре развития финансов сектор и отсъствието на съществени бариери за влизане и излизане на пазара подобряват ефективността на икономиката. Продължава подкрепата за средносрочната програма за икономическа реформа, както и за политиката на присъединяване към ЕС. Разумната фискална политика и пазарно ориентираната икономическа реформа са главните приоритети на правителството. Обявената от правителството политика е общо взето проведена, макар че някои от мерките за структурна реформа се забавят. През м. юли 2003 г. Международният валутен фонд успешно приключи третия преглед на двугодишното стенд-бай споразумение, договорено през м. февруари 2002 г. Преди прегледа беше внесен Меморандум за икономическата политика на правителството и на Българската народна банка, в който беше препотвърдена икономическата програма, основана на режима на валутен борд, предпазлива и гъвкава фискална политика, насочена към балансиран в средносрочен план бюджет, и ускорена структурна реформа за създаване на пълноценно функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика. През м. август 2003 г. българските власти внесоха в Комисията последната си Предприсъединителна икономическа програма, съставена от министерството на финансите след консултации със социалните партньори, НПО, научните среди и различни държавни институции. В програмата се потвърждава поетият от правителството ангажимент за осъществяване на набелязаните от него реформи. Макроикономическата стабилност позволява стабилен икономически растеж на БВП в реално изражение с темпове над 4% от 2000 г. насам. През последната година е отчетен реален ръст на БВП в размер на 4.8%, независимо от неблагоприятната глобална икономическа обстановка, а реалният ръст на БВП за първото полугодие на 2003 г. спрямо същия период на 2002 г. се оценява на 4.1%. Този растеж се дължи главно на динамично вътрешно търсене, докато приносът на нетния външнотърговски оборот е по-неутрален в сравнение с предходни години. През 2002 г. инвестициите нарастват в реално изражение с 9.3%, а делът на инвестициите от БВП е почти без изменение спрямо 2001 г. — 18.1% за 2002 г. Дефицитът по текущия баланс намалява през 2002 г., но отново се влошава през първото полугодие на 2003 г. През 2002 г. дефицитът по текущия баланс възлиза на 4.7% от БВП в сравнение с 6.0% за 2001 г., което се дължи на по-ниското отрицателно салдо по търговския баланс, по-високите приходи в туризма, по-ниските лихвени плащания и по-високите текущи трансфери. За първото полугодие на 2003 г. обаче дефицитът по текущия баланс е около 5.2% от прогнозирания размер на БВП, което е далеч повече от отчетеното за същия период на 2002 г. и се дължи най-вече на по-високия растеж на вноса спрямо износа и на по-високия дефицит по доходния баланс. Нетните постъпления на преки чуждестранни инвестиции в размер на 3.9% от БВП за 2002 г. спрямо 2.6% за 2001 г. отново са по-ниски от дефицита по текущата сметка, но по предварителни данни от платежния баланс за първото полугодие на 2003 г. тези постъпления почти се изравняват с пълния си размер за 2002 г. Независимо от това поради други нетни капиталови постъпления валутните резерви на централната банка продължават да растат до размер, равен на близо шестмесечната стойност на вноса на стоки и услуги, и продължават да поддържат доверието във валутния борд. Общият размер на външния дълг е намалял значително от 77% от БВП към края на 2001 г. на 70% от БВП към края на 2002 г., което се дължи на твърдата фискална политика, две операции по замяна на облигации „Брейди“ и обезценяването на щатския долар. Безработицата намалява в резултат от разкриването на нови работни места, както в частния сектор, така и по линия на държавните схеми за заетост. Безработицата намалява със стабилни темпове от 19.2% през 2001 г. на 18.1% през 2002 г. (по определението на МОТ, Изследване на работната сила) в резултат, както от нарастването на заетостта, така и от намаляване числеността на работната сила. Регистрираните безработни са 13.2% през м. юли 2003 г., което е с повече от 4 процентни пункта по-ниско от отчетеното през същия месец на 2002 г. Нетното нарастване на броя на работните места може да бъде обяснено както с динамиката на развитие на частния сектор, където новосъздадените работни места превишават броя на съкращенията от преструктуриране, така и с финансираните от държавата схеми за заетост, на които се падат около една трета от новите работни места. Поради относително високата роля на активната държавна политика на пазара на труда, големия неформален сектор в икономиката и трудностите при установяване на заетостта в предимно дребното селско стопанство, действителната ситуация на пазара на труда все още трудно се поддава на оценка. За да бъдат намалени случаите на избягване на социално-осигурителните вноски, в началото на 2003 г. по-строго е наложено задължението на работодателите за регистриране на всички трудови договори и са въведени условни минимални размери на трудовото възнаграждение като база за осигурителните вноски по сектори. Тези усилия за намаляване на неформалната заетост подобряват базата на данъчното облагане и социалното осигуряване, и позволяват намаляване на ставките и на субсидиите за социално осигуряване. Наред с тях следва да бъдат предприети мерки за постигането на по-висока гъвкавост на пазара на труда и за намаляване на разходите за труд извън фонда работна заплата, така че да бъде засилено действието на твърде скования пазар на труда във формалния сектор. Инфлацията продължава да спада. По (временния) хармонизиран индекс на потребителските цени средногодишно темпът на инфлация за 2002 г. е спаднал на 5.8% спрямо 7.4% за 2001 г. Спрямо същия месец на предходната година към края на 2002 г. инфлацията е 3.8% и спада на равнища под 2% през първото полугодие на 2003 г. поради ефекта на базата и намаляването на цените на вноса, както и умереното увеличение на заплатите. По-високите акцизи върху горивата и алкохола в началото на 2003 г. не са изцяло прехвърлени върху потребителските цени, а повишаването на цените на електроенергията, централното отопление и телефонните разговори в началото на 2003 г. оказват умерено влияние върху темпа на инфлация. Общото годишно нарастване на административно определяните цени спада от върховата си стойност 29.5% през м. юли 2002 г. на 8.4% през същия месец на 2003 г. Без административно определяните цени инфлацията е 0.8% за м. юли 2002 г. и 0.2% за м. юли 2003 г. България продължава да се придържа към режима на валутен борд, при който българският лев е фиксиран към еврото. Въведен през м. юли 1997 г., валутен борд е все така добре обезпечен с валутни резерви. Номиналните краткосрочни лихвени проценти се запазват до голяма степен стабилни през цялата 2002 г., докато в реално изражение стават отрицателни към края на същата година3. Широкият паричен агрегат М3 нараства с 19.6% в номинално изражение и със 17.6% в реално изражение за периода от м. юли 2002 до - м. юли 2003 г. Тъй като при валутния борд паричната маса се определя изключително от паричното търсене от страна на стопанските субекти, данните сочат, че икономиката се ремонетизира и се възстановява доверието в националната валута. Запазва се твърдата фискална политика. Дефицитът по републиканския бюджет възлиза на 0.6% от БВП за 2002 г., а в плана за 2003 г. са заложени 0.7%. Към края на м. юли 2003 г. по консолидирания бюджет е отчетен касов излишък в размер на 1.8% от прогнозния БВП. Активната стратегия на управление на дълга, в т.ч. двете замени на облигации „Брейди“, както и обезценяването на щатския долар допринасят за солидното намаляване на общия държавен дълг от 66.4% от БВП към края на 2001 г. на 53.0% от БВП по оценка към края на 2002 г. Приета е нова законова уредба за държавния дълг, съгласно която държавата не може да поема нов дълг, ако делът на консолидирания общ държавен дълг от БВП превишава 60%. В данъчната политика се осъществява преход от преки към косвени данъци и намалява делът на държавния бюджет от БВП. В ход е преструктуриране на митническата и данъчната администрации в подготовка за създаването на Националната агенция по приходите, което вече води до нарастване на приходите. Взети са мерки за намаляване на бюджетните измами, в т.ч. чрез създаването на агенция за финансово разследване и засилването на контрола върху продажбата на акцизни стоки, както и затварянето на някои безмитни магазини. Към м. юли 2003 г. фискалният резерв на правителството, който може да бъде ползван при непредвидени обстоятелства, е нараснал до над 12% от БВП. В ход е финансова децентрализация, при която някои отговорности и средства се прехвърлят от централния към общинските бюджети. Макроикономическата политика е адекватна. При липсата на инструменти на паричната политика и на възможност за изменение на номиналния валутен курс в условията на валутен борд, фискалната политика е главното средство за поддържане на макроикономическа стабилност. Твърдата фискална позиция — независимо от влошаващата се глобална икономическа среда — е целесъобразна за поддържане на доверието във валутния борд, избягване на по-нататъшното влошаване на дефицита по текущата сметка и постигане на по-нататъшен напредък в намаляването на държавния и външния дълг. Досега дефицитът по текущата сметка не е давал повод за загриженост, тъй като благодарение на него са възможни по-високи капиталовложения, отколкото биха могли да бъдат финансирани само от вътрешните спестявания, а и дефицитът е бил отчасти компенсиран от нетните постъпления на преки чуждестранни инвестиции. За поддържане на външната конкурентноспособност по отношение на еврозоната като главен външнотърговски партньор на България, предвид известното реално поскъпване на българския лев спрямо еврото и с известен стабилизиращ ефект, са предприети умерени увеличения на заплатите в бюджетния сектор, който обикновено е база за политиката на доходите в частния сектор. Заплатите по трудови договори са нараснали с 5.6% в реално изражение през първото полугодие на 2003 г. спрямо същия период на предходната година, като нарастването в държавния сектор е малко по-ниско от това в частния сектор. Спазено е изискването на МВФ за максимално увеличение от 2% на фонда работна заплата в 60 държавни предприятия спрямо размера на фонда през третото тримесечие на 2002 г. Постигнат е напредък в либерализацията на цените, особено що се отнася до енергетиката и далекосъобщенията, но процесът не е приключил. Административно определяни или регулирани са цените на тютюна, питейната вода, събиране на отпадъците, електроенергията, централното отопление, лекарствата, някои болнични и медицински услуги, пътническия железопътен транспорт, пощенските услуги и телефонните абонаменти и разговори в стационарната телефонна мрежа. Сегашното тегло на тези стоки и услуги в индекса на потребителските цени възлиза на 23% — известно увеличение от 22.4% за предходната година поради по-голямото им значение за потребителите. Макар че броят на административно ценообразуваните стоки и услуги не е намалял, в тази посока са предприети важни стъпки, особено що се отнася до енергетиката и далекосъобщенията. През м. юли 2003 г. е въведено средно увеличение с 15% на цените на електроенергията, с 10% на цените на централното отопление и с 14% — на градските телефонни разговори. Скокообразното увеличаване на цените в енергетиката се извършва в рамките на тригодишен график за покриване на себестойността в срок до 2004 г., благодарение на което ще бъде намалена държавната помощ за сектора и кръстосаното ценово субсидиране между промишлените и битовите потребители. Що се отнася до стационарните телефонни услуги, целта е да бъде намалено кръстосаното субсидиране на градските за сметка на междуградските и международните разговори предвид растящата конкуренция. Постигнат е по-нататъшен напредък в развитието на частната собственост. Към м. юни 2003 г. 62.6% от всички заети лица по трудови договори работят в частния сектор спрямо 61.5% за предходната година. Делът на частния сектор от брутната добавена стойност нараства от 71.4% през 2001 г. на 72.7% през 2002 г. Сградният и поземленият фонд са преимуществено в частни ръце. През 2002 г. са сключени общо 275 приватизационни сделки и още 133 към края на м. август 2003 г., от които — 73 продажби на миноритарни пакети, като по този начин са приватизирани 82.3% от държавните активи към 1995 г., с изключение на инфраструктурата. Приватизационната програма напредва по-бавно от очакваното. Последната голяма държавна банка - Банка ДСК - беше продадена през м. октомври 2003 г. През есента на 2002 г. бяха избрани преференциални купувачи за 80% от националната тютюнева компания (Булгартабак Холдинг) и за 65% от националния монополист в далекосъобщенията (БТК), но - след дълги преговори с много процедурни проблеми - през м. септември 2003 г. решението за БТК още се чака, докато за Булгартабак е в процес на изготвяне нова приватизационна стратегия. Процедурните неясноти, като тези по отношение на БТК и Булгартабак, наистина разколебават потенциалните чужди инвеститори да участват в приватизацията на голямо българско дружество. През 2003 г., Агенцията за приватизация започна продажбата на миноритарни дялове от 11 големи дружества на фондовата борса. Те са групирани в два пула, единият от които обхваща енергийните дружества, а другият миноритарните дялове в Държавния застрахователен институт (ДЗИ), Параходство "Български морски флот ЕАД”, плевенска фирма за геоложки проучвания за търсене на нефт и газ, Булгартабак и БТК. Миноритарните дялове на държавата в 425 предприятия бяха предложени на открит търг през м. юни 2003. Влизането и излизането на пазара все още не функционират гладко, макар че наскоро предприетите мерки могат да подобрят положението. Съотношението на новорегистрираните дружества (включително и лица на свободна практика) в търговския регистър спрямо всички съществуващи дружества е бил 4.6% през 2001 г. и 3.4% през 2002 г. Същевременно, броят на заличените дружества е равен съответно на 0.7% през 2001 г. и 0.8% през 2002 г. Въпреки че тези цифри сочат висок, макар и намаляващ, нетен брой новосъздадени фирми, те могат да се дължат и на цялостния стопански цикъл и на недостатъчната строгост на процедурите за излизане от пазара. Влизането на пазара все още се затруднява от различни административни процедури, които забавят създаването на нови предприятия и ангажират значителни ресурси, както в търговските дружества, така и в публичната администрация. Много от лицензионните режими отпаднаха или бяха опростени и беше създаден достъпен в Интернет публичен регистър на всички изисквани лицензионни, разрешителни и регистрационни режими. През м. юни 2003 г., беше приет закон, установяващ общите принципи на административно регулиране и контрол, включващ принципа за мълчаливото съгласие, ако администрацията не реагира в рамките на предвидения срок, който ще влезе в сила от м. декември 2003 г.; той осигурява по-ясни правила и дава по-малки дискреционни права на администрациите по отношение на регулативните им решения. Законът установява, също така, списък от 39 дейности, за които се изисква лицензиране, като за всички останали дейности се изисква само предварителна регистрация и насърчава администрацията за въвеждане обслужване на принципа "на едно гише". Въпреки тези подобрения, все още широко разпространено е виждането, че създаването и управлението на фирми е затруднено, поради усложнените правила и основни недостатъци на административните органи и съдилищата. Що се отнася до излизането от пазара, процедурите по несъстоятелност са все още бавни. По данни на съдебната статистика, през 2002 г. има 432 висящи дела по несъстоятелност, останали от предходни години, открити са нови 1707 дела и 1740 дела са били приключени, така че в края на годината е имало все още 399 висящи дела. С цел ускоряване на процедурата по несъстоятелност, през м. юни 2003 г. са приети изменения на Търговския закон, съгласно които едно търговско дружество, което не извърши дължимо плащане в срок от 60 дни от настъпването на падежа му, ще се счита за изпаднало в неплатежоспособност. Освен това са създадени специални съдебни състави на регионално ниво, които разглеждат изключително дела по несъстоятелност. Упражняването на имуществените права остава затруднено в някои области. Бавните и неефективни процедури на съдебната система често възпират страните да отнасят споровете си до съда, което допринася за липсата на надеждни средства за упражняване на имуществените права. Постигнат е известен напредък по отношение на канализиране на административните процедури, но те все още пораждат значителни разходи за частния сектор. Докато големите и чуждестранните фирми често успяват да преодолеят тези недостатъци на правната и нормативна уредба, като се обръщат направо към по-високите нива за вземане на решения, то по-малките или местните предприятия не винаги имат такава възможност. Въпреки измененията на законодателството в областта на правата, свързани с интелектуална собственост и фалшифицирането, действителното му прилагане все още е недостатъчно, по-конкретно по отношение на граничния контрол. Жилищната собственост е по-ясно дефинирана и пазарите функционират добре. След приключването на реституцията на земята през 2001 г., търговията със земеделска земя намаля по отношение на общия размер, но през 2002 г. отдаването на земя под аренда отбеляза рязко повишаване, въпреки че се отчита, че делът на необработваната земеделска земя е останал на стабилното ниво от една трета. Цените на земята като цяло са ниски и стабилни, въпреки че варират в зависимост от регионалните и местни условия. Цените на земеделската земя са ниски защото печалбите от селскостопанска дейност са ниски. Ето защо селскостопанските производители почти нямат достъп до кредитиране и не инвестират в селското стопанство, поради което печалбите остават ниски. Поради сходни причини собствениците на земя не желаят да продават, в очакване на по-високи цени на земята в бъдеще. Това се комбинира с високите разходи по сделките за продажба и покупка на земя, поради разпокъсаност на имотите и все още неефективни поземлени регистри. Банковият сектор повишава ролята си на финансов посредник. Приватизацията на последната голяма държавна банка (Банка ДСК, бившата Държавна спестовна каса), която е втората по големина банка в страната, с дял от 12% от общите активи на търговските банки, приключи през м. октомври 2003 г. с продажбата на 100% от активите й на една унгарска банка. Само две банки с публичен мандат, които заедно държат 2.4% от активите на търговските банки, са останали държавна собственост и не са предвидени за приватизация. За големината на страната, броят на банките - 34 - е доста голям, но секторът е доста концентриран, като 10-те най-големи банки държат пазарен дял от около 75%, измерен на база на няколко показателя. Повече от 80% от общата сума на активите на банковия сектор се притежават от чуждестранни собственици. Макар че кредитирането за частния сектор нарасна допълнително от 15% от БВП в края на 2001 г. на 19% от БВП в края на 2002 г., а общият размер на банковите активи от 41% от БВП на 45% от БВП, тези съотношения все още са доста ниски за една пазарна икономика. Банките поддържат политика на разумно кредитиране, както може да се види и от съотношението на капиталова адекватност, което макар и да е спаднало от 31% в края на 2001 г. на 25% в края на 2002 г., е високо според международните стандарти и поддържа системните рискове в банковия сектор в тесни граници. Въпреки големия ръст от 46% на кредитите за нефинансови предприятия и домакинства за периода от м. юли 2002 г. до м. юли 2003 г., делът на нередовните кредити бележи само умерен ръст от 3.8% на 4.5% за периода от м. юни 2002 г. до м. юни 2003 г.4 Лихвените маржове между лихвените проценти по краткосрочните банкови кредити и депозити продължиха да спадат бавно от 10 пункта (2001 г.) на 9.7 пункта (2002 г.) поради нарасналата конкуренция между банките. Въпреки това, те са все още сравнително високи поради усреднения ефект от широкия диапазон на рисковите профили на кредитополучателите в страната. Небанковият финансов сектор е все още на ранен етап на развитие. Фондовата борса остана недоразвита и отчита твърде нисък оборот, въпреки големия брой регистрирани дружества. Пазарната капитализация на регистрираните на Българската фондова борса дружества възлиза на около 6% от БВП през м. август 2003 г. Общият оборот на Българската фондова борса през 2002 г., съотнесен към пазарната капитализация в края на 2002 г. е 20%. През първата половина на 2003 г., правителството подобри положението чрез пускането на фондовата борса на части от по-големите приватизирани дружества и постепенното преминаване от чуждестранни към местни източници на финансиране на държавния дълг. В края на 2002 г. активите на пенсионните фондове възлизат на повече от 1% от БВП. Делът от БВП на брутния премиен доход на всички застрахователни дружества (от застраховки-живот и други застраховки) все още е доста нисък, в размер на 1.9% в края на 2002 г. Беше засилен надзорът на финансовия сектор. През м. март 2003 г., започна да функционира нова, в голяма степен независима, Комисия за финансов надзор, която беше създадена чрез сливането на три различни комисии за надзор на небанковия сектор (ценни книжа, застрахователно дело и допълнително социално осигуряване); надзорът върху банковия сектор остава в централната банка. От м. януари 2003 г. Международните счетоводни стандарти станаха задължителни за банките и другите финансови институции и дружествата, търгувани на фондовата борса; всички останали дружества ще ги последват през 2005 г. Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС Изпълнението на този критерий зависи от наличието на пазарна икономика и стабилна макроикономическа рамка, която да позволява на икономическите субекти да вземат решения в условията на предвидимост. Критерият изисква и достатъчен човешки и физически капитал, включително и инфраструктура. Необходимо е държавните предприятия да се преструктурират, всички предприятия трябва да инвестират за повишаване на своята ефективност. Нещо повече, колкото по-голям достъп имат предприятията до външно финансиране и колкото по-успешно се преструктурират и правят нововъведения, толкова по-голяма ще бъде тяхната приспособимост. Като цяло, колкото по-висока е степента на икономическа интеграция на дадена страна-кандидатка с ЕС преди присъединяването й, толкова по-лесно ще е за нея да поеме задълженията, произтичащи от членството. Както обемът, така и гамата от продукти, търгувани с държавите-членки на ЕС, са свидетелство за тази интеграция. България е постигнала достатъчна степен на макроикономическа стабилност и пазарните механизми действат достатъчно, за да позволят по-ефективно разпределение на ресурсите. В редовния доклад за 2002 г. България беше призната за функционираща пазарна икономика. Необходими са по-нататъшни усилия за повишаване ефективността и качеството на системата на образованието. Като цяло, България разполага с добре образована и обучена работна сила, макар че страната страда от емиграцията на много от най-високо образованите си кадри. Въпреки че българите по традиция постигат високи резултати при международно оценяване по природоматематическите науки, през 90-те години резултатите се понижиха и продължава да стои проблемът за качеството на образованието по социалните науки. Налице е сериозен дефицит на инвестиции в училищата, произтичащ от сериозните ограничения на разходите за образование през първата половина на 90-те години от 6% - на около 4% от БВП оттогава насам, който е доста нисък процент, ако се сравнява с други страни. Освен това, има и ясно изразено разделение между градовете и селата по отношение на качеството на образованието и процентите на посещаемост на училищата. От друга страна, намаляващият брой на населението в училищна възраст, вследствие общия демографски спад, би трябвало да освободи ресурси за решаването на тези проблеми без значително увеличаване на държавните разходи. Наистина, правителството прилага стратегия за намаляване на неефективността на управлението на ресурсите и повишаване ефективността на разходите за образование. При сравнение на учебните години 2001/2002 и 2002/2003, броят на образователните институции и преподавателите е спаднал с 3%, което позволи увеличение на заплатите на преподавателите без значително увеличение на общия фонд работна заплата. Същевременно са нараснали нетните проценти на записване на учащи се, по-конкретно за горния курс на средното образование и на групата на 15-18-годишните, най-вероятно в резултат от трудното положение на младежите на пазара на труда. Недостигът на управленски умения, както и на добре подготвени кадри в съдебната система и държавната администрация, макар че положението се подобрява, оказва отрицателно влияние върху корпоративния сектор и перспективите за неговата конкурентноспособност. Като част от съдебната реформа бе въведена подобрена система и финансиране на правното образование. Разходите за Националния план за действие за заетостта 2003 г. ще бъдат 245 милиона евро (около 1.4% от БВП), които включват три пъти по-голяма сума от тази, изразходвана за активна политика на пазара на труда през 2002 г. Общият размер на разходите за изследователска и развойна дейност възлиза на 0.5% от БВП през 2000 г., от които около една пета бяха усвоени от стопанския сектор. Възобновяването и увеличаването на основния капитал в частния и в държавния сектор постепенно напредва. Съотношението на брутно формирания основен капитал към БВП остава стабилно на 18% през 2002 г. Тази стойност, обаче може би е все още твърде ниска, за да обезпечи по-нататъшен висок темп на растеж и може да се увеличи още в една по-добра бизнес среда. Съотношението на общото формиране на държавен брутен основен капитал към БВП е 3.1% през 2002 г., малко по-ниско от 3.5% през 2001 г. Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) изигра важна роля във формирането на капитал в частния сектор, макар че те бяха по-ниски от предходните години при 3.1% от БВП през 2002 г., както поради световното икономическо положение, така и поради проблемите в приватизацията. Притокът на ПЧИ беше по-голям през първата половина на 2003 г., при приблизително 2.7% от БВП и вече договорените сделки с чуждестранни инвеститори предполагат, че до края на 2003 г. ще бъде постигнато значително по-високо ниво от 2002 г. Повече от половината от общия обем на ПЧИ се насочва към промишлеността; следващите по обем на ПЧИ сектори са търговията, финансите и туризмът. Качеството на инфраструктурата е ниско, но бавно се подобрява. Транспортната инфраструктура е в процес на подобрение благодарение на усилията на българските власти и подкрепата на предприсъединителните фондове на ЕС и други международни организации. Общата дължина на железопътната и пътната мрежа остава непроменена. Информационната и далекосъобщителна инфраструктура е слаба, но може да се очаква да се подобри значително през следващите години с приватизацията на далекосъобщителния монопол и либерализацията на сектора. Постигнат е известен напредък в развитието на стационарната телефонна мрежа, но степента на цифровизация е все още ниска — едва 25.5% към края на 2002 г. Абонаментите за мобилните телефонни услуги — при наличието на два независими мобилни оператора и възможността за издаване на трети лиценз при приватизацията на стационарния далекосъобщителен монопол, се увеличават от 19% (2001 г.) на 33% (2002 г.) от общото население. Инвестициите в енергийната инфраструктура са ориентирани към улесняването на физическото разделяне на сектора на електроснабдяването, към повишаване на качеството за крайния потребител (на централното отопление) и свързване с мрежите на съседни страни. Местната инфраструктура, като например улична, канализационна и водоснабдителна мрежа, училищни сгради и пр. е все още в незадоволително състояние, тъй като общините не разполагат с достатъчно средства за инвестиции, защото фискалната децентрализация е едва започнала. Преструктурирането на предприятията отбеляза допълнителен напредък в контекста на приватизацията, макар, че все още не е завършено, по-конкретно в мрежовите отрасли. Това важи особено за енергийния сектор, където енергийната ефективност е все още твърде ниска. В сектора на електроснабдяването са въведени разпоредбите за достъпа на трети лица, позволяващи 10 големи дружества да сключват двустранни сделки с 5 електропроизводствени предприятия, отговарящи на изискванията. Енергийният сектор привлича значителни частни инвестиции, включително чуждестранни инвестиции, като например рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-Изток" ІІІ. Подготвя се приватизацията на седем регионални електроразпределителни дружества и на още няколко водноелектрически централи. Правят се инвестиции в централната топлофикация с оглед на постигането на по-ефективното използване на този вид енергия. По-конкретно, инсталирани са топломери, обхващащи около 92% от потреблението на топлинна енергия от топлофикацията в цялата страна, така че домакинствата могат да получават индивидуални сметки, отговарящи на тяхното потребление. Преструктурирането на черната металургия е непълно, макар че са направени известни усилия да се осигури събирането на просрочените задължения за плащания към доставчици, към персонала, към данъчните и митнически власти. Българските власти са поискали да им бъде даден така наречения "гратисен период" по Европейското споразумение за асоцииране, през който, по изключение да бъде дадена държавна помощ на стоманодобивните дружества, която да спомогне за преструктурирането им. В сектора на далекосъобщенията, през м. септември 2003 г. приватизацията на монополния далекосъобщителен оператор все още не е приключена. Тъй като срокът на монопола върху стационарните връзки изтече в края на 2002 г., на трима оператори бяха дадени лицензи да влязат на този пазар, въпреки че измененията и допълненията на регулаторната рамка все още се дискутират в Народното събрание. Въпреки, че институционалното обособяване на железопътната инфраструктура и операторската дейност е правно завършено, което също сложи край на държавния монопол в железопътния транспорт, все още няма конкуренция. Получени са две искания от частни оператори, но все още не са дадени лицензи. Държавното железопътно дружество продължава да реализира загуби, които се покриват чрез субсидии, просрочване на плащания и авансово финансиране на услугите, предоставяни на големи дружества, но в по-малък мащаб през 2002 г., отколкото през 2001 г. Относителното значение на селското стопанство за икономиката намалява. Делът на сектора на селското стопанство от брутната добавена стойност е намалял допълнително от 13.4% през 2001 г. на 12.5% през 2002 г. Докато делът на промишлеността (в т.ч. строителството) се запази на около 28%, услугите са се разраснали от 57.9% през 2001 г. на 59.7% през 2002 г. На базата на различна статистическа методология, Проучването на ЕС на работната сила, което определя секторната заетост по основната професия на респондентите, има нарастване на заетостта в селското стопанство от 9.7% (2001 г.) на 10.7% (2002 г.), намаление на заетостта в услугите от 57.6% (2001 г.) на 56.6% (2002 г.) и стабилен дял на заетостта в промишлеността. Малките и средни предприятия (МСП) все още трябва да се справят с трудната бизнес среда. На предприятията (от нефинансовия сектор) с по-малко от 250 работници и служители се падат 68% от всички заети и 48% от добавената стойност през 2001 г. МСП са изправени по-конкретно пред трудните условия за стопанска дейност в България, в т.ч. недостатъци в административната и съдебната система, както и пред липсата на достъп до финансиране, информация и управленски умения. Голямото значение на сивата икономика прави конкуренцията по-тежка за тези МСП, които играят по правилата. Макар, че положението постепенно се подобрява, достъпът до кредити за много МСП е труден, защото банките поставят строги условия и високи лихви поради по-големите рискове, произтичащи от честата липса на подходяща счетоводна отчетност и слабата съдебна система. Няколко банки обаче, все повече се насочват към кредитиране на МСП, също и към въвеждане на програми за държавно подпомагане. Правителството е създало гаранционен фонд за микрокредитиране и подготвя един или повече частно управлявани инвестиционни фонда с до 49% държавно участие в капитала. Държавата е намалила още повече прякото си участие в производствения сектор, но става по-активна в насърчаването на частните инвестиции. Приватизацията, търговската либерализация и строгата фискална политика бяха най-важните форми за намаляване на държавната намеса. Скритите субсидии под формата на просрочени данъчни и социално-осигурителни задължения на предприятията, наблюдавани от МВФ, са намалели от 2.3% от БВП към края на 2001 г., на 1.3% от БВП към края на 2002 г., с тенденция за допълнително намаляване през 2003 г. Държавните предприятия с финансов риск се наблюдават внимателно и има напредък в тяхното преструктуриране. Миннодобивните, топлофикационните и ж.п. дружествата все още получават значителни суми държавни помощи за покриване на загубите, но държавните помощи в енергийния сектор намаляват паралелно с корекциите на цените и повишаването на ефективността. Новите разпоредби за държавните помощи и за защита на конкуренцията, влезли в сила през 2002 г., все още трябва да бъдат приложени ефективно и институциите се нуждаят от укрепване. Подготвя се нов закон за обществените поръчки, който да отговаря на достиженията на правото на Европейския съюз (acquis), тъй като правилата и решенията са все още непрозрачни и затрудняват конкурентното участие на чужди фирми. Правителството предприе една активна индустриална политика за допълнително насърчаване на частните инвестиции. Тя обхваща регионална карта за държавната помощ, която определя регионите, където на инвеститорите в определени сектори може да бъде дадена по-голяма държавна помощ и данъчна ваканция. Създава се Агенция за насърчаване на инвестициите за насърчаване и подпомагане на потенциални инвеститори. Външнотърговската интеграция на българската икономика е голяма, но е намаляла в относително изражение. Поради големия ръст в България, по-ефективните митнически органи и спадът в световната търговия, общата отвореност на икономиката, преценявана по търговията със стоки и услуги в процентно изражение от БВП, се е понижила от 55.6% (2001 г.) на 53.1% (2002 г.) при износа и от 63.2% (2001 г.) на 59.7% (2002 г.) при вноса. Най-важният експортен продукт на страната е туризмът. Приходите от него, съгласно отчетеното в платежния баланс възлизаха на 8.4% от БВП през 2002 г. и бяха подобни през 2003 г., до голяма степен незасегнати от общите световни проблеми в този сектор. Бяха сключени нови споразумения за свободна търговия със страните от Западните Балкани. Бяха договорени допълнителни отстъпки във взаимната търговия със селскостопански продукти по Европейското споразумение. Стойността на стоковата търговия с ЕС възлиза на 52.9% от общата търговия през 2002 г., едни пункт повече отколкото през 2001 г. Износът на стоки за ЕС се състои главно от нерафинирана мед, течни горива, желязо, изделия на обувната промишленост, текстилни изделия и конфекция; най-важният внос от ЕС са автомобили и фармацевтични продукти. Сред държавите-членки на ЕС, Италия, Германия и Гърция са главните направления на българския износ, а сред страните извън ЕС, това са Русия (само внос) и Турция. През 2002 г. започна реформа за усъвършенстване дейността на митническите служби, също с оглед на изграждане на необходимия административен капацитет за обезпечаване на отворена външнотърговска политика, поради предишните усложнени и противоречиви процедури, особено по отношение на събирането на ДДС и акцизните мита. Това може би отчасти обяснява защо, независимо от големия ръст на БВП, има само изненадващо скромно нарастване на вноса през 2002 г., защото стана по-труден недекларираният внос, който подбиваше местните доставчици и може да е бил само частично отчитан в статистиката по-рано. Въпреки силното реално ефективно поскъпване на националната валута, международната конкурентоспособност на българската икономика бе подкрепена от нарастването на производителността. Реалното поскъпване на българския лев към еврото, поради разликата през последните 12 месеца на средната инфлация на потребителските цени между еврозоната и България, проявява тенденция на спад и достигна -0.1% през м. юли 2003 г. Между първото тримесечие на 2002 г. и първото тримесечие на 2003 г., реалните разходи за единица труд останаха почти стабилни, тъй като промените в реалните трудови възнаграждения съответстваха приблизително на промените в производителността на труда. Поскъпването на националната валута за периода от м. юни 2002 г. до м. юни 2003 г. е 8.0%, в по-голямата си част в резултат на обезценяването на щатския долар, на който се пада повече от половината тежест при изчисляването на индекса.1 2.4 Обща оценка България е функционираща пазарна икономика. Тя би била в състояние да се справи в краткосрочна перспектива с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Европейския съюз, при условие че продължи да изпълнява програмата за реформи, за да отстрани оставащите трудности. Българската икономика е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, благодарение на една добра “комбинация от политики” в резултат на режима на валутен борд, строга фискална позиция и модернизация в сферата на заплащане. Икономическата стабилност и добрият напредък в структурните реформи позволяват пазарните механизми да осигуряват по-ефективно разпределение на средствата, което при отсъствието на номинален обменен курс като средство за корекции, представлява основата за един процес на устойчиво развитие. Това в особена степен важи за нарастващата роля на частния сектор чрез приватизация, намаляването на държавните помощи, положителното развитие на банковия сектор и някои подобрения в регулаторната среда. Необходимо е обаче по-нататъшно подобряване на гъвкавостта на стоковите и трудовите пазари. По-специално, трябва да се подобри ефективността на административната и на съдебната система, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост и да им се осигурява по-добра възможност да налагат спазването на правата им на собственост. Необходимо е да се завърши приватизационната програма. Нормативните актове и административните процедури, които засягат предприятията, трябва допълнително да се оптимизират, за да осигурят по-жизнеспособни условия за малките и средни предприятия. Необходимо е да се осъществи по-нататъшен напредък в преструктурирането и либерализацията на мрежовите индустрии, за да се намалят субсидиите, да се повиши качеството и да се даде възможност за намаляване на цените на техните услуги. Осъществяваното в момента намаляване на безработицата следва допълнително да се подкрепи чрез насочване на вниманието към трудностите на пазара на труда и чрез подобряване на образователната система. Прилагането на тези мерки за реформи следва да допринесе за постигането на по-високи равнища на частни и публични инвестиции, което от своя страна ще способства за постигането на устойчиво развитие и конкурентноспособност в ЕС. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели: