Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 9: Транспортна политика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад По отношение на Трансевропейската транспортна мрежа
Глава 8 : РибарствоНапредък, постигнат след последния Редовен доклад В областта на ресурсите и управлението на риболовния флот, и инспектирането и контрола, Националната агенция по рибарство и аквакултури (НАРА), отговаряща за управлението на търговския и любителски риболов в български води, подобри още повече своя административен капацитет чрез увеличаване на персонала си и неговата подготовка. Изпълнителната агенция “Морска администрация” (ИАМА) и НАРА подписаха споразумение за сътрудничество с цел изпълняване на задълженията по контрола на риболовните съдове съгласно Закона за рибарството и аквакултурите и съгласно Кодекса за търговско мореплаване. През ноември 2002 г., бяха приети изменения и допълнения в Кодекса за търговско корабоплаване, с цел привеждане в съответствие на българското законодателство с достиженията на правото на ЕС (acquis) по отношение на морските стандарти за безопасност и позволяващи по-нататък приемане на законодателството за прилагане по такива въпроси като процедури за вписване на данни в Регистъра на риболовните кораби, измерване на вместимостта на морските съдове и правила за корабни дневници. Въведена беше регистрационна система за всяка риболовна и рибовъдна дейност и през 2002 г. тази система стана напълно действаща (включително съответните риболовни дневници и документация). Регистрационната система даде възможност да се изгради информационна база за структурата и количествата на рибните ресурси и на биомасата. През 2002 г., бяха издадени 5 100 лиценза за търговски риболов и бяха регистрирани 120 рибовъдни стопанства. Разработен беше специализиран софтуер и база данни за Регистъра на риболовните кораби. През 2002 г. служителите на НАРА установиха и санкционираха 1219 нарушения на Закона за рибарството и аквакултурите. НАРА извърши също така дейности по зарибяването, най-вече на река Дунав, за да поддържа рибната популация на застрашените видове и биоразнообразието на водните басейни. Не може да бъде отбелязан напредък по отношение на въвеждането на Система за наблюдение и контрол на плавателните съдове. По отношение на структурните действия, Агенцията САПАРД в системата на Държавен фонд “Земеделие” бе назначена за бъдещ управляващ и финансиращ орган за, наред с другото, прилагане на мерките, осъществявани с помощта на Финансов инструмент за ръководене на рибарството (ФИРР). Поправките към текущите мерки по програмата САПАРД трябва да осигуряват увеличаване на помощта за сектора рибарство и да продължават подготовката за въвеждане на Обща политика в областта на рибарството (ОПР). По отношение на пазарната политика и държавната помощ за сектора рибарство не е отбелязано ново развитие. По отношение на международните споразумения за рибарство, България възстанови членството си в Северозападната Атлантическа Организация по рибарство (САОР). Уредени бяха плащанията за 2001 г. и 2002 г. В резултат на това, България си възвърна правото на глас в САОР. Споразумението за свободна търговия с риба и рибни продукти, сключено между ЕС и България, влезе в сила на 1 април 2003 година. Обща оценка По отношение на управлението, наблюдението и контрола на ресурсите и риболовния флот, необходимо е да се направят по-нататъшни стъпки за прилагане на законодателството за въвеждането на Система за наблюдение и контрол на плавателните съдове и за събиране и компютърна обработка на данни за улова. Въпреки че административният капацитет на Националната агенция по рибарство и аквакултури (НАРА) е значително подобрен, тя все още се нуждае от подходящо оборудване и обучен персонал, за да извършва ефективно необходимите контролни дейности. Необходимо е да се завърши Регистъра на риболовните кораби; не е приключило повторното определяне на вместимостта на риболовните съдове. Провежда се обучение на персонала в Изпълнителната агенция “Морска администрация”. Предстои да бъде приет План за управление на Българския риболовен флот. В областта на структурните действия, е необходимо приемане на допълнителни законодателства съгласно достиженията на правото на ЕС (acquis), особено що се касае до правилата и процедурите, които гарантират прилагането на мерките по ФИРР. Трябва да се обърне внимание на това дали административният капацитет съответства на специфичните изисквания за структурните фондове след присъединяването. В областта на пазарната политика, България ще трябва да определи за кои видове възнамерява да въведе и прилага принципите на общата пазарна организация, в частност, какви организации на производители възнамерява да създаде. След тази преценка, България ще трябва да приеме законодателство за прилагане и да разработи адекватни институционални и пазарни структури. Ще трябва да се постигне напредък в създаването на организации на производители, основаването на интервенционна агенция, въвеждането на информационна система за управлението и контрола на мерките и създаването и поддържане на система за информационен обмен с Европейската комисия. Създадени бяха три организации на производители на рибни продукти, в които се включват някои рибовъди и рибари, но тяхната структура, работа и функции не съответстват на достиженията на правото на ЕС (acquis). По отношение на ветеринарните въпроси, официалният ветеринарен контрол е значително подобрен. Въпреки това, особено в отделни райони, контролът на заболявания на рибата все още се оказва недостатъчен, за да гарантира издаването на редовни здравни документи за износ на рибни продукти и жива риба. Заключение След последния Редовен доклад, България е постигнала значителен напредък. Въпреки, че все още не е прието законодателство за прилагане на Система за наблюдение и контрол на плавателните съдове, България е постигнала умерена степен на привеждане на съответствие на законодателството в областта на рибарството. По отношение на управлението на ресурсите, наблюдението и контрола, е необходимо да се довърши работата по осъвременяването на Регистъра на риболовните кораби. По-големи усилия са нужни за развитието на пазарната политика и инфраструктурата на страната съгласно принципите на Общата политика в областта на рибарството. Административният капацитет се нуждае от значително допълнително укрепване. Техническият капацитет на системите за наблюдение и контрол е необходимо да се засили. Особено внимание трябва да се обърне на наблюдение и прилагане там, където не достига персонал с достатъчни правомощия. Необходимо е да се засилят мерките за гарантиране на пълно съответствие с хигиенните и здравословни изисквания на ЕО. България временно е затворила преговорите по тази глава и не е поискала никакви преходни споразумения. Като цяло, България изпълнява поетите от нея при преговорите за присъединяване ангажименти в тази област. Глава 9: Транспортна политика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад По отношение на Трансевропейската транспортна мрежа, продължава прилагането на актуализираната Програма за развитие на транспортната инфраструктура (2001 – 2005) чрез редица инфраструктурни проекти и проекти за рехабилитация на Европейските транспортни коридори. През 2002 г. Изпълнителна агенция “Пътища” изготви отделна Национална програма за доизграждане и развитие на републиканската пътна мрежа. В сектора на сухоземния транспорт е постигнат напредък във всички подотрасли. В областта на автомобилния транспорт, през януари 2003 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за пътищата. С тях се въвежда винетна система за събиране на такси за ползване на пътищата в България, считано от януари 2004 г., и се полага правната основа за по-нататъшно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в данъчната област. Съгласно горепосочените изменения и допълнения, таксите за превозни средства с българска регистрация и такива с чужда регистрация ще се изравнят, считано от януари 2007 г. След последния Редовен доклад е прието правоприлагащо законодателство с цел по-нататъшно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), в областта на достъпа до професията на автомобилен превозвач, изискванията за задължително ползване на тахографи, документите за регистрация на моторни превозни средства. По отношение на проверките по пътищата Изпълнителната агенция “Пътна администрация”, създадена през 2002 г., отговаря за лицензиране на превозвачи, издаване разрешителни на центрове за технически прегледи на превозните средства, обучение на водачи, провеждане на изпити за правоуправление и проверки по пътищата. От 533 души персонал на агенцията, 210 са ангажирани с проверки на крайпътните пространства и съоръжения. През ноември 2002 г. беше ратифицирана Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус). В железопътния сектор България продължи работата по привеждане в съответствие на законодателството си с преразгледаните достижения на правото на ЕС (acquis) в областта на железопътния транспорт. Изпълнителната агенция “Железопътна администрация” е създадена като отделно юридическо лице, финансирана от бюджета от Министерството на транспорта. Тя отговаря за всички въпроси, свързани с железопътния транспорт (издаване на лицензи, сертификати, предложения за инфраструктурни такси, контрол разпределението на капацитета на инфраструктурата, безопасност на движението и т.н.). Персоналът й е 50 служители. Следва да се осигури независимостта на функцията й по разпределянето и определянето на таксите, а също и съвместимостта на инфраструктурния режим с принципите на достиженията на правото на ЕС (acquis). Досега са получени две молби за получаване на лиценз за железопътни превозвачи от частния сектор (до този момент не е издаден такъв). При вътрешния воден транспорт през декември 2002 г. бе приет Закон за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване (виж морски транспорт). Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на р. Дунав извършва контрол по безопасността и сигурността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на страната. В агенцията работят 195 човека. По отношение на въздушния транспорт България е постигнала по-нататъшен напредък в установяването на общи правила за компенсация при отказ за качване на пътници на борда на въздухоплавателно средство по редовни линии и за лицензирането на летателния състав. Продължават усилията в областта на обучението за повишаване квалификацията на административния персонал във въздухоплаването и по-специално на личния състав на управление “Гражданска авиация” (генерална дирекция, подчинена на министъра на транспорта). Националният превозвач авиокомпания “Балкан” е обявен във фалит. Новият национален превозвач, държавната компания - “България Ер”, е възстановил полетите по част от линиите. В областта на морския транспорт е постигнат добър напредък с приемането през декември 2002 г. на измененията и допълненията на Кодекса за търговското корабоплаване, които създават правна рамка за завършване процеса на привеждане в съответствие със законодателство на ЕС. Разпоредбите за вписването на корабите в българските пристанищни регистри, медицинското обслужване на борда на плавателните съдове и превоза на пътници и товари между българските пристанища с кораби, плаващи под чужд флаг, са приведени в по-голяма степен в съответствие с достиженията на законодателството на ЕС (acquis). Вече са създадени основните административни органи. Изпълнителна агенция “Морска администрация” отговаря за прилагането и провеждането на държавния пристанищен, брегови контрол и контрол на флага. Тя извършва също така различни дейности, свързани със сигурността на плаването по море и по вътрешните водни пътища. Щатът й се състои от 42-ма инспектори. Изпълнителната агенция “Пристанищна администрация” отговаря за управлението на пристанищата, сигурността и безопасността в тях и за останалите дейности по регистрацията, събирането на статистически данни и контрола. В нея са заети 70 души. Според статистиката за 2002 г., съгласно Парижкия меморандум за разбирателство, процентът на корабите, плаващи под български флаг, които са били задържани в резултат на държавния пристанищен контрол, е бил 9,57 % в сравнение с 15,7 % през 2001 г. Този процент е съпоставим със средния за корабите, плаващи под флаговете на държавите-членки на ЕС - 3,5 % през 2002 г. Рязкото намаляване на процента на задържаните плавателни съдове може да се обясни със значителните усилия на България за повишаване безопасността, по-конкретно чрез приемането (и започване на прилагане) на планове за укрепване на административния капацитет. Това е довело до изпълнението на широкомащабна програма за обучение на инспекторите от българския държавен контрол по флага и пристанищния контрол. Освен това, приемането на план за действие за безопасност и бракуването на плавателни съдове следва да допринесе за подобряването на управлението и резултатите в областта на безопасността на най-големия национален корабособственик. България се насърчава да продължи усилията в тази насока. Обща оценка По отношение на трансевройпейските транспортни мрежи, българските власти продължават да поставят основния акцент върху по-нататъшната модернизация и развитие на приоритетната инфраструктура, прилежаща към тези коридори. България е поела значителни задължения по съвместно финансирането на инфраструктурните проекти, които ще трябва да бъдат изпълнени. Осигуряването на необходимите финансови средства за спазването на програмата и ангажиментите по-специално във връзка с подобряване състоянието на пътищата, е ключов въпрос. Следва да се отдели внимание на осигуряването на необходимия административен капацитет (както в количествено, така и в качествено отношение) с оглед изпълнението на няколко проекта едновременно и на подготовката на значителни инвестиции в железопътната и пътната инфраструктура. Постепенното преминаване от 10 т. на 11,5 тона осово натоварване ще доведе до подобряване състоянието на 1200 км пътища в България към 2007 г., при прогнозни разходи от приблизително на 240 милиона евро. Необходимо е да се осигури съответствие на технико-икономическите проучвания с правилата на Европейската общност за опазване на околната среда, по-конкретно чрез изготвяне на сериозна и цялостна оценка на въздействието върху околната среда. По отношение на автомобилния транспорт, основната законодателна рамка е налице и България продължава работи по хармонизирането на своето законодателство с достиженията на правото на ЕС (acquis) чрез приемането на нормативна база за неговото прилагане. Тези усилия трябва да продължат по-специално по отношение на превоза на съдове под налягане, пътно-техническите проверки и свидетелствата за управление на моторни превозни средства. Необходимо е по-нататъшно укрепване на административния капацитет, в частност чрез специализирано обучение на служители, изпълняващи ключови надзорни и контролни функции, свързани с достъпа до професията, социалните правила (в частност часовете за управление на МПС и времето за почивка), данъчното облагане на превозните средства и пътните такси, както и техническите стандарти и стандартите за безопасност. Все още е необходима по-нататъшна подготовка на превозвачите за значителните инвестиции, които те следва да направят, за да се гарантира съответствието на автомобилния парк с изискванията, поставени от достиженията на правото на ЕС (acquis), и по-специално по отношение на онази част от автомобилния парк, която осъществява вътрешни превози. Вниманието следва да се насочи към необходимостта да се премахнат някои съществуващи практики, които възпрепятстват движението на пътници и товари през територията на България и през нейните граници, както и в областта на издаването на лицензи и разрешителни, особено що се отнася до достъпа до пазара. В областта на железопътния сектор, България е завършила преструктурирането чрез реорганизацията на българския железопътен превозвач. Положени са усилия за покриване на неизплатените задължения на превозвача. Въпреки това, както превозвачът, така и управителят на железопътната инфраструктура продължават да бъдат в трудно финансово положение. Необходимо е да се предприемат неотложни действия за приемане на ясен дългосрочен бизнес план за възстановяване на финансовото равновесие в сектора. Понастоящем се налага да се извършат законодателни промени, които да осигурят независимост на управлението на железопътните предприятия, като се укрепи администрацията в сектора и се въведе ефективна и справедлива схема за определяне на таксите в областта на железопътната инфраструктура. България все още трябва да работи по прилагането на достиженията на ЕС (acquis) по отношение на съвместимостта с трансевропейската конвенционална железопътна мрежа. В областта на въздушния транспорт, звеното за разследване на въздушните инциденти с граждански самолети продължава да бъде подчинено на дирекция към министерството, вместо да бъде независимо. Състои се от трима души. България следва да продължи да привежда законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в сектора, както и постепенно да приложи Общите изисквания за въздухоплаването. България е взела едностранно решение да не подпише Споразумението за общо европейско въздухоплаване. В областта на морския транспорт, приемането на измененията и допълненията на Кодекса за търговското корабоплаване и мерките, взети в резултат на обезпокоителното влошаване на процента задържани плавателни съдове през миналата година, доведоха до подобряване на положението. Подобрената работа на административните институции по морска безопасност - първо по отношение контрола на флага и второ по отношение на пристанищния контрол - трябва и занапред да остане приоритет. В частност, агенция “Морска администрация” следва да получи още ресурси - както финансови, така и материални (оборудване) - за да изпълнява добре своите задължения. Трябва да продължат усилията за постигане целта на България по отношение изваждането на българския флаг от черния списък на Парижкия меморандум за разбирателство. Заключение От миналогодишния Редовен доклад България е постигнала добър напредък, в частност в областта на автомобилния и морския транспорт; известен напредък се отбелязва и в областта на железопътния и въздушния транспорт, а ограничен напредък има в областта на вътрешния воден транспорт. България продължава да укрепва своите административни структури. България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия върху укрепването и развитието на своите административни структури с оглед осигуряване на съответния административен капацитет, позволяващ прилагането на постиженията на правото на ЕС (acquis) и изпълнението на инвестиционните планове. Това предполага прилагане достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на автомобилния и железопътния транспорт и по-конкретно по-нататъшната либерализация на тези сектори, а така също транспониране и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на въздушния транспорт. Постоянно внимание трябва да се отделя на укрепването на органите за морска безопасност и на тяхната независимост, както и на подобряването на състоянието на морската сигурност. Преговорите по тази глава са временно закрити. С България са постигнати преходни договорености по отношение на критерия за финансово състояние а превозвачите, извършващи вътрешни транспортни услуги (до 31 декември 2010 г.) и по отношение на постепенното увеличаване на пределно допустимите норми за осово натоварване на националната пътна мрежа (до 31 декември 2013 г.). България е дала съгласието си за преходен период, предложен от ЕС, относно постепенния реципрочен достъп до каботажния пазар в сектора на автомобилния превоз. Като цяло, България спазва ангажиментите, поети при преговорите за присъединяване в тази област. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|