Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4
Изтегляне 1.23 Mb.
|
Съдебна системаБългарската съдебна система има структура от съдилища на четири нива, съдържаща три различни инстанции: районни съдилища, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд (ВКС). Също така има Върховен административен съд (ВАС) и система от военни съдилища. Председателите на ВКС, ВАС и Главният прокурор се избират с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и се назначават от Президента на Републиката. Съдебната власт се състои от три независими звена – съдии, прокуратура и следствена служба. Те се избират въз основа на открит конкурс, обявен за отделни длъжности и се назначават от ВСС като магистрати след задължително шестмесечно обучение. След 5 годишен стаж и положително професионално досие, магистратите стават несменяеми след решение на ВСС. Конституционният съд (КС) отговаря за преценката на конституционосъобразността на законите и уставите, представени пред него, както и на съответствието на тези закони с международните договори, които правителството е подписало. Парламентът избира с мнозинство от две трети 12-те члена на КС, които имат 9 годишен мандат. Съдебният контрол върху решенията на изпълнителните органи е регулиран и гарантиран от Конституцията. Съответно жалби могат да бъдат подавани до ВАС, който регистрира слабо увеличение на обема на делата през отчитания период. Освен това, общата оценка на системата за административно правораздаване започна, като включва подобряване на съдебния контрол върху актове на правителството. ВСС отговаря за самоуправлението и организацията на съдебната власт. Той има 25 члена, от които трима са членове по право: Председателят на ВКС, Председателят на ВАС и Главният прокурор; те имат 7 годишен мандат. Останалите 22 члена се избират за 5 години, 11 от парламента с обикновено мнозинство и другите 11 от съдебната власт. Постоянен състав от 40 души подпомага работата на Съвета, който беше засилен през въпросния период. Съветът е натоварен с изготвянето и представянето пред парламента на годишен доклад за функционирането на съдебната власт. Това би трябвало да спомогне за осигуряване на отчетност на съдебната власт пред обществото. Съветът освен това отговаря за изготвянето на предложение за бюджет на съдебната власт и за представянето му пряко на парламента, без посредничеството на правителството. Въпреки това, през 2003 г. правителството, както през предходните години промени предложението на Съвета, като го съкрати значително. През м. април 2003 г., КС обяви частта на бюджета за съдебната власт, свързана с ВСС, за противоконституционна. В следствие на решението, преработен бюджет за ВКС беше приет през м. май 2003 г. Законът за държавния бюджет на Република България за 2003 г. дава възможност да се използва допълнителен приход, в резултат от повишени съдебни такси за разходите, свързани с модернизацията на съдебната администрация. Разпределението на тези средства се решава от ВСС. Въпреки това, обществените средства за съдебната система остават ниски и България следва да осигури съответствие на съдебния бюджет с гладкото функциониране на съдебната система и с ефективното прилагане на амбициозната програма за реформата. Министерството на правосъдието отговаря за провеждане на правителствената политика в областта на правосъдието. Министърът председателства съвещанията на ВСС без право на глас. Министерството контролира административната работа на съдилищата, събира и анализира съдебната практика. Министерство на правосъдието и ВСС си сътрудничат при подготовката на законодателството, свързано със съдебната власт. За съгласуване на съответните дейности беше създадена съвместна експертна работна група в края на м. април 2003 г. Измененията на Закона за съдебната власт, целящи да заместят разпоредбите, които бяха анулирани с решение на КС от м. декември 2002 г., бяха приети през м. юли 2003 г. Новите разпоредби регулират в частност разделението на правомощията между изпълнителната и съдебната власт, т.е. Министерство на правосъдието и ВСС, чрез предоставяне на повече правомощия на последния, особено по отношение обучението на магистрати. Този въпрос също се преразглежда в контекста на предвижданите изменения на Конституцията. След значителния напредък в подготовката на задълбочена съдебна реформа в края на 2001 г. и началото на 2002 г., част от съдебната реформа се забави, когато КС обяви някои разпоредби на изменения Закон за съдебната власт за противоконституционни и ги анулира през 2002 г. В друго решение от м. април 2003 г., КС направи тълкувание със значителни последици за предвижданите изменения на Конституцията, свързани със структурата и мандата на съдебната власт. Съгласно Конституцията, всяка промяна на държавното управление или държавен орган може да бъде приемана чрез свикване на Велико народно събрание, което изисква провеждането на нови избори. Други елементи от реформата, като въпроса за статута на съдиите, прокурорите и следователите, особено във връзка с имунитета и несменяемостта, могат да бъдат разглеждани от настоящия парламент. След консенсус между политическите партии, представени в парламента за провеждане на реформата, беше създадена ad hoc парламентарна комисия през м. април 2003 г., натоварена да изготви предложения за изменение на Конституцията. Предложението, представено през м. юли 2003 г. предложи магистратите да имат само наказателен имунитет при изпълнение на функциите си, вместо абсолютен. Този имунитет би могъл да бъде отнеман за действия, предприети в контекста на техните служебни задължения с решение на ВСС, на основания, предвидени в Конституцията или законодателството. За действия извън служебните задължения на магистратите, разпоредбите за наказателната и гражданска отговорност следва да се прилагат. Постоянен статут се предоставя след 5 години стаж (вместо за 3 години), като това е предмет на условия за изпълнение на редица критерии. Предложението беше прието единодушно от парламента през м. септември 2003 г. и представлява важна крачка към цялостна реформа в съдебната система. Все пак, следствената служба все още упражнява функции, които като цяло се извършват от изпълнителните органи на държавите-членки. Реорганизацията на следствената служба като част от изпълнителната власт се нуждае от разглеждане на следващ етап, за да се премахнат настоящите структурни слабости в досъдебната фаза и да се направи по-ефективна чрез избягване на дублиране с други служби. Успоредно с работата на ad hoc комисията, плановете за реформа на съдебната система (Стратегия и План за действие) бяха осъвременени. Техният обхват беше разширен и понастоящем също покрива необходимите конституционни промени, административното правораздаване и процесуалното законодателство. Все пак реформите, необходими за прокуратурата, особено по отношение подобряване на ефективността и отчетността, не са засегнати. През м. октомври 2002 г. и м. май 2003 г. бяха приети изменения на ГПК и НПК и би следвало те да направят съдебното производство по-ефективно. Главните промени засягат механизмите за изпълнение на съдебните решения и намаляването на продължителността на производствата. Все още е много рано да се оценят конкретните резултати на тези промени върху продължителността на съдебните производства. Също така липсват изчерпателни статистики. Както беше посочено в предходните доклади, голяма част от делата се връщат от съдилищата на прокуратурата и липсват прозрачни условия за подобно връщане. За да се облекчи работата на съдиите и да се ускорят съдебните производства, през м. януари 2003 г., бяха създадени две нови административни длъжности – съдебен администратор и съдебен помощник. Първите назначения бяха направени във ВАС и ВКС. Съдебният администратор отговаря за организацията на съдилищата, докато ролята на съдебния помощник е да облекчава работата на съдиите, като подготвя делата, изготвя съдебни решения и анализира практиката на върховните съдилища. През последната година заплатите на магистратите се увеличиха с 18-20 %. По-нататъшно разработване на заплатите ще бъде свързано с обществения сектор. Работните условия на съдиите, прокурорите и следователите и съдебните служители бяха също така подобрени, но все още в много случаи остават трудни. Общият брой на длъжностите за съдии е 1467, което представлява слабо увеличение в сравнение с предходната година. Неправителственият Център за обучение на магистрати продължи да предоставя обучение за съдии, прокурори и следователи. Досега около една четвърт от магистратите са получили специализирано обучени по право на ЕС. Плановете за преобразуване на Центъра за обучение - в публична институция за обучение – Национален институт по правосъдие – бяха осъществени с новите изменения на Закона за съдебната власт от м. юли 2003 г., съгласно които Национален институт по правосъдие ще бъде създаден под финансовото и организационно ръководство на ВСС. Новоназначените магистрати следва да преминават шестмесечно задължително обучение в Националния институт по правосъдие. Модернизацията на съдебната инфраструктура продължава да бъде в ход. От м. септември 2002 г. три нови съдебни сгради бяха открити и съдилищата постепенно се оборудват с компютърни системи. Интегрирана информационна система предстои да бъде стартирана. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|