С осъществените дейности по компонент В

С проведените до края на 2006г. дейности по този компонент се създаде изключително добра основа за осъществяване на следващите дейности, предвидени по Работния план и Графика за изпълнение на проекта през 2007г..

Въз основа на придобития опит в хода на учебното посещение в Братислава, проведено през ноември 2006г., относно практическите проблеми при прилагането на Европейската заповед за арест от държавите – членки на ЕС, се проведе еднодневен семинар (включващ работа по казуси) за представяне и задълбочено обсъждане на „добри” и „най-добри практики” в ЕС по отношение на изпълнението на Европейската заповед за арест, с цел подобряване на знанията на участниците по темата.

Проведени бяха предвидените по този компонент:

– тридневно учебно посещение от общо десет български прокурори в Нидерландия за демонстриране на „добри” и „най-добри практики” в ЕС в областта на националните мрежи и практики за мрежова работа за съвместни дейност на международно ниво за правно сътрудничество по дългосрочни разследвания срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари,

– тридневно учебно посещение за общо десет български прокурори в Нидерландия за демонстриране на „добри” и „най-добри практики” в ЕС в областта на: 1) националните мрежи и практики за мрежова работа за сътрудничество на национално ниво между прокуратурите и органите по правоприлагането с разследващи правомощия; 2) специални разузнавателни средства, както е заложено в новия НПК, включително практиките за използване на „агенти под прикритие”; 3) изпълнението на Европейската заповед за арест,

– тридневно учебно посещение за общо десет български прокурори в Австрия за демонстриране на добри и най-добри практики в ЕС в областта на: 1) националните мрежи и практики за мрежова работа за сътрудничество на национално ниво между прокуратурите и органите по правоприлагането с разследващи правомощия; 2) специални разузнавателни средства, както е заложено в новия НПК, включително практиките за използване на агенти под прикритие; 3) изпълнението на Европейската заповед за арест.

След провеждане на учебните посещения, на двудневна работна среща на тема „Научени уроци”, съвместно с експертите от страните – партньори по проекта, българските прокурори задълбочено обсъдиха придобития опит в хода на учебните посещения, което допринесе за максимално успешно изготвяне на Каталог с препоръки за подобряване на съществуващото положение в три насоки:

• 
  Препоръки за създаване и усъвършенстване на национална мрежа за сътрудничество на национално ниво между прокуратурите и органите по правоприлагането с разследващи правомощия и съществуващата национална мрежа за сътрудничество на международно ниво по дългосрочни разследвания срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари.
  
• 
  Препоръки за въвеждане на практически мерки за прилагане на специални разузнавателни средства, както е заложено в новия НПК, включително практиките за използване на „агенти под прикритие”.
  
• 
  Препоръки за въвеждане на практически мерки за изпълнение на Европейската заповед за арест.
  

Въз основа на приетия Каталог с препоръки, са изготвени Планове за действие, включващи механизми за оценка и наблюдение в трите очертани по-горе насоки:

– създаване и усъвършенстване на национална мрежа и практики за мрежова работа за сътрудничество на национално ниво между прокуратурите и разследващите органите и национална мрежа и практики за мрежова работа за сътрудничество на международно ниво по дългосрочни разследвания срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари;

– въвеждане на практически мерки за прилагане на специални разузнавателни средства, както е заложено в новия НПК, включително практиките за използване на „агенти под прикритие”;

– въвеждане на практически мерки за изпълнението на Европейската заповед за арест.

Плановете за действие са приети от прокуратурата и от другите органи, ангажирани с борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Посредством пресконференция за медиите и последвалото медийно отразяване, те бяха представени пред обществеността. По този начин се повиши осведомеността на хората за предприетите промени и доверието им към тях, показано е на обществеността, че напредъкът в работата на съдебната система, особено в досъдебната фаза, продължава.

– предоставяне от експертите на държавите – партньори по проекта, на правна консултация и съдействие в съставянето на наредби/заповеди и др., необходими за изпълнението на плановете за действие,

– оказване на съдействие за изпълнението на други мерки, съдържащи се в плановете за действие.

До края на 2007г. със съдействието на чуждестранните експерти по проекта се разработиха и предложения за правила, отнасящи се до сътрудничество на национално и международно равнище (а именно за прилагане на ЕЗА и СРС), към подготвяната Инструкция за организацията и дейността на органите на досъдебното производство, която предстои да бъде приета след очакваните изменения в НПК.

С това дейностите по компонент В бяха финализирани.

1.2.1.3. В съответствие с проектния график, дейностите по компонент С – Подобряване на учебната среда, стартираха през месец май 2007г. и се изразяваха в подготовка и провеждане на тематично семинарно обучение.

В обучителните семинарни прояви, проведени през 2007г., взеха участие не по-малко от 120 прокурори от прокуратурите на различните нива в страната, чийто подбор за участие бе извършен на базата на провежданата специализация и нуждите на отделните прокуратури.

В хода на двудневна работна среща при стартиране на този компонент, се създаде Работна група по организацията на изпълнението на дейностите по компонент С с представители на български експерти (прокурори от ВКП) и от партньори от държавите – членки по проекта, за разпределение на отговорностите и задачите във връзка с предвидените семинарни обучения на прокурори от различните нива прокуратури в страната, проведени по апелативни райони.

Въз основа на придобития опит и резултатите, постигнати в хода на изпълнението на Компонент А и Компонент В, бе изготвен от целева група по проекта Анализ на нуждите и пропуските по отношение на нуждите от обучение относно:

– прилагането на новия НПК след въвеждането на норми, с които се конституира прокурорът като dominus litis на досъдебното производство;

– прилагането на специални разузнавателни средства, както е заложено в новия НПК, като практиките за използване на „агенти под прикритие”, „контролирана доставка” и „доверителна сделка”;

– изпълнението на Европейската заповед за арест;

– борбата с прането на пари;

– защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и

– борбата с корупцията на високо ниво.

Направеният анализ на нуждите и пропуските послужи като база за разработване на учебни програми и учебни материали, одобрени от Прокуратурата на Република България и от другите институции, участващи в борбата с организираната престъпност и корупцията. Учебните програми включваха провеждането общо на 12 двудневни семинара с участие по на 20 прокурори от всички нива прокуратури в страната в отделен семинар.

Въз основа на така съгласуваните учебни програми и материали до края на 2007г. се проведоха общо 6 тридневни семинара с участие общо над 149 прокурори, дознатели и прокурори в две от посочените тематични направления – по 3 тридневни семинара за общо 60 участници (всеки семинар за по 20 участници) във всяко от следните две тематични направления:

– „Прилагането на специалните разузнавателни средства с оглед на новия НПК, с ударение върху „агенти под прикритие”, „контролирани доставки” и „доверителни сделки”;

– „Защита на финансовите интереси на ЕС” и „Борбата срещу корупцията на високо ниво”.

За обмяна на опит и споделяне на добрите европейски практики бяха проведени 3 учебни посещения в Нидерландия (Амстердам и Хага) и Австрия (Виена) на 34 прокурори – специализирани експерти от държавата-бенефициент – България, за демонстриране на „добри” и „най- добри практики” в областта на: Национални мрежи и практики за мрежова работа за съвместни действия на международно ниво с цел правно сътрудничество по дългосрочни разследвания срещу организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Оценката на семинарите показва, че те са протекли успешно, а участниците ги оценяват като интересни и полезни. Новите знания, получени в рамките на проведените семинари, ще спомогнат за по-ефективно прилагане на новия НПК и укрепване сътрудничеството между прокуратурите и другите институции, ангажирани в борбата срещу организираната борба и корупцията.

С оглед предвидените дейности в Работния план за 2007г. по изпълнение на Компонент С – `Подобряване на учебната среда, може да се направи изводът, че те се реализираха успешно и по график. В началото на 2008г. предстои провеждането и на останалите дейности по този компонент – общо 6 обучителни семинара с участие по на 20 прокурора от различни прокуратури в страната във всеки семинар по тематичните направления относно изпълнението на Европейската заповед за арест, борбата с престъпленията, свързани с прането на пари, и относно прилагането на новия НПК с оглед въведения принцип за ролята на прокурора като dominus litis на досъдебното производство, което обучение се очаква да бъде с голямо практическо значение, предвид преминаването на голяма част от следователския състав към прокуратурата.

С провеждането на семинарните обучения по компонент С се цели постигането на по-продуктивно и ефикасно прилагане на новия НПК, както и допринасянето за подобряване на междуведомственото сътрудничество между Прокуратурата, прокурорите от всички нива прокуратури в страната и другите органи, участващи в борбата с организираната престъпност и корупцията, с което на практика ще бъдат изпълнени целите на проекта.

Работата по изпълнение на дейностите по Туининг проекта през 2007г. протичаше в среда на ползотворно сътрудничество между българския и чуждестранните – австрийски и холандски, партньори по договора, като организацията се характеризира с гъвкавост, ефективност на провежданите дейности и стриктно спазване на предвидените в договора срокове. Постигната е откритост при дискусиите между българските прокурори и чуждестранните експерти, която дава възможност за творческа, задълбочена и пълноценна съвместна работа.

Учреденият на 9 ноември 2006г. Управителен съвет за осъществяване на тримесечни прегледи по изпълнение и протичане на дейностите, планирани в Договора по Туининг проект BG/2005/IB/JH/01 „Укрепване на българската съдебна система: прилагане на новия Наказателно-процесуален кодекс. Подобряване на взаимодействието между Прокуратурата на РБ и останалите органи, ангажирани в борбата срещу организираната престъпност и корупцията” е провел пет редовни заседания, съобразно утвърдения с договора по проекта график, в които освен ръководителите на проекта от държавата-бенефициент и държавите – партньори по проекта, и останалите отговорни за неговото изпълнение лица, съобразно договора, са присъствали и представители на Делегацията на ЕК в София, на Дирекция ЦЗФД при МФ, по един представител от Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба.

На проведените заседания на Управителния съвет е дадена позитивна оценка за извършената работа, обхващаща дейността по трите компонента на проекта през отделните отчетни тримесечни периоди на 2007г.

При оценка на изпълнението на проектните дейности изрично се подчертаха добрите темпове, с които се реализират планираните дейности по проекта, както и обстоятелството, че те са тясно свързани с препоръките в мониторинговите доклади на ЕК, чието изпълнение е с решаващо значение за отчитане на напредъка в съдебната реформа. В този смисъл работата по проекта е оценена като доказателство за продължаващата в страната съдебна реформа и след присъединяването й към ЕС на 1.01.2007г., тъй като постиженията в хода на изпълнението на проекта фокусират вниманието върху критериите за оценка на досъдебното наказателно производство и ефективността от прилагането на новия НПК, върху укрепването на позициите на разследващите органи, в лицето на дознателския апарат, занимаващ се с над 80% от наказателните разследвания, както и върху ключовия момент за ефективното провеждане на съдебната реформа – координацията между прокуратурата и отделните ведомства и институции, ангажирани в борбата с престъпността, особено организираната престъпност и корупцията, както на национално, така и на международно ниво.
1.2.2. В резултат на активно сътрудничество между представители на Прокуратурата на РБ, включително от сектор „Международни проекти”, и консултанти и представители на Световната банка, на 26 март 2007г. бе подписано Споразумение между Прокуратура на Р България и Световната банка за донорски проект „Безвъзмездно финансиране от фонда за институционално развитие за борба с корупцията: укрепване на антикорупционния капацитет на Прокуратурата на РБ - IDF № WBTF 058170-BUL” на стойност 475 000 щатски долара.

Проектът се състои от два компонента:

• 
  Компонент 1: Укрепване на стратегическото съсредоточаване, отчетността, професионализма и институционалния капацитет на Прокуратурата на Р България чрез съставяне на стратегически документ, предоставяне на обучение и разработване в Прокуратурата на РБ на система за проследяване и управление на делата и на автоматизирана система за доходите и деклариране на активите.
  
• 
  Компонент 2: Подобряване на прозрачността и отчетността на функциите на Прокуратурата на РБ чрез формиране на партньорство между Прокуратурата и гражданското общество, проследяването на напредъка на усилията за борба срещу корупцията и чрез обществена информационна кампания за усилията на Прокуратурата в противодействие на корупцията.
  

След влизане в сила на Споразумението и след проведена поредица от съвместни срещи с представители на Световната банка и прокуратурата в периода от м. април до м. юни 2007г., бе изготвен Планът за действие на Прокуратурата за постигане на целите, заложени в Грантовото споразумение.

Планът получи одобрение от Световната банка през м. октомври 2007 г. След актуализирането му в резултат на допълнително проведени срещи между представители на двете страни по проекта, от Световната банка бе получено окончателно одобрение през м. ноември 2007 г.

В изпълнение на така одобрения План за действие, до края на 2007г. са проведени следните дейности:

1.2.2.1. Разработени са и са одобрени от Световната банка тръжните документи по три тръжни процедури:

– избор на индивидуален IT консултант със задача да разработи техническите задания по заложените в Плана за действие: дейност В1(Разработване на хранилище на данни /Data warehouse/, Справочна система за проследяване движението на делата), дейност В2 (Разработване на оптимизиран бизнес модел и на техническа спецификация за съответни подобрения в УИС) и дейност В3 (Разработване на система за доходите и декларирането на активите);

– избор на индивидуален консултант за оказване помощ и съдействие при изработване на тръжните документи;

– избор на консултантска фирма за осигуряване на двупосочен устен превод от български на английски и от английски на български език във връзка с провеждане на дейностите и мероприятията по проекта.

1.2.2.2. Уточнени са дейностите в областта на финансово-счетоводните операции по проекта.

В началото на 2008г. предстои практическото реализиране на посочените по-горе тръжни процедури, сключване на договори и стартиране реализацията на останалите дейности и други процедури, предвидени в Плана за действие по проекта.

Това е един от начините, чрез които Прокуратурата на РБ предприема засилени мерки, за да отговори на препоръките, отправени към България в мониторинговите доклади на ЕК по механизма за проверки и сътрудничество относно напредъка на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
1.2.3. След влизането на Р България в ЕС на 1 януари 2007г., предвид новите възможности за кандидатстване за участие в програми на ЕК за безвъзмездно финансиране на проекти, Прокуратурата на РБ има идеи за представяне на предложения за проектни индикативни дейности за безвъзмездно финансиране по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), приоритетна за Министерството на администрацията и административното развитие за 2008г. за „Разработване на нови функционалности на Унифицираната информационна система (УИС) на Прокуратурата на РБ”.

През 2007г. по международния проект на Прокуратурата на РБ по линията на АФКОС със съдействието на ОЛАФ за подобряване на дейността й бяха договорени и проведени следните обучения:

1.2.3.1. Три семинара за обучение на прокурори от експерти на ОЛАФ със съдействието и на АФКОС. Темата на семинарите е: „Измами в структурните фондове и с акцизни стоки”. Представените лекции на тези семинари са: Измами по структурните фондове и акцизни измами; Сътрудничество с ОЛАФ, проверки на място, взаимопомощ; Рискове от измами; Видове разследвания от ОЛАФ; Регламент за структурните фондове и кохезионния фонд; Изучаване на различни случаи на измами; ОЛАФ и неговата разузнавателна функция; Възстановяване на суми; Конфликти на интереси; Сигурност на информацията; Стратегия за борба с измамите; Приоритети при разследването; Съдебни и правни съвети от ОЛАФ; Превенция и разузнаване в измамите.

1.2.3.2. През 2007г. бяха разработени следните 6 модула по линията на „ПРГ към АФКОС за разработване на учебни модули и провеждане на обучение на прокурори, следователи и дознатели по механизмите за работа с фондовете на ЕО и проблемите на борбата с измамите в тази област”:

– Същност и функции на Европейската служба за борба с измамите и на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕО, включително и презентация за дейността на Централното звено по чл. 9 ПМС 18/2003г.;

– Основни документи при разпределянето, усвояването и контрола по използването на средствата на ЕО и органи, чиято дейност е от решаващо значение за контрола на усвояването на средствата и сертифицирането на заплащането;

– Индикатори за измами при кандидатстващите проекти, провеждането на търговете, изпълнението на операциите и при вътрешния одит;

– Дефиниции на понятията „нередност” и „измама” по българското и международното законодателство и материалноправни норми по Наказателния кодекс, свързани с измамите при усвояването на средствата, отпуснати на РБ от ЕО;

– Процесуалноправни норми по Наказателно-процесуалния кодекс и механизми за разследване на деяния, свързани с неправомерно усвояване на средствата, отпуснати по предприсъединителните инструменти на РБ;

– Международно правно сътрудничество при осъществяване на разследването на деяния, свързани с неправомерно усвояване на средствата, отпуснати по предприсъединителните инструменти на РБ.

На базата на разработените теми и презентации, се проведоха два двудневни семинара с участници прокурори и дознатели, обхващащи тематиката от модулите, със съдействието на ЦЗКБПЗФИ на ЕО-МВР. Провеждането на тези семинари беше заложено в плана за действие за изпълнение на актуализираната стратегия за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕО през 2007г.

На работна среща с участието на представители на ВКП и Асоциация „Прозрачност без граници" бяха разгледани и одобрени обучителна методология и обучителни материали за три обучителни семинара на прокурори от ВКП, АП и ОП, дознатели и следователи, както и в по- късен етап изготвяне на практическо помагало по темите: „Ефективно разследване на злоупотреби със средствата от фондовете на Европейския съюз”, с участието на представител на ОЛАФ, на неправителствени организации, на МФ, на Министерството на държавната администрация, лектори и прокурори.

Проведени са специализирани обучения на прокурори и разследващи органи от експерти-прокурори, организирани от Германската фондация за международно правно сътрудничество (IRZ) – Бон в сътрудничество с Прокуратурата на Р България, като се решават практически казуси и се извършва анализ и съпоставка между приложимите правни норми в България и Германия.

Проведени са 5 семинара със 184 участници на теми:

– „Въпроси на борбата с организираната престъпност”

– „Правосъдие и медии”

– Семинар за ръководни кадри „Организирана престъпност и други”

– „Европейска заповед за задържане, разследване под прикритие, отнемане на незаконно придобити печалби и имущество”

– „Европейска правна помощ по наказателни дела, по-специално: разследване под прикритие”

Единият от семинарите е проведен под формата на учебно посещение в Дюселдорф – ФРГ за обмяна на опит, съчетан с прилагане на добрите европейски практики на тема „Въпроси на борбата с организираната престъпност” с лектори – Валтер Зегер, д-р Щефан Трунк, Йоханес Мокен.
2. Международно правно сътрудничество
2.1. Международна правна помощ по наказателни дела
Дейността по международната правна помощ по наказателни дела се изразява предимно във възлагането на международни следствени поръчки до чуждестранни съдебни органи. Най-често поръчките имат за предмет призоваване на обвиняеми лица и свидетели, връчване на книжа, разпити на свидетели, изискване на документи.

Материалите по получени от чужбина молби за правна помощ, в които се съдържат данни за извършени престъпления с висока степен на обществена опасност, най-често относно пране на пари, на територията на Р България, са отделяни и са изпращани на компетентната по подсъдност прокуратура. Прокурорите от страната са изпращали през периода чрез отдел „Международно правно сътрудничество” във ВПК обосновани и мотивирани искания за съдебни поръчки по водените досъдебни производства.

За периода 1.01.–31.12.2007г. са изпратени от България за чужбина 1 777 молби за правна помощ, а от чужбина са получени в България общо 333 молби за правна помощ. За отчетния период не са констатирани забавени изпълнения по съдебни поръчки над обичайния за следствените поръчки шестмесечен срок.

От прокуратурите в страната най-много искания са изготвили прокурорите от Окръжна прокуратура Благоевград – 71, като причината е географското положение на района, с характерните престъпления митническа контрабанда, трафик на хора, Окръжен район Бургас – 61, в частност Районна прокуратура Несебър – 38, прокурорите от Окръжна прокуратура Пловдив – 52.

През отчетния период сектор „Международна правна помощ” е изработил 22 преписки с гриф за съответен вид класифицирана информация.

Прокурорите от сектора са обучени да работят с класифицирана информация, като следват определените процедури за обмен на такава с всяка една държава поотделно, както и със съответните международни организации. Същевременно прилагат своите знания и умения в сферата на гражданското право, което е особено необходимо при изпълнение на молби за правна помощ от чужбина с искане за налагане на обезпечителни мерки и изпълнение на молби за конфискация.

Прокурорите от сектора предприемат необходимите действия за оптимизиране взаимодействието с Интерпол и Евроджаст, което допринася за ускоряване и подобряване качеството на осъществяваната международна правна помощ.

В практиката на ВКП е създадена оперативна група за разследване и наказателно преследване на престъпленията, засягащи културното наследство на Република България., която включва прокурори от различни отдели на ВКП, прокурори от СГП и полицаи от ДНСП и ГДБОП. Групата за борба с трафика на културни ценности постигна значителни успехи в своята работа, като по неин образец във ВКП бяха създадени други специализирани групи. Групата започна работа през 2007г. с разследването на незаконния износ на т.нар. „византийски чинии” от България. Подобна практика следва да се насърчава, тъй като специализацията в различните области на борбата с престъпността и тясното взаимодействие между прокурори от различни нива и действащи полицаи, на пряко подчинение на прокуратурата, допринася за подобряване резултатите в работата. По този начин се повишава ефективността на действие, като се създава възможност за бързи и изненадващи удари срещу организирани престъпни групи на територията на цялата страна.

През изминалата година се появи нужда от привличане на работа към отдела на експерти извън прокуратурата. За първи път се наложи да използваме експертна помощ при разследването на делото за т.нар. „византийски чинии”. Тъй като престъпната дейност, която засяга културните ценности и историческото наследство, е твърде специфична, към специализираната работна група за разследване привлякохме експерти – научни работници в областта на археологията и историята.

Осъществена е кореспонденция от прокурори от сектора с различни прокуратури, институции, министерства и ведомства – уведомителни писма за образувани наказателни производства срещу чужди граждани за извършени от тях престъпления в Р България, писма за извършени престъпления от български граждани в чужбина, писма относно пострадали български граждани от престъпления в чужбина, респ. за пострадали от престъпления чужди граждани в България. В категорията кореспонденция попадат проверките, които провежда секторът, за да събере данни за извършено престъпление в чужбина, чрез изискване на информация по каналите на Интерпол, МВнР, Европол, по линия на полицейското сътрудничество с различните държави. Наред с това, при наличие на данни за извършено престъпление, което попада под юрисдикцията на чужда държава, прокурорите от сектора отделят материали и ги изпращат по реда на чл. 11 ВДП към ЕКВНВ на компетентните власти в чужбина, за да ги улеснят при започването на разследване.

По своя инициатива прокурорите от сектора отделят материали от получени от чужбина молби за правна помощ, в които се съдържат данни за извършени престъпления с висока степен на обществена опасност (най-често относно пране на пари) на територията на Република България, и ги изпращат чрез специализирания отдел на ВКП на компетентната по подсъдност прокуратура.

Особено внимание се отделя при получаване на информация от медиите за извършени престъпления от български граждани в чужбина, като се предприемат действия за изясняване на случая и изпращане на материалите на компетентната прокуратура за преценка и образуване на паралелно производство.

Ежедневно прокурорите от сектора дават консултации по телефона, по факса и на място на прокурори, дознатели и следователи от цялата страна при подготовка на материали за изпращане на следствени поръчки в чужбина, при разследване на престъпления с международен елемент, както и относно приложимостта на съответни договори, конвенции и рамкови решения при осъществяване на международното сътрудничество. Консултациите се разпростират и в случаите на изпълнени следствени поръчки от чужбина относно правната стойност на получените материали и необходимостта да се изискат допълнително такива.

В изпълнение на заповед на заместника на градския прокурор на София, прокурорите от СГП провеждат ежедневни консултации с прокурори от сектора преди изпращане на предложения за изготвяне на молби за правна помощ в чужбина.

За периода 1.01.– 31.12.2007 г. от чужбина са получени 18 молби за трансфер на наказателни производства. Всички те са приети с постановление на съответния прокурор от сектора и са изпратени за продължаване на разследването от компетентната първоинстанционна прокуратура. През същия период в прокуратурите са образувани 4 досъдебни производства, постъпили чрез трансфер, като 3 от тях са в Апелативния район Пловдив, едно от които е прекратено поради изтичане на абсолютния давностен срок, и едно досъдебно производство е в Окръжната прокуратура Плевен.

Дейността по осъществяване на екстрадиционните производства се е развивала в зависимост от вида на поисканата екстрадиция.

При активната екстрадиция (на обвиняеми и осъдени лица за Република България) се подготвят необходимите документи за отправяне на молби от главния прокурор, чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА, до чужди държави за предаване на обвиняеми лица по образувани в Р България досъдебни производства, както и молби за обявяването на обвиняеми и осъдени лица, чрез каналите на Интерпол, за международно издирване и временно задържане в чужбина, с цел бъдеща екстрадиция в Р България. Изготвят се постановления за приемане на екстрадираните за РБ обвиняеми и осъдени лица, за които е поискана екстрадиция от министъра на правосъдието – чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА.

При пасивната екстрадиция (по искания за екстрадиране на чужди граждани за съдене в чужбина) се обработват отправените до българските съдебни власти искания от чужди съдебни власти за предаване на обвиняеми, подсъдими или осъдени лица за чужбина. В тези случаи в отдел „Международно правно сътрудничество” се изготвят постановления до компетентните окръжни прокуратури за временно и предварително задържане под стража, на основание прилагания в конкретния случай международноправен акт (чл. 4, ал. 1 ЗЕЕЗА), респективно принципа на взаимност (чл. 4, ал. 2 ЗЕЕЗА), съгласно чл. 13, ал. 5, чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА и чл. 64 НПК, като се дава разпореждане на компетентната окръжна прокуратура, в чийто район издирваното лице е задържано, за внасяне на искане в съответния окръжен съд за определяне на мярка за неотклонение до получаване на официалните искания за екстрадиция заедно с останалите изискуеми документи (чл. 15 ЗЕЕЗА), както и след тяхното получаване се дава разпореждане за провеждане на производството по чл. 16 и чл. 17 ЗЕЕЗА.

При екстрадициите дейността на отдела приключва с издаване на актове – постановления за приемане или предаване на поисканите за екстрадиция лица от българските или чуждестранните съдебни власти.

2.3.1. Екстрадиции по чл. 9–34 ЗЕЕЗА – от и за държави извън ЕС
За цялата 2007г., за страни извън ЕС, от Република България за такива държави са екстрадирани общо 5 лица, като има едно оттеглено искане (от Република Мексико), 2 производства са висящи, 1 случай на лице, искано от Руската Федерация, избягало от МВР болница, и един случай на освободено лице, искано от Обединените Арабски Емирства, но неизпратени оригиналните документи за екстрадиция.

По молба на Република България, от Република Турция са екстрадирани три лица.

Що се отнася до екстрадициите, в голямата си част проблемите през отчетния период са се отнасяли до предаване на лица, които се издирват от САЩ. Причината за това е, че договорът, въз основа на който се изпълняват тези екстрадиции, е твърде стар (1924г.), а екстрадираните лица обикновено се издирват за тежки престъпления. Независимо от трудностите, всички екстрадиционни производства за САЩ са приключили успешно. Относно договора от 1924г., по инициатива на американските власти започнаха преговори за подписване на нов съвременен договор. Като специалисти, които прилагат в практиката тази материя, представители на „ ЕЗАТЕ” са поканени в работните групи, в които участват активно при обсъждане изработването на конкретните клаузи. В тази връзка прокурорите от сектора са в тесни връзки с представители на американското правосъдно министерство, както и с ръководителя на отдел „Международно сътрудничество” – г-н Майк Дитоу.
2.3.2. Екстрадиции по чл. 35–56 ЗЕЕЗА – от и за държави – членки на ЕС

Тези екстрадиционни производства се извършват по реда на чл. 35–65 ЗЕЕЗА, които се прилагат от 1.01.2007г. При тях функциите на ВКП са стеснени, като по същество се свеждат до уговаряне предаването чрез Дирекция МОПС при МВР – НСП, на екстрадираното лице по силата на влязло в сила решение на съответния окръжен съд. Обявените за международно издирване лица по ЕЗА за 2007г. са 112.

Предадените лица по ЕЗА от Република България за ЕС за 2007г. са 93, а тези, предадени по ЕЗА от ЕС за Република България за 2007г., са 34.

Образуваните екстрадиционни производства по ЕЗА от ЕС са 103.

Недопуснатите екстрадиции по ЕЗА, поискани от страни – членки на ЕС, и отказани от българските компетентни власти, са 10.

Проблемите, които окръжните прокуратури срещат във връзка с европейските заповеди за арест, издадени в друга държава – членка на Европейския съюз, са: липса на превод на български език на подлежащата на изпълнение заповед, въпреки задължителното изискване на ЗЕЕЗА по отношение на всяка изпратена за изпълнение на ЕЗА; краткият срок, в който прокуратурата следва да внесе искане за задържане, който проблем най-често произтича от първия.

През годината дейността на прокурорите в сектор „ЕЗАТЕ” се характеризираше с особена динамика в областта на прилагане на новата материя относно ЕЗА.

Въпреки несъвършената уредба на този институт в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, секторът се справи успешно при получаване за изпълнение на първите заповеди за арест от чужбина и подготовката на първите български заповеди. Трябва да се подчертае, че в закона са направени сериозни пропуски при регулирането на процедурата по задържането на лице, което се издирва по заповед за арест, и довеждането му пред съд за определяне на първоначалната мярка за неотклонение. Тези пропуски са предизвикали усилията, да не се допуска случай, при който издирвано лице да бъде освободено неоснователно от съда поради нарушение на процедурните правила или неспазването на сроковете по закон. Непрекъснато са координирани действията на органите на граничната полиция, Интерпол и съдебната полиция, за да не се допуска закъснение при уведомяването на прокуратурата непосредствено след задържане на лицето и да може предложението на прокурора, с което той е длъжен да сезира съда, да бъде внесено в съдебната зала в рамките на 24-часовия законов срок. Проведени са редица срещи с представители на съда и преподаватели от Софийския университет за изясняване на определени процесуални норми, залегнали в закона, но трудно приложими в практиката поради предвидените къси срокове и недостатъчните и неточно уредени правомощия на прокуратурата. Като заключение на многобройните обсъждания се прие, че единствената възможност да се избегнат неуспехите в бъдеще е да се предизвика промяна на закона.

С разпореждане на министъра на правосъдието е създадена работна група със задачата да подготви и предложи проект за изменения и допълнения на ЗЕЕЗА. В работната група са включени съдии, прокурори и представители на министерството. Предложените изменения са за удължаване на срока на предварителното задържане, с оглед създаване възможност за получаване на ЕЗА, преведена на български език, както е предвидено в Рамковото решение за ЕС, а и в самия закон. В предложените изменения на ЗЕЕЗА се предвижда и ограничаване на възможностите на съда да отказва предаване на задържано по ЕЗА лице, като се позовава на водено досъдебно производство в Република България. Макар и не съвсем радикални, целта на предложените изменения е да улеснят работата ни по прилагането на закона и изпълнението на задълженията ни пред Европа по отношение на изпълнението на Европейската заповед за арест.

2. 
   Производства по трансфер на осъдени лица
   

За периода 1.01.–31.12.2007 г. в сектор „ЕЗАТЕ” на отдел „Международно правно сътрудничество” във ВКП са заведени общо 46 новообразувани преписки по молби за трансфер на осъдени български граждани в чужбина, като секторът е обработил общо 346 писма като изходяща кореспонденция, с оглед движението по тях и останалите неприключени преписки от предходен период.

По молби на осъдени чужди граждани, изтърпяващи присъди в Република България, са образувани нови 11 преписки за същия период, като общо обработените писма като изходяща кореспонденция по тяхното движение и по движението на останалите неприключени преписки от предходен период са 171.

Трансферните производства изискват повече време за приключването им с фактическо предаване на лицето, тъй като са съпроводени с необходимата предварителна кореспонденция, с оглед спазване на всички изисквания на разпоредбите, визирани в Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица.

2. 
   Работа на представителя на ПРБ в EUROJUST (European Union’s Judicial Cooperation Unit) – Правно сътрудничество в рамките на Европейския съюз
   

Българският национален представител е започнал работа в националното бюро на РБ в Евроджаст – Хага на 05.03.2007г.

До края на м. юни 2007г. от страна на прокуратурата е поискано съдействие относно ускоряване на изпълнението по изпратени молби за правна помощ от българските съдебни власти само по 6 случая, докато в същото време от страна на националните представители на другите държави-членки е поискано съдействие чрез Евроджаст от българските власти по 29 случая.

До края на 2007г. Българското национално бюро е поискало съдействие от националните представители на другите държави-членки по още 13 случая, като в същото време представители на други държави-членки са поискали съдействие чрез българския представител в Евроджаст по още 17 случая. Статистическите данни на Системата за регистриране и управление на казуси в Евроджаст показва 18 казуса, по които България е молеща страна, и 46 казуса, по които е била замолена страна. Регистриран е и един временен работен файл по общи въпроси.

Усилията на националния представител през 2007г. са били насочени към укрепване авторитета на българската съдебна система, разследващите и правоприлагащи органи и засилване на доверието към тях в Евроджаст, от една страна, а от друга страна – към убеждаването на българските магистрати и правоприлагащи органи, че Евроджаст може да играе значима роля в координиране на международните разследвания, международната правна помощ и да съдейства за ускоряване на очакваното изпълнение. Като положителен знак за бъдещ успех в тази насока може да се отбележи това, че за съдействие към националното бюро в Евроджаст вече се обръщат и български съдии в случаи, отнасящи се до необходимостта от бързо получаване на информация от издаващите ЕЗА съдебни власти на други държави-членки във връзка с висящи екстрадиционни производства и успешното получаване на информация в сроковете по българския закон.

Налице е добро сътрудничество с прокурорите от отдел „Международно правно сътрудничество” и прокуратурите в страната, с които националният представител осъществява директни ежедневни контакти. Добро е взаимодействието на националния представител и с ДМОПС-МВР (Интерпол и националното звено на Европол), Гранична полиция, с националните представители на България в Европол – Хага, както и с Министерството на правосъдието.

Останалите 10 казуса са с участието на повече от две държави. По 9 от тях е получено цялостно или частично изпълнение, което е наложило отправянето на нови искания до същите държави, въз основа на информацията и доказателствата, станали известни след полученото цялостно или частично изпълнение на първоначални молби и обсъждането им от националните власти. Въпреки че от българска страна е искана информация по тези казуси, поради краткия срок и специфичните правила, които следва да бъдат приложени в замолените държави съгласно вътрешното им законодателство, изпълнение все още не е получено.

Общо откритите от България казуси обхващат повече от 80 молби за правна помощ, от които 4 са срещу държави извън Европейския съюз (САЩ, Швейцария, Панама и Лихтенщайн).

Като успех може да се отчете започналото и завършило само за 1 седмица изпълнение на молба за правна помощ до Лихтенщайн, в резултат на осъществен от националния представител директен контакт с прокурора – точка за контакт на Евроджаст в Лихтенщайн на срещата на националните представители на Евроджаст с точките за контакт на Евроджаст от прокурорите за връзка в държави извън Европейския съюз. Във връзка с това е осъществен пряк контакт с прокурора за връзка на САЩ в Евроджаст, както и с прокурора, натоварен с изпълнението на молбите ни за правна помощ до Швейцария.

По брой на откритите казуси, по които българските съдебни власти са поискали съдействието на Евроджаст, България се доближава до позицията на Испания и Полша – национални бюра със значително повече опит в Евроджаст.

В първите години на определяне на национални представители в Евроджаст съдебните власти на редица държави са поискали съдействието на Евроджаст в по-малко или равен брой с България през 2007г. случаи.

От страна на българското бюро е организирана и осъществена 1 координационна среща на ниво 3, в която участваха 4 представители на българската прокуратура и разследващи органи. В процес на подготовка са още 2 координационни срещи по дела със значим обществен интерес.

До момента 26 български прокурори, разследващи органи и полицаи от ГДБОП са взели участие в организираните от бюрата в Евроджаст на други държави-членки в общо 6 казуса, в които е искано съдействието на българската прокуратура.

Националният представител е взел участие по покана на ГДБОП и в среща, организирана във връзка с разследването на едно от делата със значим обществен интерес.

Българският национален представител е участвал, заедно с 6 български прокурори, разследващи органи и представители на Министерството на правосъдието, в следните многонационални срещи:

– съвместен семинар на Евроджаст и ОЛАФ по въпросите на икономическите престъпления, свързани със злоупотреби с фондове на ЕС;

– тактическа среща по въпросите на тероризма;

– стратегическа среща по въпросите на съвместните екипи за разследване;

– многонационална среща по въпросите на руската организирана престъпност;

– среща на прокурори и разследващи органи от държавите – членки на ЕС, по въпросите за прането на пари в Коста дел Сол;

– семинар относно бъдещето на Евроджаст и Европейската съдебна мрежа, предшестван от съгласуване и съвместно изготвяне заедно с Министерството на правосъдието и контактната точка на Европейската съдебна мрежа за България на обширен въпросник в горепосочената област;

– среща на SEEPAG по въпросите на базите данни на държавите-членки на SEEP, с презентация на националния представител относно опита на Евроджъст в предаването на данни в Евроджаст и чрез Евроджаст;

– маркетинг-семинар в България, организиран от Евроджаст и българското бюро в Евроджаст, със съдействието на Прокуратурата на Република България, на който са присъствали 50 български прокурори, с цел популяризиране на Евроджаст и разясняване на координиращата и подпомагащата му функция в международните разследвания; презентации бяха направени от трима от най-изявените лектори на Евроджаст, а националният представител разкри на участниците българския опит в Евроджаст;

– участие на националния представител с презентация и в дискусиите в Семинар по програмата на НАТО „Сигурност чрез наука” по въпросите относно ролята на Евроджаст в борбата с транснационалната престъпност в Югоизточна Европа;

– участие по покана на Министерството на правосъдието в среща в Националния институт на правосъдието с г-н Ханс Нилсен – съветник в генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Въпреки това би била от полза допълнителна разяснителна работа за ролята на Евроджаст в международното сътрудничество.

През 2007г. е продължила работата на българския национален представител в Евроджаст и като представител на българската държава в Европейската съдебна мрежа (EJN). По нейно предложение, в традиционните събирания на европейската правна мрежа вземат участие прокурори не само от ВКП, но и от първоинстанционните прокуратури. Целта е да се разширяват и подобряват преките контактите с колегите от европейските прокуратури на различни нива.

Международните срещи и събития в EJN и EUROJUST, посещението във Великобритания по покана на Home Оffice, участието в работата на Консултативния съвет на европейските прокурори към Съвета на Европа в Страсбург са мероприятия, които превръщат българската Прокуратура в ценен и уважаван партньор, който стриктно изпълнява своите международни ангажименти, с което се издига нейният авторитет, а това ще допринесе съдебните власти в останалите държави – членки на ЕС, все повече да се съобразяват с отправените от България искания и да ги изпълняват приоритетно в кратки срокове.

2. 
   Проблеми и предложения
   

Националният представител би могъл да бъде полезен на прокуратурите в страната и съдилищата с опита си и в случаите, когато е необходимо съдействие със становище по отношение на законодателството, свързано с международноправното сътрудничество и Евроджаст.

Възможности за подобряване на сътрудничеството се разкриват и след влизане в сила на Конвенцията от 29.05.2000г., съставена от Съвета на ЕС в съответствие с чл. 34 от Договора за ЕС, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на ЕС, ратифицирана от Народното събрание през месец юли 2007г. и в сила за Р България от 1.12.2008г., въз основа на която прокурорите от страната имат правна възможност да изпращат директно молбите си за съдействие в българското национално бюро.

Тук е мястото да се отбележи, че създадената напоследък съдебна и прокурорска практика по прилагането на ЕЗА поражда все нови и нови въпроси относно правилното приложение на закона. На дневен ред е проблемът за ясното дефиниране на функциите на съда и прокуратурата в производството по приемане за изпълнение на ЕЗА. След като законодателят е възприел принципното решение съдът да бъде изпълняващ орган, тогава би следвало представителите на тази институция да възприемат ангажиментите си по начина и съобразно принципите, които са залегнали в Рамковото решение на ЕС. Европейските институции при създаването на Рамковото Решение за ЕЗА са водени от това, издирваните лица, срещу които се провежда наказателно производство, и които са се укрили и отклонили от наказателно преследване, да бъдат задържани, за да бъдат осигурени за нуждите на правосъдието. Към настоящия момент българският съд е до голяма степен снизходителен към лицата, които се издирват по ЕЗА, като се налага практиката, твърде често да се определят мерки за неотклонение, различни от задържане под стража. Нашето становище е, че законът следва да се тълкува в съответствие с Рамковото решение, според което мярка, различна от задържане, се налага само по изключение. Либералното приложение на мерките за неотклонение поставя българската прокуратура в ситуацията да се оправдава пред международните институции в случаите, когато отделни решения на съда създават условия за неизпълнение на напълно правилно издадени ЕЗА. Несъмнено една промяна на законодателството в тази насока ще допринесе за предотвратяване на случаи в съдебната практика по изпълнение на ЕЗА от българските съдебни власти, за които да бъдат укорявани и атакувани от съдебните власти на останалите държави – членки на ЕС.

По отношение изпълнението на съдебни поръчки по молби за правна помощ от и за чужбина, съществени проблеми, които да срещат прокуратурите при упражняване на дейността си, не се поставят. Като проблем може да се посочи продължаващата практика на забавяне на изпълнението във връзка с изпратените молби за правна помощ от българските съдебни власти до други държави в продължение на много месеци. Това затруднява наблюдаващите делата прокурори, тъй като е необходимо, с оглед съблюдаване сроковете за приключване на досъдебните производства по НПК, да се иска удължаване на срока на разследване на делата, без да е ясна перспективата, кога ще се върне изпълнена поръчката и какво ще е качеството на изпълнение. Това поставя на дневен ред необходимостта от установяване на преки и функционални контакти между прокурорите в страната – контактни точки за международна правна помощ, с колегите им от съдебните органи на държавите, в които се изпълняват поисканите чрез молби за правна помощ съдебни поръчки.