Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България 2005 – 2010 г

Стратегията обхваща времевия период 2005 до 2010 г. и предвижда реализирането на конкретни мерки и дейности в седем приоритетни насоки, които да подпомогнат постигането на следните резултати: усъвършенстване на общата административна и нормативна среда, развитие на техническата инфраструктура, повишаване качеството на работната сила, подобряване на финансовата среда за инвеститорите, инвестиционен маркетинг, подкрепа на инвестициите в иновации и разработване на регионална политика за насърчаване на инвестициите, разработване на регионална политика за интегрирана подкрепа на инвестициите и заетостта в изоставащи региони и подобряване на бизнес инфраструктурата.

Основната цел на Стратегията е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите е в съответствие с целите на Лисабонската стратегия.

В рамките на ОП “Конкурентоспособност” са предвидени дейности, които са в съответствие с някои от поставените в Стратегията цели. Дейност “Подкрепа за привличане на инвеститори” от Приоритетна ос 4 “Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика” отговаря на цялостната концепция на Стратегията за насърчаване на инвестициите и по-специално на следните дейности:

• 
  Децентрализация и подобряване на възможностите за привличане на инвестиции на регионално и местно ниво.
  
• 
  Развитие и модернизация на елементите на системите на техническата инфраструктура с цел създаване на благоприятна среда и качество на предоставяните услуги за привличане на инвестиции;
  
• 
  Създаване на инвестиционен имидж на България и повишаване на общата познаваемост на България чрез прилагането на национален подход в маркетинга на български продукти и услуги;
  
• 
  Постигане на фактическа равнопоставеност между местните и чуждестранните инвеститори и подобряване на условията за конкуренция;
  
• 
  Осигуряване на необходимите инфраструктурни условия за отваряне на страната към глобалния пазар на стоки и суровини;
  
• 
  Предоставяне на инфраструктурни услуги, съответстващи на европейските стандарти за качество.
  

• 
  Повишаване на общия дял на иновационните и високотехнологичните дейности в структурата на българската икономика;
  
• 
  Насърчаване на конкурентоспособността, основана на нарастване на инвестициите за научноизследователска дейност и иновации.
  

Националната стратегия за насърчаване развитието на малки и средни предприятия за периода 2007-2013 г., изготвена от МИЕ в съответствие с принципа на партньорството е дългосрочен стратегически документ, който съдържа държавната визия за подкрепата на МСП. Стратегията е продължение на Националната стратегия за насърчаване развитието на малки и средни предприятия за периода 2002-2006 г. Тя е в съответствие с Европейската глава за малки предприятия и е базирана на изводите и препоръките от “Годишния доклад за състоянието и развитието на малките и средните предприятия в България” .

Стратегическата цел е повишаване и ефективно използване на потенциала на българските предприятия. Стратегията има следните приоритети:

1. 
   Образование по предприемачество и насърчаване на предприемаческия дух и умения
   
2. 
   Подобряване на бизнес средата
   
3. 
   Улесняване достъпа до финансиране
   
4. 
   Конкурентоспособност и иновации
   
5. 
   Развитие на клъстерните структури
   
6. 
   Подобряване достъпа до единния и външния пазари
   
7. 
   Защита на интелектуалната собственост
   

По проекта на Програма ФАР ”Въвеждане на клъстерен подход и установяване на клъстерния модел” бе проучена възможността за използване на клъстерния подход в определени сектори и региони на българската икономика. Над 100 концентрации от фирми и над 40 клъстерни структури от различни сектори бяха изследвани, паралелно с проучване на европейския опит. Като резултат бе разработена стратегия развитие на клъстерите в България.

Основна цел на стратегията е увеличаване на конкурентоспособността на българските МСП в ключови сектори и подсектори чрез разпространение на дейности, базирани на клъстерния подход. Периодът на стратегията съвпада с времевия период на ОП “Конкурентоспособност”.

Приоритети на стратегията са:

• 
  Увеличаване на броя на клъстерните формирования, получили подкрепа през периода 2006-2011 г. – от 2 пилотни клъстера през 2006 г. до 30 клъстерни формирования до 2011 г.
  
• 
  Организиране на доставка на услуги за МСП за посрещане общите нужди на фирмите, участващи в клъстера.
  

• 
  Интегриране на Стратегията за клъстерите и Стратегията за МСП чрез залагане на ясни цели за участието на МСП в клъстерите
  
• 
  Използване на съществуващите инкубатори и регионалната ангажираност с клъстерите, като начин за създаване на мини-центрове за развитие на клъстерите
  
• 
  Увеличаване на интернационализацията чрез използване на клъстерните формирования
  
  • 
    Концентриране на процент от трансграничните и трансрегионалните (INTER-REG) дейности чрез разширяване на търговските дейности (и планове за действие) на клъстерните формирования
    
  • 
    Насърчаване на клъстерните комуникационни канали с утвърдени и водещи клъстери в страни от ЕС, особено Италия, Германия, Словения, Австрия и Унгария
    
  • 
    Улесняване на външните връзки, в това число чрез запознаване с утвърдени международни представители, работни посещения, глобални професионални организации
    
• 
  Въвеждане на стабилен режим за мониторинг и оценка на подпомогнатите/ частично финансираните клъстери
  
• 
  Използване на клъстерните групи като колективен източник на иновации и предприемачество, чрез предоставяне на стимули за:
  
  • 
    Производителност – награди, специално насочени за постижения на малки клъстери, съставени от МСП. Средносрочна перспектива 2008-2010 г.
    
  • 
    Използване на клъстерните групи като „средства за демонстрация” на използването на добри практики за опазване на околната среда. Краткосрочна до средносрочна перспектива 2006 – 2008 г.
    
  • 
    Стимул за наемане на млади научни специалисти – безвъзмездна помощ за компании, членки на клъстери, които наемат дипломирани специалисти от иновативни дисциплини (НИРД, дизайн, е-бизнес, екология и т.н.). Средносрочна перспектива 2008-2010 г.
    
• 
  Акцентиране върху решенията, свързани с конкурентоспособността по време на целия период чрез даване на допълнителна тежест на хоризонталните въпроси, като ИТ, екология, равнопоставеност и др.
  
• 
  Национално управление: Сформиране на група "Перспектива за клъстерите", състояща се от ключови национални представители, които да проследят изпълнението на Стратегията.
  

Стратегията има за цел изграждане на адекватна инфраструктура по качество и създаване на предпоставки за повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез развитие на националните политики по стандартизация, метрология и акредитация и на националните системи по оценяване на съответствието и надзора на пазара на промишлените продукти. Стратегически цели на политиката по качеството са:

• 
  Премахване на нетарифните бариери пред свободното движение на българските стоки и услуги;
  
• 
  Устойчиво развитие на инфраструктурата по качеството включително чрез структурни и законодателни промени;
  
• 
  Повишаване информираността на българския производител за философията на качеството;
  
• 
  Подобряване достъпа до стандартизационните продукти;
  
• 
  Признаване на резултатите от изпитване, калибриране, сертификация и контрол;
  
• 
  Развитие на национална система за оценяване на съответствието;
  
• 
  Равнопоставено участие на всички заинтересовани от дейностите по качеството страни;
  
• 
  Ефективен надзор на пазара в защита интересите на потребителите
  

Програмата обхваща 70% от крайното енергопотребление на страната и се очаква да доведе до намаляване на енергоемкостта на БВП с 30%. Приоритетна цел на програмата е повишаване конкурентоспособността на българските предприятия чрез прилагане на мерки за насърчаване на енергоспестяването и въвеждането на енергоефективни технологии. Така ще се подпомогне изпълнението на посочените стратегически приоритети, като едновременно с това ще се намали енергийната наситеност на икономиката и ще се повиши нейната конкурентоспособност.

Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” предвижда реализацията на дейност “Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници” по Приоритетна ос 2
“Повишаване ефективността на предприятията и насърчаване развитието на бизнес средата”, която да подпомогне осъществяването на заложените в националната програма цели.

Национална стратегия за околната среда 2005-2014 г.

Националната стратегия по околна среда обхваща периода 2005-2014 г. Тя се стреми да балансира непосредствените изисквания, свързани с процеса на присъединяването с по-стратегически екологични цели и стремежи на страната. Нейната цел е да представи действията, които трябва да бъдат извършени през следващите години за да се опази околната среда и да се осигури устойчиво използване на ресурсите. Общата дългосрочна стратегическа цел е подобряване на качеството на живот на населението в страната чрез осигуряване на здравословна и благоприятна среда и запазване на богатото природно наследство на основата на устойчиво управление на околната среда.

Дейността “Проекти на МСП за технологично развитие” от приоритетна ос 2 “Повишаване ефективността на предприятията и насърчаване развитието на бизнес средата” предвижда подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии, за използване на възобновяеми енергийни източници и за въвеждане на нови технологии, опазващи околната среда с цел покриване на екологичните стандарти за предприятия, свързани с поетите международни ангажименти от страна на България. Тази дейност е пряко свързана с постигането на следните стратегическите цели на Националната стратегия за околната среда:

• 
  Интегриране на екологичната политика в политиките за развитие на икономическите сектори и регионите
  
• 
  Осигуряване на ефективно управление на околната среда
  
• 
  Изпълнение на ангажиментите на България за разрешаване на глобалните екологични проблеми.
  

Европейския съюз е въвел някои принципи и правила, които трябва да се спазват в процеса на разработване, изпълнение, мониторинг и оценка на ОП: наличие на ограничен брой програми с цел максимална концентрация на ресурсите за решаване на най-важните проблеми; опростяване на правилата на изпълнение - финансиране на една програма само от един фонд. Съгласуваност, допълняемост и координация са основните принципи при разработването на Оперативните програми.

НСРР включва седем ОП. Програмите се разработват при спазване на правилото за координация. Изграден е механизъм за постигане на допълняемост и са определени ясни линии на разграничаване на обхвата на Програмите. Линиите за разграничаване на обхвата на ОП са съгласувани от Управляващите органи на ОП след консултации със социално-икономическите партньори и другите заинтересовани страни. В резултат на това съгласуваността и допълняемостта на всички програмни документи е осигурена.

• 
  Съгласуваност и допълняемост с ОП “Регионално развитие”
  

Приоритет 1 “Градско възстановяване и развитие” е в тясна връзка с дейностите по ОП “Конкурентоспособност”. Екстензивното икономическо развитие, концентрирано в градските територии зависи от различни фактори, най-важни сред които са законовата база, фискална политика и съществуващите инфраструктурни условия за развитието на бизнеса. По мярка 1.4. “Организиране на икономически дейности” предвижда развитието на инфраструктура, което би подпомогнало развитието на бизнеса и привличането на инвестиции в страната – цели, залегнали в ОП „Конкурентоспособност”.

Мярка 2.3 от приоритет 2 на РОП „ИКТ мрежи и услуги” е пряко свързана с приспособяване на бизнеса към новите пазарни условия и най – вече към въвеждането на нови технологии и продукти, както и към промяна в предприемаческата култура. Операция 2.4 „Достъп до устойчиви и ефективни енергийни източници” съдържа дейности по изграждане на газопреносни мрежи от националната газопреносна мрежа до конкретни пунктове. Изграждането на газопреносни мрежи е в компетенциите на МИЕ, но е предложено за финансиране по РОП поради регионален обхват на предложената мярка и типа дейности – изграждане на базисна инфраструктура с цел подобряване на условията в общините, които са основен бенефициент за РОП. Тези дейности не дублират мерките за енергийна ефективност от ОП “Конкурентоспособност”, тъй като те целят намаляване на енергоемкостта на предприятията, докато дейностите в РОП са съсредоточени върху инфраструктурата в общините.

В мярка “Екологични структури” на РОП е включена дейност “Обучения за устойчиво развитие и управление на съоръженията за водоснабдяване, програми и планове за предотвратяване на риска и насърчаване използването на ВЕИ” с крайни бенефициенти: общини, общински предприятия и НПО. Тази мярка е в пряка връзка с дейностите, свързани с насърчаване на използването на местните ВЕИ при спазване на Стратегическите насоки на Общността.

Приоритет 4 на ОПР “ Създаване на регионални и местни мрежи, сътрудничество и капацитет” е разработен, за да допринесе за постигане на регионално и местно развитие чрез насърчаване на интегрирания подход. Основна негова характеристика е създаването и подкрепата на инвестиционни инициативи, които да бъдат регионална или местна собственост, инициирани на местно ниво от местни актьори с цел предлагане на трайни решения за специфични местни проблеми. В тази връзка, приоритетът подпомага реализацията на целите на първата област на въздействие от Приоритетна ос 4 на ОП „Конкурентоспособност”.

• 
  Съгласуваност и допълняемост с ОП “Развитие на човешките ресурси”
  

За по-добро разграничаване с ОП „РЧР” , ОП ”Конкурентоспособност” ще подкрепя обучение на работещия в предприятието-бенефициент персонал, като част от крос-финансирането в много ограничен диапазон, само където типа дейност го налага (например: въвеждане на международни стандарти, на енергоспестяващи технологии и др.) Общото обучение на работната сила ще бъде финансирано от ЕСФ, чрез ОП „РЧР” .

Разделението между дейностите по двете програми е осигурено от различния тип дейности и бенефициенти. В рамките на Приоритетна ос 2 на ОП „РЧР” се предвиждат целеви инвестиции за подобряване на условията на труд в предприятията. ОП „Конкурентоспособност” ще допълни тези мерки чрез въвеждане на международно признати стандарти, финансирайки закупуване на нужното за това оборудване и самата сертификация (група от операции 2.1, Приоритетна Ос 2).

Връзката между научните и образователните институции и бизнеса е намерила отражение в два основни аспекта на двете ОП. Един от основните приоритети на ОП ”Конкурентоспособност” е изграждане на икономика на знанието и иновациите. Програмата се фокусира върху засилване на научноизследователските функции на университетите и на изследователските институции като генератори на иновативни идеи и естествени „инкубатори” за стартиращи технологични фирми. ОП ”Конкурентоспособност” ще подкрепя всички елементи на иновационната система – от инвестиционна подкрепа за стартиращи технологични фирми, през стимулиране на сътрудничеството чрез общи проекти на предприятията и научните организации, до подобряване на проиновативната инфраструктура. Приоритетна ос 3 на ОП „РЧР” ще се фокусира върху образователните функции на обучителните институции, оказвайки им подкрепа за създаване на среда за засилване на интелектуалния потенциал на училищата и университетите, чрез разработване на нови образователни програми, организиране на приложни практика и предоставяне на стипендии и др.

Съгласуваност и допълняемост с ОП “Административен капацитет”

Приоритетна ос 1 от Оперативна програма “Административен капацитет” (ОПАК): “Добро управление”, има за специфична цел въвеждане принципите на добро управление в дейността на администрацията и съдебната система. Приоритетната ос е насочена към повишаване на ефективността на администрацията чрез оптимизиране на структури, функции и процеси; координация и партньорство между всички заинтересовани страни в процеса на разработване и провеждане на политики; оптимално и ефективно използване на публичните ресурси. Оптимизацията на административните структури и оценката на тяхната ефективност ще подпомогнат въвеждането на проекти за насърчавана на инвестициите, износа и инфраструктурата по качество по Приоритет 4 от ОП „Конкурентоспособност”.

Институционалното изграждане на Управляващите органи и Междинните звена на всички ОП ще се финансира от средствата, заделени за техническа помощ, по всяка ОП. ОПАК ще финансира институционалното изграждане на централната, регионалната и местната администрация и социално-икономическите партньори (Приоритет 2 “Управление на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество”). Развитието на компетентна и ефективна държавна администрация и подобряването на връзката между администрацията и университетите ще подпомогне структурите на държавните агенции (ДАНМСП, БАИ, ИАБАС, БИМ, ИАСИ, ДАМТН), които ще изпълняват проекти по Приоритет 4 на ОП “Конкурентоспособност”. Обученията по ОПАК ще имат по-общ характер – разработване и изпълнение на проекти, компютърни и езикови умения, докато обученията в рамките на ОП “Конкурентоспособност” ще бъдат специализирани и насочени към постигане целите на конкретен проект. Следователно, обученията по ОПАК ще подобрят качеството на проектите по ОП “Конкурентоспособност”.

Дейностите по Приоритет 3 „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, целят повишаване качеството на предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса и подпомагане ефективността на съдебната система. Улесняването на бизнеса и намаляването на бюрокрацията чрез намаляването на регулаторните режими е в пряка връзка с насърчаването на предприемачеството и развитието на бизнеса – една от целите на ОП „Конкурентоспособност”. Развитието на електронното правителство в рамките на Приоритет 3 на ОПАК ще подобри предоставянето на е-услуги на бизнеса, докато Приоритет 2 на ОП “Конкурентоспособност” ще допринесе за тяхното търсене - модернизация на предприятията, включително въвеждането на ИКТ.

• 
  Съгласуваност и допълняемост с ОП “Техническа помощ ”
  

Разработването на ОП “Техническа помощ” започна през август 2006 г. след препоръка на Европейската комисия за засилване на процеса на координация на национално ниво на управлението на Структурните фондове чрез осигуряване на надеждна информация за управленския процес, както и информиране на обществеността за усвояване на Структурните фондове.

Приоритетна ос „Техническа помощ” на ОП „Конкурентоспособност” ще подкрепя управлението, изпълнението, мониторинга, оценката и контрола на програмата, както и мерките за публичност, представяне на програмата и обмяна на опит. ОП „Конкурентоспособност” би могла да подкрепи и подобряването на капацитета на общините в качеството им на бенефициенти чрез обучения, свързани със особеностите и специалната терминология на ОП.

От друга страна обучения за местни и регионални власти относно основните принципи, свързани с получаването на финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, като обществени поръчки, одитни пътеки, сертифициране на разходи, финансово управление и контрол, хоризонтални принципи и т.н. са предвидени по ОП „Техническа помощ”.

Оперативна програма “Техническа помощ” ще оказва хоризонтална подкрепа за общите нужди на всички структури и участници в процеса на управление на Структурните фондове, а именно:

• 
  Подкрепа за дейността на Централното координационно звено, Сертифициращия и Одитиращия орган и Комитета за наблюдение на НСРР.
  
• 
  Развитие и поддържане на унифицирана УИС (информационна система за управление)
  
• 
  Промоция на Европейската политика за сближаване и осигуряване на обща и статистическа информация за НСРР.
  

• 
  Съгласуваност и допълняемост с Програма за развитие на селските райони (ПРСР)
  

Основните разграничителни линии между ОП “Конкурентоспособност”, финансирана от ЕФРР и Програмата за развитие на селските райони се различават по:

• 
  Обхват;
  
• 
  Бенефициенти
  
• 
  Вид на дейностите, обхванати от приоритетите
  

Мерките по Ос 1 на ПРСР 2007-2013г. са насочени към повишаване на конкурентоспособността на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство.

По мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР подпомагането ще се предоставя за инвестиции в материални или нематериални активи, които подобряват цялостната работа на земеделското стопанство и покриват изискванията на стандартите на Общността, касаещи съответните инвестиции. Разделителната линия с ОП “Конкурентоспособност” се осигурява чрез различния тип бенефициенти – ПРСР ще подпомага земеделските производители и признати организации на производителите.

Мярка “Добавена стойност към земеделски и горски продукти” от Ос 1 на ПРСР е насочена към подпомагане на микро, малки и средни предприятия и на предприятия с персонал до 750 работника или годишен оборот по-малко от 200 млн. евро за материални и нематериални инвестиции, предназначени за преработка и маркетинг на продукти от Анекс 1, с изключение на рибни продукти, независимо дали преработените продукти са в или извън Анекс I от този договор.

Допустими за подпомагане по тази мярка са всички сектори, свързани с производството на енергия чрез преработката на растителни и животински продукти, от първична и вторична биомаса описани в Анекс 1 от Договора за създаване на ЕО, с изключение на рибни продукти. За останалите инвестиции по мярката са допустими следните сектори от ХВП – мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, плодове и зеленчуци, включително гъби, пчелен мед; зърнени, мелничарски и нишестени продукти; растителни и животински масла и мазнини, индустриални и медицински растения, включително маслодайната роза, билки и непреработен тютюн, готови храни за селскостопански животни (фуражи) и гроздова мъст, вино, оцет.

За преработка или маркетинг на горски продукти са допустими за подпомагане микропредприятия, в случаи на използване на дървесината като суровина като са допустими само инвестиции за работни операции преди индустриална преработка (без производство на мебели).

Всички останали предприятия (различни от микропредприятия в селски райони), които не попадат в ограниченията на критериите за допустимост по тази мярка, ще бъдат подкрепяни от ОП “Конкурентоспособност”.

Разделителна линия за производство на енергия от ВЕИ се осигурява на ниво бенефициент:

ПРСР ще подпомага микропредприятия и общини от селските райони; земеделски производители, микропредприятия, преработващи горски продукти (преди индустриална преработка), микро, МСП и предприятия с персонал до 750 работника или годишен оборот по-малко от 200 млн. евро преработващи и маркетиращи продукти от Анекс 1, с изключение на рибни продукти, независимо дали преработените продукти са в или извън Анекс I от този договор. ОП “Конкурентоспособност” ще финансира всички останали предприятия за мерки за производство на енергия от ВЕИ за нуждите на предприятията само чрез използването на вятър, слънчева енергия и когенерация от индустриални мощности. ПРСР ще подкрепя производството на биогорива от биомаса и производството на биогаз и когенерации с биогаз.

Мерките по приоритетна Ос 3 на ПРСР 2007-2013г. са насочени към подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони.

По мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР ще се подпомагат инвестиции за разнообразяване дейността на земеделските производители към неземеделски дейности в 231 общини от селските райони. Мярка “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР ще насърчава създаването и развитието на стартиращи и на вече създадени микропредприятия в общините от селските райони, чрез предоставяне на помощ за консултантски услуги и първоначални инвестиции. Микропредприятията, включително стартиращите иновативни фирми, подкрепяни по Приоритетна ос 1, група от операции 1 от ОП “Конкурентоспособност” ще бъдат допустими за финансиране в рамките на ОП “Конкурентоспособност”, съгласно предвидените дейности, само ако развиват дейността си в градските общини.



За целите на програмирането и за улесняване на процеса на прилагане на разделителна линия, съгласно националната дефиниция, разписана в Националния стратегически план за развитие на селските райони, като селски общини се дефинират 231 общини (LAU1), в които няма населено място с повече от 30 000 жители²³. Съгласно тази дефиниция, 231 общини в България се квалифицират като селски.

Равнопоставеността и критериите за избор в двата програмни документа ще бъдат осигурени по време на изпълнението на двете програми. Това ще бъде осъществено чрез съвместно участие на Управляващите органи в Комитетите за наблюдение на двете програми.

• 
  Съгласуваност и допълняемост с оперативните програми за трансгранично сътрудничество
  

3. 
   Хоризонтални въпроси
   

Основния елемент на принципа на равните възможности е забрана за дискриминация, основаваща се на пол, раса, етническа принадлежност, религия, вяра, индивидуалност, възраст или сексуална ориентация.

Съгласно чл. 16 от Регулация на ЕК 1083/2006 равнопоставеността между мъжа и жената и недискриминацията трябва стриктно да се спазват по време на стадиите на програмиране и изпълнение на Оперативната програма.

Член 6 от Конституцията на Република България гласи, че всички хора се раждат с равни права и достойнство и всички граждани са равни пред закона и без ограничения или привилегии породени от раса, националност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, вярвания, политическа принадлежност лично или обществено положение, или собственост.

Закона за защита от дискриминация (в сила от 1 януари 2004) се основава на конституционния принцип за равенство пред закона и забраната за дискриминация. Той въвежда допълнителен механизъм за неговото практическо прилагане. Член 4 от Закона допълнително доразвива текста на Конституцията: „Всяка пряка или непряка дискриминация основаваща се на пол, раса, националност, религия, или вяра, образование, вярвания, политическа принадлежност, лично или социално положение, инвалидност, сексуална ориентация, семейно положение, имотно състояние или всяко друго основание, упоменато в закони или международни договори, по които Република България е страна са забранени.” Българското законодателство в тази област е хармонизирано с европейското такова.

Една от целите на Закона е да гарантира равните възможности на жените за участие във всички сфери на обществения живот – забраната за дискриминация, съгласно закона се прилага в много области – работа, образование и обучение, здравеопазване, достъпа до обществени услуги и места, упражняване на икономическа дейност и др. Законът изисква най-малко 40 % представителност на по-малко представения пол в управителните органи, в съответствие с Европейския стандарт за баланс на участието на мъжете и жените в процеса на вземане на решения.

Повишаване на конкурентоспособността на икономиката и развитието на пазара на труда могат да повлияят негативно на някои групи от населението. Именно поради това нивото на негативния ефект върху групите в неравностойно положение трябва да бъде част от хоризонталните цели. Неравностойното положение на жените на пазара на труда се характеризира с по-ниски заплати, по-ниско образование, по-малко жени предприемачи и по-малко жени на мениджърски позиции и постоянна феминизация а някои професии.

В тази област специално внимание ще се отделя на създаването на нови работни места, с различна форма на заетост, премахване на бариерите за равен достъп до работа, както и премахване на дискриминацията, основана на полов, етнически, здравословен или възрастов признак.

Равните възможности ще бъдат вземани предвид по време на програмирането и изпълнението на ОП “Конкурентоспособност”. Всички Приоритети и дейности по Програмата се основават на принципа на равните възможности и липсата на дискриминация. Тези принципи ще бъдат съблюдавани по време на изработването на критериите за избор на проектите. Всички отчети ще съдържат информация дела на участие на двата пола при изпълнение на приоритетите на Програмата.

Комитетът за наблюдение на Програмата ще наблюдава за правилното изпълнение на дейностите и принципите на равнопоставеност. Чрез хоризонталните индикатори на ОП ще бъде отчитана равнопоставеността на половете, където това е възможно, предвид наличието на специфични данни.

3.2. Информационно общество

Една от възможностите за постигане на бърз икономически растеж в условията на съвременното общество е тясно свързана с използването и разпространението на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) от бизнеса и обществото. ИКТ представляват важен елемент от възможността за увеличаване на конкурентоспособността на предприятията: нови перспективи за организация на работа и за създаване на нови висококвалифицирани работни места. Една от основните цели на Лисабонската стратегия е ускоряване на прехода към икономика, базирана на знанието, където научните изследвания и иновациите допринасят ефективно за икономическия растеж.

България се стреми да развива информационната и комуникационна среда. За тази цел, страната разработи политики: като Стратегия и План за действие за подобряване на конкурентоспособността на България в глобалните пазари на ИКТ, Закон за насърчаване на научните изследвания, Иновационната стратегия, План за електронно правителство и др.

Развитието на информационното общество (ИО) и състоянието на ИКТ сектора в България показват, че страната има някои конкурентни предимства – сравнително добре развита телекомуникационна структура, добре квалифицирани кадри в областта на ИКТ, добре развити ИКТ компании, предлагащи качествени продукти на конкурентни цени.

Изпълнението на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013” ще допринесе за развитието на ИО в България, като ще се превърне във фактор за насърчаване използването на информационни технологии в предприятията с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност. Информационното общество, като един от хоризонталните въпроси и приоритет в Лисабонската стратегия ще се насърчава и в рамките на други оперативни програми (ОПАК и РОП) чрез принципа на допълняемостта.

3.3. Устойчиво развитие и защита на околната среда

Концепцията за устойчиво развитие е в основата икономическата политика на ЕС. Тя се основа на разбирането, че икономическото развитие не бива да бъде в ущърб на околната среда и днешните поколения трябва да осигурят на следващите поколения същите или по-добри условия на живот спрямо сегашните. Замърсената околна среда намалява инвестиционната атрактивност на регионите, тяхната конкурентоспособност, както и качеството на живот на населението.

Значително намаляване на замърсяването на околната среда е характерно за България след 1989 г. Това не се дължи на целенасочена политика за устойчиво развитие, а на процеса на преструктуриране на икономиката от планова към пазарна икономика и на трансформацията на собствеността на предприятията. В резултат от закриването или на модернизацията на голяма част от предприятията в тежката индустрия замърсяването на водата, почвата и въздуха намаля значително. Независимо от тези положителни тенденции изоставането от средните стойности на замърсяването в ЕС е значително. Страната се характеризира с голям брой замърсени терени, високи нива на шумово замърсяване в големите градове, висока степен на запрашаване в замърсените райони, както и замърсяване на водите, обявено като чувствителна зона, съгласно Директива 91/271/ЕС. В момента най-големия проблем на индустрията е високата енергоемкост, както и високите нива на замърсяване със серен диоксид.

Усилията в рамките на Структурните фондове следва да се насочат към изпълнение на изискванията на ЕС и към налагане на принципите на предотвратяване на замърсяването - оценка на въздействието върху околната среда на икономическите дейности, разрешаване на проблемите на източника на замърсяване и покриване на разходите от замърсяващия околната среда.

ОП може да има изключително важна роля за предпазване от нови замърсявания чрез провеждане на информационни кампании, които ще бъдат финансирани в рамките на програмата.

Приоритетите и дейностите на ОП са в съответствие с препоръките на Европейската стратегия за устойчиво развитие от Гьотеборг и срещата на върха в Йоханесбург, както и с Националното законодателство – Закона за опазване на околната среда, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закон за опазване на почвата от замърсяване, Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, Закон за Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, Закон за водите, които са изцяло хармонизирани е Европейските норми и директиви.

Специално внимание е обърнато на намаляването на енергоемкостта и материалоемкостта на икономиката, на диверсификацията на енергийните ресурси и на насърчаване на сътрудничеството между фирмите, НПО сектора и научните институти за разработване на щадящи околната среда производства и продукти; комплексно подпомагане за изпълнение на изискванията на Европейския съюз в областта на защита на околната среда, въвеждане на системи за управление на околната среда и тяхното сертифициране и др. Тези дейности са насочени към подобряване на ефективността и конкурентоспособността на предприятията и икономиката, както и към намаляване на негативните въздействия върху природата от ускореното икономическо развитие.

Проекти, които ще бъдат съфинансирани по Оперативната програма, ще бъдат напълно съобразени с изискванията на Директивата за оценка на влиянието върху околната среда, Директивата за птиците и хабитатите. При избора на проекти ще се прилагат подходящи критерии за проверка, които ще гарантират съответствието на проектите с посочените директиви. Българските власти ще предприемат подходящи действия (в т.ч. насоки, обучения за бенефициенти и т.н., базирани на добри практики на Общността), за да осигурят съответствието на проектите с тези изисквания. Съфинансирането на проекти, които имат негативен ефект върху потенциални области от Натура 2000 (в т.ч. области, които според Комисията трябва да бъдат включени в обхвата на Натура 2000, но България не ги е включила), няма да бъде разрешено.