Доклад за състоянието и развитието на мсп в България Специално издание, 2006и собствени изчисления 40 3 Показатели и фактори за конкурентоспособност на мсп 40

Основен фактор за постигането на фискалната устойчивост е провежданата от правителството ефективна и прозрачна политика при управлението на държавния дълг. България покрива критерия от Маастрихт за съотношение държавен дълг/ БВП под 60%, като държавният и държавно гарантиран дълг продължава да намалява и за 2006 г. е 24.7% от БВП.

Поддържането на фискална стабилност е необходимо условие за ограничаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който през последните четири години непрекъснато се влошава и за 2006 г. възлиза на 15.8% от БВП. Основен принос за това влошаване има нарастващият дефицит във външната търговия, дължащ се на изпреварващия ръст на вноса над износа. Високият стокооборот е свързан, както с нарасналото вътрешно потребление, вследствие на ръста на доходите, така и с рекордния приток от 4 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. Инвестирането на чужд капитал е пряко свързано с внос на нови технологии, суровини, материали и енергийни ресурси. Големият поток от чужди инвестиции е свързан с по-високи плащания по преки инвестиции в статията доход, което ще допринася допълнително за влошаването на дефицита по текущата сметка. Финансовата сметка бе положителна и покри в 128.3% дефицита по текущата.

Трябва да се отбележи, че проблемът с високия дефицит по текущата сметка е следствие от разрастването и обновяването на икономиката и е характерен за повечето нови страни членки на ЕС. Съгласно макрорамката, изготвена от Агенцията за икономически анализи и прогнози, се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс до 2009 г. да се ограничи до 9% от БВП.

В периода 2007-2009 г. се очаква да продължат високите темпове на растеж на икономиката като се постигне над 6% ръст на БВП годишно. През целия период ще продължи поддържането на балансиран бюджет и съотношение на държавния дълг към БВП под 30%. Прогнозира се в края на периода средногодишната инфлация да спадне до 3%. Основните рискове, които съществуват пред страната се свързват с нивото на инфлацията и с натиска от увеличаващия се дефицит по текущата сметка на платежния баланс. За да не се превърне дефицитът по текущата сметка в проблем за финансовата и макроикономическата стабилност на страната, привличането на голям обем ПЧИ, усвояването на средствата от ЕС и поддържането на строга фискална дисциплина, са приоритетни задачи през следващите години.

1.3. Брутна добавена стойност по сектори

В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в брутната добавена стойност е секторът на услугите (с дял от 60.0% през 2006 г.), следван от индустриалния сектор (31.4%) и аграрният сектор (8.5%).

През периода 2000-2006 г. по съществените промени в структурата на икономиката се свързват с намаляване дела на аграрния сектор (от 13.9% през 2000 г. на 8.5% през 2006 г.) в БДС и увеличаване този на строителството (от 5.6% на 6.3%) и търговията, транспорта и комуникационните услуги (от 20.9% на 24.2%).


Брутна добавена стойност по икономически сектори, 2006 (% от БДС)



Източник: Евростат
Добавената стойност, реализирана от аграрният сектор представлява 8.5%, като остава значително по-висока от средната за страните от ЕС25 (1.9% от БДС за 2006 г.). През 2006 г. секторът намалява производствената си дейност, като реалният спад е от 1.9%. Основната причина за незадоволителните резултати в селското стопанство през последните няколко години се дължат на неблагоприятните агро-климатични условия. Аграрният сектор осигурява заетост на 20.6% от общо заетите, но е с най-ниска производителност на труда. Основен проблем, който все още стои пред развитието на аграрния сектор в страната, е високата себестойност на произвежданата продукция. Средната изкупна цена при повечето селскостопански стоки се движи в граници, много близки до производствените разходи. Така голяма част от селскостопанските производители не успяват да реализират печалба и това допълнително ги демотивира да развиват своята производствена дейност. В резултат на това се увеличава делът на необработваната земеделска земя.

Индустриалният сектор (вкл. енергетика и строителство) има силно участие в междуотрасловите връзки на българската икономика. Той създава около половината от вътрешния пазар на неинвестиционните производствено потребявани стоки и услуги и осигурява заетост на близо 990 000 души (27.6% от общо заетите). Промишлеността е ядрото на българската икономика и в нея е ключът към успеха за постигане на висок и траен експортноориентиран икономически растеж.

Преходът от централно-планова икономика към пазарно стопанство оказа най-силно негативно влияние върху развитието на индустрията. В рамките на СИВ България беше специализирана във високите технологии и електрониката и приоритетно развиваше тежката промишленост. След разпадането на социалистическия блок произвежданите стоки се оказаха неконкурентоспособни на международните пазари и частните предприемачи откриха конкурентни предимства в развитието на леката промишленост. Голяма част от предприятията от тежката промишленост фалираха поради некачествени местни суровини и невъзможността да осъществят внос на такива, или поради неудачно преструктуриране. Преструктурирането на индустрията беше продиктувано и от загубата на традиционните руски и арабски пазари, както и от бавното навлизане на български фирми на пазарите на развитите страни поради високите им изисквания.

През последните две-три години индустрията е най-динамично развиващият се сектор. Ефективността на сектора обаче, измерена като отношение на БДС към брутния обем на произведената продукция, намалява от 25.7% през 1997 г. на 23.3% през 2006 г., като индустрията остава най-неефективният сектор в българската икономика.

В структурата на произвежданата продукция могат да се откроят производството на храни и напитки (18% от общата продукция в преработвателната промишленост), производство и леене на метали (18%), рафинирани нефтопродукти (16%), производство на машини, оборудване и превозни средства (14%), производство на текстил и облекло (9%), химични вещества (7%). Добавената стойност в промишлеността се концентрира в традиционни сектори.

Растежът на строителството през последните години се стабилизира на ниво от 10% годишно. Бързото развитие на сектора е обусловено от засиленото търсене на недвижима собственост. Макроикономическата стабилизация, членството в ЕС, както и доброто представяне на черноморския и ски туризъм доведоха до впечатляващо развитие на строителството (жилища, офиси и търговски сгради) и недвижимите имоти. Широкият мащаб на строителството изисква увеличен обем строителни материали, най-вече цимент, плочки, тухли и стъкло.

Положителните тенденции в сектора на услугите се обуславят най-вече от проведените реформи в икономиката - приватизация, дерегулация на монополите в енергийния, застрахователния, банковия, телекомуникационния, транспортния сектор и др. Секторът на услугите осигурява заетост на над 50% от общо заетите в икономиката.

В последно време, привлечени от икономическата стабилност, благоприятната данъчна политика и добре квалифицираната евтина работна ръка с инженерна специалност, международните компании изнасят някои от дейностите си, включително научно развойните си разработки, в сфери като електроника (автомобилна електроника), производство на електроуреди (битови уреди) и др. в България, като по този начин подкрепят поддържането на висок икономически ръст и увеличават дела на секторите с по-висока добавена стойност.

1.4. Външна търговия

Външната търговия беше значително либерализирана в резултат на членството в Световната търговска организация, ЦЕФТА и споразуменията с ЕС. Външнотърговският режим на страната е прозрачен и предвидим. През последните няколко години страната ни осъществява търговски обмен с над 200 страни. Основните пазари на българската експортна продукция са 40 страни, на които се реализира над 90% от износа ни. От тях страните членки на ЕС25 формират 55% от износа. С малки изключения всички 40 търговски партньори са членки на СТО или имат регионални споразумения за търговия. Това означава наличие и спазване на взаимни правила за търговия.

През 2006 г. износът на страната достигна почти 12 милиарда евро, като регистрира нарастване от 26.6% в сравнение с предишната година и повече от двойно нарастване в сравнение с 2000 г. През 2006 г. за първи път за последните четири години ръстът на износа (26.6%) изпревари този на вноса (25%). Въпреки това търговският дефицит на страната достигна 21.5% от БВП.
Износ, внос и търговски баланс на България

(млрд. евро)



Източник: БНБ
Износът на страната е доминиран от суровини и стоки с ниска степен на преработка. През 2006 г. най-големият дял в износа (22.7%) имат групата „Метали и метални продукти”. Доброто представяне на този сектор в износа се дължи на стратегическите чужди инвестиции направени през последните години, наличието на медни, оловни и цинкови руди, нарастването на цените на суровините в глобален мащаб и преходните периоди за въвеждане на стандартите на ЕС за опазване на околната среда. Ролята на сектора в износа на страната ще зависи от цената на производство, която се очаква да нарасне в резултат от опазването на околната среда и увеличени цени на железопътния транспорт.

Вторият по големина сектор като дял от износа през 2006 г. е „Текстил и облекло” (14.5%), но той е и петият сектор реализиращ голям внос (7.3%). Това насочва към факта, че повечето материали се внасят, в България се използва само евтината и добре квалифицирана работна сила, и дрехите се изнасят, в повечето случаи – за ЕС. Конкурентното предимство на България е в гъвкавостта, високото качество на продукцията и стратегическото положение, позволяващо бърза доставка до пазарите на ЕС.

Икономиката на България се характеризира с висока степен на зависимост от вносни суровини и материали. Това се отразява върху обема на производството на експортно ориентираните отрасли, а от тук и върху динамиката на износа. Влиянието е съществено, защото износът на повечето стоки и услуги предполага внос на суровини и материали, машини и др. Конкурентоспособността на българската експортна продукция не може да се базира на ресурсоемки, енергоемки и трудоемки производства, чиято ценова конкурентоспособност на международните пазари изчезва при увеличение на цената на суровините и енергийните ресурси. Алтернативата е активното развитие на нови, перспективни сектори каквито са високотехнологичните производства.

1.5. Инвестиции

Инвестициите са важен и определящ фактор за постигнатия висок и устойчив икономически растеж в България и за интензивното развитие на националната икономика. За периода 2000 – 2006 г. брутните инвестиции (бруто капиталообразуване в основен капитал), нараснаха повече от 3 пъти достигайки 6.6 млрд. евро. През 2006 г. инвестициите по съпоставими цени нараснаха със 17.6% спрямо предходната година и достигнаха относителен дял от 20.9% в общия обем на БВП.

Според прогнозата на Евростат инвестициите ще достигнат дял от 26.2% в БВП за 2006 г. или 6 пункта по висок от средния за 15-те и 25-те страни на ЕС. По данни на Евростат, през 2006 г. за първи път страната ни пречупва тенденцията от предходните години за по-лоши позиции спрямо страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като и изпреварва редица от тях.

Настъпилите структурни промени в икономиката и установяването на пазарни условия влияят положително върху инвестиционната активност на стопанските субекти. За последните 6 години, от 2000 до 2006 г. разходите за придобиване на ДМА показват стабилна тенденция за нарастване, като от 2.8 млрд. евро през 2000 г. достигат 7.9 млрд. евро през 2006 г., или се увеличават близо три пъти. За същият период комулативните разходи за придобиване на ДМА по сектори на икономиката, като относителен дял от общите инвестиции в страната са както следва: Преработваща промишленост – 20.4%; Търговия, ремонт и техническо обслужване – 17%; Транспорт, складиране и съобщения –15.4%; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода –7.5%; Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги – 7,7%; Строителство – 7.4%; Хотели и ресторанти – 6.3%.