Принос към стратегическите доклади на страните членки

В допълнение към годишния и крайния доклад, Управляващия орган ще предоставя информация за изготвянето на национални стратегически доклади от страната членка в съответствие с член 29 от Регламент 1083/2006 на ЕК.

3. 
   Оценка на изпълнението на Оперативната Програма
   

Предварителната оценка ще се стреми да оптимизира разпределението на бюджетните ресурси по оперативни програми и да подобри качеството на програмата. Тя ще идентифицира и оценява средносрочните и дългосрочни нужди, целите за постигане, очакваните резултати, количествените цели, съгласуваността, и ако е необходимо, предложената стратегия за региона, добавената стойност за Общността, степента в която са отчетени приоритетите на Общността, поуките от предишни програми и качеството на процедурите за изпълнение, мониторинг, оценка и финансово управление.

Съгласно чл. 48 от Регламент 1083/2006, предварителната оценка на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 ще е част от по-широк оценителен процес, който включва НСРР и всички ОП. Подробните резултати от предварителната оценка са описани в отделна глава.

Последваща оценка

В съответствие с чл. 49 от Регламент 1083/2006 на ЕК, последващата оценка ще се извърши от Европейската Комисия в сътрудничество със страната членка и Управляващия орган на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, които осигуряват събирането на необходимите данни. Последващата оценка ще вземе под внимание всички оценителни дейности, извършени през програмния период.

Тя ще изследва степента на използване на ресурсите, ефективността при програмирането на фондовете, социално-икономическото влияние и влиянието на приоритетите на Общността. Целта на последващата оценка е достигането до изводи за политиката на икономическо, социално и териториално сътрудничество. Тя ще определи факторите, които допринасят за успеха или провала на изпълнението на оперативните програми, включително по отношение на устойчивост и определяне на добри практики.

Последващата оценка трябва да бъде завършена до 31 декември 2015 г.

Текуща оценка

По време на програмния период, страната членка извършва ad hoc оценка, свързана с мониторинга на оперативните програми, при които мониторингът на програмите разкрива значително отклонение от първоначално определените цели и са направени предложения за преразглеждане на оперативните програми. Резултатите се включват в годишните доклади и периодичните доклади и се обсъждат от Мониторинговия комитет. Резултатите се изпращат до Мониторинговия комитет на оперативната програма и до Европейската комисия.

Текущата оценка ще се провежда по време на изпълнението на ОП “Конкурентоспособност”. Текущата оценка ще бъде главно два вида:

• 
  Междинна оценка, която ще изследва първоначалните резултати от помощта. Междинната оценка ще е насочена към оценяване на програмирането, във връзка с ангажиментите, поети в началото на периода, и подобряване на качеството, ефективността и допълняемостта на помощта по ОП. Междинната оценка ще се проведе в края на 2010 г. Тя ще изследва прогреса по време на изпълнението на ОП, насочена главно към проблеми при управлението на ОП, анализиране на проблемите, възникнали при изпълнението на програмата и ще предложи специфични решения за подобряване на дейността на системата.
  
• 
  Текущата оценка ще се провежда, когато мониторинга на програмата установи значително отклонение от целите на ОП или когато има предложения за промяна на ОП. Текущата оценка може също така да се насочи към въпроси, свързани с изпълнението или управлението на отделните Приоритетни оси или операции, или може да бъде “тематична”. Графиките за изпълнението на текущата оценка ще се определя в Плана за оценка, но се предвижда първата оценка да се проведе в края на 2008 г., когато ще са налице първите резултати от изпълнението на ОП, и ще продължи веднъж годишно.
  

Съгласно член 48 (3) от Регламент 1083/2006 на ЕК има два случая, в които страна членка трябва да извърши текуща оценка:

• 
  когато мониторинга на програмата установи значително отклонение от първоначално поставените цели на ОП
  

• 
  когато има предложения за промяна на ОП
  

Съгласно принципите на за допълняемост и пропорционалност (чл. 13 от Регламент 1083/2006 на ЕК), страните членки носят отговорност за мониторинга на оперативната програма, провеждането на текущи оценки и предприемането на корективни мерки в случай на възникване на проблеми. В съответствие с тези принципи, УО на ОП „Конкурентоспособност” ще организира провеждането на текущи оценки чрез изготвянето на План за оценка на ОП, който ще съответства на Националния план за оценка на НСРР, ако подобен бъде изготвен.

В УО на ОП „Конкурентоспособност” ще бъде създаден сектор за оценка (или проектен мениджър по оценката), отговорен за координиране, организиране и извършване на различни оценки. УО ще осигури финансови ресурси в рамките на Приоритетна ос „Техническа помощ” за извършване на оценки, събиране на данни, проучвания и анализи.

УО ще проведе консултации с Централното координационно звено, вследствие на което ще изготви и предостави за одобрение на Комитета за наблюдение, План за оценка на ОП. Планът за оценка може да покрива целия програмен период, но може да включва и годишни под-планове, които да се актуализират и преработват в съответствие с нуждите на УО и/или когато са необходими специализирани оценки, съгласно чл. 48 (3). Планът за оценка на ОП ще покрива двата аспекта на текущата оценка:

• 
  Когато мониторинговата система регистрира значителни отклонения от първоначално поставените цели.
  
• 
  Когато са предложени промени/ преразглеждане на ОП.
  

1. Информационна част относно за процеса на координация и управление:

1.1. Цялостна координационна подредба:

• 
  Отговорно звено
  
• 
  Координация с други отдели
  

Връзки със системата за мониторинг

Разделение на човешките ресурси и предвидени обучения

Механизъм за възможна промяна на плана за оценка

Възможни връзки и допълнение с плана за оценка на национално ниво

2. Част за специфични дейности, свързани с оценката:

1. 
   Итдикативен списък на оценките, които ще бъдат извършени по време на програмния период;
   
2. 
   Вид на индикативните оценки, които ще бъдат извършени, в т.ч. вътрешни, външни, ad-hoc и т.н.;
   
3. 
   Обхват на всяка оценъчна експертиза, например:
   

• 
  оценка на политиката;
  
• 
  оценка на изпълнението;
  
• 
  оценка на управлението;
  
• 
  според обхвата на оценката – оперативна програма, група от оперативни програми, специфични теми и т.н.;
  
• 
  покриване на „потенциални рискови области”, определени на база на оценка на риска и минал опит в специфични области на въздействие;
  

4. 
   Основни въпроси на оценката, които да бъдат отчетени;
   
5. 
   Потенциална употреба на всяка оценка (публикуване и достъпност на оценителните доклади, представяне и разпространение на резултатите, мониторинг на изпълнението на препоръките);
   
6. 
   Индикативен времеви план за извършване на оценките;
   
7. 
   Вид на извършване на оценките – външна или вътрешна оценка;
   
8. 
   Финансови ресурси, планирани за всяка оценка;
   
9. 
   Управленска структура (вкл. група за наблюдение на оценката и консултация с гражданското общество, регионални и местни партньори и т.н.).
   

В случаите на провеждането на вътрешна оценка, проектния мениджър по оценката ще отговаря за организирането и провеждането на оценка(и) и за подготовката на оценителни доклади. Съответните отдели и Междинното звено ще определят лица за контакти, които да подпомагат оценителя като му предоставят информация, организират срещи и др.

Оценителните доклади се представят и обсъждат на заседанията на Комитета за наблюдение и на други партньорски групи, ако е необходимо.

Управляващият орган ще публикува одобрените оценителни доклади на интернет страницата си (освен ако те не съдържат поверителна информация – в този случай ще бъде публикувано резюме, заедно със заключенията и препоръките).

Управляващият орган ще състави план за действие за изпълнение на препоръките от оценката и ще следи за неговото изпълнение.

2.4. Оценка на стратегическото въздействието

Съгласно българският закон за опазване на околната среда (ЗООС) (Глава VI), министърът на околната среда и водите или съответният регионален инспекторат по околната среда и водите, са институциите, упълномощени да извършват оценка на екологичното влияние на различни планове и програми. Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в качеството си на УО на ОП „Конкурентоспособност”, изпрати писмо (№ 04-20-287/18.11.2005) до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с искане за становище подлежи ли ОП „Конкурентоспособност” на екологична оценка или не. Със съответния отговор (писмо № 04-20-278/ 03.01.2006), МОСВ заключи, че ОП „Конкурентоспособност” не попада в нито една от сферите на дейност посочени в чл. 81, § 1 от Закона за опазване на околната среда, нито в инвестиционните предложения, включени в Анекси 1 и 2 на ЗООС, поради което ОП „Конкурентоспособност” не е необходимо да преминава процедура по оценка на екологичното въздействие.

Основна законова база за оценка на възможното въздействие върху индивидуалните екологични фактори, вследствие на изпълнението на ОП, е Директивата на Европейския Съвет и Европейския Парламент No 42/2001, относно оценката на екологичното въздействие на отделни планове и програми, Директива за оценка на екологичното въздействие (85/337/EEC и изменението й с 97/11/EC).

ОП трябва да е в съответствие и с правилата на националното законодателство, и по-точно, с Регламента за Оценка на влиянието върху околната среда от инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии – разработен в съответствие с изискванията на Директива 85/337/EC, и изменението й с Директива 97/11/ EC – Постановление на МС No 59/07 от март 2003, и Регламент за организацията на Национална схема за управление и контрол на околната среда, който осигурява законовата база за приложението на изискванията на Регламент EC/761/2001 – ПМС No 61/12 от март 2003.

ОП трябва също да е в съответствие с Регламент 1083/2006 на ЕК, постановяващ основните правила за Структурните фондове, което изисква операциите, финансирани от тези фондове да са в съответствие с политиката на ЕС за опазване на околната среда.

Комисията, в сътрудничество със страната членка и Управляващия орган ще осигури насърчаването на спазването на равнопоставеността между мъжете и жените и на вземането предвид на особеностите на половете при различните етапи на изпълнението на Оперативната Програма, съгл. Чл. 16 от Регламент 1083/2006 на ЕК.

Финансово управление и контрол

3.1. Органи, отговорни за финансовото изпълнение на ОП

Целта на тази глава е да опише органите и участниците в процеса на управление на средствата от ЕФРР за периода 2007-2013, разделението на функции и задължения между тях по отношение на системата за управление и контрол, която функционира за ОП „Конкурентоспособност” , и в съответствие с принципите за добро финансово управление. Описаните процеси трябва да гарантират пред Сертифициращия орган, че системата за финансов контрол функционира на всички нива на управление на европейските средства.

• 
  Бенефициент
  

За да се осигури необходимата информация и отчетност пред МЗ, бенефициентът е длъжен да поддържа изчерпателна и надеждна счетоводна система на ниво договор. Това включва поддръжка (файлиране и архивиране) на финансовите данни, съпътстващи документи и доклади, съгласно изискванията на чл. 60 от Регламент 1083/2006 на ЕК.

Бенефициентът е задължен да използва Offline tool предоставен от УИС за докладване на финансови данни и напредъка по даден проект.

• 
  Междинно звено (МЗ)
  

В задълженията на МЗ попадат 100% верификация на документите за исканията за плащане, подадени от бенефициентите. Бенефициентът подава изплатените фактури или счетоводни документи с равна тежест пред МЗ.

МЗ е отговорно за обобщаване на информацията, подадена от бенефициента и за сертифициране на разходите за съответния период. На тази база, МЗ подава доклад за сертифициране до УО. Докладът се изготвя на ниво операция и приоритет, като приложения към него са прикачени списъци и референции към отделните доклади за сертифициране от бенефициента, които подлежат на верификация от УО.

С доклада за сертифициране, МЗ потвърждава, че:

• 
  Разходите по операцията са в съответствие с Националните правила за допустимост и чл. 56 от Регламент 1083/2006 на ЕК.
  
• 
  Исканията за плащане са на база допустими разходи, реално извършени от бенефициента и цялата съпътстваща документация е налице.
  
• 
  Сертифицираните разходи са реално изплатени в допустимия времеви период за съответната схема;
  
• 
  Наблюдаван е физически и финансов напредък по време на извършените посещения на място (ако са били предвидени такива).
  
• 
  Няма припокривания на помощта по СФ по операцията;
  
• 
  Налице са доказателства, че бенефициентът е получил помощта.
  
• 
  Подробности по извършените преводи/ транзакции са налице, когато е възможно на компютърен файл, и са достъпни за съответните отговорни служби на Комисията и националните власти при поискване.
  
• 
  Съществува задоволителна одитна пътека;
  
• 
  Разходите са заведени и осчетоводени в счетоводната система на бенефициента.
  
• 
  Не са били установени финансови пропуски, рискове или нередности, по отношение на проекта или ако са били установени, съответните коригиращи мерки са били предприети.
  

• 
  Управляващ орган (УО)
  

УО осигурява обобщената информация за разходите, която му е подадена от МЗ в докладите за сертифициране. Последните се допълват на ниво ОП и се подават в НФ (СО) със съответните операции или приоритети, за които се отнасят. УО предоставя на НФ (СО) доклад за сертифициране и отчет за разходите.

С доклада за сертифициране, УО потвърждава, че изискванията на чл. 60 от споменатия регламент са спазени.

Също така, УО изготвя и подава в НФ Искане за средства, ако е необходимо. В случаите, когато УО не подаде Искане за средства, в НФ се представя само финансов доклад.

След получаване разрешение на лимитите от НФ (СО), УО урежда без закъснения пълното изплащане на средства към бенефициентите, без удръжки, запори, или други специфични такси.

• 
  Национален фонд (Сертифициращ орган – СО и орган, отговорен за получаване на средства от ЕК)
  

• 
  Одитиращ орган (ОО) – Орган, осъществяващ Оценка на съответствието (ООС)
  

С постановление No. 94/25.04.2006 на МС, дирекция „Одит на средствата от ЕС” в МФ е оторизирана да изпълнява функциите на Одитиращ орган по Структурните и Кохезионния фонд на ЕС.

Одитиращият орган е отговорен за:

• 
  Гарантиране, че са проведени одити за верификация на ефективното функциониране на управленската и контролна система на ОП;
  
• 
  Гарантиране, че са проведени одити на отделните операции на база подходяща извадка, с цел удостоверяване на декларираните разходи;
  
• 
  Представя на Комисията одитна стратегия, която обхваща органите, които ще изпълняват одит по гореизброените дейности.
  
• 
  Предоставя на Комисията годишен контролен доклад, който удостоверява, че управленската и контролна система функционира ефективно, декларация за частично затваряне, удостоверяваща законността и точността на направените разходи, декларация за затваряне, удостоверяваща валидността на искането за плащане на крайните баланси и законността и точността на транзакциите, покрити от крайните отчети за разходи, които ще се придружават и от краен контролен доклад.
  
• 
  Гарантира, че одитните дейности са в съответствие с международно признатите стандарти за одит.
  

• 
  Бюджет
  

• 
  Плащания
  

Управляващият орган изготвя предварителна прогноза за плащанията през текущата финансова година и за следващата година, които трябва да бъдат изпращани на Комисията не по-късно от 30 април всяка година от Сертифициращия орган.

• 
  Счетоводни сметки на ОП
  

Само упълномощените лица от УО ще имат право да се разпореждат с под-сметката. Банковата под-сметка ще се управлява по системата на двойния подпис. С цел избягване на всякакви нарушения в схемата на плащания, ще се определят и два заместващи подписа.

3.3. Схема на финансовото управление на средствата по ОП

3.4. Възстановяване на средства

Всяко доказано от Одитиращия орган, Сметната палата или европейската Сметна палата, нарушение или нередност, както и всички нередности и измами, при наличие на обстоятелства, изискващи възстановяване на погрешно платени суми, по отношение на ОП, ще доведе до възстановяване на средства в общия бюджет на ЕС.

При изготвянето на Междинни/ крайни сертификати и отчети за разходи, които да се подават в Сертифициращия орган, ще се предоставя и обобщена информация за всички възстановявания, ако има такива. Информацията ще се подава в отделна таблица и ще представяла неделима част от гореспоменатите документи.

3.5. Финансови отчети

• 
  Искания на средства, прогнози за плащания и финансови отчети
  

Като част от искането за средства, УО изготвя обобщени данни за разходите и таблица с прогнозни плащания.

• 
  Съфинансиране
  

В края на всяко тримесечие, УО изготвя модел на разходните задължения към структурните фондове на ЕС по месеци на текущата година.

В последния месец на третото тримесечие, УО изготвя актуализиран модел на разходните задължения към структурните фондове на ЕС по месеци на текущата година.

Процедурата за изготвяне на бюджет за следващата година се финализира през втората половина на годината.

Управленска и информационна система

Управленската и информационна система (УИС) е уеб-базирано решение, което МИЕ ще използва за ефективното управление и контрол на ОП „Конкурентоспособност” и за представяне на официални доклади, изисквани от ЕК за управлението на СФ. Системата ще предоставя първични данни и съответните служебни и агрегирани ключови индикатори, които да се използват за стратегическото управление и дългосрочно формулиране на политики, като част от общото институционално изграждане на унифицираната УИС в Централното координационно звено. Двете системи са разработени независимо една от друга, въз основа на независими анализи и изисквания. С цел запазване независимостта между двете системи, предоставянето на информация ще се извършва чрез междинен свързващ кръг, като се обменят текстови файлове. Инструмента за отчитане (Crystal Reports), интегриран към УИС, ще предоставя широки възможности за извличане на данни и отчети и ще се използва и като експортен инструмент за УИС.

УИС е структуриран в отделни модули, на база управление на проектния цикъл, както и на управленската структура на институцията – основен ползвател на системата. Основните модули са: ОП, Търгове (вкл. договори), Проекти, Финансов и административно управление.

УИС ще се използва от УО, МЗ и бенефициентите/ изпълнителите по договори по ОП. За улесняване процеса на отчитане изпълнението, деклариране на разходите, фактури и прогнози за плащания, е разработен независимо приложение - offline independent desktop application. Обмяната на информация ще става в електронен формат (XML база) към УИС. При искане от страна на ползвателя, приложението ще се свързва към сървъра за предаване на информация.

В допълнение към предварително зададените доклади, ще се използва и специализиран софтуерен продукт Crystal Reports като инструмент за отчитане. Той ще:

• 
  Позволява използването на предварително зададени формати на доклади, както и създаването на нови формати по искане на ползвателя, публикуване на доклади в интернет пространството, публикуване на докладите в специализиран уеб портал.
  
• 
  Позволява принтиране, експорт, и прилагане на графики и други обекти на докладите, както и извършване на ограничени търсения в докладите.
  
• 
  Позволява разширени опции за защита на ниво потребителите, групи, обекти и папки.
  
• 
  Има добри форматиращи и дизайнерски възможности
  
• 
  Възможност за разнообразно представяне на доклади и интерактивни методи, мулти-информационни източници и достъп и експорт на XML данни.
  

Управленската и информационна система на МИЕ е отделна компютърна система, различна от унифицираната УИС, поддържана от Централното координационно звено. В рамките на УО е създадено специализирано звено с цел да поддържа и обновява УИС за ОП „Конкурентоспособност”. Изграден е интерфейс между двете системи (УИС на ОП „Конкурентоспособност” и УИС в рамките на Централното координационно звено) и обменът на електронни данни е гарантиран. Унифицираната УИС, поддържана от Централното координационно звено ще управлява и извършва обмена на електронни данни с Европейската комисия.

Член 66 и 76 от Регламент 1083/2006 на ЕК посочват, че трябва да бъде изградена компютърна система за обмен на данни като инструмент за обмен на цялата необходима информация, свързана с оперативната програма. Обменът на данни между всяка страна - членка и ЕК трябва да се извършва посредством изградена от Комисията компютърна система, която да позволява сигурния обмен на информация между Комисията и всяка страна – членка. Страните – членки трябва да участват в последващото развитие на компютърната система за обмен на данни.

• 
  индикативното годишно разпределение на всеки фонд във всяка оперативна програма, както са заложени в НСРР, в съответствие с модела, показан в Анекс XV;
  
• 
  финансовите планове за оперативните програми, в съответствие с модела, показан в Анекс XVI;
  
• 
  отчети на разходи и исканията за плащане, в съответствие с модела, показан в Анекс X;
  
• 
  годишни прогнози за очаквани плащания за извършени разходи, в съответствие с модела, показан в Анекс XVII;
  
• 
  финансовите части на годишните и крайните доклади за изпълнение, в съответствие с модела, показан в Анекс XVIII, точка 2.1.
  

• 
  националната стратегическа референтна рамка, описана в член 27 (1) от Регламент 1083/2006 на ЕК;
  
• 
  информация, потвърждаваща съответствие с принципа на допълняемост, в съответствие с модела, показан в Анекс XIX;
  
• 
  оперативните програми, включително информацията, отнасяща се до категоризацията според модела, заложен в част B на Анекс II и в съответствие с таблиците, включени в част А на Анекс II;
  
• 
  решенията на Комисията относно приноса на Фондовете;
  
• 
  исканията за помощ за големи проекти, описани в членове 39, 40 и 41 от Регламент 1083/2006 на ЕК, в съответствие с Анекси XXI и XXII, заедно с посочената информация от тези Анекси, описана в Анекс XX;
  
• 
  докладите за изпълнение в съответствие с Анекс XVIII, включително информацията, отнасяща се до категоризацията, според модела, заложен в част С на Анекс II и в съответствие с таблиците, включени в част А на Анекс II;
  
• 
  информация за участниците в операции по ЕСФ по приоритети, в съответствие с модела, показан в Анекс XXIII;
  
• 
  описание на системите за управление и контрол, в съответствие с модела, показан в Анекс XII;
  
• 
  стратегията за одит, в съответствие с модела, показан в Анекс V;
  
• 
  докладите и становищата от одити, в съответствие с моделите, показани в Анекси VI, VII, VIII, IX и XIII, и кореспонденцията между Комисията и всяка страна – членка;
  
• 
  отчетите за разходи отнасящи се до частично затваряне, в съответствие с модела, показан в Анекс XIV; годишния отчет за оттеглени и възстановени суми, както и разходи, предстоящи да бъдат възстановени, в съответствие с Анекс XI;
  
• 
  комуникационният план, описан в член 2.
  

Страните – членки трябва да централизират и изпратят в Комисията молби за права за достъп до компютърната система за обмен на данни.

Обмяната на информация и транзакции трябва да се извършва чрез електронен подпис в смисъла на Директива на ЕО 1999/93. Държавите – членки и Комисията трябва да признаят юридическата ефективност и допустимост на електронния подпис, използван в компютърната система за обмен на данни, като доказателство за съдебни искове.

Разходите за разработване на компютърната система за обмен на данни ще бъдат покрити от общия бюджет на ЕО според член 45 от Регламент 1083/2006 на ЕК. Всички разходи за интерфейс между общата компютърна система за обмен на данни и национални, регионални или местни компютърни системи, както и всички разходи за привеждане на национални, регионални или местни компютърни системи в съответствие с изискванията на Регламент 1083/2006 на ЕК следва да бъдат допустими по член 46 от този Регламент.

Компютърната система за обмен на данни трябва да бъде достъпна за страните – членки и за Комисията директно или чрез интерфейс за автоматична синхронизация и запис на информация от национални, регионални или местни компютърни системи за управление.

При изпращане на документи на Европейската комисия датата, която ще се отчита, ще бъде датата, на която страната – членка въвежда документите в компютърната система за обмен на данни.

В случаи на форс мажорни обстоятелства и в частност при нефункциониране на компютърната система за обмен на данни или липса на постоянна връзка, държавата – членка може да изпрати на Комисията документите, които се изискват от Регламент 1083/2006 на ЕК на твърд носител, като използва формулярите в Анекси II, V, VI, VII, IX, X, XII, XIII, XIV, XV, XVI, XVII, XVIII, XIX, XX, XXI, XXII и XXIII. Възможно най – скоро след като причината за форс мажорните обстоятелства бъде отстранена, страната – членка трябва да въведе необходимите документи в компютърната система за обмен на данни. При подобен случай датата, която ще се отчита за изпращане на документите, ще бъде датата, на която документите са изпратени на хартия.

Информационни кампании и публичност. Комуникационна стратегия

Настоящата Комуникационна стратегия съдържа целите, целевите групи и инструментите, с помощта на които да се осигури прозрачност и информираност относно подкрепата от Структурните фондове, изпълнена от (в съответствие с Регламент (ЕК) № 1159/2000) Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОП Конкурентоспособност) 2007-2013 г.

В съответствие с Регламент 1083/2006 на ЕК УО на ОП „Конкурентоспособност” носи отговорността за информационната дейност по отношение на Структурните фондове, които попадат в обсега на ОП „Конкурентоспособност”, за информирането на потенциални получатели на помощта за наличната информация, услуги и подкрепа, както и за предоставянето на широката общественост на информация за подкрепата от Европейската Общност.

Структурните фондове не трябва да бъдат разглеждани просто като налични средства. От голямо значение е информирането на обществеността за това как се харчат техните средства и какви резултати са постигнати чрез тях. Прозрачността по отношение на използването на публичните средства е необходима предпоставка за всяко демократично общество. Обществеността трябва да разбере, че структурната политика допринася за европейската икономическа и политическа интеграция и оттам за мира и стабилността.

Основната цел на тази комуникационна стратегия е да:

• 
  осигури прозрачността на помощта от Структурните фондове, т.е. процедурите за достъп до средства по съфинансираните програми да бъдат изяснени на потенциалните получатели на помощта;
  
• 
  обясни на широката общественост ролята на Общността в осъществяването на ОП
  

Комуникационната стратегия ще преследва следните цели:

• 
  Голямо доверие и вяра в посланията на УО чрез на уеднаквени, последователни (логични) и добре защитени (издържани) послания (съобщения);
  
• 
  По-добро разбиране от страна на обществото за дейностите на ОП, как потенциалните бенефициенти могат да получат достъп до тях и ролите на различните участници;
  
• 
  Подобрена координация между участниците, която да изгради истински ефективна, насочена към обществото комуникация, заедно с ефективни ползи;
  
• 
  Голяма удовлетвореност на хората от ОП чрез демонстриране на начина, по който тя помага на икономиката и нуждите, към които е насочена;
  

Основните целеви групи на тази комуникационна стратегия са

• 
  Вътрешна целева група
  

• 
  ЦКЗ;
  
• 
  Висшето ръководство на министерството и взимащите политически решения;
  
• 
  Средното ръководство;
  
• 
  Ръководния персонал в регионалните офиси;
  
• 
  Външни офиси;
  
• 
  Офисите за връзки с обществеността в МЗ;
  
• 
  Регионалните офиси;
  
• 
  Експерти и ръководство в МЗ.
  

• 
  Външна целева група:
  

• 
  компании с потенциал да създават и комерсиализират иновации;
  
• 
  компании, които имат нужда от повече инвестиции в технологии, управленски умения, енергийна ефективност;
  

Имайки предвид мултиплициращия ефект, специално внимание трябва да се обърне на работата със следните институции като средство да се въздейства по-ефикасно на гореспоменатите групи:

• 
  Обществени – други министерства; общински агенции; държавни агенции; парламент/ правителство; изследователски организации;
  
• 
  Частни – НПО и бизнес сдружения (търговски камари, агенции за МСП и т.н.); консултантски организации; насърчаващите проекти; организации в подкрепа на бизнеса; професионални/ търговски организации; съюзи/ синдикати; фондове за рисков капитал; медии; чужди и големи агенции в подкрепа на инвестициите; донори.
  

Може да бъде трудно за участниците да запазят погледа си върху глобалната картина заради големия брой индивидуални инициативи, които ще бъдат приложени, за да се постигнат целите на Комуникационната стратегия. Още повече, че за да се осъществят успешни проекти, не е достатъчно просто да се информират хората, но също и да бъдат ангажирани, консултирани и по този начин да се изгради ефективно партньорство, което ще доведе до необходимото ниво на доверие и участие за изготвянето на успешни проекти. Поради тази причина последователните състояния, които различните видове комуникационни инструменти ще се опитат да предизвикат, са:

• 
  Любопитство: В първоначалната фаза интересът ще бъде предизвикан чрез показване колко много повече инвестират компаниите в други държави в сравнение с българските и колко по-продуктивни са в резултат на това. Ще се разкрие и колко облаги са получили от структурните фондове различните промишлени сектори на тези държави, за да постигнат състоянието, в което се намират. Целта е да се окуражат скептично настроените предприятия да пожелаят да научат повече. Първоначално те ще бъдат приканени да проверят интернет страницата на ОП.
  
• 
  Разбиране. Интернет страницата на ОП ще предлага ясен и практичен поглед за това по какъв начин различните участници могат да извлекат полза от програмата и ще предлага точна информация за процедурите, допустимостта на разходите, сроковете и т.н. Тази ясна и практична информация ще бъде илюстрирана с хипотетични примери или практики. Също така, страницата ще насърчава посетителите да направят следващата крачка като ги покани да посетят семинари, информационни събития и др., за да получат по-конкретни отговори на своите въпроси и т.н.
  
• 
  Ангажиране: Бъдещите семинари, информационни събития и др. ще предоставят възможности да се установят индивидуални контакти с хора, които могат ги уверят, че са на прав път, както и да дадат изчерпателни отговори на редица въпроси. След като получат примери за това колко могат да се увеличат шансовете им ако потърсят професионална помощ за попълване на своето проектно предложение, потенциалните бенефициенти също ще се насочат към следващата стъпка и
  
• 
  Обвързване: ще потърсят подкрепата на консултантите в МЗ, за да подготвят качествени проектни предложения.
  
• 
  Успех: Накрая, примерите за добри практики в България трябва да бъдат документирани и използвани като примери за насърчаване на бъдещи проекти.
  

Организациите, които могат да действат като спомагателен двигател в транспорта и да разпространят широко информацията, предназначена за широката общественост, са следните:

• 
  икономически и социални партньори
  
• 
  НПО
  
• 
  образователни институции
  
• 
  организации, представляващи бизнеса
  
• 
  европейски информационни центрове и представителства на Комисията в България
  
• 
  други основни участници във всеки приоритет.
  

Формализирането на комуникационна мрежа е нов аспект от комуникационната политика относно Структурните и Кохезионния фондове. УО на ОП „Конкурентоспособност” е определил лице за контакти, който да бъде отговорен за информационните кампании и мерките за публичност, както и да информира Европейската комисия и да бъде член на INFORM мрежа, координирана от ГД „Регионална политика”.

До края на 2007 г. ще бъде изградена неформална комуникационна мрежа на ОП „Конкурентоспособност”. Членове на тази мрежа ще бъдат експерти от УО на ОП „Конкурентоспособност” и МЗ, както и PR служители на организации, представляващи бизнеса. Основната цел на мрежата ще бъде да информира и запознава своите членове с изискванията за публичност и информираност на ЕС, да ги обучава относно мерките за осведомяване на обществеността, да гарантира обмен на добри практики и да осигурява добра координация на комуникационните дейности относно ОП и проектите, финансирани от ОП „Конкурентоспособност”. Посредством мрежата УО на ОП ще подкрепя бенефициентите чрез изпълнение на изискванията за публичност и информираност на ЕС. Същевременно мрежата ще създаде по – добри възможности за мониторинг и контрол.
Финансиране, примерен финансов план

Според чл. 11.3 от Регламент (ЕК) №1685/2000, подготовката на информационните материали, разпространението на информация и информационните мерки, свързани със Структурните фондове, се финансират от Техническата помощ. Сумите, определени за дейностите по информация и популяризиране от Комуникационния план за действие, са включени в Приоритет 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.

Изпълнението на дейностите по ОП “Конкурентоспособност” ще бъде подкрепено от Служител, отговорен за осигуряване на информация, публичност и връзки с обществеността. Предвижда се да се поиска участие представители на организации и външни експерти, работещи в областта на комуникации с ЕС, които да подпомагат дейността на Служителя, отговорен за връзките с обществеността. Служителят ще провежда редовни срещи с колеги от различните отдели с цел координация на комуникационните дейности, свързани в подкрепата от ЕС и предложения за подобрения за повишаване на ефективността.

Лицето, отговорно за официалните комуникации в УО, е отговорно и за изпълнението на Комуникационния план за действие на ОП и представлява УО в INFORM мрежата, на ГД „Регионална политика”. Работната група по комуникациите, състояща се от представители на УО и МЗ, ще подпомага работата на лицето, отговорно за официалните комуникации.

С оглед на гореспоменатите комуникационни нужди и цели е препоръчително УО да се съсредоточи върху следните основни задачи:

• 
  Осигуряване на ясен облик и корпоративна идентичност на ОП, развиване на насоки за PR комуникации и системи за обяснение на работата на програмата;
  
• 
  Установяване и координиране на основни послания, развитие, прогрес и т.н.
  
• 
  Максимизиране на възможностите да се популяризират ключовите цели и успехите на програмата, особено чрез по-ефективно използване на медиите за обяснение на работата, която се извършва, и тяхното документиране и разпространение сред другите участници.
  

• 
  Развиване капацитета на МЗ и другите партньори да изготвят и изпълняват свои собствени комуникационни кампании, както и снабдяването им с обновени информационни материали за тази цел.
  
• 
  Възлагане и управление на договори за професионални комуникационни услуги
  
• 
  Организиране на обучения за поддържане на знанията и презентационните умения на служителите.
  

Успешното изпълнение на мерките по Комуникационния план за действие на ОП “Конкурентоспособност” трябва да бъде редовно оценявано и резултатите и препоръките от тези оценки да се използват при следващите дейности. Избора на подходящи комуникационни канали може да бъде улеснен чрез провеждането на проучвания и изследвания.

Периодична информация за изпълнението на Комуникационния план, предназначена за Комитета по наблюдение и Комисията, ще бъде осигурявана посредством система от индикатори за наблюдение, които ще бъдат използвани за оценка на изпълнението и напредъка, постигнат от основните дейности.

За да се наблюдават и оценяват информационните и комуникационни дейности, е необходимо да има:

• 
  описание на началната позиция, информация за началното ниво на запознатост с различните аспекти на Структурните фондове;
  
• 
  система за наблюдение за събиране на данни;
  
• 
  отговорност да се извършват официални оценки.
  

11. 
    ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ОП
    

Беше взето решение на национално ниво, предварителната оценка на оперативните програми към НСРР да бъде проведена под формата на техническа помощ, финансирана със средства от Неразпределен пакет по програма ФАР 2004 за институционално изграждане. Проектният фиш беше одобрен от направляващия комитет на 26 януари 2006 г. фишът беше разделен на 8 компонента, включващ 2 допълнителна компонента за подкрепа на МОСВ и МТ в разработката на техните оперативни програми. След стартиране на процедура за сключване на рамков договор, през февруари 2006, беше избран ЕКО Консорциум, Белгия за изпълнител на предварителната оценка на ОП „Конкурентоспособност”.

Беше съставен екип от независими експерти, с познания и опит в стратегическо развитие на политики, политика по отношение на МСП и иновации, енергетика и проблеми по опазване на околната среда.

Процесът на независима оценка завърши през август 2006 г. Крайният доклад представящ заключенията на оценителите, беше подаден в УО, Договориращата институция по проекта (Централното звено за финансиране и договаряне в МФ) и в Главна дирекция „Регионална политика”. Пълният текст на оценката е наличен на интернет страницата на Управляващия орган (www.opcompetitieveness.bg).

Предварителната оценка беше проведена паралелно и като неделима част от работата по подготовката на програмния документ. Като част от задължителната предварителна оценка, беше извършена и обща екологична оценка на въздействието на ОП «Конкурентоспособност».

Предварителната оценка допринесе значително за подобряване съдържанието и качеството на ОП с няколко основни дейности:

• 
  анализ на предишни оценителни резултати;
  
• 
  анализ на аналитичната част на ОП, по-точно на силните и слаби страни, възможности и заплахи;
  
• 
  оценка на обосновката на стратегията и цялостното й съдържание;
  
• 
  измеримост на целите;
  
• 
  оценка на очакваното въздействие, включително на екологичното въздействие.
  
• 
  оценка на качеството на механизмите за изпълнение и мониторинг.