МСП по райони за планиране, 2001 – 2004 г

През 2004 година МСП осигуряват най-голям дял от заетостта във всички райони – от 75.1% в Югозападен район до 81.4% в Североизточен. Микро предприятията осигуряват заетост от 26.1% в Югозападен район до 37.1% от работещото население в Югоизточния район. Колкото по-развит в икономическо отношение е даден район, толкова по-малък е делът на заетостта осигурявана от микро предприятията, които са обикновено семеен бизнес или самонаемане на безработни. За средните предприятия, логиката е точно обратната, като те осигуряват от 20.2% от заетостта в Югоизточния район до 24.5% в Югозападния. Малките предприятия осигуряват сравнително един и същи дял от заетостта във всички райони – 24-25%.

Доминиращият район за планиране сред предприятията в дадена група е районът с най-висок дял от броя на заетите в групата:

• 
  Югозападният район за планиране доминира в заетостта на всички разглеждани размерни групи с над 30% от броя на заетите във всяка една група. В този район са 33.5% от броя на всички заети в МСП и 39.3% от броя на заетите в големите предприятия. Най-изразена е доминиращата роля на Югозападния район по отношение на средните предприятия – в този район са концентрирани 36.5% от заетите в средните предприятия.
  
• 
  На другия полюс с около 4% от броя на заетите във всяка една размерна група е Северозападният район за планиране.
  

Въпреки че Югозападен район е най-развита, най-висок процент на плътност се вижда от морето - във Варна и Бургас области (41-42 на 1000), следван плътно от Габрово и София-град области (38 на 1000).

Източник: Годишен доклад за състоянието и развитието на МСП в България – Специално издание, 2006и собствени изчисления

3.1.3 Показатели и фактори за конкурентоспособност на МСП

Някои български МСП вече са конкурентоспособни на европейските пазари. Все повече български фирми предлагат и поддържат постоянно качество на продукцията си. Като цяло обаче, възможностите на МСП чрез крайните си продукти да устоят на конкурентния натиск на европейските производители са все още ограничени. Това предполага затруднения за по-голямата част от МСП да се задържат на българския пазар и/ или да излязат на европейски/ световни пазари. В този смисъл, все още ще се разчита на конкурентното предимство, предоставяно от ниската цена на труда у нас. Очаква се това конкурентно предимство да продължи да действа и след приемането ни в ЕС, но не за дълго. Силните страни на българските МСП на фона на европейските им конкуренти са в тяхната приспособимост и гъвкавост и в предприемчивостта на българина.

Според данните за Брутна добавена стойност към фактора цена на производство, българските МСП имат около 20 пъти по-малка възможност от старите страни членки в ЕС да възстановяват факторите си за производство – като труд и капитал. В същото време тези водещи страни постигат високите нива на добавена стойност с 10 до 30% по-малко заети.

Брутната оперираща рентабилност^ на българските микропредприятия за 2003 г. е над нивото на БОР за микропредприятията в страни като Естония, Литва, Унгария и Словения. Същото е валидно и за малките предприятия. Но това привидно преимущество се дължи на относително по-ниските разходи за труд, а не на по-високата добавена стойност по факторните разходи, каквато е тя в микро- и малките предприятия в държави като Дания или Австрия, имащи нива на БОР от 1.5 до 2.5 пъти по-високи от тези на българските. Показателят се влошава за българските средни предприятия като разликата нараства между 1.75 и 4 пъти в полза на средните фирми от споменатите държави от ЕС. Като цяло, българските производствени предприятия повишават и почти удвояват показателите си за брутна оперираща рентабилност и брутен опериращ излишък за последните 4 години. Разходите за труд на един зает имат стойности за българските МСП между 2 и 20 пъти по-ниски в сравнение с държавите от ЕС-25. Този показател, както и показателят за брутната добавена стойност на един зает (видима производителност на труда) в България, увеличават нивата си от микропредприятията към средните предприятия.

Такава е тенденцията във всички европейски страни, но българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни членки на ЕС и 15-30 пъти по-нисък от страните в ЕС-15. Средният брой на заетите в едно микро-, малко или средно предприятие е сравнително един и същ за всички държави от ЕС и за България.

Болшинството от МСП развиват дейност най-вече на българския пазар. Въпреки че формално ще стане част от общия Европейски пазар след присъединяването, истинското му интегриране по отношение на европейските правила зависи от капацитета на съответните власти да ги наложат.

Много компании, които разчитат на износ изглеждат подготвени или са близо до адекватна подготовка за изискванията на Общия европейски пазар. Само 10% от фирмите покриват изискванията за СЕ маркировката и 23% изискванията за условия и безопасност на труда. Много малко български фирми притежават сертификатите ISO, а сертификат за метода НАССР (Анализ на риска и критични контролни точки), чрез който се гарантира безопасността и качеството на храните, притежават 2,3% от тях.

Като основни пречки за покриване на изискванията МСП посочват недостатъчните финансови ресурси и липсата на информация. Само една от пет фирми посочва като причина липсата на достатъчно подготвени кадри. Близо една четвърт (23%) от всички МСП не са се сблъсквали с никакви пречки.

Най-значимите дейности на предприятията, които се подготвят за покриване на изискванията е в посока подобряване контрола на качеството на продукцията (27% от МСП), обучение на персонала (22%), подмяна на технологичното оборудване (17%), нови стратегически връзки с търговски партньори (15%), инвестиции в нови технологии (14%), сертифициране по ISO (11%) и далече под 10% от МСП са обърнали внимание на покриването на екологичните и технически изисквания към продуктите и производството, обучението на мениджъри, защитата на интелектуалната и индустриалната собственост.

Над 45% от МСП не са предприели никаква подготовка за присъединяването им към единния пазар на Общността. Всяка пета фирма смята, че изискванията на ЕС не я засягат. Всяка трета фирма не е запозната по принцип с европейските изисквания. Всяка втора фирма не знае какви са сроковете за въвеждане на различните изисквания, докато около 20% от МСП са запознати с тези срокове.

Въпреки, че не покриват изискванията на ЕС, около 70% от МСП са оптимисти и смятат, че ще устоят на конкурентния натиск от страна на Общия европейски пазар. МСП обаче имат намерение да покрият изискванията, защото половината от изследваните фирми имат намерение да инвестират средства в следващите 3 години за покриване изискванията на Европейския съюз.

Остарелите машини, технологии и оборудване са много сериозен проблем. Близо половината от производствените фирми (45%) работят с оборудване, което е по-старо от 10 години, а близо три четвърти (72.8%) работят с оборудване по-старо от 5 години. Половината МСП заявяват, че имат нужда от сериозно инвестиционно инвестиране, но разходите за инвестиции в нови технологии са незадоволителни. Повече от половината анкетирани МСП⁷ инвестират по-малко от 10%. Средният годишен дял на средствата (спрямо общите приходи на фирмата), които изследваните МСП са отделили през последните 3 години за технологично обновление, е 18.04%. Повече от една трета от фирмите, попаднали в извадката, се затрудняват да посочат конкретен дял. Повече от една четвърт от МСП са реинвестирали между 1 и 10% от своите печалби обратно в дълготрайни материални активи през 2005 г., а едва всяка петнадесета фирма е реинвестирала над 75% от печалбата за последната година в ДМА.

Участието на български малки и средни предприятия в конкуренцията на международния пазар остава ограничена. Около 2/3 от българските МСП развиват дейност в типично вътрешни сектори като търговия, услуги и строителство. Едва 17,5% от МСП⁸ са реализирали някаква част от продукцията си извън страната през последната година, като по-малко от 7% от всички отговорили имат ясно изразен експортен профил (т.е. делът на експорта е повече от половината на годишния им оборот).

Съществува ясно изразена диференциация сред експортните фирми: около 27% от тях са с незначителен, по-скоро случаен дял на износа в оборота си, докато над 40% от тях изнасят над 75% от продукцията си. Много малко са успешните износители сред сравнително по-новите фирми на пазара (създадени в последните 5 години).

Иновациите имат сравнително малка тежест сред силните страни на българските МСП. Само 18.5% от управителите вярват, че конкурентното им предимство е в резултат на технологична иновация. За 60% от малките предприятия, конкуренцията по същество е свързана с цената. Добър показател за шансовете на нови износители да проникнат на външните пазари е участието на панаири и изложби извън страната. Над 85% от фирмите не са участвали през последните три години в подобни изложения, т.е. само една от седем фирми има някакъв опит с тази форма на промоция на продукцията си на външните пазари.

Българските МСП като цяло имат ниски разходи за труд. В същото време, производителността на труда също е ниска. Това са двете страни на една монета. От една страна, МСП плащат ниски заплати и рядко инвестират в обучение на служителите си при опит да намалят производствените разходи. Управителите и собствениците на МСП споделят, че не могат да задържат на работа служител, който са обучавали в продължение на няколко години защото големите компании предлагат по-високи заплати. От друга страна, ниските заплати, ограниченото или несъществуващо обучение и образование, неясните изгледи за кариерно развитие, комбинирани със заетост непряко свързана с висшето или средно образование на служителя обясняват голямото текучество и ниската производителност на човешкия фактор в МСП. Преминаването към специфично производство с по-висока добавена стойност е един от начините за излизане от ситуацията. Генерирането на по-висока добавена стойност ще увеличи възможността за собствени инвестиции, условията ще може да се подобрят и по този начин качеството на работната сила в МСП ще се повиши.

Адекватната подготовка на МСП за конкуренция в условията на членство в Европейския съюз несъмнено включва увеличаването на хоризонта на планиране и акцентиране на стратегическото управление и устойчив растеж, вместо досегашния фокус само на оперативното управление и оцеляването. Необходимо е фокусиране върху механизмите и методиките за изработване на стратегии, вътрешноорганизационното устройство и партньорството между фирмите в изготвянето на стратегии и дългосрочни планове.

Един от индикаторите, който дава приблизителна оценка за стратегическото управление във фирмите е наличието на бизнес план. Близо 60% от фирмите нямат бизнес план⁹, но около 10 % от тях имат желание да разработят такъв при наличие на субсидия за привличането на външни консултанти за това по някоя програма. Разбира се, не винаги наличието на бизнес план означава, че във фирмата има стратегическо мислене – често пъти се случва бизнес план да се разработва заради външни причини – напр. получаване на банков кредит. Близо 60 % от бизнес плановете на фирмите са с хоризонт от една година, и едва 17 % са с хоризонт над 4 години, като само 2 % са с хоризонт от 6 до 10 години, който покрива хоризонта на Националния план за развитие.

Графика 3.Разработване на бизнес план от фирмите (като % от фирмите)



Източник: Национално представително социологическо проучване на МИЕ- юни-юли 2006

Стратегическото планиране е сфера предимно на собствениците и мениджърите (24%), като едва в 5-6 % от фирмите има нарочни отдели или процедури за извършване на тази дейност. Все пак, в сравнение с 2004 г. има известен напредък както по отношение на разработени бизнес планове (нарастване около 15 пункта) и малко увеличение на средния хоризонт (между 6 и 10 месеца). Въпреки това, българските предприятия мислят в перспектива от една година, което е сериозна структурна пречка за координацията на бизнес процесите им с времевата рамка на националните оперативни програми и структурните фондове на ЕС. Все още преобладаващите стратегии са реактивни, а не про-активни.

3.1.4 Достъп до финансиране за МСП и абсорбционен капацитет на МСП в контекста на програми с европейско финансиране

Повечето български МСП имат нужда от допълнително финансиране. Само 22.5% от МСП нямат нужда от допълнителен капитал, 35.4% имат нужда от финансиране до 50 000 лева, над 19% имат нужда от допълнителни 50-100 000 лева, 9.8% - от 100 до 250 000 лева и 13% - от повече от 250 000 лева.¹⁰.

През следващите три години МСП планират инвестиции и имат нужда от допълнително финансиране по следните приоритети - технологично обновление на производството (61.5%), за покриване на стандарти/ изисквания на ЕС (50.0%), иновационни проекти за разработване на нови продукти, технологии, услуги (25.4%), проекти за въвеждане на енергоспестяващи технологии (23.5%), както и за модернизиране на фирменото управление (22.1%), обучение и квалификация на служителите (15.6%), привличане на ПЧИ (12%), бизнес коопериране и свързване в клъстери (9.8%), консултантски и информационни услуги (8.7%), популяризиране и увеличаване на износа на фирмата (7.5%), друго (3.9%).

Повече от половината от МСП не са ползвали каквото и да е кредитиране през последните три години.¹¹ Достъп до банков кредит през този период са имали 44%. Поне 10% от собствениците са използвали по-добрата си лична кредитна история за финансиране дейността на фирмата посредством потребителски кредити. Тези кредити са по-скъпи по отношение на лихвения процент, но изискват далеч по-малко формалности и не изискват обезпечение. 37% са ползвали търговски кредит през последните три години, докато само 18% са ползвали инвестиционен кредит. Основната причина за отказ на кредит е липсата на обезпечение -67.2%. Почти 14% от молбите са отхвърлени поради влошено финансово състояние на МСП и други 11% - поради неясноти в проекта или бизнес плана.

Делът на финансирането на МСП чрез лизингови схеми е още по-малък – 10%. Фактът, че делът на потребителските кредити е съизмерим с дела на лизинговите схеми свидетелства за началния етап на развитие на финансирането за МСП.

Достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи.

Основните бариери пред достъпа на МСП до банково финансиране са:

• 
  Високата цена на кредитите – висок лихвен процент;
  
• 
  Неясни разходи свързани с получаването и ликвидирането на кредит;
  
• 
  Дълга процедура за одобрение;
  
• 
  Изискване за представяне на многобройни документи;
  
• 
  Високи изисквания за обезпечение;
  
• 
  Изисквания към типа обезпечение – земя, сгради, машини и оборудване;
  
• 
  Кратки срокове за изплащане;