Предоставяне на микро финансиране на МСП

Микрофинансирането може да бъде считано за важно през различни фази (стартиране на бизнес, разрастване и др.) от развитието на микро, малките и средни предприятия.

Понастоящем, повечето търговски банки и клонове на чужди банки действащи в България имат програми за МСП (27 от 33) и предлагат микрокредитиране. Програмите за МСП имат следните характеристики:

• 
  По-гъвкави условия и по-бързи процедури за разглеждане;
  
• 
  По-улеснени, и понякога намалени, изисквания за сигурност;
  
• 
  Удължен период за изплащане на кредита – 16 банки имат инвестиционни програми за срок от повече от 5 години, повечето банки предлагат погасителен период до 7 години;
  
• 
  Пакети допълнителни услуги предлагани заедно с кредита;
  
• 
  Лихвените проценти регистрират известно намаление и банките постоянно предлагат промоции за програмите си за МСП с по-ниски лихвени нива за първите месеци/ година от изплащането.
  

Добър пример за действаща небанкова финансова институция е Проект “Гаранционен фонд за микрокредитиране” към Министерство на труда и социалната политика. Към. април 2006 г. по проекта са одобрени 6200 проекта на микропредприятия на обща стойност 34 млн. евро

Въпреки тези тенденции в банковото микро финансиране и в небанковите институции, достъпът до микро кредити все още е проблем за МСП (особено за микро предприятията) поради липсата на кредитна история, обезпечение и др. В потвърждение на този факт голям брой потребителски и ипотечни кредити от банки може да бъдат считани за скрити микро кредити за бизнеса, при които собствениците използват своята по-добра кредитна история вместо кредитния рейтинг на бизнеса си.

Предоставяне на дългово финансиране и гаранции:

Заемите са основен източник на финансиране за бизнес разрастване и технологична модернизация.

Наблюдава се силна поляризация на търговските кредити и голяма концентрация на кредитен ресурс в ограничен брой предприятия – заемите до 50 000 лв. представляват 68% от общия брой търговски заеми и 4% от общата сума зает ресурс, докато заемите над 500 000 лв. представляват 6% от общия брой 73% дял от общия брой кредити (в края на юни 2006).

Избягването на риска при търговските банки при финансирането на МСП и свързаните с това високо лихвено ниво и изисквания за обезпечение са основен проблем за МСП, който ги ограничава в развитието им поради липса на финансиране. Малко вероятно е да настъпи промяна в ситуацията в средносрочен период, отчитайки ефекта върху икономиката, произтичащ от кризата, която засегна България след 2008 г., и която продължава да има негативно отражение върху остатъчното и новоформираното банково портфолио на МСП.

Обратната информация от пазара за търсенето и предлагането на инвестиционни заеми, която може да бъде извлечена от анализа на банковия сектор в България, осъществен от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) през 2011 г. е следната:

• 
  Търговско кредитната активност остава слаба и концентрирана основно в кредити за оборотни средства, рефинансиране и преструктуриране;
  
• 
  Цялостните условия при потребителските кредити са по-добри от тези при търговските;
  
• 
  Необслужваните кредити продължават да нарастват, макар и с намаляващи темпове;
  
• 
  Делът на депозитите непрекъснато се увеличава и представлява основен източник на базата за финансиране на банките, което впоследствие се отразява върху лихвения процент, при който се отпускат заемите;
  
• 
  Бизнес клиентите могат да бъдат разделени най-общо в две групи: i) тези, които имат добре работещ бизнес, но отлагат инвестициите в разширяване поради по-високата цена на финансирането или неясни икономически перспективи и ii) тези, които се нуждаят от финансиране, но се считат за твърде рискови за банките, което води или до отхвърлянето им или до непоносими за бизнеса условия по кредитите;
  
• 
  Новите инвестиционни кредити имат падежи обикновено в диапазона 5-6 години с по-дълги срокове, в зависимост от базата за съфинансиране;
  
• 
  Нивото на лихвените проценти по бизнес заемите остава значително по-високо от средното за ЕС;
  
• 
  Всеки спад на лихвените проценти по бизнес заемите може да има положителен ефект за стимулиране на търсенето на пазара. Такова намаление от страна на банките не е възможно, доколкото основният им източник на финансиране остава депозитната им база, която носи сравнително високата цена;
  

Заемите и предлагането на гаранции ще играе по-значима роля за МСП поради новите предизвикателства свързани с присъединяването към ЕС и конкурентния натиск на Общия пазар.

Дяловият капитал предоставя най-рисковия елемент от финансовата структура на предприятията. Достатъчно дялов капитал може да подобри кредитния рейтинг като позволи достъп до други форми на финансиране. Българските МСП и тези предприятия, които не попадат в категорията на МСП само поради големия брой на персонала, но с финансови суми - годишен оборот и общ годишен баланс на малки и средни предприятия, имат проблеми с дяловия си капитал и рисковия капитал може да имат съществена роля в увеличаване на дяловия им капитал.

Основните съществуващи организации за рисков капитал в България са Българо-Американски Ентърпрайз Фонд, Фонд за подпомагане на малки предприятия, Глобал Файненс, Болкан Аксешън Фонд, Икуест, Сигма, Блейзер, GED, Рослин/Енигма. България няма специално законодателство регулиращо дейността на фондовете за рисков капитал, компаниите оперират съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите.

Основните характеристики на пазара на рисков капитал в България могат да бъдат обобщени както следва:

• 
  Липса на данни, не съществува асоциация на рисковия капитал;
  
• 
  Малък обем на фона на БВП;
  
• 
  Основно финансиране на по-късен етап/ приватизация – големи предприятия;
  
• 
  Преобладаващо пан-регионални фондове;
  
• 
  Липса на дейност в секторите начално финансиране и млади компании¹²
  

В процеса на изработване на Оперативната програма, в периода юни – юли 2006 г., по поръчка на Министерство на икономиката и енергетиката беше проведено национално представително изследване на конкурентоспособността и готовността на българските МСП да усвояват средства от Структурните фондове на ЕС. Основната цел на изследването беше да анализира състоянието, нуждите и проблемите пред МСП с оглед на тяхната готовност да въвеждат и покриват европейски стандарти; иновативността на предприятията; конкурентоспособността на МСП и техните сравнителни предимства; ролята на консултантския бизнес и неговия отговор на нуждите на пазара; достъпът на МСП до външни източници но финансиране и т.н.

Проведеното национално представително изследване покрива широк кръг от въпроси относно участието на МСП в европейски програми и усвояването на средства от европейски фондове; фактори, които затрудняват тяхното участие в европейски програми; нивото на запознатост и източниците на информация за европейските фондове, които МСП ползват и т.н. Основните извършени дейности са:

• 
  С помощта на въпросници беше проведено количествено изследване сред целева група от 1011 МСП. Проучковата извадка се състои от нефинансови предприятия, чиято основна дейност попада в обхвата на промишлените сектори с инициали от С до К според Националната класификация на икономическите дейности (НКИД-2003), разпределени на групи според броя на служителите;
  
• 
  Информация беше набирана също и чрез качествени методи (дискусии във фокус групи, дълбочинни интервюта) от представители на институции и организации с ключова роля в процеса на информиране, разпространение, обслужване и анализ на дейностите по усвояване на структурните и кохезионния фондове на Европейския съюз – ръководители и собственици на МСП, национално представени организации на работодателите, банкови и небанкови финансови институции, консултантски и публични изследователски организации.
  
• 
  Бяха използвани и други методи като кабинетно изследване и анализ на вторични данни от съществуващи информационни източници като политически документи на Европейския съюз и българското правителство в областта на насърчаването на малките и средни предприятия и предприсъединителните програми, действащи закони и нормативни актове, наличната статистическа информация, данни от други изследвания в тази област.
  

Тази инертност може да бъде обяснена с факта, че голяма част от предприятията са с къс хоризонт на планиране на дейността, който не може да се съгласува с времевата рамка на подготовката и изпълнението на проекти. Слабо се познават европейските програми и предлаганите от тях възможности поради недостатъчен вътрешно фирмен капацитет (персонал, който ползва чужди езици, работи добре с компютър и ползва интернет, както и умения за разработване и управление на проекти) за участие в конкурси.

През следващите три години, 35.4% от компаниите ще финансират инвестиционните си проекти със средства от Структурните фондове. Фирмите ще търсят финансова подкрепа от Структурните фондове за технологично обновление на производството за покриване на стандартите/ изискванията на ЕС, за въвеждане на енергоспестяващи технологии и за иновативни проекти.

3.2 Големи предприятия

През 2009 г. имаше 1053 големи предприятия в България (които официално са представили своите годишни финансови отчети на Националния статистически институт и включително предприятия от икономическите сектори, които попадат извън обхвата на намеса на Оперативната програма). От 1053 предприятия, 622 или 59% отчитат годишен оборот под 50 млн. евро. и годишни баланси общо под 43 млн. евро.

В резултат, от финансова гледна точка тези предприятия трябва да попадат в категорията на МСП, но въз основа на броя на служителите по ведомост, последните попадат извън параметрите на МСП. Това загатва извода, че българските големи предприятия са далеч по-малко конкурентоспособни от съответстващите им предприятия в другите страни членки на ЕС, като по финансови показатели - годишен оборот и годишен баланс, тези предприятия, които също са определени като “mid-caps”, съответстват на критериите за средни предприятия, което доказва нуждата от по-добър достъп до финансиране. Те имат ограничен капацитет (в изражение както в лева, така и в Евро) да инвестират в разработването на нови продукти, процеси и услуги и / или в технологична модернизация.

Както и МСП, големите предприятия са неравномерно разположени из страната. Почти половината функционират на територията на Югозападния район за планиране (487, от които 284 са “mid-caps” предприятия. Това е естествено, доколкото към момента столицата предоставя най-добрите условия за бизнес – близост до държавната администрация (по-лесен достъп до услуги), близост до водещи университети и технически училища (работна сила с добро качество и НИРД), добра инфраструктура (транспорт, офис и производствени помещения) и лесен контакт с поддоставчици или свързани компании, които са разположени в непосредствена близост.

Друг район за планиране с по-висока концентрация на големи предприятия е Южен централен със 153, от които 101 са mid-cap предприятия. В рамките на Югоизточен, Североизточен и Северен централен райони за планиране, разпределението на големите предприятия следва модел, с пропорционално разпределение големи към mid-caps предприятия, както следва: в Югоизточен регион има 117 големи предприятия, от които 84 са mid-caps (72%), в Североизточния има 119 големи предприятия, от които 87 са mid-caps (73%), и в Северен централен регион има 105 големи предприятия , от които 82 са mid-caps (78%). Най-малко икономически развития район за планиране - Северозападния има само 72 големи предприятия, от които 57 са mid-caps предприятия (79%).

По-малко от половината от големите предприятия са в преработващата промишленост. Другите, с малки изключения, са като цяло равномерно разпределени между секторите на услугите - здравеопазване и социални дейности (80, от които 63 са mid-caps, или 79%), строителството (110, от които 69 са mid-caps предприятия, или 63%), транспорт, комуникации и складова дейност (53, от които 33 са mid-caps предприятия, или 62%), недвижими имоти и бизнес услуги (8, от които 3 са mid-caps предприятия, или 38%), електроенергия, газ и вода (17, от които 7 са mid-caps предприятия, или 41%), и търговия на едро, търговия на дребно и поддръжка (103, от които 63 са mid-caps предприятия, или 61% ).

Брой големи предприятия по икономически сектори за 2009г.

Сектор	A	C	D	E	F	G	H	I	J	K	N	O
Предприятия с повече от 250 заети	6	237	7	21	69	63	33	19	10	7	54	0
Предприятия отговарящи на всички изисквания за голямо предприятие	2	95	14	5	19	36	20	4	11	3	28	59

Източник: НСИ

Както е посочено в графиките, над 75% от приходите на mid-caps предприятията в България попадат в диапазона от 0 до 15 млн. евро и приблизително същия процент от mid-caps предприятията наемат между 250-500 души. Тези констатации са пряк резултат от секторите с ниска добавена стойност и високо трудоемкост, в които българските Mid-caps предприятия действат, както и отражението върху приходите на тези предприятия от световната икономическа рецесия, след която поради профила си, те преминават през по-дълъг период на възстановяване.

4.1 Научноизследователска и развойна дейност. Иновации

Бъдещето на икономиката на знанието в голяма степен зависи от капацитета на България да осигури система, която да свърже и опосредства процеса на създаване на знания и прилагането им в предприятията. Знанието се възприема като сериозен естествен ресурс и неговото оползотворяване е сред най-големите предизвикателства.

Ключов фактор за постигане на висока конкурентоспособност на българската икономика, респективно на българските предприятия е последователно прилагане на политика за стимулиране на иновативните процеси между всички елементи, изграждащи иновационната система, съгласувано с всички други политики осигуряващи устойчиво икономическо развитие.

Анализът на иновационната система се основава на принципите и данните изведени в Innovation Scoreboard 2005 и данни на Eurostat и специализираното изследване, проведено от Министерство на икономиката и енергетиката.

4.1.1. Създаване на знание и неговото достигане до предприятията

Ключова цел на Лисабонската стратегия е ускоряването на прехода към икономика на знанието, в която НИРД и иновациите да допринасят ефективно за икономически растеж.

Иновационната стратегия на България и мерките за нейното прилагане бяха разработени в директна връзка с това разбиране.

Научно изследователската и развойна дейност е един от приоритетите на страната и двигател за иновации. Националният съвет за научни изследвания (консултативен орган на МОН) е определил приоритетните области за провеждане на научни изследвания.

Създаването на знания е необходимо но недостатъчно условие за развитието на иновациите. Създаването и разпространението на ново знание в системата доминиращо се прави в рамките на и от академичните институти.

Основните институции за генериране на знание са Българска академия на науките (БАН) (включваща 52 научни института, 1 национална и 12 централни лаборатории, 4 научни центрове) и Националния център за аграрни науки (НЦАН) (включващ 21 научни института, 13 регионални центрове за приложни научни услуги, 1 национален агробиологичен парк), 42 университета с научни и изследователски центрове към 7 от тях и редица лаборатории за приложни изследвания, където се е съхранил относително стабилен научен потенциал от международно признати учени и наличните лаборатории, които ефективно участват в Европейското изследователско пространство.

Икономиката на знанието изисква както добре развита наука и специалисти, така и адекватно финансиране. До момента инвестициите в НИРД, както от страна на държавата, така и от страна на частния бизнес, като процент от БВП, са на едно от най-ниските равнища от ЕС. Разходите за НИРД като процент от БВП на глава на населението са 0.5%, от които 0.34% са от държавния бюджет, 0.11% от частния бизнес и 0.05 % - от висшите училища. Тези цифри значително изостават от целите на Лисабонската стратегия за 3% и осигуряване на частно финансиране на НИРД.

Следващата графика представя връзката между разходите за НИРД финансирани от индустрията, държавата и от чужбина в сравнение с ЕС27. Тези данни подчертават необходимостта от стимулиране на частните инвестиции в НИРД.

Един от индикаторите, измерващи среда, в която е възможно създаването на знания, е боря на научни работници на глава от населението – 0.8 на хиляда за 2003 г. в България, в сравнение с 2.9 на хиляда за ЕС-15. абсолютните стойности през последните години се запазват относително стабилни (около 400 научни работници с докторска степен за периода 2000-2004), което показва че научната кариера не е достатъчно привлекателна за младите поради ниското заплащане и остарялото оборудване в повечето научни лаборатории. Разработката на докторски дисертации, в сътрудничество и за нуждите на бизнеса е един от възможните модели за преодоляване съществуващото различие.

Броят на дипломираните висшисти с технологичен профил в България е 8.5 на хиляда души население в сравнение с 12.4 за ЕС-27. Делът на учените в предприятията е изключително нисък – най-ниският от всички страни – членки на ЕС. От друга страна, България има най-висок дял на учените в държавните изследователски институции. Това показва наличието на диспропорция, която трябва да бъде преодоляна, чрез създаването на нови и трансформирането на съществуващи държавни научни звена в Технологични центрове, които да обслужват нуждите от научни изследвания и разработки на развиващи се и утвърдили се индустриални сектори.

НИРД дейностите са рискови и не предлагат гаранция, че всяко изобретение, изследване или опит ще доведе до положителни резултати. Успешните иновации носят по-високи приходи, увеличение на продажбите или допълнителна добавена стойност на продуктите. Предприятията се нуждаят от насърчаване и финансова подкрепа за инвестиране в подобен род дейности. необходимо е да се въведат механизми за насърчаване на частните инвестиции. Една от целите на Иновационната стратегия на България е да активизира диалога между научните звена и бизнеса. С въвеждането на първия финансов механизъм на Стратегията – Националния иновационен фонд, само за първата година са привлечени частни инвестиции в НИРД повече от 5 пъти от отпуснатите от държавата бюджетни средства. Предприятията все още изпълняват иновационни проекти, като използват собствени средства, под формата на финансови ресурси и човешки потенциал (9.5% от МСП в България). Причините за недостатъчното сътрудничество при изпълнението на подобни проекти може да бъде обяснено с няколко основни фактора: нарушена връзка „наука-бизнес”, липса на стимули за комерсиализация на научните резултати, остаряла и недобре развита инфраструктура за трансфер на технологии.

Според изследване на „Иновации.бг”^ само силно развитите индустриални държави са способни да гарантират създаване на ново знание. Развиващите се страни не са достатъчно ефикасни в това отношение, в резултат на което разходите за НИРД от страна на бизнеса са много ниски. Тази тенденция е особено ясно изразена в България.

2. 
   Про-иновативна инфраструктура
   

В България съществуват няколко подобни структури. Европейският иновационен център, създаден с подкрепата на ЕС и Фондация „ГИС Трансфер център” (в сътрудничество с Фондация „Steinbeis”), предоставят информация, обучение и различни услуги за МСП за развитие на иновации. Фондация „ГИС Трансфер център” работи по проекти на БАН и за МСП. Към настоящия момент, фондацията е създала 18 експериментални технологични центрове (6 от тях с БАН и 12 извън структурите на БАН, като 2 са извън София). Центъра за приложни изследвания увеличава технологичния и ноу-хау трансфер за българските предприятия, като предоставя информация за европейски НИРД програми.

В страната има създадени два високо технологични инкубатора във Варна и Габрово. Те са създадени в сътрудничество с МРРБ и функционират от началото на 2005 г. За двете години на своето съществуване, инкубаторът в Габрово има инкубирани 12 високотехнологични фирми и предоставя услуги на още 10 други компании, ситуирани извън него, докато структурата във Варна е инкубирала 7 фирми и предоставя услуги на други 25. Сред местния бизнес и научните среди се наблюдава засилен интерес към дейността на инкубаторите и услугите, които те предоставят, като се очаква роя на инкубирани фирми в тях да нарасне значително.

Описаните по-горе структури са недостатъчно за активизиране на иновационната система в страната. Годишният доклад за Състоянието и развитието на националната политика в областта на иновациите 2006 г. – заключи, че „Структурите за трансфер на знания и иновации в публичния сектор не са достатъчно на брой, а съществуващите такива не могат да посрещнат адекватно нуждите на предприятията. Офисите за технологичен трансфер, които са от особена важност за националната иновационна система, са все още липсващ елемент. Във вече съществуващите елементи на иновационната инфраструктура липсва управленски капацитет. По отношение на иновационните услуги, докладът заключава, че те са недостатъчно развити и се предоставят от ограничен брой посредници.

По проект на програма ФАР, през 2007 г ще бъдат създадени центрове за технологичен трансфер към водещите университети в страната. Пилотният модел на високотехнологичен инкубатор и технологичен център на Фондация „ГИС Трансфер център” трябва да бъде разпространен и умножен, така че връзката между науката и бизнеса да бъде възстановена и развита. Технологичните центрове (центровете по компетентност) трябва да бъдат създавани и развивани с цел да обслужват нуждите на бизнеса и да се интегрират в европейското научно пространство, както и да се възползват от постиженията на световната наука.

В момента се зараждат идеи за създаване на високотехнологични паркове. София, Пловдив и Варна се очертават като възможни дестинации за създаването на подобни паркове. Към момента има поне три жизнени идеи за високотехнологичен парк край София – за нано-технологии, био-технологии и нови материали (физика, химия, и физико-химия).

Подкрепата от страна на държавата ще бъде от съществено значение за координацията на съществуващите проекти и успешното реализиране на високотехнологичните паркове. Специално внимание трябва да бъде отделено на сътрудничеството в иновациите. Трябва да бъде създаден механизъм за привличане на бизнеса в развитието на иновативна инфраструктура. Държавата може да подкрепя и създаването на мрежи за обмяна на специфичен опит и познания, които да с в полза за предприятията.

2. 
   Иновативни компании
   

През 2004 г. НСИ за първи път направи проучване на иновативните фирми в България. Съгласно това изследване делът на иновативните фирми е едва 16.4% от общия брой действащи предприятия , което представлява около ¼ от дела на иновативните предприятия в ЕС-15 през 2001 г.. Българските предприемачи имат ниска иновативна култура. С намаляването на значението на ниските разходи за труд – основно конкурентно предимство на българските фирми – те трябва да се ориентират към иновациите и да подобрят ефективността на вътрешно фирмените си процеси за запазване на конкретните си предимства. За тази промяна ще е необходимо активното включване на държавата, неправителствения сектор. Съгласно данните от изследване , повредено от Eurobarometer, България е една от страните, в която голяма част от населението приема иновациите с предубеждения (28%) или изцяло ги отхвърля (20%). Специфичните дейности и проекти трябва да са насочени към всички участници в иновационната система – бизнес, научни институти, образователни институции, посреднически организации, представители на държавата и на регионалните власти. Придобиването знания и предприемачески умения в областта на управление на иновационните процеси в собствените си предприятия, трябва да бъде развивано още в училище и университетите.

Делът на предприятия, извършващи собствени НИРД и работещи в областта на компютърните технологии, архитектура и инженерни науки представляват 30.1% от общия брой на иновативни фирми или 3.43% от общия брой на предприятията.

Изследвайки типа на реализираните иновации, най-значим е делът на продуктовите иновации (44.8%)_(2004 г.). Много малка е частта на процесовите иновации (7.3%). Това е нормално от гледна точка на догонващия ръст на страната ни в сравнение с ЕС, но в бъдеще пропорцията ще се изменя все повече в полза на процесовите иновации. Анализирайки процеса на въвеждане на иновации е установено, че една продуктова иновация предизвиква или следва от процесова иновация.

Повечето фирми в България въвеждат продукти или процеси, които са нови само за тях (15,7% от всички анкетирани фирми)¹³ или само за българския пазар (12,1%), т.е. съсредоточени са предимно към обновяване на продуктовата гама или към отваряне на нови пазарни ниши за съществуващи продукти на българския пазар. Фирмите, които имат международни амбиции в реализацията на нови продукти, са 5,1% от всички МСП в България. И трите вида иноватори са важни за развитието на българската иновационна система и за подобряване на иновационния капацитет на българската икономика. Но докато първите две категории имат нужда предимно от добра пазарна среда и възможности за технологично обновление (достъп до технически, финансов и човешки капитал), то последните имат нужда от поддържаща научноизследователска и развойна инфраструктура и добре функциониращи структури за трансфер на технологии вътре в страната и в международен аспект.

Близо 75% от изследваните МСП¹⁴ нямат разходи за иновационна дейност, а около 18% са заявили, че правят такива разходи. Основният проблем пред иновационната дейност на МСП в България е липсата на адекватни източници на финансиране и високите разходи на иновационните проекти. Инвестирането в разработката на нови изделия, технологии и тяхното внедряване е рискова дейност и липсата на финансови инструменти като гаранционни фондове и фондове за рисков капитал за стартиране на иновативна дейност оказва най-съществено влияние по отношение на политиката за развитие на дадено предприятие.

Средно те изразходват за иновационна дейност 15 лв. на всеки 100 лв. разходи. Над 72% от интервюираните МСП са заявили, че годишният им оборот е под 3 млн. лв. Дори да се направи нереалистичното допускане, че средният оборот на едно българско МСП е 3 млн. лв., това би означавало средно разходи за иновационна дейност от 450 000 лв. годишно.

Графика 5. Вид иновативни разходи от МСП за 2005



Източник: Национално изследване на МИЕ юни-юли 2006 г.

Разпределението на видовете разходи е белег на сравнително ранния етап на развитие на националната иновационна система, когато от основно значение за инoвативността на предприятията е усвояването на готови чуждестранни иновации и достъп до външни иновативни пазари, отколкото разработването на вътрешно фирмен и вътрешно национален капацитет за създаване на иновации.

2. 
   Патенти и международна регистрация на търговски марки
   

Патентната система предоставя възможности за защита на новото познание и при неговия трансфер в технологични продукти дава възможност за възстановяване на вложените средства в изследователска и развойна дейност като се превръща във фактор за защита на придобитите конкурентни предимства. Патентната активност в България е доста ниска. През последните 4-5 години, заявленията за патенти на територията на България от български граждани, научни организации и компании е намаляла от 420 през 2002 на 345 през 2005 г. Проблемът не е само в незначителния и намаляващ брой патентни заявления, но и в заявяването на патенти за незначително подобрения на вече съществуващи продукти, а не за наистина иновативни решения. Тази ситуация е в резултат на остарялото технологично оборудване на лабораториите и научните звена, недостатъчната информация за състоянието на технологиите в ЕС, САЩ и Япония, както и за липсата на адекватно финансиране на НИРД и иновации.

През 2002 г., в Европейската патентна служба са получени 36 заявления за патенти за европейски патент, подадени от български изобретатели. Броят не е голям, но изчислен на глава от населението, България задминава много европейски страни по отношение на патентна активност. Това навежда на извода, че в България се развива иновативна дейност, чиито резултати биха намерили европейско приложение. Очаква се броят на подобни открития да нарасне с увеличаване активността на българските организации в европейските рамкови програми и в резултат на реализацията на проекти, съфинансиране от държавния бюджет чрез Националния иновационен фонд и Национален фонд „Наука”. Ако се насърчава иновационната активност в българските предприятия и научни организации, в следващите 5 до 10 години, страната ни може да достигне средните нива на патентна активност за ЕС, по отношение на количество и качество.

Появата н нови търговски марки може да се счита за критерии за развитието на нови производства. От тази гледна точка, наличието на стабилна и международно призната система за регистрация на търговски марки е от съществено значение. Системата за регистрация на Търговска марка на Общността е слабо популярна сред страните от Централна и Източна Европа, чиито икономически субекти търсят защита на марките си в рамките на ЕС. Те все още предпочитат Мадридската спогодба и Протокола към нея.

С присъединяването на страната към ЕС, и вливането в единния пазар, се очаква засилване на интереса на българските производители към регистрацията на търговски марки, най-вече поради производството на продукти, които да отговарят на изискванията на Общността. Очаква се да се повиши и броят на заявените за регистрация търговски марки от страни от ЕС и извън него, за територията на България.

4.2. Инвестиционна активност на МСП

Въпреки инициативите на Европейско и национално ниво, малките и средните предприятия все още изпитват редица трудности, свързани с достъпа им до финансиране. Някои от най-важните бариери са: липса както на кредитна история, така и на опит за работа с финансови институции, високо обезпечение и неясна дългосрочна визия за развитие на бизнеса. Тежките последици от икономическата криза също трябва да се вземат предвид. В резултат, банките увеличиха лихвените си проценти и изисквания за обезпечение за кредитните продукти и преминаха в режим на работа на избягване на рисковете, особено по отношение на МСП. По-строгите условия по съществуващите и новите заеми се отразиха на инвестиционните планове на МСП.

Като доказателство за високата цена на заемите са данните в представената по-долу таблица, която ясно обобщава основния проблем, пред който трябва да се изправят българските МСП когато обмислят банково финансиране на инвестиционен план. Лихвените проценти за нефинансови корпорации нараснаха с повече от 1% , когато кризата засегна страната през 2008 г., за да достигнат по-добри от предкризисните нива към края на 2010 г. Въпреки изглеждаща благоприятна на пръв поглед, трябва да се отбележи, че цифрата за 2010 г. е само проекция на заемите, предоставени на работещи предприятия според изключително стриктния следкризисен подбор на банките. Също така, докладваното ниво е все още по-високо от средното за територията на ЕС, което означава че доста вероятно лихвеният процент е много близо до нормата на възвръщаемост на активите.



Източник: Евростат

През м. октомври 2011 г. Евростат докладва, че най-голямото увеличение на неудовлетворени искания за кредити е отчетено в България (от 3% през 2007 до 36% през 2010). От голямо значение е да се отбележи, че процента на частично успешните искания за кредит също са нараснали от 9% през 2007 до 22% през 2010 – „частично успешно искане“ се дефинира като заем, който е отпуснат от банката при по-малко благоприятни условия от предпочитаните. Възприятието на целия бизнес (с изключение на финансовите и застрахователните дейности) за причините за частичния успех или липсата на успех при получаването на заемно финансиране са ясни: основната причина е високото ниво на лихвените проценти (25.1% , което е второто най-високо в ЕС - след Финландия с 26.5% - докато средното за целия ЕС е 10.8%). Причините за неприемане, които не са свързани с лихвения процент възлизат на 14.5% , докато другите причини възлизат на 2.3%.

Основните трудности, с които се сблъскват МСП опитвайки се да получат банково финансиране могат да бъдат обобщени както следва:

• 
  Високите лихвени проценти и изисквания за обезпечение за заеми. Много често компаниите нямат необходимите недвижим имот и дълготрайни материални активи;
  
• 
  Отсъствие на или недостатъчна кредитна история – причина за това доста често е избягването на данъци, въпреки намалената данъчна и осигурителна тежест през последните години;
  
• 
  Относително ниската бизнес и правна култура на собствениците на МСП;
  
• 
  Неспособността за подготовка на дългосрочен план за развитие на бизнеса. Това е резултат както от нестабилната икономическа среда, така и от неспособността на МСП да подготвят надеждни дългосрочни финансови прогнози;
  
• 
  Изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
  

Въпреки нарастващото търсене на банково финансиране, неясните икономически перспективи и високата цена на финансирането все още ограничават МСП да инвестират. Този факт е подкрепен от представената по-долу графика, която показва че инвестициите в дълготрайни активи през 2010 г. са близки до нивото за 2006 г. За първата половина на 2011 г. ситуацията се влошава допълнително с инвестиции в дълготрайни активи на 38% от нивата за 2010 г.; освен ако ситуацията не се подобри значително през втората половина на годината, нивата от 2006 г. може дори да не бъдат достигнати до края на 2011 г.

3. 
   Енергийна ефективност използване на възобновяеми енергийни източници и диверсифициране на енергийните доставки
   

1. 
   Намаляване на сравнителното енергийно потребление за единица БВП
   
2. 
   Оптимално използване на местните и възобновяемите енергийни източници
   
3. 
   Диверсификация на енергийните доставки
   

1. 
   Енергийна ефективност
   

България внася повече от 70% от необходимите й първични енергийни ресурси, за които се изразходват около 20% от БВП. През 2006г. общото производство на електро енергия в страната е 45 807GWh., от които 19 493 GWh от АЕЦ, 15 819 GWh от ТЕЦ, 2 139 GWh от ТФЕЦ, 3 736 GWh от ЗТЕЦ и 4 620 GWh от ВЕЦ. Износът през 2006г. възлиза на 8 882 GWh.

Над 53% от добитите и внесени в страната първични енергийни ресурси се губят в процесите на трансформирането им в електрическа и топлинна енергия. Модернизирането на електропреносната мрежа и остарелите производствени мощности за електроенергия попадат в обхвата на Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Р България до 2015 г. Тези инвестиционни проекти ще бъдат финансирани с държавни и държавно гарантирани заеми, заеми от търговски банки, собствени ресурси и безвъзмездна помощ (фонд Козлодуй) и възлизат на обща стойност от около 3 млрд. евро.

България е сред страните с най-ниско съотношение между предоставените на крайните потребители на горива и енергия и използваните за тази цел енергийни ресурси. Тази особеност затруднява сравнението на енергийната интензивност на българската икономика с останалите европейски страни.

Противно на очакванията, на ниво КЕП, българската икономика не е най-интензивната в ЕС. Зад нас са: Латвия-0.172 koe/€2000p; Чехия – 0.183 koe/€2000p; Люксембург-0.202 koe/€2000p и Финландия-0.225 koe/€2000p). На ниво ПЕП нашата страна е безспорен лидер. Следва ни Естония с 0.324 koe/€2000p. Следователно в момента нашата икономика изразходва до два пъти повече първични енергийни ресурси за производство на единица БВП. Независимо от сравнително високата ЕИ на българската икономика и факта, че нашата страна притежава значителен потенциал за реализация на икономически печеливши мерки по ЕЕ, след период на стабилизация първоначално КЕП след 2002г., а след него и Първичното енергийно потребление след 2004 започват да нарастват.

Това състояние на ЕИ на българската икономиката се предопределя на първо място от високата ЕИ на индустрията. През 2005 година, произвеждайки само 27.6% от БВП, тя е отговорна за 37.2% от КЕП. Най-големите енергийни консуматори в сектора (по данни на НСИ за 2002 г.) са: химическата индустрия – 28.6%, металургията – 24%, производството на изделия от неметални минерални суровини – 17.3% и хранително-вкусовата промишленост – 8.2%. В повечето отрасли на икономиката са налице остарели и енергоемки технологии и оборудване. Индустриалните сгради са стари и не винаги пригодни за производството, което понастоящем се осъществява в тях.

Енергийна интензивност Индустрия/ Преработваща промишленост



Източник: доклади по проект EIE/05/005/SI.420008/ “Оценка и наблюдение на енергийната ефективност в новите страни-членки и ЕС-25”

Високата енергийна интензивност на българската индустрия се дължи на високата енергийна интензивност на преработващата промишленост. В периода 1997 - 2004г. сектор преработваща промишленост е подобрил показателите за енергийна ефективност с около 50% (от 0,6 Кое/ € 2000р на 0,3 Кое/ € 2000р) и е основен фактор за намаляване на енергоемкостта на брутния вътрешен продукт. Но за да се достигнат средните нива за ЕС и да се поддържа устойчив растеж е необходимо инвестициите да продължат.

На фирмено ниво проблемите са още по-сериозни. Групата на МСП (99.7% от всички предприятия) има значителен дял в крайното енергийно потребление. Обновяването на остарелите и енергоемки технологии и оборудване в сравнително кратък период не е по силите и възможностите на значителна част от МСП. При голяма част от мениджърите съществува предубеждение, че инвестициите за повишаване на енергийната ефективност са свързани основно с високи разходи и с авангардни технологични решения. Подценява се значението на добрите практики за енергиен мениджмънт. Липсват достатъчно подготвени кадри в областта на разработването, финансирането и управлението на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни технологии. Бизнес асоциациите нямат стратегия за управление на енергийното потребление на отраслово ниво. Банките нямат адекватен подход към финансирането на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни технологии, защото ги оценяват като високо рискови.

Обследванията за енергийна ефективност, сертифицирането и енергийния мениджмънт са задължителни за производители на стоки и услуги, чиито предприятия са с годишна енергийна консумация равна или по-голяма от 3000 MWh. Тези задължителни обследвания трябва да бъдат извършвани всеки три години и в резултат на тях, да бъдат предприети корективни мерки. Предприятията не са напълно подготвени за участие в предстоящия регионален и общия либерализиран енергиен пазар на ЕС и търговията с квоти за емисии на парникови газове. Развитието на МСП трябва да включва мерки и стимули за по-ефективно използване на енергията, насърчаване на енергоспестяването и увеличаване относителния дял на използваните възобновяеми енергийни технологии от МСП. Изпълнението на тези мерки е от ключово значение за намаляване себестойността на продукцията и за повишаване на нейната конкурентоспособност.

Услугите с най-голям дял в БВП на страната са съответно туризмът, търговията и съобщенията. Едновременно с това основни енергийни консуматори са обектите в сектор туризъм и сградния фонд на обществения сектор. През последните години ЕИ на услугите не се променя съществено и е близка до тази в страните от ЕС-25 .

През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на енергийната консумация в сектор транспорт и в домакинствата. Това е проблем, защото те не създават добавена стойност и допълнително влошават индикатора за енергийна интензивност. Но, българските домакинства все още консумират два пъти по-малко енергия от средното европейско семейство. Оперативна програма „Регионално развитие” ще осигури ресурси за намаляване използването на горива от обществения транспорт, за енергийна ефективност на обществени сгради (болници, училища, социални центрове за инвалиди и др.), както и за ремонт (вкл. енергийна ефективност) на жилищни блокове. Същата оперативна програма ще насърчи и газификацията на домакинствата и предприятията.

Може да се заключи, че тенденцията на увеличаване на енергийното потребление на българската икономика ще продължи поради големия ръст на БВП, остарелите технологии в енергоемките подсектори на промишлеността, което е белег за неефективни инвестиции. Енергоемкостта на производството затруднява ускоряването на икономическия растеж и намалява конкурентоспособността на изнасяната продукция. Ето защо са необходими специални мерки за насърчаване на енергийната ефективност в промишлеността.

2. 
   Възобновяеми енергийни източници
   

В периода 1997-2005 г. делът на възобновяеми енергийни източници в брутното потребление на горива и енергия е нараснал от 2,2 % на 5,6 %, като използваните източници са биомаса (дърва за отопление), водна и вятърната енергия. Отчетеното нарастване на ВЕИ се дължи на увеличаване на потреблението на биомаса с 200 % и на хидроенергията с 71 % за периода 1997-2005 г.

Използването на биомаса е предимно в битовия сектор като дърва за отопление (87 %). Останалата част е използвана от предприятия за производство на химични вещества, продукти и влакна, селското стопанство, дървообработваща и др. Все още комплексното използване на биомаса за производство на електрическа и топлинна енергия не е разпространено, въпреки доказаната ефективност и екологични ползи. Централите с инсталирана мощност над 10 МВт са произвели 91 % от електрическата енергия от ВЕЦ. През 2003 г. беше поставено началото на използването и на вятърната енергия за производство на електроенергия. През 2006 г. 28 ветрогенератора са били построени и свързани с националната електропреносна система, с което произведената електрическа енергия от вятър се е увеличила повече от 3 пъти и е достигнала 20 ГВтч. Потенциал за изграждане на ветро-генераторни паркове съществува по Черноморското крайбрежие и в планините над 1000 метра надморска височина. С развитието на ветрогенераторните технологии, други планински зони с по-малка скорост на вятъра може също да станат атрактивни.

Потенциалът от геотермална енергия не е достатъчен за производство на електроенергия, но може да се използва за отопление. Слънчевата енергия може да се използва за ефективно производство на електричество само в Югозападния и Югоизточния райони за планиране, където наличния ресурс е 4.25kWh/m2/дневно или 1550kWh/m2/ годишно. Дори за тези райони производството на електричество за задоволяването на собствени нужди изглежда по-обещаващо, понеже потенциалът не е достатъчно голям, че да оправдава свързване към националната електропреносна мрежа (конвенционалната електроенергия е много по-евтина). България има добър потенциал за производство на био-етанол и био-дизел от земеделска продукция, но законовата база все още не е добре развита и този потенциал остава в голяма си част нереализиран..

Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (НДПВЕИ) включва 920 конкретни инвестиционни проекта със следните характеристики:

1. 
   Общи инвестиции - 1 811 700 милиона евро
   
2. 
   Обща електроенергия в резултат на проектите - 420,09 МW
   
3. 
   Обща топлоенергия в резултат на проектите - 1 487.87   МW
   
4. 
   Спестена електроенергия от изпълнението на проектите - 1 602 128 МWh/годишно
   
5. 
   Спестена топлоенергия - 6 973 467 МWht/годишно
   
6. 
   Спестени CO₂ емисии - 4 373   Kt /годишно
   

• 
  20% дял на възобновяемите енергийни източници в Общностното енергийно потребление до 2020 г.;
  
• 
  10% задължителна цел във всяка държава членка за дела на биогоривата при наличие на определени условия до 2020 г.
  

• 
  Преференциални цени за произведената от ВЕИ електрическа енергия, с изключение на тази ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW – чл. 9, 16;
  
• 
  Задължително изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Това се отнася за всички производители на електроенергия от ВЕИ, с изключение на ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW – чл. 16;
  
• 
  Дългосрочни договори за изкупуване на енергията от ВЕИ. Например: ако една централа използваща ВЕИ е построена и започне производство до 31 декември 2010 г., то произведената от нея енергия се изкупува за срок от 12 години т.е. до 2022 г. – чл. 9;
  
• 
  Задължително и приоритетно присъединяване на всеки производител на електрическа енергия от ВЕИ и АЕИ от преносното и/ или разпределителните предприятия – чл. 9;
  
• 
  неналагането на акцизи върху биогоривата, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове