Доклад за състоянието и развитието на мсп в България Специално издание, 2006и собствени изчисления 40 3 Показатели и фактори за конкурентоспособност на мсп 40

• 
  недостатъчен темп на растеж на инвестициите в производствената сфера и особено в най-експортно ориентираната преработваща промишленост, която изнася над 60% от произведената продукция.
  
• 
  Нисък темп на растеж на инвестициите във високотехнологичните производства и услуги, вкл. научни изследвания, образование информационни технологии, с цел изграждането на конкурентоспособна икономика базирана на знания.
  

През 2007 и 2008 разпределението на ПЧИ между промишлеността и услугите няма да се промени значимо. В промишлеността големи проекти за разширение на производствения капацитет на основни метали (главно цветни метали) и други минерални продукти са в процес на изпълнение поради растящото търсене на бързо растящия сектор строителство. Значимо разширение на производствените мощности се очаква и при производството на инвестиционни стоки, най-вече домакински уреди и резервни части за автомобилостроенето. В същото време строителството и търговията на едро и на дребно ще продължат да привличат големи обеми ПЧИ.

През последните години се формира трайна тенденция на намаляване на населението в страната. Настъпилите социални и икономически промени в условията на живот доведоха до съществени изменения в демографската характеристика на населението. Основните проблеми са намаляване броя на населението и влошаване на неговата възрастова структура. Към края на 2006 г. населението на България е 7.7 млн. души, като за периода 2000-2006 г. то е намаляло с 5.8% или 470 178 души. Фактори за това намаление са отрицателният естествен прираст и външната миграция.

Средната възраст на населението общо за страната през 2006 г. е 41.4 години. Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, в и над трудоспособна възраст.

Равнището на икономическа активност на населението в групата от 15 до 64 години се повишава от 61.6% през 2000 г. до 64.5% през 2006 г., но все още изостава от средното равнище за ЕС25 от 70.5%.

В периода 1997-2001 г. в резултат на извършваните структурни промени в икономиката, заетостта в страната намалява от 3 157 хил. заети на 2 968 хил. заети. След 2001 г. заетостта започна да нараства, но едва през 2006 г. достигна нивото от 1997 г. През последните четири години темповете на нарастване на заетостта в България (2.4%) изпреварват средните за ЕС25 (1.5%). Въпреки това заетостта във възрастовата група 15-64 години през 2006 г. е 58.6%, при 64.7% средна заетост в ЕС25.

Равнището на заетост при жените през 2006 г. е 54.6% и е близко до средното равнище за ЕС25 – 57.3% и до заложените в Лисабонската стратегия цели. Равнището на заетост на лицата на възраст 55-64 г. обаче е значително под средното за ЕС25 ниво. През 2006 г. частният сектор осигурява заетост на 72.9% от всички заети (2 333 хиляди), докато публичния сектор – на 27.1%. От заетите в частния сектор 5.4% са работодатели, 11.5% самонаети, 81.1% работници и 2% неплатени семейни работници. През следващите години частният сектор ще продължи да генерира заетост, като създаването на работни места се очаква да запази темпа си, а делът му в заетостта – тенденцията на нарастване. Заетостта в публичния сектор се очаква бавно да намалява.

Нивото на безработица от 2000 г. бележи тенденция на намаление поради активната политика на пазара на труда, увеличената икономическа активност в промишлеността и постигнатия икономически растеж. През 2006 г. нивото на безработица е 9%, като значително се доближава до средната стойност за ЕС25 (7.9% за 2006 г.).

Производителността на труда (БДС на един зает) се увеличава през последните години. Въпреки тази положителна тенденция обаче, производителността на труда в България е едва 32.7% от средната стойност за ЕС25 и е най-ниска в сравнение с новите страни членки и страните кандидатки. Производителността на труда в България е толкова ниска, защото служителите са демотивирани, здравето им е принципно влошено поради лошо здравно обслужване и много дни се губят в следствие на отсъствие поради заболяване.

Според Глобалния доклад за конкурентоспособността 2006-2007 г., най-авторитетния международен индекс за конкурентоспособност, разработен от Световния икономически форум, конкурентоспособността на българската икономика намалява от 2004 до 2006 г. през 2004 г. България е 59та, през 2005- 61ва, а през 2006 – 72ра. Тенденцията за румънската икономика е същата, но през 2006 г. Румъния е 68ма. Всички други страни от ЕС са много по-конкурентоспособни, като страните кандидатки – Турция и Хърватска са също по-конкурентоспособни от България и Румъния. Това намаляване на конкурентоспособността налага цялостно преосмисляне на съществуващите национални политики и приоритети, координация на усилията на правителството, неправителствените организации и бизнеса и предприемане на мащабни инвестиционни и информационни кампании за обръщане на тенденцията. Членството в ЕС ще бъде допълнително предизвикателство към конкурентоспособността на икономиката и само добре обмислена и внимателно изпълнена програма ще има успех при преодоляване на това предизвикателство.

България се представя сравнително добре по отношение на основните изисквания (62ра), но не толкова добре по отношение на условията за увеличаване на ефективността (70та) и на факторите за иновации (85та). Румъния, Турция и Хърватска имат много по-добри позиции в условията за увеличаване на ефективността и във факторите за иновации. От основните изисквания, България има нужда от бързо и всеобхватно подобряване на институционалната среда (109та) и развитие на инфраструктурата. Висшето образование, обучението и технологичната готовност трябва да бъдат развити, за да се повиши ефективността на икономиката, като ефективността на пазарите (90та) също изисква специални усилия. Съвършенството на бизнеса (84та) и иновациите (87ма) са областите, в които трябва да бъдат концентрирани усилията на българската държава, общественост и бизнес в следващите години, защото изоставането от другите членове на ЕС и страните кандидатки е най-чувствително.

Индекс за конкурентоспособността на бизнеса

Конкурентоспособността на бизнеса следва същата негативна тенденция като националната икономика – 75ма позиция през 2004 г., 78ма през 2005 и 83та през 2006. Това под съмнение подготвеността на българските фирми да се справят с конкурентния натиск в ЕС.

Конкурентоспособността на българския бизнес е по-ниска от показателите за всички нови страни членки. През 2006 г. Румъния е 74та, а Турция 46та.

България регистрира влошаване и по двата под-индекса (дейности и стратегии на фирмите и качество на бизнес средата) и увеличава изоставането си в класирането. При стратегиите на фирмите е видна липсата на опит и професионализъм при управление на компаниите, както и липсата на активна политика за обучение и квалификация на персонала (изпадане от 82ра до 95та позиция само за една година).

Инвестиционна конкурентоспособност и политика

В оповестения Доклад за световните инвестиции през 2006 на UNCTAD България е на 9-то място в света съгласно общоприетия “Индекс на инвестиционно представяне³. България е и първата най-добра дестинация за инвестиции в ЮИЕ. А според Индекса за инвестиционен потенциал⁴ - България е в групата на страните с най-висок инвестиционен потенциал, задно със страни като Швейцария, Финландия и Естония Съпоставянето по тези два индекса отговоря най-точно на въпроса за инвестиционната конкурентоспособност на страната.

За поддържането на висок и устойчив експортно ориентиран растеж, което ще доведе до значително подобряване на търговския баланс и покриване на дефицита по текущата сметка и за да гарантираме доброто инвестиционно представяне на България и занапред се предприеха редица инициатива в провеждането на целенасочена инвестиционна политика.

Промени в Закона за насърчаване на инвестициите бяха разработени и приети (ДВ, бр. 42 от 29.05.2007 г., в сила от 30.08.2007 г.). Законът се фокусира върху насърчаване на инвестициите в следните области:

• 
  от индустриалния сектор: преработваща промишленост, производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници;
  
• 
  от сектора на услугите: високотехнологичните дейности в областта на компютърните технологии, научноизследователска и развойна дейност, както и образование и хуманно здравеопазване.
  

Броят на предприятията във всяка категория показва стабилен растеж в периода 2001-2004г. Въпреки това, делът на микро предприятията постоянно намалява, МСП повишават своя дял, докато делът на големите остава стабилен. От данните може да се направи извода, че за този период микро предприятията или придобиват качества на МСП или излизат от бизнеса. Това е естествен и позитивен тренд, доколкото води до повишаване на инвестициите, експортния потенциал и като цяло на конкурентоспособността.