Оборот по предприятия, 2001-2004 г

Само 0.3% от малките предприятия отговарят на дефиницията по отношение на оборот и/ или активи. Почти 98% от средните предприятия имат оборот и активи на малки предприятия. Само 32 от 558 големи предприятия са извън дефиницията за МСП и са наистина големи. Тези 32 предприятия дават около 25% от добавената стойност на предприятията общо.

Приносът към БДС и БВП нараства при всички видове предприятия . Според данните на НСИ приносът на МСП към БДС е 45% и 39% БВП. Сравнено с 2001г. има нарастване с 2% при всеки от двата индикатора.

Производителността на труда нараства с размера на предприятията. При МСП тя е приблизително 2 пъти по-ниска от тази при големите. За периода 2001-2004 ПТ нараства номинално при всички категории предприятия.

3.1.1. МСП по икономически сектори⁶

Най големите различия в показателите на българските МСП с тези от ЕС 27 са в секторите D – преработваща промишленост, K – операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги и G – търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството.

Въпреки, че предприятията в сектор G – търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството са повече от половината от активните МСП в България /голяма диспропорция в сравнение с ЕС 27/ техният принос в БДС е само 30%. В същото време производственият сектор с дял само 12.7% от активните предприятия и 33.5% от заетостта, създава близо 34% от БДС. Тези показатели дават на сектор D стратегическо място в икономиката.

България изостава значително от ЕС 27 и в сектор K – операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги. Развитието на този сектор ще бъде от голямо значение за повишаването на износа и добавената стойност, тъй като включва в себе си предприятия от сферата на ИКТ /2637 предприятия/, както и предприятия в сферата на НИРД.

Дял на брой МСП по сектори и дял на добавена стойност по сектори,

сравнение България (горе) – ЕС 27 (долу), 2004 г.

От анализа на МСП по сектори по отношение на производителност на труда и брутна оперираща рентабилност, се налагат следните изводи.

МСП в сектор С – минна и добивна промишленост и Е – производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода са малко на брой с доминиращо големи предприятия. Въпреки това, производителността на труда и брутната оперираща рентабилност на тези предприятия е 2-3 пъти по-голяма от средната.

Секторите К (операции с недвижими имоти и бизнес услуги) и I (транспорт, складиране и съобщения) са сред двигателите на икономическия растеж в последните години и са привлекли значителен обем ПЧИ. Това естествено води до висока производителност на труда и БОР, както и до повече възможности за навлизане на нови МСП.

Други два сектора с по-високи от средните показатели са F – Строителство и D – преработваща промишленост. Техните показатели не са толкова впечатляващи като на първите 4. Производството изисква нови инвестиции за да запази положителната тенденция за повишаване на добавената стойност. Тяхната БОР все още не е толкова висока, което означава, че нужният капитал трябва да дойде от банки и/ или държавни програми за развитие на конкурентоспособността на МСП и т.н.

Ако обърнем внимание на под-секторите в сектор D – DG - производство на химични вещества, продукти и влакна /DG243 - производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарско мастило и китове, DG244 - производство на лекарствени вещества и продукти, DG246 – производство на други химични продукти/ и DK29 - производство на машини, оборудване и домакински уреди, DL30 – производство на канцеларска и електронноизчислителна техника, DL31 – производство на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде, DL32 – производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника, DM35 – производство на превозни средства, без автомобили, това са двете големи групи с по-високи от средните за сектор D стойности и на двата показателя. Тези под сектори генерират иновационни и с висока добавена стойност продукти. Допълнителната подкрепа за тези производства ще даде добри резултати.

Други подсектори с приблизително еднакви характеристики са DI26 – производство на продукти от други неметални минерални суровини поради бурното развитие на строителството и значителните ПЧИ и DE22 – издателска и полиграфическа дейност; възпроизвеждане на записани носители.

Съотношението на инвестиции на заето лице се приема за добър показател за усилията на индустрията за повишаване на нейната конкурентоспособност чрез модернизация и развитие на капиталовата си база. Единственият подсектор в рамките на производството, който достига средните за ЕС27 нива на инвестиции на заето лице е DI26 - производство на продукти от други неметални минерални суровини. Той включва производството на стъкло и изделия от стъкло, огнеупорна керамика, керемиди, плочи, тухли, цимент, вар, мазилки, изделия от бетон, рязане и оформяне на декоративни строителни камъни.

Източник: Евростат и собствени изчисления

Подсекторите, генериращи обем в сектор D /DB17 - производство на текстил и изделия от текстил, без облекло, DB18 – производство на облекло, вкл. кожено; обработка на кожухарски кожи, DD20 – производство на дървен материал и изделия от него, без мебели, DH252 – производство на изделия от пластмаси, DJ28 – производство на метални изделия, без машини и оборудване/ се характеризират с по-ниска производителност на труда от средната за сектора и по-висока БОР. Тези подсектори дължат развитието си на евтината и квалифицирана работна сила в България.

3.1.2 МСП по райони за планиране

Съществува остра териториална диспропорция в разпределението на МСП (подобна диспропорция съществува и за големите предприятия) поради концентрацията на бизнеса в двата най-големи града – столицата София в Югозападния район и Пловдив в Южен централен район. Тази диспропорция може да бъде облекчена с предоставяне в другите четири района на по-добри консултантски и информационни услуги за стартиращи и действащи предприятия, по-добри и по-многобройни възможности за инкубиране на фирми, както и с привличане на експортно-насочени ПЧИ, които изискват създаването на устойчиви вериги от подизпълнители.