Графика 6. Използвани външни консултантски услуги от фирмите за последната година от дейността им

Като основна причина за неизползване на консултантски услуги анкетираните фирми посочват липсата на потребност от консултации – 63.2%. С почти равен брой отговори като причини се изтъкват липсата на информация за консултантските услуги и тяхната висока цена, съответно – 31,5% и 30.5%. Липсата на практическа насоченост на предлаганите консултантски услуги заема четвърто място с 19.6%.

Твърде слабо са развити и предлагани иновационните услуги като патентоване и защита на интелектуална собственост. 7.2% от фирмите са ползвали такива услуги и информация за нови технологии и възможности за технологичен трансфер от 12.6%. Този вид услуги представляват още една пазарна ниша, която ще се развива в бъдеще. ОП „Конкурентоспособност” би могла да бъде катализатор на този процес.

Нагласата за използване на консултанти за подготовката на предложения за кандидатстване по европейските фондове и програми е ниска. Очакванията от страна на фирмите са свързани с предоставяне на пряка помощ при подготовката и текущата работа по изпълнението на проектите, а не с предоставянето на информационни материали и организирането на прояви за разясняване на условията за кандидатстване.

Липсата на информация по отношение на предлаганите и налични консултантски услуги може да се обясни чрез дадените от анкетираните¹⁵ отговори относно информационните източници, които ползват¹⁶. Фирмите получават информация предимно от бизнес партньори, приятели и колеги – 68.9%, т.е. основно се разчита на препоръки от вече ползвали консултантски услуги. Почти два пъти по-нисък е делът на медиите, рекламите и PR агенциите като информационен канал – 33.8%. На трето място като източник на информация за консултантските услуги са панаирите и изложенията – 30.6%.

На базата на изследването ще могат да бъдат направени изводи за търсенето и предлагането на консултантски услуги от МСП. От една страна, българските МСП ясно демонстрират ниска управленска култура, ограничен опит в стратегическото бизнес планиране, в резултат на което те страдат от проблеми на развитието и имат затруднения при кандидатстването по програми за безвъзмездна помощ главно поради ниския капацитет за изготвяне на добри проектни предложения. От друга страна, връзките на МСП с консултантските компании, които са естественият източник на знание и професионална подкрепа в тези области, са спорадични и недооценени. Тази ситуация описва обсега на необходимата намеса. На МСП трябва да се предоставят леснодостъпни и висококачествени консултантски услуги, за да се преодолее проблемът с ниската управленска култура и умения, като това трябва да бъде комбинирано с насочени усилия за увеличаване на информираността на МСП за ползите от тези услуги за увеличаването на техния бизнес. Ефектът ще бъде максимизиран ако консултантските услуги наистина са лесно достъпни (географски и на разумни цени) и тяхното качество се подобри (чрез въвеждане на еднакво високи стандарти за услуги). Подобряването на качеството и достъпността на услугите ще увеличи доверието на МСП и ще им позволи да развият пълния си потенциал с помощта на външна експертиза. Най-важните области, където е необходима консултантска помощ също са посочени от изследването – това са стартиращи компании и подкрепа за началния период за развитие на МСП, подкрепа за удовлетворяване на изисквания и стандарти, специфични за сектора, както и специфични области като опазване на околната среда, енергийна ефективност, а също и подкрепа за насърчаване на износа (информация, свързване с потенциални партньори и др.), и не на последно място – подготовка и управление на проекти по различни финансови схеми за МСП.

4.4.2 ИКТ в подкрепа на бизнеса

Една от възможностите за постигане на по-бърз икономически растеж е тясно свързана с използването и разпространението на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). България също се стреми да развива своя информационно-комуникационна среда, която да стимулира развитието на бизнеса.

78,3% от българските предприятия са оборудвани поне с един компютър¹⁷. Останалите фирми (21,7%) са дребни семейни бизнеси, които са форма на самонаетост или осъществяват дейността си в слаборазвити райони. 50,4% от фирмите са оборудвали с компютри до 25% от работните места, а 8,7% е делът на фирмите с 26 до 50% работни места, оборудвани с компютър. Все още е малък броят на фирмите с висока степен на компютъризация – 5,5% са с над 76% работни места с компютър, а делът на предприятията, при които всички работни места са с компютър, е 7,4%. Процесът на навлизане на компютрите в предприятията в България е по-скоро еволюционен и административно обусловен, отколкото елемент от проактивна стратегия за повишаване на иновативността на предприятието.

Около 73% от българските предприятия са онлайн като се очаква свързаността към интернет да достигне през 2007 г. тавана си от около 90% от предприятията. Към края на 2007 или началото на 2008 се очаква да се премине границата от 50% на предприятия с персонал до 10 души. Подобна е ситуацията с компаниите, които имат интернет-сайтове за електронна търговия – около 6.9% от всички предприятия. През първото тримесечие на 2006, общо 48% от предприятията със собствени интернет страници предоставят възможности за поръчки през интернет, но само между 16% и 20% от тези поръчки се плащат електронно. Управителите на фирмите са все още консервативни и разчитат на традиционни методи за комуникация между бизнеса, включително и плащанията и паричните преводи. Електронните разплащания се използват сравнително рядко и поради слабо развитата система от кредитни карти.

Предприятията като потребители на информация, използват интернет основно за наблюдение и проучване на пазара, предлагане на продукти, услуги и цени. Често, предприятията използват интернет с цел възползване от предимствата на предлагани финансови и банкови услуги или за взаимодействие с държавната администрация.

Причините за слабото развитие на електронната търговия е липсата на високоскоростна интернет връзка на територията на цялата страна (предимно в малките градове и селища), както и слабото разпространение на Интернет сред домакинствата - делът на използващите Интернет българи е под 1/5 от населението на страната, което ни нарежда на последно място по този показател в сравнение със страните от ЕС25.

Общият извод е, че въпреки положителната тенденция, постигнатите резултати в развитието на ИКТ, не са достатъчни за да се преодолее изоставането на страната в този сектор и за да могат фирмите да се възползват в необходимата степен.

4.4.3 Стартиране на бизнес

Според доклада на Световна банка - Doing Business in 2006 (The World Bank Group) времето за регистриране на нова фирма в България е 32 дни, като за това са необходими 11 процедури. По отношение на минималния капитал за стартиране на бизнес, в България този показател е 102.4% от дохода на човек от населението. Цената на стартиране на бизнес като процент от дохода на човек от населението е 9.6%, а в страни от ЕС съответно: Ирландия – 5.3%, Франция – 1.2%, Белгия – 11.1%, Дания – 0.0%, Испания – 16.5%, Италия – 15.7%, Германия – 4.7%. В настоящия момент се провежда реформа, която значително ще облекчи времето, усилията и разходите за стартиране на бизнес.

Реформата в търговската регистрация ще бъде далеч по-ефективна , ако бъде съчетана с предоставянето на консултантски услуги за предприемачи и стартиращ бизнес, и подобрен достъп до финансиране, чрез създаването на гаранционни и фондове за начален капитал. Високотехнологичните стартиращи фирми имат по-висок добавена стойност и затова трябва да им бъде обърнато специално внимание за инкубиране, обучение в предприемачество в техническите и медицински университети и трансфер на технологии.

4.4.4 Национална инфраструктура по качеството

Политиката на Европейския съюз за свободно движение на стоки, хора и капитали се осъществява чрез премахване на техническите бариерите в търговията. Това се постига чрез уеднаквяване на техническите характеристики и изискванията за производство, изискванията за качество в т.ч. и безопасност, опазване на здравето и околната среда, както и процедурите за оценяване и доказване на съответствието. В основата на тези дейности е както хармонизирането на законодателството, така и стандартизацията. Свободното движение на стоки, един от стълбовете на Общия Пазар, е основна движеща сила за конкурентоспособността и икономическото развитие на ЕС. В допълнение техническото законодателство на Общността осигурява свободно движение на стоки и осигурява спазването на висока степен на защита, както и предоставя на икономическите оператори средства за демонстриране на съответствие, което осигурява свободно движение чрез вяра в продуктите.

Към настоящия момент, поетите ангажименти по въвеждане на законодателство, хармонизирано с европейското са почти изцяло изпълнени. Това означава, че българските предприятия работят в законодателна среда, хармонизирана с действащото европейско право. Основните проблеми, свързани с поетите ангажименти са по отношение на прилагането на законодателството. В тази връзка бяха предприети действия за повишаване на административния капацитет за прилагане на мерки в области като стандартизация, сертификация, метрологията, оценяване на съответствието и надзор на пазара, но все още са необходими по – ефективни мерки.

Проблем остава развитието на лабораторните мрежи в страната, които са пряко свързани с посочените дейности и са недостатъчни за извършването им. Няма лаборатории за извършване на изпитвания по някои регламенти, оборудването на други лаборатории е остаряло и недостатъчно прецизно, за да изпълни европейските изисквания към измерванията. Като цяло наличните лаборатории са недостатъчни и не могат да извършват голяма част от изпитванията (като качество и количество) съобразно новото ни хармонизирано законодателство. Ето защо българските предприятия са принудени да изпитват продуктите си в други европейски страни, което увеличава себестойността на продукцията и намалява конкурентоспособността. На основата на практиките на другите малки страни-членки на ЕС и поради липсата на финансов интерес и необходимите ресурси в частния сектор, държавата ще трябва да продължи да подкрепя развитието на националната мрежа от изпитвателни и калибриращи лаборатории. Държавното финансиране, модернизацията и подобряването на лабораториите ще подпомогне българските предприятия в изпълнението на европейското техническо законодателство, в поддържането на постоянно високо качество на продукцията, както и в навлизането в международни бизнес мрежи и външни пазари. Държавната роля в акредитацията ще позволи международно признание на изпитванията и измерванията от лабораториите.

Българските производители са обект на нечестна конкуренция от страна на несъответстващи или опасни продукти от страни извън ЕС на вътрешния пазар. Много различните национални институции за надзор на пазара, правила и средства в ЕС също оказват влияние върху Общия Пазар.

В тази връзка е необходимо дейностите по надзор на пазара да бъдат мащабни, еднакви в различните сектори, да осигуряват пласирането на пазара на безопасни и отговарящи на изискванията продукти, като по този начин ще се избегне нечестна конкуренция между икономическите оператори. Ефективният надзор на пазара ще стимулира и маркетинга на продукти, включващи иновации и нови технологични решения.

България е външна граница на Общността, което предполага висока ефективност на надзора на пазара. За това е необходимо сътрудничество между вътрешните органи и митническите власти, които контролират продуктите, навлизащи на пазара от трети страни, както и сътрудничество с компетентните власти от другите страни членки.

Ето защо са необходими добре организирани, оборудвани, обучени и ефективни власти за надзор на пазара, които ще създадат еднакви условия за българските и чуждия бизнес, както и предпоставки за производството на качествени промишлени продукти.

4.5 Опит в изпълнението на програми и проекти за подкрепа на МСП

Проекти на Министерство на икономиката и енергетиката ( изпълнявани съвместно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството или с ИАНМСП)

През последните години липсват активни мерки за подпомагане на бизнеса от страна на държавата. Дейността по отношение на насърчаване на конкурентоспособността на предприятията се концентрира главно около подобряване средата за развитие на бизнес чрез законодателни мерки и информационна дейност. Министерство на икономиката и енергетиката предприе първите стъпки за стартиране и изпълнение на проекти, които директно да подпомагат бизнеса със средства от държавния бюджет.

“Проект 100” – създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми - "Проект 100" се осъществява от МИЕ в сътрудничество и със съдействието на Програмата на ООН за развитие /ПРООН/, чрез създадената мрежа от бизнес центрове и бизнес инкубатори по Проект "Заетост чрез подкрепа на бизнеса" - JOBS. Този проект дава възможност на хора с жизнеспособни и перспективни бизнес идеи да започнат собствен бизнес чрез самонаемане, създаване на семейна фирма или разкриване на малко предприятие. За 2004 и 2005 г. бюджета на проекта беше 2.4 млн. лева, като постигнатите резултати са : 600 обучени предприемачи и създадени 145 микро и малки предприятия. Фаза 2006 е в процес на изпълнение, като до м. октомври 2006 бяха разходвани 0.5 млн. лева и в резултат бяха обучени 200 предприемачи и бяха създадени 22 микро и малки предприятия.

Проект “Подпомагане на МСП от месодобивната и месопреработвателната промишленост за въвеждане на система за самоконтрол на качеството (Hazard Analysis And Control Of Critical Points “НАССР”)” стартира през октомври 2004 г. Проектът предоставя помощи на предприятия от месопреработвателната промишленост за достигане на европейски стандарти. Бюджета на проекта възлиза на 1 млн. лева. Сключени са 68 договора с предприятия от месодобивната и месопреработвателната промишленост за получаване на безвъзмездна помощ по проекта.

През месец април 2005 г. стартира и Проект „Подпомагане на малки и средни предприятия от млекопреработвателната промишленост за въвеждане на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки - HACCP" . Бюджета на проекта възлиза на 1 млн. лева. В резултат са подкрепени 79 предприятия от млекопреработвателната промишленост.

През м. ноември 2005 стартира трети проект HACCP – за хлебопроизводители и сладкарски предприятия. Трите грантови схеми подпомагат българската хранителна промишленост в процеса на постигане на съответствие с европейските стандарти. Като цяло са подкрепени 158 микро предприятия.

Основният опит на МИЕ в подкрепата на предприятия е в предоставянето на финансова помощ за малките и средните предприятия по предприсъединителна програма ФАР на ЕС. Министерството е отговорно за разпределянето и усвояването на средства в сектор Икономическо и социално сближаване (ИСС), подсектор Конкурентоспособност. По тези приоритети, Програма ФАР предоставя средства за развитие на малките и средните предприятия, създаване на подходящо законодателство, развитие на услуги в подкрепа на бизнеса на национално и местно равнище и създаване на условия и благоприятна среда за развитие на конкурентоспособността на предприятията. За периода 2000 -2004 г. в сектор Икономическо и Социално Сближаване, Конкурентоспособност, се реализират общо 15 проекта по Финансови меморандуми 1999, 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004 г. по Програма ФАР. Общата стойност на проектите възлиза на 41 921 570 евро.

Пет проекта за укрепване капацитета на административните структури на централно ниво се изпълняват между 1999 и 2005 г. Това са проекти, насочени към подобряване структурата на Агенцията за малки и средни предприятия и развитие на мрежа от регионални агенции БАРДА (BG9908.02 “Разширяване възможностите за ускорен растеж на сектора на МСП в България”), укрепване на капацитета на МИЕ (два туининг проекта - Проект BG 0002.01 “Укрепване на капацитета на Министерство на икономиката и енергетиката“ и BG/03/IB/FI/03 “Укрепване капацитета на Министерство на икономиката и енергетиката да управлява ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” по СФ на ЕС”). Второстепенни разпоредители на МИЕ също получиха подкрепа по линия на капацитета си (BG 0201.01 “Укрепване на Българската агенция за насърчаване на търговията” и BG2003-004-937.02.02 “Институционално изграждане на Изпълнителната агенция за Национална туристическа реклама и информация” ).

В съответствие с изискванията на Европейската комисия за подобряване на бизнес средата, особено за сектора на МСП, Министерството на икономиката и енергетиката продължава да работи за намаляване на административните бариери пред предприемачите, засилване на диалога с бизнес асоциациите и улесняване на достъпа до финансиране и други форми на насърчаване. В тази връзка, много от проектите по ФАР в сферата на ИСС са свързани с насърчаване на изследователската и развойната дейност, технологичния трансфер и придобиването на модерно оборудване, които да доведат до производителност и подобряване на качеството на произвежданата продукция.

Проектите за насърчаване на предприемачеството, чрез стимулиране на различни средства за коопериране продължават и под други форми. През 2003 г. стартира пилотна схема за развитие на клъстери в България (BG2003-004-937.02.03 “Въвеждане на клъстерен подход и създаване на пилотен клъстерен модел”). В рамките на този проект бяха създадени Национална стратегия за развитие на клъстерите, както и план за действие към нея.

Продължение на този процес се предвижда по проект BG 2005/017-586.04.02 “Развитие на клъстерните инициативи – Фаза 2” , който стартира в края на 2006 г.

Пилотни грантови схеми за инвестиране в туризма са стартирани през 2001 и 2002 г. (BG 0102.03 “Развитие на Българския културен туризъм”; BG01012.04 “Шосеен достъп до туристически обекти”; BG0202.02 “Развитие на българския екотуризъм”). Схемите са финансирани по ФАР и от държавния бюджет по два финансови меморандума, чиято обща стойност възлиза на почти 11 млн. евро. Грантовите схеми са фокусирани върху развитието на туристически дейности от общини и НПО, които да спомогнат за разнообразяването на туристическите продукти и удължаване на туристическия сезон. Проект BG 0102.04: “Шосеен достъп до туристически обекти” беше изпълнен изцяло от МРРБ; По проект BG0202.02 “Развитие на българския екотуризъм” бяха подкрепени 9 общини, три областни администрации, шест НПО, един музей, като общият бюджет на проекта възлиза на 7 млн. евро. Проектът цели да направи културния туризъм атрактивен, популярен и достъпен за обществото, да акцентира върху големият запазен потенциал на културното ни и историческо наследство {материално и нематериално} както и върху съвременните културни забележителности в България. Проект BG0202.02 “Развитие на българския екотуризъм” допринася за запазването на природните ресурси и за подобряването на съответната обществена инфраструктура в 26 общини. Общият бюджет на проекта възлиза на 5.3 млн. евро.

Грантови схеми за модернизация и подкрепа за иновации на МСП стартират през 2001 г. с пилотните схеми за предоставяне на услуги и подпомагане на развойни дейности от МСП (BG 0102.01” Услуги за МСП и технологична схема за безвъзмездна помощ”; BG 0102.02 “Високотехнологични бизнес инкубатори”). BG 0102.01” Услуги за МСП и технологична схема за безвъзмездна помощ” цели да подпомогне български МСП да устоят на конкурентния натиск на европейския пазар. Основните дейности по проекта са предоставяне на консултантски услуги и изпълнение на технологична грантова схема за придобиване на оборудване от предприятията. В резултат 70 предприятия бяха модернизирани, 278 бяха консултирани в различни сфери – ( технологичен трансфер и иновации – 69, бизнес развитие и управление – 125, финансово управление – 33, Маркетинг, продажби и реклама – 150, Човешки ресурси – 42, Оперативни подобрения - 24). Общият бюджет на проекта, включително частното съфинансиране възлиза на 9.1 млн. евро.

Два от компонентите на BG 0102.02 “Високотехнологични бизнес инкубатори” бяха успешни. Техническа помощ подготви стартирането на грантова схема. Компонент BG 0102.02.05 “Изследователска и развойна грантова схема” целеше подкрепа за технологични МСП, както и развитие на иновативни такива. Проектът предостави безвъзмездна помощ за изследователска и развойна дейност на 37 предприятия. Предложенията финансирани по грантовата схема бяха основно в сферата на ИКТ, електричество и механика, фармацевтика, химическа и хранителна промишленост. Бюджета на компонента, включително частното съфинансиране възлиза на 7 млн.евро. Инфраструктурния компонент се провали поради проблеми със собствеността на помещенията. Високотехнологичните инкубатори в Габрово и Варна, кандидати по този проект, бяха финансирани по- късно от МРРБ със средства от националният бюджет.

Проектите за подкрепа на МСП имат положителен ефект върху част от предприятията, тъй като са адресирани към ключови аспекти от тяхното развитие, като технологии, качество и консултантски услуги, но те не могат да допринесат значително за развитието на българската икономика, поради ограничения размер на помощта и поради невъзможността си да предизвикат мултиплициращ ефект в страната.

Значимата инвестиционна помощ за МСП по Програма ФАР започва с изпълнението на проект BG2004/016-711.11.04 “Подкрепа за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия”, чието изпълнение предстои. Целта на проекта е подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия в производствения сектор и подготовката им да устоят на конкурентния натиск на ЕС, чрез целенасочена подкрепа на сфери от дейността им, свързани с бъдещото присъединяване, както и подобряване на бизнес средата на регионално и местно ниво, чрез поощряване на партньорството между частния и държавния сектор. През 2006 г. бяха сключени договори за консултантска помощ с близо 700 МСП, за инвестиционна подкрепа – с 105 МСП, за ПЧП – 47 договора. Общият бюджет на проекта от 11.7 млн. евро беше договориран 99 %. МСП показаха огромен интерес към грантовите схеми, особено към инвестиционната схема, за която бяха получени повече от 1400 предложения. Втората и третата фаза на инвестиционната грантова схема ще бъдат изпълнявани съответно през 2007 и 2008 г.

Проект по Програма ФАР BG 2005/017-353.10.06 « Подкрепа за изпълнението на иновационната стратегия» е още един опит за подкрепа на про-иновационната структура. Понастоящем проекта е в процес на изпълнение. Компонент 1: Създаване на офиси за технологичен трансфер (ОТТ) в български обществени организации, работещи в областта на изследователската и развойна дейност, включва техническа помощ и грантова схема. Техническата помощ вече е приключила успешно, а поканата за подаванe на предложения е отворена до 9-ти март 2007 г. ОТТ ще предоставят услуги на предприятия в областта на технологичния трансфер, като ще отговорят на търсенето от страна на българския бизнес за нови технологии и ще послужат за основа за създаването на мрежа за трансфер на технологии в бъдеще.

През месец декември 2006 МИЕ отвори покана за подаване на предложения по грантова схема за енергийни одити с цел насърчаване на внедряването на енергоспестяващи технологии в МСП. Проекта възлиза на 1 млн. лева заделени от годишния бюджет на МИЕ.

Министерство на земеделието и горите координира и изпълнява Програма САПАРД в периода 2000-2006 г. По мярка “ Подобряване на преработката и маркетинга на земеделски и рибни продукти” до края на месец януари 2007 г. бяха одобрени 357 проекта, като бяха изплатени 211.4 млн. лева (54.79% от бюджета на мярката). По мярка “ Развитие и диверсифициране на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранна дейност и алтернативни доходи” до 29.01.2007 година бяха одобрени 687 проекта, като бяха изплатени 34.4 млн. лева или 23.3% от бюджета на мярката. По- голямата част от тези проекти СА в МСП, но има, също така, проекти за ферми, земеделски кооперации и др. Ето защо е трудно да се определи точният брой на МСП.

Министерство на земеделието и горите чрез Държавен фонд «Земеделие» осигурява инвестиционни кредити за закупуване на оборудване и технологична модернизация за сектора на хлебопроизводството и сладкарството, чрез рефинансиране от търговски банки като част от «Програма за земеделско оборудване». Задължително условие, обаче е , кредитополучателят да бъде регистриран като земеделски производител за целия период на кредита.

Проекти, финансирани с Национални средства , както и по Програмите ФАР и САПАРД	ОП “Конкурентоспособност”
“Проект 100” – създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми	1.1. Подкрепа за създаване и внедряване на иновации и защита на индустриалната собственост 2.2. Създаване на инфраструктура в подкрепа на бизнеса
Мрежата БАРДА (BG9908.02 “Изграждане на капацитет за ускорено развитие на сектора на МСП в България”)	2.2. Създаване на инфраструктура в подкрепа на бизнеса
BG2003-004-937.02.03 Въвеждане на клъстерен подход и установяване на клъстерен модел	2.3. Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите
BG 2005/017-586.04.02 Развитие на клъстерните инициативи - Фаза 2	2.3. Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите
BG 0102.01: Услуги за МСП и технологична грантова схема	1.1. Подкрепа за създаване и внедряване на иновации и защита на индустриалната собственост 2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията
BG 0102.02: Високотехнологични бизнес инкубатори	1.1. Подкрепа за създаване и внедряване на иновации и защита на индустриалната собственост
BG2004/016-711.11.04: Подкрепа за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия	2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията
BG2005/017-353.10.06 Подкрепа за изпълнението на Националната иновационната стратегия	1.2. Подобряване на про-иновативната инфраструктура
Грантова схема за енергийни одити с цел насърчаване внедряването на енергоспестяващи технологии в МСП.	2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията
Трета фаза на проект HACCP – за хлебопроизводители и сладкари	2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията
Мярка по програма САПАРД “Подобряване на преработката и маркетинга на земеделски и рибни продукти”	2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията (МСП в секторите, извън Анекс 1)
Мярка по програма САПАРД “ Развитие и диверсифициране на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранна дейност и алтернативни доходи”	1.1. Подкрепа за създаване и внедряване на иновации и защита на индустриалната собственост 2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията (МСП в секторите, извън Анекс 1)