Диверсификация на енергийните доставки

4.3.3. Диверсификация на енергийните доставки

Рисковете за сигурността на енергийните доставки в България се основават на зависимостта на страната от вноса на природен газ и суров петрол, която към момента е пълна и традиционно свързана с Руската Федерация. В момента няма връзки със съседни страни и също няма достъп до терминали за втечнен природен газ, чрез които могат да бъдат осигурени алтернативни газови доставки за страната. България има само едно газохранилище („Чирен“) и в случай на значително намаляване или прекъсване на доставките настоящият капацитет за съхранение и особено дневният капацитет за добив е достатъчен, за да покрие потреблението в страната през зимния период. При тези обстоятелства е трудно да се гарантира сигурността на доставките за вътрешния пазар.

Газовата криза в началото на 2009 г. потвърди приоритетността за България и региона като цяло на въпроса за разнообразяване на източниците и трасетата за доставка на газ. Потреблението на природен газ през 2009 г. е било 2.53 млрд. м³, което е значително намаление в сравнение с предишната година поради икономическата криза, която засегна България. Отраслите, засегнати от прекъсването или намаляването на газовите доставки, понесоха сериозни финансови загуби. В контекста на националната икономика, понесените материални и нематериални загуби са допълнително утежнени от икономическата рецесия, която засегна българските експортни сектори като обработка на метали, химическата и целулозно-хартиената промишленост, които използват природен газ като основно гориво и/или суровина. Общите загуби на компаниите, работещи в България, в резултат на прекъсването на доставките на газ на 6-ти януари 2009 г., се изчислява на 456 млн. лв. (228 млн. евро), от които директните загуби са 213 млн. лв. (106.5 млн. евро), а индиректните загуби са 243 млн. лв. (121.5 млн. евро). Тези загуби са декларирани от стопанските субекти, директно засегнати от кризата и не включват загубите за държавния бюджет като резултат от преустановяване или намаляване на дейността. Броят на икономическите субекти, обхванати от анализа на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е 386, от които 325 са декларирали преки загуби и 252 – непреки загуби. Като се вземе под внимание факта, че ограниченото производство на компаниите е имало негативен ефект по отношение на приходите от данъци за 2009 г., експертните оценки на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма показват, че общите загуби за националната икономика значително надвишават 500 млн. лв. (250 млн. евро). Този анализ не включва информация за загубите за икономиката като последствие от емисиите на вредни газове от топлофикационните дружества и редица промишлени предприятия, които трябваше да използват алтернативни горива. Също така, трябва да се добавят тези загуби, дължащи се на мултипликативния ефект върху клиентите и доставчиците на икономическите субекти, засегнати от кризата. Като допълнителен утежняващ фактор, кризата с доставките на природен газ доведе до увеличено потребление на електроенергия от домакинствата поради прекъснатите или намалени доставки на топлинна енергия от топлофикационните дружества, което рефлектира в рекорден връх в търсенето на електроенергия. Замърсяването на околната среда в градовете също беше значим въпрос, дължащ се на промяната на горивото от топлофикационните системи в големите градове и използването на тежки горива вместо природен газ.

Според разпоредбите на Енергийната стратегия на Република България, консумацията на природен газ трябва да се увеличава постепенно до 2030 г. В тази връзка, в случай на бъдеща газова криза в страната, негативното влияние върху икономиката ще бъде значително по-голямо.

Би могло да се заключи, че страната е изложена на значителен риск, най-малкото до свързването на националната газопреносна система с тези на съседните страни.

Недостигът на доставки на газ често има ефект на намаляване на интереса на инвеститорите и затрудняване на икономическото развитие на засегнатите райони. По този начин изграждането и развитието на междусистемни газопроводи ще подкрепи бъдещото развитие на тези райони . Тези инвестиции ще създадат по-благоприятна и конкурентна бизнес среда и ще намалят консумацията на енергия не само в икономическия сектор, но също и на домакинствата.

България има стратегическо географско местоположение, което дава значителни предимства на страната за диверсификация на източниците на природен газ и трасетата за доставка. Съществуващите рискове за сигурността могат да бъдат управлявани чрез разнообразие на видовете енергийни ресурси, източници, доставчици и трасета, като се вземат предвид регионалните и световните тенденции на енергийните пазари. От тази гледна точка, диверсификацията на енергийните доставки ще допринесе за създаването на конкуренция между основните енергийни доставчици и за стабилизиране на цените на основните енергийни ресурси. Засиленото партньорство и сътрудничество в енергийния сектор е ключова предпоставка за осигуряване на баланс на търсенето и предлагането при ясни и устойчиви правила.

Ситуацията с доставките на природен газ за България в момента се характеризира с липсата на необходимата инфраструктура - между газопреносните мрежи и терминали за внос на втечнен природен газ, чрез които алтернативни доставки на природен газ за страната могат да се реализират. В тази връзка, като необходим елемент от комплексни мерки за дългосрочната сигурност на доставките за страната, както и механизъм, който ще допринесе за постигане на по-гъвкава реакция в кризисни ситуации, България предвижда да реализира проекти в газовия сектор. Изпълнението на тези проекти ще осигури повишаване на надеждността на доставките на природен газ за страната като цяло, както и за регионите, на територията на които проектите ще бъдат реализирани, което практически ще увеличи допълнително наличните количества природен газ и ще създаде възможност за доставки за домакинствата и промишлеността чрез изграждане на необходимата инфраструктура за местно газоразпределение.

Като се има предвид поддръжката на системата и икономическата перспектива, изграждането на връзка със Сърбия е изключително важно, защото тя може да се осъществи много по-бързо, отколкото големи проекти за транзитни газопроводи. Тази връзка ще гарантира сигурността чрез диверсификация на източниците и трасетата за доставки към страната, а също и към региона на Югоизточна Европа, което би дало възможност за доставки на природен газ за България.

Проектът за газова връзка със Сърбия се оценява като критично важно, защото това ще допринесе в краткосрочен план за гарантиране на националната сигурност при ниски разходи и в глобален мащаб значително ще подкрепи интеграцията на пазарите на газ на страните от ЕС и региона .

4.4. Участие в мрежи и клъстери

Една от основните инициативи в контекста на Лисабонската стратегия е да направи Европа много по-активна и привлекателна в областта на развойната дейност, новите технологии и иновациите. Подновената Лисабонска стратегия възприема, че „Знанието и иновациите са сърцето на европейския растеж”.

Днес представянето на икономиките зависи от тяхната способност да произвеждат, придобиват, защитават, пренасят, натрупват, комбинират и прилагат знание. Създаването и приложението на знанието зависи от свързаността в мрежа, многодисциплинарния подход и взаимодействието между науката и икономиката. Въпреки че е термин от науката, свързването в клъстери днес се използва за описание на концентрация от компании, които са се развили и израсли около НИРД центрове, доставчици и фондове за рисков капитал. Под силата на иновацията, клъстерите представляват динамична среда за свързване, инвестиции и трансфер на технологии. Тази среда създава работни места и увеличава икономическия растеж на региона и страната, поради тази причина клъстерите и мрежите са считани за стратегически ресурс.

Само 20% от предприятията поверяват отделни етапи от производството си на други предприятия. Това от части се дължи на недостатъчната сертификация за качество – доставчиците не могат да гарантират еднакво високо качество за дълъг период от време и от части, на малкия мащаб на производство в повечето фирми. Аутсорсинга е водещ начин за специализация на предприятията, който води до по-добро качество и намалени разходи. Участието в бизнес мрежи може да подобри връзките и сътрудничеството между предприятията и да създаде възможности за развитие на клъстери.

Ситуацията в България не е много по-различна от ситуацията в другите страни-членки. Средно всяка четвърта компания (с повече от 20 заети) в ЕС-25 работи в клъстерна среда. Делът на фирмите работещи в клъстерна среда е само 9% в новите страни-членки, на фона на 28% в страните от ЕС-15.

През последните години в някои от най-динамичните сектори на икономиката (дървопреработване, информационни технологии, туризъм, текстил и облекло, вино) се наблюдават обединения от предприятия. Сътрудничеството в тези обединения се развива и ги трансформира в клъстери.

Успоредно на този процес тече развитието на бизнес мрежи и клъстери около големите предприятия – особено в районите на Девня, Севлиево, Разлог, Пирдоп и Панагюрище. Големите предприятия са привлекли големи ПЧИ, продават продукцията си на европейския и световния пазар и въвеждат модерни бизнес модели и ноу-хау в районите, в които работят.

Според Innobarometer 2006, иновативните компании в клъстери са много по-склонни да извършват проучвания на пазара от иновативните фирми по принцип през 2004 г. (53% КЪМ 33%). Което е по-важно, иновативните компании в клъстер са два пъти по склонни да аутсорснат развойна дейност към други фирми, университети или публични лаборатории отколкото средностатистическите европейски иновативни фирми. Това наблюдение е вярно като общо правило и за българските клъстери и иновативни предприятия.

С чужда подкрепа през 2001 и 2002 г. в България бяха проведени серия проучвания на потенциала за развитие на бизнес мрежите и клъстерите. Тези проучвания показаха потенциал за успешно развитие на клъстери в различни сектори на икономиката. Държавата припозна клъстерите като инструмент за бързо икономическо развитие и започна да ги стимулира. Беше формулирана национална политика за развитие на клъстерите и беше оказана финансова и методологическа помощ на съществуващи и потенциални клъстери.

Два клъстерни проекта бяха финансирани по Програма ФАР. Първият, BG2003/004-937.02.03 „Въвеждане на клъстерния подход и установяване на клъстерен модел” завърши успешно през 2006 г. с разработването на Национала стратегия за развитие на клъстери, план за изпълнението й и консултантска и инвестиционна подкрепа за два пилотни клъстера избрани между 40 съществуващи или нововъзникващи клъстера класифицирани като заслужаващи държавна подкрепа. По втория проект по Програма ФАР от 2007 до 2009 г. ще бъдат подкрепени между 8 и 14 клъстера, като схемата ще бъде отворена и за клъстери формирани около големи предприятия.

40 идентифицирани клъстера в различни фази на развитие имат нужда от продължаваща консултантска и инвестиционна подкрепа. В противен случай, съществува възможност повечето от тях никога да не достигнат нивото на развитие, ефективност и новаторство на клъстерите от ЕС-15 поради финансови затруднения и липса на опит в управлението на клъстерни дейности.

Клъстерната политика има въздействие в три различни насоки: създаване на клъстери, защита или подобряване на клъстерното развитие и насърчаване на клъстери в начален етап на развитие.

Всички клъстерни инициативи в страната могат да бъдат считани за клъстери в начален етап на развитие. Ето защо с приоритет трябва да бъде разглеждано ускоряването на процесите за развитие на клъстерите. Мерките за подкрепа ще трябва да бъдат фокусирани върху:

• 
  създаване на нови и укрепване на съществуващи клъстери, за да се подпомогнат фирмите, тяхната специализация и иновации;
  
• 
  сътрудничество между членовете на клъстера и между клъстерите и други заинтересовани страни (национални/областни/местни власти, университети, посредници и др.) за укрепване управителните тела на клъстерите;
  
• 
  поддържане на човешкия капитал
  

Бизнес средата може да бъде дефинирана като съвкупност от всички външни институции и влияния, които оказват реално въздействие върху възможността на предприятията да постигнат целите си: конкурентни, икономически, технологични, политически, законови и др. Благоприятната бизнес среда е предпоставка за активизиране на предприемаческата дейност, посредством което допринася за икономическия растеж. Оперативната програма влияе частично върху конкурентната среда.

През последните няколко години бизнес средата бе значително подобрена. Увеличи се доверието в провежданите политики, работата на администрацията и законодателството. Продължава тенденцията за намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест и се подобряват мерките, насочени към ефективно функциониране на пазарите. Партньорството между държавната администрация и бизнеса се засили.

Успоредно с подобряването на тези външни условия на средата се търсят и начини за въздействие стимулиращи фирмите да извършват вътрешни промени, ориентирани към подобряване на техните маркетингови системи и качеството на мениджмънта и с оглед на повишаване гъвкавостта на пласментна, покриване на изискванията към качеството нови форми на контрол и организация и др.

4.4.1 Консултантски и информационни услуги за предприятията

Достъпът на МСП до качествени информационни и консултантски услуги е от решаващо значение за развитието на бизнес средата, поради традиционно ниското ниво на управленски познания и умения във фирмите. България значително изостава по отношение на развитието на услуги за бизнеса, в сравнение с другите европейски страни, главно поради ограничения достъп, лошото разпространение и ниското качество на предлаганите услуги. От друга страна, отношението на фирмите към консултантите все още е резервирано – само 1/5 от предприятията са използвали консултантски услуги през последната година. Най-често посочваната причина за това е ниското качество на предлаганите консултации в съчетание с високите цени на услугите.

Секторът на информационните и консултантските бизнес услуги е разпокъсан и не координиран, което води до неефективно използване на ресурсите, експертния потенциал, наличната сградова и технологична база. Големи международни консултантски компании са открили офиси в София, но само стабилни и големи предприятия могат да си позволят техните услуги. Осем центъра, 6 от които в рамките на БТПП, са интегрирани в Мрежата на Европейските Информационни Центрове, която е част от Инициативата B2Europe, целяща да подобри сътрудничеството между мрежите за подкрепа на бизнеса в страните от ЕС. БСК и БТТП имат клонове в големите регионални центрове и предоставят услуги главно за своите членове. Така техния капацитет остава неизползван на пълни възможности. Частните консултантски компании са регистрирани главно от или използват бивши държавни служители или международни НПО служители със специфични познания. С бързата промяна в законовата база и пазарните условия, експертизата на предоставяните от тях услуги бързо остарява и качеството остава под необходимите граници. Това води и разминаване в търсенето и предлагането.

МСП трудно се ориентират в множеството консултантски компании и различните цени. Предприятията от малките градове трябва да пътуват до регионалните офиси за получаване на услуги. Потенциалните предприемачи и микро-предприятия се изправят пред още повече усложнения при получаване на услуги само от една компания или не могат да си позволят предлаганите цени.

Най-голямата координирана държавна инициатива в областта на бизнес услугите е проектът JOBS на Министерството на труда и социалната политика, подкрепен от Програмата на ООН за развитие. Мрежата се състои от 42 бизнес центъра, включително 10 инкубатора и работи от края на 2000 г. Тези центрове не реализират печалба и ще трябва да затворят след спиране на субсидиите за тяхната дейност. Необходими са допълнителни усилия за преструктуриране на мрежата и осигуряване на дълготрайната й устойчивост. Държавно финансираните проекти разработват ниши на бизнес услугите, незаети от действащите НПО. Целта е бизнес услугите да станат достъпни и за бизнеса извън областните центрове и по-големите градове, да се разнообрази набора от предлагани услуги и да се повиши тяхното качество.

Като обща нагласа фирмите предпочитат счетоводно-финансови и маркетингови услуги, които са свързани с основната и ежедневната им дейност. 22% от МСП са използвали консултантски услуги през последната година: 49.5% от тях са напълно доволни от предоставените им услуги, а 47.3% са донякъде удовлетворени от тях.