Ресторантьорско участие в културните маршрути по света
Според дефиницията на културно-историческото наследство като „аспект на културното многообразие”, то представлява мярка за идентичност, източник на доходи и заетост и един вид културен капитал. На международния семинар по културно многообразие и туризъм, проведен през 2003 г. в Хавана, културното многообразие е признато като важен фактор за насърчаване на туристическата дейност. В този смисъл ресторантьорството е част както и от материалното културно наследство, така и от нематериалното културно наследство на света.
Засилената му роля в създаването на гостоприемни дестинации и за развитието на туризма изобщо ще задълбочава приложните му аспекти в насоки като:
- презентиране на минало, традиции и настояще на кулинарни практики;
- участие в международни клъстери и в събития на кулинарния туризъм, съчетани с други форми на туризъм;
- управление на таланти и изучаване на добрите практики в създаването на уникални преживявания и отличителни брандове в синхрон с бранда на дадена дестинация и др.
“Истина е, че все още този начин на живот се оказва повече задължителен modus vivendi за звездите в сравнение с рутината на средностатистическия човек. Пазарният дял на етичните стоки и услуги все още се равнява на по-малко от 2%… Има обаче една територия, в която става все по-спешно и належащо въвеждането на правила и ограничения, с които всеки ще трябва да се съобразява, и това е туризмът. Все по-ясно започва да става, че туризмът не може да продължи да се развива по неконтролиран и непланиран начин. Някои отиват и по-далеч, като предвиждат, че настъпва време за регулация на удоволствието и поява на ценностна система, в дъното на която са умереността и въздържанието.”
Ресторантьорството най-общо представлява предоставяне на туристически услуги във всички видове категоризирани заведения за хранене и развлечения. Терминът “ресторантьорство” произлиза от латинското restorance, което означава “възстановява”. От него идва и френското restaurant, което се отнася за мястото, където се поднасят храна и напитки срещу заплащане. Разглеждано като извъндомашно хранене, ресторантьорството съществува отдавна, още през VIII в. на нашата ера. В началото на XV век вече се споменава за специално облечени сервитьори в търговската зала, които посрещат и обслужват гостите. През 1560 г. били отпечатани правилата, които трябва да се спазват при хранене. На тези правила поетът Ханс Сакс придава специална поетична форма.
Сподели с приятели: |
