Управление на собств.к-л на ф-мата

Всички к-ли формират ф-вата стр-ра, а постоянните – к-ловата стр-ра на фирмата. К-лите най-общо може да се класифицират на постоянни и текущи.

За формирането на оптимална фин-ва стр-ра на ф-мата значение има не само оптималния р-р на постоянните к-ли, но и съотношенията в което се намират съставните му части – собствени к-ли, дългоср-те и срср-те заеми. Във връзка с това целесъобразно е съблюдаването на п-пите: 1.рисковете на ф-мата се покриват със собствени к-ли; 2,Дългоср.заем предполага дългоср-на пл-ност на ф-мата; 3.Относителния дял на заемните к-ли в общата величина на пост-те к-ли не трябва да е много висок.

Коеф.на дългоср.-та и крср-та задлъжнялост (КС) се изчислява ч/з съпоставяне на постоянните к-ли и вкл.в тяхната ст-ра заеми, т.е. КС=ПК/ДСД, където: ПК-пост.к-ли; ДСД-дългоср.и срср. Дългове. Формирането на к-ла представлява първият н-н на финансиране на ф-мата.

Капиталови др-ва, в к. вноските се предоставят от свободно договорируеми ЦК, ангажиращи отговорността на участника само до величината на записаното участие се нар.анонимни др-ва.

Формирането на к-ла започва с т.нар. подписка – акт на материализирна търговия, осъщ-на по време на създаване на к-ла ч/з публичен апел към спестяването. Подписката е затворена – участващият в нея неможе да се откаж от своя ангажимент. Акциите като форма на изразяване на участието в др-вото са важен ел-нт на ф-вата по-ка на всяка фирма.

В анонимните др-ва те могат да се класират според четириосн-ни критерия: 1,Според формата и н-на на прехвърлянето им: акции акции на преносител и поименни акции; 2.Според природата на вноските направени от акционерите:пазарни и ак-и за участие; 3,Според правото на собствениците в/у п-бите: обикн-ни и привелигировани акции.

І. В колективните др-ва к-лът е разделен на оределен бр.дялове, представяни на акционера в замяна на вноските му в пари или в натура. За разлика от акциите те са ЦК неподлежащи на пр-ба и могат да се отстъпват само със съгласуването на всички акционери. По правилата на тези др-ва обикн-но се организира д-стта на малките фирми.

ІІ.В обикн-то командитно др-во к-лът се разделя на дружествени части като величината му се записва в б-са в 2различни статии: 1.В статията ”К-л” – записва се частта платена от поименните ак-ри, нар.командити, имащи позиция идентична с тази на акц-те в колективното др-во; 2,В статията “Командит” се регистрират вноските на акц-те в ком-та наречени командитери. Последните са отговорни за др-ните дългове до суми не по-гол.от вноските им.

ІІІ.Ак-но командитно др-во – същ-ват две категории участници: 1.Командити избрани персонално и пер-но , неограничено и солидарно отговорни; 2,Командитери, отговорни за друж-ните дългове до суми не по-големи от вноските им.

ІV.ООД- др-ва, к.са нещо средно м/у пер-ните и кап-те др-ва. Всички членове на ООД са избрани взаимно по отнош. пер-стта на др-вото. Затова к-лът представен от др-ните дялове, чието преотстъпване на трети лица тр-ва да е разрешено от мнозинството. Чл-те на ООД са отговорни за др-ните д-гове само до суми не по-големи от вноските им. Вноските са изцяло освободени в деня на форм-не на др-вото. К-лът според нашето законо-во трябва да бъде мин. 50000лв., той се разделя на др-вени дялове с номинална ст-ст=най-малко на 500лв. Сумата от дяловете тр.да е кратна на сто.

V.Др-ва с променлив к-л – в които к-ла може да се: увел-ва ч/з последователни вноски на акционерите или ч/з присъедин-то на нови членове; намалява ч/з частично или тотално връщане на вноските.

VІ. Инв-ните др-ва имащи за цел управлението на портфейла от пазарни ЦК. Изграждат се на базата на правилата на анонимните др-ва. Величината на к-ла им се определя по законен път. Портфейлът от ЦК може да се фор-ра от ЦК емитирани от дър-вата, ЦК допуснати до официално котиране, ЦК на др-ва съставили най-малко 3б-са годишно, одобрени от общото събрание.

VІІ. Кооп-те др-ва подчинени на правилата на др-вата с променлив к-л. VІІІ.Дружествата за участие имащи временен х-р и ограничен предмет на действие-те не формират капитал, не представят юрид-ко лице и не са подчинени на задължението за публичност, хара-но за другите дружества. IХ. Дружеството за управление-често подобни дружества се формират от кредиторите на дад. фирма, която е изпаднала в затруднение. Кредиторите се ангажират да отпуснат капитали на фирмата в затруднение и да започнат ефективно управление на нейните дългове с цел излизане от кризистната сит-я. Създаденото друж-во за управление използва дълго време имуществата на фир-та в затруднение. Тези имущества се ангажират под наем или са обект на вноски в натура. Сподобен х-р са холдинговите друж-ва.

Холдингът е съвременна форма на сдружение, притежаващо контролния пакет от акции на други фирми с цел управление и контрол на тяхната дейност. Активите на тези друж-ва се състоят от участия в индустриални, търговски и финансови фирми.

Логично следствие от финансовата активност е увеличението на к-ла. Това може да стане чрез: 1.Вноските чрез налични пари, които всъщност дават възможност за подобряване на капиталовата структура. 2.Вноските в натура-които често намират израз в едновременното увеличаване на дълготрайните активи и на собств-те к-ли като същ-щото до този м-нт фин-во равн-ие на фирмата не се променя. 3.Вкл-то на резервите или на премиите за емисия, както и на п-бите, които още не са получили предн-ие. 4,Конверсията на д-говете на др-вото в акции – консолидация на д-говете. 5.Поглъщането на др.др-во или на част от него.

Нам-то на к-ла на ф-мата е техника, която благоприятства влагането на ресурси в ЦК на др.ф-ми и инст-ции. Необх.е обаче нам.на к-ла да не се смесва с неговото ам-ране. Ам-рането на к-ла е оп-ция ч/з която сумата платена на ак-нерите се удържа от п-бите или наличните резерви, а не от к-ла.

Нам-то на к-ла може да се осъществи: а/в р-тат на дефицитни р-тати; б/ сцел регулиране на високото р-ще на кла; в/ч/з разпределяне на ЦК и соц-ни блага; г/ч/з обезсилване на ак-те, предвидено в устава.

При ам-рането на к-ла от важно значение са обст-та че: 1.Това е свободна форма за използване на п-бите; 2.Ам-нето на к-ла е необ-на форма на използване на п-бите и резервите; 3. Нам-то на к-ла ч/з ам-ране с оп-ция, типична за др-вата концесионери на дад.държавно учреждение при положение, че техният актив трябва да се върне на това учр-е след изтичане на концесията; 4,Ам-рането на акциите ч/з типажиране е възможност за нам-не на к-ла.

Важен въпрос на всеки бизнес е определянето цената на фин-те к-ли, които ще се инв-рат. С нейното определяне са свързани: всяко увеличаване богатството на ф-мата; ефект-стта на к-ловите бюджетни решения и рац-стта на инвест-ните решения.

Фирмената цена на к-ла трябва да отразява средната цена на различните изт-ци на фин-ви к-ли, които се използват а не само цената на соб-ния к-л.

Основните съставки и понятия на опр-то цената на к-ла са: 1,Състав на к-ла – дълговете, привелигированите акции и соб-я к-л; 2,Цена на фирмения дълг; 3,Цена на к-ла, мобилизиран ч/з привилигированите акции; 4,Цена на к-ла, мобилизиран ч/з обикн.акции; 5.Дълговете и привил. акции са договорни задължения и имат лесно определима цена.

Определянето цената на к-ла мобилизиран ч/з емисея и пр-ба на обикн-ни акции може да се подчинява на следните правила: 1.Изп-не на т.нар. модел за оценка на к-ловете активи; 2.Изп.не на д-да от обл-ции+рискова премия; 3.Изп-не на технологията за дисконтиране на пар.потоци комбинираша дивидента с % на растежа.

Цената на к-ла е важна предп-ка за изуч-то и упр-то на к-ловата ст-ра. При нейното изчисляване и използване обаче тр. Да се има предвид няколко сложни и съществени проблема: 1.Ресурсите акумулиране по линията на ам-циите; 2.Формата на собств-ст в/у к-ла; 3.Специфичната природа на к-ла в сферата на мялкия бизнес; 4.Особеностите на измерването на к-ла; 5.Цената на к-ла за проекти с различна степен на риск; 6.Тегло на к-ловата стр-ра.

Винаги когато става дума за к-лова стр-ра определящо значение имат: 1.Спецификата на дългср-те ЦК; 2.Целите на по-ката на к-ловата стр-ра; 3.Търсенето на пр-цията; 4.Входящите пазари; 5.Ик-ският р-р на пбата=чист доход/ продажби. Равновесието на ф-мата има съществено знач-е при вземане на инв-ционни реш-я. Във връзка с това в теорията се използва подходящ формулен апарат: FC+VC=Pх, където FC-фикс.р-ди VC-променл.р-ди за 1-ца; Р-продажна цена за 1-ца; х-точка на равновесие в единици.

Във ф-нансовата теория и пр-ка понятието лост е изражение на увеличинието на промяната в дадни величини. Ик-ският лост е р-тат от същест-нето на фиксирани р-ди. Коеф-т на ик-кия лост/КИЛ/=% на промяната в чистия д-д/% на промяна в 1-ца обем. Колкото по-голям е ИЛ толкова по-голям е бизнес риска.

Коеф-та на финансовия лост /КФЛ/ при всяка дадена величина на брутните п-би показва връзката м/у рав-щето на промяна в брутните п-би и р-щето на промяната в п-бите от 1акция.

КФЛ= % на промяна в п-бата от 1акция/% на промяна в брутните п-би. Обикн.този коеф-т показва увеличаването на промяната в брет.п-ба с което тя оказва влияние в/у п-бата от обикн.акции.

В банковият м-мънт се използва и т.нар. общ лост който отразява увеличението на промяната за обема на пр-бите и нейното влияние в/у п-бата от една акция. ОЛ= %на промяна в п-бата от 1обикн.акция / %на промяна в обема на активните оп-ции = п-ба от 1обикн.акция/ обем на активните операции. Следователно при всеки даден обем на активните банкови оп-ции КОЛ= КИЛ*КФЛ. Във фин.м-мънт КОЛ може да се определи с формула обединяваща фор-ти за КИЛ и КФЛ както следва: KOL=K(P-VC)/[K(P-VC)-FC-IR], където К е единичният обем на активните банкови оп-ции; Р-цена на единица; VC-променлив р-д за единица; FC-фикс.р-ди IR-лихвата в лв.

Видове теории на к-ловата стр-ра: 1.Наивна – общата цена на к-ла спада с нарастване коеф на дълга; 2.Традиционна – к-ловите цени се променят с нараствяне на дълговия коеф.; 3.Съвременна – с нарастване коеф на д-га очакваната от акц-те възвръщаемост нараства колкото да компенсира по-високата очаквана възвр-ст.

Фактори влияещи в/у по-ката на к-ловата стр-ра: 1.Сезонните изискв към к-ла; 2.Стр-та на активите; 3.Доходността свързана с оборота на ликвидните активи; 4.Позициите на мен-ърите и акц-рите; 5.оценка на заемодателите и спец-ните звена за измерване на риска; 6.Достъпът да к-ловите пазари; 7.Условието на к-ловия пазар.

31.Дивидентна по-ка на ф-мата. Реструктуриране к-ла на ф-мата

В осн-та на ДП стоят 3теории: 1.Теория за резултата - приема се, че дивидентите трябва да бъдат следствие от п-са на вземане на решения за инв-не на к-ла; 2.За неутралитета - ДП не е от значение защото не е свързана със ст-стта на акциите; 3.За сигурността - доказва, че акционерите не са безразлични към изплащането на д-нти, които би могло да приемат формата на неразпределяеми п-би.

ДП се влияе и зависи от: 1.Правните и дог-ни ограничения; 2.Вътрешните фактори; 3.Контролните ф-ри; 4.Ф-рите удовлетв.акционерите; 5.информ-то съдържание на див-те; 6.Ефектът на клиентелата.

В теоретически и пр-ски план съществуват мн-ва алтернативни ДП-ки: 1.По-ка на постоянни и нарастващи дивиденти; 2.По-ка на стабилни див-ти; 3.По-ка на стабилин коеф-т на плащане; 4.По-ка на редовни и извънредни див-ти; 5.По-ка на колебаещи се див-ти и коеф.за изплащане.

Див-те могат да бъдат определяни само от борда на дир-те. Фин-ят мен-ър обекн-о съветва борда относно ДП и често препоръчва сумата на див-те, които да бъдат декларирани. За девидентните плащания са характерни няколко термина и процедури: 1.Деклариране; 2.Девидент без и с регистрационни дати; 3.Изплащане; 4.Планове за реинвестиране на диви-те-биват 2 вида: а /планове, при които фир-та изплащата диви-те прехвъля отказаните див-ти на поръчителя, който от своя стана трябва да закупи акции от свободния пазар за участниците в плана; б /планове, в които отказаните див-ти се използват за закупуване на нови акции, емитирани от фир-та. Вторият вид планове може да осигури на фир-та значителен източник на акционерен капитал.

Консолидирането на балансите е важен елемент на управлението на групата-елемент поставящ определен бр. юридически и ико-ки проблеми. За да бъде включено при определянето на консолидираните с/ки друж-то по принцип трябва да отговаря на следните 3 условия: 1.Друж-то майка трябва да упражнява в тези фирми правен контрол, финансова или ико-ка дейност, или участие в дадено затворено друж-во. 2.Активността на друж-та трябва да бъде еднаква или допълваща основна дейност на холдинга. 3.Друж-та трябва да имат значителен дял в мащабите на групата.

Всяко окнсолидиране на балансите трябва да се съобразява с факта, че: 1.Счетоводните документи на всяко едно друж-то принадлежащо към групата представляват базата на изграждането на консолидарния баланс.

В това отношение би могло да се препоръча извършването на следните предварителни обработки: обработки засягащи фир-та и обр-ки засягащи ресурсите. 2.Консолидацията на балансите на друж-та, влизащи в групата трябва да бъде извършена чрез елиминиране на вътрешните операции на групата с цел да се избегне повторната употреба.

Националните счетоводства препоръчват ограничаване на консолидацията до с/ките за резултатите на дружбата, които са предмет на глобална или пропорционална интеграция. Тази консолидация изисква предварително елеминиране на последователните записвания за вътрешните операции на групата, които изразяват само трансфери на р-ди и ииздръжка и по-специално: 1.Елеминирането на печалбите; 2.Елемини-то на дев-те платени от 1 дзружество на др. друж-во от групата. 3.Елемин- то на еднаквите операции по покупките и продажбите м/у друж-та.

Сливането е една от често срещаните форми на придобиването на активите и капиталите в името на установяването на контрол в/у дад. производство и постигането на повисоки резултати. Трябва обаче да се има впредвид, че: Когато сливането се реализира по пътя на създаването на ново друж-во капиталът на това друж-во се фиксира на величината=на ст-ста, която са имали друж-та, които се сливат; Когато сливането се осъщиствява по пътя на поглъщането друж-то абсорбант реализира увеличение на своя постоянен капитал; Ако друж-то-абсорбант има участие в капитала на абсорбираното друж-то, предоставянето на нови акции се прави само на акционерите, които не са собственици в друж-то-абсорбант.

Фирмите залагащи на своите програми сливане с др. фирми може да постъпят по 2 начина: сливане чрез отричане и сливане-разделяне на дялове.Сливане чрез отричане-дружеството притежаващо участие в подлежащото участие в подлежащото на абсорбиране друж-во се отказва от своите собствени права в/у увеличаването на капитала, което се получава в резултат на сливането. Сливането чрез разделяне на дяловете е изражение на формирането на ново друж-во, при което абсорбиращото друж-во получава в замяна на своето участие, част от актива на абсорбираното друж-во, прли същити условия, които последното е ималопри неговото ликвидиране или разделяне. Легалните форми на комбинацията реализиращи се чрез сливането имат различни проявления в теорията и практиката. Сливането като форма на синергията има особен х-р.

Синертията е налице, когато ст-ста на комбинацията е по-голяма от сумата на ст-стите на отделните части.

Оперативна и финансова синергия. Оперативната от своя страна бива хоризонтална интеграция, вертикагна интеграция и конгломеративно сливане.

Сливането може да бъде потвърдено от плановото фирмено управление и одобрено от акционерите.

Нежното предлагане е сливане, свързано с формално предложение за закупуване на определен брой дялове и фирмени акции по определена цена. Враждебното сливане съществува, когато чрез предварително планиране от страна на фирменото управление по насилствен път се придобива контрол в/у производството-обикновенно чрез откупуване на дяловете и акции на пазара. Стратегическото сливане е операция, при която се поемат определени ангажименти за получаване на икономии и растеж.

Националните данъчни законодателдтва разглеждат сливането като допълнителни операции и при тях друж-то абсорбант се счита фиксално като продължител на абсорбираното или абсор-те друж-ва. Възможно е да съществуват облекчения по линията на данъка в/у печ-та. Този д-к може да се прилага към: 1.Допълн-п-ба, получена от погълнатото др-во в р-тат на сливането; 2.Провизиите на абсорбираното др-во, освен ако те са станали обект на оп-цията; 3.Допл-та п-ба реализирана от поглъщащото др-во по време на анулирането му.

Характерно е, че абсорбираните др-ва по п-п са осв. от ДДС за 5години от датата на ликвидация.

разделянето е също ел-нт на бизнес комбинацията - ел-нт, ч/з който дадено др-во внася всички свои им-ва и активи в две или повече нови или преди съществували др-ва. В Св.фин-ва пр-ка могат да се разгр-ат: 1.Чисто разделяне на др-вата - оп-ция при която едно др-во внася цялото свое им-во в две или повече нови др-ва, образувани от базата на тази вноска. 2.Сливането- разделяне на др-вата - ч/з него една съществ.ф-ма внася цялото свое им-во в две или повече нови др-ва, образ.от базата както на тази вноска така и на вноски от др.др-ва.

Частичната вноска на актив се различава от сливането и разд-то по товаче: а/еориентирана към най-добро разпр-ние на реалните активи; б/става дума за вноска в натура правена от едно в др.др-во; в/тази вноска се възн-ва ч/з предоставяне на акции; г/при нея не става дума за ликв-не на др-вото внасящо своя актив; д/др-вото правещо вноската, пол-ва за това акции, които запазват в своя портфейал ЦК.

По съществените оп-ции, съпътстващи частичната вноска на актива са: съставяне на дог-р за подобен тип вноска; др-вото което ще се ползва от вноската трябва да е същ-що, действащо или ново; реализирането на необх-те формалности, свързани с рекламата; разпр-то на акциите; операциите по частичното прехвърляне на активи се ползавт с данъчни облекчения.

Бизнес фалитът се състои от две части - ик-ски и финансов ф-т. Ик-ския ф-т означава, че разх. на ф-мата надвишават приходите, т.е. че вътрешната възвръщаемост от инв-те е по-ниска от величината на к-лите, които са авансирани. Когато проблемите на ф-мата са фин-ви тогава се използва терминът несъстоятелност или неликв-ст. Може да се каже че ф-мата е в тех-ка несъст-ст, когато не е в състояние да върне в срок своите задължения.

Когато става дума за бизнес фалита се използва още един термин - неплатежосп-ст и банкрут. За банкрут се говори, когато нетната ст-ст на активите е >от изискуемият пасив. Причините за фалита могат да бъдат различни но важно значение имат: 1.Небалансираността на уменията в ръководния екип; 2.Несъгл-ста м/у поведението на ген-ия мен-ър и останалите членове на управленският екип; 3.Силно забавяне на ик-ската активност; 4.Необособеното и недобре развито фин-во управление на ф-мата; 5.Огран-та отговороност на главния дир-р; 6.Корпуративната зрелост.

Фирменият банкрут е другото изражение на срива в пр-вото, управлението и фин-нето.

Б-тът означава спирания на плащанията но това не озн-ва, че няма да се осъществят и то с помоща на ликв-те фирмени активи.

Важно условие за успеха на оп-циите по изправянето на несъстоятелността е пълното споразумение м/у кредиторите. При доброволното реш-не на проблема за несъстоятелността внимание заслужават: 1.Проц-та по ликвидиране на несъст-та; 2.Оценката на доброволното изправяне на несъст-та. Процедурата на доброволно изправяне на несъст-та може да се реализира само при предварителни гаранции за сигурност и защита интересите на к-торите.

При положение, че е обявен банкрут пътищата са два - реорг-ия или закриване. Разликата е в това че реорг-ятя се администрира от съда. за осъщ-нето обаче е необходимо кредиторите на ф-мата длъжник да повярват че рентабилността на нейните активи е достатъчно висока за да се промени развитието в бъдеще. Когато реорг-ята е възможна ф-мата се ангажира с: 1.вземането на реш-я за реорган-я; 2.състав-то на реорган-ен план което следва определянето на бъдещата ст-ст; 3.регистрацията на промяната на к-вата стр-ра.

В някой случаи реорг-ята на ф-мата неможе да даде очакваните р-тати и това което остава е закриването й. това се реализира ч/з процедурите на ликвидацията, която може да се осщ-ви по 2н-на: 1.Ч/з правоприемане - налице е когато ф-мата-длъжник прехвърля правото на собственик в/у своите активи на трето лице, определено от съда или кр-торите; 2.Ч/з банкрут - когато всички възможности за изваждане на ф-мата от затр-но пол-ие са изчерпани, когато кредиторите не приемат техниката на ликвидация ч/з правопр-не, естественото решение на проблема дава техниката на ликв-та ч/з банкрут. тя се предхожда от заявка до съда от ф-мата за обявяване на бан-т и ликв-ция. Инициативата в това отнош-ие може да бъде приета от длъжника или от кредитора.

32.Ф-нсово планиране и анализ във ф-мата.

I.Коеф-ти за платежосп-ст на ф-мата - способността й да изплаща своите срср-ни и дългоср-ни д-гове. Тя се анализира на базата на ЧОК и финансовата независимост на ф-мата.

А/ ЧОК като показател за платежоспос-та на ф-мата: ЧОК= пост-ните к-ли - фиксираните активи=оборотните активи - крср-те дългове.

1.ЧОК/оборотен актив; 2.ЧОК/Запасите; 3.Пост-нен к-л/фикс.актив; 4.(Пост-нен к-л+Амортизации)/Брутен недвижим актив; 5.Об-ни к-ли/Активи.

Б/Коеф-ти за фин-ва незевисимост на ф-мата - определят се на базата на стр-рата на пасива на б-са и стр-рата на пост-те к-ли. 1.Собств.к-л/Изискуем пасив; 2.глобално самофинансиране(чиста п-ба+амор-ции)/изискуем пасив; 3.СК/срсрочен и дългоср.дълг; 4.СК/ПК; 5.Резерви/ПК; 6.Оборот/изискуем пасив; 7.Чист р-тат/лихви по средно и дългосрочни заеми; 8.(чист р-тат +финансови р-ди)/(СК+задлъжнялост); 9.Чиста задлъжнялост/брутен оборот; 10Изискуем пасив/общ актив.

II.Коеф-ти за ликв-стта на ф-мата - изражение на нейната способност да изплаща своите крсрочни дългове благодарение на текущите си постъпления: 1.Коеф.за генералната ликв-ст на ф-мата - коеф.на крср-та задлъжнялост: текущ актив/текущ пасив; 2.коеф.на паричните ср-ва: (пари+пазарни ЦК+взем.от клиенти)/текущи пасиви; 3.коеф.на непосредствената ликвидност: активи в налични/тек.пасиви; 4.коеф.на обръщ-стта: потребни през годината основни суровини/среден годишен запас от осн.суровини; 5.себестойност на продадените пр-кти/запаси; 6.коеф.на обръщ-та на запасите: годишни пр-би/запаси; 7.скорост на обръщаемост на запасите:оборот/запаси или оборот/тек.активи; 8.коеф.на обръщ-та на к-тът-клиенти: годишни пр-би, вкл.косвени данъци/кр-ти отпуснати на клиенти в края на годината.

III.Коеф.на рентаб-та на ф-мата - измерва способността на ф-мата да получава печалба от своята д-ст: А/Коеф.на чиста рентабилност: 1.глобален коеф.на рент-та: (чиста п-ба/СК)*100; 2.(брутно поле на пр-бите/чисти пр-би)*100;

Б/Рентабилност и самофин-не: 1.(общ капацитет на самофин-то/чисти пр-би)*100; (общ кап-тет на самофин-то/СК)*100; 2.Коеф.на чистото самофин-не: Кап-тът на чистото самофин-не/пр-бите без косвени д-ци;

В/Борсова рентабилност: 1.(пазарна цена на акцията/п-ба от акцията)*100; 2.(печалба от акцията/пазарната цена на акцията)*100; 3.(дивидент от акцията/борсовата ст-ст на а-та)*100; 4.коеф.за п-бата от а-те; 5.коеф.на паричния дивидент: (дивидент от а-та/п-ба от а-та)*100.

Г/Рентабилност и доб-на ст-ст - добав.ст-ст=величината на пр-вото - величината на потреблението на стоки и усл. доставени от вън. Добавената ст-ст включва следните ел-ти: персонални р-ди; фин-ви р-ди; п-бите оставени за резерви и дивидентите; амортизационните вноски; д-ците. Те съответстват респективно на възнагр-то за труда, за к-ла и на данъчните удръжки. 1.(доб-та ст-ст без оборотни д-ци/оборот без оборотни д-ци)*100; 2.{(резерви +ам-ции)/доб-та ст-ст}*100.

IV.Коеф.на възвръщ-та: 1.Обща възвр-ст на активите: (чист д-д+фин-ви р-ди)/Актив; 2.Възвр-ст на СК: чист д-д на обикн-те акционери/акционерен к-л; 3.Възвръщ-ст от инвест-те: текуща п-ба/инв-ции=маржиналната п-ба*обръщ-та на актива=(тек-та п-ба/пр-бите)*(пр-бите/инв-циите).

Финансовата стратегия на ф-мата е тази, която подчертава необх-та от планиране. Става дума за мобилизирането на необх.к-ли и кога точно се появява нуждата от тях. За целта е необх-мо да се прецени участието и управлението на оборотния к-л/ОК/, както и решението за к-лова стр-ра.

фин-вата стратегия предопределя подхода и посоката която една ф-ма поема за да достигне дад.цел. За постигането на инв.ционните цели на дад.ф-ма е необходимо да се използва фин-вото планиране като инстр-нт на разпределение на ресурсите. Фин-вото планиране/ФП/ е важно поради няколко причини: 1.ФП помага на мен-ърите да оценят въздействието на една определена стратегия в/у фин-вото положение на тяхната ф-ма , в/у нейните парични потоци, декларираните д-ди и нуждата й от външно фин-не; 2.При разработката на фин-ви планове, фирменото управление заема по-добра позиция; 3.Създаването на един финансов план води до облекчаване д-стта на мен-ърите при разбирането на обмените присъщи на инв-ните планове и на плановете за фин-не.

Всъщност фирмения план за инв-не и самото фин-ране обуславят ФП на ф-мата. След като инв-ият план е известен е необходимо да се очертае м-нта в който са нужни к-лите и изт-те на тяхното придобиване. Във връзка с това се разработва бюджет който в основата си представлява фирмените планове за инв-не и фин-не изразени в левове. Обикн-но бюджетът представлява U от детайли, характер-щи парите в брой, които превишават ежедневните потребности.

Съставянето на бюджета се конкретизира както следва: крсрочен - текущ б-т; Дългосрочен - отражение на дългоср-то планиране. Съставянето започва 4-6месеца преди края на тек-я фин-ов п-од.

ФП насочва вниманието към правенето на прогнози на пр-бите, които са важна част от самото планиране. При регресивното прогнозиране предв-нето на пр-бите би могло да се осъществи с помоща на регресия, т.е.да се екстраполират бъдещите пр-би въз основа на тенденцията в миналите пр-би. Характерно е че: 1.При пазарни проучвания на потребителите ик-стите използват различни подходи, които биха могли да осигурят изчисленията на бъдещите приходи. 2.При менидж-ките прогнози на финансистите се предоставя възм-стта да разработват прогнози за бъдещи пр-би без да пренебрегват р-татите от пазарните проучвания. 3.Сезонноста въздейства преди всичко в/у ф-меното крсрочно инв-не и в/у фин-вите д-сти.

съставянето на б-та е процедура включваща анализите на пар.потоци, проек-те отчети за приходите и проект-те балансови отчети.

Пар-ния б-т представлява детайлен отчет, отразяващ пар-те приливи и отливи отнасящи се за очакваните в бъдеще пе-ди. Пар.потоци във ф-мата са р-тат от: пр-бите и събиранията на вземания; решенията на фин-не ; инвест-те решения. ПП извън ф-мата се формират от: оп-циите по разпл-ни с-ки; покупките на стоки и плащането на д-ци; задълженията по финансирането; инв-циите в машини и оборудване.

Във фин-вата пр-ка са известни два н-на за проектиране на фин-вото състояние - анализ на с/ките и % на пр-бите.

Технологията на дългосрочното финансово планиране е подобна на тази която се използва при съставянето на тек-я б-т. Разликата идва от това, че анализите се правят за по-дълъг п-од от време в бъдещето и с по-малко детайли. За тях ехарактероно че трябва да бъдат периодично оценявани.

При финансовото моделиране обикновено вниманието се насочва в/у основните характ-ки на б-та и отчетите без да се изпада в подробности.То предст.ва комбинация от взаимовръзки извън изчисленията използвани при сглобяването на паричния б-т и примерните отчети.

Фин-вото план-не е необх-ма съставка на фин-вата д-ст във ф-мата. Неговото представяне дава възможност за формулиране на сл-те изводи: 1.Целта на фин-вия мениджмънт е да макс-ра богатството на акционера; 2.Фин-вото план-не обединява реш-та, действията и целите с прогнозите за пр-бите на ф-мата. 3.Паричният б-т служи за координиране на инв-ционните решения. 4.Дългоср-то планиране е по-малко детайлно от тек-те б-ти, но не и по-маловажно. 5.Фин-вото моделиране е инстр-нт за разглеждане на големия брой взаимовръзси, съществуващи във финансовото планиране.