Избор на методи за амортизация

І. Линейно амортизиране - характеризира се с определена приблизителност на разчетите, тъй като се изисква точно съвпадение на амортизационния и експлоатационния срок и може да се използва при оборудването и съоръженията на конвейрното производство.

ІІ.Променливо амортизиране - базира се върху изчисляването на изхабяването в зависимост от степента на използване на оборудването или съоръжението.

ІІІ.Дегресивно амортизиране - разчетите може да се направят по два начина:

- прилагане на постоянен % към дегресивно изменящя се стойност;

- прилагане на дегресивен амортизационен % към постоянна стойност.

ІV.Експоненциално амартизиране - амортизационната сума никога не е равна на амортизацията.

V.Амортизация “Софти” - процентът, прилаган всяка година към сумата на амортизиране = 1 по срока на използване, минус поредния номер на годината - всичко това отнесено към сумата от поредните номера на годините.

VІ.Прогресивно амортизиране - цели отчисляването на по-големи вноски в края на периода за използване на машините - базира се за изчисляване на аморт. % на съотношението между поредния номер на годината и сумата от номерата в края на годината.

VІІ.Смесен метод - обвързване на няколко метода.

Икон-ката категория на конвертируемост на валутите представлява U от условия и възможности за свобода безпрепятствена обмяна на валутите по/м им.Като категория на правото конвертируемостта е установеният по пътя на закона режим на свободна обменяемост на валутите. За да стане дадена валута конвертируема санеобходими определени условия като:1)страната да разполага със значителни резерви от стоки, производствени мощности, работна сила и всичко това на високо конкурентно равнище; 2)да разполага със значителни резерви от чуждестранни валути; 3)страната да има възможност да поддържа относителна стабилност на курса на своята национална валута в условията на реален валутен пазар. Въведената конвертируемост на валутите не бе еднаква по отношение на основните им качествени характеристики, което доведе до разграничаването им на: конвертируеми и частично конвертируеми. За най- стабилните и силнин конвертируеми валути в м/народната практика са се въвеждали ограничения, поради което се въвеждат две нови понятия: свободно използваема и свободно обръщаема валута.

М/ународната валунта система може да се разглежда като съвкупност от: 1) парични отношетия; 2)организацията и органиэационните форми, чрез които се осъществяват м/ународните валутни отношения; и институциите чрез които се осъществява организацията на тези отношения, включително и тяхната м/ународна регламентация.

Ликвидност - способност или възм-ст за своеврименно и безпрепятствено издължаване на задълженията; за фирмите - възможност за бързо превръщане на активите си в пар.ср-ва; за банките - способност за посрещане на задълженията към клиентите си. М/у нар-та вал.ликв-ст/МВЛ/ представлява способн-ста или възм-стта на дадена страна да издължава своите външни задължения с приемливи плат-ни ср-ва. Като ик-ско понятие МВЛ може да се използва в 1.тесен смисъл - състоянието на външната платежосп-ст на отделна страна ли регион. Онова на понятието са собствените и държ-те ликвидни ресурси включващи: златните и валутните резерви, резервните позиции на страните в МВФ, специалните права на тираж разпределени от МВФ, отпуснатите ч/з официални спогодби к-ти от ЦБ-ки или правителства и др. колективни валути. МВЛ в 2.широк смисъл се разглежда като показател за състоянието на платеж-стта на всички страни взети заедно. Тя има количествен и качествен аспект. кол-ната й страна се свързва с наличието на достатъчно валутни ср-ва за уреждане на м/унар-те плащания и на цялата м/унар-на задлъжнялост. Качествената й страна се изразява във възмож-та ср-вата използвани като м/унар-ни ликвидни ресурси да могат безпрепятствено да изпълняват ф-циите си и по най-ефективен н-н да уреждат м/унар-те платежни отношения. Под стр-ра на м/унар-та валутна ликв-ст разбираме следните 3измерения: 1.Съставните ел-ти на ликвидните ресурси; 2.Съотношението м/у тези компоненти; 3.Отнош-то на сумата на ликв-те ресурси към р-ра на дълга, който подлежи на плащане. Ликв-те ресурси съобразно своята х-ка, м-м на използване и значение могат да се разграничат на реални и потенциални.

Оценяването на степента на МВЛ може да се осъществи ч/з използването на различни показатели като: 1.Съпоставянето на златно-вал-те резерви на страната с годишния стоков внос. Изразява се в %-ти: МВЛ=(сумата златно вал-ни резерви/сумата годишен внос)*100; 2.Изчисляване на желаното р-ще на нац-те вал-ни резерви и темпа на тяхното нарастване или намаляване; 3.Анализ на отделните симптоми на ел-тите на ликв-стта; 4.Изчисляване на норма на обсл-не на дълга НОД=(сумаМП/сумаВП)*100, където МП-м/унар-ни плащания на страната за опр.п-д от време; ВП-вал-ни постъпления на страната;

Регулирането на МВЛ се свежда предимно до целенасочени д-вия целящи да се формира определен р-р от ликвидни ресурси с такава стр-ра, която да съответства на потребностите на м/унар-те плащания. То се осъществява ч/з определени м-ди и инстр-ти за въздействие, чиято U най-общо се определя като м-м за регулиране на вал-та ликв-ст, състоящ се от 2гр.м-ди и инстр-ти за въздействие: коригиращи и компенсиращи.

Мотивите за получаване на външни заеми са: 1.те позволяват на страните дебиторки да понижават разликата м/у сумата на вътрешните спестявания и инв-циите; 2.Позволяват преодоляване на ограниченията въведени при недостиг на ресурси; 3.модифицират времевия модел на потребление; 4.финансират дефицитите в платежните б-си. Измерването и оценямането на външния дълг изисква прецизно познаване същността и стр-рата на МФЛ.

Дългоср.външен дългсе дефинира като дълг чийто оргинален и удължен матюритет е по голям от 1г. и който се притежава от нерезиденти.

За начало на св.дългова криза може да се определи 12.08.1982г. когато правителството на Мексико обявява мораториум на плащанията по външния дълг на страната. Това е д-вие водещо до неизбежни последствия както за страната длъжник така и за кредитиращите инст-ции - официални и частни. Първите програми за излизане от кризата, предложени от Федералния резерв на САЩ и МВФ осигуряват кредитиране от б-ките и официалните инст-ции в замяна на провеждане на дирижирана от МВФ регулираща политика в страните длъжници. Различните програми гравират около 3 пр-пни стратегии за решаване на дълговата криза: 1.изменение в стр-рата и х-ра на задлъжнялостта; 2.ик-ски реформи в страните длъжници; 3.опрощаване на задължения в определен р-р.

Бълг-я натрупва основната маса от своите дългове в п-ода 1985-1989г. На 29.03.1990г.българска външнотърг-ка б-ка обявява едностранен мораториум по външните плащания на страната включващ всички дългове. След обявяването му страната ни излиза от състоянието на дългова криза при подписването на “брейди” сделката с Лондонския клуб. Тя предвижда използване на 4опции: за обратно изкупуване; за облигации с първоначално намалени лихвени плащания; за обл-ции с отстъпка и опция за обл-ции за неплатена лихва. С въвеждането на вал.борд през1997г. се постига по-чувств.редукция на нетния външен дълг, като страната продължава да разчита на допълнително финансиране за уреждане на текущите дългови плащания.

М/унар-те вал-ни б-си на страните представляват ср-во за балансово отчитане на годишните потоци от парично изразените вземания и задължения м/у страните: 1.Те са способ за отчитане на м/унар-те пар-ни потоци; 2.обект за отразяване са оп-циите с търговски и фин-ов х-тер; 3.отчетната единица за отразяване на м/унац-те операции е съответната валута. Съставянето им може да бъде осъществено при следване на два подхода: 1.Аналитичен - стреми се да декомпозира U от ик-ки фин-ви и кредитни отношения м/у различните национално обособени контрагенти.2.Синтетичен - позволява да се отчете целият спектър от операции и валутни транзакции в платежния б-с.

Аналитични вал-ни б-си: 1.Външнотърговски б-с - отражение на валутноизразените насрещни потоци от внасянеи и изнасяни стоки; 2.Б-с на услугите и нестоковите плащания - отчита движението на т.нар. видими блага, б-сът отразява задграничното движение на услугите в качеството им на т.нар. невидими блага, изразени като вал.плащания м/у отделните страни.; 3.б-с на движ. на к-лите и к-тите - отчита принципно различни по своя х-тер и природа вал.потоци; 4.Б-с на д-дите от задгранични инв-ции - може да се разгл. като производен на б-са на движ-то на к-лите.

Платежния б-с/ПБ/ е основният валутен б-с за всяка отделна страна. Във водещите трудове в обл-та на м/унар-те финанси той се дефинира като статистически отчет за всички ик-ски сделки м/у резидентите на странат и резидентите на останалия свят, за опр.п-од, обикн.1г.

Резиденти за една страна са всички ф-ми и орг-ции с постоянно седалище и ик-ски интерес в страната. От гл.т. на методиката за съставяне на ПБ в света се използват основно две с-ми за набиране, обработка и в крайна с-ка - балансиране на данните по дебитните и кр-тините оп-ции на местните ик-ки агенти(резидентите): 1.Отворена с-ма - използва се у нас. При нея институцията съставя б-са, използва данните от няколко независими из-ка на инф-ция; 2.затворено с-ма - набирането на данните се осъществява в рамките на самобалансиращ се м-м; 3.системи от смесен тип.

Стр-рата на ПБ съгласно 4-тото издание на “ръководството по ПБ” на МВФ включва 4 осн-ни ком-нта: 1.текуща с-ка; 2.Капиталова с-ка; 3.Грешки и пропуски; 4.общ б-с. Съгласно 5-тото издание включва: I.Текуща с-ка: 1.Стоки; 2.Услуги: транспорт, туризъм и др.;3.Доход - факторен инвестиционен; 4.Текущи трансфери. II.Капиталова и фин-ва с-ка: 1.Капиталова - капиталови трансфери; 2.Финансова - преки инв-ции, портфейлни и др.инв-ции, резервни активи; III.Грешки и пропуски.

Салдирането на ПБ е израз на годишното му приключване в рамките на което се сумират всички записвания по приходните валутни потоци от една страна и р-дните вал.потоци от друга. В следствие на използването на п-па на двустранното счетоводно записване Пбтеоретично е винаги изравнен. От теоретични позиции при салдирането са възможни 3ситуации: 1.Приключване с активно салдо; 2.Прикл.с пасивно салдо; 3.Прикл.с равновесно салдо.

ВП - пазар на валутите, представ-щU от субекти обекти отношения и р-тати, които възникват в п-са на сблъсъка м/у търсенето и предлагането. Той е съставен ел-нт на фин-вия пазар, разглеждан като U от паричен валутен и капиталов пазар. Създаването на съвременните ВП практически отразява и следва развитието на нац-те ик-ки и паричните им с-ми. В зависимост от териториалния им обхват, особеност и орг-ция, ВП биват: национални и м/унар-ни.

МВП е цялостен м-м за осъществяване на взаимните валутни отношения, сделки и операции м/у субектите от разл.страни. Х-зира се от липсата на формално приети правила, практически непрекъснато функ-не във времето и пространството; постоянното нарастване на обема на сделките и оп-циите. Съвременната валутна търговия е предимно м/убанкова, т.к. банките са главните участници на този п-р. Б-ките имащи право да извършват валутни оп-ции с чужбина се наричат упълномощени, девизни или валутни б-ки. В нашата страна правото за извършване на валутна търговия се изразява ч/з лиценза, който ТБ-ки получават от БНБ. Те са два вида пълен и частичен. При пълния ТБ има право да извършва всички валутни оп-ции на вътр. и м/унар-ия пазар, а при частичния се изкл.м/унар-я п-р. Обменните бюра имат право да извършват валутни оп-ции само в наличност. На м/убанковия вал.п-р сделките се осъществяват по телефона, ч/з телекс, ч/з мониторна с-ма. С понятието валутна позиция се означава това съотношение което ежедневно и ежечасно се формира м/у обема на скл-те сделки за 1ден в една и съща валута. Валутната позиция може да бъде открита- къса и дълга и закрита.

Всички операции при които се осъществява една размяна на една валута с друга, обикн-но се обозначава с понятието валутен арбитраж. Целта му е изв-не на покупко-пр-ба на определена валута по най-изгоден н-н. В зависимост от целта на извършваните валутни сделки вал-я арбитраж бива: конверсионене и диференциален. към валутните оп-ции с незабавна размяна на вал-те ср-ва се отнасят касовитеоп-ции и оп-циите спот. При сключване на тези сделки в м/унар-та пр-ка са се наложили някой основни правила и обичаи: 1.при обявяване котировките на валутите; 2.информ-та която се дава ч/з мрежа; 3.при сключването на сделката. При договаряне на дадена валутна сделка следва да се уточнят няколко съществени условия или ел-ти на сделката: 1.търгуваните валути; 2.курсовете купува и продава; 3.сумата на сделките; 4.адресите на контактуващите контрагенти; 5.банковите с-ки където се намират търгуваните валути. Данните за размяна на валутите в тези случаи се обозначават като кеш-дата и спот-дата. При кеш-дата, сключването на сделката съвпада с деня на плащането. Спот-дата е датата на плащането по скл-та валутна сделка. При нейното определяне се изключват празничните и почивни дни на субекта даващ котировката. Спот-датата не може да бъде извън втория работен ден слид деня на контракта, когато са договорени условията по сделката. Следващата осн.група вал.операции са срочните, наричани най-общо форуърдни и фючърсни. Типично за тях е че съществува разлика във времео от датата на договарянето на усл-та и датата на размяната на вал-те ефекти. Според м-ма и пр-ката на осъщ-то им срочните валутни сделки се разграничават на:1.обикновени форуърдни - при тях се договаря веднага курс за покупка или пр-ба на валута но реалното прехвърляне на собствеността на валутните ефекти ще стане на една по-късна дата. Вал-те курсове, фигуриращи във форуърдния договор се наричат форуърдни курсове. Основен фак-р при определяне на фор-ни курсове ыпри съответните сделки е лихвеният диференциал на търгуваните валути. те определят дали форуърдните контракти да бъдат с премия или отбив; 2.фючърсни - търгува се стандартни количества валута при стандартни условия и срокове. Развити са на фондовите и стоковите борси; 3.суапови - при тях се съчетават покупко-пр-бите на две валути при условията на незабавна доставка с едновременна обратна сделка на определен срок със същите валути; 4.опционни сделки - контрагентите се обвързват със съответен договор да купят или да продадат дадена валута на определена цена в рамките на договорения срок. Опцията може да бъде взаимна но такава е рядкоприложима. Когато е в полза на купувача се нарича кол-опция, а когато е в полза на продавача - пут-опция.

Характерно за м/унар-те ик0ски сделки е : 1.осъщ-т се м/у субекти от различни страни; 2.свързани са с особеностите на нац-те законодателни актове и закони; 3.подчиняват се на традициите и обичаите, формирали се в м/унар-та пр-ка; 4.освен непосредствените участници в ик-ската сделка много често се вкл-т и редица др.субекти; 5.пораждащите се плащания се извършват въввалута която винаги е чужда за една от страните; 6.увеличават се рисковете при договарянето, изпълнението и заплащането на контрактите. Всяка външноик-ска сделка се осъществява и съпътства от определени условия. те могат да се обособят в 2групе: 1.външни - системата на прилаганите валутни курсове; режимът на нац-те валути; участието на резервните валути; използването на колективните валути; степента на ликвидност на участващите страни; 2.вътрешни - валута на сделката, на плащането, клаузите насочени с/у валутния риск.

При осъществяването на външноик-ските сделки валутният риск произтича от възможността да се промени реалната ст-ст на валутата на цената или на плащането от м-нта на сключване на сделката до пълното заплащане на сумите по нея. Валутният риск може да е р-тат от: промени в курса на валутата на плащането или промени в покупателната сила на валутата на пл-то. За фирмите с външноик0ка д-ст съществуват 3 осн.групивалутен риск: 1.транзакционене; 2.оперативен; 3.счетоводен.

Транз-ят възниква когато възм-те промени на съответните валутни курсове водят до промени в ст-стта на вал.потоци. Проявява се както при вал-те плащания, така и при вал-те постъпления. Съществува през целия п-д на: определяне цената на сделката; конкретното договаряне; изпращане на движение на стоките м/у контрагентите; реалното плащане.

При сключването на м/унар-ни сделки ф-мите са изложени на риск който трябва да се предвиди измери и оцени. това най-общо може да се определи като управление на валутния риск. Той може да възникне при различни сит-ции: 1.при сключ. на търговски сделки; 2.при осъщ-не на фин-ви оп-ции; 3.при извършване на валутни сделки; 4.при консолидация на с-ките и пр.

За практическите цели на управлението на вал.риск във ф-мите могат да се определят 2аспекта на вал-те позиции на ф-мите: 1.от гл.т. на счетоводните данни; 2.ик-ска позиция. При счетоводната се правят анализи изчисления и оценки, а при ик-ката се имат предвид и данните които не са намерили счетоводно отражение но са предвидени за осъществяване. Счетоводната е насочена към миналото и настоящето, а ик-ската към наст-то и бъдещето. Мерки които могат да се предприемат за предпазване от вал.риск: 1.подбор на валутата на плащането; 2.вкл-не на клаузи в д-ра насочени с/у вал-я риск; 3.антиинфлационно осигуряване с/у относителното намаляване на валутните постъпления.

48.Международни кредити и инвестиционни операции.