Методи за определяне на индив-те цени…

Факт. печалба = паз.печалб а - фактически направените пълни разходи от съотв.произвидетел

Индивидуалната цена на производителя е съвкупност,сбор от два елемента. Индивидуалната печалба е ценообразуващ фактор. Пазарната цена за производственото потребление е първична, не е съвкупност от елементи, а се разпада на елементи.

Връзка на данъка върху добавената стойност с цените на едро и дребно.

ДДС е косвен данък, който се прибавя към цената за производствено потребление с оглед получаване цената на едро. Подобен характер има и данъка върху оборота, но съществуват много различиия между тях:

- различия в данъчните размери - ДОб-2,10,22% , ДДС-20%;

- различия в облагаемите обороти и сделки

- различия при включването в цените на едро;

- различия във връзка с акцизите

- различия във връзка с търг.отстъпка - тя не се облага с ДДС, а се облаг с ДОб;

- различия при регистрирането;

Структурата на цените на производителя характеризира съотношението между основните й елементи - себестойност и печалба. С увеличаване количеството реализирана продукция, съотношението между двата елемента се изменя в посока към увеличаване относителното тегло на печалбата.

Левовата равностойност и калкулативните цени са пряко свързани с цените на вносните и износните стоки и услуги. Левовата равностойност е синоним на експортните цени и при определянето й, значение има факторите:

- цените на конкурентните стоки;

- количеството на износната продукция в сравнение с продукцията на конкурентите;

- отношението на паз.конюнктура;

- паз.позиции на фирмата и нейните конкуренти;

- тарифните ограниченишя - мита, такси, квоти, идр.;

- валутния курс.

Паз.цена във вълута х валутния курс

Левовата равностойнст =кол-вото изнесена продукция на съответния пазар.

Върху калкулативните цени влияят следните фактори, включени в тях:

- покупна цена на вносната стока;

- транспортните, застрахователни и др разходи във валута до бълг.граница.

- центр.вал.курс на БНБ за митническите цели към датата на регистриране на декларацията;

- мито, митн.такси и други плащания

- дан.плащания - акцизи, ДДС;

- надценките.

Продажната цена включва и транспотните разходи до мястото на доставката.

Значението на международните цени върху вътрешните може да бъде :

- пряко -внос на готови изделия;

- косвено - внос на ДМА или КМА.

Равнище и динамика на цените.

Под равнище на цената се разбира нейната величина в даден момент или за определен период от време.

Промяната на равнището на цените през отделните интервали от време се нарича динамика на цените. Тя може да се определи чрез:

- съпоставяне равнището на цените в един момент или период с това през друг, произволно избран;

- съпоставяне равнището на цените в един момент или период с това през друг, точно фиксиран, избран за база. Става дума за ценови индекси, изчислени от НСИ, които се публикуват периодично.

Ценова политика.

Ценовата политика е завършващ етап на производствената и продажната дейност. Трябва да се базира на оптимални и разумни цени. Разработва се за всеки продукт и всеки пазар. От позициите на ценовата политика цената е със следните особености:

-коренспондира с потребителската ст-ст;

- величината й зависи от броя на междинните звена, включени в каналите на реализация;

- цената е свързана с представите на производителя, а не на потребителя.

Основен момент на ценовата политика е определянето на горната и долната иконмическа и психическа граница на цените.

Съдържанието на ценовите картели се изразява в обединяването на предприятията за извършване на определена търговия. Обединяването се осъществява чрез споразумение (договор), при което участниците запазват своята икономическа и юридическа самостоятелност. Най-известни форми на картели са:

- субмисионен ценови картел;

- картел за минимална цена;

- картел за единна цена;

- работен картел;

- квотен картел;

- синдикат.

Картелите ограничават конкуренцията и са забранени, но съществуват три групи изключения:

- картели, задължени да се регистрират пред властите в съотв.държава;

- картели, длъжни да получат разрешение;

- картели, разрешени от съотв.правителство.

І.Горна граница на цените. В условията на пазарна икономика предприятията и фирмите сами определят пласментната си цена и едно от условията за свобода в ценообраз-то е съществуването на конкуренция. Известни в теорията и практиката са три алтернативни възможности за избор на методика за проверка и потвърждение на избраните цени:

- концепция на регионалните пазари -сравняване на цените;

- концепция за сравняване на пазарите във времето;

- разходна концепция.

І. Долна граница на цените. Тя може да се изследва в краткосрочен и дългосрочен план. Дългосрочните ДЦГ-и могат да бъдат определени като онази най-ниска цена, която осигурява нормална работа на предприятието, при условие, че същата е стабилна, непроменлива за дълъг период.

ДЦГ = променлива разходи + постоянни разходи + минимална печалба

В краткосрочен плана:

ДЦГ = Кv / х, Кv - равнище на пром.разходи, х -количество на произведената продукция в натурално изражение.

Работа и отстъпи при пазарна икономика.

Работите могат да бъдат конкретизирани и характеризирани като форма на отстъпка от цената, която купувачите получават при изпълнение на известни условия. Видове работа:

- функционален и стъпаловиден;

- работа за закупено количество;

- работа за вярност;

- работа за въвеждане на нови продукти;

- персонални (особени) работи.

Освен работите купувачите получават и спец.отбиви, наречени “ Маркетингови трикове”:

- психологическа цена ( 2.99; 77.77)

- отбиви за определн период;

- отбиви по специален повод;

- отбиви, осъществени ч/з купони и марки;

- отбиване чрез добавяне на стойности.

Обвързване чрез цените между производители и търговци.

Ценовото обвързване - договореното обвързване на търговията с една установена от производителя крайна потребителска цена, която е задължителна за търговеца. Ценовото обвързване ограничава възможностите за конкуренция в областта на търговията. Размерът на търг.отстъпка влияе върху поведението на търговеца.

В някои области върху ценообразуването влияние оказва държавата и политиката. В определени случаи държавата определя цените на такива стоки и услуги, които тя осъществява чрез собствена икономическа или административна дейност. Намесва се и в ценообразуването на частното производство на стоки и услуги. Някои форми за заплащане на държавните стоки и услуги са:

- административни такси;

- обществено-правни такси.

Определените от държавата изкупни цени са задължителни за всички.

Ролята на обществените поръчки.

Обществените поръчки имат определено значение за развитието на нац.производство. Имат широк обхват, поради което се изисква система от правила за ценообразуване. Цените, основани на собствени разходи се изграждат на базата на калкулации. Когато не може да се определи твърда цена, основана на собствените разходи, се изгражда ориентировъчна цена, която преди завършване на поръчката се преобразува в единна твърда цена. Тя включва калкулационните разходи и калкулационна печалба.

Държавата регулира цените на точно определен кръг от стоки и услуги с цел:

- защита на потребителите или стимулиране производството на определни стоки и услуги;

- предотвратяване или ограничаване недостига на вътрешния пазар на определни хранителни стоки или на такива с важно значение за икономиката на страната;

- предотвратяване на установено монополно положение или ограничена конкуренция.

Държ.регулиране на цените се осъществява в следните форми:

- определяне на правила и нормативи за образуване на цените, включително за калкулиране на основните производствени разходи;

- въвеждане на времева забрана за изменение на цените на определени стоки.

Пределните цени са онези максимално допустими цени, които не могат да бъдат надвишавани от конкретно договорните продажни цени. Те формират по опредлена методика, изградена на основата на разходно-калкуративните модели.

Монополно положение, нелоялна конкуренция и ценообразуване.

Целите на Закона за защита на конкуренцията най-общо могат да бъдат систематизиране в три направления:

- осигуряване свобода на предприемачите в произв-вото, търговията и услугите;

- осигуряване свобода на предприемачите при формиране на индивидуалните цени;

- защита интересите на потребителите.

43.П-ба,р-ди, равновесие и продажна цена.

Ако п-бата се възприема като цел може да бъде постигната само при 2усл: 1.ф-мата да се управлява интелигентно и ефективно; 2.нац-ната и интер нац-та конюнктура де са благоприятни за проектите на предприемача. търсенето на п-бата като инстр-нт на растежа има за неизбежно следствие нарастване на конкурентния капацитет на ф-мата, който е доминиращ по отношение на концепцията за п-бата като цел. Третирането на п-бата във ф-мата има следните особ-сти: 1.Дебютиращата ф-ма има виждане за п-бата което е по различно от това на действ-та ф-ма, която има вече осигурени пазари; 2.за бъдещето повече мислят бизнесмените създаващи ново др-во; 3.ф-мата дебитираща изолирано от пазара на к-лите може да разчита само на себе си; 4.Др-вата произв-щи стоки с краткотр.продължителност на живота третират п-бата подобно на дебютиращите ф-ми; 5.Съдружниците с неравни фин-ви ангажименти, намиращи се в п-од на преговори за сливане и концесия се ръководат от различни мотиви.

Когато обект на разследване е зависимостта на п-бата от риска внимание заслужават: 1.теоретическите постановки на риска; 2.п-бата като условие за поемането на рискове; 3.зависимостта на фин-вите ангажименти от връзката на п-бата с риска.

Важен ел-нт на развитието без който солидността на бизнеса може да бъде поставена под съмнение е търсенето на к-ли. П-бата е ориентир на предлагането на к-ли. в същото време търсенето на к-ли трябва да покаже на пазара своите преспективи, да наложи условията които е в състояние да изпълни. Подобно явление е характирно повече за взаимоотнош-та на бизнесмените с дългоср.кредитори, но не е изключено при крср-те сделки. П-бата е символ на успеха на управлението, ср-во даващо възм-ст за достъп до пазарите на к-лите в/у които се извършва една вси по енергична конкуренция м/у ф-мите. Взетата предвид п-ба трябва да е реална да не е получена само по счетоводен път ч/з употребата на непочтенни трикове.

За да оцени здравето на даден бизнес търсещият к-ли трябва да разполага с цифрова инф-ция, която ще му позволи да определи коеф на ликвидност, платеж-ст, рентабилност и фин-ва независимост. Ролята на п-бата извън пр-ието не е за пренебрегване. Тя има два аспекта: 1.създадената във ф-мата п-ба не може да избегне целите на ф-мата; 2.ф-матапредоставя на акционерите избора на персоналната употреба на п-бата.

В обикновенната бизнес пр-ка е характерно че: 1.Предл-та на к-ли е възможно само в режим на свободен пазарв който заемодателя е съгласен да получава възнаграждения за своите пари; 2.Различните аспекти на п-бата като ср-во за привличане на нови заемодатели или като възнагр-ие на собствениците оказва въздействие в/у управлението; 3.Ако предприемачът се задоволява с традиционния ритъм на амор-циите р-рът на к-лите ще реагира по своеобразен н-н; 4.фин-вият мени-ър трябва да знае, че информацията на спестителя за неговата ф-ма е доста често непълна; 5.Конц-та на акционерите за очакваните дивиденти е фактор, който не бива да се пренебрегва; 6.Когато акциите се окажат в ръцете на малък бр.акционери, ангажиментите на управлението могат да имат и др.предназн-е;. съперничеството м/у търсещите к-ли непрекъсн. се повишава поради ускорения ритъм на р-жа на пр-вата и потребността от к-ли, която времето налага. П-бата е инстр-нт на фирмената к-лова политика. От нейната величина и отражението й в/у растежа се предопределя движението на ресурсите в нац-та ик-ка. А ако става дума за търсене и предл.на дългоср.к-ли от ф-мата тогава вниманието на мениджърите се насочва към борсата. За търсещият к-ли фондовата борса не е мястото където се осъществяват голяма част от преговорите. Не е без основание обстоятелството че загубата на доверие което понасят някой фондови борси е породено от пол-кото но индустриалците, търговците и правителството осъзнаващи важността на паричните проблеми. Конкуренцията на предлагащите к-ли е променлива и са възможни две сит-ции: 1.изобилие на к-ли и слаб Л%. 2.недостиг на налични к-ли и потребностите на търсещите к-ли остават неизвестни.

разходите се подразделят на 2съставки: 1.структерни р-ди, наречени постоянни; 2.пропорционални р-ди - променливи. Постоянните р-ди са част от общите р-ди които винаги съществуват във ф-мата независимо от нейната д-ст. те не се вкл-т директно в произведения или продавания п-кт. Това са р-дите, чиято величина варира само в следствие адаптирането на ф-мата към нови вътрешни и външни решения по отношение на оборудването или орг-цията. Променливите р-ди се наричат пропорционални или оперативни, тъй като са свързани с пр-сите по пр-во или пр-ба. много рядко со точно пропорционални на обема на д-стта. Разгр-то на р-дите на ф-мата има съществено значение за политиката на пр-бите и във връзка с това и с пр-вото.

Глобалната себестонст на ф-мата обхваща всичките променливи р-ди и съответстващите на п-кта за който тя се отнася, постоянни р-ди на ф-мата. Определя се на базата на счетов-те док-ти и е коренно различна през отделните отчетни п-ди. за да се намалят колебанията в единната глобална себест-ст в нея се включват част от постоянните р-ди, получена ч/з разделяне на общата сума на постоянните р-ди на постоянния бр на произв-те п-кти, съответсваща на активността считана за нормална. Подобна пр-ка се нарича рационално включване. Отклоненията в р-щето на активността позволяват да се обясни по-добре единната глобална себест-ст.

Критични тжчки на себест-стта свързани с равновесието на ф-мата.

Абцисата на пр-вото изразява мн-во пр-кти произведени от ф-мата а ординатата ст-стта на променливите р-ди. общите р-ди се представят като права имаща за основа величината на постоянните р-ди, кореспондиращи на едно нулево пр-во. Тя пресича правата на пр-бите в равновесната точко т-нар.мъртва точка. От лявата страна на точката ф-мата се намира в загуба тъй като не успява да покрие изцяло величината на постоянните р-ди. чертеж

Прагът на рентабилност се намира доста преди теоретическата точка на равновесието. Равновесната точка се базира в/у една средна величина. Истинския праг на рентаб-та се изчислява като се започне от изделието чийто дял в маржиналния д-д е най-висок. От ик-ка гл.т. маржиналната ст-ст е просто ст-стта на 1 допълн.изделие. Тя е изражение на измененията в общата величина на ст-стите, произтичаща от изменения в обема на пр-вото.

Ик-ската ефективност е инстр-нт за анализ и оценка на д-стта на всяка фирма, даващ представа за цялостния живот на всяко стопанско звено. Ефект-стта не е техн.понятие като себест-стта. Тя е сравнение м/у фин-вите, техн-те и човешките ел-нти на пр-вото. Ик-ската ефект-ст на ф-мата е фин-ва категория и обикн.има 2аспекта: доходност на пр-ктите и рентабилност на к-лите. Доходността е свързана с обстоятелството, че в пазарната ик-ка доминираща ф-ция на ф-мата е реализацията на пр-цията, създадена или закупена.Рентаб-стта е по-съвършен показател и се използва в няколко направления: 1.разглежда се като синоним на п-бата в абсолютна ст-ст; 2.означава измерване възнагр-то на вложителите на к-ли; 3.изразява способността на всички видове к-ли или стоки във ф-мата да създадат пари; 4.рента-стта е способност но к-лите или стоките да създават пр-кт, наречен п-ба излишък или плодове.

В теорията и пр-ката се различават: 1.историческа и прогнозна рент-ст; 2.крсрочна и дългоср-на; 3.реална и нереална; 4.максимална. Д-стта на ф-мата се моди от две изражения на основния коеф.на рент-ст: RR=(Pr/TA)*100; RR=(Pr/S)*(Pr/C)*100. Следователно тя зависи от поведението на ик-ското и фин-вото управление. На тази основа възм-стите за повишаване на ефект-стта са 2: 1.възд-вие в/у ик-кото управление на ф-мата - получава се ч/з вътрешното развитие на д-стта и ч/з политиката на пр-бите; 2.Въздействие в/у фин-вото управление - ч/з ускоряване оборота и ч/з повишаване ефект-стта на собствените к-ли с помоща на т.нар.финансов ливъридж - фин-ов лостов ефект, характерен за заемите и селективния оборот на начините за финансиране.

44.Оценяването на активите и капиталите.

Теоретически основи на оценяването.

Съвр.оценяване на фирмата се позовава на два теоретически подхода, които имат за основа:

- определянето на математическата основа на база на детайлен анализ на всички елементи на актива и пасива. Вътрешната мат.стойност е равна на чистия актив с цел да се държи сметка за реалната им паз.оценка. Затова този подход се нарича “ пазарен”.

- определянето на стойността на фирмата чрез капитализиране на печалбите или пар.потоци, свързани с дивидентите и лихвите. Този подход често се квалифицира като “подход на потоците от ликвидностти или пар.потоци”.

Тези два подхода могат да се обединят, ако се приемат няколко опростени хипотези и ако основните условия на пазара са еднакви, а именно:

- съществуване на достатъчен блой агенти;

- съвършена и непрекъсната информация;

- отсъствието или малки по размер разходи по сделките и данъците;

- рационалност на инвеститорите;

- свобода на арбитражите между различните пазари и цената на различни ЦК.

Оценяването на фирмата се свежда задължително до оценяването на акцииите, което обуславя предпочитанието на метода, позоваващ се на пар.потоци. Оценяването на фирмата и акциите е глобално, предимство трябва да се даде на метода, оценяващ я като съвкупност от елементи, които винаги може да се обособят. Промените на потоците на актуализация и на очакванията във връзка с възвращаемостта и дивидентите, идеята, която разглежда фирмата оказват глобална въздействие върху стойността и върху цените на активите.

Обосновка на потребността от оценка.

Обекновено голяма част от фирмите имат възвръщаемост различна от стойността на актива, поради факта че пазарите не са достатъчно подвижни, защото пазарите на активи и услуги не се балансират толкова бързо, колкото фин.пазари, а инвестиращите на тези пазари очакват да бъдат убедени, че новата конкуренция ще подпомогне изравняването на курсовете.

І. Техники, позоваващи се на стойността на актива, т.е. стойността на фирмата е равна на покупната или продажната цена на активите - дългове.

ІІ. Техники, позоваващи се на стойността на възвръщаемост

VR = B / K ; VR = B x PER

VR- ст-ст на възвръщаемост;B- величина на печалбите; K- % на актуализация; PER- коеф. Цена/печалба.

ІІІ. Междинни или смесени методи за оценка

S = VR - ANC , S- допълнителна стойност; ANC- коригирания чист актив или стойност на актива.

Съвременни методи за оценяване на фирмата.

При съвр.условия повечето икон.разчети имат реална сила, само ако отчитат риска и очакваните промени в стойността на парите. Важно значение имат сравнителните методи и методите, вземащи предвид риска:

- класически сравнителен метод - сравняване на коефициента цена/печалба и коеф.на възвръщаемост;

- статистически сревнителни методи - сравняване на коеф. цена на придобиване/ СК и коефицентът чист резултката / СК;

- методите, позоваващи се на риска: продължителност във времето.

Проблеми на използването на методите за оценяване.

Оценяването е сложна процедура, при която трябва да се има предвид цените, състоянието и перспективите на активността и от постигнатото в областа на две основни технологии:

- актуализиране на пар.потоци при метода на стойността на възвръщаемост;

- избирането на стойността на актива тогава, когато фирмата не се котира на борсата или не емитира акции и др.ЦК.

Оценката на фирмата трябва да включва една добавка към стойността, отразяваща позициите и авторитета на фирмата, както и интелекта на менидж.екип и изпълнителните кадри. Приложението на осн.технологии за оценяване на увеличението и набирането на капитала чрез емисия на ЦК, се свежда главно до метода, имащ за основа стойността на актива.

Оценяване на облигации.

Облигацията е един контракт за дългосрочно финансиране, по силата на който фирмата емитирала облигацията се задължава да плаща на притежателя договорената сума по купона.

Номиналната стойност на облигацията е равна на величината на главницата и се обозначава на лицевата страна. Котировката се осъществява в % от ном.стойност. Лихвеният %, който се дължи за номиналната стойност се нарича купонен % и е валиден за целия срок. Величината на лихвеното плащане е равна на лихв% по номинала на облигацията. Текущата доходност се определя от съпоставката на лихв.плащания с текущата и пазарната цена.

Доходността до падежа на облигацията изразява т.нар. вътр.възвръщаемост и се определя от покупната цена, лихвените плащания и номиналната стойност. Продажбата с дисконт е продажба по номинал. Продажбата с премия е продажба над номинала.

Привилегированите акции са една от формите за увеличаване капитала на фирмата. Наричат се така, защото дават определено предимство на притежателите им при разпределението на печалбата след облагането. Важно значение имат осн.термини и характеристики:

- номенална стойност на акцията е равна на сумата, която прив.акционер има право да получи от фирмата при ликвидацията й;

- цената на привил.акции, които се котират в пар.единици за една акция;

- дивидентния %, който се намира в % от номинала или в пари за една акция;

- доходността на прив.акции, която съотвества на текущата им доходност - дивидентът, разделен на текущата и пазарната цена;

Поради това, че прив.акции нямат падеж, изчисляването на вътр.им стойност не взема предвид получаването на номинална или ликнидационна стойност от капитала

V = D / K ,V- вътр.стойност на акциите; D- год.дивидент на привил.акции; K- очаквания % на възвръщаемост

Обикновените акции са капиталови ЦК и преставляват остатъчната собственост върху фирмата като понятието “остатъчна” се използва за допълнително характеризиране на този тип акции. Обикновените акции нямат падежи. Може да имат, а може и да нямат номинална стойност, но винаги притежават ликвидационна стойност. Дивидентите на обикн.акции никога не са гарантирани. Тяхната изискуемост не е легална, а размерът им никога не е фиксиран. Вътрешната стойност на обикн.акции е сумата от актуалните стойности на бъдещите пар.потоци, които техният притежател очаква, дисконтирани с очаквания % връзвращаемост. Трябва да се направят предположения , че дивидентите се изплащат веднъж годишно; началото на плащането им е изтичането на една година от покупката; продажбите на акциите стават само в края на годината. Разграничават се следните модели на оценяване:

- модел на на наивно оценяване;

- модели с основа постоянен процент на нарастване на дивидентите.

Амортизирането е процес на констатиране на намаленията на стойността на ДА, които се износват през времето на използването им.

ДА преди амортизирането - Амортизациите = Чистата стойност на ДА.

-Ако амортизациите, осъществени от фирмата са ниски, фин.последстия са: подценена себестойност; неточни резултати от дейността; възможно разпределение на фиктивни дивиденти; недостатъчен обем на резервните капитали за замяна на употребеното оборудване; невярна информация за фин.състояние, тъй като се отбелязва величината на чистите ДА по-високи от реалната.

- Ако амортизациите са големи: себестойността е ненормално висока; печалбите са по-ниски от действителните, което засяга интересите на акционерите и дружеството. Нарушава се обективността на разпределението на печалбите между резервите и дивидентите; фин.състояние, според баланса е изкревено и невярно; създава се обем на капиталите, позволяващ закупуване на повече оборудване, отколкото фирмата реално е потребила.