Фокус група: работодатели съдържание Увод 4

Изтегляне 1.24 Mb.

страница	11/11
Дата	28.10.2018
Размер	1.24 Mb.
	#104332

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

4.9.Въпроси за дискусия

Каква роля играе културата за развитие на организацията?
Каква е връзката между стратегия, политика и фирмена култура?
Кои от изброените национални културни особености приемате и кои – не?
Посочете примери за конфликт на интереси от Вашата практика!
Как се стимулира лоялността на работниците и служителите във Вашата фирма?
В какво се състои иновационната ориентация на фирмената култура?
Като ръководител на предприятието, в което работите, как бихте наложили необходимата промяна при очаквана съпротива от страна на работниците и служителите?

Доц. Емил Папапзов

1 Организационната култура е по-широко понятие, присъщо за различен тип организации; фирмената култура се свързва само с бизнес организациите. В този смисъл, фирмената култура се отнася към организационната като част от цялото. Редица автори обаче често използват двете понятия като взаимнозаменяеми.

2 Познанието е многопластов процес, който включва такива подпроцеси като възприемане, систематизация и оценка на действителността; кодиране, съхранение на информация и други. За подробности, вж. Паунов, М. Организационна култура. УИ „Стопанство”, С., 2007, с. 15-16.

3 Geertz, C. The Interpretation of Cultures, Basic Books, 1973, p. 18.

4 Pettigrew, A. M. On Studying Organizational Cultures, Administrative Science Quarterly, 24/1979, p. 574-576.

5 Думата смислово може да се преведе и като мнения или становища.

6 Schein, E. The Corporate Culture. Survival Guide. Jossey-Bass, San Francisco, 2009, p. 27.

7 Hofstede, G., et. al. Measuring Organizational Cultures: A Qualitative Study Across Twenty Cases, Administrative Science Quarterly, 35, p.p. 286-316.

8 Williams, A., Changing Culture, Institute of Personnel Management, London, 1989.

9 Deal, T. E., A. A. Kennedy, Corporate Cultures: the Rites and Rituals of Corporate Life, Addison-Wesley, Reading, Mass., 1982.

10 Хенце, Й. Културосравняващо изследване на мениджмънта", в Тодоров, К. (ред.), Фирмена култура и фирмено поведение, Век 22, С., 1992. Виж и подтемата за фирмена политика, стратегии и поведение в първа тема.

11 Тук се има предвид цялата съвкупност от качества, които правят един предприемач отличим от друг.

12 Drennan, D. Transforming Company Culture, McGraw-Hill, London, 1992.

13 Hampden-Turner, C., Corporate Culture: From Vicious to Virtuous Circles, Economist Books, London, 1990, p. 11

14 Deal, T. E., A. A. Kennedy, Corporate Cultures: the Rites and Rituals of Corporate Life, Addison-Wesley, Reading, Mass., 1982.

15 Peters, T., N. Austin, A Passion for Excellence – The Leadership Difference, William Collins, England, 1985.

16 Темата за взаимодействието между култура и стратегия е развита в по-детайлно в Глава 8 - "Отношението "стратегия-структура-култура" в МСФ" в Тодоров, К, Стратегическо управление в малките и средните фирми - теория и практика, Сиела, С., 2001.

17 За подробности, вж. Папазов, Е. Стратегически мениджмънт. „Авангард принт”, Русе, 2006, с. 109; Михайлова, Л. Алтернативни форми на вътрешен контрол в бизнесорганизациите. VI-та НПК НТС „Инвестиции в бъдещето - 2007”, Варна, 2007, с.с. 164-168.

18 Често фирменият растеж води до увеличаване броя на заетите, което от своя страна налага промени в мащаба на управление и води до появата на йерархични нива – оттам и до промени в дистанциите между заетите във фирмата.

19 Kreitner, R., A. Kinicki, Organizational Behavior, BPI/Irwin, Homewood, IL,1989.

20 Интересен пример, потвърждаващ горното твърдение, е случаят на шведската фирма ИКЕА (IKEA) – малка фирма, основана в не толкова далечната 1949 г. превърнала се в световна „империя” от 96 магазина в 24 страни, с общ годишен оборот над 2 млрд. щатски долара. За подробности, вж. т. 4.7.3.

21 Разработено по материали на www.bm-businessmagazine.bg.

22 Тодоров, К. Стратегическо управление в малките и средните фирми – теория и практика, 1^ви том, изд. Сиела, 1997.

23 Според ЗБУТ, работодателите са длъжни да провеждат адекватна фирмена политика по здраве и безопасност и да осигуряват необходимата информация и обучение не само за съществуващите рискове, но и за средствата и начините за защита от потенциални опасности.

24 Ако културата предполага възприемане на средата като неясна, но контролируема, ще бъдат отделени време и ресурси за сканиране на средата; ако културата предполага стабилна и позната или некотролируема среда, ще бъдат отделени по-малко време и ресурси за разбирането й. За подробности, вж. Тодоров, К. Стратегическо управление в малките и средните фирми – теория и практика, 1^ви том, изд. Сиела. С., 1997.

25 Тодоров, К. Стратегическо управление в малките и средните фирми – теория и практика, цит. изт.

26 Пак там.

27 Проект Strategy-Train, www.strategy-train.eu.

28 Корпоративната социална отговорност в българския контекст. Базово проучване на инициативата Глобален договор на ООН и Фондация „Помощ за благотворителността в България“, 2006.

29 Корпоративната социална отговорност в българския контекст, цит. изт.

30 Разбира се, срещат се и случаи на игнориране или заобикаляне чрез предлагане на индивидуализирани форми на трудови отношения. За подробности, вж. изследвания на АИКБ и на КНСБ в: Анализ на ИСС „Корпоративната социална отговорност – някои подходи и добри практики”, 2009.

31 Адаптирано по Бодурова, П. Ръководство за упражнения по стратегиите в управлението на фирмите. ИК “Ромина”, София, 1999, с. 27-28.

32 За подробности, вж. Ангелов, А. Основни на мениджмънта. Изд. „Тракия-М”, С., 1998, с. 74.

33 Минков, М., Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото и бизнеса, "Класика и стил", София, 2002.

34 Колев, Бл., Икономическа култура, УИ Стопанство", София, 2002.

35 От фр. égalitarisme – утопична теория, която се стреми към уравнително преразпределение на имуществата.

36 От лат. paternus – бащински, бащинско попечителство.

37 Тази характеристика е отражение на недостига и недоимъка, с който почти всяко поколение българи се е сблъсквало.

38 Разработено по материали на www.dhp.bg.

39 В раздела са използвани обобщения на Костадин Коларов от неговия дисертационен труд. За подробности, вж. Коларов, К. Формиране и промяна на организационната култура в растящите малки и средни предприятия, С., 2003.

40 Rokeach, M. The Nature of Human Values, Jossey-Bass, San Francisco, 1973.

41 England, G. W., et. al. The Manager and the Man: A Cross-Cultural Study of Personal Values, Kent, State Univ. Press, Kent, OH, 1974.

42Allport, G. W. P. E. Vernon, and G. Lindzey, A Study of Values, Houghton Mifflin, Boston, 1960.

43 England, G. W. O. P. Dhingra, and N. C. Agarwal, The Manager and the Man: A Cross-Cultural Study of Personal Values, Kent, StateUniv.Press, Kent, OH, 1974.

44 Blood, M. Work values and job satisfaction, Journal of Applied Psychology, 33, 1969, p.p. 456-459.

45 За подробности, вж. Коларов, К. Формиране и промяна на организационната култура в растящите малки и средни предприятия. Дисертационен труд, София, 2003.

46 Разработено по материали на www.dnevnik.bg, към 22.08.2008 г.

47 Част от повдигнатите въпроси и обобщения по темата са идентични с материята, предвидена за обучение на заети лица / синдикалисти с автор Костадин Коларов.

48 Закон за публичното предлагане на ценни книжа, изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010 г.

49 Георгиев, И., Цветков, Ц. Сравнителен иновационен анализ на индустриалните фирми в България и Европейския съюз, Годишник на УНСС, 2004, с. 167-219

50 ЦИР. Конфликт на интереси в бизнеса, цит. изт.

51 ЦИР. Конфликт на интереси в бизнеса, цит. изт., с. 64.

52 Наумов, И. Организационно поведение. С., 2004.

53 Тодоров, К. Иванова, Й. Стратегии за водене на преговори с трудни партньори, сп. „Икономически алтернативи”, бр. 5, 2006.

54 „Холдинг пътища” АД - политика за избягване на конфликт на интереси, http://holding-roads.com

55 Методическо ръководство за обучение на възрастни, www.navet.government.bg.

56 БАРМП. Управление на човешкия фактор: развитие на персонала, 1998.

57 Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013

58 Вачкова, Е. Управление на човешките ресурси в България една година след присъединяването към ЕС, www.ibset.eu/docs/Edna_godina_v_EU_08_1_1_.pdf.

59 Концепции и практики за кариерно развитие. Изд. „Арти”, изготвен по проект, финансиран от ОП „Човешки ресурси”, 2010.

60 Анализ на конкурентоспособността на българските промишлени предприятия, МИЕТ, 2007, www.mee.government. bg.

61 Част от материалите, включени в раздела, са предоставени от проф. Катя Владимирова с оглед на по-добрата обвръзка на изложението с останалите теми за обучение.

62 Барбукова, Б., Системен подход за управление на безопасността и здравето при работа, Безопасност и трудова медицина, 5/2003, с.12-16.

63 По материал на „Лоялти рисърч сентър“, www.loyaltyresearch.com

64 По презентация на фирмата „Литлер“ (Littler).

65 Това сочи проучване на бизнес консултантската компания "Регус груп".

66 Разработено по материали на www.economynews.bg.

67 Ниската йерархия стимулира хората да се чувстват съпричастни с всичко, което се случва не само в тяхното подразделение, но и във фирмата като цяло.

68 Георгиева, Т. Изграждане на иновационна култура – съвременни измерения и предизвикателства пред българския бизнес”, Иновациите – европейски, национални и регионални политики,Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2008, с. 114-140

69 Tesluk, P. E., et.al. Influences of organizational culture and climateon individual creativity. Journal of Creative Behavior, 31(1), 1997, 27-41.

70 Примерът е кратък синтез на казуса на Barlett, A. Ingvar Kampradand IKEA, Harvard Business School, в книгата на Brown, A., цит. изт.

71 В раздела са използвани обобщения на Костадин Коларов от неговия дисертационен труд. За подробности, вж. Коларов, К. Формиране и промяна на организационната култура в растящите малки и средни предприятия, С., 2003.

72 Така Шайн назовава организациите, които са управлявани от техния създател(и).

73 Schein, Edgar H. The Role of the Founder in Creating Organizational Culture, Organizational Dynamics, Summer, 1983, pp. 13-28.

74 Williams, A., op. cit.

75 Вж. разработката Pettigrew, A. Is Corporate Culture Manageable?, Keynote address given to the Sixth Annual Conference “Culture and Competitive Strategies”, Singapore, October, 1986.

76 Brown, A. D. Organisational Culture, Pitman Publ., London, 1995, p. 130

77 Williams, A. Changing Culture, Institute of Personnel Management, London, 1989, pp. 67-81.

78 Подробно за управлението на промяната в т.ч. и за „агентите на промяната” вж. в Тодоров, К., Стратегическо управление в малките и средните фирми – теория и практика, Сиела, С., 2001, с. 129-135.

79 Магура, М., "Организационная культура как средство успешной реализации организационных изменений", Управление персоналом, бр. 1, 2002.

80 Разгледани подробно в Brown, A. D., Organisational Culture, Pitman Publ., London, 1995, p. 135-136.

81 Trice, H. M., J.M. Beyer, J.M., ‘Using Six Organizational Rites to Change Culture’, in Kilmann, M.J. Saxton, R. Serpa, etal (eds.), Gaining Control of the Corporate Culture, JosseyBass, SanFrancisco, 1990.

82 Източник: www.computerworld.bg.

83 По Тодоров, К. (съставител). Фирмена култура и фирмено поведение, цит. изт., сс.144-151.

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11