Фокус група: работодатели съдържание Увод 4

Изтегляне 1.24 Mb.

страница	4/11
Дата	28.10.2018
Размер	1.24 Mb.
	#104332

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

4.2.Фирмена политика

Фирмената политика отразява представата на мениджмънта за целите, стратегията и културата на предприятието, изразяваща се в (не)писани правила за ръководене на дейността, които се споделят както от персонала на фирмата, така и от нейните и бизнес партньори. От тази гледна точка политиката може да се определи като система от принципи и рамки (ограничения), според които се осъществява дейността на фирмата. (вж. първа подтема на първа тема). Добре формулираната фирмена политика предопределя в най-голяма степен всички последващи действия и поведения на фирмата – от общата корпоративна стратегия до действията с оперативен характер.

В по-малките, особено в микрофирмите, поради липсата на ресурси, на финансови и на управленски компетенции, фирмената политика се прави от ограничен кръг лица. Това естествено води до по-голям риск от непостигане на целите. Политиката и стратегията в малките фирми (доколко ги има) се формулират изключително от предприемача, а фирмената култура е културата на предприемача. Дадена фирмена политика може да определи на кой регионален/ международен пазар може (не може) да се излезе и при какви условия^²².

Примерни поднаправления на фирмена политика на българските фирми са:

политиката по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Участници в провеждането й са работодателите, заетите и техните представители^²³;
политиката по качеството;
политиката по опазване на околната среда – базира се на цели, свързани с въвеждане на енергоспестяващи и ограничаващи отпадъците технологии;
външнотърговската политика;
маркетинговата политика – реализира се чрез продуктова, ценова, дистрибуционна и комуникационна политика.
политиката за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и корупция – основава се на съблюдаването на определени етични норми;
иновационната и инвестиционната политика;
политиката по управление на човешките ресурси.

4.2.1.Взаимовръзката „култура–стратегия–политика”

Фирмената култура е инструмент, който при правилно използване може да подпомогне формулирането и прилагането на фирмената стратегия, а оттам и реализирането на възприетата фирмена политика. Изследванията върху управляемостта на фирмената култура предполагат определена съпротива към културните промени. Оттук следва възможността, изборът на стратегия за изпълнение на дадена фирмената политика да е по-кратък от времето, необходимо за промяна на фирмената култура.

Влиянието на културата върху формулирането на дадена фирмена стратегия се свързва с някои отличителни признаци, сред които:

сканиращо поведение – начинът, по който фирмата набира информация за външната среда^²⁴;
възприемане на получената информация – една категория фирми предпочита статистически доказателства и други количествени измерители за редуциране на неяснотата по отношение на външната среда; други разчитат на качествена информация, извличана чрез четене на специализирани издания; трети разчитат на предварително възприета идеология и други.^²⁵

Успехът при прилагането на стратегии за изпълнение на възприетата фирмена политика е пряк резултат от особеностите на фирмената култура, и по-точно от степента, в която фирмената култура въплъщава подкрепящи стратегиите ценности. При наличие на несъответствие са възможни следните алтернативи:

игнориране на културата – това е приложимо при сравнително млади фирми без развито силно чувство за идентичност или при значима замяна на служителите;
управление на културата – например, чрез промяна на плановете за прилагане на стратегията;
модифициране на културата с цел адаптиране към стратегията;
адаптиране на стратегията с цел адаптиране към културата^²⁶.

Разработването на общата фирмена политика е свързано с:

анализ на началната позиция на елементи от типа на:
възможности/заплахите за фирмата и тяхното въздействие;
силни/слаби страни на фирмата и тяхното въздействие;
проблемни области, оказващи влияние върху заинтересованите страни (мениджъри, заети, партньори и други);
морални принципи, поставени в границите на общата политика;
определяне на задълженията по отделни функционални области с отговор на следните въпроси:
Какво предвижда фирмената политика за нашия отдел/звено/функция?
Какви действия и мерки се изискват от нашия отдел/звено/функция, за да се изпълни фирмената политика?

От съществено значение е също така да се определят ползите за всички участници. При разработване на общата фирмена политика може да наблегнете повече върху самото „пътуване към целта“ (т. е. на самия процес на разработване), а не толкова на крайния резултат (например писмения документ)^²⁷.

4.2.2.Политика по управление на човешките ресурси в българските фирми

Грижата за персонала може да се проявява като затворено, патерналистично отношение при наличие на висока степен на зависимост на работниците от работодателя или като регламентирани практики на права, защита и кариерно развитие. В част от случаите фирмената политика опира до грижата за персонала, в другата – макар и да присъства, не се изчерпва с нея.

В българската практика съжителстват и двата типа. В по-малките населени места преобладава първият тип – „работодателят като благодетел“, в т. ч. подпомагане на работниците и служителите и техните семейства чрез директно дарителство. Част от големите фирми обаче използват диференцирана политика за подкрепа на персонала на базата на курсове за квалификация, обучение, социални инвестиции посредством облекчен режим на осигуровки и кредитиране, които увеличават капацитета, професионалния и социалния капитал на работещите^²⁸.

Примери за позитивни инициативи, насочени към персонала на фирмата, са:

безплатно медицинско обслужване за персонала чрез договор с медицински център;
допълнителна медицинска застраховка за целия персонал;
безплатна карта за градския транспорт.
субсидиране на разходите за храна;
право на овърдрафт (гарантиран финансово от фирмата пред банката) в размер на няколко месечни заплати и други.^²⁹

Спазването на разпоредбите на трудовото законодателство и въвеждането на добри практики в тази посока се гарантира в редица фирмени документи, като:

колективен трудов договор;
правила при наемане на служители;
план за информиране и обучение на служителите;
доклади от одити;
политика за равни възможности.

Българските фирми като правило се обявяват за премахването на формите на насилствен и принудителен труд, за ефективното премахване на детския труд и за дискриминацията по отношение на правото на труд и упражняване на професия. Също така, българските фирми демонстрират като правило положително отношение към свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне като изключително важно условие за развитие на бизнеса^³⁰.

4.2.3.Ролева игра „Ценности и прагматизъм в стратегическия мениджмънт”^³¹

Вие сте ръководител в сферата на бизнеса. Пред Вас и Съвета на директорите на фирмата стои проблемът за бързото излизане на вътрешния и външния пазар. Времето, с което разполагате, е две години.

Принципите, върху които се опирате Вие и Вашият екип, са:

Нашето име е нашето качество!
Ние сме икономически независими, следователно свободни!
Завоюване и отстояване на трайни позиции в определени отрасли, а не търсене на временни успехи и бързи печалби!
Конкурентна борба - да, успехи на всички фронтове, но не на всяка цена!

Времето Ви притиска от факта, че разполагате с информация за сродна конкурентна фирма, която работи в същия отрасъл и търси завоюване на същите пазари. Лично Вие скрито сте се възхищавали от успехите й, дори сте се учили от нея на гъвкавост и бързина, заимствали сте оригинални идеи. Имате обаче основание да смятате, че тя застрашава жизнените интереси на фирмата, че ви изпреварва малко в завоюването на позиции.

За изход от ситуацията в Съвета на директорите са постъпили няколко предложения:

Посредством сътрудничество с чуждестранна фирма имате възможност да излезете на международния пазар и по този начин да си доставите необходимата валута. Но икономистът от вашия екип информира, че макар и изгодна в настоящия момент, тази сделка е неравностойна. В очите на чуждестранната фирма – партньор тя е дори унизителна. За чуждестранния партньор вашата фирма е евтина работна ръка и познавайки икономическите условия в страната, клаузите в офертата им са твърди и окончателни.
Можете да закупите високоефективна технология. Тя изцяло отговаря на стратегическите ви цели, които сте си поставили, при положение че половината от валутата ви се отпусне под формата на заем. Но вашите гаранции пред банките не са достатъчно високи, за да ви се отпусне заем в желания размер.
Фирмата със собствени сили и средства разработва високоефективна технология. По сведения на специалистите, натоварени с разработката и внедряването, тя ще започне да функционира и да дава продукция за международния пазар след не по-малко от три години. Средствата за изследване, изпитания и разработка са в такъв размер, че ако решите да ги пренасочите за закупуване на чужда технология, няма да бъдат достатъчни.
Ако се комбинира между първото и второто предложение излиза, че ще успеете почти едновременно с конкурентите, като в същото време не спира изследователската работа върху собствената технология. Проблем със суровини във вашата фирма не съществува.
Притежавате акции, от които вашите конкуренти се интересуват настойчиво. Разполагате с ценна информация и разработен план, така че с ловка комбинация можете да заблудите вашите конкуренти и с това, ако не ги разорявате, поне им нанасяте сериозен финансов удар. Статистиката на вашия екип е изчислила шансовете ви за успех на 82%.

Съветът на директорите, който трябва да вземе решението, се състои от 6 човека. Вие като ръководител на фирмата имате право на два гласа. Според предварителната прогноза Съветът на директорите ще се ориентира към два от вариантите, като разпределението на гласовете ще бъде 2:3.

Вашият глас е решаващ. За кой вариант ще го дадете? Обосновете се!