Фокус група: работодатели съдържание Увод 4

Корпоративно управление и конфликт на интереси47

Изтегляне 1.24 Mb.

страница	7/11
Дата	28.10.2018
Размер	1.24 Mb.
	#104332

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

4.5.Корпоративно управление и конфликт на интереси^⁴⁷

4.5.1.Конфликтът на интереси в контекста на фирменото управление

Явлението „конфликт на интереси” е обект на нарастващ интерес от изследователи, собственици, мениджъри, служители и политически ангажирани лица. Конфликтът на интереси е налице в ситуации, включващи скрито търгуване в полза на служител на дадена организация, сделки със „свързани” лица, „близки” взаимоотношения с контрагент, едновременно служене на двама „господари”, с една дума – действия, които водят до печалби за едната страна за сметка на другата. В основата на конфликта е личният интерес на лицето, а не интереса на организацията, която представлява.

Обикновено конфликтът на интереси преминава в измама или в злоупотреба и води до икономически или финансови загуби за организацията, в която е налице. В такъв случай ръководството й е в правото си да предприеме съответни административни, граждански или наказателни мерки за възстановяване на щетите. За съжаление, схемите на конфликт на интереси не винаги могат лесно да се установят.

Много са начините, чрез които служител може да използва своето влияние, за да може компанията, в която той има скрит интерес, да получи изгода. Най-общо схемите се подразделят на две – схеми, свързани с покупки и схеми, свързани с продажби.

Така например, конфликт на интереси може да възникне, когато нищо неподозираща фирма (жертва) закупува нещо на висока цена от друга, в която неин служител има скрит интерес, или, без да знае, продава нещо на ниска цена на компания, с която някои неин служител е обвързан. Има случаи на конфликти на интереси поради кражба на клиенти или пренасочване на средства от страна на недобросъвестен работник или служител на организацията.

Конфликтът на интереси и методите за разрешаването му са различни в зависимост от възприетия модел на фирмено управление. В българската практика подробна регулация е възприета за публичните търговски дружества: в Закона за публичното предлагане на ценни книжа на членовете на управителните и контролните органи се е вменено:

да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството и като ползват само информация, за която обосновано считат, че е достоверна и пълна;
да проявяват лоялност към дружеството, като:
- предпочитат интереса на дружеството пред своя собствен интерес;
- избягват преки или косвени конфликти между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такива конфликти възникнат - своевременно и пълно ги разкриват писмено пред съответния орган и не участват, както и не оказват влияние върху останалите членове на съвета при вземането на решения в тези случаи;
- не разпространяват непублична информация за дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответните органи, до публичното оповестяване на съответните обстоятелства от дружеството.

Тази разпоредба се прилага и спрямо физически лица, които представляват юридически лица – членове на управителните и контролните органи на дружеството, както и спрямо прокуристите на публично дружество^⁴⁸.

Основните интереси на мениджърите, заетите и останалите заинтересовани страни в корпоративните отношения са представени в Таблица 4.

Таблица 4: Баланс на интересите на страните в корпоративните отношения

Заинтересовани страни	Интереси
Акционери
Основни	Дивиденти	Стойност на акциите	Участие в борда на корпорацията и дъщерните дружества		Контрол върху управлението
Средни
Дребни			-
Мениджъри	Възнаграждение		Участие в собствеността	-
Персонал				Социални придобивки	Запазване на работата
Клиенти	Приемливи цени			Качество	Обслужване
Доставчици	Навременни плащания			Стабилност на доставките
Общество	Икономическа жизнеспособност на корпорацията		Нови работни места и условия на труд	Опазване на околната среда, помощ за социално слаби, малцинства

Източник: Керемедчиев, С., Георгиев, И. (1999), „Корпоративно управление”, изд. Българска асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството (БАРМП).

От гледна точка на потенциала за конфликт на интереси, българските фирми от индустриалния сектор се характеризират със следните особености^⁴⁹:

Основните акционери имат активно поведение, което ограничава възможността на мениджърите да преследват цели, противоречащи на интересите на собствениците.
Интересите на дребните акционери са слабо защитени.
Основните механизми за контрол върху мениджмънта са директният контрол на едрите собственици, контролът чрез Съвета на директорите (УС) и Общото събрание. Няма условия за контрол чрез капиталовия пазар – пазарна цена на акциите, конкурентни поглъщания.

Българската практика посочва редица случаи, когато членове на корпоративни ръководства или на свързани с тях лица се явяват доставчици/купувачи на изделия, услуги или активи на съответното дружество. По-често срещан в българската практика е вторият случай на конфликт на интереси^⁵⁰. Според данните от социологическо проучване, проведено съвместно от в-к „Дневник”, в-к „Капитал” и социологическа агенция „Алфа рисърч” всеки втори мениджър в България е чувал за фирми, които плащат неофициални суми на други фирми, с цел да бъдат избрани като партньори по дадена сделка. Само 12% от анкетираните обаче декларират, че на тях самите им е предлагана сума, за да изберат дадена фирма.

Най-често посочваните браншове, в които се извършват неофициални плащания за участие в сделка, са строителният, банковото кредитиране, търговията (включване на стоки и услуги в определени магазини и вериги), предлагане на офис материали, техника и консумативи (Вж. Фигура 9.)

Фигура 9: Конфликт на интереси в българския бизнес по икономически сектори

Източник: в-к „Капитал”, май 2003, бр. 3, с. 10
Добрата практика на корпоративно управление предполага установяване на процедури, допълващи правната регламентация, както и стандарти относно конфликта на интереси. Някои препоръки, които може да се направят по отношение установяване на стандарти на поведение на членовете на корпоративните ръководства са^⁵¹:

систематизиране на ситуациите на конфликти на интереси и разработване на каталог с подобни ситуации;
разработване на алгоритъм за установяване на конфликт на интереси и неговото разкриване;
установяване на стандарти за разумна преценка на съответната сделка и евентуална вреда от конфликта на интереси;
установяване на задължителни процедури по отразяване на действия, разисквания и информация по повод конфликт на интереси, сделки и решения;
разработване на вътрешнофирмени процедури за разкриване на конфликт на интереси и вземане на решения при значими сделки от типа на сливания и поглъщания.

Следователно, пред по-голямата част от българския бизнес стои задачата да развива принципите за добро корпоративно управление и механизмите за избягване на конфликт на интереси чрез въздействие на фирмената култура върху процесите на възникване, превенция и евентуално разрешаване на конфликта. В това отношение са налице и някои добри примери, например включване на политика за избягване на конфликт на интереси в бизнес дейността.

4.5.2.Конфликт на интереси между заети и работодатели и механизми за разрешаването им

Конфликтите между заети и работодатели са неизбежни, тъй като съществуват редица фактори и условия, които ги предизвикват. Няма най-добър начин за разрешаване на конфликтите. В зависимост от конкретната ситуация може да се използват различни подходи, практики и процедури. Някои от тях включват^⁵²:

Формално регламентирани процедури, например оплаквания: когато се чувстват с нарушени права или зле третирани, работниците се обръщат към ръководството на организацията или към синдикатите за съдействие.
Посредничество и арбитраж – включва намесата на трета страна за оказване на подкрепа при решаване на конфликта и постигане на споразумение. Посредникът прави процедурни предложения, помага определянето на приоритетите и предлага творчески решения; а арбитърът действа като съдия в даден спор.
Водене на преговори – процес, чрез който две или повече страни се опитват да постигнат взаимноизгодно споразумение (разновидност е колективното трудово договаряне).

Изборът на стратегия зависи от състава на групата за преговори. Някои са индивидуалисти – гледат само собствения си интерес и често биват квалифицирани като „трудни” в процеса на преговорите. Кооперативно настроените се стремят към намиране на пресечната точка на своите интереси и тези на останалите преговарящи.

В зависимост от поведението на преговарящите има две основни стратегии – дистрибутивни и интегративни (вж. Таблица 5). При преговори е по-вероятно да се използват и двата типа стратегии – в началото използваните стратегии обикновено са дистрибутивни, а в разгара на преговорите – интегративни (обмен на информация и предложения за споразумение). Във финалния етап – също интегративни, но придружавани от дистрибутивно поведение^⁵³.

Таблица 5: Стратегии за водене на преговори

	Дистрибутивно поведение	Интегративно поведение
Информация	Дистрибутивна информация позиции.	Интегративна информация, приоритети, нужди, интереси.
Действие	Търсене (изземване) на стойност доказателства, заплахи, употреба на сила, оферти, предлагащи само една опция.	Създаване на стойност, цялостна програма, размяна на база на взаимни компромиси, оферти с няколко опции.

Източник: Weingart, L., J. Brett, M. Olekalns, Conflicting Social Motives in Negotiating Groups, цит. в Тодоров, К. Иванова, Й. Стратегии за водене на преговори с трудни партньори, сп. Икономически алтернативи, бр. 5, 2006.

Идеята е, чрез добре подготвено и умело водене на преговори между партньорите, да се стигне до превенция на потенциални конфликти.

4.5.3.Пример за конфликти на интереси сред общински съветници

Пример 1. Лицето „А” заема длъжност, която му позволява да взема решения за политиката в държавна агенция. В същото време, съпругата му е служител в частна фирма за услуги, която търси бизнес поръчки с агенцията. Частната фирма, която е наела съпругата на Иван Петров, има бизнес сделки, които са внесени за одобрение от съвета, който извършва оценките и на който „А” е член. Неговият глас оказва решаващо значение при избора на фирмата да извърши съответните работи за организацията.

Пример 2. Длъжностно лице насочва собственика на компания, извършваща бизнес по договор, да му предостави компютри и служители, които могат да се използват за работа извън договора. Когато идва времето да се заплатят извършените извън договора дейности контрагентът фактурира часовете допълнителни и ги заплаща със средствата по сключения договор. Фактурирането се е извършва със знанието на длъжностно лице от организацията, който е инструктирал служител на по-ниско ниво да одобри фактурата за плащане.

4.5.4.Казус „Политика за избягване на конфликт на интереси в ‘Холдинг пътища‘ АД”

Политиката за избягване на конфликт на интереси, приета от Управителния съвет и Надзорния съвет на холдинга през 2008 г. е част от Програмата за добро корпоративно управление. Управителният и Надзорният съвети обръщат специално внимание на сделките, в които един или повече техни членове или свързани с тях лица имат интерес. Ако член на Управителния и Надзорния съвети или свързано с него лице е заинтересовано от поставен за разглеждане въпрос, той уведомява писмено председателя на Надзорния съвет и не участва във вземането на съответното решение. Съветът взима решението при установяване на определени критерии за обективната справедливост на сделката, интереса на мениджърите в нея, евентуалната бъдеща полза за акционерите. В решението се посочват съществените условия на сделката, включително страни, предмет и стойност, очаквана печалба, и в чия полза се извършва. За да бъде овластен от Общото събрание на акционерите да извърши сделка, Управителния съвет изготвя мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделката. Докладът е част от материалите, предоставяни на акционерите при свикване на Общото събрание.

Членовете на Управителния и Надзорния съвети на „Холдинг Пътища” АД са длъжни да декларират пред дружеството информация за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол; за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или чиито прокуристи са; за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица. Горната информация те предоставят и в Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства.

Членовете на Управителния и Надзорния съвети и лицата, тясно свързани с тях, уведомяват писмено дружеството и Комисията за финансов надзор за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от „Холдинг Пътища” АД, или други финансови инструменти, свързани с тези акции, когато в резултат на придобиването или прехвърлянето правото им на глас достигне, надхвърли или падне под 5 на сто или число, кратно на 5 на сто, от броя на гласовете в общото събрание на дружеството.^⁵⁴