Правни условия за функциониране на бизнеса

4.2.2.Правни форми за функциониране на бизнеса

Търговският закон и Законът за търговския регистър са източници на правната уредба на правните форми за осъществяване на бизнес. Предвидена е възможност да се сключват търговски сделки по занятие от едноличен търговец, който по своето правно положение е дееспособно физическо лице с постоянен адрес (местожителство) в Р България (чл. 56 от ТЗ). Дееспособността се определя от гражданскоправни норми и само лице, което разбира смисъла и значението на своите постъпки и което може да ръководи своите действия, т. е. навършило е 18 години и не е поставено под запрещение, можи да се впише в Търговския регистър като едноличен търговец. Отговорността за задълженията пред кредиторите е пълна и неограничена имуществена отговорност.

Според българското търговско право търговските дружества също са търговци (чл. 63 от ТЗ). Те могат да бъдат дружества на личността, дружества на капитала или обединения на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Законът допуска да се учредяват дружества и от едно лице и това са случаите на еднолично дружество с ограничена отговорност и еднолично акционерно дружество.

Дружествата на личността са събирателно дружество и командитно дружество.

Дружествата на личността се основават на доверието между съдружниците. Доверието е нравствена категория и изборът на съответната правна форма за функциониране на бизнеса като дружество на личността трябва добре да се обмисля.

Дружествата на капитала са акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции, европейско дружество и европейско кооперативно дружество. Характерно за тези правни форми за функциониране на бизнеса е, че с учредяването им се посочва капиталът, като има изисквания за неговия минимален размер. Това обуславя ограничената отговорност на членовете на дружеството към кредиторите.

Акционерното дружество е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. В него могат да се правят и непарични вноски (чл. 72, чл. 73 от ТЗ). Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството. Акциите са неделими, но могат да принадлежат на няколко лица, които упражняват правата по акцията заедно, за което определят пълномощник. Акциите биват поименни и на приносител. Могат да се издават привилегировани акции, както и безналични акции, разпореждането с които става по ред, определен със Закон.

Притежаването на акция е основание за възникване на членствено правоотношение между акционерното дружество и акционера. Акцията като ценна книга е писмен документ, в който се материализират права. Могат да се извършват правни действия с тях като се прехвърлят, изкупуват или залагат. Могат да се придобиват собствени акции при изрично определени с ТЗ случаи, например при намаляване на капитала на акционерното дружество, ако става безвъзмездно, ако извършва по занятие сделки с ценни книжа и придобива акциите в изпълнение на поръчка на трето лице. Въведена е възможност и за обратно изкупуване на акции, като акционерното дружество изкупува собствени акции въз основа на решение на общото събрание.

Благоприятно правно условие за функциониране на бизнеса е възможността акционерното дружество да издава облигации (също ценни книги). За издаване чрез публично предлагане се изисква да са изминали най-малко две години от вписването на дружеството в търговския регистър и да има два финансови отчета, приети от общото събрание, освен ако банки или държавата издават или гарантират облигациите. Облигациите могат да се превръщат в акции по решение на общото събрание.

Органите за управление на акционерното дружество са общо събрание, надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система на управление) и съвет на директорите (едностепенна система на управление). Поначало органите за управление са колективни и са необходими организационни умения в техните членове. Важно условие е предпочитанието към едностепенна или двустепенна система за управление. Като дружество на капитала изискването е за минимален размер от 50 000 лева.

Дружественото имущество се различава от капитала, тъй като е съвкупност от оценимите в пари права и задължения на акционерното дружество, т. е. неговите активи и пасиви. Капиталът е постоянна величина, а имуществото на дружеството се променя съобразно успешното или неуспешно функциониране на бизнеса. Следователно, по време на учредяване на дружеството капиталът и имуществото съвпадат по стойност, като при функциониране на бизнеса имуществото може да се равнява, да надвишава или да спада по стойност под размера на дружествения капитал. Общото събрание може да взима решения за увеличаване на капитала, за намаляване на капитала, както и за едновременно увеличаване и намаляване на капитала.

Дружеството с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Учредяването протича в два етапа: съставяне на дружествен договор, който е формален договор – трябва да бъде в писмена форма и да се впише в търговския регистър. Когато дружеството се създава от едно лице, се съставя учредителен акт (чл. 114 от ТЗ ), който също трябва да бъде в писмена форма, въпреки, че това не е посочено изрично в правна норма.

Минималният размер на капитала на дружеството с ограничена отговорност е два лева. Капиталът се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един лев. Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на едно (чл. 117 от ТЗ). Управлението на дружеството с ограничена отговорност се извършва от органи на дружеството, които са: общо събрание и управител (управители). Управителят може и да не е съдружник. Дружественият договор може да предвиди избирането на контрольор (контрольори), който да следи за спазване на дружествения договор, за опазване имуществото на дружеството и да дава отчет пред общото събрание.

Управителят и контрольорът носят имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди. Тази правна форма е благоприятно правно условие за функциониране на бизнеса поради либерализирането на изискванията за неговото учредяване, улесненията в управлението, което може да се извършва от професионалисти с умения, опит, знания (притежаващи ноу-хау и шоу-хау за управление на бизнес), а и поради изискването всеки съдружник да има и задължение за участие в дейността на дружеството. Препоръчителна е тази правна форма, особено за начало на бизнес, но и за дейността на малки, средни и микро- предприятия.

Командитното дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от трима. Командитното дружество с акции се учредява от неограничено отговорните съдружници, които изработват устава на дружеството и свикват учредителното събрание. Те имат право да избират акционерите между участниците в подписката за издаване на акции. Размерът на вноските на съдружниците се определя в устава. Органите за управление са общо събрание и съвет на директорите. Право на глас в общото събрание имат само ограничено отговорните съдружници. Съветът на директорите се състои от неограничено отговорните съдружници.

Особеностите на командитното дружество с акции дават основание да се използва изключително предпазливо като правна форма за осъществяване на бизнес, поради често противоположните интереси на съдружниците.

Търговският закон съдържа разпоредби, съгласно които е недопустимо учредяване чрез сливане на европейско дружество със седалище в друга държава членка, когато преобразуващото се дружество със седалище в България притежава собственост върху земя. Недопустимо е също така да се премества седалището на европейско дружество от България в друга държава членка, когато има право на собственост върху земя в България (чл. 281 от ТЗ).

Търговските дружества могат да се обединяват, да се преобразуват, да се сливат, вливат, разделят, отделят и това може да създава по-добри условия за функциониране на бизнеса. Търговският закон съдържа разпоредби и относно европейското обединение по икономически интереси съгласно Регламент 2137 от 1985 г. Когато има седалище в България, е юридическо лице и възниква с вписването му в Търговския регистър. Вписват се и клонове на европейски обединения със седалище в друга държава членка на Европейския съюз. Притежаването на земя също е пречка за преместване на седалището от България в друга държава членка на Европейския съюз.

4.2.3.Правната закрила и използване на обекти на интелектуална собственост

Правото на интелектуална собственост е подотрасъл на гражданското право и е съвкупност от правни норми, които регулират обществени отношения във връзка със създаването, признаването, правната закрила и използването на интелектуални резултати и други обекти на интелектуална собственост.

Системата на правото на интелектуална собственост включва следните групи правни норми:

1. 
   Авторско право и сродните му права. Обекти на закрила са произведения на литературата, на изкуството, на науката, бази данни, изпълнения на артисти, звукозаписи, радио и телевизионни предавания и други.
   
2. 
   Право на индустриална собственост, в което се обособяват следните групи норми:
   

• 
  патентно право с обекти на закрила патентноспособни изобретения и полезни модели;
  
• 
  право на промишлен дизайн с обект на закрила промишлен дизайн;
  
• 
  право на означенията с обекти на закрила търговско име (фирма), марка, географско означение (наименование за произход и географско указание за произхода), символи, домейн имена;
  
• 
  конкурентно право – права, произтичащи от нелоялната конкуренция;
  
• 
  лицензионно право – правила за разрешение да се използва от други лица изключителното право върху обект на индустриална собственост.
  

3. 
   Всички други права, отнасящи се до интелектуалната дейност като права върху нови сортове растения, породи животни, топология на интегралните схеми, знания, опит производствени, търговски, технически, управленски, финансови, счетоводни, организационни и всякакви други тайни, умения, сръчности и традиционни знания (знанията и тайните се означават с израза ноу-хау, а опита, уменията, сръчностите с израза шоу-хау). Тази група права има отворен характер и може да се попълва с нови, които не попадат под особената закрила в първите две групи.
   

Субективните права на интелектуална собственост са комплексни и разнообразни – в зависимост от вида на обекта на интелектуална собственост. Преди всичко те са два вида: неимуществени (лични) права и имуществени права.

Субективното авторско право и сродните му права възникват от момента на създаване на произведението. Това изисква предприемане на действия и осигуряване на доказателства за момента на създаване, например нотариална заверка на ръкописа.

Субективните права на индустриална собственост възникват с признаване и предоставяне на правна закрила с акт на компетентен държавен орган – Патентно ведомство. Предвидена е процедура за всеки обект в специален закон за заявяване, производство, решение за издаването на патент (за изобретенията) и за регистрация (за останалите обекти), която се провежда в Патентното ведомство. Патентното ведомство издава и сертификати за нови растителни сортове и породи животни и за топология на интегралните схеми.

Много често при функциониране на бизнеса се използва означение на стоки и/или услуги, което може да съвпада с фирмата (търговското име), но да не са извършени действия за регистрирането му като марка. Друг субект може да извърши регистрация за същото или сходно означение след започналото използване и след това да предяви претенции спрямо първоначалния ползвател. Спорът може да продължи и е свързан с определени разходи.

Защитата на дейности при функциониране на бизнеса може да става и чрез правни норми от трите групи права, съставляващи правото на интелектуална собственост.

Използването на обектите на интелектуална собственост е преди всичко право на носителя на изключителното право върху тях. Патентопритежателят е този, който може да произвежда изделието, основано на патентованото изобретение. Притежателят на регистрираната марка означава стоките или услугите си с избрания знак. Авторът на дизайн или на произведение на литературата, както и на софтуер, сам решава как да го използва.

Притежателите на субективни права на интелектуална собственост могат да разрешават на други лица да използват съответния обект на интелектуална собственост.

Авторите на произведения на литературата могат да разрешават на издатели да възпроизвеждат и разпространяват произведението. Патентопритежателите, както и притежателите на други обекти на индустриална собственост, могат да предоставят лицензии, да сключват договори за франчайзинг. Могат да се сключват също така договори за ноу-хау и за шоу-хау. Сделките с интелектуална собственост са изрично посочени от законодателя като търговски сделки. Анализът на практиката показва, че не се познават добре тези правни средства и не се използват достатъчно за успешно функциониране на бизнеса.

4.2.4.Правни сделки

Волеизявлението е сложно съставно понятие и включва вътрешна воля (психологическа категория) и изявена воля. Изявяването на волята става изрично-писмено и устно, чрез конклудентни действия (действия, от които се заключава, че има желание за сключване на сделка) и мълчаливо (тацитно), но само в изрично посочени от закона случаи. Действащото търговско право предвижда един такъв случай съгласно чл. 292 от ТЗ – предложението на търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

Сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, е търговска сделка. Търговски са и сделките, посочени изрично, но не изчерпателно в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват. Такива сделки са например покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, складови сделки, лизинг и други.

Възможно е за действителността на търговската сделка да бъде необходимо разрешение или одобрение на държавен орган. Това означава, че освен волеизявлението на страните по сделката, е необходимо и положително волеизявление на компетентен държавен орган. Когато волеизявлението на държавния орган предхожда сключването на сделката – това е разрешение, а когато следва сделката – това е одобрение. Търговската сделка поражда действие, когато компетентният държавен орган даде разрешението или одобрението, което е необходимо за действителността й (чл. 295 от ТЗ).

Правните сделки са едностранни, двустранни и многостранни според необходимия брой волеизявления, за да бъдат действителни. Двустранните сделки се наричат договори и волеизявленията на страните са насрещни и трябва да съвпадат. Многостранните сделки са многостранни договори и волеизявленията на страните са насочени към обща цел.

Изпълнението на търговската сделка, в частност – изпълнението на договорното задължение, означава осъществяване на резултата, който е предвиден в договора и който кредиторът има право да изисква от длъжника. Съгласно чл. 388 от ТЗ, за неуредени или непълно уредени положения във връзка с изпълнението на търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското право и особено Законът за задълженията и договорите. Има специални разпоредби в Търговския закон. Например по договора за търговска продажба продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика, да издаде фактура по искане на купувача, а по съгласие на страните и други документи (чл. 321 и чл. 322 от ТЗ). Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец (чл. 302 от ТЗ), която е по-висока степен на дължима грижа при изпълнението на сделка, отколкото в гражданското право, в което грижата е на добрия стопанин. Законодателят приема, че търговецът има повече познания, по-голяма опитност и по-високо чувство за отговорност. Това предпоставя и необходимостта при осъществяване на бизнес ръководителят да притежава такива качества, които се придобиват и в процеса на обучение и квалификация през целия живот.

Неизпълнението на търговската сделка е неосъществяване или неточно осъществяване на дължимия резултат, за което е обвързан длъжникът. Неизпълнението е пълно, късно или забавено, лошо, частично. Длъжникът носи отговорност за неизпълнение на задължението. Отговорността е институт на гражданското право, който закриля правата на страните по договора. Функциите на института на отговорността имат важно значение за търговското право. Отговорността стимулира надлежно (точно и добросъвестно) изпълнение на сключените договори и постигане на търговските резултати. Това се проявява особено когато за неизпълнението се предвижда неустойка. Отговорността закриля имуществените интереси на страната, която търпи вреди поради неизпълнението на договора. За изправната страна се поражда правната възможност да търси от неизправната страна обезщетение за причинените вреди.

Институтът на отговорността има и информационно значение. Възникването на спорове, свързани с неизпълнение на договора, а и търсенето на неустойка или на обезщетение за вреди, причинени от неизпълнението показва недостатъци в практиката по сключване и изпълнение на търговски сделки. Това е важно за вземане на необходимите мерки за подобряване на работата на търговеца, който извършва съответните сделки и има пряко отношение към функционирането на бизнеса.

Когато договорът се окаже неизпълнен, но не са налице предвидените в Закона предпоставки на отговорността, длъжникът може да се позове на това обстоятелство и трябва да бъде освободен от отговорност. Неблагоприятните последици от неизпълнението на договора се понасят от кредитора. Ако рискът от неизпълнението е бил застрахован, кредиторът има право да се обърне към застрахователя за обезщетение заради вреди. Има нормативно определение в Търговския закон за непреодолима сила (чл. 306 от ТЗ), която е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Допустимо е съдът по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти при стопанска непоносимост. Достатъчно е да са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, а запазването на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността (чл. 307 от ТЗ). В този случай съдът трябва да направи преценка поради относителната определеност на разпоредбата на обстоятелствата, които съставляват стопанската непоносимост на договора. Това е необходимо да се знае от ръководителите при осъществяване на бизнеса. Вече има съдебна практика във връзка с последиците от икономическата криза.

Правните условия за функциониране на бизнеса са изключително многообразни и анализирането им изисква и конкретизация на самия бизнес. Необходимо е да се подчертае отново и действието на Правото на Европейския съюз, както и на международни договори и международни обичаи, от които също се пораждат правни условия за функциониране на бизнеса.