Ограничаване на родителските права. Лишаване от родителски права

Ограничаването и лишаването от родителски права има характер на семейно – правна санкция. Целта е не толкова да се накаже родителя, колкото една мярка да се ограничи въздействието върху детето, за да му се осигури необходимата родителска грижа. Тези разпоредби се: 1-със защитна функция;

2-със санкционен характер;

Ограничаване на родителски права

Лишаване от родителски права

Засяга се само 1 или друго отделно родителско правомощие. Останалите прав, които не са засегнати мярката се запазват

Настъпват 3 групи последици: 1гр.правомощията на родителя спрямо детето отпадат – съвместното живеене, попечителското съдействие, дори и отговорността по чл.48 ЗЗД. Не отпада обаче задължението за издръжка от родителя лишен от родителски права по чл.91 ал.3 СК ; 2гр.лишаването от родителски права засяга гражданския статус на родителя – не може да осиновява, не може да бъде настойник, попечител. Не може да упражняват никакви правни функции за дете. Лишения от родителски права не може да търси издръжка от детето по отношение на което е лишен, но дължи издръжка; 3гр.При лишаването от родителски права упражняването от правомощията се компенсира от другия родител, стига да е жив и да не е лишен от родителски права. Ако и 2-та родителя са лишени от родителски права, съда праща до кмета разпореждане за да се инициира назначаване на настойник или попечител;

Ограничаването на родителските права – чл. 74 СК. Основанията за ограничаване са обособени в 2 групи в зависимост дали почиват на виновно противоправно поведение на лицето, или се основават на обективни безвиновни обстоятелства, пречещи на лицето да упражнява тези си функции. Компетентен да извърши ограничаването на родителските права е РС, който може да постанови съответните мерки служебно, по искане на другия родител или на прокурора. Производството е исково, а не охранително и се развива с участието на съдебни заседатели.

Характерно за ограничаването на родителските права е, че внасят количествени или съдържателни промени в родителските правомощия, без да засяга титулярството на правото, т.е. останалите правомощия, които са необхванати от ограничителната мярка продължават да си съществуват в модифициран вид. Родителят е овластен да упражнява родителските права и задължения в незасегнатия им от мярката обем и част.

• 
  при особено тежки случаи на основания за ограничаване на родителски права;
  
• 
  когато без основателна причина трайно не се полагат грижи за детето и не му се дава издръжка;
  
• 
  когато детето е оставено в специализирана институция и не е потърсено в 6 мес. Срок от деня в който е трябвало да се вземе;
  

Задължението за издръжка е алиментно задължение (alimentum – лат. – средства за прехрана). То е юридическо задължение на определен член от семейството да доставя средствата за съществуване на нуждаещите се членове на същото семейство.

Характерни особености на задължението за издръжка са:

• 
  то е семейно – правно задължение в чиято основа лежи някой от ЮФ, които пораждат семейни отношения (брак, родство, осиновяване);
  
• 
  то е законно, възниква ex lege при наличие на материално правна предпоставка
  

Семейно - правната издръжка е интуито персоне, има строго личен характер. Задължението за плащане на издръжка не се наследява, нито правото за получаване на такава, не се цедира и е несквестируемо имущество. (облигационната издръжка се наследява – напр. задължение за издръжка и гледане, ако почине задължения – неговите наследници са задължени). Докато договорната издръжка е наследима.

изпълняват).

Семейно - правните задължения за издръжка са безвъзмездни, докато при облигационното задължение “даваш, за да получиш”.

Законния характер на семейно – правната издръжка се изразява в предвиждане на редица гаранции, които да обезпечават ефективното получаване на издръжка:

1. 
   СК забранява прихващане на вземане с издръжка – чл.90
   

2. 
   Недопустимост на отказ за вземане на издръжка за бъдещо време – чл.88
   

3. 
   Привелигирования характер на вземането за издръжка
   

4. 
   вземането за издръжка е въздигнато в несеквестируемо имущество от актива на имуществото на правоимащото лице
   

Кръга на правоимащите лица е изчерпателно изброен в семейното право, за разлика от договорните издръжки. В този кръг попадат:

Съпруг или бивш съпруг;

Деца;

Внуци и правнуци;

Братя и сестри;

Дядо, баба и възходящи от по – горна степен;

Лицата от всеки по – преден ред изключват лицата от следващия; всеки ред е субсидиарен спрямо предходния.

При множество лица от 1 и същи ред, които дължат издръжка или на които се дължи издръжка правата на пасивната или активната солидарност са изключени – чл.80 ал.3 изр.1. Няма солидарност. Действа принцип на разделността, когато две или повече лица дължат издръжка на едно и също лице, няма пасивна солидарност между тях. Като майка – няма да се предяви иска с/у най-платежоспособния син само, пък той да се разбира с останалите си братя. Първата работа на съда е да установи кои са всички задължени лица от съответния ред, конституира ги по делото, установява за всеки от тях персонално възможностите и тогава разпределя персонално задължението. При евентуална промяна в обстоятелствата, пак се преценява персонално.

напр.: лице, мести се от град в град. Във всеки оставя по един правоимащ, който да търси издръжка. В един момент е ответник по няколко предявени срещу него иска за издръжка.; Една майка, която се нуждае от издръжка има трима сина с различен социален статус и с различни доходи

В кръга на правоимащите лица не попадат: втори баща/ майка, настойник, попечител и приемен родител.

Родителското алиментно задължение е уредено с lex specialis, което я отграничава от общата разпоредба на чл.79СК. Специалните й елементи са:

1ел. – издръжка се дължи независимо от работоспособността (чл.82 ал.1 – специална спрямо чл.79) – характеризира се с безусловност;

2ел. – размера по общия режим на семейно правната издръжка е в чл.84, но в чл.85 – решава по друг начин въпроса, като поставя абсолютни ограничители – граници установени от МС;

3ел. – правното значение на т.н. тежко провинение на правоимащия спрямо задължението да дава издръжка – чл.91 СК – за лица които не са навършили 16г., издръжката е безусловна;

4ел. – при определени предпоставки закона допуска издръжка на пълнолетни учащи деца – чл.82 ал.2. Но тук отпада безусловния й характер. Издръжка се дължи само ако децата не могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество, които учат редовно, до 20г. – за средно образование, и до – 25г. – за висше. Тук издръжка на детето се дължи, ако тя не съставлява особено затруднение за родителите.

Виж ПМС №38/1985г. – размерът на месечна издръжка, която родител дължи на непълнолетно дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, в абсолютно число, в границите от 30лв. до 80лв.

Съдът може да установи издръжка под установения минимален размер, когато:

• 
  Детето се намира на държавна издръжка;
  
• 
  Други важни обстоятелства налагат това;
  

Лишен от родителски права не се освобождава от издръжка за децата си.

„Изменение на обстоятелство” означава изменение на нуждите или възможностите да се дава (защото това са 2-те обстоятелства възоснова на които се определя издръжката). „Нуждата” се влияе от: степента на нетрудоспособността; мащаба на невъзможността за издържане със собствено имущество и от характера на самата нужда. „Възможността” се влияе от: наличното количество свободни средства, които остават след задоволяване на собствените нужди. Изменението в тези 2 елемента води до увеличение или намаление на размера на издръжката. Винаги изменението трябва да е съществено и да няма преходен характер, а да е трайно.

Началният момент на промяна на размера на издръжката е подаването на иска, независимо че обстоятелствата породили изменението може да са настъпили по рано.

Издръжката може да се прекрати при отпадане на някое от обстоятелствата: „нужда” или „възможност”. Като възможността за ново присъждане на издръжка остава, ако условията възникнат отново.

- отпадане на субекта;

- отпадане на основанието;

- изтичане на срока;

- тежко провинение;
Обстоятелства, които погасяват правото на издръжка са:

А)Смърт на задължения или оправомощения;

Б)Навършване на пълнолетие – погасява правото на издръжка по общия режим и възниква специален;

В)Отпадане на условията за даване на издръжка на пълнолетни учащи се деца – навършване на определената в СК възраст;

Г)Пълно осиновяване на детето;

Д)Прекратяване на осиновяването;

Е)Развод или унищожаване на брака – отпада издръжката основана на брачна връзка;

Ж)Изтичане на 3 год. от развода – погасява се срочното право на издръжка, ПН е диспозитивна и срока може да се продължи по съгласие на страните или решение на съда;

З)Встъпване на бившия съпруг в нов брак – издръжката ще се поеме от новия съпруг, тук погасяването е окончателно;

И)Тежко провинение (чл.91 СК) – това е ‘поведение на нуждаещия се от издръжка, при което получаването на издръжка става противно на обществения и семейния морал’. Издръжката е форма на семейна взаимопомощ. Тежкото поведение губи характер ако е последвала прошка. Предявяването на тежко провинение става чрез: възражение срещу иск за издръжка или иск за прекратяване на по – рано присъдена издръжка.

Прекратяването на съществуващата съсобственост представлява заместването й с множество отделни права на собственост върху реални части от общата дотогава вещ или с отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната съсобственост върху множество обекти. В този смисъл всеки юридически факт, който може да доведе до един от тези резултати е прекратяващ съсобствеността юридически факт.

Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобствеността, който е насочен пряко към този резултат. Делбата е доброволна или съдебна. С договора за доброволна делба се извършва поделяне на общата вещ или съвкупност от вещи по общо съгласие на всички съсобственици. Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба.

Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност, като всеки един от участниците в общността може да иска делба на общата вещ. Противната уговорка между съсобствениците или противното разпореждане на наследодателя са недействителни /чл. 34, ал. 1 ЗС; чл. 69, ал. 1 ЗН/.

Основните особености на делбеното производство се изразяват в следното:

• 
  делбеното производство протича в две фази, като в първата фаза се установява наличието на съсобственост /чл. 344, ал.1 ГПК/, а във втората фаза така установеното състояние на съсобственост се ликвидира посредством един от предвидените в закона способи;
  
• 
  допустимостта на съединяването на искове в делбеното производство е обусловена от неговата крайна цел, а именно ликвидиране състоянието на съсобственост, и в този смисъл в делбата е допустимо съединяването само на искове, касаещи принадлежността на правото на собственост върху имуществото, предмет на делба по конкретното делбено дело, кръга на лица, на които това право принадлежи, както и окончателното уреждане на отношенията по повод съсобствеността;
  
• 
  всички съсобственици са задължителни необходими другари в това производство.
  

Искът за делба по своята същност е конститутивен, тъй като с него се цели прекратяване на имуществената общност и създаване на нейно място на реални дялове, а ако това е невъзможно – поставяне на имота в дял на някой от съделителите, респ. изнасяне на имота на публична продан, т.е. цели се правна промяна.

Исковата молба трябва да отговаря на общите изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК. Тя трябва да индивидуализира страните, предмета и основанието, като се опишат подробно имуществата, чиято делба се иска, за да може това да се отрази в решението по допускане на делба.

При нередовност на исковата молба настъпват посочените в чл. 129 ГПК последици – исковата молба се оставя без движение, а ако нередовността не бъде отстранена в срок, тя се връща.

Приема се, че с предявяването на иска за делба наследникът приема наследството.

Започва да тече давностен срок за предявяване на претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН.

Подсъдност. По правилата на родовата подсъдност искът за делба следва да бъде предявен пред районния съд /чл. 341, ал. 1 ГПК/. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за спазването й съдът следи служебно.

Относно местната подсъдност при иск за делба на наследство важи правилото на чл. 110, ал. 1 ГПК – искът се предявява в съда, в района на който е открито наследството, т.е. в последното местожителство на наследодателя /чл. 1 ЗН/. Местната подсъдност е от диспозитивен характер.

При обикновената съсобственост, която се основава на друг правопораждащ юридически факт, различен от наследството, местната подсъдност се определя от местонахождението на имота /чл. 109 ГПК/.

Предмет на съдебната делба е обектът – имота, вещта, чиято делба искат страните по делбеното дело.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС делбата е недопустима, ако законът разпорежда друго или ако е несъвместима с естеството и предназначението на вещта.

За преценката на допустимостта на делбата следва да се имат предвид следните правила:

• 
  допустима е делба само на вещни права;
  
• 
  вещните права следва да могат да бъдат включени в гражданския оборот;
  
• 
  недопустима е делбата, ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта;
  
• 
  допустима е делбата, освен ако законът не разпорежда друго;
  
• 
  допустима е делбата, ако с нея се постига крайната цел на делбеното производство, а именно окончателното ликвидиране на състоянието на съсобственост.
  

Съдът следи служебно дали в делбеното производство участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от имота, предмет на делбата и които имат качеството задължителни необходими другари. По отношение на процесуалните действия, които съдът следва да извърши се поддържат две становища:

• 
  Съгласно едното становище, ако установи, че такова лице не участва в делбеното производство, съдът не го конституира служебно, а указва на ищеца, че по делото следва да бъде конституирано и това лице, като оставя исковата молба без движение.
  
• 
  Съществува обаче и становище, че съдът разполага с правомощието служебно да конституира съделителите в качеството им на задължителни необходими другари.
  

Всеки съделител е самостоятелна страна по делото за делба, но тук всеки от тях, независимо от процесуалното му качество на ищец или ответник е заинтересован да се извърши разпределение на делбената маса и да получи своя дял от общността. Независимо от процесуалното си качество всеки съделител изразява своето самостоятелно становище по иска – дали приема или не изразеното в исковата молба, вкл. може да поддържа, че съсобствеността е възникнала на друго правно основание, различно от посоченото в исковата молба. Една от основните особености на делбеното производство с оглед на това процесуално положение на страните в него се изразява в това, че съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички наведени от съделителите доводи, които касаят основанието за възникване и наличието на съсобственост и може да допусне делба вкл. на поддържано от ответника основание.

Когато съсобственикът, който е предявил иска, оттегли исковата си молба, изявлението на същия няма за последица прекратяване на делото, ако останалите съделители заявят, че искат да се извърши делбата, тъй като всеки съделител разполага с право да иска извършване на делбата на съсобствената вещ, което е равно по съдържание и интензивност на правото на предявилия иска съсобственик.

Според чл. 342 ГПК в първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност. По повод на тези оспорвания в делбеното производство могат да възникнат някои различни спорове, като чл. 343 ГПК примерно изброява оспорванията, разглеждането на които е допустимо в първата фаза на съдебната делба, стига те да имат преюдициално значение за делбата.

Някои от споровете, обуславящи съдебната делба, не са подсъдни на районните съдилища, защото влизат в родовата подсъдност на окръжните съдилища /спорове за произход, за отмяна или унищожаване на осиновяване/. По такива спорове делбеният съд не може да се произнесе със сила на пресъдено нещо. Затова те не могат да бъдат предявявани с инцидентен установителен иск или с конститутивен иск, съединен за общо разглеждане с иска за съдебна делба, а само с възражение.

Напротив, всички спорове от компетентността на районните съдилища могат да бъдат предявявани за съвместно разглеждане със съдебната делба не само чрез възражения, но и чрез инцидентен установителен иск или чрез конститутивен иск /предявяването на конститутивните искове в първата фаза на делбеното производство е допустимо само, когато това е предвидено изрично от закона/.

Предявяването на исковете в делбеното производство се подчинява на общия режим за предявяване на искове в гражданския процес, като исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК.

Предметът на доказване в първата фаза на делбеното производство се определя от въпросите, по които съдът следва да се произнесе с решението по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител, а когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. С оглед на тази разпоредба в първата фаза на делбеното производство следва да бъдат доказани по категоричен начин следните факти и обстоятелства:

• 
  дали правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост;
  
• 
  на какво основание е възникнала съсобствеността;
  
• 
  съществува ли към момента на приключване на устните състезания имуществото, предмет на делбата /до делба се допускат само вещи, които съществуват реално към този момент/;
  
• 
  кой от съделителите държи движимите вещи, предмет на делбата.