Гражданскоправни науки

Исковете за развод и за унищожаване на брака целят да се прекрати занапред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Те се различават по основание /дълбоко разстройство на брака – при развод; порочно учредяване на брака – при унищожаването му/.

Положителният установителен иск, че съществува и отрицателният установителен иск, че не съществува брачното правоотношение, се считат за брачни искове само ако страните по тях са субектите на спорното брачно правоотношение /двамата претендирани съпрузи/. И за установителните брачни искове е нужен интерес.

Само изброените в чл. 318 ГПК искове са брачни.

За родовата и местната подсъдност на брачните искове важат общите правила. Те са родово подсъдни на районните съдилища, а местно подсъдни на съда по местожителство на ответника.

Строго личният характер на брачното правоотношение налага по брачните искове да вземат лично участие съпрузите. Затова по брачни искове чл. 319 ГПК разрешава процесуално дееспособност, като допуска и ограничено запретените съпрузи лично да предявят и да отговарят по брачни искове неговия законен представител. Що се касае до непълнолетния съпруг, той може лично да предявява и отговаря по брачни искове, защото с встъпването в брака става дееспособен /чл. 12, ал. 3 СК/.

Когато съпруг предяви брачен иск, ответник по иска може да бъде само другия съпруг. Искът на прокурора се предявява срещу двамата съпрузи.

По брачни дела са недопустими както доброволното, така и законното процесуално правоприемство, понеже са несъвместими със строго личния характер на брачното правоотношение. Затова при смърт на един от съпрузите, настъпила по време на висящността на брачния процес, той се прекратява, ако брачния иск е за развод или унищожаване на брака. Когато брачният иск е установителен, той се превръща в обикновен установителен иск, страна по който стават наследниците на починалия съпруг.

Поради невъзможността да се прекрати или унищожи бракът преживелият съпруг ще стана наследник на починалия ищец. Затова законът овластява наследниците на починалия съпруг-ищец, когато искът за развод се основава на вината или недобросъвестността на преживелия съпруг да използват висящото дело, като го превърнат от брачно дело в дело, целящо да бъде лишен преживелият съпруг от качеството на наследник, като бъде установено, че починалият съпруг-ищец е имал право да прекрати или унищожи брака. Това е особен случай на изменение на иска по волята на наследниците на починалия съпруг, като брачният иск се заменя с установителен иск относно погасеното поради смъртта право за развод и унищожаване на брака. Тъкмо затова наследниците на починалия съпруг не стават страна в делото по право /не е законно процесуално правоприемство/, а получават това качество само ако в 2-седмичния срок от съобщението на съда поискат делото да се продължи. Срокът е преклузивен и важи за всеки от наследниците поотделно. Страна ще стане само този от наследниците, който е поискал делото да продължи, макар че решението ще има сила спрямо всички поради естеството на спорното право. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 СК и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Ако по продълженото дело бъде установено, че ответникът не е виновен за разстройството на брака или пък че не е бил недобросъвестен при сключване на опорочения брак, съдът трябва да отхвърли иска. Преживелият съпруг не е дал с поведението си повод да бъде лишен от наследството на починалия.

В брачния процес задължително се съединяват всички брачни искове.

В практика и теорията се приема, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е квалификацията на фактите довели до него /според проф. Стамболиев разстройството на брака е факт от обективната действителност/.

Правнорелевантните за развода факти са отделните факти от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото разстройство. Всеки един от тях, доколкото се изтъква като такава причина, е поради това основание на отделен иск за развод. Ако ищецът се позовава на множество такива факти, ще е налице обективно съединяване на бракоразводни искове, а ако ищецът пропусне някои от тези факти, последицата ще бъде преклудиране на бракоразводния иск, извеждан от този факт.

Според чл. 322, ал. 2 ГПК всички брачни искове могат да бъдат съединявани помежду си. Могат да се съединяват не само няколко брачни иска от един и същи вид /например няколко иска за развод, черпени от различни основания/, но и брачните искове от различен вид /иск за унищожаване на брака с иск за прекратяване на същия/.

Насрещен брачен иск може да се предяви не само в първото заседание по делото, но и до приключване на устните състезания /чл. 322, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК/.

Изменение на брачния иск чрез прибавяне на нов брачен иск може да предприеме даже да се изменят едновременно основанието и петитума на иска. Ограничението на чл. 214, ал. 1 ГПК не важи по брачни дела.

В общия исков процес обективното съединяване на искове е една процесуална възможност, която страните могат да използват по свое усмотрение. В брачния процес обективното съединяване на искове за развод е една процесуална необходимост. Процесуална необходимост е и съединяването на иска за развод и иска за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 СК и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 СК /чл. 322, ал. 4 ГПК/. Съпрузите трябва да предявят във висящия брачен процес всички брачни искове от посочения вид, основанията които са им станали известни до приключване на устните състезания, предхождащи постановяването на влязлото в сила решение по брачния процес. В това се състои принципа за изчерпателност на брачния процес, от който следва еднократността на брачния процес. Тя се състои в погасяване на тия искове за развод или унищожаване на брака, които са могли да бъдат предявени от ищеца или от ответника по висящия брачен процес съобразно с чл. 322, ал. 2 ГПК, защото основанията на пропуснатите искове са им били или са им станали известни до приключване на устните състезания, завършили с отхвърляне на предявения брачен иск /чл. 322, ал. 1 ГПК/.

За да настъпят последиците по чл. 322, ал. 1 ГПК, е нужна кумулативната наличност на следните условия: 1/ предявеният иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, а не като недопустим; 2/ основанията на предявените брачни искове трябва да са били или да са станали известни на съпруга, който е бил легитимиран да не предяви, най-късно до приключване на устните състезания.

Ако ответникът оспорва допустимостта на новопредявения брачен иск, като се позовава на чл. 322, ал. 1 ГПК, той трябва да докаже, че са налице горните условия.

Ако изискването за изчерпателност на брачния процес не бъде спазено, погасяват се пропуснатите брачни искове за развод /чл. 322, ал. 1 ГПК/ и за унищожаване на брака извън случаите на чл. 322, ал. 4 ГПК. Пропуснатите искове за унищожаване на брака извън случаите на чл. 322, ал. 4 ГПК или за установяване, че бракът не съществува, не се погасяват.

Погасяват се както исковете, които е могъл да предяви ищецът, така и исковете, които е могъл да предяви ответникът /чл. 322, ал. 3 ГПК/, защото и двамата разполагат с еднаква възможност да изчерпят във висящия брачен процес всички искове за развод и унищожаване на брака, с които разполагат.

Погасяването на непредявения брачен иск създава процесуална пречка да се предяви пропуснатия иск с нова искова молба. Понеже са погасява правото на иск, пропуснатият иск, ако бъде предявен, трябва да бъде отхвърлен като недопустим по почин на съда. Процесуалната консумция по чл. 322, ал. 1 и 4 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, характерна особеност на брачния процес. Тя не трябва да се смесва със силата на пресъдено нещо по отхвърления брачен иск, която отрича съществуването на материалното право за развод или унищожаване на брака. Процесуалната консумция по чл. 322, ал. 1 и 4 ГПК наподобява преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, засягащо пропуснатите възможности на ответника срещу иска.

Когато въз основа на новоузнати или нововъзникнали основания за развод бъде предявен нов иск за развод, пропуснатите основания по предходния и отхвърлен брачен иск могат да се вземат предвид, за да очертаят общата картина на брачния живот, но въз основа на тях не може да се постанови търсения развод, ако новият иск е сам по себе си неоснователен.

В брачния процес, наред с брачните искове, задължително обективно се съединяват и исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име /чл. 322, ал. 2 ГПК/. Други небрачни искове извън посочените не могат да се съединяват с брачните искове.

В първото по делото заседание страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителна причина производството се прекратява.

След разрешаване на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба, съдът напътства страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Възможните са две хипотези:

1. Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира на осн. чл. 321, ал. 3 ГПК. Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако това искане не бъде направено, делото се прекратява.

Когато се постигне споразумение /вкл. постигнато по медиация/, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производството за развод по взаимно съгласие.

2. Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

Привременни мерки. Според чл. 323, ал. 1 ГПК, по молба на всяка от страните съдът може да постанови привременни мерки, докато е висящ брачния процес, ако се касае за развод или за унищожаване на брака. По установителен брачен иск привременни мерки са недопустими.

Привременните мерки биват няколко вида: относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

Според чл. 323, ал. 2 ГПК съдът се произнася по молбата в заседанието, в което същата е отправена /респ. в първото редовно заседание след подаването й/, освен ако се налага събиране на допълнителни доказателства – тогава новото заседание по делото се насрочва в 2-седмичен срок. Определението по привременните мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд при изменение на обстоятелствата.

Съдебно решение. Съдържанието на решението по брачни искове за развод или за унищожаване на брака включва освен произнасянето по брачните искове и съединените с него небрачни искове.

Според чл. 99, ал. 2 СК, когато изтъкнатите от страните основания за развод включват виновно поведение на единия или и на двамата съпрузи, съдът е длъжен служебно да се произнесе относно вината. Когато изтъкнатите основания не включват вина, съдът няма право да издирва служебно виновно поведение, на което никоя от страните не се е позовала.

До служебно произнасяне не се стига относно вината, ако съпрузите заявят, че не искат такова произнасяне, и същевременно представят на съда споразумение, което е условие за допускане на развод по взаимно съгласие /чл. 99, ал. 3 във вр. чл. 101 СК/. Затова за споразумението по чл. 99, ал. 3 СК трябва да важат изискванията за споразумението по чл. 101 СК. Понеже и двете споразумения предпоставят, че и двамата съпрузи искат развод, елементи на развода по взаимно съгласие проникват в исковия процес за развод.

Пропускът на съда да се произнесе относно вината може да бъде допълнен с допълнително решение. Решението относно вината се ползва със сила на пресъдено нещо.

Когато прекратява или унищожава брак, от който има деца, ненавършили пълнолетие, съдът и без искане на заинтересуваната страна по свой почин е длъжен: 1/ да вземе мерките по чл. 106, ал. 1 СК относно децата /упражняване на родителски права, възпитание и издръжка/; и 2/ да уреди ползването на семейното жилище /чл. 107, ал. 6 СК/.

В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще /чл. 326 ГПК/.

Съгласно чл. 324 ГПК, по брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признаване на иска.

Обжалване на решението по брачни искове разкрива особености в три насоки:

• 
  Решението за развод или за унищожаване на брака /относително унищожаем брак/ може да се обжалва и от ищеца, за запазване на брака, като се откаже от брачния иск пред втората инстанция. С оглед запазване на брака решението за развод може да се обжалва и от ответника и когато той е признал иска.
  
• 
  Ако по иск на прокурора бракът е бил унищожен и решението се обжалва от един от съпрузите, другият съпруг, макар и да е бил другар на обжалващия пред първата инстанция, става насрещна нему страна, понеже може да има интерес от унищожаване на брака.
  
• 
  Между различните въпроси, по които съдът се произнася по брачни искове, има връзка, която изключва в редица случаи частичното влизане на решението в сила:
  
  • 
    обжалва ли се решението по обуславящ брачен иск, не може да влезе в сила решението по обусловения брачен иск, съединен за общо разглеждане с обуславящия /например докато не влезе в сила решението по иска за унищожаване на брака, не може да влезе в сила решението относно прекратяване на същия брак/. Същото важи за обусловения небрачен иск, както и за мерките относно семейното жилище или относно децата, предпоставящи влязъл в сила развод или унищожаване на брака.
    
  • 
    според чл. 325 ГПК решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.
    
  • 
    понеже ползването на семейното жилище зависи от упражняването на родителските права относно децата, ожалването на мерките по чл. 106, ал. 1 СК пречи да влезе в сила и произнасянето на съда относно семейното жилище.
    

Друга особеност на силата на решението по брачни искове е стабилността, с която се ползват влезлите в сила решения, с които бракът е прекратен или унищожен или с които е установено несъществуването на брака. Според изричния текста на чл. 303, ал. 2 ГПК не подлежат на отмяна по чл. 303 ГПК решенията, с които е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Производство за развод по взаимно съгласие. Исковият брачен процес влиза в действие, когато съпрузите спорят дали, по чия вина, респ. с какви последици за децата, семейното жилище или имуществените отношения бракът да бъде прекратен. Когато няма спор, по въпроса, дали и с какви последици бракът да се прекрати, нещо повече, когато е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за прекратяване на брака /чл. 100 СК/, съпроводено с постигнато между тях споразумение за последиците от развод относно децата, издръжката, семейното жилище и имуществените им отношения /чл. 101 СК/, исковият бракоразводен процес е недопустим и неуместен. Вместо него влиза в действие охранителното производство за развод по взаимно съгласие. То е охранително, защото цели желан и от двамата съпрузи развод, пораждащ уговорени от тях последици, съчетани с интересите на децата и незасягащи чужда правна сфера.

Производството за развод по взаимно съгласие се урежда от особените правила на чл. 330 ГПК и от общите правила на охранителните производства, доколкото друго не следва от особения му предмет.

Искането за развод по взаимно съгласие е родово подсъдно на районните съдилища /арг. от чл. 531, ал. 2 ГПК/. Местната подсъдност се определя не от чл. 105 ГПК, а според чл. 531, ал. 2 ГПК, защото тук няма ответник. Производството е едностранно. По него двамата съпрузи са заедно молители. Те участват в производството лично. Участието чрез представител е недопустимо.

Производството започва с писмена молба /чл. 531, ал. 1 ГПК/ на двамата съпрузи. Ако тя е редовна и допустима по чл. 100, ал. 2 СК, съдът призовава съпрузите в съдебно заседание. На заседанието съпрузите трябва да се явят лично, в противен случай делото се прекратява /чл. 330, ал. 2 ГПК/. Предположението е, че неявилият се съпруг се е най-малкото разколебал относно решението за развод, а волята за развод по чл. 100, ал. 1 СК трябва да бъде непоколебима.

Задачата на съдебното заседание е да провери условията, при които може да бъде постановен развод по взаимно съгласие. Те са две: сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод /чл. 100, ал. 1 СК/ и постигнато между съпрузите споразумение по чл. 101 СК.

Относно първото условие съдът трябва да се задоволи с проверка дали волята за развод е сериозна и непоколебима. Съдът няма право да проверява кои са мотивите, довели съпрузите до тяхното иначе сериозно и непоколебимо съгласие за развод.

Проверката на споразумението между съпрузите, предвидено по чл. 101 СК, обхваща: 1/ неговата пълнота; и 2/ неговото съответствие с интересите на децата и със закона.

Споразумението трябва да урежда всички отношения, посочени в чл. 101 СК – упражняване на родителските права; издръжка на децата; семейното жилище; имуществени отношения между съпрузите с оглед на чл. 28 и чл. 29 СК; издръжката между съпрузите и фамилното име/.

Споразумението относно упражняването на родителските права, издръжката на децата и семейното жилище трябва да отговоря на интересите на децата. Те са решаващият критерий. За да провери дали споразумението отговаря на този критерий, съдът може служебно да събере доказателства.

Ако споразумението не отговаря на някои от тези изисквания, съдът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок /чл. 101, ал. 2 СК/.

Споразумението може да бъде представено на съда в писмена форма или да бъде сключено устно пред него и удостоверено в съдебния протокол, така както се удостоверява сключена пред съда съдебна спогодба.

Тази уредба сочи: 1/ че съдът не може да замести липсващото споразумение между страните със свой акт, като даде той уредба на отношенията по чл. 101, ал. 1 СК; 2/ че всяка от страните може да се откаже от постигнатото по-рано споразумение, което преди утвърждаването му от съда е само проект, а не и окончателно обвързващ акт.

Ако някое от условията за развод по взаимно съгласие не са налице, съдът отхвърля молбата за развод с решение.

То може обжалва съобразно с чл. 538, ал. 2 ГПК. Жалбата трябва да бъде подадена и от двамата съпрузи и да бъде поддържана от тях до произнасяне на втората инстанция. Ако един от съпрузите не подаде жалба или я оттегли, отпада непоколебимостта на волята за развод и такъв не може да бъде постановен.

Понеже завършва охранително производство, решението, отхърлящо молбата, не се ползва със сила на пресъдено нещо. То не пречи да бъде подадена нова молба за развод по взаимно съгласие /чл. 538, ал. 3 ГПК/, нито да бъде поискан развод по исков ред от един от съпрузите. Тъй като не прегражда исковият път за защита, то не може да бъде атакувано чрез отмяна по чл. 303 ГПК.

Налице ли са условията за развод по взаимно съгласие, съдът постановява решение, с което: 1/ прекратява брака; 2/ утвърждава споразумението по чл. 101 СК. Касае се за два акта, материализирани в едни и същ съдебен документ.

И двата акта са охранителни и поради това необжалваеми /чл. 330, ал. 5 ГПК/. Затова те влизат веднага в сила. Тя не се състои в сила на пресъдено нещо.

Решението, с което бракът се прекратява, е конститутивен акт, който поражда самостоятелно своя ефект. Спрямо решението за развод взаимното съгласие е само едно условие, а не и елемент от фактическия състав, обуславящ заедно с решението прекратяването на брака. Решението за развод по взаимно съгласие е неотменяемо по исков ред и следователно е неотменямо от деня на постановяването му.

Решението, с което се одобрява споразумението по чл. 101 СК, наподобява определението, с което се утвърждава съдебна спогодба. Като него то придава правна важимост на договорния акт на споразумението и е заедно с него източник на правните последици, към които то е насочено. Тези последици са семейноправни, гражданскоправни и процесуалноправни. Последните се състоят в изпълнителната сила, с която одобреното споразумение се ползва относно вземанията за издръжка и другите изискуеми притезания, които то поражда. Споразумението обаче не се ползва със сила на пресъдено нещо. За разлика от съдебната спогодба то не урежда висящ правен спор.

Одобреното споразумение, ако е порочно /нищожно поради противоречие със закона или с правилата на морала или унищожемо поради пороци на волята/, то може да бъде атакувано по исков ред както от заинтересования съпруг, така и от прокурора съобразно с чл. 537, ал. 3 ГПК.


53. Произход. Установяване и оспорване. Припознаване.

Осиновяване – условия и производство. Действие и прекратяване на осиновяването.
Произход - понятие

Произходът стои в основата на родствата. Той е биологичната връзка на детето с неговите родители. Връзката е майчинство или бащинство.

Произходът е ЮФ с правопораждащо действие между лицата, свързани с роднинска връзка.

Има 6 основни принципа за произход, които са ИМПЕРАТИВНИ:

Сила на присъдено нещо. За същото основание между същите страни не може да се води второ дело и да се предявява втори иск. Процесуална консумация и детето не може да търси повече правата си. “Изяжда” се възможността детето да предяви свой собствен иск. При майката искът е морален. Същинският интерес е този на детето (възможност за издръжка, наследство и т.н.). Преклузивните срокове не се прекъсват, не спират и не се възстановяват.

Законът позволява безсрочно установяване на майчинство. В този процес могат да се привлекат свидетели, огледи и др. доказателствени средства, ако това е необходимо. Производството е по чл.331-335 ГПК.

3.Принцип за стабилност на произхода – изразява се към стремежа да се ограничат във времето възможните спорове за произход, с цел да се установи спокойствие в семейството и стабилност в гражданско - правния статус на детето. Този ефект се постига чрез установяване на преклузивни срокове за предявяване на искове за установяване и оспорване на произход. Сроковете по Глава ІV са преклузивни, т.е. те са фатални – погасяват самото материално право.

4.Принцип за ограничената легитимация - идеята е да се отчете строго интимния характер на проблема за произхода и по тази причина нашият законодател обуславя предявяването на искове за установяване и оспорване на произход от личната преценка. Това са искове intuito personae.

Тези искове не се наследяват. Погасява се със смъртта на легитимираното лице. Наследник може само да встъпи в процес по предявен от неговия наследодател иск, за да продължи производството. Кредитор не може да иска да бъде овластен по установяване и оспорване на произход.

Трети заинтересувани лица могат да оспорват произход, само когато това е изрично предвидено в закона – припознаването. Припознаването на практика създава титул за безконтролно осиновяване, затова се дава право на всяко трето лице, което има интерес да оспори в 1 годишен срок.

5.Установеният по надлежния ред произход има действие erga omnes, т.е. действа спрямо всички – произтича от чл.298 ал.3 ГПК. Даже и да не отговаря на истинския биологичен произход, припознаването ще бъде валидно докато не бъде оборено по исков ред.

При хипотеза на установяване на произход при вече установен произход намира приложение следното правило: не е допустимо да се търси друг произход, докато по надлежния ред не бъде оборен наличния произход. Първо трябва да се обори презумпцията за бащинство. Детето няма правен интерес да оспорва произходът от баща – чл.33 СК.

А)специфични – 2 способа за установяване на произход от майка (акта за раждане или положителен установителен иск за майчинство по чл. 40 СК) и 2 способа за установяване на произход от баща (презумпцията за бащинство – чл. 32 СК или исков ред – положителен установителен иск за дирене на бащинство – чл. 41 СК);

Б)общи – и от двамата родители е припознаването. Припознаване извършено чрез завещаване е нищожно.

Произход от майка

Майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Когато детето е заченато със способите на съвременната репродуктивна медицина, също се прилага горния принцип. Когато детето е заченато с материал от друга жена (ин витро и др.) СК предвижда, че юридическата майка е не генетичната майка (т.е. не донора), а жената която е износила и родила детето.

Презумпцията за бащинство за съпруга при изкуствено оплождане е необорима презумпция (не може да се оспорва по реда на чл.32 и 33).

Три са способите за установяване на произход от майката:

1.Чрез акт за раждане

2.Чрез положителен установителен иск за майчинство – чл.40СК. Това е положителен установителен иск, който може да бъде предявен безсрочно. Ако съда уважи този иск, съдебното решение не създава произход, а само го признава. Действието на това решение има ретроактивен характер (обратно действие – от момента на раждане на детето). Длъжностното лице вписва името на майката в акта за раждане.

Легитимирани да предявят иска са майката, детето и бащата. Искът за установяване на майчинство им принадлежи самостоятелно на всеки от тях. Пасивната легитимация (т.е. кой е ответник) зависи от това кой е ищец.

Предметът на доказване включва два основни елемента:

а. че жената, която се сочи като майка, която претендира за това, наистина е родила (жена, която не е раждала не може да претендира);

б. че е родила тъкмо това дете, по отношение на което претендира майчинство.

3.Чрез припознаване

Оспорване на произход от майка

Осъществява се само по исков ред – по реда на чл.31 ал.2СК. Може да се предяви когато вписаното в акта за раждане не съответства на истината (при размяна на 2 деца при раждането). Този иск е отрицателен установителен, той е главен и с него може да приложи като акцесорен искът по чл.40СК.

Този иск може да се предяви от:

- детето;

- жената, която е посочена в акта за раждане като майка;

- съпруга на тази жена;

- жената, която претендира да е майката на детето и оспорва майчинството на друга;

- от мъжа, който претендира детето да е родена от неговата съпруга, а не от жената, вписана в акта за раждане

Този иск е безсрочен и има ретроактивно (обратно) действие.