Предположение за бащинство на съпруга

Произходът от баща се определя от зачеването. Докато при майчинството е без значение брачния или извънбрачен произход, то при бащинството способът за установяване на произход е зависим от това дали детето е заченато в брак или е родено без брак.

Разпоредбата на чл.32 ал.1СК има и процесуални последици – размества тежестта на доказване. Не съпругът ще трябва да доказва, а този който твърди ще трябва да доказва че съпругът не е баща.

Виж чл.154 ал.2 ГПК ‘Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това’

Чл.32 ал.1СК е оборима презумпция, която за да се предположи има 3 предпоставки:

1)Наличието на законен брак между жената, която е родила и презумптивния баща (брак сключен при спазване на чл.6-10СК) без значение дали е унищожаем, стига да не е нищожен с влязло в сила решение към момента на раждането (чл.98 ал.2СК).

2)Детето да произхожда от съпругата (установено майчинство)

3)Времето на брака: детето да е родено през време на брака или до 300 дни от прекратяване на брака по чл.94СК.

Във връзка с приложение на презумпцията за бащинство възникват две групи хипотези с интересни възможности:

А)При 2 последователни брака на майката (чл.32 ал.2) – преди да са изтекли 300 дни се е омъжила отново. Веднъж имаме презумпция за бащинство на съпруга при първия брак, веднъж детето е родено в другия брак. В тези случаи колизията се решава в полза на съпруга от втория брак, според 32 ал. 2 СК. Съпругът разполага с нарочен иск, уреден в чл. 33 ал. 3 СК. Ако се оспори презумпцията, съпругът от първия брак се посочва автоматично за баща, ако и той оспори, детето остава без установен произход.

Б)При двубрачие (бигамия) на майката – ако 1-я от съпрузите не оспори презумпцията за бащинство, ще се окаже, че това дете е с 2 юридически бащи. Две лица могат да бъдат едновременно с еднаква юридическа сила баща на детето. Тече бракоразводен процес, минало е първото заседание. Жената има паралелна връзка. Подписва декларация, че е неомъжена и сключва нов брак, преди да имаме влязло в сила съдебно решение за прекратяване на първия брак. Тя вече има сключен втори брак, при непрекратен предходен. Вторият брак е унищожаем. Но съгласно чл. 96 ал. 2 никой не може да се позовава на унищожаемостта, докато тя не е постановена със съдебно решение. (Според Ненова се неутрализира и детето е без установен произход, Матеева не приема това). Има две презумпции, които трябва да могат да се оборят, но не могат да се унищожат. Не е социално оправдано, нито юридически необходимо.

Оспорване на презумпцията за бащинство. Тя е оборима. Оспорва се съгласно чл. 33 СК с иск за оспорване на бащинство. НЕДОПУСТИМО Е ОСПОРВАНЕ НА ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА БАЩИНСТВО С ВЪЗРАЖЕНИЕ!!! (напр. предявявам иск за издръжка с/у моя съпруг, а той ми отвръща с производството по издръжка – детето не е мое). Оспорване е възможно само по исков ред и то със специалните искове, предвидени в горния текст. Нашият закон допуска предявяване на иск по чл. 33 ал. 1 за оспорване на произход от баща само от засегнатия съпруг или от самата майка. ДЕТЕТО НЕ Е ЛЕГИТИМИРАНО ДА ОСПОРВА ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА БАЩИНСТВО!!! Може да оспори произходът си от майка, но не и от баща. Искът по чл. 33 ал. 1 следва да бъде предявен в едногодишен преклузивен срок, чиито начален срок е диференцирано установен за майката и за бащата. За майката тече от момента на раждането, а за бащата – от момента на узнаването за раждането. Моментът на узнаването се доказва с всички възможни средства. По характера си искът е отрицателен установителен. Всички усилия са насочени към това да се установи, че детето не е могло да бъде заченато на този мъж.

Има 2 изключения, при които презумпцията за бащинство е необорима. Съгласно чл. 33 ал. 4 СК не се допуска оспорване на презумпцията, когато майката е заченала с писмено съгласие от презумптивния баща, дадено пред управителя на медицинско заведение, т.е. е изкуствено оплодена или е оплодена с чужда яйцеклетка или сперматозоиди.

Съгласно чл.66 от Проекта за нов СК – бащинството при фактическо съжителство – за баща се счита партньора на майката, ако детето е родено през време на фактическото съжителство или до 300 дни от прекратяване на фактическото съжителство. За оспорване се запазват сроковете: 1г. – за майката и 1г. – от узнаването за бащата от детето.

Иск за дирене на бащинство. Той е положителен установителен иск. Искът има място САМО когато произходът от баща не е установен нито с презумпция за бащинство, нито с припознаването или ако са приложени тези способи – установения с тях произход да е оспорен успешно. Искът е дефиниран в чл.41 СК.

Активно легитимирани да правят този иск са: майката и извънбрачното дете.

Бащата, мъж който претендира да е баща на извънбрачното дете – НЕ може да предяви иска по чл.41 СК, т.к. има други способи за установяване на произход – а именно да извърши припознаване.

Срокът за чл.41СК е 3 годишен. Преклузивен, като:

• 
  За майката – от датата на раждане;
  
• 
  За детето – от датата на навършване на пълнолетие;
  

О: Припознаването е едностранна правна сделка, която е формална, строго лична (извършвана само от правоимащи лица) и е неотменима.

За да извърши припознаване родителя трябва да е дееспособен. Адресат на припознаването са поначало живи и вече родени деца. При определени предпоставки СК допуска припознаване на заченато, както и на починало дете – чл.35 изр.2

За заченат, т.к. не е правен субект волеизявлението ще има условен характер и ще произведе действие след като се роди. Индивидуализацията се извършва от жената, в чиято утроба е детето.

Приема се, че „зачеване” има от 22-я час от акта на оплождане, т.е има годен обект за припознаване.

Формата на припознаване е в чл.36 СК има 3 варианта:

1)лицето се явява лично в Общината;

2)декларация с нотариална заверка, която се изпраща на длъжностното лице;

3)декларира пред медицинския представител в което е родено детето – възоснова на горното се изпълнява процедурата по чл.37, издава се акт за раждане и се вписва съответния родител.

В 1 год. срок от узнаването може да се оспори извършено припознаване (ако бащата почине и се получи иск за делба от припознатото дете – в този случай съдът ще трябва да реши въпроса за спорния произход). Делбата е ВП – в първата фаза се решават 3 въпроса чл.342 и сл. ГПК: Против правото да участва;

Против размера на дела;

Против включването на определени имоти;

Тези въпроси се решават в първото с.з. при делата за делба.

Осиновяване – условия и необходими съгласия. Съгласно чл.1СК осиновяването е самостоятелен ЮФ от чието установяване се пораждат семейно – правни отношения.

Правна уредба – глава 6, чл.49-67 СК.

О: Осиновяването е правен акт, по силата на който между 2 лица се създава правна връзка, наподобяваща отношенията родител – дете. Съдържанието на осиновителната връзка зависи от типа на осиновяването: пълно (чл.61) или непълно (чл.62).

Съгласно Римското право осиновяването наподобява природата. То е самостоятелен източник на семейни отношения, които са различни от произхода.

Цялостната правна уредба на осиновяването е доминирана от принципа за всестранна защита на децата (чл.3СК) – чл.52 ал.3 (решаването на конкуренцията за осиновяване на внук от баба и дядо едновременно по майчина и по бащина линия), чл.59 ал.2 (постановяване на съдебното решение за допускане на развода – осиновяване се допуска само ако е в интерес на осиновяваното дете) и др. осиновяването е средство да се осигури липсващата семейна среда, затова водещ е интереса на детето. Интересът на осиновявания е най – важната предпоставка, тя е самостоятелна и равностойна на всички останали предпоставки.

Допустимостта на осиновяването се определя от определените в закона условия. Извън условието за интерес на детето това са:

1. 
   възрастово ограничение за осиновяваното дете – чл.49СК – към момента на подаване на молбата да не е навършило 18г.
   

2. 
   да се спазва забраната за двойно осиновяване – чл.53 ал.1 и 2
   

б)последователно осиновяване от 2 лица, ако първото не е било прекратено (не важи за съпрузи) – баба и дядо ако нямат брак не могат едновременно да осиновят внуче; 2 сестри не могат едновременно да осиновят дете на 3-та сестра;

Идеята е двойното осиновяване раздвоява детето, а при съпрузите осиновяването наподобява природата. Когато съпрузи осиновят дете има 2 отделни осиновителни ПО, като условията за допустимост на основяването се прилагат поотделно за всеки един от съпрузите.

3. 
   наличие на минимална възрастова граница между осиновяващия и осиновения – чл.51 – достатъчно е тази възрастова граница да е налице поне за единия от съпрузите. Преценена е минимална разлика от 15 години.
   
4. 
   осиновяващия да е дееспособен и да не е лишен от родителски права – чл.50
   

5. 
   да се спазва забраната за осиновяване между роднини – чл.52 ал.1 - императивна норма, забранява осиновяване помежду роднини по права линия и между братя и сестри (т.е до II степен).
   

За да се допусне осиновяване закона изисква определени лица да са дали съгласие или да са изразили мнение – чл.54-55СК. Съгласно чл. 54 СК за осиновяването е нужно съгласието: 1. на осиновяващия,

2. на родителите на осиновяваното дете;

3. на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

4. на осиновяваното дете, ако е навършило 14 годишна възраст;

Съгласно чл. 68 ал. 2 СК съпругът на осиновяващия се поставя в правното положение на втора майка, втори баща по см. на закона и върху него тежи юридическо задължение да дава съдействие на своя съпруг при изпълнение на неговите родителски права и задължения. Той има юридическо задължение не към детето, а към своя съпруг. Ако не го прави (да съдейства на съпруга си за изпълнение на неговите родителски права и задължения), това е брачна вина.

Съгласно закона не се изисква съгласие на родителя на осиновяваното дете, ако е малолетен, ако е под запрещение или адреса му е неизвестен.

Ако е непълнолетен – законът иска неговото съгласие. От малолетния родител законът изисква само мнение.

Съгласието може да бъде заявено лично, може и писмено с нотариална заверка на подписа.

Отсътвието на съгласие е основание за правно унищожаване на осиновяването. Мнението е незадължително, трябва да бъде взето, но не сме длъжни да се съобразим.

Законът допуска извършване на осиновяване против волята на родителя на осиновяваното дете в специалните хипотези на чл. 57 ал. 1 и ал. 2 СК.

Родителят е дееспособен, пълнолетен и с известно местожителство, въпреки това законът допуска осиновяване, без съгласието на родителя, ако са на лице някои от следните типове активно или пасивно противоправно родителско поведение:

1. ако родителят трайно не полага грижи за въпросното дете, не дава издръжка или го възпитава по начин, който е вреден за неговата физика или психика (т.е. човекът се е дезинтересирал от своето дете);

2. ако родителят е пълнолетен, дееспособен, с известно местожителство, но е оставил детето по договор (подписан между институция за отглеждане и него) и не се яви в шестмесечен срок да си потърси детето, да го вземе, не се обади или да го подпише за ново шестмесечие. Детето може да бъде осиновено и в тези случаи законът не се занимава с това, дали отсъствието на родителя е основателно, или неоснователно.

В случаите на ал. 1 и ал. 2 законът изисква родителят да бъде призован и да бъде изслушан.

Лишеният от родителски права не му се иска съгласието, а само мнение.

Самото производство като съдебна процедура е уредено в чл. 58, 59 и 60 СК. Производството е особено, то не е типично исково, по скоро стои по близо до охранителното производство (защото там се търси съдействие, а не правна защита). Решението за допускане на осиновяване не възпроизвежда само действие само за в бъдеще.

Родово компетентен в производството по допускане на осиновяване е окръжния съд по местонахождение на регионалната агенция за социално подпомагане, в чиито регистър е вписано детето, подлежащо на пълно осиновавяне. За останалите хипотези компетентен е окръжният съд по постоянния адрес на осиновяваното дете.

Специфика на това производство:

• 
  Разглежда се задължително при закрити врати, с цел да се гарантира тайната на осиновяването. Съдът опразва с определение залата и в нея са само лицата, които трябва да дадат мнения, съгласия и адвокати.
  
• 
  Задължително участва прокурор, който дава заключение да се допусне или не исканото осиновяване. Заключението на прокурора е правно незадължително за съда по същество, но неговото неизслушване е процесуално нарушение, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение.
  
• 
  Решението на съда задължително се обявява в съдебно заседание. По много производства съдът казва, че съдът ще се произнесе в срок, тук съдът е длъжен да се произнесе ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в съдебно заседание. След като произнесе решението, когато допуска исканото осиновяване, съдът служебно изпраща заверен препис от решението на общината по постоянния адрес на осиновителите, за да бъде вписано в служба ЕСГРАОН. Когато осиновителите са чужди граждани, преписът се изпраща на Столична община – район “Средец”.
  

Решението по искането за осиновяване се обжалва пред съответния Апелативен съд в 7-дневен срок от обявяването му в съдебно заседание. Легитимирани с право на жалба са лицата по чл. 54 ал. 1, 2 и 4 – осиновяващия, родителите на осиновявания и осиновяваното дете, ако е навършило 14 годишна възраст. Решението може да бъде жалено и от прокурора.

Жалбата се разглежда отново при закрити врати в 14-дневен срок от постъпването й в апелативния съд.

От 2003г. се въведе регистър на лицата за пълно осиновяване и на желаещите. Условията на регистъра за лицата за пълно осиновяване са в чл.53в. Регистъра са води от Регионалните дирекции за социално подпомагане. Регистъра съдържа данни за: лични данни на детето, здравословно състояние, наличие на съгласие за пълно осиновяване, лични данни на родителите и здравословното им състояние, контакти между детето и родителите, специализирани институции или приемни семейства в които е било настанявано детето;

Условията на регистъра за лицата, желаещи за осиновяване са в чл.57а – подава се писмено заявление до Дирекция ‘Социално подпомагане’ по постоянен адрес. И се прави проучване за годността да осиновява. След получаване на разрешение лицето служебно се вписва в регистъра.

Действие на осиновяването – двата типа осиновяване. Осиновяването бива пълно и непълно – критерий е от гл.т на обема и съдържанието на правните последици, които засягат:

отношението осиновено дете – осиновител;

отношенията осиновено дете – рождени родители и роднини по произход;

отношенията осиновено дете – роднини на осиновителя;

Според типа на осиновяването правните последици са различни. Типа на осиновяването се установява от страните в осиновителната връзка, като те дават съгласие за типа на осиновяване. Обикновено определящ е осиновителя.

Пълно осиновяване – чл.61 СК. Има 3 хипотези при които пълното осиновяване е задължително:

• 
  Осиновявания е с неизвестни родители;
  
• 
  Осиновявания е в специализирано заведение със съгласие от родителите за пълно осиновяване;
  
• 
  Осиновявания е в специализирана институция и не е взет 6 месеца от датата на която е трябвало да бъде взет;
  

Пълното осиновяване се проявява в 2 основни насоки:

1)Води до прекратяване на правната връзка между осиновеното дете и неговите рождени родители и роднини по произход (прекратяват се родителските права, възможностите за наследяване по закон и др.);

2)Осиновеното дете се поставя в положението сякаш е рождено дете на осиновителя;

• 
  Съставя се нов акт за раждане, в който осиновителя се вписва като родител (чл.61 ал.3) и името на детето се формира съгласно чл.12 ЗГР, като е възможно да се даде и ново собствено име осиновеното дете. Акта се съставя възоснова на влязло в сила съдебно решение за осиновяване;
  
• 
  Родителските права и задължения се установяват за осиновителя в пълната им степен;
  
• 
  Възникват взаимно наследствени права между осиновеното дете и осиновителя и роднините му. Ако осиновеното дете почине, то се наследява от осиновителя и неговите роднини, освен ако няма завещание;
  
• 
  Пречки за брак възникват до брат и сестра – по съребрена линия. В същото време се запазват по генни и нравствени съображения пречките за брачна забрана в рамките на рождената парандела.
  

Само в два аспекта осиновителния акт при пълно осиновяване не може тотално да изтрие юридическите им връзки:

Тук непълно осиновеното дете се оказва субект на 2 системи от семейно – правни връзки:

• 
  От 1 страна – ПО между осиновеното дете и рождените му родители и роднини се запазват с известна модификация
  
• 
  От друга страна – възникват ПО само между осиновеното дете и осиновителя, но не и с роднините на осиновителя (възходящи и низходящи);
  

Последици от непълното осиновяване:

• 
  Запазване на първоначалния акт на раждане – прави се само забележка в която се отбелязва съдебното решение за осиновяване;
  
• 
  Ако страните са пожелали съда може да постанови промяна на името на осиновеното дете, но тя е факултативна;
  
• 
  За упражняването на родителски права – чл.62 изр.2 – упражняването на родителски права преминава върху осиновителя, той има законовата представителна власт. Рождените родители остават само субсидиарно задължени.
  

За наследяване – при непълно осиновяване, осиновеното дете наследява по закон и от 2-те паранеи, но не и от тази на роднините на осиновителя.

Когато почине осиновено дете – закона решава правото на наследяване на осиновителя, т.к. той носи тежестта на осиновяването.

Брачни пречки – само в отношенията дете - осиновител и рождени родители и роднините на рождените родители. Но не и по отношение на роднините на осиновителя. Брачните пречки се проявяват в границите на осиновителините ПО.

Според начина на прекратяване и основанията има 2 типа прекратителни основания:

1. 
   Автоматично прекратяване, настъпва ipso jure (по право) – единствения случай, който по силата на самия факт, който настъпва при смърт на осиновителя при непълно осиновяване. Това е единствения случай, при който осиновителна връзка се прекратява по несъдебен или извънсъдебен ред. Като осиновеното дете наследява починалия свой осиновител.
   
2. 
   Прекратяване въз основа на съдебно решение –то се постановява в рамките на 2 типа съдебно производство:
   

б)Исково производство – в него се разглежда предявения конституционен иск за прекратяване на осиновяването поради:

-тежко провинение на страна в осиновителното ПО – наличие на правно значима воля, деянието на дееца трябва да е виновно;

-смърт на осиновителя при пълно осиновяване;

-наличие на обстоятелства, които основно разстройват осиновителните ПО;

Тук исковото производство е спорно състезателно.

Действието по прекратяване е винаги САМО за в бъдеще, и никога с обратно действие, докато всяко решение за произход има обратно действие.
54. Родителски права и задължения. съдържание. Закрила на детето. Представителство и попечителско съдействие. Ограничаване и лишаване от родителски
Правна уредба – чл.68 и сл.СК; Конвенцията за правата на детето; Закона за закрила на детето

Цялостната правна уредба е подчинена на два основни принципа:

1. Принцип за интензивна законодателна закрила на детето – чл.3СК.

2. Принцип за повишаване на отговорността на родителите за неизпълнение на родителските им задължения – чл.75 и сл.СК.

A) Родителските права и задължения имат своеобразен характер, съществуват като равно единство между правата и задълженията на родителите. Родителските права се признават на родителя, не за да бъдат упражнявани когато той прецени, а той има юридическо задължение да упражнява родителските си права. Упражняването им е въздигнато в юридическо задължение. Неизпълнението му има за последица прилагане на мерки, ограничаващи родителските права и отнемането им.

Б) Родителските права и задължения са законни, възникват по силата на закон. Закон гарантира изпълнението им. ЮФ от който възникват е или кръвен произход или осиновяване. Те не могат да се породят от договор или друго правно основание. Възникват ex lege. Родителят може да предостави по договор за отглеждане и възпитание детето си на специализирана институция, но не означава, че той прехвърля по силата на договора родителските си права и задължения. Те съществуват интуито персоне и се погасяват автоматично с навършване на 18год. възраст на детето, с встъпване на непълнолетния в брак или със смъртта на родителя или детето. Недопустим е отказ на родителя от родителски права и задължения.

Института на приемните родители НЕ означава титулярство на родителски права и задължения. Тази фигура е административна.

В) Титулярството на родителски права и задължения са лица, имащи качеството родител, поради което без всякакво значение е не зависи от наличието на брачна връзка между родителите. Всеки от родителите заедно и поотделно притежава родителските права и задължения в пълен обем. Само въз основа на закона може да настъпи стесняване в обема на родителски права и задължения. (чл.72СК)

Родителските права и задължения се обособяват в 3 групи, извлечени чрез тълкуване на чл. 68 ал. 1 във връзка с чл. 71:

1гр. Права и задължения спрямо личността – собствеността им, надзора, образованието и др.

Неупражняването на родителските права, свързани с дължимия възпитателен надзор на детето е скрепено с две групи санкционни последици, извън ограничаването и лишаването от род. права. Родителят отговаря на осн. чл. 48 ЗЗД, като тази отговорност се носи от родителя, комуто е възложено упражняването на родителските права и носи отговорност на осн. 182 НК за оставяне без надзор и дължима грижа на детето. Неупражняването на родителските правомощия свързани възпитаване, надзор от семейно - правна гл.т. ще даде основание за ограничаване на родителските права, носи деликтна отговорност, може да носи и наказателна отговорност.

3гр. Упражняване на представителни функции и попечителско съдействие – чл.73 - включва задължението на родителите децата да участват в гражданския оборот и правата и задълженията за имуществото на децата. Родителите са законни представители на малолетните си деца и дължат попечителско съдействие за непълнолетните си деца, всеки родител има това право, освен ако тези права не са възложени на единия от тях въз основа на съдебно решение.

Попечителското съдействие – потвърждение на сделка, т.е. даване на съгласие на родителя.

По отношение имуществото на децата – да се има предвид, че законът установява диференциран режим по отношение на сделки с имуществото на децата, извършвани от техните родители.

• 
  част от сделките родителите могат да извършват самостоятелно, без предварително разрешение на районния съд – това са всички действия на обикновено управление на имуществото на децата (напр. при раждането му подаряват къща с двор, автомобил, родителите могат самостоятелно да дадат имота под наем, могат да го ремонтират, всякакви действия на обикновено управление, без разрешение на районния съд, включително да предявяват владелчески искове 75, 76 ЗС);
  
• 
  само с предварително разрешение на районния съд, дадено за всеки отделен случай (чл. 73 ал. 2 СК) – отчуждаване на движими и движими вещи, обременяването на имота с тежести, както и всякакви действия на разпореждане не могат да бъдат извършени без предварително разрешение на РС. (напр. има стара селска къща и двор, решават родителите – къщата, че се руши и трябва да се събори и да се построи нова, не могат да се получат строителните документи, без предварително разрешение на РС, няма право да се извърши това действие; няма право да се тегли от сметката на детето);
  
• 
  с императивна норма са забранени следните действия на родителя – действията, регламентирани в чл. 73 ал. 3 СК – извършването на някое от тези действия, има за последица абсолютна нищожност – дарения, отказ от права, .... – няма срок за разкриване на нищожността.