Икономически политики на ес доцент д-р Христо Атанасов Момчилов

5. Какво донесе еврото?

Членовете на Еврозоната имат полза от това да бъдат част от един по-голям валутен блок. По-трудно е например, спекулантите да правят бързи удари, търгувайки с валути, а с това се премахва голяма част от натиска, който влияе върху стойността. В началото на 90-те години спекулантите предизвикаха хаос в МОК и предизвикаха падане, първо на паунда, а след това на лирата, но досега не са успявали да причинят сериозни щети на еврото. Като последица Еврозоната има по-големи възможности да поеме ценови скокове, отколкото отделните страни-членки. Освен това влиянието на еврото се разпростира по-надалеч. Търговията извън Еврозоната обхваща малко над една трета от нейния брутен вътрешен продукт(БВП ), но все пак обменните курсове влияят на това. Силното евро ощетява износителите и обезкуражава чуждестранните инвестиции в Еврозоната, но помага на вносителите и на инвестициите от Еврозоната на други места по света.

За гражданите на ЕС пътуването в рамките на Еврозоната е много по-лесно, без да има потребност от досадни смени на валута. Също така, сравняването на цените на стоките и услугите е лесно, а това допринася за по-доброто функциониране на вътрешния пазар и подпомага здравословната конкуренция, което е от полза за потребителите. Цялостната икономическа и ценова стабилност, предизвикана от еврото е благоприятна за цялостния икономически климат, от семействата до предприятията. Текущите цифри свидетелстват, че въвеждането на еврото е увеличило търговията вътре в зоната на еврото с 5-15%.

Докато практическите предимства от еврото се признават нашироко, променената икономическа среда за определяне на политиката, въведена от него, поражда проблеми за политиците. Правителствата не само установиха, че е трудно да се работи под ограниченията на икономическата политика на еврото, а някои от тях започнаха да обвиняват еврото, че ограничавало усилията им.

Може би най-честото оплакване е, че страните не могат да си залагат свои собствени лихвени проценти. Наскоро няколко политици, най-вече в Германия, Франция и Италия, призоваха към по-ниски лихвени проценти за стимулиране на растежа. Но след като ЕЦБ заложи своя основен процент едва на 2% от юни 2003 до декември 2005 г., тези лица като че ли бяха забравили факта, че страните от Еврозоната имат по-ниски лихвени проценти от ставките, които са имали с десетилетия. Невъзможността за страните-членки да променят лихвените проценти също така означава, че те не могат едностранно да намаляват тези ставки, за да поощряват инвестициите или да ги вдигат, за да поощряват спестяванията. Единна европейска валута означава единна европейска валутна политика. Дори да не съществуваше единна европейска икономическа политика, всички страни-членки на Еврозоната ще трябва да реализират своя собствена икономическа политика в рамките, зададени от ЕС.

6. Скептицизъм по отношение на Еврозоната

Главното опасение от еврото е ценовата инфлация – което бе значително подхранено от докладите след преминаването към евро през 2002 г. Средният гражданин би могъл да се справи с приблизителното превръщане от старата валута към еврото. Но само онези, които систематично си записваха цените, биха могли да имат точен поглед върху изменящите се цени за голям набор от стоки. На практика следователно, отделните хора оставаха с впечатление за променящите се цени от ограничен брой евтини ежедневни покупки – чаша кафе или бира, цял хляб, вестник и т.н. – чиито цени се помнят. Евтините стоки, купувани ежедневно и цените на някои услуги показваха едно по-значително ценово увеличение, отколкото скъпите стоки и услуги. Дребните евтини покупки изглеждаха много променени, когато цените им се закръглят, какъвто е случаят в повечето страни от Еврозоната. Закръглените цени правят живота по-евтин както за купувача, така и за продавача (монетите от 1 и 2 цента вече не се произвеждат в Холандия или Финландия, макар да остават законно разплащателно средство ), но те като че ли дават погрешна представа за относителната стойност на еврото.

В този контекст съществува един друг феномен: колкото повече се отдалечава времето на използване на старата валута, толкова по-силно е усещането, че цените са се повишили. Причината за това е, че цените в евро днес се сравняват с цените в миналото. Често пренебрегвано обаче е, че при старата валута цените биха били по-високи вследствие инфлацията.

Опровергавайки общото впечатление проучванията, направени за Комисията, показват, че като цяло преминаването към еврото не е довело до значителни ценови повишения. Като цяло ефектът от промяната на парите върху цените бе по-малко от 0,3% средно.

Някои нови страни-членки обмислят провеждането на референдуми за това, дали да се присъединят към Еврозоната, когато изпълнят критериите за конвергенция. Дания и Швеция проведоха референдуми за приемане на еврото след 1999 г., като и в двата случая резултатите бяха отрицателни.

През юни списание „Щерн” съобщи, че 56% от отговорилите германци се изказват за връщане на марката. Някои италиански политици призоваха Италия да се оттегли от еврото, като най-известен от тях бе Silvio Berlusconi. Сепаратистката „Северна лига” на Италия предложи да се проведе референдум за връщане на Италия към лирата, а множество крайно десни партии из целия ЕС се изказаха за връщане на националните им валути, макар те да са повече загрижени за национализма, отколкото за ИВС или успеха на еврото.

От своя страна, Европейската комисия изключи възможността която и да е страна от Еврозоната да изостави новата валута. Еврото е тук завинаги, тъй като ползите далеч превъзхождат всички проблеми, както на национално, така и на европейско ниво.