Тема № 7 Решенията на ГАТТ (СТО) и реформирането на аграрната политика на ЕС

Основна цел на ГАТТ е да създаде либерална и открита търговска система, в която търговията между страните членки да се осъществява в условията на честна и безпрепятствена конкуренция. Споразумението включва митнически отстъпки, договорени по време на първите многостранни търговски преговори, и набор от правила, създадени с цел да не се позволи нарушаването на тези отстъпки чрез ограничителни търговски мерки.

ГАТТ се основава на четири основни принципа:

Защита на местното производство чрез мита -Въпреки че ГАТТ е за либерална търговия, споразумението разрешава на страните членки да защитават местното производство срещу чужда конкуренция чрез мита. За да се приложи този принцип на практика, количествените ограничения по вноса на стоки са забранени с изключение на ограничен брой случаи.

Обвързване на митата - Страните се приканват да намалят защитата на местното производство чрез прогресивно намаление на митата и премахване на другите пречки в търговията. Тези елементи са предмет на многостранни търговски преговори. Намалените мита се “обвързват” срещу евентуално бъдещо увеличение, като нивата на обвързване се описват в националните списъци с митнически отстъпки на страните членки. Тези списъци са неразделна част от правната система на ГАТТ.

Третиране “най-облагодетелствана нация” - Това важно правило на ГАТТ полага основата на принципа на недискриминация – всяка страна да осигурява незабавно и безусловно на останалите страни членки всички улеснения, условия и привилегии, свързани с вноса и износа, които са предоставени на трета страна членка.Допустими са и някои изключения от този принцип: случаите на търговия между страни по регионални търговски споразумения, предвиждащи преференциални мита или премахване на митата; предоставяните преференции от развитите на развиващите се страни в рамките на Общата система за преференции.

Национално третиране - Докато принципът “най-облагодетелствана нация” забранява на страните да допускат дискриминация по отношение на стоките, произхождащи от различни страни, принципът на национално третиране забранява дискриминацията между вносните стоки и аналогичните на тях стоки местно производство, както при налагането на вътрешни такси, така и при прилагането на вътрешни разпоредби. Забранено е страна, на чийто пазар е влязла стока с платено мито, да налага спрямо тази стока вътрешна такса (напр. данък добавена стойност) с по-висока ставка, отколкото спрямо стоките с местен произход.
2. Функциониране на ГАТТ

Цялата дейност на ГАТТ се характеризира с организирането на многостранни преговори между договарящите се страни с цел постигане на взаимноизгодно и прогресивно либерализиране на световната търговия, изразяващо се в намаляване на митата и премахване на нетарифните пречки. В 58-годишната история на ГАТТ са проведени и завършени 8 кръга многостранни търговски преговори:

*осигуряване прилагането, администрирането и функционирането на договорените по време на Уругвайския кръг многостранни търговски споразумения или на нови споразумения, които ще бъдат договорени в бъдеще;

*предоставяне на форум за провеждане на преговори за по-нататъшно либерализиране на търговията със стоки и услуги, както и на предвидените в Споразуменията преговори в определени области или в нови области, свързани с многостранните търговски отношения;

*уреждане на търговските противоречия и спорове между страните членки на базата на установените правила и юридически инструменти;

*периодичното провеждане на прегледи на търговската политика на страните членки;

*осъществяване на сътрудничество с други международни организации, сред които Международния валутен фонд, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международния търговски център и др.

ЕС има обширни контакти и търговски отношения с трети държи и търговски блокове. Той е основен играч в световната търговия със селскостопански продукти като най-голям вносител и втори по големина износител на хранителни продукти. Европейският Съюз има водеща роля при сключването на световни търговски споразумения в Световната търговска организация (СТО), а също така е сключил или е в процес на договаряне на двустранни търговски споразумения с отделни трети държави, споразумения за свободна търговия с непосредствените си съседи, специални договорености с развиващи се страни, предоставящи преференциален достъп до пазара на съюза. Създават се и по-интензивни връзки с регионални обединения като южноамериканските държави от групата Меркосур. ЕС е единствената голяма търговска група сред по-богатите нации, която не само предоставя преференциален достъп до пазарите си за внос от развиващи се страни, но и на практика внася значителни количества от тези страни. ЕС даде да се разбере, че разрастващата се търговия между всички държави, било то развити или по-малко развити, трябва да се извършва съгласно правилата за многостранна търговия в полза на всички държави, в частност на развиващите се страни. Затова ЕС е силен поддръжник на СТО и винаги е играл активна роля в обсъжданията и преговорите на СТО относно търговията в селското стопанство. ЕС е ангажиран с т.нар. Програма за развитие от Доха (DDA) — преговори, които целят по-нататъшното либерализиране на търговията, съчетано с насърчаване на развитието. По отношение на селското стопанство споразумението от август 2004 г. подготви почвата за по-нататъшни преговори, които да доведат до значително по-голяма либерализация на търговията със земеделски продукти в сравнение с предишните преговори в областта на търговията (т.нар. „Уругвайски кръг“). Споразумението включва реформата на ОСП на ЕС, то доведе до значително намаляване на нарушаващата търговията помощ за селско стопанство, премахване на нарушаващите търговията практики при експортната конкуренция и да допринесе за съществено отваряне на селскостопанските пазари, като същевременно позволи специално третиране на чувствителните продукти. Всички развиващи се страни ще извлекат полза от специалното третиране, което ще позволи по-слаба либерализация през по-дълъг период.

През деветдесетте години на ХХ век, световната трудова сила става по- мобилна и работодателите все повече търсят зад граница необходимите им умения. Този процес се управлява от растящото несъответствие между световното търсене и предлагане на труд.

В миналото, търговските отношения се регулираха от националните законодателства. Това засягаше вносните квоти, митническите тарифи, контрола върху движението на капиталите и т.н. Днес, търговската дипломация действа над държавните бариери, като преговорите се водят за вътрешните държавни институции: банковата система, мястото което се отрежда в националните икономики на частната собственост, социалното им законодателство, регламентирането на конкуренцията, концентрацията на индустриалната собственост и т.н. Скритата цел на тези преговори е обвързването, в рамките на СТО, на държавите със сходни институции, законодателства и отношение към собствеността.

Често, всички тези критерии просто се взаимстват от американците, за да се намалят рисковете за чуждестранните инвеститори. При това нараства влиянието на транснационалните компании, оказващи натиск върху държавите да променят в тяхна полза законодателството си, установявайки изгодна за тях система от трудови възнаграждения и данъци. В крайна сметка, посредством множество преговори на локално и международно равнище, националните държави биват принуждавани да променят своите закони и институции, така че да отговарят на изискванията, налагани им отвън. Условията и ограниченията, налагани от СТО, далеч надхвърлят рамките на традиционните споразумения за свободна търговия. Те са насочени, преди всичко, към осигуряване мобилността на капиталите. Тоест, споразуменията, в които се съдържат, не са споразумения за свободна търговия, а за свободно движение на капиталите. Те целят формулирането на нови правила за международната собственост и създаването на нови ограничения за националните законодателства и правителствените инициативи.

Друг феномен на съвременната епоха е културната мондиализация: днес се продават не само стоки и услуги, но и символи, образи и културни връзки. Докато през шестдесетте години на ХХ век потребителското общество все още се захранваше и вдъхновяваше от съвсем конкретни материални блага – автомобили, музикални уредби и т.н., през следващите десетилетия постепенно се наложи една система, която британският професор Бенджамин Барбър нарича McWorld, по аналогия с Mcintosh и Mc Donald. Тя формира своеобразна виртуална вселена, образуваща се в резултат от пресичането на различните транснационални потоци, призвани да хомогенизират света, налагайки навсякъде един и същи начин на живот. Барбър уточнява: „днес системата на McWorld се крепи не на автомобилите, а на Дисниленд – парковете, мрежата на MTV, холивудските филми, компютърните програми, т.е. на образите и символите, а не на реалните обекти ”.

Тази тотална експанзия на пазара превръща зрителско – рекламното потребление в единствена форма на социална ангажираност. Пак тя провокира агресията към онези, които нямат средства за да постигнат подобно ниво на потребление и ги изтласква в периферията на обществото. Потопът от универсални образи и мечти води до унифициране на живота, до постоянен стремеж към изтриване на различията и особеностите, уеднаквяване на привичките и отношенията и лишаване на традиционните култури и общности от техните корени.

Мондиализацията не бива да се бърка с интернационализацията, към която държавите се стремят с цел установяване на оптимална система на международните отношения. Тя представлява преход от международната икономика, като съвкупност на националните икономики, към икономика на планетарния пазар, регулиран от еднотипни правила, както го дефинира австрийския професор Карл Полани (1886 - 1964). Същността на мондиализацията е „растящата взаимна зависимост на всички съставни елементи на нашия свят, водеща до еднообразната им интеграция в едно цяло”. Начело на този процес са новите наднационални и наддържавни „играчи”, които се стремят към максимално увеличаване на изгодите и дивидентите си, планирайки своите действия така, че нищо да не пречи на тяхната активност. Тези нови ”играчи”, които с всяка изминала година увеличават независимостта си от държавите, в същото време, стават все по – зависими един от друг и все по – осезателно се сливат в огромен единен пазарен организъм.

Между 1975 и 1985 година нивото на индустриалното производство е нараснало с 40%, от 1950 година насам световният икономически ръст се е увеличил пет пъти, а нивото на стокообмена – единадесет пъти. През същия период обаче е налице постоянен спад на средното жизнено равнище, увеличаване на безработицата, разкъсване на социалните връзки и разрушаване на околната среда.

Сега, реалният БВП на глава от населението в страните от Третия свят е 17% от този на жителите на развитите държави. В индустриално развития свят, където живеят не повече от 1/4 от жителите на планетата, са концентрирани 85% от световните богатства. Държавите от Г – 8 представляват само 11% от световното население, но притежават 2/3 от световния БВП.

Колкото повече нараства натрупаното на планетата богатство, толкова повече нараства и бедността. Този извод поставя под въпрос либералния мит, че излишъците у богатите съдействат за нарастване на благосъстоянието на цялото общество. На практика, мондиализацията, водеща до тотален монопол на пазара, съдейства за ръста на неравенството и социалното отчуждение, ерозирайки стабилността на обществото.

възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб. Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от разрастващите се размери на глобализацията.

Основните икономически черти на съвременната глобализация са:

• 
  Свободна търговия
  
• 
  Сводно движение на капитали
  
• 
  Просто преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различните страни
  
• 
  Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления
  
• 
  Увеличаване на потребителските кредити
  
• 
  Фондовите пазари преобладават над стоковите
  
• 
  Намаляване данъците на бизнеса, за сметка на увеличената данъчна конкуренция между страните
  
• 
  Отслабване на отделните страни
  
• 
  Създаване на международни организации (МВФ, СБ, СТО и др.)
  

Огромният ръст на търговията, като друг централен елемент на икономическата глобализация произтича от силно намалелите разходи за транспорт и възможността стоките да бъдат транспортирани по – бързо. Това се отнася особено за сферата на услугите: продукти като софтуер или база данни могат за секунди да бъдат изпратени от единия край на света до другия.

Краят на студената война също често се посочва като причина. По време на конфликта Изток – Запад светът беше разделен на два лагера, които поддържаха малко връзки помежду си, докато „желязната завеса” не падна в годините след 1989/90 година. Страните от бившия „източен блок” се отвориха към световните пазари. Тези държави признаха демокрацията и пазарното стопанство като основополагащи принципи на организация.

Решаваща роля изиграха глобалните проблеми. Тяхното решаване изисква интернационализиране на политиката и възпитават глобално съзнание. Организации като Грийнпийс или Амнести Интернешънъл, които се посвещават на глобални теми като опазването на околната среда или правата на човека, са „глобални действащи лица”. Това е признак за пораждането на световно общество.

Глобализацията също се натъква на граници. Този аспект трябва да се има предвид като следваща стъпка за диференцирано разглеждане на явлението. От една страна става дума за различно по размер покритие на всяко измерение, а то друга – за необходимо дистанциране от властта на понятието и неговата масова употреба, за да могат да се възприемат границите на глобализацията.

Политиката, която продължава да е организирана предимно териториално и в рамките на националната държава изостава в сравнение с все по – глобално организираната икономика, преодоляла границите и материалните ограничения.

Не всичко, което се приписва на глобализацията, е обосновано. Често политиците я използват, за да стоварят върху нея всякакви вини или пък като универсален аргумент. Този аспект се изяснява, когато се разгледат примери от политиката, които не спадат към областите на покритие с глобализацията.

Често цитираното изречение, че националните държави са твърде малки за големите и твърде големи за малките проблеми е част от тема на Даниел Бел от осемдесетте години на ХХ век. Глобалните проблеми, като например парниковият ефект, не могат да се решат в рамките на отделните държави като локални проблеми. Като последствие националната държава ерозира. Появяват се допълнителни нива на решаване на проблемите над и под нивото на националната държава. Строгите граници на държавната територия и на държавната власт стават все по достъпни. Именно това се крие зад фразата за „ерозията на националната държава”, която е особено разпространена в Европа на Европейския Съюз. Тук държавите отстъпват, включително и чрез загубата на валутния им суверенитет, пред една нова по рода си, наднационална организация.