Икономически политики на ес доцент д-р Христо Атанасов Момчилов

Изтегляне 1.79 Mb.

страница	8/9
Дата	25.01.2018
Размер	1.79 Mb.
	#51587

1 2 3 4 5 6 7 8 9

Правно основание:

— Въглища: Договора за ЕОВС и по-специално член 3 и членове 57—64 от него (чийто срок на действие приключи 2002 г.).

— Ядрена енергия: Договора за Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) или Евратом, по-специално членове 40-76 (инвестиции, съвместни предприятия и доставки) и членове 92-100 (за общия ядрен пазар).

— Цялостната енергийна политика и енергийна политика в други области: Договора за ЕО, по-специално членове 100 (трудности при доставяне) и 308.

Последното изменение на Договора за ЕС отново не включва отделна глава за енергетика. Енергийната политика просто е спомената в списъка с цели (член 3, параграф 1, буква ф); темата „енергетика“ също е включена в дял „Околна среда“ (дял XIX; член 175, параграф 2). В допълнение, Договорът споменава трансевропейските мрежи, които включват енергийна инфраструктура (дял XV, членове 154, 155 и 156 във връзка с член 158).

Вследствие на това Договорът за ЕС потвърждава, че областта на дейност на ЕС обхваща енергийния сектор. Ясно е, че някои държави-членки все още не са подготвени за прехвърляне на важни отговорности към ЕС. Съгласно принципа на субсидиарност, енергийната политика трябва в голяма степен да се разглежда като отговорност на държавите-членки.

При неговото приемане, Договорът за създаване на Конституция за Европа би съдържал отделна глава за енергетика. В член I-14, параграф 2, буква и), енергетиката е определена като област на съвместна компетентност; а в раздел 10, член III-256 е изброено следното като цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката:

— да осигури функционирането на енергийния пазар;

— да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза; и

— да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници.

Цели на енергийната политика на ЕС

Енергийната политика на ЕС все още е насочена към дългосрочните енергийни цели, които най-напред бяха поставени през 1995 г. в „Бялата книга за енергийната политика на ЕС“ (COM(95) 682), последвана от Зелената книга „Към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки“ (COM(2000) 769 и последвалия доклад относно книгата COM(2002) 321). Комисията, Парламентът и Съветът изтъкват, че енергийната политика трябва да съставлява част от общите цели на икономическата политика на ЕС, основаващи се на пазарна интеграция и дерегулация, и държавната намеса трябва да е ограничена до най-необходимото за закрила на обществения интерес и благосъстояние, устойчиво развитие, защита на потребителите и икономическо и социално сближаване. Въпреки това, отвъд тези общи цели енергийната политика трябва да се стреми към конкретни цели, които съгласуват конкурентоспособност, сигурност на доставките и опазване на околната среда. През 2005 г. Комисията публикува „Доклад относно Зелената книга за енергетиката“ (ISBN 92-894-8419-5), който предлага инициативи за насърчаване на действия за по-добри и задоволяващи нуждите енергийни доставки.Друга зелена книга относно „енергийната ефективност“, приета от Комисията през 2005 г., предлага действия в държавите-членки за насърчаване на по-добро използване на всички енергийни източници (COM(2005) 265). Тя беше последвана от „Зелената книга: Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика“ (COM(2006) 105). Това от своя страна наложи нова действителност пред Европа в областта на енергетиката, основана на три основни цели: устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Цялостната рамка — първият „Стратегически преглед на енергетиката в ЕС“— следва да помогне за постигане на тези цели. Направени са конкретни предложения, като завършване на вътрешния пазар на газ и електроенергия, гарантиране че вътрешният енергиен пазар на ЕС обезпечава сигурността на доставките и солидарността между държавите-членки, с молба за истински общностен дебат относно различните енергийни източници, който да разгледа предизвикателствата на климатичните промени по начин, съвместим с целите от Лисабон, разчитайки на стратегическия план за енергийни технологии и засилвайки общата външна енергийна политика.На 23 и 24 март 2006 г. Европейският съвет призова за енергийна политика за Европа (ЕПЕ) и прикани Комисията и Съвета да подготвят набор от действия с ясен времеви график, за да може да приеме приоритетен план за действие. ЕПЕ следва да е основана на споделени перспективи относно дългосрочното търсене и предлагане, на обективна, прозрачна оценка на предимствата и недостатъците на всички енергийни източници, както и да допринася по уравновесен начин за своите три основни цели:

— повишаване сигурността на доставките чрез разработване на общ подход по отношение на външната политика и водене на диалог с държавите-членки и партньорите;

— гарантиране на конкурентоспособността на европейските икономики и наличие на достъпна енергия чрез съвместна работа с държавите-членки за завършване на отварянето на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ за всички потребители до средата на 2007 г. Необходимо е прозрачно прилагане на законодателството за вътрешния пазар;

— подпомагане на устойчивостта на околната среда чрез засилване на лидерството на ЕС посредством приемане на План за действие за енергийна ефективност, продължаване на разработването на възобновяеми енергийни източници, както и прилагане на Плана за действие за биомасата, разчитайки на подкрепата на изследователски, развойни и демонстрационни дейности.

Встрани от общите енергийни цели ЕС е поставил различни секторни цели, включително поддържане на процента твърдо гориво (въглища) в общото потребление на енергия (в частност чрез повишаване на конкурентоспособността на производствения капацитет); увеличаване на съотношението на природния газ в енергийния баланс; установяване на условия на максимална безопасност като предпоставка за планиране, изграждане и функциониране на атомните електроцентрали; и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници. Докато ЕС е постигнал неоспорим успех в преследването на горните цели, степента на успех на различните държави-членки при постигането на тези цели все още е доста неравномерна.

Комисията, Парламентът и Съветът са постигнали съгласие, че следва да се положат усилия поне за удвояване на дела на възобновяеми енергийни източници в общото потребление на енергия до 15 % (принцип на заместването). Комисията следва да превърне тази цел в конкретни мерки. Има известно противопоставяне спрямо отделни мерки и много спорове дали и в каква форма да се прилагат на равнище ЕС.През последните три десетилетия ЕС е постигнал известен успех по отношение на своите енергийни цели (намаляване на енергийната зависимост, разработване на заместители на суровия петрол, спестяване на енергия и т.н.). От 1975 г. насам е имало възможност за значително увеличаване на производството на първична енергия, особено в резултат от повишеното производство на петрол в Обединеното кралство. Въпреки значителното увеличение на икономическия продукт на Общността, ръстът в брутното потребление на електроенергия от домакинствата в ЕС е бил относително слаб (общото потребление за ЕС-12 през 1990 г. е 1100 Мтпе, а за ЕС-25 през 2003 г. е 1131,6 Мтпе; потреблението на енергия се е повишавало, но с по-бавни темпове през последните няколко години — приблизително 0,8% на година към момента). Въпреки това, тази тенденция се е променила през последните години, като зависимостта се очаква да бъде 70 % през 2030 г., но в крайна сметка не поради намаляващото производство на петрол в Обединеното кралство. В момента ЕС внася 76,6 % от необходимия му петрол, 53 % от необходимия му газ и 35,4 % от необходимите му въглища, като е изчислено, че до 2030 г. ЕС ще бъде зависим на 90 % от вноса на петрол и на 80 % от вноса на газ.Въпреки това, все още съществуват значителни различия между държавите-членки по отношение на производството и потреблението, енергийната зависимост и в частност постигането на целите за съхраняване на енергия и заместване на суровия петрол. Също има значителни различия между държавите-членки по отношение на дела на отделните енергийни източници в общото потребление. Това е вследствие не само на структурните различия между държавите-членки, но също поради различните национални цели в областта на енергетиката (например по отношение на ядрената енергия).С цел хармонизиране на вътрешния енергиен пазар, през 2003 г. беше приет регламент, който установява правила за трансграничен обмен на електроенергия Регламент (ЕО) № 1228/2003. В допълнение, Директива 2003/54/ЕО установява общи правила за вътрешния пазар на електроенергия, а Директива 2003/55/ЕО създава същия механизъм за вътрешния пазар на природен газ. Законодателството на Европейския съюз гласи, че считано от юли 2007 г. най-късно, всички потребители следва да са свободни да избират най-добрата услуга за доставяне на газ и електроенергия. Освен това ЕС се стреми да гарантира, че инфраструктурата (като преносните мрежи за електроенергия и газ) се подобрява с цел възможно най-ефективен пренос на енергия до необходимите места. Накрая, във всяка държава-членка на ЕС са били основани регулатори с цел да гарантират, че доставчиците и преносните дружества работят коректно и предоставят услугите, които са обещали на своите клиенти.Регламент (ЕО) № 1775/2005 покрива условията за достъп до газопреносни мрежи, а Директива 2004/67/ЕО предвижда мерки за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ. Регламентът за достъпа до газопреносни мрежи е разгледан в (COM(2003) 741).

3. Отделни сектори (секторни аспекти) на енергийната политика

3. 1. Въглища и други твърди горива

Целите на енергийната политика на ЕС включват насърчаване на употребата на въглища и повишаване на конкурентоспособността на капацитета на местното производство за постигане на забележим ръст в потреблението на твърди горива. Разширяването на ЕС през май 2004 г. означаваше промяна на ролята на въглищата в ЕС по отношение на въглищните резерви и моделите на производство и потребление. Няколко проблема, свързани с енергетиката, са били обсъждани усилено в ЕС след разширяването през 2004 г., в това число сигурността на доставките, засегната от енергийния спор между Украйна и Русия в началото на 2006 г. В момента от Комисията се предприемат прегледи на настоящото положение и последиците от възприетото регулиране на европейските енергийни пазари. Изгарянето на въглища е свързано с отделянето на замърсители на въздуха (като серен диоксид) и въглероден диоксид (CO₂). Въпреки това, въглищата са гориво в изобилие и ще играят важна роля в обсъжданията на енергийната сигурност, както и на други въпроси (например за енергийния микс, съвместната употреба, енергийната автономност и т.н.). Много държави-членки разполагат с въглищни резерви, което създава както заетост, така и възможности за износ. Свършена е доста работа в посока развиване на икономическия и технологичния потенциал на „чистите въглища“, имайки предвид, че вероятно въглищата ще продължават да бъдат важно гориво за производство на енергия в света и през следващите десетилетия. Били са разработвани и прилагани технологии за чисти въглища (ТЧВ), като в тази област продължава да има потенциал за допълнително развитие. Улавянето и складирането на въглероден диоксид все повече се разработва като вариант за намаляване на емисиите на парникови газове. Различните елементи и технологии на улавяне и складиране на въглероден диоксид са достигнали различни етапи на развитие, но като цяло съставляват набор от интересни варианти за допринасяне към задоволяването както на бъдещото търсене на електроенергия, така и на целите за ограничаване на климатичните промени (с оглед постигане на целите на Протокола от Киото и тези, поставени след него).

3. 2. Въглеводороди

Целите на енергийната политика на ЕС включват заместване на суровия петрол с други форми на енергия, като същевременно се насърчава проучването (офшорното изследване и т.н.) и експлоатацията на естествени въглеводороди. Сигурността на доставките следва да се насърчава посредством разнообразяване на източниците и правила на ЕС относно задължителните резерви (държавите-членки трябва да съхраняват 90-дневни запаси от основните петролни продукти въз основа на статистиката от предходната година).

3. 3. Ядрена енергия и ядрени горива

Ядрената енергия все още играе ключова роля в целите на енергийната политика на ЕС. Въпреки това, трагедията в Чернобил през 1986 г. направи въпроса за ядрената енергия особено спорен. Изоставянето на ядрената енергия е от най-ранна гледна точка средносрочна перспектива, но при всички положения трябва да се полагат по-големи усилия за подобряване на стандартите за безопасност на атомните електроцентрали. Въпреки Договора за ЕОАЕ, правомощията на Комисията далеч не са достатъчни (например, липсват уеднаквени стандарти за безопасност и изваждане от експлоатация; няма процедура за консултация на равнище ЕС относно електроцентралите, разположени в близост до граници; няма ясни разпоредби на ЕС за съхраняването и транспорта на ядрени горива или ядрени отпадъци; съществуват трудности в установяването на основни стандарти за защита срещу радиация; липсва подходяща система на ЕС за информация и мониторинг в случай на ядрени аварии; няма договорени процедури за спешно реагиране в случай на бедствия и т.н.).

В зелената книга относно енергийната сигурност ядрената енергия беше класифицирана (заедно с въглищата, петрола, природния газ и възобновяемите източници) като „не толкова съвършен“ енергиен вариант и беше повдигнат въпросът за способността на ЕС да развива технологиите за синтез и реакторите в бъдеще; да засили ядрената безопасност; и да намери решение на проблема с ядрените отпадъци. Тъй като ядрената безопасност вече не можеше да се разглежда от чисто национална перспектива, през януари 2003 г. в подготовка за разширяването Комисията възприе нов подход за безопасността на ядрените съоръжения и ядрените отпадъци (COM(2003) 32). През 2004 г. Комисията публикува изменено предложение (COM(2004) 526), основано наред с другото на предложения на Европейския парламент, които бяха групирани в две нови директиви: една в областта на безопасността на ядрените съоръжения (накрая приета като регламент на Съвета през 2006 г.) и още една относно управлението на радиоактивни отпадъци.

3. 4. Възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност

Насърчаването на възобновяеми енергийни източници е една от основните цели на енергийната политика на ЕС. Както беше споменато по-горе, целта е делът на възобновяемите енергийни източници в общото потребление на енергия да се удвои до 15 % и производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар да се увеличи до 22,1 % от общото производство (Директива 2001/77/ЕО). Решение № 1230/2003/ЕО относно „Интелигентна енергия — Европа“ съдържа мерки за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и увеличаване на енергийната ефективност. Съществуват подпрограми, подкрепящи проекти за устойчиво развитие и разширяващи сътрудничеството между ЕС и развиващите се държави в областта на възобновяемите енергийни източници. Рамковата програма възлиза на 200 млн. евро за периода 2003—2006 г., но въпреки това Комисията и ЕП са разисквали много по-големи суми.През 2002 г. беше приета Директива 2002/91/ЕО относно енергийната ефективност на сградния фонд (в частност изолация, климатизация и употреба на възобновяеми енергийни източници) (за прилагане през 2006 г.). Тя преди всичко засяга метода за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, минималните изисквания за новопостроени и съществуващи големи сгради, и енергийното сертифициране на сградите.Със своето предложение за директива от юли 2002 г. (COM(2002) 415), Комисията имаше желание да задвижи разработването и използването на електроенергия, произведена в когенерационен режим, или комбинирано производство на топло- и електроенергия (CHP). Производството на топло- и електроенергия в единичен интегриран процес води до спестяване на първична енергия и вследствие на това представлява допълнително средство за изпълнение на целите на енергийната политика на ЕС. Предложението доведе до оспорвани дискусии както в Съвета, така и в ЕП, като основната му цел беше установяване на уеднаквено определение за електроенергия, произведена в електроцентрали за комбинирано производство на топло- и електроенергия. Директивата беше приета с процедура за съвместно вземане на решение през февруари 2004 г. (Директива 2004/8/ЕО).През май 2003 г. беше приета Директива 2003/30/ЕО относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт. Директивата има за цел насърчаване на употребата на биогорива или други възобновяеми горива за заместване на дизела или бензина за транспортни цели във всяка държава-членка за постигането на цели като изпълняване на задълженията в областта на промяната на климата, екологичната безопасност на доставките и насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Директивата приканва държавите-членки да гарантират минимален дял на биогоривата и другите възобновяеми горива на своите пазари и, в тази връзка, да установят национални примерни цели. Референтните стойности за тези цели, предвидени в Директивата, са 2 % до 31 декември 2005 г. и 5,75 % до 31 декември 2010 г., изчислени на базата на енергийното съдържание на всички видове бензин и дизел за транспортни цели, които са пуснати на пазарите на държавите-членки.На 5 април 2006 г. беше приета Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (която отменя Директива 93/76/ЕИО на Съвета). Тя имаше за цел повишаване на енергийната ефективност в ЕС и насърчаване на пазара на енергийни услуги (като осветление, отопление, топла вода, вентилация и др.).През май 2004 г. Комисията прие Съобщение до Съвета и Парламента, което предложи оценка на въздействието на приноса на енергията от възобновяеми източници в ЕС и отправи предложения за конкретни действия (COM(2004) 366).Впоследствие, в своя резолюция относно дела на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложения за конкретни мерки (2004/2153(INI)), Европейският парламент призна изключителната важност на възобновяемите енергийни източници и подчерта значението на установяването на задължителни цели за 2020 г., което изпрати ясен сигнал до пазарните субекти, както и до лицата, определящи националните политики, изтъквайки че възобновяемите енергийни източници са бъдещето на енергетиката в ЕС и част от стратегията на ЕС в областта на околната среда и индустрията. Комисията продължи със Съобщение „План за действие за биомасата“ (COM(2005) 628) от 7 декември 2005 г., което установи мерки за повишаване използването на биомаса за енергийни цели от дървесина, отпадъци и селскостопански култури чрез създаване на пазарноориентирани стимули и премахване на бариерите за развитие на пазара. Съобщението на Комисията „Стратегия на ЕС за биогоривата“ (COM(2006) 34) от 8 февруари 2006 г. имаше за цел допълнително да популяризира биогоривата и да извърши подготовка за тяхната употреба в широк мащаб, както и да изследва възможности за развиващите се държави.„Зелената книга: Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и безопасна енергетика“ поставя особено ударение върху възобновяемите енергийни източници, чийто пълен потенциал ще бъде осъществен само с дългосрочен ангажимент за разработване и въвеждане на възобновяеми енергийни източници. В допълнение към това, Комисията възнамерява да осъществи Пътна карта за възобновяемите енергийни източници.

4. Изследователски, развойни и демонстрационни проекти (*4.13.0.)

Рамковата програма на ЕС за научни изследвания обхваща много енергийни, научноизследователски, развойни и демонстрационни проекти за подпомагане на целите на енергийната политика. Те имат за цел подобряване на равнището на възприемане, конкурентоспособността и приложното поле на традиционната енергетика (напр. безопасност на реактори и управление на радиоактивни отпадъци; газификация и втечняване в случай на въглища), насърчаване на възприемането на нови форми на енергия (алтернативни енергийни източници, нови технологии за устойчиво енергоснабдяване, ядрен синтез), или енергоспестяваща и рационална употреба.Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Европейската общност се провежда от 2007 до 2013 г. (COM(2005) 119) и установява изследователски цели, които следва да се изпълнят за постигане на основните цели за намаляване на потреблението на енергия. Освен това, тя предлага по-широко сътрудничество и съсредоточаване на изследванията в тази област, включително предложения за финансиране на тези действия (вж. също информационна страница 4.13).

5. Вътрешен пазар

Завършването на вътрешния пазар в енергийния сектор изисква премахването на множество пречки и търговски бариери, сближаване на данъчните и ценовите политики, мерки по отношение на нормите и стандартите, както и регламенти за околната среда и безопасността. Следвайки директивите, приети през 1990 и 1991 г. относно преноса на електроенергия и газ, на 25 юли 1996 г. беше договорено допълнително отваряне на електропреносните мрежи за големи индустриални потребители („Достъп на трети страни“, TPA) (Директива 96/92/ЕО). На 22 юни 1998 г. беше приета Директива 98/30/ЕО относно пазара на природен газ. Комисията ще докладва ежегодно пред Парламента относно прилагането на тези две директиви.С две допълнителни директиви за електроенергията (Директива 2003/54/ЕО) и природния газ (Директива 2003/55/ЕО) — заедно с Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия - пазарите на електроенергия и газ следваше да бъдат напълно отворени за конкуренция до 2005 г. (2007 г. за домакинствата потребители). Тъй като не всички държави-членки са предприели съответните действия за прилагане на директивите, през април 2006 г. Комисията изпрати уведомителни писма за нарушение до тези държави-членки, при които продължаваха да съществуват проблеми, свързани с приоритетното разпределение на трансграничния капацитет на мрежата в полза на договори, сключени преди либерализацията. Понастоящем Комисията преглежда отговорите на държавите-членки и преценява дали са необходими допълнителни действия. В няколко от държавите-членки приоритетният достъп вече е премахнат.Ще бъдат основани национални регулаторни органи за следене на задълженията за комунални услуги, сигурността на доставките и образуването на тарифите. В бъдеще източниците на електроенергия ще трябва да се посочват прецизно. С цел засилване на конкуренцията на вътрешния електроенергиен пазар и насърчаване на инвестициите в енергийна инфраструктура и сигурност на доставките, беше приета Директива 2005/89/ЕО от 18 януари 2006 г. (относно мерки за гарантиране на сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурни инвестиции) (придружена от друга инициатива на Комисията относно енергийната инфраструктура и сигурността на доставките (COM(2003) 743). Предложеният нов регламент относно достъпа до газопреносните мрежи (COM(2003) 741) беше приет от Съвета на 12 декември 2007 г.Директива 2003/96/ЕО въведе нова система в ЕС за данъчно облагане на енергийните продукти. Правилното функциониране на вътрешния пазар и постигането на целите на други политики на ЕС изискват минимални нива на данъчно облагане на равнище ЕС за повечето енергийни продукти, включително електроенергия, природен газ и въглища. Освен това, данъчното облагане на енергийни продукти и, където е приложимо, електроенергия, е един от наличните инструменти за постигане на целите на Протокола от Киото. Директива 2003/96/ЕО разширява приложното поле на системата на ЕС за минимална ставка - понастоящем ограничена до минерални масла — до всички енергийни продукти, преди всичко въглища, газ и електроенергия.В допълнение Комисията е предложила директива (COM(2003) 739), установяваща цели за по-ефективно крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Това предложение беше прието от Съвета на 4 април 2006 г.

6. Парников ефект и международно сътрудничество

ЕС е подчертал своята ангажираност за международно сътрудничество и борба срещу последствията от емисии на парникови газове. Въпреки това, предложението от 1992 г. относно въвеждането на данък върху емисиите на въглероден диоксид и върху енергията (COM(92) 226) все още не е било приложено поради силно противопоставяне от няколко държави-членки и липса на подкрепа от основните конкуренти (САЩ и Япония) на международните пазари. Важността на създаването на съгласуван план за действие за намаляване на парниковите газове (в частност CO₂) стана явна на конференцията на ООН в Киото през декември 1997 г. ЕС обеща да намали своите емисии на CO₂ с 8 % до 2008—2012 г. спрямо равнищата от 1990 г. След продължителен и оспорван дебат, през юли 2003 г. Директивата относно емисии на парникови газове (Директива 2003/87/ЕО) беше приета. До 2005 г. беше създадена една от най-големите схеми за търговия с емисии (СТЕ) в света, като в момента тя се преразглежда. Присъединяването на нови държави-членки към ЕС породи нуждата от тяхното включване във вътрешния енергиен пазар с цел възползване от отворена конкуренция, подобряване на енергийната ефективност и постепенното въвеждане на възобновяеми енергийни източници.

Каталог: tru -> uchebnici -> 12.SF Ikonomicheska%20Politika-HMomchilov -> 12.SF-HMomchilov-word
uchebnici -> Молекулярна биология и наследствени болести при домашните животни проф дсн Лилян Сотиров
uchebnici -> Презентация етапи на създаване на презентация Планиране и проектиране на презентацията
uchebnici -> Наследствени болести при конете хромозомни мутации (аберации)
uchebnici -> Полово предавани болести (ппб) сексуално предавани инфекции (спи) Дефиниция
uchebnici -> Acne vulgaris, Rosacea, Dermatitis perioralis
uchebnici -> Четвърта тема икономическо поведение
uchebnici -> 2. хипофизна жлеза