Икономически политики на ес доцент д-р Христо Атанасов Момчилов
Тема № 11. Обща индустриална политика на ЕС
Изтегляне 1.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Цели на индустриалната политика на ЕС
- 3. Структурна политика и повишаване на конкурентоспособността
- 4. Средства и инструменти на общата индустриална политика
- Тема № 12 Хранително-вкусова промишленост на ЕС Въведение
- 2. Преглед на хранително-вкусова промишленост на ЕС
- Тема № 13 Енергийна политика на ЕС Въведение
| Тема № 11. Обща индустриална политика на ЕС
1. Въведение Индустриалният сектор заема ключова позиция в интеграционните процеси, особено за растежа на националните икономики. В много държави продължава реализирането на индустриална политика, която се насочва към интегрирането на отраслите, към специализацията, концентрацията и адаптирането на фирмената структура. В ЕС индустриалната политика се развива както в контекста на усъвършенстване на регулациите, така и в преструктурирането на сектора с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и подкрепа на инвестициите и заетостта. 2. Цели на индустриалната политика на ЕС За развитието на индустрията ЕС (чл. 157 от ДЕС) "ще осигурява условията, необходими за конкурентоспособността, като в съответствие със системата на отворени и конкурентни пазари дейността ще се съсредоточи върху: -ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени; -създаване на условия, благоприятстващи инициативността и развитието на предприемачеството в ЕС и особено на малките и средните предприятия; -насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничеството между предприемачите; -подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал за политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие" Договорната регламентация в ЕС не предвижда ценови и количествени ограничения на пазарите на индустриални продукти. Освен това интервенциите, които в някои случаи се предприемат от страните-членки, трябва да се осъществяват в съответствие с правилата на политиката по конкуренцията и съответните директиви. По отношение на третите страни действат правилата на общата тьрговска политика, и съгласно с тях могат да се използват мита върху внос за онези продукти, които са обект на ценови регулации или на други политики на ЕС. Това се отнася особено до търговията със стомана и черни метали, които са обект на ценова регулация, квоти и ограничения за внос съобразно Договора за ЕОВС (чл. 61). Съвременният подход към индустриалната политика на ЕС е обусловен от процесите на глобализация и растежа на новата, бази¬рана на знания икономика. На европейския съвет в Лисабон ЕС си постави за цел да развива предприемачеството и иновативността, за преодоляването на новите предизвикателства, което включва: -вьзнаграждаване на поемащите риск и развитие на предприемаческия дух в образованието; -подобряване на бизнес-средата; -стимулиране на новите модели на електронна икономика по линия на електронната търговия, Интернет и информационните и комуникационните технологии, приобщаване на МСП; -използване предимствата на Единния вътрешен пазар; -идентифициране и разпространение на резултатите на най-добрата практика. Посрещането на тези предизвикателства дефинира и целите на политиката на предприятията за периода 2000-2005г.: -развитие на предприемачеството като стойностна черта на живота; -стимулиране на иновациите и възможностите да се управляват положителните промени; -подобряване на регулациите и бизнес-средата, в която да могат да се развиват иновациите и предприемачеството; -подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в базираната на знания икономика; -подобряване на финансовата среда за предприятията; -създаване на мрежи за подкрепа на бизнеса и за предоставяне на услуги с цел улесняване сътрудничеството между предприятията в съответствие с правилата на ЕС и националните регулации; -улесняване достъпа до пазарите на стоки и услуги; -насърчаване на по-доброто разбиране и използване на услугите, особено на бизнес-услугите. Така формулираните направления целят създаването на климат на доверие между предприятията в ЕС, улесняване стартира¬нето на бизнес и достъпа до пазара, особено за нови продукти. В тази насока е важно да се подобри системата за стандартизация, за¬щита на интелектуалната собственост, както и либерализацията на определени сектори, например телекомуникациите. Решаването на посочените въпроси в рамките на институциите на ЕС се реализира в следните области: -Допълване и управление на Единния пазар на продукти- по линия на усъвършенстване регулациите за ЕВП съобразно чл.95 от ДЕС, както и адаптиране на новите стандарти в рамките на вътрешната хармонизация. -Конкурентоспособност и подобряване на бизнес-средата- в контекста на решенията от Лисабон и в рамките на инициативите ВЕSТ и многогодишните програми за предприятията 2001-2005 г. -Рамкови програми за иновации и изследвания- като допълващи рамковите програми за изследвания и координиране на националните политики за насърчаване на компании, развиващи иновации, и общественото разбиране за ролята им. -Неюридически дейности в сектора- в разбирането на чл. 157, развитието на Плана за действия, на контактите между малките и големите компании, съвместни действия с други политики на ЕС и др. -Конференции и сътрудничество с други насоки на европейската интеграция с цел по-доброто използване на ресурсите и създаване на ефективна бизнес среда. -Външни отношения и разширяване- в контекста на развитието на отношенията с трети страни и подпомагане с експертиза процеса на подготовката им за присъединяване. -Преки действия- в рамките на мрежите от евроинфо центрове и центровете за разпространение на иновациите, организирането на биеналета и развитие на контактите с индустриите. -Други- управление, администрация, търговски процедури, разпространение на резултати от изследователски програми. Тези направления ще бъдат финансово осигурени както от бюджета на ЕС по линия на индустриалната политика, така и от други политики, допринасящи за конкурентоспособността на европейските компании. 3. Структурна политика и повишаване на конкурентоспособността Преструктурирането на сектора е заложено в правната регламентация на договорите за ЕИО и ЕОВС. Тя предвижда използва¬нето на стимули за инвестиции и финансова подкрепа за проекти за преструктуриране, както и социални мерки в контекста на пре¬структурирането на фирмите. Тази политика се базира на разширяване на конкуренцията и използването на ценовите предимства на интегрираните пазари, които стимулират ефективността на производствените фактори и гарантират постоянно повишаване на качеството на продуктите. Европейската структурна политика е свързана с подкрепата за националните индустриални политики, с използването на инструментите на общата търговска политика, главно с тези на външната защита, политиката по конкурентоспособността- с инструменти като държавна помощ, както и механизмите на ЕВП по линия на уеднаквяването на техническите стандарти. Особено място в индустриалната политика заемат въпросите за ефективността на сектора, особено реконверсията на старите отрасли като стомана и текстил. Наред със спада в тях трябва да се отбележи и значителното развитие на модерни отрасли като електроника и телекомуникации, които стимулират технологичните иновации, обект на големи програми на ЕС. Меморандум на Комисията „Индустриална политика” поставя въпроса за повишаване на конкурентоспособността на европейските фирми на световните пазари с използването на предимствата на ЕВП чрез ускоряване на структурната адаптация, трансгранично сътрудничество и стимулиране въвеждането на нови технологии. Секторната политика е базирана на насърчаване на ключови технологични отрасли и на развитие на чувствителните отрасли с определени интервенции. Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта от 1993г. Предлага практически насоки за засилване на динамиката и растеж, базиран на създаването на работни места, развитие на информационната инфраструктура за засилване конкурентоспособността на европейския бизнес. Следвайки тези насоки, ЕС развива инициативи, програми и проекти за разработване и прилагане на нови технологии и за подкрепа на индустрии, които ще навлизат на динамични пазари. Съюзът стимулира конкурентоспособноатта чрез създаването на благоприятна среда за функциониране на индустрията и разширяване възможностите на бизнеса. За тази цел се осъществяват следните дейности: -подобряване на регулациите за достъп до пазара, продуктовите спецификации, търговската политика и конкуренцията; -влияние върху възможностите за адаптиране на индустрията към структурните изменения, поддържане на стабилна макроикономическа среда, подкрепа на обществените очаквания за индустрията, главно по линия на устойчивото развитие, и мерки за стимулиране на непреките инвестиции в области като технологиите и квалификацията. Следвайки насоките на Бялата книга, индустриалната политика на ЕС включва следните области и цели на въздействие: Първо, стимулиране на косвените инвестиции и по-конкретно: -анализиране на потребностите и направленията на развитие на технологиите и иновациите; -прилагане на възможностите на информационното общество за повишаване на конкурентоспособността на индустрията и преодоляване на препятствията, които съществуват в тази област; -развитие на нови инструменти за стимулиране на непреките инвестиции в области като информационните технологии, образованието, квалификацията и трансграничното сътрудничество. Реализирането на тези цели е предизвикано от нарастване на конкуренцията чрез използването на технологиите. Това изисква увеличение на инвестициите в тази сфера, квалификация и развитие на изследванията. Стимулирането на ефективно използване на знанията чрез подобряване на управленската практика трябва да се осъществява чрез активно прилагане на информационните технологии като част от стратегията на ЕС за повишаване на конкурентоспособността. Една от главните задачи на ЕС е използването на програмите за изследвания и развитие за повишаване на конкурентоспособността. Те се насочват към разработване и прилагане на информационни и комуникационни технологии, подобряване на околната среда и качеството на живота, енергетиката и транспорта. От особено значение са проектите в областта на транснационалното сътрудничество между индустрията, изследователите и внедрителите. Главно предизвикателство е разработването на програми в областта на информационните технологии. Второ, важен проблем на европейската промишленост е качеството на продуктите, поради което се работи за подобряване на регулациите и стандартите. Политиката по качеството се насочва както към управленските стратегии, така и към сближаване с други политики на ЕС, влияещи върху мениджмънта на компаниите, т.е. развитие на индустриалното сътрудничество, по линия на: -разширяване практиката на сътрудничество, разработена в рамките на програмата "Еsprit" и в други сфери; -провеждане на форуми и дискусии в области като взима¬нето на решения, разширяване на пазарите и т.н.; -разработване на програми за развитието на електрони¬ката и елементната база, както и географското й разширяване; -по-добро използване на съществуващите програми за индустриално сътрудничество като ЕСIР, JОРР, "Interprise", РЕСО и др. Основно направление на политиката по насърчаване на индустриалното сътрудничество в ЕС е подпомагане на изграждането на правна, регулативна и организационна рамка на съвместната работа на заинтересуваните страни. За тази цел се организират дискусионни форуми и обмен на информация в и извън ЕС. При това е особено значимо приложението на натрупаната практика в рамките на програмата "Еsprit", допълнена с инициативи като програмата "ЕС-Япония" в областта на битовата електроника и конкурентоспособността в сектора на преработващата промишленост. Приоритет на европейската индустрия е стимулиране на сътрудничеството между индустриалните субекти. В тази насока се структурират отношенията между европейски и американски бизнесмени в рамките на Трансатлантически бизнес-диалог, който консултира правителствата по приоритетите на индустриалната политика. Трето, засилване на конкуренцията чрез: -въздействие върху функционирането на пазарите чрез съгласуване между политики на ЕС, влияещи на конкурентоспособността; -подобряване на регулациите на вътрешния пазар чрез ефективно прилагане на изисквания за качество; -усъвършенстване на стандартите в областите, където това е необходимо; -осигуряване на съвместимост чрез дифузия на информацията за вътрешния пазар и инструментите за стимулиране на пазарната интеграция; -наблюдение на въздействието на различните политики на ЕС върху конкурентоспособността и предлагане на промени, когато е необходимо. Изграждането на единен пазар на продукти изисква разработването на отворени стандарти и премахването на пречките пред конкуренцията. Приоритет в тази област остават ефективното прилагане на регулации и стандарти, особено при създаването на информационното общество, както и постоянните оценки на влиянието на различните политики на ЕС върху индустриалния сектор. Установяването на общи регулации и създаването на вътрешния пазар води до намаляване на разходите за единица продукция, разширява трансграничното сътрудничество и засилва иновациите. Подобряването на функционирането е свързано с допълването на корпоративното законодателство, публичния надзор и данъчната хармонизация. Разработването на отворени стандарти включва три взаимно свързани направления- регулации (инструменти, адаптирани от правителствата), стандарти (спецификации, разработени от стан-дартизационните институции с подкрепата на представители на индустрията, потребителски организации и администрацията) и сертификация (средство за доказване качеството и съответствието на техническите изисквания). Новият подход към хармонизацията и стандартите е, че вместо да предлага технически решения, законодателството на ЕС се ограничава до създаването на основни изисквания (например свързани със сигурността, защитата на здравето и околната среда), на които трябва да отговарят продуктите на пазара. Продукти, произведени съгласно хармонизираните европейски стандарти, задължително трябва да отговарят на тези изисквания. -Регулации. Насочени са към хармонизирането и унифицирането на европейската регулативна практика, към сближаване на законодателствата на страните и премахване различията между съществуващите национални регулации, които се отразяват върху цените за потребителите. Целта е да се гарантира, че продукт, предназначен за продажба в една страна-членка, може да се продава и на пазарите на останалите. Сближаването на законодателствата осигурява свободен достъп на висококачествените стоки до европейския пазар с предимства за потребителя и за конкурентоспособността на индустрията. -Стандартизация. Създава възможност за съвместно функциониране на оборудване и уреди в различните страни-членки, без да се уврежда качеството, сигурността или околната среда. Стандартите дефинират техническия профил и характеристики на оборудването и се разработват от национални и европейски стандартизационни организации, в които членуват производителите, потребителите и националните власти. Много от инициативите в тази област идват и от отделни сектори на индустрията, европейките стандарти се разработват в подкрепа на ре¬дица политики като Единния вътрешен пазар, индустриалната политика и екологията. -Сертификация- издаване на документ за производителя, който показва доколко продуктът отговаря на стандартите и регулациите, изискващи се за продажбата му в ЕС. Това влияе в най-голяма степен на вътрешния пазар, поради което Комисията подпомага многостранното уеднаквяване на сертификатите и развитието на акредитационни инфраструктури в Съюза. Премахването на пречките пред конкуренцията е свързано главно с възможностите на някои компании да злоупотребяват с позициите на доминираща фирма, особено когато се използва и държавна помощ. Това особено засилва ролята на политиката за защига на конкуренцията. В същото време повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия в условията на глобализация на пазарите води до нарастване желанието на ьржавите-чпенки за отваряне на други пазари в контекста на либерализацията на международната търговия. Четвърто, подобряване на публичната администрация в областта на индустрията. То включва: -създаване на предпоставки за доближаване на публичната администрация до индустриалците и техните потребности чрез стимулиране използването на информационните технологии за изграждане на интерактивни контакти; -насърчаване намаляването на регулативните пречки пред икономическите агенти чрез усъвършенстване на регулативните рамки на национално равнище и в ЕС; -приложение на анализите "разходи-ефективност" и "разходи-полза" към предложенията за промени в регулациите; -определяне на промените в деловата среда, които могат да бъдат предизвикателства пред индустрията, и осигуряване развитието на адекватни технологии за посрещането на такива предизвикателства; -развитие на тесни контакти с индустрията и други заинтересувани за посрещане на сегашните и бъдещите предизвикателства на конкуренцията и разширяване възможностите за сътрудничество при съвместни решения. Традиционните административни и управленски практики на публичната администрация не съответстват на достигнатото равнище на икономическо развитие, особено на вътрешния пазар и възникването на информационното общество. ЕС се ангажира в правната рамка на функционирането на вътрешния пазар и въздействието върху качеството на бизнес-средата. Информационното общество е един от важните приоритети на ЕС. То е насочено към модернизиране на индустрията и нови отношения с публичните власти. Съюзът стимулира разработването и прилагането на трансевропейска телематична мрежа, свързваща администрациите (програмата IDА). Наред с това се подкрепят и проекти в областта на изследванията за подобряване на стандартите, развитие на специфични индустриални отрасли и иновации в подкрепа на конкурентоспособността. 4. Средства и инструменти на общата индустриална политика Основните финансови инструменти за прилагането на индустриалната политика се базират на преки субсидии и благоприятни заеми, както и на данъчни облекчения. В национален план общото приложение на индустриалната политика се реализира в макро- и микроаспект. Първите са свързани с регулативните механизми на държавата по отношение на стопанското развитие, участието на капиталовите пазари, изследванията и развитието, както и ефективността на други фактори, обуславяйки ендогенно растежа в икономиката. Индустриалната политика на микроравнище е свързана с механизмите на конвергенция на обществените и индивидуалните възможности на отделните субекти, в случая на самите предприятия, да усвояват определени капацитети в процеса на специализация. Впоследствие механизмите на интегрирането на стопанските субекти на териториално и отраслово равнище допринасят за мултиплициране на ефектите от провежданата стратегия. В повечето страни преобладава отрасловото подпомагане, което е свързано с преструктурирането на традиционни европейски отрасли- стоманодобив (Белгия, Франция, Люксембург), корабостроене (Дания), добив на каменни въглища (Германия, Великобритания, Франция), транспорт (Люксембург, Белгия, Дания, Германия), селско стопанство и текстилна промишленост. Наред с тези направления в редица държави се реализира и общо подпомагане за индустриалното развитие особено показателно за малките страни- Гърция, Ирландия, Нидерландия, Дания. Важен елемент от него са малките и средните предприятия, които имат особено важно значение за икономиките на разглеждания кръг държави, като стимулирането се съчетава с инвестиционната и търговската политика. Важен елемент е и регионалното подпомагане за преодоляването на небалансираностите в националната и европейска териториална структура. Индустриалната насоченост на тази политика е подчертана във Великобритания, Италия, Ирландия. Германия и Гърция и е съществена част от преструктурирането на местните икономики. При индустриализирането на изостаналите региони изключително важна е ролята на МСП.Така представени, националните насоки на индустриално развитие се конкретизират в национално провежданите стратегии. В тях се съчетават както преките форми на стимулиране- с отпускането на финансови ресурси, така и косвените мерки на подпомагане- най-вече фискалната и кредитната политика. Главното е, че преобладаващата част от средствата е насочена към повишаване на технологичното развитие на МСП като основен фактор за тяхното оцеляване и развитие. В рамките на общата индустриална стратегия на ЕС продължава процесът на адаптиране на националните форми на подпомагане с общата стратегия на структурните политики. Това в значителна степен е елемент и на фискалния федерализъм, и на допълняемостта като форми на координиране на подпомагането на национално и на съюзно равнище. Общата стратегия на ЕС е в съчетаването на инструментите и на механизмите за подпомагане в основните направления и най-проблемните области на европейската индустрия. Доколкото данъците са елемент на националните политики, подкрепата от страна на ЕС включва: -Субсидии за изследвания и развитие. Те се основават върху координирането на националните научни програми и развитието на многонационални рамкови програми. Основните области са телекомуникациите, информационните технологии, новите материали и биомедицината. Обща цел е стимулирането на сътрудничеството между компаниите, изследователските лаборатории и университетите. -Заеми. Използват се ограничено, главно по линия на ЕИБ, но се предвижда разширяване прилагането на този инструмент. -Структурните фондове. Стимулиращ характер имат отпусканите средства за производствените инвестиции и за развитието на инфраструктурата. В процеса на интегриране се засилва възможността за съгласуване на регионалната локализация в дългосрочен аспект, като се реализират допълнителни агломерационни икономии с оглед бъдещата индустриална стратегия. При съществуващите дадености регионалните условия са все още значителен фактор за различната скорост на интегриране на определени региони в общото икономическо прост-ранство. Този подход показва предимствата на големите фирми, които в по-висока степен използват предимствата на ЕВП. По същество те отдавна са на световните пазари и както показват оценките от 100-те най-големи компании в света, ЕС е представен с 15, докато за САЩ те са 8, а за Япония- 13. Поради това европейската индустриална политика към тези компании цели повишаване на международната им конкурентоспособност чрез преструктуриране, нови технологии и иновации, особено в областта на автомобилостроенето, авиокосмическата индустрия, химическата и целулозно-хартиената индустрия, както и енергоспестяващи технологии. Основно място в индустриалната политика на ЕС заема стимулирането на малките и средните предприятия, тъй като те са важна част от европейската производствена верига. В анализите на ЕС се прилага следният подход- предприятия, ангажиращи 0-9 заети, са микропредприятия, 10-99 заети- малки, 100-500 заети- средни, над 500- големи предприятия. Европейският контекст на МСП се проявява в следните насоки: -Структурни- развитие на високотехнологични и екологично ориентирани отрасли и производства. Иновационната природа на МСП се проявява в 3 основни направления- участие в реализацията на изследванията, продуктовата диверсификация и маркетинг на износа. -Външноикономически- осъществяване на експанзия на определени пазари и заемане на пазарни ниши. Фактор за това са ниските разходи и високата производителност, както и предлагането на висококачествени продукти. За европейските МСП интернационализацията на тяхната дейност означава на първо място европеизация- значително по-високо участие в търговията вътре в ЕС, отколкото навън. -Регионални - основна форма за създаване на индустрия в селските райони и определящ фактор в регионалната сто¬панска структура на изостаналите райони. За динамизма на МСП в последните говори фактът, че в ЕС те допринасят за откриването там на 2/3 от работните места. В програмите на Съюза се насърчава създаването на местни условия за инвестициите, допълнени с финансови стимули, на регионални рискови капиталови фондове и консултантски центрове за МСП, съчетаване на дейностите със структурните фондове на ЕС. Особената роля на МСП в регионалната политика се свързва и със стимулиране на трансграничното сътрудничество, създаването на съв¬местни органи и предприемачески зони за интегрирано развитие на граничните региони. За тази цел се прилагат и технологични и иновационни програми в контекста на концепцията за еврорегионите, с които се преодоляват слабите места в общата регионална структура. -Социални- откриване на работни места и развитие на са¬мостоятелна заетост. МСП участват в различни програми за подпомагане на предприемачеството. За развитието им се изграждат регионални центрове за изграждане на малки фирми (инкубатори). Важен аспект на дейността на микропредприятията е функцията им да създават самостоятелна заетост, поради което в ЕС те нарастват с най-големи темпове. Специалното внимание към структурните политики и засилването на пазарните позиции допринася за обособяването на ролята на МСП в общата индустриална структура, предвид нарасналия им дял в пазара на поддоставчици на големите индустриални предприятия. В рамките на ЕС 72% от заетите са в МСП. Поради това и засилването на пазарните им позиции в европейския кон¬текст се свързва със стимулиране на партньорството между големите и малките предприятия по линия на хоризонталните и вертикалните връзки. В тази насока политиката към тях се разработва на базата на концепцията за "позитивна приспособяваща се политика" към бъдещите индустрии. Ето защо МСП ще засилват ролята си в осъществяването на "хоризонтална" индустриална политика. Тя е свързана с развитието на междуиндустриалното коопериране и предвижда прилагането на следните мерки: -стимулиране на контактите между индустриите за изследвания, насочени към повишаване на конкурентоспособностга; -стимулиране на трансфера на фундаментални знания към индустриална приложимост; -насърчаване търсенето на технологични продукти и разработването на съответни технологични стандарти, модерни комуникации и технологична ориентация; -подобряване на технологичната основа чрез специфични знания в специализираните висши училища. Поради това, че МСП са част от общата стратегия за засилване на позициите на европейската индустрия на световните пазари, те заемат и значително място в стратегията за технологично обновление. В този контекст се подпомагат процесите на лицензирането на продукти, особено на големите компании в областта на високите технологии, с цел улесняване на тяхното усвояване от МСП. Във връзка с това се поощрява и създаването на бази данни и каталози на организации, подкрепящи приобщаването на МСП в общата сгратегия, проектите и програмите за стимулиране, насърчаване на участието в търговски и индустриални изложения, при особеното внимание към технологичното развитие главно по линия на високотехнологичните програми на ЕС. Важното място на МСП се подчертава от разработената и приета на европейския сьвет във Фера (19/20 юни 2000 г.) европейска харта за малките предприятия, която е в основата на рамката за действие на база Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството 2001-2005г. За нейното приложение беше разработена и Инициативата ВЕSТ. Тя цели подобряването на бизнес-средата и улесняване иновациите и адаптирането към структурните промени чрез разработването и прилагането на мерки на равнище ЕС в приоритетни области и в контекста на други програми за изследвания и развитие, особено за МСП. В същото време се определят и областите, в които страните-членки трябва да осъществяват мерки за стимулиране на конкурентоспособността и предприемачеството. Приоритетите на ВЕSТ на европейско равнище включват: -развитие на потенциалите за предоставяне на базирани на знанието услуги; -разширяване на инвестициите в информационни и комуни¬кационни технологии, както и по-широкото им приложение; -опростяване и подобряване на административната, регулаторната и фискалната среда на фирмите; -поощряване на предприемачеството. Наред с това в рамките на процедурата ВЕSТ страните-членки трябва да предприемат действия за развитие на политика за насър¬чаване на предприемачеството и засилване на конкурентоспособността. Препоръките са в следните области: -Образование за предприемаческо общество и квалифика¬ция- включване на предприемачеството в образовател¬ните планове, широка медийна кампания за разясняване на възможностите за бизнес, вкл. и организиране на "дни на предприемачеството", развитие на форми на постоянно обучение и квалификация. -Достъп до финансови ресурси за малките предприятия, като на следващия етап се финансира разширяването на високотехнологичните фирми- чрез представяне възможностите за достъп до капитали и заеми. -Достъп до изследвания и иновации и по-добро използване на моделите на МСП- стимулиране участието в изследванията и прилагането на резултатите от тях, както и разширяване на консултантските функции на националните патентни агенции. -Засилване представянето на подкрепящи услуги- главно на възможностите за получаване на финансови ресурси. -Подобряване на публичната администрация- особено по отношение на опростяване на процедурите за регистрация. -Въздействие върху заетостта и условията на труд. След решенията от Амстердам и в изпълнение на Специалната програма за действия европейската индустриална политика се съсредоточава върху няколко основни направления: -Първо, подпомагане на компаниите да станат по-конкурентоспособни. В това отношение се предвижда премахване на съществуващите пречки в правната уредба и политическата среда, като се анализират промените в отраслите и политиките, даващи най-добри резултати. От особено значение е подкрепата на организирането на кръгли маси с индустриалните и други държави- главно САЩ, Япония, Китай, Русия и СЦИЕ. -Второ, подобряване функционирането на Единния вътрешен пазар в проблемни области, а именно: *Хармонизиране на регулациите в медицинските услуги и националните осигурителни системи, както и по отношение на цените и конкурентоспособността във фармацевтиката. *Опростяване на някои процедури в областта на хранително-вкусовата промишленост, която е силно регулирана на национално и на европейско равнище. *Подобряване на регулациите в сферата на химическата промишленост, автомобилостроенето и др. -Трето- по-пълно използват на възможностите на информационното общество Предвижда се либерализация на телекомуникациите и развитие на телекомуникационните услуги, особено в подкрепа на малките и средните предприятия. В тази насока се изразходват значителни финансови ресурси за създаване на мрежа от изследователски институти, имащи за цел засилване ролята на ЕС на глобалните па¬зари. Особено внимание се обръща на адаптирането на компютърните системи на компаниите, в частност на МСП. -Четвърто, подготовка на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа за членство в ЕС. Започването на преговори за членство не се свързва само със създаване на съответната правна база, особено в областта на търговията. Трябва да се повиши конкурентоспособността на предприятията, което да се отрази и на икономическата и социалната сфера. Тук е важно да се разширят действията им в областта на изследванията и стандартизацията. Тема № 12 Хранително-вкусова промишленост на ЕС
Секторът на хранително-вкусовата промишленост е един от най-големите и най-важните сектори на преработващата промишленост в Европа. Той е втори по големина (след производството на метали) в преработващата промишленост с дял от 14,5% от общите приходи от продажби (917 милиарда евро за ЕС-27 (27-те държави на ЕС)). Броят на заетите в хранително-вкусовата промишленост представлява около 14% от този за цялата преработваща промишленост, възлизайки на 4.772.100 наети. Хранително-вкусовата промишленост дава 2% от БВП на Европа и 13,5% от общата заетост в преработващата промишленост на ЕС. Състои се от около 310.000 предприятия, включително някои световни лидери. Продължава да играе фундаментална роля за задоволяване нуждите на потребителите и дава на икономиката на ЕС годишно производство, възлизащо на повече от 600 милиарда евро. Цялостната верига на предлагането на храни на Европа обаче навлезе в период на адаптиране. Предпочитанията на потребителите са в процес на промени, поради тенденциите в доходите и начина на живот, както и поради демографски промени. По-строги изисквания към сектора също така налагат загрижеността на потребителите за безопасността на храните, тяхната здравословност и цените им. Културното разнообразие в Европа и дълбоко вкоренените традиции по отношение на храненето са основополагащи за хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки на Европейския съюз и ключов актив за по-нататъшното развитие на сектора. С оглед запазване на позициите и повишаване дела на световните пазари промишлеността изисква увеличаване използването на техническо ноу-хау и значително подобряване на възможностите за въвеждане на иновации. За Европейският съюз е от фундаментално значение да бъде привлекателно място за продължаващи промишлени инвестиции, вместо промишлеността да бъде тласкана да се възползва от изгодни търговски споразумения и да пренасочва офисите си извън ЕС за доставки в ЕС и други пазари. За запазване на конкурентоспособността си на световните пазари европейската хранително-вкусова промишленост и производството на напитки трябва да съхранят и развият конкурентните си предимства. Това налага решаване на проблемите от особено значение, които са допълнително разгледани в Сравнителния доклад на Европейската конфедерация на производителите на храни и напитки (CIAA). Основни характеристики. Хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки са стожер на европейската икономика с 14% от общите приходи от продажби в преработващата промишленост, 13% от общата добавена стойност и 14% от общия брой на заетите в преработващата промишленост (най-голям европейски работодател).
Водещ работодател: На веригата на предлагането на храни се падат 12% от заетостта в ЕС. В европейската хранително-вкусова промишленост и производство на напитки са заети около 4,3 милиона души, възлизащи на 1,7% от общата заетост на ЕС за 2007 г. В европейските сектори за дистрибуция са заети над 26 милиона души, или 13% от общия брой на заетите в ЕС, като секторът на търговията на едро възлиза на 4,4%, а търговията на дребно на 8,5% от общата заетост. Повече от една трета от тях (3% от всички заети) са активни в търговията на дребно с хранителни продукти. Секторът се характеризира със скромен, но устойчив растеж. През 2004 г. общите приходи от продажби на хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки достигна 815 милиарда евро. През последните десет години се наблюдава тенденция на растеж. През този период хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки наистина имаха 1,8% средногодишен растеж. В противовес на тази тенденция през 2004 г. бе потвърдено понижение на обема на работната сила с 4,9% спрямо броя за 2003 г. Понастоящем в хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки работят 4,3 милиона работници в повече от 280.000 дружества.Значителен принос за търговията: Европа е най-големият износител, както и вносител, на храни и напитки с положително търговско салдо (3,7 милиарда евро през 2006 г.6) без отчитане на търговията в рамките на общността. Франция и Нидерландия са най-големите износители от ЕС, докато Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания са най-големите вносители. Що се отнася до цените на износа ЕС и определени държави-членки имат цени, надвишаващи средните световни цени, което е факт, показателен за относително висока добавена стойност, както вероятно и за по-високи цени на суровините в някои случаи. САЩ остават основен пазар за продуктите на ЕС. 6 CIAA (2007): Data & Trends of the European Food and Drink Industry. 7 LEI (2007): Competitiveness of the European Food Industry: An economic and legal assessment. В сектора има висока степен на раздробяване. Хранително-вкусовата промишленост и производство на напитки се състои от различни по размер предприятия - от МСП (малки и средни предприятия) до големи дружества. 99,1% от предприятията в сектора обаче са МСП. Тези 280.000 МСП работят с 63% от работниците в хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки, като дават 48,5% от приходите от продажби в сектора. От една страна, по-големите дружества съставляват само 0,9% от всички дружества в сектора, но от друга, те осигуряват 51,5% от приходите от продажби, 52,9% от добавената стойност и допринасят за 37% от заетостта. Следователно, на големите дружества се пада несравнимо най-големият дял от приходите от продажби и заетостта7. Разнообразието е основният актив на хранително-вкусовата промишленост и производство на напитки на ЕС. Хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки произвеждат широка гама от хранителни продукти. От множеството се открояват четири отделни сектора на дейност: производство на напитки, производство на млечни продукти, месопреработване и производство на разнообразни хранителни продукти. На тях се падат 69% от общите приходи от продажби и повече от 80% от общия брой на заетите.
Производителността на труда е по-ниска в сравнение с други промишлености в Европа. Производителността на труда в хранително-вкусовата промишленост и производство на напитки е съществено по-ниска от тези на повечето други промишлени сектори. Рентабилността на европейските производители на хранителни продукти и напитки не нараства достатъчно, така че да запази конкурентоспособността си в дългосрочен план: - МСП са особено уязвими по време на икономически спад. Големите дружества реализират по-висока рентабилност на продажбите. Това означава, че големите дружества в ЕС, производители на хранителни продукти и напитки, могат да изразходват повече средства за други стопански операции, като проучване и развитие (П/Р) и маркетинг. Натискът на съотношението на брутна рентабилност на продажбите при малките, средните и големите дружества отразява повишение на производствените разходи, което не може да бъде прехвърлено към потребителите под формата на завишение на цените. Ако тази тенденция се запази в бъдеще ще възникнат проблеми, свързани с преминаването на рентабилността в негативната зона. Нарастващо значение на сектора на търговията на дребно: Секторът на дистрибуцията, особено търговията на дребно, представлява основния пласмент на хранителните продукти и като последно звено във веригата на предлагането има пряко взаимодействие с крайния потребител. Секторът на търговията на дребно е характерен с все по-едри търговци на дребно на хранителни продукти и с през-гранични търговски вериги за продажба на дребно. След период на консолидация днешната степен на концентрация на сектора за търговия на дребно в ЕС изглежда относително висока, като в повечето държави-членки петте най-големи вериги за търговия на дребно заемат 50% от пазара8. Степента на концентрация е по-висока в старите държави-членки, но консолидацията е по-изявена в новите държави-членки. В много от старите държави-членки тази консолидация се съпровожда от преминаване от по-малки към по-големи формати на магазините и общо намаляване броя на магазините. За разлика от тенденцията в старите държави-членки в новите броят на отделните магазини нарасна. Във всички държави-членки, с изключение на Швеция, площите за търговия на дребно нарастват, както и броят на големите магазини за продажба на дребно (т.е. хипермаркети, супермаркети и дискаунтъри). Необходимост от повече усилия в областта на проучването и развитието(П/Р): Проучването и разработването на иновативни продукти и процеси за производство са важни за цялата верига на предлагане на храни и имат за цел удовлетворяване на протичащите промени в предпочитанията на потребителите при същевременно осигуряване на разнообразие от продукти. Освен това проучването и развитието (П/Р) също повишават както ефективността, така и производителността на сектора чрез технологичен напредък. Независимо от това равнището на инвестициите в проучване и развитие (П/Р), възлизащо на само 0,24% от общите приходи от продажби на ЕС15 през 2003 г.9, се счита за ниско и определено има други възможности, които да се вземат под внимание. Друг важен проблем е наличието на подходящ и квалифициран персонал, отговарящ на изискванията на промишлеността, което е от огромно значение за всеки сектор на промишлеността. Заинтересованите страни подчертават, че има недостиг на обучен персонал в сектора на веригата на предлагане на храни, като научни работници, технолози и инженери в областта на храните. Като се имат предвид очакванията за демографските тенденции, привличането на млади работници в промишленото производство се превръща в изпитание за много отрасли. Такъв е случаят и с хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки, изпитващи нужда от подобряване на имиджа и на привлекателността за младите работници и студенти.
Въпреки че енергетиката също да попада в приложното поле на действие на Общността, енергийната политика остава отговорност на държавите-членки съгласно принципа на субсидиарност. В момента ЕС е зависим от вноса на петрол и газ. Въпреки това можем да отбележим постоянната загриженост на ЕС за увеличаване на употребата на възобновяеми енергийни източници и намаляване на парниковия ефект. Лисабонският договор поставя енергетиката в самия център на европейските дейности. Той им придава ефективно нова законова база, която им липсваше при предишните договори (член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)).
Каталог: tru -> uchebnici -> 12.SF Ikonomicheska%20Politika-HMomchilov -> 12.SF-HMomchilov-word uchebnici -> Молекулярна биология и наследствени болести при домашните животни проф дсн Лилян Сотиров uchebnici -> Презентация етапи на създаване на презентация Планиране и проектиране на презентацията uchebnici -> Наследствени болести при конете хромозомни мутации (аберации) uchebnici -> Полово предавани болести (ппб) сексуално предавани инфекции (спи) Дефиниция uchebnici -> Acne vulgaris, Rosacea, Dermatitis perioralis uchebnici -> Четвърта тема икономическо поведение uchebnici -> 2. хипофизна жлеза Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|