Икономически политики на ес доцент д-р Христо Атанасов Момчилов

7. Бъдещето на ИВС

Независимо дали схващанията на скептиците по отношение на Еврозоната са уместни или не, когато става въпрос за национални икономики, това подлежи на дебати, тъй като Би могло да се твърди, че по-големи, по-добре устроени страни трябва да преживяват икономически спадове, за да издигнат новите страни-членки на едно ниво със себе си. Всъщност зоната на еврото през 2006 г. отбеляза най-високия си ръст от 2000 г. и прогнозите за по-нататъшен растеж се преразглеждат в посока нагоре. Германската икономика също започна да се възстановява в началото на 2007 г. Така че икономиката на Еврозоната остава силна, с варирания в последно време при лихвените проценти по-малки за еврото, отколкото за долара.

Еврото измести долара като превъзхождащата валута на международните пазари на ценни книжа и сега еврото съставлява малко над 25% от международните резерви, като извоюва позиции за сметка на долара.

Тема № 3. Обща аграрна политика – цели и основни принципи
1. Въведение
В Член 39 на Римският договор се регламентират основни цели на общата селскостопанска политика на Европейската Общност.

Целите на общата аграрна политика са:

- Увеличаване производителността на селското стопанство, чрез стимулиране на техническия прогрес, оптимално използване на селскостопанските ресурси и рационално развитие на производствата.

- Осигуряване на достъпен жизнен стандарт на селскостопанската общност, като се увеличат доходите на работещите в селското стопанство

- Осигуряване на достатъчно и надеждно предлагане на хранителна продукция.

- Предлагане консуматорите на селскостопанска продукция на разумни цени.
Още от 1962 година, когато се прилага общата селскостопанска политика, от посочените 5 цели, доминираща е втората. Следователно общата селскостопанска политика не само преследва като цел създаване на единен пазар, но и укрепване доходите на селскостопанските производители в общността,
С влизането в действие на общата селскостопанска политика на ЕС се цели постигане на следните предимства:

- За селскостопанските производители създаването на ЕС означава по- голям пазар, с по голям потенциал за продажба.

- По - големия пазар означава по – голяма конкуренция, която принуждава производителите да се специализират за производството на тези селскостопански продукти, за които имат най- благоприятни условия. По този начин регионалните различия, при които функционира производството, се явяват като предпоставка за намаляване себестойността на произведената продукция.

Създаването на ЕС и приемането на общата селскостопанска политика има предимства и за потребителите. Те имат възможност да ползват по- разнообразно предлагане на селскостопански продукти и на по - изгодни цени.

Създаването на общ селскостопански пазар и обща селскостопанска политика, гарантира стабилността на селскостопанската производителност в отделни страни, тъй като цените на селскостопанските стоки е ЕС са по- стабилни в отделните страни спрямо силно променящите се международни цени
Приетата през 1962 година обща селскостопанска политика се проявява на база 3 основни принципа:

- единство на пазарите

- преференции за европейската общност за страните членки

- финансова солидарност

Единството на пазарите се проявява във възможността в рамките на ЕС търговията със селскостопанска продукция да се извършва без всякакви препятствия в страните членки. Следователно когато търгуват по между си търгуващите в ЕС страни не могат да използват никакви мита, такси или други ограничители. Всички страни, които са членки използват единни цени, прилагат общи правила за конкуренция, прилагат единни стандарти за качество, уеднаквени административни, санитарни, ветеринарни изисквания. Успоредно с това всички страни се задължават да прилагат едни и същи защитни мерки при търговия със селскостопански стоки със страни, които не членуват в ЕС. По този начин се проявява вторият принцип за преференция на общността. На границата на ЕС се прилагат еднакви бариери при внос на селскостопански стоки от трети страни. По този начин селскостопанското производство в общността са защитени от масовият внос на евтини селскостопански продукти от трети страни.
Провеждането на общата селскостопанска политика е свързано със значителни средства именно заради това през 1962 г. се създава Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието ФЕОГА. Общата аграрна политика на Европейската Общност се постига чрез използването на редица икономически механизми, обобщени в 3 групи:

- Икономически механизми за външна защита

- Икономически механизми за вътрешна интервенция

- Икономически механизми за експортни компенсации

Основните процедури за ползването на тези механиз ми са:

Външна защита - ежегодно съвета на министрите установява целева цена за дадена селскостопанска стока, тя се ползва като база при определяне на вътрешните пазарни цени. За целта се ползват променливи мита върху вноса, чиито размер не позволява вносните стоки да понижат целевата цена. Променливото мито се изчислява чрез определяне на минимална импортна цена или чрез използване на т. нар. „ прагова цена”. Праговата цена е под равнището на целевата цена, за да може да отрази транспортните разходи от границата на общността до вътрешния пазар. Така се проявява разлика между Световната ( външна цена) и праговата цена, за да се търгува в общността. Чрез външна защита се гарантира стабилност на цените в общността.

Вътрешна интервенция - когато се прилагат бариери за достъп на селскостопански стоки до общността, това е предпоставка земеделските производители в общността да произведат повече отколкото на вътрешния пазар може да се продаде по целевата цена. Това поражда необходимост от втора защита на производителите, тъй като по голямото предлагане, предполага намаляване на вътрешната цена. За тази цел се определят интервентно равнище на вътрешните цени. Когато на вътрешния пазар пазарната цена спадне до интервенционното равнище, създадени интервенционни агенции започват да изкупуват селскостопанската продукция. По този начин на вътрешния пазар предлаганите количества се стабилизират и не се допуска търговия под равнището на интервенционната цена.

Експортни компенсации - те се проявяват главно като експортни субсидии. По принцип интервенционните агенции са държавни институции, но те не винаги могат да изкупят цялата излишна продукция за вътрешния пазар. За тази цел се ангажират и частни институции. Те трябва да бъдат стимулирани да изнасят излишната изкупена селскостопанска продукция. За целта се използват експортни субсидии. Експортната субсидия се получава като разлика между вътрешната цена, по която се изкупува продукцията, плюс експортните разходи до границата, минус международна по- ниска цена. По този начин интервенционните агенции и частните институции изнасят излишната продукция и стабилизират вътрешните цени.

Тези три групи икономически механизми са се прилагали до 1995 година, след което настъпват промени:

Някои вътрешни цени се намаляват и въвеждат преки плащания на производителите за единица площ.

Регламент (ЕО) № 1290/2005 (ОВ L 209, 11.8.2005 г.) замени Регламент (ЕО) № 1258/1999. Съгласно новия регламент на 1 януари 2007 г. ФЕОГА беше разделен на два отделни фонда, а именно Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) за финансиране на пазарните мерки и подпомагане на доходите, и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). ЕФГЗ, който разполага с бюджет приблизително 41 милиарда евро за периода 2007 - 2013 година финансира или в някои случаи съфинансира заедно с държавите – членки:

- разходите по единната ОСП: възстановяванията на разходи при износ и интервенционните мерки, мерки за регулиране на селскостопанските пазари;

- преките плащания съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 ;

- финансовия принос на Общността за мерките за информиране и насърчаване за селскостопански продукти на вътрешния пазар на Общността и в трети страни;

- фондът финансира и финансовото участие на Общността във ветеринарните мерки, събирането и използването на генетични ресурси, информационни системи за осчетоводяване на данните в селското стопанство, наред с други еднократни разходи;

Регламент (ЕО) № 1290/2005 е последван от Регламент (ЕО) № 1698/2005 (ОВ L 277, 21.10.2005 г.) относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР ) поради финансовите специфики и спецификите на планиране на втория стълб на ОСП . ЕЗФРСР става приемник на част от бюджета на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (по отношение на съпътстващите мерки), ФЕОГА, секция „Ориентиране“ и инициативата ЛИДЕР+ (която изпълнява важна роля в развитието на селските райони, като насърчава местни стратегии, основаващи се на партньорства с мрежи за обмен на опит). ЕЗФРСР съфинансира подобряването на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство, мерките за околната среда в селското стопанство, подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на разнообразието в селскостопанските икономически дейности, както и изграждането на местен капацитет.

Тема № 4 Механизми за провеждането на ОСП на ЕС.

1. 
   Въведение
   

Селскостопанските политики се реализират на практика след различни икономически лостове. Много често те се наричат инструменти (мерки), чрез които се постигат целите на аграрната политика. Икономическите лостове са много разнообразни, което поражда необходимост от тяхното обобщаване и класифициране. В икономическата литература класификацията на инструментите на аграрната политика най-често се извършва според това на какво равнище те се използват. На тази база се формират три групи икономически лостове:

* Прилагани на равнище производствена единица – това са инструменти, които се ползват на равнище произведена единица и най-често са:

- Система на дефицит и платежи;

- Система за производствени субсидии;

- Субсидии за селскостопански ресурси;

- Инвестиционни помощи;

- Производствени квоти;

- Задължителни изисквания за минимални държавни доставки;

- Ограничаване използването на земеделска земя за производство;

- Поземлена реформа;

Това са най-важните икономически лостове, които се използват на равнище предприятие, но при отделните селскостопански политики инструментите са много повече.

* Прилагани вътре в страната (на равнище вътрешен пазар):

- Използване на парадържавни и маркетингови бордове;

- Инструменти за ценова дискриминация;

- Използване на системата на буферни запаси;

- Система за хранителни субсидии за консуматорите;

- Система на акцизи;

- Инвестиции в образование и изследване, подготовка на кадри за селското стопанство;

-Мерки за развитие на инфраструктурата в селските райони;

* Прилагане на равнище национална граница;

- Импортни мита и импортни квоти, митнически такси, променливи мита и други;

- Експортни субсидии, квоти, експортни такси;

-Нетарифни бариери;

В литературата има и друга 5-степенна класификация на инструментите на аграрната политика. При нея се обособяват следните групи ресурси:

- Инструменти, използвани на равнище фиксирани ресурси.

- инструменти на равнище краен селскостопански продукт.

- инструменти, използвани на равнище покупка на ресурси.

- инструменти, използвани на равнище консумация.

- инструменти на равнище национална граница.

При тази класификация възможност за анализ на инструментите се подобрява, но трудно могат да се разграничат кои имат приоритет за отделните предприятия. Анализът на инструментите позволява следното обобщаване:

- Една цел може да бъде постигната от няколко взаимозаменяеми се инструменти или от комбинация от инструменти. Например стабилизиране на вътрешно-пазарните цени може да се постигне чрез поддържащо изкупуване чрез буферни запаси, контрол върху вноса и други;

- Един инструмент може да се използва за постигане на различни цели. Например използването на субсидии за закупуване на ресурси едновременно влияе върху увеличението и стабилизирането на селскостопанското производство, увеличението на експортните възможности на страната, стимулирането на производството на ресурси, предпоставка е за намалението на цените на селскостопанската продукция.

- Всеки инструмент на аграрната политика има своя цена, т.е. за неговото прилагане обществото използва различни ресурси. На практика това означава, че е възможно едно правителство да осъзнава кака трябва да е целта на селскостопанското производство, да знае какви икономически лостове са необходими, но да няма съответен бюджетен ресурс за прилагане.

- Възможно е инструментите да бъдат взаимосвързани и когато се прилагат в логическа последователност да мултиплицират ефекта от отделните икономически лостове. Много често се налага правителствата да ранжират, т.е. да степенуват по важност отделните инструменти. Особено това се налага, когато се разполагат с ограничени бюджетни ресурси.

- Използването на комбинация от инструменти най-често се ориентира или към производителите, или към консуматорите.

Комбинацията между отделните инструменти е основание за ограничаване на следните типове аграрна политика:

- Ценова аграрна политика – политика за поддържане и стабилизиране на цените на селскостопанските продукти;

- Доходна аграрна политика – политика за стабилизиране доходите на земеделските производители;

- Политика за ограничаване предлагането на селскостопански продукти;

- Политика на интервенция върху пазарите за селскостопанските ресурси (селскостопански фактори)

- Маркетингова политика

- Структурна политика

- Продоволствена политика

- Регионална политика и стабилизиране на селските райони

- Екологична селскостопанска политика

В практиката много често се използва комбинация от посочените типове аграрна политика.


2. Ценообразуването - основна форма на държавна поддръжка на земеделието.
Цената трябва да се разглежда като променлива величина, която осигурява на организацията оптимални продажби на продукта, печалба и позиция на пазара за по - дълъг период. Цената трябва да създава усещането у потребителя, че той е в изгодно положение. При покупката потребителя се ръководи от своята необходимост, нужда от стоката, от платежоспособността си, от цената на стоката и въжможността за избор на стоките или технете продавачи, а също така от наличието на заместители. Цената на стоката или услугата зависи не само от търсенето и предлагането, но и от условията които допълнително влияят върху нейното равнище. При образуването на цената производителите трябва да имат предвид, че тя трябва да възстанови всички разходи направени за производството и продажбата на стоката и да носи печалба. Ценообразуването е преди всичко инструминт на организацията, използван като средство за реализиране на нейните цели, а не неговата отделна цел. Ценообразуването в търговията изисква съобразяването с редица въпроси и използването на богата информация. Въпросите, изискващи информация за обосновано определяне на цените са свързани преди всичко с разходите, правени при него; конкуренцията; съотнощението между приходите, получавани от продажбата на стоката и печалбата. Процесът на разширено възпроизводство включва четири момента: производство; разпределение; размяна (обръщение) и потребление. Обменът на социално-икономическия процес представлява свързващо звено между производството от една страна и потреблението (производствено и лично) от друга. Произведените продукти не могат да бъдат доведени до потреблението без смяна на формата на стойността от стокова в парична и обратно.

Реалезацията е необходима за довеждането на стоките до потребителите.В условията на пазарна икономика стопанските организации и фирми стокопроизводители организират самостоятелно търговската си дейност:

- чрез преки връзки с потребителите на своята продукция и с производителите на необходимите им средства за производство;

- чрез съдружник, на който е представено право на пълно членство;

- чрез посредничиство на специализирани предприятия и фирми за осъществяване на търговска дейност от свое име и за своя сметка;

Независимо от подхода на реализацията осъществяването на ценообразуването е свързано с определено количество разходи за жив и овеществен труд.

В условията на стоково паричните отношения този труд се нарича търговска отстъпка надбавка).Търговската надбавка е цена на част или на пълната търговска услуга. Тя произтича от развитието и задълбочаването на общественото разделението на труда. Търговските организации купуват стоките от производствените фирми и ги продават на потребителите.

Търговската услуга включва: проучаване на пазарите и на потребностите на потребителите; формиране на поръчките за производството на определен вид продукция от производственото предприятия. Едновремено с това обаче покупателната рентабилност на база стокооборот има редица недостатъци, основните от които са неговата откъснатост от ефективността на предварително авансирания капитал, силно влияние на структурата на, на измененията в равнището на цените на дребно и други. Затова за целите на ценообразуването трябва да се използва показателят рентабилност на база инвестиран търговски капитал. Ето защо като основа за освобождаване на рентабилноста по стокови групи могат да се използват разходите на обръщение, количественият анализ на рентабилността на база разходи на обръщение показва, че тя силно зависи от ефективното използване на предварително авансирания капитал. Търговската надбавка трябва да отчита не само средните разходи на обръщението и реализацията на основните стокови групи, но и необходимата печалба. Като се имат предвид голямата роля и значение на търговските надбавки и отстъпки за икономиката на търговската фирма, те влияят и върху материалната заинтересованост на търговски те фирми и върху темповете и структурата на продажбите на стоките на вътрешния пазар. Въз основа на конкретни отношения и посредством механизма на конкуренцията пазарната цена може да се формира като средно претеглена на величината от индивидуалните цени на доставчиците с най-голам пазарен дял и да представлява величината, която пазарър признава за обективно необходимо и единствено възможно при съществуващите условия на производство и реализация. Ценообразуването в условията на конкуренция е процес на съгласуване на интересите на купувачите и продавачите фирменото ценообразуване справедливото равнище на цената, което фирмата счита като оптимално за нея от гледна точна на конкуренцията, търсенето и собствените си разходи за производството и реализацията на продукцията.Фирменото ценообразуване се стреми да намери “мярката” на цената, която фирмата би искала да предложи и да има успех на пазара. Собствените разходи за производство и реализацията установяват долния праг на фирмената цена. Търговската надценка (търговска отстъпка) по своя характер е цена на едро за услугата, която извършва посредника при реализация на стоката. С търговската надценка (отстъпка ) се покриват разходите на последната и се осигурява печлаба.

Двата вида цени на едро и на дребно ще действат до тогава, докато се прилага сегашната данъчна политика. От значение е уточняването на условията за продажба на стоката или така наречената франкировка на стоката.

В практиката са налице следните видове цени: