Фиксирани - това са твърди цени, задължителни за продавача и купувача. При тези цени не се допуска договаряне. Минимални

При установяването на ценовите равнища е най-важно да се установят разходите за производство и реализация на стоките и към тях да се прибави печалбата на продавача. В пазарното стопанство формирането на цените става на основата на събраната информация, направенитре проучвания и продавачът прави разработки за установяването на своите производствени разходи за единица продукция. Към тези разходи продавача предвижда и евентуално какъв размер печалба да добави според възможностите за реализация на продукцията. Това се извършва във фирмата още преди започване на самото производство с оглед правилно да се установи наличието на ефект от пеоизводството. Едва когато продавачът предложи своята стока на пазара, в резултат на възможностите и под въздействието на търсенето и предлагането и силата на конкуренцията се определя фактическата цена на тази стока. Цената вече не е изразител на едностранните интереси и воля на продавача, а се е превърнала в икономическо отношение и по точно е израз на променящото се в определн момен съотношение между различните пазарни сили. Чрез цената трябва да се оказва главно влияние за увеличаването на търсенето т.е. чрез цената да се въздейства за разширяване на кръга на пазарите и купувачите.

В страните с развита пазарна икономика се прилагат четири основни подхода на ценообразуване:

- На основата на разходите за производство и реализация на продукцията;

- Чрез определяне на процент и на сумата на печалбата, при реализацият на стоката;

- На основата на потребителското търсене;

- На основата на конкуренцията цените на конкуренцията;

Определянето на цените на база желана печалба става на основата на разходите за производство и реализация, увеличени с необходимата печалба. Най-често фирмите прибягват към прилагането на този метод, когато те са единствените производителки на определена, търсена на пазара стока или конкуренцията е слаба и производителите търсят нужния и то бърз ефект на възвращаемост на вложените инвестиции. Когато цената е най-важния фактор за вземане на решение от страна на купувача за покупка на дадена стока се изследва каква максимална цена е съгласен да заплати потребителя за дадена стока. Равнището на цената зависи главно от измененията в търсенето, наличието на заместители на стоката, значимостта на съответната потребност. При наличието на много производители на една стока цената се определя в рамките на цената на конкурентите, като ако има отклонение в цените, то те се дължат на допълнително предоставените услуги, лоялността на купувачите към фирмата). При пазарните условия като правило няма пряка връзка между фирмиралите се във фирмата индивидуални разходи за производство и реализация на продукцията и фактически установилата се пазарна цена на същата продукция. При определяне цените в търговият значение има:

- Сравнително лесното и без особени затруднения установяване на вижданията за цените;

- Преценка дали една стока може да се предложи на пазара във връзка с нейната конкурентоспособност;

- Стимулирането или ограничаването на производството в зависимост от това при определена пазарана цена носи ли печалба и каква или загуба.

- Типизирането на структурата на цените в отделни дейности отрасли и общо в икономиката с оглед да се осигури съпоставимост на информацията;

Търговията се разделя на търговия на едро и търговия на дребно. В търговията на едро цените не са от особено важно значение. Тя е свързана повече с покупката на големи количества суровини, материали, стоки от производителите след което ги препродават на производители, търговци, на дребно или фирми от сферата на обслжването. Тук от значение са складовите помещение, в които се съхраняват стоките, товаро-разтоварната дейност, достваката на стоките на потребителите. При търговията на дребно цената наистина има основно значение, защото е от изключително значение дали стоката ще се хареса на купувача и дали тя ще достигне до него. Изискванията към цените на дребно от гледна точка на тяхното равнище, динамика, съотношение и роля в икономическите и социално-икономическите процеси, а също така от гледна точка на организационните принципи не могат да бъдат еднакви с другите видове цени. Тези изискавания се обобщават в три групи:

- Икономически изисквания - цените трябва да възстановяват всички разходи по производството, обръщението и реализацията. Трябва да има балансираност между предлагането и търсенето. Трябва да се осигурява възможност чрез цените да не се преразпределят доходите на потребителите за сметка на стокопроизводителите, а да има относителна стабилност на цената.

- Стоки, които играят голяма роля при решаването на социално-икономически задачи (стоки, облекчаващи условията на домакински труд, осигуряващи повишаване културното равнище на населението и други); - Стоки, които задоволяват потребностите на масовия потребител;

- Да се избягва покупката на стоки с помощта на излишни посредници, тъй като това ги оскъпява и намалява шансовете за нормаланата им конкурентна продажба;

- Да се води точна сметка за покупната цена на всяка стока, защото тя е основната, изходната и най-важния структурен елемент на продажната цена;

- Периодично да се уточняват стоките и да се извършват анализи за равнището на разходите за обръщение в търговската фирма или кооперацията;

- Да се обосбоват желаната сума и желаното равнище на печалбата, определено в отношение към сумата на покупната цена и разходите за обръщението и да се прибавят към тях, да се включат в продажбената цена.

- Да се реши дали средните равнища на разходите за обръщението и на печалбата на търговската фирма или коооперацията ще се прилагат еднакво по отношение на всички стоки, или ще бъде диференцирани по отделни стоки. Обикновено по-скъпите стоки имат относително по-малки разходи за обръщението, а по-евтините по-големи. Затова трябва да се има предвид и възможността да се включват различни процентни разходи и печалби;

- Да се отразяват продажбените цени със скоростта на обръщението на различните групи стоки. Стоките с по-бърза обръщаемост обикновено изискват и отнисително по-малки разходи за обръщението, а стоките с по-бавна обръщаемост - относително по-големи разходи;

- Да се преценят необходимостта и целесъобразността от установяването на еднакви или различни цени на едро или на дребно на едни и същи стоки в отделните звена на търговската фирма или кооперация;

- Да се следят предлаганите цени от конкурентите на местния пазар, защото тези цени са много добър и сигурен ориентир за пзараното им развнище;

- Да се проявява гъвкавост при установяването и променянето на предлаганите продажбени цени на стоките. Производствените и пазарни фактори, които определят величината на всяка цена и ч правят приемлива или не за купувачите, се променят бързо. Затова е нужно ако се налага и по-често да се променят и цените, за да се осигурява нормаланата продажба;

- Да се определят и обявяват различни цени на еднородните стоки с различни качества;

- Да се проучат и следят промените в платежоспособното търсене, покупателната способност и жизненоеот равнище на местното население;

Провежаданата от ръководството и специалистите на търговските фирми ценова политика е ориентирана към поддържането на трайни взаимоотношение с доставчиците, помежду им и с клиентите. Отбивите от цените са едно от допълнителните средства за изгражадането на полижителна представа за фирмите.

Те биват:

- Търговски отбиви - прилагат се, когато продавачът или вносителят на стоки прехвърля някои необходими функции на следващ търговски посредник;

- Отбив за количество закупена стока - обичайно е при търговските сделки на едро да се предостваи процент от общата сума на сделката или кум единичната цена на пакетно съоръжение, технология и други;

- Ценови отбиви за плащания в брой и в картък срок - така наречените “кешови” сделки стимулират доставчика или търговеца на едро за ускорено възвръщане на вложените в стоките пари.

- Отбиви за особени случаи:

* разпродажби, извършвани по повод на национални, религиозни и други празници;

* активизиране на потребителското потребение при въвеждането на нови изделия;

* продажби на стоки с подходящи форми на стимулиране на клиентите;

Когато цените са по-ниски, по-големия обем на продажбите компенсира по-ниските цени, тъй като води до намаляване на разходите за производство и реализация и нарастване на доходите на фирмата и то за дълъг период от време. Правилния избор на стратегия за определяне на цената на предлагания продукт от страна на производителя води не само до възвръщане на наоравените разходи и реализиране на печалаба, но и до определен нормален размер на отстъпката от цената, предоставена на посредниците, която осигурява нормална работа при увеличаване или намаляване на продажбите с изменения в надбавките и отстъпките, правени на участниците в каналите на дистрибуция и потребление.

Очевидно е, че не може да не се обръща внимание на влиянието, което цените на международните пазари оказват върху вътрешното ценообразуване, тъй като националната икономика не може да се откъсва за дълго време от международните пазари. Една малка старана като България със силно отворена икономическа система е подложена на трайно влияние на международните пазари в едни случаи това влияние е по-голямо а в други това е незначително, нереално. Независимо от очевидната целесъобразност от обвързване на вътрешните с международните цени трябва теоритично да се обосновава степента на икономическа необхдимост от свързването на цените на едро като стадий в ценообразуването на стоки за населението с цените на междунаросните пазари. Отразяването на влиянието на международните цени при формиранме на вътрешните цени на едро на стоките за населението не е самоцелно пренасяне или приспособяване на равнищата и съотношенията на международните цени вътре в страната, но то има голямо практическо и стратегическо значение.

От равнището и динамиката на на цените зависи успеха на всяко производство и жизненото равнище на населението.За производителя цените определят границите на ефективността на дадено производство и предопределят започването, разширяването или свиването и неговото закриване.За потребителите, от равнището и динамиката на цените зависят реалните им доходи и жизненото им равнище.

Основната част от аграрната политика на всяко правителство е ценовата политика. Ценовият механизъм е най-често използвания за регулиране на пазара, особено при кризисни ситуации, изискващи незабавна намеса.Промяната в цените се проявява много бързо и директно въздейства върху пазара и производството.При пазарното стопанство, свободно действащите сили на търсенето и предлагането винаги се стремят да формират стабилна пазарна ситуация с равновесна пазарна цена и да неутрализират първоначалното “нарушение”, предизвикано от държавната намеса в ценообразуването.

Всяко правителство създава и поддържа определена система от цени.По системата на цените се извършва стокооборота в дадена страна (или света), като тя включва не само установяването на равнището на цените, но и създаването на определени пропорции (съотношения) между тези цени с цел структуриране на производството и стимулиране или санкциониране на определени производства.

За да се изгради такава ценова система и за да действа ефективно, след като вече е създадена, трябва постоянно да се следи нивото, динамиката и съотношенията на цените.Цената е определяща за започване или закриване на дадено производство и ако се изпусне от контрол, много бързо може да доведе до фатални последици, като например ликвидиране на производства или цели сектори.

Пазарната икономика и действието на съответния пазарен механизъм налагат намесата на правителствата за да отстранят неизбежно проявяващи се дефекти в селското стопанство, което е отрасъл със стратегическо значение и стремежът е към самообезпечаване с основните земеделски продукти. Това е свързано и с осигуряване сигурността на държавите и формиране на международен престиж на същите.

Земеделското производство е резултат от променящи се климатични условия, многобройни и разнообразни болести и неприятели по земеделските култури и животни.При него е налице несъвпадение на времето на влагане на земеделски труд и получаването на крайния продукт поради факта, че в земеделието се използват живи организми като средства за производство.Всичко това води до непрекъсната промяна в обема и качеството на земеделските продукти и големи колебания в техните цени.

Търсенето и предлагането на продоволствени стоки е нееластично.Като продукти от първа необходимост и употребявани редовно, през малки интервали от време и неколкократно през денонощието водят до това, че цените не могат да повлияят върху производството и потреблението им.Предлагането на земеделски стоки обаче при слабо променящо се търсене, влияе силно върху варирането на цените им.Степента на нееластичност на търсенето влияе в същата степен върху цената на продукта, без да променя значително предлагането.

Нестабилността на производството и нееластичността търсенето и предлагането на земеделски стоки често водят до проявлението на така наречения “Парадокс на фермера”. В години с лоша реколта, доходите на фермерите могат да достигнат по-високо ниво, в сравнение с години с добра реколта.Това се дължи на факта, че нарастването на произведеното количество земеделски продукти изпреварва движението на цените. Доходите на земеделските производители зависят и от производствените разходи, които са по-високи при обилна реколта.Това води до понижаване на доходите.

В селскостопанското производство участват голям брой производители, които поотделно нямат пазарна сила да влияят върху движението на цените.Това особено се отнася за непрекъснато разтварящата се ножица на цените на средствата за производство и земеделските продукти във вреда на земеделските производители.Налагането на по-високи цени на промишлените стоки и по-ниски такива на земеделските стоси се отразява силно върху доходите на земеделските производители.

Цените оказват силно влияние върху доходите в селското стопанство и по отношение на външнотърговската политика на държавата. Силно деформираните цени на международния пазар на земеделски стоки влияят върху доходите както по линия на вноса и износа на непреработени и преработени земеделски продукти, така и по линия на вноса намашини, материали, суровини и други, използвани в земеделието. Промените в международните цени под влияние както на пазарните сили, така и на активната намеса на страните-износителки чрез субсидиране на експорта, засилват нестабилността на земеделското производство и водят до изоставане на доходите на земеделските производители в сравнение с останалите отрасли на националната икономика.

Земеделските производители имат по-забавена реакция на пазарните сигнали-повишаването или понижаването на пазарните цени.Това е свързано с характера на използваните средства за производство в земеделието-висока стойност на фиксираните разходи (земя, сгради, машини и съоръжения, животни, трайни насаждения и други).От друга страна материалните и трудови ресурси в земеделието са твърде специализирани и трудно се приспособяват към други производства извън земеделието.

Нееднородността на производствените структури в земеделието се отразява както върху обема на производството, така и върху размера на получаваните доходи.Най-едрите стопанства са конкурентноспособни на базата на нарастване мащаба на производството и по-големите възможности за специализация, което им осигурява и по-високи доходи. Дребните производители са изложени непрекъснато на финансов риск и опасността да напуснат завинаги земеделския отрасъл. Субсидирането на земеделието има за цел да запази за колкото е възможно по-дълго време дребните производители и в същото време облагодетелства най-много едрите фермери. Неограничените обществени потребности от земеделски продукти и ограничените възможности за задоволяването им в бъдеще ще налагат провеждане на ценова политика, която да съдейства за устойчивото развитие на земеделието.Правителствената намеса чрез цените мож да се осъществи пряко, чрез определянето на минимални и максимални цени или косвено, чрез регулиране на търсенето и предлагането на земеделски стоки.Намаляването на предлагането може да доведе до нарастване на пазарната цена и обратно - нарастването на предлагането може да доведе до снижаването й.

Тема № 5 Функции на цените на селскостопанските стоки и произтичащите от нея цели на аграрната политика.

1. 
   Въведение
   

Цените на селскостопанските продукти, както и цените на всички стоки имат главно три функции:

- Ресурсна функция - ресурсно-разпределителната функция на цените на селскостопанските продукти произтича от влиянието им върху всички участници в пазарната верига производител-консуматор, в това число и върху посредниците, които участват в движението на продукцията. На база на цените на селскостопанската продукция се определя икономическата политика на правителството за начина на влияние при използване ресурсите в икономиката. Например: ако се стабилизират цените на селскостопанските продукти при равни други условия се увеличава възвръщаемостта на направените инвестиции. По този начин се насочват капитали не само към селскостопанското производство, но и към ресурсите за това производство (производство на селскостопански машини, торове и препарати), насочват се капитали и към хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, насочват се капитали към търговията със селскостопански продукти и т.н.

- Доходно-разпределителната функция на селскостопанските цени има различни измерения. От една страна колкото за по-високи цените на селскостопанските продукти, толкова са по-високи доходите на производителите. От друга страна обаче правителствата трябва да съобразяват, че тази функция на цените влияе и върху консуматорите, тъй като изисква по-голяма част от доходите им да се насочи към закупуване на жизненоважни селскостопански продукти с високи цени.

- Инвестиционна функция на цените често се характеризира и като капиталово-акумулираща. Когато цените на селскостопанските продукти са високи, това е предпоставка за ускоряване на възвръщаемостта на вложения капитал. По-високите цени от друга страна са предпоставка за поява на излишък от доходи и при производителите. Те могат да ги насочат или към нови фактори за селскостопанско производство, или към прилагане на по-съвършени технологии, или към насочване на част от доходите към други сектори на икономиката. Възможно е свободните доходи да се насочат към намаление на рисковете в селскостопанското производство, към научни изследвания в тази област, към увеличение на квалификацията на селскостопанските производители и т.н.

Анализът на посочените функции позволява да се откроят и някои особености на цените на селскостопанските продукти. Възможно е под влияние на търсенето и предлагането цените на селскостопанските продукти да имат големи годишни ценови колебания. Обикновено в сезоните на селскостопанското производство цените са много по-ниски отколкото през другите периоди на годината. Особено това е характерно за зърнените храни, които се произвеждат само пред определен период на годината, а тяхното търсене е постоянно. Разликата в цените на зърнените култури може да достигне дори 100%, докато при промишлените стоки цените имат много малки колебания през годината.

Тези големи ценови колебания в края рефлектират върху това, че цените на селскостопанските продукти силно изостават от цените на промишлените ресурси за селскостопанското производство.

Характерно за селскостопанското производство, е че вложените капитали не са гарантирани, а това на практика означава, че дори цените предварително да са фиксирани, те не са сигурни. Например: всички ресурси за производство са използвани и е спазена технологията за производство, но под влияние на природно-климатични фактори производството и продукцията са разрушени. Това автоматично влияе върху предлагането, следователно и на цените. Годишните ценови колебания на селскостопанските продукти са свързани с невъзможността производителите да коригират размера на вече вложените ресурси. Например: създадено е стадо от елитни животни, ресурсите са вложени, но не се проявяват възможностите, които са очаквани по отношение на продуктивност. Това ще влияе върху цената на продукцията. Годишните ценови колебания са свързани и с високия относителен дял на фиксираните ресурси и особено на ресурсите, които са трайно прикрепени към земята и се очаква да се ползват дълъг период от време. Например създаването на масиви с трайни насаждения. Когато се създават ресурси за тези масиви, е необходимо да се вземе под внимание т.нар. срок на откупуване. Той се определя на база на очакваните постъпления в бъдеще, т.е. цената на селскостопанската продукция през следващите 5-10-15 години. За този период обаче може да настъпят редица икономически или климатични промени, които да влияят върху цените. По този начин доходно-разпределителната функция не цената не е гарантирана, нито нейната инвестиционна функция. Посоченото подсказва, че функциите на цените на селскостопанските продукти винаги трябва да бъдат анализирани като се вземе под внимание нестабилността и несигурността на селскостопанското производство.

Ценовата аграрна политика най-често има следните основни цели:

- чрез нея да се влияе върху обема на производство

- чрез нея да се влияе върху разпределението на доходите

- чрез нея да се коригира или определя значението на селското стопанство върху общото икономическо развитие на страната.

На практика обаче между тези три основни цели има потенциални конфликти. Влиянието върху доходите на земеделските производители влизат в противоречие със стремежа на потребителите към ниски цени. За да се достигнат тези ниски цени, предлагането трябва да бъде увеличено, т.е. да се увеличи обемът на производството. Увеличеното предлагане на стоковия пазар рефлектира върху намалението на цените, а по този начин пряко се влияе върху доходите на производителите. Посочените три основни цели най-често се конкретизират по следния начин:

- чрез цените правителствата да влияят върху производството само на отделни продукти или на всички продукти

- чрез цените да се влияе върху доходите на производителите с цел укрепване на дребните стокови стопанства и намаляване миграцията от селските райони. Ценовата политика да се използва за стимулиране на селскостопанското производство, с цел намаляването на вноса и икономия на бюджетен ресурс.

- чрез ценовата политика може да се влияе върху стабилността на цените на хранителните стоки за консуматорите и на тази база да се стабилизира макроикономиката по отношение на ценовата среда

- генериране на бюджетни приходи чрез импортни и експортни такси

- стабилизиране на валутните ресурси и на тази база платежният баланс на страната.

Много често се счита, че ценовата аграрна политика има редица предимства. Обикновено икономистите обвързват формирането на доходите на производителите с цените на селскостопанските продукти, т.е. с ценовата аграрна политика.; стабилизирането на цените на селскостопанските продукти не означава тяхното точно фиксиране. В условията на пазарно стопанство фиксирането на равнището на цените не е допустимо. Чрез ценовата аграрна политика правителствата стабилизират цените като се намесват тогава, когато те са ненормално ниски с цел тяхното повишаване или снижаването им, когато те са неоснователно високи. На тази база се проявява и основният проблем - какви да бъдат максималните и минималните цени, при достигането на които правителствата да ползват различни мерки за ценовата аграрна политика.

Когато се анализира ценовата аграрна политика е необходимо да се характеризират и нейните недостатъци:

- поддържането на високите цени на селскостопанските продукти за продължителен период е предпоставка за натрупване на излишъци на селскостопански продукти. По този начин правителствата трябва да решат допълнителни промени, за да не допускат излишното предлагане да влияе върху доходите на производителите.

- прилагането на ценовата политика в дълъг период притъпява значението на пазарната конкуренция и не стимулира производителите към икономия на ресурсите, оптималното им използване или към внедряване на прогресивни технологии на производството.

- ценовата аграрна политика винаги изисква значителни бюджетни средства и по този начин се ограничават възможностите на правителствата оптимално да използват бюджетния ресурс.

Именно тези недостатъци на ценовата аграрна политика са предпоставка в ЕС постепенно да се използват икономически лостове характерни за другите типове аграрна политика.

- използване на бюджетните средства за изкупуване и съхраняване на излишната продукция.

- използване на бюджетни средства за експортни субсидии.

Успоредно с това поддържащото изкупуване винаги е свързано с високи цени, които потребителите заплащат на вътрешния пазар. Така на практика излиза, че от една страна правителствата стимулират националните потребители да плащат по-високи цени, а от друга- чуждестранните консуматори по-ниски. Това предизвиква недоволство в националните потребители. Поддържащото изкупуване винаги изисква и контрол върху вноса и износа. За тази цел могат да се използват тарифни или нетарифни ограничители.

- стимулиране експорта на селскостопанската продукция;

- ограничаване на износа;

Стимулирането на експорта най-често се прилага при свръх производство с цел намаляване напрежението на вътрешния пазар. Правителствата се стремят да насочат част от произведената продукция към международния пазар с цел намаляване на предлагането на вътрешния пазар. По този начин цените на селскостопанската продукция са стабилни и на тази база доходите на производителите са гарантирани. Стимулирането на експорта най-често се извършва чрез експортни субсидии. Те се прилагат под две форми:

- специфични експортни субсидии;

- адвалорни експортни субсидии;

Специфичните експортни субсидии представляват фиксирани плащания за единица количество изнесена продукция.

Адвалорните експортни субсидии се прилагат като процент спрямо стойността на износа.

Експортното субсидиране може да бъде и с отворен край, т.е. да се проявява като променливи платежи. Експортните, субсидии най-често, получават фирмите, които се занимават с международна търговия или правителствени, маркетингови агенции, бордове и други. Експортните субсидии се осигуряват на фирмите, тогава когато цената на вътрешния пазар е по-висока от международната. Размера на субсидията е равна на разликата между двете цени. Възможно е създадени правителствени маркетингови агенции да имат монополно право да продават на международния пазар, но размера на експортната субсидия също се определя като разлика между вътрешната и международната.цена.

Специфичните експортни субсидии, освен като пряко плащане за единица изнесено количество, може да се прилага и чрез някои специфични форми. Например: ползване на преференции при отпускане на кредити, данъчни преференции намален акциз или възстановен и т.н. Необходимо е да се посочи, че когато една държава субсидира експорта на дадена продукция, то успоредно с това тя трябва да контролира и ограничава вноса на същата продукция или нейните заместители. В противен случай ще се внася същата продукция по по-ниските международни цени и след това тя реално или фиктивно ще се изнася с цел получаване на експортни субсидии. Освен субсидиране на експорта, контрола върху износа може да се проявява и като експортни ограничения. Тази мярка се прилага от правителството с цел да се защитят вътрешните потребители. Възможно е експорта на дадена стока да се ограничи, или експорта да се ограничи по политически причини само към дадена държава ограничаването на експорта обикновено се прилага при хранителни продукти или при важни селскостопански ресурси.

Експортните ограничения се прилагат чрез три форми :

- експортни такси;

- експортни квоти;

- експортно ембарго;

Експортните такси също могат да бъдат специфични или адвалорни, т.е. таксата се заплаща за единица изнесено количество или процент върху стойността на експорта. Експортните такси се прилагат от правителството по две причини:

- да се защитят националните потребители при ограничено производство на селскостопански храни и високи международни цени. С ограничаването на експорта на вътрешния пазар предлагането се увеличава, цените се намаляват, което е в полза на потребителите.

- производство на ресурси

- селскостопански потребител.

На равнище производство на ресурси цените най-често се фиксират когато покупко-продажбата на ресурси за селскостопанско производство се извършва от частни канали. Когато цените на ресурсите се фиксират на равнище земеделски производител най-често това се извършва при създадени държавни агенции за тази цел. Фиксираните цени на ресурси най-често се използват за т.нар. стратегически суровини (стратегически ресурси). Например минерални торове, концентрирани фуражи с високо качество и други. Недостатък на фиксираните цени на ресурсите които са по-ниски отколкото, ако не се регулират от държавата е че, ако частните производители на ресурси на национално равнище нямат мотивацията да я произвеждат. Те очакват, че с фиксираните ниски цени не могат да покрият дори себестойността при производството на тези ресурси. Ето защо фиксираните ниски цени на равнище производители на ресурси може да се използва само ако тези производители бъдат компенсирани чрез други икономически лостове.

- високата степен на субсидиране на селското стопанство се превръща във все по – голямо на бюджетите на отделните страни.

- субсидирането води до икономически изкривявания в национален и международен мащаб. Деформираните цени на селскостопанските продукти не съдействат за правилно разпределение на преразпределение на ресурсите.

- субсидирането притъпява конкурентната борба и намалява значението на стимулите за снижаването на производствените разходи.

- субсидирането води до поддържане на ниски международни цени на селскостопанските продукти. Това ощетява страните – традиционни износителки, произвеждащи при по – ниски разходи.

Основните насоки, в които се очертава провеждането на реформи в националните аграрни политики на съвременния етап са:

- снижаване равнището на поддръжката на селското стопанство.

- промяна в политиките и механизмите на селскостопанската поддръжка в посока на директно поддържане на доходите и провежданата структурна политика.

- либерализация на външнотърговски режим за селскостопански стоки и увеличаване на достъпа на вносните стоки до националните пазари. Това се осъществява чрез премахване или намаляване на митническите бариери и субсидиране на износа, чрез което се създава по – широко поле за конкуренция при търговията със селскостопански стоки.

Осъществяването на тези насоки в реформата на националните аграрни политики е сложен проблем. Преходът към по – ниско равнище на поддръжка на селското стопанство освен положителни има и отрицателни последствия. Може да се достигне до:

- увеличаване на безработицата вследствие на разоряващите се и напускащи селскостопанския сектор производители.

- задържане на реформата по политически причини. Отмяната на вече въведените икономически програми за субсидиране е свързана с отрицателни политически последствия за управляващите, тъй като води до загуба на избиратели от селското население.

- разминаване на интересите във времето – евентуалните положителни резултати от тази реформа ще възникнат в дългосрочен план, докато изброените отрицателни последствия се появяват в кратък период.

Комисията на ЕС предлага различни специфични стабилизатори за всеки селскостопански пазар. Те се отнасят до предприемането на съвместни мерки, например за ограничаването на производството, но съдържат и призиви към всяка страна, да предложи собствен пакет от мерки за същата цел.

Някой от страните подкрепят решенията на ГАТТ за изход от положението чрез намаляване на вътрешните цени на селскостопанските стоки и постепенното им сближаване с международните цени. Главната трудност в този случай е намирането на такъв темп на намаляване, който да бъде достатъчно голям, за да предизвика търсеният ефект на значително намаляване на производството и същото време достатъчно малък, за да не предизвика бурно недоволство у фермерите и намаляване на техните доходи.

Други страни подкрепят прякото определяне на производствени квоти, чрез които ще се постигне най – бързо ограничаване на производството. Главният проблем тук е в разумното определяне на обема на квотите и тяхното разпределение между фермерите. Предлаганата мярка е технически трудно изпълнима в страните с голям брой частни стокопроизводители. В някой случаи тя довежда до намаляване на производството в един подотрасъл за сметка на увеличението в друг подотрасъл, тъй като фермерите веднага се пренасочват към производства, които не подлежат на контингентиране.

Трети страни предлагат аграрната реформа да се насочи към въздържане от интензивни методи на земеделие, към отказване от използването на всякакви видове химически торове и препарати, към замразяването на чест от обработваемите земи.

Като резултат от реформата, изгодата, която получават различните слоеве от фермерите в ЕС е твърде неравна. Най – голяма е тя за крупните фермери с високоефективно производство, което всъщност не се нуждае от поддръжка. Те присвояват високи печалби от разликите между високите вътрешни цени и сравнително по – ниските производствени разходи. Дребните фермери печелят твърде малко от общата аграрна политика. Поддържането на доходите чрез системата на твърди цени и незначителни кредитни и данъчни облекчения забавя процеса на разорение на дребните, неефективни фермери. Реформата засяга първо именно дребните фермери, които са принудени от една страна да увеличават своето производство, за да могат да възвърнат направените инвестиции, а от друга, ще бъдат санкционирани, ако превишат тавана на отпусканите им производствени квоти.

Всъщност, част от разходите по осъществяването на ОАП се прехвърля върху консуматорите. Особено голям дял от това бреме носят по – ниските социални слоеве, които отделят по – висок процент от своите доходи за храна.
2. Преструктуриране на селското стопанство
След 1990 година новата ОСП на ЕС има два аспекта:
*Реформата Макшери за периода 1992-1996 година

*Споразумението по селското стопанство на ГАТТ от 1995 година.

Тези две предпоставки коренно промениха икономическите мерки, чрез които се провежда селскостопанската политика в ЕС. Новото в тази политика се конкретизира в следните насоки:

*силно снижаване на субсидираните цени за отделните селскостопански продукти и привеждането им в съответствие с международните цени. Целта е да се повиши конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция на вътрешните и международни пазари прилагането на система на компенсационни плащания, независещи от обема на производството (на хектар или глава животно)