Тема № 9 Глобално ориентирана политика на ЕС в областта на земеделието

Новите цели на ОАП се свеждат до следното:

*да продължи стабилизацията и повишаването на фермерските доходи

*да се стимулира производството на екологично чиста селскостопанска продукция и да се осигуряват благоприятни условия за отглеждане на селскостопанските животни

*да се осигуряват здравословни храни

*да се ограничи селскостопанското свръхпроизводство и да се премахнат натрупаните хранителни излишъци

*да се стимулира развитието на жизнеспособните селски райони

*да се определи таван, предел на постоянно растящите селскостопански субсидии

За постигане на новите цели на ОАП земеделските субсидии се предоставят не само за стимулиране на разширеното селскостопанско производство, но и за подобряване на качеството на произвежданите селскостопански стоки. Въвеждат се управленски изисквания, обозначавани с термините “всеобхватна законосъобразност”, “кръстосано съответствие”. Част от бюджетните пари, които се дават на селскостопанските производители, се изразходват за водене на устойчиво и екологично чисто земеделие по установени със закони технологични норми и критерии.

Законоустановените изисквания (“всеобхватната законосъобразност” или “кръстосаното съответствие” – cross com- pliance) са за управление на ползването на земеделските земи и на земеделското производство, както и на дейностите по опазването на околната среда и здравето на хората, животните и растенията.

С оглед на това се залагат нови принципи на ОАП. Първи принцип - нарастване на преките плащания на фермерите. Преминава се от субсидиране по линия на първи стълб (образуван от пазарни механизми, като интервениране на пазара, осигуряване на нисколихвени кредити, предоставяне на експортни субсидии) към втори стълб – директни плащания на фермерите за спазване на стандарти при производството на растителни и животински продукти. Прилагането на такава политика предполага промяна и в бюджетната структура на ФЕОГА. В тази структура нараства дялът на паричните ресурси, предназначени за директни индивидуални фермерски плащания. Същевременно се балансират субсидиите за пазарно регулиране на производството и за износа на селскостопански стоки. Предвижда се ФЕОГА да се преструктурира, като се прехвърлят парични ресурси от първи към втори стълб, или от т.нар. синя пазарна кутия към съдържащата пари за директни индивидуални фермерски плащания зелена кутия.

Втори принцип - поддържане на оптимален баланс между пазарните субсидии за земеделието и директните фермерски плащания. Подпомагането на отделните фермери трябва да се извършва прозрачно и справедливо.

Трети принцип - отделяне на директните индивидуални плащания на фермерите. Създава се специална финансова сметка за директни индивидуални плащания на фермери, спазващи установени със закони стандарти. Макар и много на брой, тези фермерски плащания ще се правят едновременно (наведнъж през годината), при това по възможно най-опростена схема. Опростяването на процедурите, свързани с отделните плащания на фермерите по линия на “всеобхватната законосъобразност” , “кръстосаното съответствие”, предполага децентрализация на административната власт. Очаква се по този начин фермерите да бъдат освободени от досегашните им задължения да попълват голям брой документи за получаване на субсидии и да бъде сведена до минимум зависимостта им от чиновническата бюрокрация. Въвеждането на директни индивидуални фермерски плащания (по отделна сметка) в страните – нови членки на ЕС, способства за тяхното по-лесно адаптиране към водената ОАП. Смята се, че по този начин биха се намалили високите темпове на нарастване на бюджетните селскостопански субсидии и биха се поставили горни граници на техния общ размер в разширения Евросъюз.

Четвърти принцип - интегриране на аграрната с екологичната политика в селскостопанския сектор. С комплексното прилагане на тези политики е възможно да се произвеждат здравословни и екологично чисти хранителни продукти. Изпълнението на тази задача предполага и по-пълно адаптиране на аграрните политики на европейските държави. Това адаптиране би следвало да обхваща предимно тяхната поземлена, структурна, екологична, икономическа, включително и външнотърговска политика. Ръководителите на страните – членки на ЕС, са постигнали договореност за по-широко разгръщане на екстензивното, но устойчиво земеделие. Вече се препоръчва извършването на основни агротехнически практики да става по общоприети правила. При всички случаи обаче се изисква преследване на „вечната” цел – по-нататъшно увеличаване на фермерските доходи. Дотирането на аграрния сектор трябва да се подчинява на принципа за поддържане на нивото на фермерските доходи и за задоволяване на постоянно растящите потребности на консуматорите на храни, в т. ч. и на данъкоплатците.

При определяне на размера на селскостопанските субсидии за всяка страна – членка на ЕС, би трябвало да се отчитат и нейните вноски (1,6 на сто от ДДС) в Европейския фонд за гарантиране и ориентиране. Тези вноски може да са относително високи спрямо селскостопанските субсидии, които се отпускат на страната от Евросъюза. През 2007 година общият бюджет на ЕС възлиза на 126,5 млрд. евро. От тях разходите за стимулиране на развитието на земеделието са били близо 43 млрд. евро, а за развитието на селските райони – над 12 млрд. евро. Държавните субсидии се използват предимно за постигане на набелязаните нови цели на ОАП. При преследването на тези цели се спазват определени ръководни начала, принципи. Последователно ще се прилагат адекватни и ефикасни икономически и политически механизми. Преди всичко продължава практиката да се поддържат равнищата на изкупните цени на определени селскостопански стоки. Все повече се усъвършенства системата на интервениране и регулиране на общия аграрен пазар. Засега се предлага да бъде отменено само интервенирането на пазара на ръж и картофи. Така ще може да се ограничава по-нататъшното натрупване на ръжени излишъци. Стопаните пак ще ползват предимствата на системата на интервениране и ще разширяват посевните площи на други житни култури (например на ечемика). По такъв начин ще може да се преструктурира и зърненото производство.

С намаляване на ролята на интервенционните цени все повече губи смисъл и съществуването на действащата система за тяхното коригиране през отделните месеци и сезони. Главно поради това се предлага след време да бъде прекратена практиката на прилагане на сезонни цени на житни зърнени храни. С оглед повишаването доходите на животновъдите се предвижда увеличаване на пазарните цени на говеждото и овчето месо. От това ще печелят главно собствениците на едрите и механизирани животновъдни кравеферми и овцеферми. В ЕС се прокарва политика на намаляване, на редуциране на изкупните цени на основни селскостопански стоки. Планира се редуциране на интервентските цени на жизнено важните хранителни продукти – пшеница, ориз, мляко, краве масло и обезмаслено мляко на прах (ОМП). Предвиждаше се през четиригодишния (2004–2007година) период интервенционните цени на житните зърнени храни да бъдат намалени от около 101 евро / т на 95,35 евро / т. Почти наполовина са понижени изкупните цени на ориза и са установени на около 150 евро на тон. Предприемат се специални мерки, включително и интервениране на оризовия пазар, когато изкупната цена на ориза падне под 120 евро на тон. Набелязани са мерки и за известно редуциране на поддържаната изкупна цена на млякото. Това бе обвързано със съответстващо нарастване (с 1 на сто през 2007–2009 г.) на определената квота за годишно производство на мляко. Минималното й увеличаване е на базата на ежегодните количества на произвеждано мляко след пълното реализиране на “Програма 2000”.

Десетилетия наред в ЕС производството на мляко и млечни продукти (сирена, кашкавал, масло) се регулира с помощта на добре функционираща квотна система (сега годишната квота за производство на млечни продукти в ЕС е 120 млн. тона). Тази система е запазена, главно за да бъдат закриляни животновъдните ферми и да се осигуряват стабилни доходи на фермерите. Очаква се интервениращите покупки на масло да бъдат премахнати (за лимит над 30 хил. тона годишно). Предлага се покупките над този лимит да се правят по специална процедура.

Законодателството е широкообхватно, то включва фуражите и храните и се простира до хигиената на храните. Прилага едни и същи високи стандарти в целия ЕС. Общите правила за всички храни и фуражи са допълвани от конкретни мерки в области, където е оправдана специфична защита на потребителите, като при употребата на пестициди, хранителни добавки, оцветители, антибиотици или хормони. Има конкретни стандарти за добавянето на витамини, минерали и подобни вещества в храните. Законодателството обхваща и продуктите в контакт с храните, като пластмасови опаковки. Общите правила на ЕС за етикетирането ни дават възможност по-лесно да идентифицираме съставките, към които може да сме алергични, и да знаем със сигурност какво означават в действителност термини като „ниско съдържание на мазнини“ или „високо съдържание на фибри“.

Въпреки че тази рамка на ЕС за безопасност на храните е обща, тя допуска различия. ЕС се старае много да гарантира, че традиционните храни не са отстранявани от пазара заради неговите стандарти за храните, че иновациите не са задушавани и че качеството не страда. Той може да има собствен паспорт и да пътува с вас. Когато нови страни влязат в ЕС и следователно – в неговия вътрешен пазар, може да са необходими преходни мерки, за да им се даде време да достигнат високите стандарти за безопасност на храните на Съюза. Въпреки това междувременно храни, които не отговарят на стандартите на ЕС, не могат да бъдат продавани извън тези страни.

Важащите за животните принципи са същите като за храните. Те могат да се движат свободно в ЕС. Въпреки това стандарти за здраве на животните и за хуманно отношение към тях трябва да бъдат спазвани не само във фермите, а и при превоз. Когато бъдат регистрирани заболявания по животните, ЕС бързо се намесва при необходимост, за да спре тази търговия. Инициатива на ЕС доведе до въвеждане на „паспорти на домашни животни“, за да могат хората да вземат домашните си любимци, когато пътуват. За да бъде предотвратено разпространението на болести обаче към домашните любимци се прилагат предпазни мерки както към другите животни.

За да се предотвратят проблеми от потенциално не безопасни храни още в зародиш, ЕС има система за бързо предупреждение, целяща да се избегне излагане на потребителите на риска от хранително отравяне. Тази система следи също дали храните съдържат забранени вещества или твърде големи количества високорискови вещества като остатъци от ветеринарни медикаменти в месото или канцерогенни оцветители в храните. Когато бъде забелязана опасност, предупрежденията се изпращат в целия ЕС. Може да е достатъчно да се спре само дадена пратка, но при необходимост всички доставки на даден продукт от ферма, завод или входно пристанище могат да бъдат спрени. Продуктите, които вече са в складовете или по магазините, могат да бъдат изтеглени .

Науката е основата за решенията на ЕС за храните. Базирана в Парма, Италия, независима агенция – Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) - дава съвети при подготовката на закони и когато политиците се занимават с риск за безопасността на храните. При вземането на решение Комисията прилага принципа на превантивните мерки. С други думи, тя действа без да изчаква научно потвърждение, ако учените заявят, че съществува и най-малко потенциална опасност. Комисията прилага законите на ЕС за храните и фуражите, като проверява дали законодателството на Съюза правилно е включено в националното право и прилагано от всички страни членки, както и чрез проверки на място в ЕС и извън него. В тази област също работи специализирана служба – Хранителната и ветеринарна служба (ХВС) на Комисията, базирана в Грейндж, Ирландия. ХВС може да проверява отделни заводи за производство на храни, но основната ѝ задача е да проверява дали правителствата от ЕС и други страни разполагат с необходимата организация, за да инспектират дали техните производители на храни се придържат към високите стандарти на Съюза за безопасност на храните.

Критериите за дефиниране и обособяване на необлагодетелстваните райони в Евросъюза са:

* климат (неблагоприятен за водене на интензивно земеделие;

* гъстота на населението (под 70 души на квадратен километър);

* надморска височина (над 600 м);

* среднопретеглен наклон (над 10 градуса) на терена на територията на общината;

* слаба продуктивност на стопанисваната земя;

* относителен дял (над 10 на сто) на заетите в селското стопанство.

По посочените критерии необлагодетелстваните селски райони в ЕС са разделени на четири групи:

* планински райони;

* други необлагодетелствани райони;

* райони със специфични затруднения (запазване и подобряване на чистотата на околната среда и ландшафта);

* райони, където е нужно да се решават конкретни екологични и други проблеми.

Сега селските райони в Европейския съюз заемат по-голямата част от неговата територия. В тях живее приблизително половината от населението на тази междудържавна общност. Основни отрасли на икономиката на селските райони си остават селското и горското стопанство. Регионалните селски икономики все още бавно се диверсифицират и обогатяват с нови отрасли и производства, включително за снабдяване на аграрния сектор с модерни машини, минерални торове и растителнозащитни препарати.

Социално-икономическите показатели в селските райони все още са много по-ниски от тези на градовете. Годишният доход на един селски жител е около една трета по-малък от средния годишен доход на населяващия градски и промишлени зони гражданин. Селата са по - неблагоустроени и по-рядко населени. В тях е значително по-ниско нивото на развитие на обслужващия сектор и инфраструктурата. По-малък е броят на средните и висшите училища, а също и на домакинствата, които имат достъп до интернет. В много от селските райони се води интензивно земеделие и се влагат големи количества минерални торове и растителнозащитни препарати на единица стопанисвана земя. Разрушава се богатият на микроорганизми хумусен почвен слой и се нарушава биоразнообразието. За решаване на тези проблеми се разчита на органичното земеделие, при което се използват животински торове и биологични методи и средства за защита на растенията от болести и неприятели. Засега в 27-те страни – членки на ЕС, такова земеделие се води върху 54 млн. дка. земеделски площи (от общо 1,7 млрд. дка. обработваема земя на общността). Липсата на благоприятни условия за живот в отдалечените села е причина за миграцията на селските жители, предимно на трудоспособни жени и млади хора. Неслучайно в сегашната демографска структура на селските жители преобладават по-възрастните и хората с по-ниско образование.

Досега при прилагането на ОАП е оказвана недостатъчна подкрепа на необлагодетелстваните селски райони. Това са предимно планински, запустяващи и изоставащи в икономическото си развитие райони, чиито жители перманентно изпитват житейски трудности. Обикновено в тези райони има сравнително по-лоши климатични условия и ниско почвено плодородие. Техните земеделски стопани произвеждат сравнително ограничени количества хранителни и други селскостопански продукти и получават незначителни дотации чрез изкупните цени, експортните субсидии и другите пазарни механизми на ОАП. По линия на колективното европейско финансиране те получават основно по 15–20 евро на декар стопанисвана площ.

Напоследък необлагодетелстваните, т.е. по-малко фаворизираните и протежирани селски райони в ЕС се разделят на три типа:

* планински райони (определяни според надморската височина и наклона);

* междинни райони (определяни по социално - икономически критерии);

* райони с блатисти, засолени и други, подлежащи на рекултивация почви (колективната подкрепа за такива земеделски земи може да бъде до 10 % от територията на отделната страна).

Чрез прилагането на регионална аграрна политика се преследват определени цели:

* издигане на равнището на развитие на традиционните първични отрасли – селско и горско стопанство;

* преструктуриране на регионалната икономика и създаване на нови отрасли и производства;

* повишаване на доходите и жизнения стандарт на жителите от селските райони;

* подобряване на условията на живот в селата и малките градове;

* изграждане на съвременна инфраструктура;

* опазване на чистотата на околната среда.

За постигането на повечето от тези цели през 1999 година лидерите на ЕС са одобрили специални мерки и са ги включили в “Програма 2000”. По този начин се допълват реформите на ОАП и се способства за повишаване на конкурентоспособността на многофункционалното европейско земеделие. Насърчава се създаването и развитието на нови отрасли и производства в селските райони на Евросъюза и се осигурява работа на намиращото се там трудоспособно население. При изготвянето и реализацията на “Програма 2000” е съставено “меню” от 22 мерки, които се предоставят на страните – членки на ЕС (във всяка от тях се избират и из-пълняват онези, чрез които могат да бъдат решавани основни проблеми на селските райони).

По-важните мерки са следните:

* предоставяне на инвестиции във фермерския бизнес;

* субсидиране на млади фермери;

* финансова подкрепа на проекти за опазване на чистотата на селските райони;

* подкрепа на проекти, свързани с преработката и маркетинга на селскостопански продукти;

* подпомагане на лесовъдството.

През 2003 година в ЕС са приети нови мерки за стимулиране на развитието на селските райони, отнасящи се за:

* повишаване на качеството на храните;

* опазване на здравето на хората, животните и расте-нията;

* утвърждаване на равнопоставеността и изравняване на равнищата на икономическо развитие на селските райони.

До този момент е съставен списък от няколко десетки мерки. Всяка от тях се избира и реализира в отделната страна съобразно със спецификата на нейното социално-икономи-ческо развитие. Всички страни – членки на Евросъюза, са задължени да реализират мерките за опазване на чистотата на околната среда. Това е продиктувано от изискването за устойчиво развитие на селските райони като единни интегри-рани териториални единици.

Във връзка с това се формира система за субсидиране на селските райони. Към тях се насочват финансови ресурси от Европейския аграрен фонд за гарантиране и ориентиране. Известна част от парите на първи стълб (пазар и поддържане на фермерските доходи) се прехвърлят във втори стълб (раз-витие на селските райони). Още на състоялата се през 1996 година в Корк (Ирландия) конференция на високо равнище на ЕС е решено да бъде разширен обсегът на приложение на ОАП. Постигната е договореност между лидерите на страните – членки на Евросъюза, наред със селското стопанство приоритетно да се подкрепя и стимулира и развитието на селските райони. Полагат се постепенно основите на втория стълб, към който да се насочват финансови ресурси за стимулиране на развитието на селските райони. Колективното финансиране на селските райони в Евросъюза се осигурява основно от Европейския аграрен фонд за гарантиране и ориентиране. Създаден е и отделен Европейски аграрен фонд за развитие на селските райони (ЕАФРСР). Понастоящем регионалната аграрна политика се осъществява главно в три насоки:

* повишаване на конкурентоспособността на селското и горско стопанство;

* подобряване на околната среда;

* повишаване на качеството на живот в селата и малките градове.

За периода 2007–2013 година колективното финансиране на селските райони на 27-те страни – членки на ЕС, ще бъде близо по 13 млрд. евро годишно. Тази сума е с близо 5 млрд. евро по-голяма от ежегодно предоставяната през 2000–2006 година на селските райони на петнадесетте страни – членки на Евросъюза.

В близко бъдеще развитието на селските райони ще се стимулира предимно чрез преки плащания на фермерите. Обикновено такива плащания се извършват по линия на ОАП и се дават за компенсиране на фермерите или за спа-зени от тях производствени и екологични стандарти (опреде-лени от централата на ЕС). Чрез преките плащания на фермерите се стимулира не само развитието на агропродоволст-вения комплекс, но и разгръщането на други дейности, включително на селския туризъм. В селските райони се запазват пейзажите и се увеличава богатството на природата. Откриват се нови възможности за работа, отдих и култура. Очевидно и в обозримо бъдеще развитието на сел-ските райони в ЕС ще се стимулира главно с инструментариума на ОАП. Тази политика ще се съгласува и комбинира с други жизнено важни политики – структурна, екологична, финансова.

Закрилата на селските райони ще става в зависимост от тяхното месторазположение и социално-икономическото им положение. По утвърдени критерии ще се извършва класификация на селските райони и ще им се отпускат определени субсидии. Регионалната аграрна политика включва и разработване на Обща стратегия за развитие на селските райони в ЕС. На основата на определени в нея цели и приоритети могат да се изготвят национални стратегии и програми. Като се прилагат подходите на селските райони отдолу нагоре (въз основа на определените стратегически цели и приори-тети на Евросъюза) на местно ниво, трябва да се изготвят социално-икономически програми и планове, които да се предлагат на централните европейски органи и да се оси-гурява тяхното финансиране. В централните управленски органи на Евросъюза са изготвени указания за развитие на селските райони през периода 2007–2013 г. На основата на тези указания страните – членки на междудържавната общност, изготвят национални стратегически планове и подробни програми за развитие на селските райони.

Указанията за регулиране на развитието на селските райони са формулирани съобразно с размера на финансовите помощи, които може да оказва ЕАФРСР. Основните от тях почти напълно съвпадат и се покриват с одобрените от Европейския съвет общи приоритети в развитието на сел-ските райони на срещата (2001 година) в Гьотеборг (Швеция). Тези приоритети и мерките за тяхното реализиране са допълвани на заседания на Европейския съюз в Лисабон и Солун (2003 година). Тогава е решено в селските райони на Евросъюза да се осигурява икономически растеж и работни места глав-но чрез финансова подкрепа и рационално използване на природните ресурси. Процесът на планиране на национално ниво протича отгоре надолу, като започва с предварително разработване на Национална стратегия за регионално развитие, минава през областните стратегии за развитие и изготвяне на дългосрочен общински план. На основата на отделните общински планове, т.е. отдолу нагоре, ще се изготвят областните планове и Националния план за регионалното развитие. Целта е да се повишава привлекателността на селски-те райони, като места за живот и работа и стриктно да се спазват изискванията за опазване на природните дадености и чистотата на околната среда.

Предполага се, че изпълнението на Общите стратеги-чески указания за развитие на селските райони в ЕС ще спомогнат за:

* определяне на селските райони, отраслите и произ-водствата, които ще бъдат обект на регулирано и съгласувано развитие и ще получават целенасочени финансови помощи;

* превръщане на главните приоритети за развитие на селските райони в основни насоки на селската политика;

* обвързване на ОАП на ЕС със структурната, екологичната и др. политики, включително за изравняване на икономическите равнища на развитие на отделните селски райони;

* по-нататъшно реформиране на ОАП в посока към производствено преструктуриране на земеделието и селските райони.

Въпросните указания визират основните приоритети в развитието на селските райони. В тях са посочени главните направления на политиката на развитие на селските райони и мерките за постигане на набелязаните цели и задачи.

* разгръщане на развойно - изследователската дейност в аграрно-промишления комплекс и внедряване на нови технологии за производство на висококачествени и екологично чисти селскостопански продукти;

* коопериране на средни и дребни ферми и предприятия за разгръщане на изследователско развойна дейност и осигуряване на широк достъп на производителите до научни открития и нововъведения;

* професионално обучение на наетия персонал в аграрния сектор;

* уреждане на консултантски услуги за фермерите и собствениците на гори;

* привличане на млади фермери;

* ранно пенсиониране на селскостопански работници и собственици на ферми;

* модернизация и преструктуриране на ферми;

* адаптиране на фермерските стопанства към общите законови стандарти на ЕС;

* подпомагане (финансово и технически) на фермерите, които участват в изпълнението на схеми за производство на качествени храни;

* интеграция на селското стопанство с преработващата промишленост и останалите дейности в агропродоволствената верига;

* производствена и експортна специализация и профилиране на аграрно-промишленото производство в отделните селски райони;

* развитие и разпространение на информационно-комуникационните технологии в селските райони;

* системно повишаване на знанията и уменията на заетите в селската икономика, най вече в електронния бизнес;

* предприемачество във всички области на стопан-ския живот – индустрия, свързана със селското и горското стопанство; екология; услуги; наука; образование;

* развитие на фирми за производство на нови сел-скостопански и горски продукти, за възобновяеми източни-ци на енергия, биогорива;

* развитие на устойчивото земеделие, чиито продукти отговарят на екологичните стандарти и се купуват от кон-суматорите;

* процеси на преструктуриране на отраслите и произ-водствата в селата с оглед да се формира единен конкурентоспособен и екологично устойчив стопански комплекс на съответния селски район.

Конкурентоспособността на аграрния сектор се пови-шава и като се оказва финансова помощ на дребни, полупа-зарни земеделски стопанства. До 1000 евро годишно ще се отпускат на онези от тях, които имат одобрени петгодишни бизнес планове за преструктуриране и адаптиране на своята дейност към пазара и екологичните изисквания на държав-ните органи.
2.2. Второ направление
Съхранение на водните и почвените ресурси местните занаяти, местата за отдих, културното и природното наследство на селските райони.

Екологичната дейност се разгръща в три насоки:

* биоразнообразие и запазване на пейзажите чрез природозащитно земеделие и лесовъдство;

* съхранение на водните ресурси;

* запазване или подобряване на климата (залесяване, органично земеделие, намаляване на вредните емисии от парникови газове и др.).

Съгласно приетите в Гьотеборг програмни документи би трябвало да се преодолява тенденцията на разрушаване и упадък на биологичното разнообразие и да се подобрява съществуващата водна структура. Същевременно трябва да се постигнат целите, набелязани в утвърдения (Киото, Япония) протокол за настъпващите климатични промени.

За да отговарят на тези приоритети, страните – член-ки на ЕС, концентрират финансовата си подкрепа върху следните ключови дейности:

* поддържане на земята в добро агротехническо със-тояние;

* залесяване на земеделски и неземеделски земи;

* въвеждане на екологични системи на торене и пръс-кане с пестициди;

* изпълнение на бизнес проекти за работа при трудни условия в планински, полупланински и други райони;

* екологично животновъдство и дружелюбно отноше-ние към отглежданите селскостопански животни;

* прилагане на екологични системи на земеделие, чрез които да се запазват пейзажите и естествената среда, да се избягва заблатяване, засоляване и вкиселяване на почвите и да се поддържат в добро състояние полските и планин-ските ливади и пасища;

* борба срещу промяната на климата;

* по-широко използване на биоенергийни инсталации и обновяеми (вятърна, слънчева) източници на енергия, като се отчита намаляването на емисиите от парникови газове и на други, вредни за хората, горите и почвите, вещества;

* насърчаване на икономични и взаимно печеливши екологични инициативи, които способстват за идентифици-ране и профилиране на агропродоволствените комплекси в селата, за ускоряване на темповете на растеж на селските икономики и осигуряване на работа на местното население;

* използване на повече икономически подходи и ме-ханизми за стимулиране на развитието на органичното земеделие, което в значителна степен се доближава до устойчивото земеделие и спомага за запазване и подобряване на чистотата на околната среда. Инвестициите в екологията имат възвръщаемост. Влагането им в отделни екологични дейности способства за повишаване на производителността на труда, за получаване на големи печалби и взаимни изгоди.
2.3. Трето направление.
Подобряване на качеството на живот в селата. Реализацията на този приоритет предполага насърчаване на развитието на свързаните със селското и горското стопанство промишлени, строителни, туристически и други отрасли и дейности, осигуряване на трудова заетост в селата, повишаване на образованието и професионалната подготовка на селските жители, благоустройство на селищата, изграждане на съвременни транспортни, телекомуникационни и други връзки, включително до отдалечените и периферни селски райони. При такива условия селските райони могат да бъдат атрактивни за сегашните и бъдещите поколения. В тях ще остават да живеят повече млади хора.

За да изпълнят задачите по този приоритет, страните – членки на ЕС, ще осигуряват финансова подкрепа за:

* разкриване на нови стопански дейности;

* създаване и развитие на малки и средни предприятия;

* насърчаване на диверсификацията, обособяването на отделни отрасли и производства – селскостопанско и продоволствено машиностроене, електроника и електротехника, селско строителство, туризъм;

* стимулиране на развитието на обслужващи дейности, включително за облекчаване на труда на жените (строителство на детски градини, производство на полуготови ястия);

* насърчаване на дребния бизнес в местните занаяти, хотелиерството, електронните и интернет услугите, обновяемите енергийни източници, производството на нови селскостопански и дърводелски стоки;

* подпомагане на развитието на селския туризъм и свързаните с него дейности – хотелиерство, обществено хранене с местни екологично чисти храни, производство на сувенири, внедряване на информационно-комуникационни технологии. Предвижда се предоставяне на значителни инвести-ции и в телекомуникациите, транспорта, енергетиката и водната инфраструктура. Структурните фондове на Евросъюза ще осигуряват парични ресурси за комплексното развитие на селските райони, като се започне от трансевропейските системи и развитието на връзките между стопанските организации и се стигне до научните паркове.

За да отговорят на тези приоритети, страните членки ще насочат финансовата си помощ към следните ключови дейности:

* създаване на местни сдружения за изграждане на нови мощности (чрез инвестиции), повишаване на знанията и уменията на местните жители и осигуряване на по-голяма заетост в селските райони;

* коопериране в производството, преработката и търговията със селскостопански стоки;

* коопериране в научноизследователската и консултант-ската дейност, обучението и обмяната на положителен опит;

* внедряване на новости в отглеждането на селскостопански растения и животни и по цялата агропродоволствена верига;

* коопериране в разпространението на местни услуги;

* реализация на проекти за диверсификация на селската икономика и подобряване на социално-икономическото положение в селските райони. Повечето мерки по направление “Лидер” са свързани главно с управлението на предназначените за селските райони финансови ресурси. Засега размерът им представлява минимум 7 % от парите, предвидени за програмиране и планиране на развитието на селските райони. Ресурсите, които се предоставят по всеки от посочените приоритети, са лимитирани. Размерът им се определя в зависимост от специфичната ситуация, силата или слабостта на всяка областна програма. Както е известно, на базата на въпросните приоритети и направления в страните членки се изготвят национални стратегичеки планове за развитие на селските райони. Впоследствие се съставят конкретни селски програми за развитие. В тях се отразяват националните и регионалните приоритети при решаване на специфични проблеми, свързани с агропродоволствения комплекс, екологията, климата и географското положение на земеделието и лесовъдството. Посочват се мерки за решаване на такива специфични въпроси на селата като безработица, отдалеченост и обезлюдяване.