1 AA (съкр.) – Akademische Ausgabe: Академично издание;
2 http://www.infosoftware.de;
3 ползвал съм "Электронная библиотека по философии - http://filosof.historic.ru". Навсякъде в превода съм имал предвид този превод, когато посочвам руския превод;
4 Ползвал съм електронно издание в The University of Adelaide Library
eBooks @Adelaide 2004: http://etext.library.adelaide.edu.au/k/kant/immanuel/k16sr/,
както и в електронната библиотека на University of San Diego: http://ethics.sandiego.edu/Books/Kant/ScienceofRight/IE/index.htm Навсякъде в превода си съм имал предвид този превод, когато посочвам
английския превод;
1 В „Примечания" към руския превод е направена по този повод следната
констатация: „Следует заметить, что у Канта значение латинских слов и
выражений, приводимых им в скобках, часто не совпадает со значением немецких.”
1 Метафизика на нравите: “MetaphysikderSitten“; в английския превод е “MetaphysicofMorals”, а в руския – “Метафизика нравов”;
2 „основни принципи” „Anfangsgründe”; в английския превод е principles, а в руския – начала;
3 “Metaphysische Anfangsgründe der Naturwissenschaft“, Riga, 1786
1 Chr. Garve, Vermischte Aufsätze, Breslau, 1796.
1 Versinnlichung;
1 Wortklauber
2 От гръцки: lógos — дума и daidalos - през латински - daedalus – изкусен майстор;
3 Браун (Brown, John, 1735—1788) — известен лекар, обяснявал заболяванията със специфично свойство на възбудимост на живите организми (излишъкът на които наричал «стения», а недостигът — «астения». През 1780 г. публикувал съчинението «Elementa medicinae», (Edinburgh, 1780), в което излага споменатото обяснение на заболяванията. Неговата теория на медицината е била наречена в Англия Brunonian, и е била на мода на времето си;
1 Изглежда, това е същият рецензент, комуто Кант възразява в предговора си към „Критика на практическия разум” („Критика на практическия разум”, издателство на БАН, 1974 г., превод на покойния Ц. Торбов, стр. 34-35 под линия) на критиката му срещу „Основи на метафизиката на нравите”. (преведена на български от Валентина Топузова). Според забележка на това място в руския превод, това е професорът от Тюбинген Johann Friedrich Flatt, 1759—1821;
1 Wahrnehmung;
2 ChristianFreiherrvonWolff (р.24.01.1679 г. в Бреслау (сега Вроцлав, Полша) — поч. 9 април 1754 г. в Хале): значителен германски университетски учен, юрист, математик и философ;
На това място в руския превод има следната бележка: Объяснение, о котором здесь говорит Кант, имеется в о 588 «Онтологии» Вольфа («Ontologia»). Става реч за Philosophiaprima, siveOntologia (1730);
1 Nicolai, Christoph Friedrich, 1733—1811 писател и берлински книгоиздател. Издавал е библиографския журнал «Allgemeine deutsche Bibliothek». Заедно с Лесинг и Мозес Менделсзон е бил от водачите на германското «Просвещение («Aufklärung»). Отнасял се е критично към движението «Sturm und Drang», към Гьоте и Шилер. Според забележката на това място в руския превод Кант имал предвид съчинението на Николай «Geschichte eines dicken Mannes», в което осмивал надутата философска терминология, особено Кантовата, употребявана за означаване на обикновени неща.
2 Според руския превод Кант имал предвид съчинението «Sensus communis, an Essay on the Freedom of Wit and Humour», London, 1709, разд. 1, абзац 3 на Шафтесбъри (Shaftesbury, Anthony Ashley Cooper, 1671—1713);
3 Probierstein: (някога): черен камък, с който са били проверявани сплави на благородни метали за тяхната чистота.
1 Според руския превод това изречение липсвало във второто издание. То е
излязло през лятото на 1798 г. ;
2 Сега не говорим за действително изграждане, тъй като принадлежащите към сетивността фигури не могат да бъдат изобразени съгласно строгостта на дефинициите, макар и да се изисква познанието за тях, като по този начин се завършва оформянето, което е някаква разсъдъчна конструкция» («Е1еmenta matheseos» на С. А. Hausen, Christian August, 1693— 1745, професор по математика в Лайпциг. )
1 Begehrungsvermögen: в руския превод е способность желания; в английския - facultyofdesire. Моля вижте подходящи разяснения за термините в този откъс в „Критика на практическия разум”, превел Ц. Торбов, Издателство на БАН, 1974 г., стр. 35, забележка под линия;
1 kontemplative Lust;
2 untätiges Wohlgefallen;
1 einheimischer Begriff;
1 sinnenfreie;
2 наклонност, предразположение;
3 die Konkupiszenz;
4 das Gelüsten;
5 Willkür;
6 ein Wunsch;
7 der bloße Wunsch;
1 freie Willkür: превеждам със „свободен избор”,
в английския превод: “free choice”, и “free will”,
в руския превод: „свободный произвол”,
проф. Торбов в превода на „Критика на чистия разум”, второ фототипно издание, 1992 г. (този превод по-долу в бележките си посочвам като КЧР): „свободна воля” (виж: стр. 71, втори абзац);
2 остен; измъчване; подбуждане;
3 Свободно решение;
4 Неразумно животно;
1 das Subjektive unserer Vorstellungen;
2 der Sinn;
1 Кант има предвид „Метафизически основни принципи на естествената наука”—- вижте третата забележка под линия на първата страница (VІ 205) от Предговора към тази книга;
1 съгласно общи, а не всеобщи принципи;
1 Вижте „Критика на способността за съждение”, издателство на БАН, 1980 г., превод на покойния Ц. Торбов, Увод, І За делението на философията, стр. 41 и сл.
2 В руския превод на това място има забележка, според която Кант имал предвид „изкуство” в древното му значение на „майсторлък” и „техника”.
1 Договорите са, за да се спазват;
2 im Ius;
1 „достойното и добросъвестно изпълнение” — така превеждам „die Leistung der Treue”;
1 Божествено право; нещо разрешено, позволено;
2 Нарушение на божествено или природно право, грях;
3 Ontologie: наука за това, което е и съществено принадлежи към него;
1 „Морална задължителност”: така превеждам тук „Verbindlichkeit”;
1 „поставян в необходимост”: така превеждам „nezessitiert”;
1 Befugnis;
2 Способност, разрешение, овластяване;
1 Нещо или начин на поведение, което лежи извън понятията за Добро и Зло и поради това е морално с неутрална стойност; нравствено или култово действие, което по отношение на святостта или ортодоксалността е неутрално;
2 res merae facultatis: Нещо, което е въпрос само на възможности;
1 ius inculpatae tutelae: може да се преведе със„право на законна самоотбрана” inculpatus: безукорен, безупречен, невинен, непорочен, невиновен;
tutela : защита; покровителка; опекунство;
2 управление, кормило
3 unsträflich;
4 unstrafbar;
1 Дума имаща същото звучене, но различен смисъл; омоним;
2 Ulpianus, Domitius (датата на раждане не е сигурно установена), римски юрист, при император Александър Север е бил praefectus praetorio, нещо като министър на правосъдието. Убит от преторианците през 228 г. Автор е на знаменитите предписания на правото: honeste vivеre („живей достойно), neminem laedere („не вреди никому”) и suum cuique tribuere („Отдавай всекиму неговото”);
2 Sei ein rechtlicher Mensch;
3 „чест и достойнство”: „Ehrbarkeit”;
4 Законът на достойния човек, който е sui iuris;
5 Законът на правото;
6 Отдавай всекиму неговото;
1 Законът на справедливостта (законността);
2 „чрез подвеждане под тяхното понятие”: „durch Subsumtion”;
1 договор сключен чрез вещта; като по силата на сключен и осъществен вече договор;
такъв е реалният договор, който за действителността си изисква и предаване на вещта; по-нататък в текста под pactum re initum Кант обикновено има предвид реалния договор;
ineo: сключвам (договор, мир);
1 zur Habe und Gut;
2 im Zwinger;
1 intelligibler Besitz;
2 владение;
3 Виж „Критика на чистия разум”, превод на Ц. Торбов, второ фототипно издание на БАН, София 1992 г., стр. 139 и сл.;
1 правило, произнасяне от авторитет/авторитетно място;
2 dictamina rationis — повели на разума;
3 „Правото, следователно, е понятието за съвкупността от условията, при които изборът на индивида може да бъде съвместим с избора на другиго съобразно универсалния закон на свободата.”: Виж по-горе VІ 229 „Б. Що е това право”;
1 ursprüngliche;
2 communio fundi originariaоригинерна общност на земята;
originarius: първоначален; природен, по произход; туземен;
3 primaevus, a, um — много млад, юношески, детски;
1 Besitz;
2 Sitz;
3 седалище, местожителство;
4 заселничество, жителство;
5 Така превеждам „Niederlassung”, в английския превод е „domiciliary settlement”, а в руския – „поселение”;