ЧАСТЬ ПЕРВАЯ МЕТАФИЗИЧЕСКИЕ НАЧАЛА УЧЕНИЯ О ПРАВЕ

7 В „Примечания" към руския превод е направена по този повод следната констатация: „Следует заметить, что у Канта значение латинских слов и выражений, приводимых им в скобках, часто не совпадает со значением немецких.”

8 Метафизика на нравите: “Metaphysik der Sitten“; в английския превод е “Metaphysic of Morals”, а в руския – “Метафизика нравов”;

9 „основни принципи” „Anfangsgründe”; в английския превод е principles, а в руския – начала;

10 “Metaphysische Anfangsgründe der Naturwissenschaft“, Riga, 1786

11 Chr. Garve, Vermischte Aufsätze, Breslau, 1796.

12 Versinnlichung;

13 Wortklauber

14 От гръцки: lógos — дума и daidalos - през латински - daedalus – изкусен майстор;

15 Браун (Brown, John, 1735—1788) — известен лекар, обяснявал заболяванията със специфично свойство на възбудимост на живите организми (излишъкът на които наричал «стения», а недостигът — «астения». През 1780 г. публикувал съчинението «Elementa medicinae», (Edinburgh, 1780), в което излага споменатото обяснение на заболяванията. Неговата теория на медицината е била наречена в Англия Brunonian, и е била на мода на времето си;

16 Изглежда, това е същият рецензент, комуто Кант възразява в предговора си към „Критика на практическия разум” („Критика на практическия разум”, издателство на БАН, 1974 г., превод на покойния Ц. Торбов, стр. 34-35 под линия) на критиката му срещу „Основи на метафизиката на нравите”. (преведена на български от Валентина Топузова). Според забележка на това място в руския превод, това е професорът от Тюбинген Johann Friedrich Flatt, 1759—1821;

17 Wahrnehmung;

18 Christian Freiherr von Wolff (р.24.01.1679 г. в Бреслау (сега Вроцлав, Полша) — поч. 9 април 1754 г. в Хале): значителен германски университетски учен, юрист, математик и философ;
На това място в руския превод има следната бележка: Объяснение, о котором здесь говорит Кант, имеется в о 588 «Онтологии» Вольфа («Ontologia »). Става реч за Philosophia prima, sive Ontologia (1730);

19 Nicolai, Christoph Friedrich, 1733—1811 писател и берлински книгоиздател. Издавал е библиографския журнал «Allgemeine deutsche Bibliothek». Заедно с Лесинг и Мозес Менделсзон е бил от водачите на германското «Просвещение («Aufklärung»). Отнасял се е критично към движението «Sturm und Drang», към Гьоте и Шилер. Според забележката на това място в руския превод Кант имал предвид съчинението на Николай «Geschichte eines dicken Mannes», в което осмивал надутата философска терминология, особено Кантовата, употребявана за означаване на обикновени неща.

20 Според руския превод Кант имал предвид съчинението «Sensus communis, an Essay on the Freedom of Wit and Humour», London, 1709, разд. 1, абзац 3 на Шафтесбъри (Shaftesbury, Anthony Ashley Cooper, 1671—1713);

21 Probierstein: (някога): черен камък, с който са били проверявани сплави на благородни метали за тяхната чистота.

22 Според руския превод това изречение липсвало във второто издание. То е
излязло през лятото на 1798 г. ;

23 Сега не говорим за действително изграждане, тъй като принадлежащите към сетивността фигури не могат да бъдат изобразени съгласно строгостта на дефинициите, макар и да се изисква познанието за тях, като по този начин се завършва оформянето, което е някаква разсъдъчна конструкция» («Е1еmenta matheseos» на С. А. Hausen, Christian August, 1693— 1745, професор по математика в Лайпциг. )

24: metaphysische Anfangsgründe;

25 der Eudämonist от Eudämonismus: философско учение, според което смисълът на човешкото битие се състои в щастието на индивида или на обществото;;

26 Ätiologie: учение за причинните връзки; от гръцки (aitia): причина, основание;

27 На това място в руския превод има забележка, че Кант имал предвид статията си «Von einem neuerdings erhobenen vornehmen Ton in der Philosophie» публикувана в «Berlinische Monatsschrift», Maiheft, 1796;

В забележката под линия на стр. 395 от том VІІІ на Академичното издание на Събраните съчинения на Кант се намира следният текст от споменатия труд, който авторът, вероятно, има предвид: „Удоволствието (или неудоволствие), което необходимо трябва да има предимство пред закона при извършването на постъпката, е патологично; това, обаче, което, за да се състои, законът трябва по необходимост да предхожда, е морално. Принципите на първото са емпирични (материята на избора), а моралното удоволствие има някакъв априорен принцип за основание (при който се касае само за формата на определянето на волята)”;

28 Eleutheronomie: система от правила и сума от знания за свободата;

29 Begehrungsvermögen: в руския превод е способность желания; в английския - faculty of desire. Моля вижте подходящи разяснения за термините в този откъс в „Критика на практическия разум”, превел Ц. Торбов, Издателство на БАН, 1974 г., стр. 35, забележка под линия;

30 kontemplative Lust;

31 untätiges Wohlgefallen;

32 einheimischer Begriff;

33 sinnenfreie;

34 наклонност, предразположение;

35 die Konkupiszenz;

36 das Gelüsten;

37 Willkür;

38 ein Wunsch;

39 der bloße Wunsch;

40 freie Willkür: превеждам със „свободен избор”,
в английския превод: “free choice”, и “free will”,
в руския превод: „свободный произвол”,
проф. Торбов в превода на „Критика на чистия разум”, второ фототипно издание, 1992 г. (този превод по-долу в бележките си посочвам като КЧР): „свободна воля” (виж: стр. 71, втори абзац);

41 остен; измъчване; подбуждане;

42 Свободно решение;

43 тъпанарско;

44 das Subjektive unserer Vorstellungen;

45 der Sinn;

46 Кант има предвид „Метафизически основни принципи на естествената наука”—- вижте третата забележка под линия на първата страница (VІ 205) от Предговора към Учение за правото;

47 съгласно общи, а не всеобщи принципи;

48 Вижте „Критика на способността за съждение”, издателство на БАН, 1980 г., превод на покойния Ц. Торбов, Увод, І За делението на философията, стр. 41 и сл.

49 В руския превод на това място има забележка, според която Кант имал предвид „изкуство” в древното му значение на „майсторлък” и „техника”.

50 Договорите са, за да се спазват;

51 im Ius;

52 „достойното и добросъвестно изпълнение” — така превеждам „die Leistung der Treue”;

53 Божествено право; нещо разрешено, позволено;

54 Нарушение на божествено или природно право, грях;

55 Ontologie: наука за това, което е и съществено принадлежи към него;

56 „Морална задължителност”: така превеждам тук „Verbindlichkeit”;

57 „поставян в необходимост”: така превеждам „nezessitiert”;

58 Befugnis;

59 Способност, разрешение, овластяване;

60 Нещо или начин на поведение, което лежи извън понятията за Добро и Зло и поради това е морално с неутрална стойност; нравствено или култово действие, което по отношение на святостта или ортодоксалността е неутрално;

61 res merae facultatis: Нещо, което е въпрос само на възможности;

62 praeceptivus : заповядващ, повеляващ, предписващ;
mando: поверявам, поръчвам, възлагам;

63 prohibeo: препятствам; забранявам;
veto: забранявам; vetitum: нещо забранено, запрещение;

64 permitto: допускам, разрешавам;

65 Tat;
в английския превод: „an act or moral deed”;
в руския превод: „действие”;

66 Person: лице в смисъла, който има, когато се казва „юридическо лице” или „физическо лице”;

67 телесна вещ;

68 Право или неправо: Recht oder unrecht;

69 Нещо, което е правилно, разумно, справедливо;

70 или;

71 licitus: позволен;

72 Übertretung;

73 reatus : положение на обвиняем; обвинение;

74 Хитрост, лукавство, измама, коварство;

75 iustus: честен, справедлив, законен; честен, достоен;
iustum: право, законност; справедливост;

76 officium: дълг,задължение; чувство за дълг; длъжност;
s. = sive, seu: или;
obligatio : свързване; обвързаност, задължение;

77 colliduntur : сблъсквам; влизам в конфликт, сблъсквам се;

78 Задълженията не влизат в колизия;

79 ratio: смисъл, съображение, възглед, начин на мислене;

80 Основания, с които се задължава (предназначени са за задължаване), но не задължават;
obligo: обвързвам, свързвам; задължавам;

81 fortior: по-силен, fortis: силен, як;

82 vinco: побеждавам, победител съм;

83 Задължаващ/а/о;

84 apodiktisch (от латински apodicticus от гръцки apodeiktikós =доказващ, убедителен ): неоспоримо, неопровержимо, нетърпящо възражение ;

85 brutus: недодялан, безсмислен, тъп, глупав;

86 arbitrium brutum s. servum: тъпанарска или сервилна преценка;
в руския превод arbitrium brutum се превежда с „животный произвол”;

87 impero: заповядвам, предписвам; властвам, владея;

88 das Urteil; в руския превод: суждение; в английския: judgement;

89 Свободно действаща причина;

90 Дело, постъпка;

91 iudiciarius: съдебен;

92 validus: силен, як;

93 Съдебно или имащо правна сила вменяване;

94 Вменяване само по преценка;
diiudico: различавам, правя разлика;

95 награда, заслуга, благодеяние;

merito: заслужавам, получавам по заслуга;

96 debitus: дължим, заслужен;
debeo: дължа; трябва, длъжен съм; определен (обречен) съм;

97 недостатък, слабост, грешка, дефект, слаба страна;

98 Effet;

99 gütige Vergeltung;

100 възнаграждение, въздаяние;
remuneror: възнаграждавам; отблагодарявам се;

101 нещо отмерено като отплащане и възнаграждение;
repensio, rependo : отмервам, претеглям, уравновесявам, възнаграждавам;

102 beneficus: правещ добро, благодетелен;

103 Големина, предел, мярка, умереност, начин;

104 tollo: вдигам, повдигам; отстранявам от пътя, премахвам, унищожавам;

105 modus imputationis tollens — положение, при което се приема, че извърштелят не е вменяем;

106 pono: поставям; позиционирам; възлагам;

107 modus imputationis ponens — положение, при което се приема, че извършителят е вменяем;

108 officium: дълг, чувство за дълг; длъжност;

109 virtus : мъжество, храброст; добро качество; добродетел, доблест;
ethicus: нравствен, етичен;

110 noumenon: нещо, което може само да бъде мислено и не съществува във времето и пространството;

111 phaenomenon : нещо, което е явление може да бъде възприето със сетивата и съществува във времето и пространството;

112 Има, присъства, налице е;

113 Няма, отсъства, липсва;

114 „естественото право”: „des Naturrechts”;

115 „das natürliche”;

116 под „частно право” тук, както и няколко реда по-долу, Кант очевидно разбира правото, което не е подкрепено с официални нормативни актове;

117 „частно” моля вижте предната бележка под линия;

118 die Lehre von den Pflichten;

119 Tugendlehre;

120 Pflichtenlehre;

121 Сила, мощ; мъжество;

122 Tugend;

123 твърдост, храброст, смелост, безстрашие;

124 учение за задълженията на добродетелта;

125 Tugendpflicht;

126 общо морално овластяване;

127 юридическо овластяване, правомощие;

128 Sittenlehre;

129 unter dem Namen des Weisen;

130 Cochius: В руския превод на това място има бележка, че ставало дума за Cochius, Leonhard, (1717—1779) автор на премиран от Берлинската академия на науките труд „Untersuchungen über die Neigungen”, Берлин 1769 г.; но в това изследване не могло да бъде установено мястото, където се изразявала мисълта критикувана от Кант;

131 противоречащо (противоположно);

132 die negative Untugend;

133 противоположно, в противоположен смисъл, обратно, действащо в обратна посока;

134 фактически, реално, ефективно;

135 по отношение на действието;

136 На това място в руския превод има забележка, че по сведение от Платон, Сократ уверявал, като че ли през живота му го съпътствал някакъв добър гений, който не му внушавал как точно да постъпи, а само го е удържал от погрешни постъпки и решения;

137 Вижте VІ 385;

138 das Ius;

139 von weiter Verbindlichkeit;

140 von enger Verbindlichkeit;

141 ширина, широта; богатство;

142 Tugendpraxis;

143 moralischer Unwert;

144 Untugend;

145 Tugend;

146 taugen;

147 Untugend;

148 zu nichts taugen;

149 Übertretung;

150 ein rechtlicher Mensch zu sein;

151 усърдие; дълг, задължение;

152 debitum: дълг, задълженост; задлъжнялост;

153 enge Verbindlichkeit;

154 als weiter Pflichten;

155 enge Verbindlichkeit;

156 Physische Wohlfahrt;

157 Das Wohlwollen;

158Moralisches Wohlsein;

159 здраве; здравословност, лековитост;

160 welches man Skandal nennt;

161 nur eine weite ist;

162 officium: дълг, задължение;

163 honestas: чест, уважение; нравствено достойнство;

164 Satz des Widerspruchs: „закон противоречия” или „principle of contradiction”; Вижте и на стр.235 от „Критика на чистия разум”, превод на проф. д-р Цеко Торбов, второ фототипно издание, Издателство на БАН, 1992 г.;

165 Виж § VІ 394;

166 Zusammenstimmung;

167 твърдо дъбово дърво; изделие от такова дърво; твърдост, устойчивост;

168 durch Betrachtung;

169 contemplatio: наблюдение, съзерцание;

170 exercitio: занятие, професия; упражнение;

171 „Der Mensch mit seinen Mängeln Ist besser als das Heer von willenlosen Engeln”;
В руския превод на това място има забележка в смисъл, че това било неточен цитат от стихотворението „Über den Ursprung des Übels” на швейцарския поет Albert Haller (1708-1777) . Точният текст бил: „Denn Gott liebt keinen Zwang, die Welt mit ihren Mängeln ist besser als ein Reich von willenlosen Engeln” („Защото Бог не обича принудата, светът с неговите недостатъци е по-добър от царството на безволевите ангели”);
Вижте и http://gutenberg.spiegel.de/?id=5&xid=1050&kapitel=2&cHash=6cd18a842e2:
„Dann Gott liebt keinen Zwang, die Welt mit ihren Mängeln
Ist besser als ein Reich von Willen-losen Engeln;
Gott hält vor ungetan, was man gezwungen tut,
Der Tugend Übung selbst wird durch die Wahl erst gut.”

172 нещо дадено предварително; предразположение;

173 benevolentia: благосклонност, доброжелателство, благоволение;

174 der separatistischen Misanthropie;

175 Марк 12:31, Левити 19:18; Римляни 13:9;

176 complacentia: удоволствие, наслаждение;

177 На това място в руския превод има забележка, според която споменатото основоположение Аристотел защитавал в съчинението си «Никомахова етика», книга ІІ, глава 5(VІ). Добродетелта представлявала средата между два порока — единият от излишък, а другият от недостиг — и съществувала доколкото сме се стремели към тази среда.

Вижте „Nicomachean Ethics” ( http://www.constitution.org/ari/ethic_02.htm ) и „Никомахова этика” ( http://khazarzar.skeptik.net/books/aristot/nic.htm );

178 напр., прахосничеството е излишество при разходването на благата;

179 напр., скъперничеството е недостатъчност и т. н.;

180 Apophthegmen — Apophtegma das, от гръцки apóphthegma: остроумен и съдържателен израз, цитат, сентенция, поговорка;

181 Вижте по-долу и забележката в § 10 на VІ-433;

182 най-сигурно се върви по средата (според руския превод това е цитат от „Метаморфози” на Овидий;

183 Всичко прекалено се превръща в недостатък, порок;

184 Всяко нещо с мярка; и т. н.

185 Блажени са придържащите се към средата;

186 Вижте по-долу ХVІ на VІ 409 и § 10 на VІ 433;

187 сила; мъжество;

188 frei, gesund, reich, ein König u.s.w.: Това е, вероятно, смислов цитат на част от текст на Хораций, Писма, Първа книга, Първа глава (Horatius, Epistulae 1. 1), а именно „Ad summam: sapiens uno minor est Ioue, diues, / liber, honoratus, pulcher, rex denique regum, / praecipue sanus, nisi cum pituita molesta est.” („Да сумираме: Мъдрецът е по-долу само от Юпитер, той е богат / свободен, уважаван, красив, княз на князете / и в много добро здраве, освен ако няма неприятна сенна хрема.”);

189 Anthroponomie: Кант, очевидно, има предвид науката за човека като духовно същество, без оглед на животинските му характеристики;

190 eine ästhetische Maschinerie;

191 Беседа, разговор;

192 Предварителен; limen: праг на вратата, начало, граница;

193Fertigkeit;

194 Външност; облекло; характерност;

195 compos: владеещ, притежаващ;

196 власт над самия себе си;

197 вродена дарба, природно свойство;

198 erectus: изправен; възвишен, благороден ;

199 abiectus: долен, подъл, низък;

200 servus: робски;

201 през глава, стремителен, опасен, силно наклонен надолу;

202 Untugend;

203 der Pflicht der Apathie;
Вижте за липсата на афект в „Критика на способността за съждение” в § 29, „Обща забележка...” на стр. 157-158 (превод на покойния проф. д-р Цеко Торбов, Издателство на БАН, 1980 г.);
Вижте „Anthropologie in praktischer Hinsicht”, § 75 — "Das Prinzip der Apathie: dass nämlich der Weise niemals in Affekt, selbst nicht in dem des Mitleids mit den Übeln seines besten Freundes sein müsse, ist ein ganz richtiger und erhabener moralischer Grundsatz der stoischen Schule; denn der Affekt macht (mehr oder weniger) blind": „Принципът на апатията, че именно мъдрият човек никога не трябва да изпада в афект, дори не и в такъв на състраданието с бедите на своя най-добър приятел, представлявала правилно и възвишено морално основоположение на стоиците; защото афектът (повече или по-малко) заслепява”.

204 Apathie;

205 Кант има предвид „Apathie”;

206 Мъдрецът ще бъде наречен безумец, а справедливият — несправедлив — ако изискват от добродетелта повече, отколкото е достатъчно. Хораций;

207 Adiaphora: Старогръцки термин употребяван от класическите стоици, за да отбележат постъпки, които са морално безразлични;

208 als mit Fußangeln;

209 Mikrologie (от гръцки mikrología): обръщане на прекалено внимание на дребни неща;

210enge Pflicht;

211 обвързване, задължение;

212 дълг; чувство за дълг, вярност към дълга;

213 етичен или на добродетелта дълг;

214 Scholien; шола (Scholie) — от гр. schólion (малък урок), някога — разясняваща допълнителна бележка нанесени от александрийски езиковеди по полетата на гръцки и римски писания;

215 erotematische Methode: метод на преподаване почиващ предимно на задаваните от учителя въпроси;

216 untermenschliche Wesen;

217 übermenschliche Wesen;

218 ethische Elementarlehre; в руския превод: „Этическое учение о началах”; в английския превод: „Elementology of ethics”;

219 творец, автор;

220 obligatio: обвързаност, задължение;

221 задължения субект;

222 свършване, край; крайна цел; граничен камък, граница;

223 als vernünftiges Naturwesen;

224 издържай и се въздържай;

sustineo: издържам, поддържам; изхранвам;

abstineo:издържам,въздържам; въздържам се, стоя настрана ;

225 да се ползвам от предоставените ми сили;
concedo: отстъпвам, предоставям;

226 за да бъда, за да съществувам; за да съм;

227 als Rezeptivität;

228 за да бъда по-добър, за да съществувам като по-добър; за да съм по-добър;

229 нравствено благосъстояние;
opulentia: богатство, могъщество, изобилие;

230 съобразно с, според;

231 perfice te ut finem: усъвършенствай се като цел;
perfice te ut medium: усъвършенствай се като средство;

232 die Ehrliebe;

233 honestas: чест, уважение,; нравствено достойнство;
iustum sui aestimum: собствената оценка като правилен човек;

234 Ehrbegierde;

235 популизъм, демагогия; честолюбие, амбиция, жажда;

236 Вижте по-долу § 42;

237 Von den vollkommenen Pflichten;

238 собственоръчно;

239 die Entleibung;

240 самоубийство;

241 Entgliederung;

242 „За самоубийството”: така превеждам „Von der Selbstentleibung”. Буквалният превод на „Entleibung” би бил „обезтелесяване”; сходно словообразуване в нашия език е „обезглавяване”. В немския език „entleiben” се употребява в смисъл на „убивам, отнемам живот”, но също и в смисъл на „körperlos machen”, буквално: „правя безтелесно”. Кант го употребява в последния смисъл, което му дава възможност да степенува престъплението срещу човешкото тяло от телесна повреда до убийството, като най-тежка форма на тази повреда.

243 Die willkürliche Entleibung;

244 човекоубийство, убийство;

245 dolosus: коварен, хитър, лукав, измамен;

246 „Не се причинява неправда на този, който я иска”; Извършеното спрямо този, който го иска, не представлява несправедливост;

247 integrierender Teil;

248 gehört zum partialen Selbstmorde;

249 Marcus Curtius: римски младеж, който според легендата се хвърлил през 362 г. пр. Хр. в отворила се във форума на Рим пропаст, която, колкото и ценности да хвърляли в нея (вражалци казали, че тя ще се затвори, ако се хвърли най-ценното на Рим в нея) не се затваряла; Курций се хвърлил заедно с коня и оръжието си, като считал, че достойният гражданин е най-ценното за Рим; след това пропастта се затворила веднага и на нейно място се образувало езеро (Lacus Curtius), което пресъхнало през 1 век пр.Хр.;

250 Seneca, Lucius Annaeus (4 г. пр. Хр. – 65 г.), Сенека младши, римски държавник и философ. През 65 г. бил наклеветен пред Нерон, че заговорничил и по негова заповед се самоубил;

251 Фридрих ІІ Пруски, известен също като Фридрих Велики (24.01.1712 – 17.08.1786);

252 Fleischeslust;

253 Wohllust;

254 species facti: представяне на някакъв факт;
в руския превод „представление, изображение факта”;
species: поглед, вид, представа;

255 Purismus;

256 zur Liebe des Wohlgefallens;

257 noch der des Wohlwollens: вижте по-горе „ХІІ.в) За човеколюбието.”, на VІ 401-402;

258 своего рода;

259 Selbstbetäubung;

260 Panegyrist: панегирист, автор на панегирик;
панегирик: възхвала, похвално слово;

261 В руския превод на това място има забележка, че Кант погрешно приписвал тези думи на Сенека, докато те били на Хораций. Така е: "Carmina" III 21, 11-12: "narratur et prisci Catonis / saepe mero incaluisse virtus";

262 неговата добродетел преди често се загрявала (разпалвала) с чисто вино;
merum: чисто, неразредено вино;
incalesco, incalui: стоплям, сгорещявам, пламвам;

263 Der Schmaus; в английския превод: „A banquet (Lord Mayor’s feast)”; в руския превод:
„Пиршество”;

264 едно казва явно/с красноречие, друго носи скрито в сърцето си;
на това място в руския превод има забележка, че това било цитат от съчинението на римския историк Кай Салюстий Крисп - Gaius Sallustius Crispus -(86 г.—35 г. пр. Хр.) „De coniuratione Catilinae”;

265 Вижте в Учение за правото забележките на Кант на VІ 238;

266 Ehrlichkeit;

267 Redlichkeit;

268 Aufrichtigkeit;

269 Unredlichkeit;

270 Вижте: Йоан 8:44;

271 zur Gleisnerei;

272 фр., лъжовна душевност;

273 Wohlleben”;

274 Виж по-горе изложението на VІ 403 и сл.;

275 Selbstsucht;

276 егоизъм;
възглед в теорията на познанието на краен субективен идеализъм, според който светът съществува само доколкото е осъзнат от Аз-а и само субектът съдържа в съзнанието си обективната реалност; краен субективен идеализъм;

277 Liberalität;

278 щедрост, благородство на мислите и/или постъпките, дарение, милосърдие;

279 sumptuosus: богат, разкошен, скъпо струващ, разточителен;

280 Вижте по-горе ХІІІ на VІ 404 и ХVІ на VІ 409;

281 Вижте бележките на преводача към забележката на VІ 404;
est modus in rebus, sunt certi denique fines, quos ultra citraque nequit consistere rectum: Нещата имат своя мярка, има определени граници, преди и отвъд които не може да има добродетел;

282 широк дълг, дълг в широк смисъл на думата;

283 стриктен дълг, дълг в тесен смисъл на думата;

284 Виж превода на VІ 409 под линия;

285 опитен, благоразумен,умен;

286 pretium: цена, стойност, награда, пари;

287 vulgari:: общонароден, всеобщ, прост;

288 usus: употребяване, ползване, нужда, потребност;

289 eminens: издигащ се, извисяващ се, отличен, отличаващ се;

290 servilis: робски;

291 низко произхождение, унижение, смирение, покорност;

292 надменност, високомерие, дързост, гордост;

293 spurius : лъжовен, незаконороден, извънбрачен, роден от неизвестен баща;

294 амбиция, честолюбие, домогване, великолепие, пристрастие;

295 (Heuchelei und Schmeichelei);

296 стойност, цена

297 достойнство, положение, звание;

298 боязън, уважение, почитание, благоволение;

299 Heucheln;

300 Глагол, според Кант, от флексия на „Hauch”;

301 Hauch;

302 Schmeicheln;

303 Нагаждане, извиване; плътно притискане към някого, сгушване;

304 въздигане, възвисяване, извисяване;

305 „das Du, Er, Ihr und Sie, oder Ew. Wohledlen, Hochedeln, Hochedelgebornen, Wohlgebornen”: разни обръщения и титли, употребявани по и преди времето на Кант, за които в нашия език липсват съответни думи да бъдат преведени, поради липсата и на съответни понятия в обществения живот;

306 хей, стой;

307 вече;

308 достатъчно;

309 А стига вече, достатъчно!

310 Ей!;

311 празни работи;

312 сериозни, важни неща;

313 Ей, да не правим от мухата слон!

314 дали постъпката е добра или лоша; „meritum” и „demeritum”: тези два термина са употребени по-горе на VІ 390;

315 съдебно решене; обсъждане, обмисляне. съдебно следствие; способност за разсъждаване; разсъдливост;

316 rechtskräftig;

317 die Sentenz;

318 в присъствието на, пред;

319 пазарен площад; съд; съдебен център;

320 Виж Римляни, 2:13-15;

321 причина; спор, съдебно дело;

322 свещено задължение, религия;

323 Предполагам, че Кант тук цитира по смисъл себе си от „Религията само в рамките на разума”: „Religion ist (subjektiv betrachtet) das Erkenntnis aller unserer Pflichten als göttlicher Gebote.” Този текст се намира на стр. VІ 154 от том VІ на Академичното издание на Събраните съчинения на Кант и може да се преведе така: „Религията (с оглед на субекта) е припознаването на всички наши задължения като Божи повели.”;

324 причина, спорен въпрос, съдебно дело;

325 conscientia: съзнание, съвест;

326 tango: докосвам, досягам, допирам;

327 Въпрос засягащ съвестта;

328 praemoneo: предупреждавам, предсказвам, предричам;

329 придирчивост, твърде голяма точност; скрупульозност;

330 проблеми, въпроси на съвестта;

331 Mikrologie: (от гр.) mikrología, прекалено вземане на дребните неща на сериозно;

332 minimus: най-малко количество;
(de) minima: от (за) най-малките неща;

333 curo: грижа се, старая се с, ръководя, лекувам;

334 висш чиновник, ръководител на съдилищата в някои части на Римската империя имащ функции да указва за правораздаването, тълкуващ правото; в много случаи се превежда със „съд”, „съдията”;

335 грешчица, нарушенийце;
peccatum : грешка, нарушение, прегрешение;

336 einem willkürlich sprechenden Gewissensrat überlassen werden kann;

337 amicabiis: приятелски, дружески;

338 compositio : уреждане, подреждане;

339 печалба, плячка, възнаграждение, награда;

340 numerus: съставна част, елемент;

341 местоим., същият;

342 specie: вид, външен вид, разновидност;

343 разнообразен, различен, противоположен;

344 Sinnenmensch;

345 (в сената): одобрявам, разрешавам;

346 забранявам, не одобрявам;

347 nur die Höllenfahrt des Selbsterkenntnisses bahnt den Weg zur Vergötterung: в руския превод на това място има забележка, според която фразата в скобите била цитат от труд на Наmаnn, Johann Georg, (1730—1788) «Abelardi Virbii schimärische Einfälle»; този труд може да бъде намерен в „Kreuzzüge des Philologen“ в библиотеката online „Zeno.org“ (http://www.zeno.org/), където визираният от Кант текст гласи „nichts als die Höllenfahrt der Selbsterkänntnis bahnt uns den Weg zur Vergötterung.”

348 Amphibolie;

349 außermenschliche;

350 instar: външност, подобие, нещо като;

351 Вижте забележка на преводача под линия на VІ 440 в § 13 по-горе;

352 Geisteskräfte; в английския превод: Powers of mind;

353 Seelenkräfte; в английския превод: Powers of soul;

354 Verschönerung;

355 Pflicht — в първото и второто издание: Zweck (цел). Тази забележка е от
редакцията на изданието, от което е направен този превод.

356 чистота;

357 Вижте: 1 Петър, 1:16;

358 Вижте: Матей, 5:48;

359 »ist etwa eine Tugend, ist etwa ein Lob, dem trachtet nach«; Вижте: Филипяни, 4:8;

360 чупливост, трошливост, нетрайност

361 Untugend;

362 Вижте и „забележката” на VІ 397, където Кант цитира Халер, както и бележката на преводача като Footnote на същата страница;

363 „so würde dann das Nichts (der Immoralität) mit aufgesperrtem Schlund der (moralischen) Wesen ganzes Reich wie einen Tropfen Wasser trinken”. Тук Кант цитира смислово Халер от неговия труд „Über die Ewigkeit”, 1796. Там текстът е: „Ein allgemeines Nichts des Wesens ganzes Reich, Die Zeit und Ewigkeit zugleich, Als wie der Ocean ein Tröpfchen Wasser, trinken”.

Вижте и http://www.lyrikwelt.de/gedichte/vonhallerg1.htm

364 nicht als Liebe des Wohlgefallens;

365 наблюдение, уважение, почит;

366 praesto: давам, доставям, изпълнявам, извършвам;

367 уважение, което следва да оказваме на другите;

368 здраве; благоденствие, благополучие, сигурност;

369 Menschenfreund;

370 Menschenfeind;

371 Selbstsüchtiger;

372 солипсист, егоцентрист, егоист;

373 menschenscheu;

374 Вижте Матей, 19:19; Левит 19:18;

375 prodeo: излизам от; излизам като актьор, като свидетел;

ex solipsismo prodeuntes: произтичащи от егоизма;

376 Erbuntertan: (крепостен) селянин, който е наследствено зависим към собственика на поземления имот;

377 демонстрирането на благодарност е подкана да се даде повече;

dandum от do: давам;
invitatio: покана, насърчение, подбуда;

378 skandalöses Beispiel;

379 die Alten;
в английския превод: „the ancients”;
в руския превод: „стариков”;

380 Teilnehmende Empfindung ist überhaupt Pflicht;

381 Mitfreude;

382 Menschlichkeit;

383 човешка природа, човешко достойнство; хуманност, човеколюбие, човещина;

384 общност, общо участие;

385 sentio: чувствам, усещам, възприемам;

386 робски, а, о;

387 Barmherzigkeit genannt;

388 противоположно; в противоположна посока;

389 силна, болезнена завист; недоброжелателство;

390 от invideo: завиждам, ревнувам; гледам, наблюдавам недоброжелателно; отказвам с яд, от недоброжелателство;

391 Хремес е персонаж от комедия на Теренций посочена по-долу;

Виж и http://www.thelatinlibrary.com/ter.heauton.html

392 Publius Terentius Afe, роден в Картаген през 190 г. пр. Хр.; доведен като роб в Рим, където неговия господар му осигурява добро образование и след това го освобождава. Известен автор е; цитатът е от комедията му „Heautontimorumenos” („Наказващ себе си”). Почива в Гърция или на път от Гърция за Рим през 158 г. пр. Хр.;

393 „Ich bin ein Mensch; Alles, was Menschen widerfährt, das trifft auch mich” — „homo sum: humani nil a me alienum puto”. Според забележка на това място в руския превод това изречение от споменатия труд на Теренций е получило широко разпространение като „Я человек, и ничто человеческое мне не чуждо”, но било употребявано в смисъл различен от този, който самият автор бил му дал. В българския език то се среща като „човек съм и нищо човешко не ми е чуждо”, употребява се като извинение за някакъв порок или слабост (сходно на „да се греши е човешко”) и дори бе приписвано на времето от Пантелей Зарев на Тодор Живков да го е казвал.

394 Виж Римл. 12:19, Втор. 32:35 и Псалми 93(94):1-2;

395 миролюбие;

396 нежен; благ, тих, кротък;

397 iniuria: несправедливост, беззаконие; оскърбление на честта;

398 понасяне, издържане; търпение, снизхождение; равнодушие;

399 rigor: твърдост, непреклонност, строгост;

400 ein Mittelwesen;

401 Über den Ursprung des Übels, Zweites Buch:

(Aus ungleich festem Stoff hat Gott es auserlesen,

Halb zu der Ewigkeit, halb aber zum Verwesen: )
Zweideutig Mittelding von Engeln und von Vieh,
(Es überlebt sich selbst, es stirbt und stirbet nie.)

Вижте и забележката на VІ 397 по-горе;

402 despicatus: презрян човек; презрение; презрян;

403 Ehrbarkeit;

404 Skandal: от scandalum (лат.) от гръцки skándalon = клопка;

405 парадокс, безсмислица; съждение, което на пръв поглед изглежда абсурдно, но при разглеждане по същество може да покаже и по-висока степен на истинност;

406 нрав, обичай; закон, правило; в мн. ч. mores : нрави, начин на живот;

407 Untugend;

408 грешка, провинение, простъпка;

409 Der Hochmut;

410 Ehrbegierde

411 възвишен дух;

412 ревниво недоброжелателство, зложелателство, завиждане, желание за унижаване;

413 оскърбление, обида;

414 откриване, разкриване; правене на нещо да е явно, публично;

415 Вижте Матей 7:1-4;

416 allotrio (от гръцки allotrios): различен, чужд, странен, анормален, перверзен;

417 наблюдение, надзор;

Изтегляне 2.43 Mb.

Сподели с приятели: