Новости за пребиваването на израилтяните в Египет

Новости за пребиваването на израилтяните в Египет

За читателя на Библията тези нашественици са интересни с това, че Йосиф вероятно е бил издигнат на поста първи заместник на фараона в Египет именно по тяхно време. Това заключение се налага от хронологията на библейските данни, както и от факта, че Йосиф е имал на разположение коне и коли, теглени от коне, когато е приел длъжността си и е изпълнявал задълженията си на висш разпоредител (Бит. 41:43; 46:5; 47:17). Фактът, че Йосиф като семит е могъл да заеме този висок пост в египетската държава, намира донякъде обяснение в това, че Египет по това време е бил подвластен на родствен на Йосиф народ. За хетите е било естествено да се отнасят благосклонно към израилтяните, защото са ги третирали като приятели на основата на общия им семитски произход.

Големият обрат на нещата за египтяните започнал, когато владетелят от Тива (Тевен) в Горен Египет се разбунтувал против хетите и призовал всички на освободителна война. Като цар на област, Секненри пръв направил опит да изгони хетите от своята земя, но неговата смелост му коствала живота. По всичко личи, че той е загинал на бойното поле. Мумията му с разбит череп може да се види в музея в Кайро: страшните наранявания на главата говорят за насилствена смърт. Но неговите синове Камосис и Амосис продължили да воюват, докато най после победили хетите, завладели дори техния главен град Аварис и ги прогонили от земята си.

Царете, освободили египтяните от хетско господство, били удивителни герои – основатели на могъщата осемнадесета египетска династия. Оставили след себе си надписи, с които възхвалявали своите подвизи. Подобни надписи обаче, в които се говори за войните против хетите, по принцип са рядкост. Това е така, защото египетските царе искали напълно да заличат от съзнанието на египтяните позора на 150 годишното робство и презрените имена на чуждестранните завоеватели.

За освободителната война на египтяните бихме узнали дори още по малко, ако един войн на цар Амосис не беше я описал чрез дълъг инкрустиран надпис в своята лична гробница.

Гробницата на един египетски капитан

Заедно със своя цар Амосис плавал на кораба по течението на реката, по време на което непрестанно имало стълкновения с неприятелите. След това описва първото по голямо сражение при Аварис, при което възхвалява своя героизъм, че пред лицето на “Негово величество” се сражавал смело пеша, слязъл от кораба. След това бил преместен на кораба “Знамението на Мемфис” и взел участие в дългата и трудна обсада на хетската столица. Отново възвеличава своите Mеройски дела, докладва за спечелването на голяма плячка и за погубването на силен враг, за което бил награден от своя цар с отличието “Златото на смелостта”.

По нататък се описва втората битка, в която Амосис отново завоювал голяма плячка и победил друг свой противник, на когото отсякъл ръката, за да я предаде на царя си като трофей. За това бил награден втори път с отличие. Библията ни запознава с практикуването на този египетски боен обичай, чрез който за доказателство, че е поразен някой известен неприятел, на убития се отрязвала едната ръка (Съдии 8:6). Но в сражението победители излезли хетите, поради което египтяните се оттеглили на юг. Там станало следващото сражение. В него Амосис осъществил безумно смела акция: Доплувал до насрещния бряг, където се намирал неприятелят, заловил пленник и го завел със себе си на своя бряг. Царят отново го наградил с отличие. В следващата битка хетите пак били победени. Тогава египетската армия веднага се устремила към главния град на противника, обсадила го и успяла да го превземе. Въпросният Амосис отвлякъл от града мъж и три жени като пленници, които царят допълнително му дал за роби.

След продължителни сражения хетите били прогонени от Египет, но успели да запазят в Южна Палестина Саруен като свой главен град. По късно той бил отреден за Юдиното потомство (Ис. Нав. 19:6). Цар Амосис продължил да преследва хетите. Дали след обсада, траеща 3 години, или след 3 поредни похода, което не става ясно от текста, египетските войски успели да завладеят и Саруен. Офицерът Амосис ни съобщава, че и тук се е отличил, като пленил две жени и убил един воин. И отново му било позволено да задържи пленничките за свои робини.

С превземането на Саруен приключила войната против хетите. Оцелелите след това поражение хети се оттеглили отново на север. По късно египетските фараони пак са се сблъсквали с остатъците на този народ както в Палестина, така и в Сирия, но той престанал да играе решаваща роля в историята на тези области от древния свят.