Поробването на израилтяните

Поробването на израилтяните

Царете на Тива (Тебен) като освободители на Египет основали могъщата осемнадесета династия, а заедно с това и новото царство. Вероятно това са същите царе, които превърнали евреите в роби. Авторът на Втората книга от Библията ни дава възможност да осъзнаем, че тези царе не искали да признаят голямата полза, която Йосиф със своята дейност допринесъл за Египет. Причината била неговият семитски произход, подобно на техните омразни поробители. “Тогава над Египет се възкачи нов цар, който не познаваше Йосиф” (Изх. 1:8).

Когато седях в гробницата на Амосис в далечния Елкаб и четях интригуващия доклад за битките с хетите и когато след това се удивлявах на огромните по размери крепостни стени на древния град, почувствах както никога досега незавидното положение на евреите след политическата промяна в Египет, превърнала ги в роби.

Надписът в гробницата на Амосис е рядко по рода си свидетелство за историческите събития, довели до заробване на израилтяните (вж. Изх. 1 и 2 гл.).

Но именно това непоносимо робство довежда чрез Мойсей до голямото издигане на народа, чиято връхна точка е обединението на всички израилтяни в избран Божий народ, който бил по божествен и удивителен за хората начин изведен от Египет.
Луксор и Карнак – сегашните градове върху древна Тива (Тебен)

Градът Тива (Тебен) имал близо 1500 годишна история, когато бил разрушен от асирийския цар Асурбанипал през 663 г.пр.Хр. Намирал се на около 650 км южно от Кайро и лежал в характерна за Горен Египет тясна ивица плодородна земя покрай двата бряга на р. Нил. Високи като кули скали служели за граници на тази долина, до които скали стигала пустинята. В източната част на града били разположени жилищните квартали и храмовете на многобройни божества, а в западната му част погребвали умрелите.

Със столетия градът бил политическото средище на Египет. Още по дълго обаче той бил главното обиталище на могъщото официално божество Амон.

По времето на най голям разцвет в Страната на Нил са се изливали (били донасяни) огромните богатства на Средна Азия и Африка. За разкрасяването на Тива (Тебен) не са били изразходвани много средства. Всеки цар е построявал само още някой храм, така че никой друг град от времето на Тива не е можел да го надвишава с такава храмова слава, което може би важи и за древния Вавилон.

Своето най голямо процъфтяване Тива достига при могъщите царе на осемнадесетата династия, която не само изгонила хетите от египетската земя и обединила под една централна власт отделните области на Нил, но и поставила основите на могъщо царство, достигащо дълбоко на юг до Нубия, а на север през Палестина и Сирия до р. Ефрат.

Площта, върху която била построена древната Тива, днес се заема от гр. Луксор и няколко села, от които най известно е селото Карнак.

След пристигане с влак в Луксор по пътя от гарата към хотела веднага се минава покрай големия храм в града, който бил граден от много прочути фараони. На няколко километра южно от Луксор в Карнак се намира импозантният храм на бога Амон. Това са най големите в света храмови развалини, много сполучливо наречени “Вкаменената история на Египет”. Много фараони са ги градили последователно, като се започне от дванадесетата династия и се стигне до времето на асирийското нахлуване (в строежа на храма не са участвали само царете на хетите). През последните 150 години голям брой учени са изследвали тези строежи, техните надписи и изображения. Въпреки големите усилия със сигурност може да се каже, че краят на научните изследвания е все още далеч. Отделните зали на храма в Карнак предлагат превъзходен поглед върху периодите от египетската история и култура. Човек се чувства спътник на прочути царе в техните завоевателни походи или свидетел на техния житейски път. Всички тези царе са оставили по каменните храмови стени чрез надписи и картини не само докладите на своите военни постижения, но и рождените си дати, времето на възкачването им на трона, както и религиозни и светски събития, станали през живота им.

Релефът на победата на цар Сесонк

След първата нощ, прекарана в Луксор, излязох на балкона на стаята в хотела. В светлината на ранното утро видях прочутия храм, който днес се нарича Деир ел-Бахри. Всеки човек, който има вкус към изобразителното изкуство, ще бъде омагьосан от египетските храмове. И все пак нито една от постройките в долината на Нил не буди по голямо възхищение от храма Деир ал-Бахри, най големият паметник за живота и дейността на царица Хатшепсут. Издигнат в подножието на извисяващи се скали, откроява се със своята съвършена симетрия и се превръща в истинско преживяване за всеки посетител.

Храмът обаче е не само изключително постижение на архитектурата, но и ценен исторически извор на информация за изследователите. По неговите стени в картини и текстове царицата разказва за своето рождение, за живота си, за строителната си дейност и за прочутото презморско пътешествие в далечната страна Пунт (по всяка вероятност Сомалия). Оттам тя донесла годни за засаждане дървета – мури, абанасови и други скъпоценни дървесни видове, също слонова кост, злато, приспособления за кадене, средства за разкрасяване на очите, човекоподобни маймуни, малки маймунки, хрътки, леопардови кожи и роби заедно с децата им. Докладът за това пътешествие напомня за такива и на цар Соломон в Офир (3 Царе 9:26 28; 10:11,22).

Прекосих реката Нил, за да разгледам развалините, намиращи се в западната част на Тива. Не се ограничих само с храма Хатшепсут, тъй като в тази област се намират неизброимо множество от различни съкровища на изкуството, надписи и сгради, за чието разглеждане са нужди седмици и месеци. Там се намира и достойната за вниманието ни суха и гореща “долина на царете” с гробницата на фараона Тутанкамон, както и с гробниците на други прочути в миналото египетски фараони.

Интересно е да се разгледа и “долината на цариците” с гробниците на царските жени, както и множеството богато оформени гробници на благородниците. Те отразяват ежедневието на древните египтяни чрез фреските, изрисувани с великолепни бои, както и с изящните релефи. В Мединет Хабу – добре запазеният храм на Рамзес III, се намира богата сбирка от картини, представящи морските битки на египтяните (между другото и против филистимците). Заслужава да се видят и развалините на големия храм на Рамзес II, известен под името Рамзесеум. Същото може да се каже и за двете статуи на Аменофис III, високи над 20 м. Тези мемнофиски колоси, които някога са стояли пред входа на неговия дворец, сега за съжаление са единствените остатъци от двореца.

Основателите на Тива – Тутмос I и Тутмос II, са играли по всяка вероятност голяма роля в живота на Мойсей, както и Хатшепсут, неговата майка осиновителка. Поради това ще опиша накратко историята на тази царска фамилия от времето на изгонването на хетите под водачеството на Амосис до времето, когато Хатшепсут (една от най забележителните жени в древността) слиза от сцената на световната история.