Нови разкрития за важен исторически период

Нови разкрития за важен исторически период

След това толкова щастливо откритие г н Flinders Petre, бащата на научната египетска археология и проучвания, започва разкопки при Тел ел-Амарна и изважда на бял свят отдавна забравен главен град в Египет. Експедициите след него завършиха делото му и предоставиха нова информация за един от най интригуващите периоди от историята на Египет.

Аменофис III – слаб държавник … в Египет управлявал богат, но твърде слаб монарх. Във външнополитическите отношения на страната настъпили промени със съдбоносни последици. Сирия търсела повод да завладее египетските провинции. Много от тамошните местни васални царе се противопоставили на своите египетски господари, искайки независимост. От изток в Палестина нахлули евреите (наричани хабиру), като завземали една след друга нейните провинции. Все още верните на фараона ханаански князе отправяли към Египет отчаяни молби за помощ против предателските сили в собствената им земя, както и против чуждите завоеватели – евреите и хетейците. Много рядко обаче тези князе получавали отговор, а още по рядко и някаква помощ.

Аменофис III бил слаб владетел. Положението в страната продължило да се влошава все повече, когато неговият син, коронованият принц Аменофис IV, се включил като съуправник на баща си. Синът станал поддръжник на нов вид монотеистичен култ за обожествяване на Слънцето – култа към Атон, ореола на слънчевия диск. Неговата борба против традиционните египетски божества го поставила в много неизгодно положение и предизвикала съпротивата преди всичко на древното жреческо съсловие. Аменофис IV, който променил името си в Ехнатон, бил подтикнат от съпротивата против него към още по голяма решителност. След смъртта на баща си станал пълновластен господар. Тогава трезво преценил, че неговата реформа в религията не би могла да се проведе в древна Тива, където традиционните култове били дълбоко вкоренени. Това го принудило да скъса рязко с миналото. Той решил столицата и седалището на неговото управление да бъдат преместени заедно с новия религиозен култ на ново място, намиращо се по средата между Тива (днешния Луксор) и Мемфис (при Кайро). Мястото, което избрал, било дотогава съвсем незастроено. На граничните точки, очертаващи територията на столицата, били поставени колони, от чиито надписи се научава, че царят бил твърдо решен да направи града център на своята нова религия и че никога, докато е жив, няма да напусне този град. Удържал само последното си решение. Целият живот на Ехнатон бил посветен на неотслабваща строителна дейност. В новия град били съградени многобройни прекрасни дворци и огромен храм на бога слънце Атон, чието име носела (и столицата) – Ахетатон (Хоризонт на Атон).

Царят заповядал да се изсекат в подножието на скалите гробници за него, за членовете на семейството му и за неговите висши придворни служители. Привържениците си обсипвал щедро с почести. Неговите сподвижници обхождали цялата страна, преследвали вярващите в древните божества и унищожавали имената на тези богове от монументалните паметници.

Изглежда Ехнатон е имал щастлив семеен живот със своята съпруга, красивата Нефертити, и своите шест дъщери. Лошото състояние на просторната му държава вероятно не го е вълнувало особено. По време на царуването му пристигали стотици писма, които му съобщавали за опасността, в която се намират азиатските владения и васалните нему царе. Но техните викове за помощ оставали без отговор, тъй като царят бил зает с укрепване култа на Атон.

Няколко цитата от амарненските писма показват колко настойчиво неговите ханаански васали молели за помощ египетския фараон.

Абду Хеба, владетелят на Ерусалим, вече втори път призовавал Египет да му помогне против евреите, които завладявали градовете един след друг. В това писмо той се оплаква от бездействието на египтяните и в края пита пълномощника на върховната египетска власт “Защо обичаш ти евреите, а мразиш своя верен владетел?” (писмо 286). Декларирал, че владението на фараона може да бъде запазено само, ако още същата година му бъдат изпратени египетски бойци (стрелци с лъкове). В противен случай страната ще бъде превзета.

Последна, още по настойчива молба за помощ пристигнала в Египет, когато евреите завзели други, съседни на Ерусалим градове, между които и Витлеем (писмо 290). Отчаяният Абду Хеба молил царя да му изпрати пълномощник, който да го съпроводи до Египет, защото би желал да умре близо до своя фараон, щом той не желаел да подкрепи своите предани привърженици в усилията им да защитят царството му от нашествениците (писмо 288).

Но и този зов за помощ останал без отговор. Под предводителството на Исус Навин и родовите князе евреите завземали големи територии от Ханаан и се укрепявали, без при това египтяните да предприемат каквото и да е противодействие. Това, че завладяването на земята успявало, може да се обясни само като Божия промисъл. Ако огромната египетска мощ тогава би обединила всичките си сили, евреите щяха да бъдат изправени пред твърда съпротива.

Така могат да мислят и говорят само хора, такива могат да са само човешките разсъждения и човешките планове. Но тези хора, издигнали се в своята надменност до божествеността и смятащи всичко, което не съвпада с техните планове, за “случайност”, забравят за Твореца на Вселената и на планетата Земя, за Неговата воля и Неговите планове, които се изпълняват точно и винаги на съответното време. Забравят за Божиите обещания, които в своята божественост не са подвластни на никакви човешки планове и субективни разсъждения. Това важи и за обещанието, което Господ даде на Авраам, че ще заведе Своя избран народ в Ханаан, когато настъпи времето за това. И когато това време настана, никакви обединени или други сили не бяха в състояние да се противопоставят на Божията воля.